№ 12643
гр. София, 17.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20241110177791 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
На основание чл. 140, ал. 1 ГПК съдът намира така предявената искова молба за редовна.
Ответникът възразява, че така предявеният иск е нередовен, доколкото исковата претенция
не е адресирана до действителните законни представители на ответното дружество към
момента на предявяване на исковата молба. Счита, че е същата е нередовна и на основание
несъответствие между петитум и обстоятелствена част, в частта с правната квалификация на
иска и с размера на претендираното обезщетение.
Съдът намира, че не е налице порок на исковата молба при посочването на имената на
законните представители на ответното дружество. В действителност едно от посочените
като адресат на исковата молба лица не е било законен представител на ответното дружество
към момента на предявяване на исковата молба. Въпреки това исковата молба е адресирана
до лица, които са легитимирани да представляват дружеството и същото е било уведомено.
Съдът намира, че е в интерес на процесуалната икономия исковата молба да не бъде
оставяна без движение.
Съдът намира, че няма несъответствие между петитума и обстоятелствената част на исковата
молба във връзка с правното основание за предявяване на иска, доколкото, именно съдът в
настоящия доклад, а не ищеца, на основание чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК прави правна
квалификация на иска. В допълнение, от петитума на исковата молба става ясно, че ищецът
предявява иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 137, ал. 2 ЗЕ във връзка с
неоснователното обогатяване на ответника.
Съдът намира, че няма несъответствие между петитума и обстоятелствената част на исковата
молба във връзка с цената на иска, доколкото в петитума ищецът е посочил, че претендира
заплащането на сумата от 1250 лева частично от цялата сума на дължимото обезщетение.
Иска точният размер на дължимото обезщетение да бъде изследван допълнително в хода на
производството, доколкото за установяването му са необходими специални знания, за което
прави искане и за назначаване на съдебна експертиза и за допускане на изменение на
1
размера на иска в хода на производството след приемане на експертното заключение.
В този смисъл съдът намира така предявения иск за редовен.
На основание чл. 140, ал. 1 ГПК съдът намира така предявената искова молба за допустима.
Предявен иск с правно основание чл. 59 Закон за задълженията и договорите (ЗЗД), вр. чл.
137, ал. 2 Закон за енергетиката (ЗЕ) от „СП“ ЕООД срещу „Топлофикация-София“ ЕАД - за
заплащане на сума в размер на 1250 лева, частично от сумата от 7000 лева, представляваща
цена за ползване на енергийни съоръжения - абонатна станция присъединителен
топлопровод и съоръжения към него, изградени от ищеца в сграда, находяща се в гр. София,
ул. Козлодуй № 56-58, съставляваща обезщетение за ползите, които ответното дружество
извлича за себе си за сметка на ищеца - собственик на топлосъоръжението, за периода от
01.01.2022 г. до 31.12.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба - 31.12.2024 г., до окончателно изплащане на вземането.
Ищецът „СП“ ЕООД твърди, че е собственик, като възложител и изпълнител на
присъединителен топлопровод за захранване с топлинна енергия за отопление и за битово
горещо водоснабдяване на на жилищната сграда, находяща се в гр. София, ул. Козлодуй №
56-58, п-л XVI, 1, 19, 20 кв. 76, м. ЦГ4, Зона В-16, към който са присъединени етажните
собственици на сградата, вкл. и ищеца като такъв.
Твърди, че владението на съоръженията е предадено на ответника, като същият е открил
абонаментни номера на отделните етажни собственици и го е използвал за доставяне на
енергия. Твърди, че въпреки, че е изпълнил предписанията на ответника, последният не
изкупил съоръженията, нито заплатил разноските, направени от ищеца за изграждането им.
Посочва, че ответникът се е облагодетелствал от получаване на стойността на продадената
топлинна енергия чрез процесното съоръжение. Поради това ответникът дължал цена за
ползване, определена по методика на ДКЕВР съгл. чл. 36, ал. 3 и чл. 137, ал. 2 ЗЕ.
Твърди, че неколкократно е изпращал покани на ответника за изпълнение на задължението
за изкупуване на съоръжението и за заплащане на дължимите суми за ползването му, но
същите са били отклонявани от ответника без основание. Посочва, че е издадено Решение №
Ж-328 от 18.11.2013 г. на ДКЕВР, обвързващо двете страни и влязло в законна сила, по което
ответникът не е изпълнил задълженията си.
Счита, че предвид изложеното, следва да му бъде присъдено обезщетение за ползването на
съоръженията от 01.01.2022 г., както и законна лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба - 31.12.2024 г. Посочва, че дължимата сума подлежи на установяване в
производството с експертиза на вещо лице, във връзка, с което иска назначаване на съдебно-
техническа експертиза. Прави искане съдът да допусне промяна на иска след заключението
на вещото лице, доколкото за изчисляване на размера на иска са необходими специални
знания. Представя доказателства и прави доказателствени искания. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва
редовността и основателността на предявения иск.
По отношение на редовността беше обсъдено, че съдът намира исковата молба да редовна. В
2
условията на евентуалност, ответникът оспорва основателността на иска. Счита, че
предходно постановените между страните съдебни решения не се ползват със сила на
пресъдено нещо относно правото на собственост върху енергийния обект и не могат да се
ползват за установяване на материалноправната легитимация на ищеца.
Оспорва материалноправната легитимация на ищеца с доводи, че от представените по
делото доказателства/ разрешение за ползване, нотариален акт за прехвърляне на право на
строеж и справка за топлоснабдяване на имотите в процесната сграда/ не може да се направи
извод, че ищецът е собственик на съоръжението (енергиен обект), за което се твърди, че се
ползва неоснователно от ответника.
Посочва, че няма действително съглашение между страните под формата на писмен договор
за определяне на условията за изграждане на енергийните обекти, във връзка с изискването
по чл. 163, ал. 1 ЗУТ за сключване на договор в писмена форма за действителност. Посочва
още и че ищецът не е предоставил предварителен договор за присъединяване на енергиен
обект към топлопреносната мрежа. В този смисъл твърди, че не е доказано, че ищецът е
възложил изграждането на процесното съоръжение по правилата на ЗУТ. Твърди, че
Решение № Ж-238/18.11.2013 г. на ДКЕВР, което е посочено от ответника съдържа
предписание за сключване на договор за присъединяване на процесната сграда, а не
задължение за дружеството да изкупи енергийните обекти, както и че същото решение няма
обвързваща сила за съда относно въпроса за дължимото обезщетение.
Счита, че представените по делото доказателства не установяват факта на изграждане на
абонатната станция лично от или за сметка на ищеца по смисъла на чл. 137, ал. 2 ЗЕ. Твърди,
че до договор за изкупуване на енергийното съоръжение не се е стигнало поради
непредставянето на всички необходими документи, включително договор за възлагане на
строителство, което не може да се определи като неоснователен отказ за извършване на
изкупуването.
С оглед гореизложеното моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение. Не представя доказателства и не прави доказателствени искания.
Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК, намира следното:
Относно безспорните обстоятелства:
В предмета на настоящото дело няма правно релевантни факти, по които страните да са
постигнали съгласие и могат да бъдат отделени като безспорни.
Относно обстоятелствата, които не се нуждаят от доказване:
В предмета на настоящото дело няма правно релевантни факти, които да са общоизвестни
или служебно известни на съда по смисъла на чл. 155 ГПК, нито факти, за които да
съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
Относно доказателствената тежест:
По предявения осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 137, ал. 2 ЗЕ
3
ищецът следва да докаже при условията на пълно доказване следните обстоятелства: 1) че е
собственик на съоръженията за присъединяване към сграда, находяща се в гр. София, ул.
Козлодуй № 56-58, п-л XVI, 1, 19, 20 кв. 76, м. ЦГ4, Зона В-16; 2) своето обедняване; 3)
обогатяването на ответника - че през процесния период съоръженията фактически са се
ползвали от ответника; 4) размера на обогатяването и обедняването; 5) липсата на валидно
основание за имущественото разместване в отношенията между тях; 6) наличие на причинна
връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника.
В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задължението си да плаща цена за
ползването на изградените съоръжения.
По доказателствата и доказателствените искания:
Съдът, на основание чл. 146, ал. 4 ГПК, намира приложените към исковата молба и молба
писмени документи са допустими, относими и необходими за правилното решаване на
делото, поради което същите следва да бъдат приети.
Ищецът е направил искане за изслушване на съдебно-техническа експертиза, по която
вещото лице – топлотехник и лицензиран оценител по методиката на ДКЕВР, след като се
запознае с документите при ищеца и ответника и при нужда посети абонатната станция и
присъединителния топлопровод на място, да отговори на следните въпроси:
1. Изпълнени ли са всичко технически изисквания и предписания на ответника, и въведено
ли е съоръжението в експлоатация? Изградено ли е съоръжението за смета на ищеца,
ползвало ли се е то от ответника и от кога?
2. Какъв е размерът на цената за ползване, която е следвало да заплаща ответникът за целия
период на ползване на съоръжението по исковата молба от 01.01.2022 г. до 31.12.2024 г., по
определените цени на ДКЕВР (методика на ДКЕВР, приета с протокол 24 от 04.02.2008 г. на
ДКЕВР)
Съдът намира направеното от ищеца искане за допустимо, зададените въпроси необходими и
относими, поради което следва експертизата да бъде допусната.
Съдът назначава вещото лице В.Т. ,
Доколкото експертизата е поискана от ищеца депозитът за изготвянето и защитата следва
да бъде възложен на същия, като на основание чл. 160 ГПК страната следва да бъде
задължена да внесе депозит в размер на 500 в едноседмичен срок от получаване на
настоящото определение, по банкова сметка на СРС за вещи лица, преводачи, свидетели,
особени представители, гаранции, наречена "депозитна сметка" (IBAN: BG 96 CECB 9790
3343 8974 00, BIC: CECBBGSF), както и в същия срок да представи доказателства за това.
Вещо лице следва да се призове след внасяне на депозит
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран, съдът,
4
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 14.05.2025 г. от 14 00, за която дата да се
призоват страните.
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-техническа експертиза, с която вещото лице да
отговори на следните въпроси: 1) Изпълнени ли са всичко технически изисквания и
предписания на ответника, и въведено ли е съоръжението в експлоатация? Изградено ли е
съоръжението за смета на ищеца, ползвало ли се е то от ответника и от кога? 2) Какъв е
размерът на цената за ползване, която е следвало да заплаща ответникът за целия период на
ползване на съоръжението по исковата молба от 01.01.2022 г. до 31.12.2024 г., по
определените цени на ДКЕВР (методика на ДКЕВР, приета с протокол 24 от 04.02.2008 г. на
ДКЕВР)
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на съдебно-техническата експертиза в размер на 500
лева, вносим от ищеца „СП“ ЕООД в седемдневен срок от връчване на препис от
настоящото определение по сметка на СРС.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В.Т..
Вещото лице да се призове с указания да работи по изготвяне на заключението и да
представи същото в законоустановения за това срок, след представяне на доказателства за
внесен депозит.
НАПЪТВА страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ според тях
начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. Съдът уведомява
страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват и процедура по
медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от събиране на
доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса - чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация
или медиатор от Единния регистър на медиаторите, които може да бъде видян на електронен
адрес: http://mediator.mjs.bg/. Медиацията е платена услуга.
Към Софийски раионен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден от 9:00
до 17:00 часа от МН, МГ - тел. 02/8955 423 за Софииски раионен съд, както и в Центъра за
спогодби и медиация, които се намира в гр. София, бул. ЦАР БОРИС III № 54, ет. 2, ст. 204,
както и на https://srs.justice.bg/bg/12656 .
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в
половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
5
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно
заседание или да упълномощят свои процесуален представител, които от тяхно име да
постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характера на
проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, който при липса на твърдения
за нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание, може да бъде обявен за
окончателен доклад по делото по смисъла на чл.146 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако някоя от тях живее или замине за повече от един месец в
чужбина, е длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията. При неизпълнение на тези указания, всички съобщения ще се прилагат по
делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че ако някоя от тях отсъства повече от един месец от адреса, на който
веднъж му бъде връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. При
неизпълнение на тези указания, всички съобщения ще се прилагат по делото и ще се смятат
за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6