Р Е Ш Е Н И Е

 

№   260000

 

гр.Н.,  05.01.***г.

В  ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Районен съд град Н. в публичното си заседание на осми декември  две хиляди двадесет и първа година, в състав :

РАЙОНЕН СЪДИЯ : ГАЛИНА  Н.

СЕКРЕТАР ПРОТОКОЛИСТ : Галина Александрова  

като разгледа докладваното от съдия Н. гр.д. № 15 по описа на НПРС за *** г., за да се произнесе взе предвид следното : 

 

Предявена е искова молба първоначално от ищцата В.Г.Д. *** впоследствие от нейните правоприемници на основание чл. 227 от ГПК от Р.М. и Ж.Ж., срещу М.А. и „Аланекс“ ООД, представлявано от К.Н., съдържаща множество кумулативно и евентуално съединени искове, както следва:

1.1/ Главен неоценяем иск по чл. 576 и чл. 578, ал.4 от ГПК, за прогласяване на нищожност на извършено нотариално действие – нотариална заверка на пълномощно за прехвърляне на недвижим имот № ***, том І , акт І 18 на нотариус с рег. №**и РД - НПРС; 1.2/ неоценяем евентуален на първия иск по чл. 26, ал.2, пр.2-ро от ЗЗД и чл. 44 от ЗЗД за нищожност на пълномощно № *** . Искът е също неоценяем; 1.3/ неоценяем евентуален на първия иск по чл. 31, ал.2  от ЗЗД и чл. 44 от ЗЗД за унищожаемост на пълномощно № ***.

2.1/ главен иск по чл. 124 от ГПК вр. чл. 42, ал.2 от ЗЗД за обявяване спрямо ищцата на недействителността на сключен с НА №**, том Х, рег. №**, дело №**от *** г. на нотариус с рег. №**на НотК договор между М.С.А. и „Аланекс“ ООД, представляван от К.С.Н., за продажба на недвижим имот с цена на иска 1411,20 лв. и като 2.2/ като евентуален на втория иск е предявен иск по чл. 40 от ЗЗД за обявяване спрямо ищцата на недействителността на извършената покупко – продажба с иска е 1411,20 лв.; 2.3./ като втори евентуален иск на втория иск е предявен и иск по чл. 87 от ЗЗД за разваляне на извършената покупко – продажба с цена на иска от 1411,20 лв.

3/ главен иск по чл. 108 от ЗС срещу „Аланекс“ ООД, представляван от К.С.Н. за ревандикация на недвижимия имот с цена 1411,20 лв.

Предмет на всички предявени искове е недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор ***по КККР на с. П., общ. Н., находящ се в м. „***“ с площ от 12 000кв.м. , трайно предназначение на земята – земеделска и начин на трайно ползване – нива, категория – трета.

 

Ищците твърдят, че съгласно договор за доброволна делба, вписан под №**, том ***г. на РС Н., е първоначалната ищца, тяхна майка, е станала собственик на описания недвижим имот.

На ***г. в кантората на Нотариус с рег. №**на Нот.К и РД – НПРС е издадено пълномощно с нотариална заверка на подпис и съдържание № ***, том І , акт №**, по силата на което първоначалната ищца била „упълномощила“ ответника М.А. да извърши  разпоредителна сделка с посочения имот.

От името на първоначалната ищца се твърди, че съгласно посоченото пълномощно, отв. А. е извършил продажба на имота в полза на втория ответник „Аланекс“ ООД съгласно НА №**, том Х, рег. №**, дело №**от *** г. на нотариус с рег. №**на НотК.

За извършената сделка първоначалната ищца научила от дъщеря си, сега ищца по делото, в началото на *** г., когато и тя самата узнала, след като арендаторът отказал да им изплати дължимата рента.

От името на първоначалната ищца се твърди, че не познава ответника М.А., не е извършвала упълномощаването му с правата, посочени в пълномощното, както и не е посещавала нотариалната кантора. От името на първоначалната ищца се твърди, че поради напредналата си възраст не чувала добре и не можела да пише ръкописен текст и полага ръкописен подпис, поради което не е била участник в нотариалното производство относно пълномощното.

При условия на евентуалност, от името на първоначалната ищца се сочи, че пълномощното е нищожно на основание чл. 26, ал. 2, пр.2-ро от ЗЗД и чл. 44 от ЗЗД поради липса на съгласие. Твърди се, че здравословното й състояние било влошено поради наличие на старческо слабоумие, водещо до неразбиране свойството и значението на извършеното и невъзможност да разбира и ръководи действията си.

Пълномощникът на ищцата, твърди, че ответникът А. е действал във вреда на представляваната ищца в извършената от него разпоредителна сделка, т.к продажната цена на имота е по – ниска от данъчната му оценка.

От името на първоначалната ищца се твърди, че не отговаря на истината посоченото в НА изявление, че е получила продажната цена, т.к тя не е получавала парични средства от дружеството – купувач, както и в пълномощното по разпоредителната сделка не било посочено, че ищцата е получила продажната цена.

От името на първоначалната ищца се твърди, че тя като действителен собственик на процесния имот не го владее, а същия се владее от ответника „Аланекс“ ООД без правно основание.

 

Предвид на горното, от името на първоначалната ищца и от нейните правоприемници се предявяват следните искови претенции:

1.1/ Главен неоценяем иск по чл. 576 и чл. 578, ал.4 от ГПК, за прогласяване на нищожност на извършено нотариално действие – нотариална заверка на пълномощно за прехвърляне на недвижим имот № ***, том І , акт І 18 на нотариус с рег. №**и РД - НПРС; 1.2/ неоценяем евентуален на първия иск по чл. 26, ал.2, пр.2-ро от ЗЗД и чл. 44 от ЗЗД за нищожност на пълномощно № *** . Искът е също неоценяем; 1.3/ неоценяем евентуален на първия иск по чл. 31, ал.2  от ЗЗД и чл. 44 от ЗЗД за унищожаемост на пълномощно № ***;

 

2.1/ главен иск по чл. 124 от ГПК вр. чл. 42, ал.2 от ЗЗД за обявяване спрямо ищцата на недействителността на сключен с НА №**, том Х, рег. №**, дело №**от *** г. на нотрариус с рег. №**на НотК договор между М.С.А. и „Аланекс“ ООД, представляван от К.С.Н., за продажба на недвижим имот с цена на иска 1411,20 лв. и като 2.2/ като евентуален на втория иск е предявен иск по чл. 40 от ЗЗД за обявяване спрямо ищцата на недействителността на извършената покупко – продажба с иска е 1411,20 лв.; 2.3./ като втори евентуален иск на втория иск е предявен и иск по чл. 87 от ЗЗД за разваляне на извършената покупко – продажба с цена на иска от 1411,20 лв.;

 

3/ главен иск по чл. 108 от ЗС срещу „Аланекс“ ООД, представляван от К.С.Н. за ревандикация на недвижимия имот с цена 1411,20 лв.

 

От името на ответника М.С.А., в рамките на законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор. Същия е бил призовават редовно по местоработата му, но не се е явявал на насрочените по делото съдебни заседания и не е изразявал становище по предявените искове.

 

От името на ответника „Аланекс“ ООД, представляван от К.С.Н. е постъпил писмен отговор на иска спрямо него, в който иска прекратяване на производството поради недопустимост, което е отхвърлено от съда, както и отхвърляне на исковете като неоснователни.

Ответникът оспорва изцяло предявените искове по чл. чл. 576 и чл. 578, ал.4 от ГПК и прави доказателствени искания в тази връзка, а именно за прилагане на цялото нотариално дело. Твърди, че наличието на глухота, при това непълна, не води до нищожност на извършеното упълномощаване.

По иска по чл. 26, ал.2, пр.2-ро от ЗЗД, ответникът оспорва твърденията на първоначалната ищца, че е налице старческо слабоумие и неразбиране на свойството и значението на постъпките на ищцата. Оспорва представеното медицинско направление, като сочи, че наличието на МСБ към *** г. не е предпоставка за старческо слабоумие към *** г., а наличието на МСБ не означава слабоумие по смисъла на закона.

По исковете по чл. 40 и чл. 42, ал.2 от ЗЗД, ответникът оспорва твърденията в исковата молба, че първият ответник е действал при изповядване на сделката без представителна власт за разпоредителните действия. Позовава се на т. 1 от ТР № ***г. Твърди, че първоначалната ищца е била дееспособна, разбирала е свойството и значението на извършеното и е изразила правно валидна воля за продажба на имуществото, предмет на сделката, а извършеното нотариално удостоверяване отговаря на изискванията на закона.

Относно евентуалния иск по чл. 40 от ЗЗД, твърди, че извършената разпоредителна сделка е валидна, както и че като купувач на имота е платил и предал продажната цена на представителя на първоначалната ищца, според пълномощното. Ответникът твърди, че не знае дали пълномощникът е предал на първоначалната ищца платената сума, т.к това са правоотношения между тях. Оспорва твърдението на ищцата, че купувачът не е платил продажната цена. Представя доказателства за надлежно осчетоводяване и завеждане в счетоводната документация на дружеството за извършените сделки.

Относно иска по чл. 108 от ЗС ответникът, сочи, че същия е неоснователен, т.к дружеството е извършило правно – валидна сделка, платило е договорената цена и е станало собственик на имота.

Предвид на горното, ответникът моли да се отхвърлят всички искове спрямо него като неоснователни и недоказани и се присъдят разноските.

 

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, установи следната фактическа и правна обстановка:

 По делото е приложен договор за доброволна делба от *** г., вписан в службата по вписванията при РС Н. под №**, том *** г. първоначалната ищца В.Г.Д. е станала собственик на недвижим земеделски имот, находящ се в землището на с. П., общ. Н., както следва: нива с площ от 12,дка в м. „***“, представляваща имот № ***, при граници и съседи: имоти с №№ ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, който е образуван от имот № ***.

Към днешна дата, имотът представлява по новата КК имот с идентификатор № ***, с площ от 1***кв.м., м. ***, предназначение – земеделска земя, при граници на имота имоти с № ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***.

По силата на приложеното по делото пълномощно от името на първоначалната ищца, с което тя упълномощава лицето М.С.А. с посочен в пълномощното адрес от гр. С., нотариално заверено с рег.№№  ***, ***/***г., от Нотариус с рег.№**на Нот.камара, на 22.08.*** г. с НА №**, гов Х, рег. №**, дело №**от *** г. на Нотариус с рег. №**на Нот.камара е сключен договор за покупко – продажба на собствения на първоначалната ищца недвижим имот, фирма „Аланекс“ ООД, представляван от К.С.Н., който за целите на сделката е бил представляван от лицето С.И.П.от гр. Н.. За продажбата на недвижимия имот, според посоченото в договора купувачът е платил цената от 1420 лв.

Самото пълнощно, което е предмет и на настоящето дело е приложено по нотариално дело №**от *** г. на Нотариус с рег. №**на Нот.камара.

На ***.*** г. първоначалната ищца е починала, поради което същата е заместена по делото от своите наследници Р.М. и Ж.Ж..

Във връзка с твърденията на първоначалната ищца относно предявените от нея искове, по делото са събрани многобройни доказателства, гласни и писмени, включително и комплексна съдебно медицинска експертиза, както и графологически експертизи.

От комплексната съдебно – медицинска експертиза, л. 123-127, се установява, че след извършен обстоен медицински преглед на първоначалната ищца В.Д., е проведен „задоволителен речеви контакт“, когато се говори на висок глас, лицето било в ясно съзнание, ориентирана, разбираща естеството на въпросите и дава адекватни отговори, мисловният процес е с нормален темп и без разстройства в съдържанието. Лекарите провели прегледа не са установили данни за качествени разстройства на психичната дейност, памет и интелект – съхранени и съответни на възрастта.

От експертизата се установява, че страната по оспорената сделка, като продавач, е била едностранно слухопротезирана на ***г., със слухов апарат, гаранционният срок на експлоатация на който е изтекъл след 6 години, като според експертизата това е вероятно на дясното ухо. При прегледа не са установени данни за старческо слабоумие, поради което не боже да се коментира и наличието на такова и към ***г. Към посочената дата, освидетелстваното лице е могла да изразява воля, съгласие, да разбира извършваните от нея действия и да ръководи постъпките си.

Съгласно експертизата, за освидетелстваното лице липсват данни за преживяно или актуално неврологично заболяване, което да препятства възможността за осъществяване на писмена реч – полагане на подпис и саморъчен почерк. Собствено разбирането на речта е било съхранено и към ***г., но при комуникация на висок глас. В експертизата е посочено, че няма данни първоначалната ищца да е страдала от посоченото в рецептурната й книжка, заверена от ***г. със заболяване с код по ***– последици от мозъчно съдова болест. Експертите сочат, че посочването на това заболяване от личните лекари по социални индикации е често срещана практика, като в конкретния случай не са установени и медицински данни за наличието на „*** – ***“, както било отразено от личния лекар на ищцата. Съдебно медицинската експертиза заключава и това, че ищцата е била със запазени годности да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си към ***-*** г., респективно да възприема и запаметява факти и обстоятелства от обективната действителност. Самите специалисти в съдебно заседание, л. 173 от делото, сочат, че първоначалната ищца е чувала тежко, но при викане се разбрали.

Посоченото от вещите лица, че В.Д. е чувала тежко се потвърждава и от показанията на разпитаните по делото свидетели А.С., съсед на баба В. и св. М.М., съпруг на ищцата Р.М.. Двамата свидетели сочат, че първоначалната ищца не е чувала добре и трябвало да отидат до нея за да ги чуе. Свидетелят М. сочи, че така е било и преди пет години, говорили и на ухото за да ги чуе.

 

По делото беше назначена и графологическа експертиза, л. ***, съгласно която подписът в оригинал на пълномощно с нотариална заверка №№ ***, ***/***г., заверено от Нотариус с рег.№**на Нот.камара, приложено по нотариалното дело №**от *** г. на Нотариус с рег. №**на Нот.камара, не е положен от лицето В.Г.Д.. В съдебно заседание, л.***, експерта уточнява, че подписа върху пълномощното е с доста различна транскрипция от използваната от починалата Д., която е доста различна и никога през годините не е била използвана подобна транскрипция от лицето, посочил е и частни признаци за несъответствието.

Назначеното по делото вещо лице сочи, че ръкописните текстове в оригинала на пълномощното с нотариална заверка №№ ***, ***/***г., заверено от Нотариус с рег.№**на Нот.камара, вероятно не са изписани от лицето В.Д.. В съдебно заседание ВЛ уточнява, че тази вероятност на заключението е резултат от това, че сравнителния материал е оскъден и е много назад във времето спрямо този на изследвания почерк. Използваните от него сравнителни материали, конкретно от пенсионното й дело, почерците са на други лица, но подписите са на ищцата. Вещото лице е категорично, че няма пренасяне, копиране или имитация, „просто е положен измислен подпис“, л.***. В същото време експерта по първата графологическа експертиза сочи, че няма фрапиращо изменение на почерка на първоначалната ищца за времето от преди *** г. до *** г., запазени са общата конфигурация, транскрипция, общи белези, детайли и пр., л.***.

От допълнителната експертиза на вещото лице Х.Х. ***, се установява, че няма изменения в почерка на изследваното лице В.Д., за периода от ***.*** г. до ***.*** г., въз основа на използвания сравнителен материал, включващ подписи полагани пред МВР – ГБДС, договор за доброволна делба и заявления до директора на ТД НОИ Ш.. Налице е само намалено количество на движенията, което не изменя почерка в неговите общи и частни признаци.

Предвид на направеното от ответника „Аланекс“ ООД оспорване на подписа на ищцата В.Д. върху пълномощното на л. 28 от делото, с което предоставя процесуалното й представителство в лицето на дъщеря й Р.М. и на адв. Г.К., се установява, че поради липсата на адекватен сравнителен материал, близък по време, от изследваното лице, не може да се даде отговор относно авторството на подписа. Вещото лице е заключило, че при оценката на подписа, положен в пълномощното на л. 28 от делото се индивидуализират два различни почерка, които той е означил като обект № 1, в червен цвят и обект № 2, в син цвят. Вещото лице заключава, че почеркът, с който са положени подписите обект № 1 в пълномощното на л. 28, и подписът, положен в декларацията на л. 48 от делото, декларация за имотно състояние от ***.*** г., принадлежат на едно и също лице. Експерта сочи, че обект № 2 от подписа, положен в пълномощното на л. 28 и почеркът, с който са изписани ръкописните текстове в декларацията на л. 48, принадлежат на едно и също лице.

Във връзка с отговора на втория въпрос от вещото лице Х. и по искане на ищците бе назначена повторна СТЕ за установяване дали подписа, положен в пълномощното на л. 28 принадлежи на ищцата В.Д..

От изготвената повторна експертиза, приета по делото на ***.*** г., вещото лице Б.Б. ***, сочи, че първоначално била изписана самостоятелна, ръкописна буква „В“, с вълнообразно дописване в горната част на втория елемент, след която е положен подписът. Вещото лице установява и описва наличието на съвпадения при изписването на двете букви „В“ в изследваното пълномощно, които сравнява и с останалия ползван от него сравнителен материал, общото между които е наличието на прекъсване между първи и втори елемент на буквата, така както ги е посочил в използваните снимкови образци. Установените от вещото лице съвпадения са с висока идентификационна стойност и образуват съвкупност, достатъчна да формира извод, че подписът в пълномощното е положен от В.Г.Д..

Въпреки направените изводи, че подписа върху пълномощното е на упълномощителя, вещото лице Б. е извършило анализ и сравнително изследване на подписите на лицата Ж.В.Ж. и Р.В.М., при което е установил различия в общите графически признаци, транскрипция, обработеност, строеж, форма и посока и пр., в резултат на което прави извода, че самостоятелната буква „В“ и подписът в пълномощното не са изпълнени от тях. Направените изводи от вещото лице, обобщени сочат, че подписът положен в позиция „упълномощител“ в изследваното пълномощно е положен от В.Г.Д., подписът е един, като пред него е изписана самостятелна буква „В“, но тя е изписана от лицето, положило подписа. Вещото лице обобщава, че всичко изписано в позиция „упълномощител“ е изписано от В.Г.Д.. Сочи също, че в позиция „упълномощител“ няма нищо изписано от Ж.В.Ж. и Р.В.М..

 

По делото е приета и съдебно икономическа експертиза, която установи, че справедливата пазарна стойност на имота, предмет на разпоредителната сделка и представляващ нива с пощ от 12.000дка, имот № ***, 3 кат, мест. „***“ в землището на с. П., обл. Ш., за *** г. е 10 330лв. и годишна рента по 45лв/дка.

 

От събраните по делото експертни заключения по съдебно графологическите експертизи, съдът приема за категорично установени следните факти и обстоятелства:

На първо място, доколкото от първостепенно значение за воденото дело е неговата допустимост с оглед на оспорената от ответника „Аланекс“ ООД активна процесуална легитимация на нейния процесуален представител адвокат Г.К. от АК С., е категорично установено, че подписът в пълномощното на л. 28 от делото, с което първоначалната ищца В.Д. упълномощава дъщеря си Р.В.М. и адв. Г. К. е изцяло на самата упълномощителка. Основание за това дава повторната експертиза, изготвена от вещото лице Б.. Доколкото първото вещо лице, не дава категоричен отговор на въпроса дали подписа, положен в това пълномощно е на самата упълномощителка, което обосновава с липсата на адекватен сравнителен материал, близък по време, то счита, че това не може да се приеме и за отрицателен отговор на поставения въпрос, а по – скоро за непълен, още повече, че вещото лице след направени от него сравнения и анализ и оценка е установил, че първият елемент от подписа, обект № 1, относно изписването на буква „В“ отговаря по признаци на подписа, положен в декларацията на л. 48 от делото, декларация за имотно състояние от ***.*** г. и те принадлежат на едно и също лице.

Съдът намира, че възраженията за недопустимост на иска на основание липса на активна легитимация са неоснователни, представителната власт на адв. К. е надлежно легитимирана с подписаното от упълномощителката В.Г.Д. пълномощно, приложено на л. 28 от делото.

Поради това, че в полза на ответника „Аланекс“ е открито производство по оспорване на пълномощното на л. 28 от делото, с което първоначалната ищца е упълномощила адв. Г.К. с посочените права, като това оспорване не бе доказано от събраните по делото доказателства, от приетата експертиза, то следва с нарочно опредление на съда в рамките на настоящето решение, да се приеме на основание чл. 194, ал.3 вр. ал.2 от ГПК, че оспорването не е доказано.

 

Относно предявените по делото искове от първоначалната ищца, съдът установи следното:

По делото се установи по категоричен начин, че подписът, положен от името на В.Г.Д. в пълномощното приложено по нот.дело № ***/*** г. на Нотариус с рег. №**на Нот.камара, на л. 141 от настоящето дело, с което В.Г.Д. упълномощава лицето М.С.А. *** с правата, посочени в него, относно недвижим имот, нива с пощ от 12.000дка, имот № ***, 3 кат, мест.“***“ в землището на с. П., обл. Ш., не принадлежи на лицето упълномощител В.Г.Д..

По делото не се доказа от ответниците, че при извършване на посочената в нотариалния акт сделка е било платено на ищцата В.Д.. Установи се от показанията на св. Р.Н., че същия е преговарял само с лицето, представящо се за пълномощник на собственика на имота, М.С.А., който се бил явил в нотариалната кантора и на когото, счетоводителката С.П.била платила посочената в договора сума от 1450 лв.в брой, Л.***от делото. Самия свидетел не е виждал собственика на имота и не знае дали платената сума е била предадена от пълномощника.

От приетата съдебно икономическа експертиза се установи по категоричен начин, че реалната пазарна стойност на продадения имот към *** г. е била 10 330лв.

 

При така установените факти, и по предявените от първоначалната ищца искове, съдът прие от правна страна следното:

По главния иск по чл. 576 и чл. 578, ал.4 от ГПК, за прогласяване на нищожност на извършено нотариално действие – нотариална заверка на пълномощно за прехвърляне на недвижим имот № ***, том І , акт І 18 на нотариус с рег. №**и РД – НПРС.

Установи се по несъмнен начин, че приложеното по нот.дело № ***/*** г. на Нотариус с рег. №**на Нот.камара, пълномощно с нотариална заверка на пълномощно за прехвърляне на недвижим имот № ***, том І , акт І 18 на нотариус с рег. №**и РД – НПРС и намиращо се на л. 141 от настоящето дело, не е подписано от упълномощителката по него В.Г.Д.. Така извършеното от нотариус с рег. №**и РД – НПРС, Т.С., удостоверяване е нищожно по смисъла на чл. 576 от ГПК, доколкото изготвеното пълномощно противоречи на закона, съгл. чл. 574 от ГПК, поради това, че същото не е подписано от посоченото като упълномощител лице В.Д.. Съгласно чл. 574 от ГПК, не могат да се извършват нотариални действия относно противоречащи на закона или на добрите нрави сделки, документи или други действия.

Съгласно чл. 37 от ЗЗД, упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена форма, трябва да бъде дадено в същата форма; но ако договорът трябва да бъде сключен в нотариална форма, упълномощаването може да бъде направено и писмено с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно. По настоящето дело, представеното по нотариалната сделка пълномощно е било заверено както по отношение на подписа, така и на съдържанието му, но същото не е подписано от самия упълномощител. По делото не се доказа упълномощителката В.Д. да се е явила пред нотариуса и да е подписала и потвърдила съдържанието на изготвеното пълномощно. В тежест на ответника „Аланекс“ е разпределено доказването на действителността и валидността на извършеното упълномощаване, но всъщност именно неговата действителност е опровергана от събраните по делото доказателства, сочещи, че В.Д. не е подписала пълномощното. В производството по удостоверяване на съдържанието и подписа на пълномощното, съгл. чл. 572, изр. 2-ро от ГПК, лицето, чието волеизявление е предмет на едностранната сделка, следва да се яви лично и да направи съответното изявление пред нотариуса. В този смисъл, извършеното действие по нотариално удостоверяване на пълномощното за прехвърляне на недвижим имот с рег. № *** и ***, том І , акт І 18 на нотариус с рег. №**и РД – НПРС е извършено в нарушение на чл. 574 вр. чл. 572, изр. 2-ро от ГПК. Това от своя страна прави самото удостоверяване нищожно по смисъла на чл. 576 от ГПК. Съгласно посоченото в Решение № 125 от 12.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № ***г., II г. о., ГК, че с нотариалната заверка на подписа нотариусът удостоверява, че положеният подпис след думата „упълномощител“ е на лицето, което е подписало пълномощното пред него или е потвърдило вече положения подпис. За това удостоверяване са приложими разпоредбите на чл. 578, ал. 4 и ал. 5 ГПК, установяващи изискване упълномощителят да се яви лично пред нотариуса, който проверява самоличността му въз основа на представения документ за самоличност. Упълномощителят полага подписа в пълномощното пред нотариуса или потвърждава вече положения подпис. В решението е посочено, че „целта на нотариалната заверка на подписа на пълномощно за сключване на договор в нотариална форма, е че именно лицето, което се е явило пред нотариуса е подписало частния документ. Нотариалното удостоверяване на подписа върху частен документ по същността си е заверка от нотариуса като длъжностно лице в предвидената от закона форма. В частта на пълномощното отнасяща се до извършване на нотариалното удостоверяване на подписа на посоченото в него като упълномощител физическо лице същото представлява официален документ“. Съгласно посоченото в Решение № *** от ***г. по гр. д. № ***г., III г. о., публикувано в сборника „Съдебна практика на ВС на НРБ - граждански отделения“, *** г. С, Наука и изкуство, *** г., „Ако подписът на упълномощителя е неистински, липсва пълномощие. Документът няма силата на редовно пълномощно независимо от това, дали от външна - формална страна буди съмнение или не. Сключените въз основа на такова "пълномощно" договори са сключени без представителна власт и не обвързват лицето (физическо или юридическо), от чието име е действувало, освен ако то ги потвърди“. Съгласно посоченото в Решение №**от ***г. на ВКС по гр. д. № ***г., I г. о., ГК, Нотариалните действия са формални действия и трябва да се извършват при спазване на съответната установена законна форма и ред, а извод за това дали участвуващите лица са се явили лично пред нотариуса следва да се формира при преценка на цялостното съдържание на нотариалния акт, а не от записаното в отделни негови части. Предвид на това, че по делото се доказа, че подписа положен от името на упълномощителката не е неин от една страна и не се доказа същата да се е явявала пред нотариус с рег. №**на Нот.К за да бъде изготвено ползваното по – късно пълномощно с рег. № *** и ***, том І , акт І 18 на нотариус с рег. №**и РД – НПРС, то съдът приема за безспорно и категорично доказано, че упълномощителката В.Д. не се е явила лично пред нотариуса, не е заявявала посочената в пълномощното воля и не е подписвала лично пред нотариуса пълномощното. Това прави извършените нотариални действия по съставянето на пълномощното нищожни съгл. чл. 576 ГПК, поради това, че нотариусът не е имал право да го извърши.

Предвид на горното, съдът намира, че извършеното нотариално действие по нотариалното удостоверяване на подписа и съдържанието на пълномощно с рег. № *** и ***, том І , акт І 18 на нотариус с рег. №**и РД – НПРС, е нищожно. Това прави предявения първи главен иск основателен и доказан, поради което съдът не следва да обсъжда и да се произнася по предявените по отношение на него евентуални искове по чл. 26, ал.2, пр.2-ро от ЗЗД и чл. 44 от ЗЗД за нищожност на пълномощно № *** и по чл. 31, ал.2  от ЗЗД и чл. 44 от ЗЗД за унищожаемост на пълномощно № ***. Двата евентуални иска следва да се оставят без разглеждане. В този смисъл е Определение №**от ***г. на ВКС по гр. д. № ***г., III г. о., ГК, съгласно което съдът не се произнася по евентуалния иск, ако не се е сбъднало условието, от което зависи разглеждането му - изхода на делото по главния иск, съответно - неуважаването му, ако е предявен от същия ищец, както и Определение №**от ***г. на ВКС по ч. т. д. № ***г., II т. о., ТК и мн.др.

Във връзка с предявения главен иск е открито в полза на ищеца производство по оспорване по реда на чл. 193 от ГПК на истинността на пълномощното. Същото е направено с проектодоклада по делото, т. ІІІ, 4., л. 104 от делото. Въз основа на приетата по делото графологическа експертиза, л. ***, съдът приема за безспорно и категорично доказано, че подписът в оригинал на пълномощно с нотариална заверка №№ ***, ***/***г., заверено от Нотариус с рег.№**на Нот.камара, приложено по нотариалното дело №**от *** г. на Нотариус с рег. №**на Нот.камара, не е положен от лицето В.Г.Д.. С оглед на разпоредбата на чл. 194, ал.2, изр.1-во, предл. 2 от ГПК, то следва да се признае, че документът е неистински и да се изключи от доказателсвата по делото, както и същия да бъде изпратен на компетентната прокуратура за разследване за наличието на евентуални престъпления по чл. 308-309 от НК. Оспореното пълномощно, представено от нотариуса се намира на л. 156 от делото.

 

По втория главен иск по чл. 124 от ГПК вр. чл. 42, ал.2 от ЗЗД за обявяване спрямо ищцата на недействителността на сключен с НА №**, том Х, рег. №**, дело №**от *** г. на нотариус с рег. №**на НотК договор между М.С.А. и „Аланекс“ ООД, представляван от К.С.Н., за продажба на недвижим имот с цена на иска 1411,20 лв. и предявените с него като евентуални искове такива по чл. 40 от ЗЗД за обявяване спрямо ищцата на недействителността на извършената покупко – продажба с цена на иска от 1411,20 лв. и по чл. 87 от ЗЗД за разваляне на извършената покупко – продажба с цена на иска от 1411,20 лв.

Съгласно приетото по чл. 194, ал.2 от ГПК, че пълномощно с нотариална заверка №№ ***, ***/***г., заверено от Нотариус с рег.№**на Нот.камара, приложено по нотариалното дело №**от *** г. на Нотариус с рег. №**на Нот.камара е неистинско, то извършените по нотариалното дело правни действия от името на В.Г.Д. са извършени без нужната представителна власт.

Съгласно посоченото в т. 2 от ТР № 5 от 12.12.*** г. на ВКС по т. д. № ***г., ОСГТК, Договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. При липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници.

В настоящия случай налице е липса на потвърждаване на действията на представителя М.А. от името на представляваното от него лице В.Г.Д. и най – ясно доказателство за това е предявяването на настоящите искове от нейно име. Доказателствената тежест по тези искове е възложена на ответниците М.А. и „Аланекс“ ООД, които не доказват по делото, че В.Д. е потвърдила извършените разпоредителни действия от нейно име със собствения й имот. Посоченото в ТР застъпва тезата на проф. В.Т., в Гражданско право на НРБ, Обща част, Дял ІІ, С.1973, с. 271, че извършването на действия от чуждо име без представителна власт, поражда нищожност на сделката, която е нищожност на едно специфично основание, извън посочените по чл. 26 от ЗЗД. В същото време това е единственият случай, в който една нищожна сделка може да се потвърди при доброволното представителство, поради което тази сделка е в състояние на висяща недействителност, така както сочи и тълкувателното решение. Посоченото ТР не дава отговор какво е съдържанието на понятието „висяща недействителност“. Такъв отговор дава проф. В.Т., в цитирания труд, с. 243, където е посочено, че под висяща недействителност се разбира, недействителност (нищожност) на правна сделка, при която е възможно тя да породи правни последици, ако настъпили допълнителен юридически факт, предвиден в закона. В този смисъл е и посоченото в „недействителност на сделките“ от Соломон Р., С. 2005, с. 37, както и в „Мнимо представителство“, С.2005, с. 111. Според Р. това е особен вид нищожност поради липса на съгласие. В този смисъл са и Определение № *** от ***.*** г. на ВКС по гр. д. № ***/*** г., II г. о., ГК, Решение №**от ***.*** г. на ВКС по гр. д. № ***г., IV г. о., ГК, Решение №**от ***г. на ВКС по гр. д. № ***г., III г. о., ГК и мн.др.

Поради липсата на извършено от мнимо представлявания продавач потвърждаване на извършената сделка, то същата като недействителна, не може да породи целения вещно – транслативен ефект. В този смисъл е и Определение №**от ***.*** г. на ВКС по гр. д. № ***/*** г., III г. о., ГК, Решение №**от ***.*** г. на ВКС по гр. д. № ***г., I г. о., ГК и др. Само по себе си изповядването на нотариалната сделка пред нотариус с рег. №**на НотК.по нот.дело №**от *** и нейното вписване не я правят действителна, а самия нотариален акт не поражда целяното от чл. 18 от ЗЗД конститутивно действие. Извършената с нотариалния акт сделка не поражда желаният от страните вещно транслативен ефект.

Съдът приема, че искът по чл. 124 от ГПК вр. чл. 42, ал.2 от ЗЗД за нищожност на договор за покупко- продажба, извършен с НА №**, том Х, рег. №**, дело №**от *** г. на нотариус с рег. №**на НотК., сключен между М.С.А., в качеството на пълномощник на В.Г.Д., като продавач и „Аланекс“ ООД, представляван от К.С.Н., като купувач, за продажба на недвижим имот нива с площ от 12,дка в м. „***“, представляваща имот № ***, при граници и съседи: имоти с №№ ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, който е образуван от имот № *** на стойност 1450лв., е основателен и доказан изцяло и следва да се прогласи нищожността на договора.

Поради това, че се уважава предявеният главен иск по чл. 124 от ГПК вр. чл. 42, ал.2 от ЗЗД, то отново е безпредметно разглеждането на предявените с него евентуални искове такива по чл. 40 от ЗЗД за обявяване спрямо ищцата на недействителността на извършената покупко – продажба с цена на иска от 1411,20 лв. и по чл. 87 от ЗЗД за разваляне на извършената покупко – продажба с цена на иска от 1411,20 лв.

 

Относно предявения трети главен иск по чл. 108 от ЗС срещу „Аланекс“ ООД, представляван от К.С.Н. за ревандикация на недвижимия имот с цена 1411,20 лв.

По делото се установи, че извършената с НА №**, том Х, рег. №**, дело №**от *** г. на нотариус с рег. №**на НотК.сделка между М.С.А., в качеството на пълномощник на В.Г.Д., като продавач и „Аланекс“ ООД, представляван от К.С.Н., като купувач, за продажба на недвижим имот нива с площ от 12,дка в м. „***“, представляваща имот № ***, при граници и съседи: имоти с №№ ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, който е образуван от имот № *** на стойност 1450лв., е недействителна, поради което същата не е породила желаните от мнимия продавач и купувача вещно транслативен ефект на същата, като прехвърли правото на собственост на продадения имот в полза на купувача, поради което собствеността върху имота остава в патримониума на първоначалния й собственик, В.Д.. След смъртта на В.Д., собствеността върху имота преминава върху нейните наследници по закон, децата й Р. и Ж., които са и ищци в настоящето дело. Същите имат равни права на собственост в придобития имот от по 1/2ид.ч., съгл. чл. 5, ал.1 от ЗН. Двамата ищци не владеят имота.

По делото се установи, че към момента на предявяване на исковете, имота не се владее от наследниците на първоначалната ищца по делото. Същия се владее от придобилия го ответник „Аланекс“ ООД, като в момента на посещението на имота от вещото лице Б., съгласно посоченото в експертизата, л. 213 от делото, имота се обработва, засят е със зърнени култури – есенни (житни) и пролетни (високостеблени). От справка, приложена по делото „журнал на операциите“, представен от „Аланекс“ ООД се установява, че придобитата земя е била надлежно регистрирана във водения от ответника журнал, л. 87 от делото.

От момента на придобиване на имота от страна на ответника „Аланекс“ ООД не е изтекла към датата на предявяване на исковете – ***.*** г. кратката придобивна давност от пет години, поради наличието на добросъвестно владение на имота, съгласно чл. 79, ал.2 от ЗС.

От гореизложеното, съдът приема, че в действителност ищците не владеят собствения си имот, а същия се владее от несобственика „Аланекс“ ООД, поради което и ревандикационния иск за собственост по чл. 108 от ЗС е основателен и доказан и следва съдът да осъди ответника да предаде владението на имота на двамата наследници на първоначалната ищца, Р.В.М. и Ж.В.Ж.,***.

Предвид на гореизложеното, съдът приема искът по чл. 108 от ЗС за основателен и доказан и следва да се уважи изцяло.

 

В обобщение на всичко изложено по – горе, съдът намира, че предявените от първоначалната ищца В.Д. и продължени от нейните универсални правоприемници, наследниците й Р.В.М. и Ж.В.Ж., главни искове са основателни и доказани и се уважават. За предявените евентуални искове, съдът не дължи произнасяне, поради уважаване на главните искове.

 

Относно направените по делото разноски по чл. 81 от ГПК.

По делото първоначалната ищца е била освободена от заплащане на дължими по делото държавни такси и разноски, считано от ***.*** г., като до този момент същата е платила по делото общо 145,80лв., от които 130лв. за ДТ за трите предявени главни иска, 5,80лв. за ДТ за съдебно удостоверение, 10 лв. за ДТ за вписване на исковата молба.

От наследниците на В.Д., Р.М. и Ж.Ж. са платени общо 400лв., по 200лв. от всеки един за назначените по делото експертизи.

От бюджета на съда са изплатени общо за експертизи 1278лв., поради освобождаването на първоначалната ищца от разноски с нарочно определение на съда № ***.*** г., л. 98 от делото.

 От ответника „Аланекс“ ООД са платени 100лв. за експертиза.

Освен разноските по делото за експертизи, страните са платили и за адвокатски възнаграждения следните суми:

От името на първоначалната ищца е платено от дъщеря й Р.М. частично от договореното възнаграждение, цялото от 1000лв. на адв. Г.К., сумата от 300лв., а след това е платен и остатъка от 700лв. от двамата наследници.

От „Аланекс“ ООД е платено възнаграждение в размер на 2100лв.

 

Разноски по чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Съдът намира, че на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, доколкото предявените искове се уважават изцяло, то ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на всеки от ищците съответните части от направените разноски.

Направените от името на ищците разноски са в общ размер на 1545,80лв.

Ищците претендират разноски в размер на 1548,70 лв., но в тях са включени и посочените от съда като надвнесени 12,90лв., които не могат да бъдат присъждани в тежест на ответниците. Относно възстановяването им съдът е дал указания с определение № ***.*** г., л. 40 от делото.

От общия сбор на разноските претендирани от ищците, от Р.М. са направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 650лв., а от Ж.Ж. в размер на 350лв. Напавените по делото от тях и майка им други разноски от 545,80лв. следва да се разпределят по равно или по 272,90лв. за всеки ищец.

На Р.М. се дължат общо 922,90лв., а на Ж.Ж. общо 622,90лв.

Съдът намира, че направените от ищците разноски следва да се разпределят между двамата ответници по равно, което относно разноските дължими на ищцата Р.М. означава по 461,45 лв. от всеки от двамата ответници, а по отношение на ищеца Ж.Ж. по 311,45лв.

 

Относно разноски по чл. 78, ал.6 от ГПК.

Относно направените по делото разноски от съда, на основание освобождаването на ищцата В.Д. от заплащане на разноски с Определение № ***.*** г., л. 98 от делото.

Съгласно чл. 78, ал.6 от ГПК, когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда.

Направените от съда разноски по делото са в размер на 1278лв., които следва да се разпределят между двамата ответници по равно от по 639лв.

Направените от ответника „Аланекс“ ООД разноски, остават за негова сметка.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 235 ГПК,  съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

Признава на основание чл. 194, ал.3 вр. ал. 2 от ГПК, оспорването направено от „Аланекс“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Н., ул. ***, представлявано от К.С.Н., на пълномощно, намиращо се на л. 28 от делото, с което В.Г.Д. с ЕГН ********** *** е упълномощила дъщеря си Р.В.М. с ЕГН ********** ***.К. от АК С., за недоказано.

 

Признава на основание чл. 194, ал.3 вр. ал. 2 от ГПК пълномощно с нотариална заверка №№ ***, ***/***г., заверено от Нотариус с рег.№**на Нот.камара, Т.С. и с район на действие РС Н., намиращо се в  нотариалното дело №**от *** г. на Нотариус с рег. №**на Нот.камара, с което В.Г.Д. с ЕГН ********** *** е упълномощила М.С.А. с ЕГН **********,  за неистинско.

Копие от приложения по делото неистински документ, на л. 156 от делото, да се изпрати на РП Ш. по компетентност, на основание чл. 194, ал.2 от ГПК. Оригиналът на същия се намира по нотариалното дело №**от *** г. на Нотариус с рег. №**на Нот.камара.

 

Прогласява на основание чл. 576 и чл. 578, ал.4 от ГПК, по иск на Р.В.М. с ЕГН ********** *** и Ж.В.Ж. с ЕГН ********** *** срещу М.С.А. с ЕГН ********** *** и „Аланекс“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Н., ул. ***, представлявано от К.С.Н., нищожността на извършеното нотариално действие – нотариална заверка на пълномощно за прехвърляне на недвижим имот с рег. № ***, ***, том І , акт №** на Нотариус с рег. №**и РД – НПРС, Т.С..

 

Признава за установено на основание чл. 124 от ГПК вр. чл. 42, ал.2 от ЗЗД, спрямо Р.В.М. с ЕГН ********** *** и Ж.В.Ж. с ЕГН ********** ***, че сключения с НА №**, том Х, рег. №**, дело №**от *** г. на нотариус с рег. №**на НотК. договор за покупко – продажба, сключен между М.С.А. с ЕГН ********** ***, като пълномощник на В.Г.Д. с ЕГН ********** ***, като продавач и „Аланекс“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Н., ул. ***, представлявано от К.С.Н. като купувач, на недвижим имот: нива с площ от 12,000 дка в м. „***“, представляваща имот № ***, при граници и съседи: имоти с №№ ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, който е образуван от имот № *** за сумата от 1411,20 лв., е недействителен.

Описания в договора имот, представлява по новата КК имот с идентификатор № ***, с площ от 1***кв.м., м. ***, предназначение – земеделска земя, при граници на имота имоти с № ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***.

 

Признава за установено на основание чл. 108 от ЗС, по отношение на „Аланекс“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Н., ул. ***, представлявано от К.С.Н., че Р.В.М. с ЕГН ********** *** и Ж.В.Ж. с ЕГН ********** ***, са собственици на недвижим имот представляващ по новата КК имот с идентификатор № ***, с площ от 1***кв.м., м. ***, предназначение – земеделска земя, при граници на имота имоти с № ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, И ОСЪЖДА „Аланекс“ ООД с ЕИК *** ДА ПРЕДАДЕ Р.В.М. с ЕГН ********** ***, и Ж.В.Ж. с ЕГН **********, ВЛАДЕНИЕТО върху имота.

 

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, М.С.А. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Р.В.М. с ЕГН ********** ***, СУМАТА от 461,45лв. (четиристотин шестдесет и един лева четиридесет и пет ст.) за направените по делото разноски.

 

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, М.С.А. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Ж.В.Ж. с ЕГН ********** ***, СУМАТА от 311,45лв. (триста и единадесет лева четиридесет и пет ст.) за направените по делото разноски.

 

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, „Аланекс“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Н., ул. ***, представлявано от К.С.Н., ДА ЗАПЛАТИ на Р.В.М. с ЕГН ********** ***, СУМАТА от 461,45лв. (четиристотин шестдесет и един лева четиридесет и пет ст.) за направените по делото разноски.

 

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, „Аланекс“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Н., ул. ***, представлявано от К.С.Н., ДА ЗАПЛАТИ на Ж.В.Ж. с ЕГН ********** ***, СУМАТА от 311,45лв. (триста и единадесет лева четиридесет и пет ст.) за направените по делото разноски.

 

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, М.С.А. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Районен съд Н., по сметка BIC: ***, направените по делото разноски в размер на 639лв. (шестстотин тридесет и девет лева).

 

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, „Аланекс“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Н., ул. ***, представлявано от К.С.Н., ДА ЗАПЛАТИ на Районен съд Н., по сметка BIC: ***, направените по делото разноски в размер на 639лв. (шестстотин тридесет и девет лева).

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ш. в двуседмичен срок от връчването му на страната, съгласно чл.259, ал.1 от ГПК.

           

                                                                       Районен съдия: ........................................

                                                                                            Галина Н.