№. 419 / 1.7.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
01.07.2019 година, град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV – ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 30.05.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анелия Цекова
при секретаря Елена Ефремова и с участието на прокурора.................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело №. 3040 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК – отрицателен установителен иск.
Ищецът, К.Д.С.; ЕГН xxxxxxxxxx;xxx; посочен съдебен адрес:xxx е предявила иск срещу “О. Б. Б. ”. АД със седалище и адрес на управление град С. р. В. у. “. С. ”. 5, ЕИК xxxx и цена на иска: 3 438.35 лв.
В исковата си молба твърди, че с изпълнителен лист, издаден на 27.09.2010 година от Районен съд Монтана, Гражданско колегия, І - ви състав, по частно гражданско дело №. 81360 по описа на МРС за 2010 година е осъдена да заплати на ,,О. Б. Б.”. АД следните суми: 1 942.82 лв. просрочена главница, 234.66 лв. договорна лихва за периода от 23.09.2009 г. до 13.09.2010 г., 12.61 лв. наказателна лихва за периода 23.09.2009 г. до 13.09.2010 г., законната лихва върху главницата, считано от 16.09.2010 година до изплащане на вземането, както и 43.80 лв. държавна такса 246.84 лв. адвокатско възнаграждение. Образувано е Изпълнително дело №. 906/2010 г. при ЧСИ №. 7. М. И., с р. на действие района на Окръжен съд Монтана, по което е извършвала плащания.
Изпълнителното дело е прекратено на 06.01.2016 година на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК. Налице е изрично отбелязване, че на длъжника не е връчена ПДИ. Последното изпълнително действие по делото е извършено на 27.03.2012 година.
На 20.06.2017 година, след като изпълнително дело №. 906 по описа за 2010 година е прекратено поради перемпция, на основание чл. 433 ал.1 т.8 ГПК, със същия изпълнителен лист е образувано ново Изпълнително дело№. 375 при ЧСИ №. 7. М. И., с р. на действие района на Окръжен съд Монтана.
Тъй като задължението касае период от 23.09.2009 г. до 13.09.2010 г., на основание чл. 116 ,,в" ЗЗД счита, че е погасено по ДАВНОСТ, поради което и за нея възниква правния интерес от установяване на посоченото обстоятелство с влязло в сила решение.
От правна страна съображенията и са следните:
Заявява, че не дължи обективирания в изпълнителния лист, издаден по частно гражданско дело №. 81360 по описа на МРС за 2010 година размер на дълга, тъй като същите са погасени по давност.
Изтичането на период от време на бездействие на кредитора - взискател по ИД №. 906/10 по описа на ЧСИ И. с рег. №. 7. се явява правопогасяващ принудителното изпълнение юридически факт, а именно погасителна давност за претендираните по делото сумИ. Поради това тези вземания на взискателя-ответник в настоящото дело срещу нея се явяват недължими, като погасени по давност.
Съгласно приложените материали по цитираното изпълнително дело последното действие, което да прекъсне давността е предприето на 27.03.2012 г.
От това последно действие - 27.03.2012 г., взискателят не е поискал и съответно съдебният изпълнител не е предприел принудителни действия, с които да прекъсне течението на двугодишния срок по смисъла на чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, съответно на 27.03.2014 г. делото е прекратено по силата на закона.
Съгласно закона и съдебната практика прекратяването става и без да е необходимо изрично произнасяне в този смисъл на съдията изпълнител било с постановление, било с определение, тъй като актовете на съдебния изпълнител имат само декларативен характер, а не конститутивен и те само прогласяват вече настъпилото прекратяване на производството. В описаната хипотеза, за вземането започва да тече нова погасителна давност като в съдебната практика е съществувала противоречие по въпроса от кога започва да тече тази нова погасителна давност - от последната дата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие срещу длъжника или от изтичане на двегодишния срок по чл. 433, ал. 1 т 8 от ГПК
Това противоречие е преодоляно с издаване на ТР №. 2/26.06.2015 т. на ОСГТК на ВКС, задължително за съдилищата, чиято т. 10 разпорежда, че в случаи като процесния, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Съгласно т. 10 от ТР №. 2/2013 от 26.06.2013. на ОСГКТК на ВКС; ”.когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1 т.8 ГПК погасителната давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Тоест, двугодишният срок по чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК е изтекъл най-късно на 27.03.2014 г.
Този род задължения се погасяват с изтичане на общата петгодишна давност арг. от чл. 110 от ЗЗД считано от извършването на последното валидно действие на 27. 03.2012 г. Това означава, че
давността е изтекла на 27. 03.2017 г.
С оглед на гореизложеното, бездействието от срана на взискателя по изпълнителното дело да предприеме действия по принудително изпълнение е превърнало притезанието му в естествено право – негодно да бъде защитено чрез средствата на принудително изпълнение.
Моментът, в който давността се счита за прекъсната, при липса на възражение от страна на длъжника срещу вземането по заповедта за изпълнение е не датата, на която кредиторът е подал заявление до съда за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК а моментът, в който в полза на кредитора (взискател по изпълнителното дело е предприето валидно изпълнително действие).
Новият ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес и затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срока по чл. 415, ал. 1 ГПК Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК давността не се счита прекъсната със заявлението. Отмененият ГПК не съдържа подобна уредба, поради което на молбата за издаване на изпълнителен лист не може да бъде придадено действие да прекъсва давността. Такова действие е неприемливо и поради едностранния характер на производството за издаване на изпълнителен лист.
В тази насока е и точка 14 от ТЬЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ №. 2/2013 от 26 юни 2015 г. по тълкувателно дело №. 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено в отношенията между нея и ответното дружеството по делото, че К.Д.С., ЕГН xxxxxxxxxx НЕ ДЪЛЖИ на “О. Б. Б.”. АД със седалище и адрес на управление град С. р. В. у. “. С. ”. 5, ЕИК xxxx , сума, в общ размер на 3 438.35 лв., като остатък по издадения изпълнителен лист по ч.гр.д. №. 81360 по описа за 2010 година на МРС на 27.09.2010 година, КАТО ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
С определение №. 230 от 13.02.2019 година по реда на чл.389 ГПК, във връзка с чл.391 и чл.397 ал.1 т.3 ГПК съдът е спрял изпълнението по изпълнително дело №. 20177480400375 по описа на ЧСИ М. И., с рег.№. 7.. Определението не е обжалвано от страна на ответника.
Ответникът „О. Б. Б." АД, ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление гр.С. р. В. у. С. С. №. 5, чрез пълномощника си „ЕОС М." ЕООД, ЕИК xxxx , представлявано от Р. И. М., в качеството й на управител, чрез пълномощника си юрисконсулт М. М., в срока предвиден за отговор взема становище по иска.
Счита, че предявеният иск е неоснователен, тъй като изложените в него твърдения и аргументи са необосновани, неправилни и недоказани
Не се оспорва от ищеца и е тази връзка следва да се приеме за безспорен фактът, че на 09.11.2007 г. е сключен Договор за издаване на кредитна карта между К.д.С. да качеството и на картодържател и "О. Б. Б." АД, в качеството му на картоиздател.
Не се оспорва от страна на ищеца и е безспорно обстоятелството, че са получени съответните парични суми по гореописания договор, за които впоследствие след неизпълнение от страна на длъжника са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Въз основа на гореизложеното, между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение. по което кредитопопучателят е следвало да изпълнява основното си задължение, изразяващо се в погасяване на кредита.
С оглед на обстоятелството, че картодържателят не е изпълнил задължението си по Договора, банката е стартирала процедура по събиране на вземането си по принудителен ред, снабдила се е с изпълнителен лист. издаден по ЧГД №. 81360/2010 г. по описа на РС Монтана и въз основа на него е образувано изпълнително производство по изп. дело №. 906/2010 г. по описа на ЧСИ М. Ц. И., с рег. №. 7. и с р. на действие ОС Монтана. Съдебният изпълнител, след като е установил, че е изтекъл предвиденият в чл. 433 ал.1 т.8 ГПК срок, е постановил прекратяване на изпълнителното дело на 06.01.2016 г.
Ищецът не спори относно възникването на валидно обпигационно правоотношение между него и "О. Б. Б." АД, с оглед на което същото следва да се приеме като безспорен факт по делото.
Твърдението на ищеца, че не дължи на "О. Б. Б." АД процесното вземане, е неоснователно, тъй като е неправилно и необосновано.
Изпълнителният процес предпоставя правото за принудително изпълнение, за да бъде допустим.
Правото на принудително изпълнение се състои в правомощието да се изисква от органа на принудителното изпълнение да предприеме действията, включени в съответния изпълнителен способ. На това задължение отговаря задължението на органа на принудителното изпълнение, съответния съдебен изпълнител, да приложи този способ, като извърши предвидените в него процесуални действия. Правото на принудително изпълнение не е право на кредитора срещу длъжника, а е публичноправно, процесуално правомощие, по което задължено лице е органът за принудителното изпълнение.
Образуваното изп. депо №. 906/2010 г. по описа на ЧСИ М. Ц. И., с рег.№. 7. и с р. на действие ОС Монтана, по молба на "О. Б. Б." АД и съгласно разпоредбите на чл. 432. ал.1 т.2. на 17.12.2010 г. е било спряно. Впоследствие на 27.03.2012 г. производството отново е било възобновено по молба на банката, като съгласно разпоредбите на ГПК, при спиране на производството се спират и всички започнали да текат, но неизтекли още срокове“ (чл. 61 ГПК).
Изрично в исковата си молба К.Д.С. твърди, че е правила доброволни плащания по изпълнително дело №. 906/2010 г. по описа на ЧСИ М. Ц. И. и р. на действие ОС- Монтана, като същите могат да се тълкуват като признание на вземането от страна на длъжника, както и като плащания, които прекъсват давността по отношение на неизплатената част от вземането.
С образуването на изпълнително дело №. 906/2010 година давността за вземането се счита за прекъснато по силата на чл. 116, б. в ЗЗД, като по силата на даденото с ППВС №.3 от 18.11.1980 г. тълкуване давността е спряла да тече през цялото време на изпълнителното производство по силата на чл. 115, ал. 1. б. ЗЗД. След влизане в сила на постановление за прекратяване, въз основа на изпълнителния лист, издаден на 29.07.2010 г. по ч.гр.д.№. 81360/2010 г., образувано по описа на Районен съд - гр. Монтана, банката е образувала ново изпълнително производство по изп. дело №. 375/2017 г. по описа на на ЧСИ М. Ц. И.. с рег.№. 7. и с р. на действие ОС Монтана.
По новообразуваното дело са предприемани изпълнителни действия, които са прекъсналн давността за вземането, а по-конкретно: наложен запор върху банкова сметка xxx.11.2017 г., както и насрочване на опис движими вещи на 06.01.2018 г.
С оглед на изложеното изпълняемото право все още съществува и не е налице пречка за предприемане на действия от страна на кредитора за удовлетворяване на притезението - му по принудителен ред. При прекратяване на изпълнителното производство поради перемпция взискатепят има право отново да образува изпълнително дело със същия изпълнителен лист и предприемвнето на изпълнително действие по новообразуваното изпълнително производство ще прекъсне-давността. като започва да тече нова давност. В молбата за образуване, видно и от приложените към настоящото депо документи, е поискал извършването на изпълнителни действия с цел обезпечаване на вземането. Началото на новия срок се поставя от последното изпълнително действие, осъществено по искане на взискателя, като изява на волята му да упражнява правото сИ. Съответно и всяко искане за извършване на действие, което съставлява елемент от фактическия състав на предвиден в закона способ, опровергава презюмираното бездействие на взискателя.
С оглед на гореизложеното, изпълняемото право (ликвидна и изискуемо притезание) и правото на принудително изпълнение (правомощието да се изисква от органа на принудитепното изпълнение да предприеме действията, включени в съответния изпълнителен способ) не са погасенИ. Ищецът дължи процесното вземане.
Следва да се държи сметка и за това, че съобразно господстващото становище в правната теория и задължителната съдебна практика, погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува като естествено и длъжникьт продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение. Следователно иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сума означава иск за признаване за установено, че не съществува вземане за сумата, при твърдения за погасяването по давност на вземането е неоснователен - вземането продължава да съществува, но е придобило ново качество - станало е естествено вземане.
Моли съда да постанови решение, с което отхвърли предявения иск като неоснователен.
Претендира разноските в процеса.
Доказателствата по делото са писменИ.
Изискани са и приложени изпълнителни дела №. №. 906 по описа за 2010 година и 375 по описа за 2017 година на ЧСИ М. И., с рег.№. 7..
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и на основание чл.235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:
Няма спор между страните, че ищецът е бил картодържател на картоиздателя в лицето на ОББ АД, в чиято полза са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по частно гражданско дело №. 81360/2010 година по описа на Районен съд Монтана.
Не се спори, че въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително производство по изпълнително дело №. 906 по описа на ЧСИ М. И. за 2010 година.
На 17.12.2010 година е депозирано Заявление от взискателя, ОББАД с искане за спиране на изпълнителното производство, както и да се вдигнат всички обезпечителни мерки спрямо длъжника,/ запори на банкови сметки, запори върху трудово възнаграждение, забрани и др./.
Изпълнителното дело е прекратено на 06.01.2016 година на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК. Налице е изрично отбелязване, че на длъжника не е връчена ПДИ. Последното изпълнително действие по делото е извършено на 27.03.2012 година, когато е депозирана молба от взискателя за възобновяване на производството. Не са посочени никакви принудителни способИ.
Не се спори и че е образувано ново изпълнително дело №. 375 по описа за 2017 година на ЧСИ М. И., рег.№. 7. на Камарата на ЧСИ, въз основа на същия изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№. 81360/2010 г. на МРС на 20.06.2017 година.
Спорен е въпросът, основателен ли е предявения отрицателен установителен иск, с доводи, че вземането е погасено по давност.
Постановена е от 26.06.2015г. практика на ВКС по този въпрос, по силата на Тълкувателно Решение №. 2, по т.10. Въпросите, относими към определяне на настъпването на момента на прекратяване поради перемпция, считано от датата, на която е предприето последното валидно изпълнително действие. За което действие следва да е входирана по делата надлежна Молба за изпълнение, в която взискателят да е посочил изпълнителен способ във връзка и на основание чл. 426, ал. 2 от ГПК. Както и, че така наречената „перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване.
Без правно значение е дали съдебния изпълнител ще постанови акт за прекратяването на принудителното изпълнение и кога ще направи това.
Прекратяването на изпълнителното производство става по право.
Но предприетите след настъпването на „перемпцията", ако и същата да не е прогласена с АКТ, други изпълнителни действия по делата, то същите се обезсилват по право и са нищожнИ.
Съгласно чл. 429 ал. 1 ГПК право да иска изпълнение въз основа на издадения изпълнителен лист освен взискателят имат само наследниците, частните правоприемници, поръчителят и солидарният длъжник, когато са платили дълга. Преди да пристъпи към извършването на каквото и да било процесуално действие по молбата, с която е сезиран, съдебният изпълнител е длъжен да се убеди в качеството на взискател на лицето, което го е сезирало. В своята дейност съдебният изпълнител е обвързан от изпълнителния лист и в частност от субективните му предели, включително и в хипотезите, предвидени в чл.429 от ГПК, за които той е длъжен да следи служебно. Тогава, когато молбата е подадена не от соченото като кредитор лице и към нея не са представени доказателства за частно правоприемство или за наличие на правни предпоставки за другите, предвидени в чл. 429, ал. 1 ГПК правни субекти, съдебният изпълнител е длъжен да укаже нередовността на молбата и да даде срок за отстраняване на нередовността.
В Мотивите на Тълкувателно решение №. 2 от 26.06.2015 година на ВКС по тълкувателно дело №. 2/2013 г. на ОСГТК, което съдът е длъжен да съобрази, се сочи: „Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе сИ. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способИ. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение, както и молбата за възобновяване на същото, без да е посочен способ за принудително изпълнение. Затова е нередовна молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане съгласно чл. 426, ал. 3 вр. чл. 129 ГПК. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е прекъсната давността, но ако в хода на принудителното изпълнение длъжникът изрично признае вземането, признанието прекъсва давността съгласно чл. 116, б. "а" ЗЗД.
Прекъсването на давността с предявяването на иск и др. действия по чл. 116, б. "б" ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. "в" ЗЗД са уредени по различен начин. В първия случай нова давност не започва да тече докато трае производството, а ако съществуването на вземането не бъде признато, давността не се счита прекъсната. Ако вземането бъде признато, новата давност започва да тече от влизането в сила на крайния акт, с който се установява, че вземането съществува, тъй като докато трае производството, давност не тече. Не случайно законодателят е уредил отделно хипотезата на чл. 116, б. "в" ЗЗД, относно давността в принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процеС. Тези правила са неприложими при прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. "в" ЗЗД не защото ефектът на спирането в този случай настъпва безвъзвратно, а защото в този случай няма спиране на давността нито отпадане на ефекта на прекъсването. Исковото производство като динамичен фактически състав е уредено по различен начин от изпълнителното производство. Исковото производство започва с предявяването на иска и завършва със съдебно решение, като съдът е длъжен служебно да движи производството до постановяването на решение независимо от това извършва ли ищецът други процесуални действия или процесът се основава на негови процесуални пропущания. Всеки допустим исков процес завършва с решение, което признава или отрича вземането. В исковия процес давността е прекъсната в началото и ищецът не може да извърши никакво действие, с което да я прекъсне отново в хода на исковото производство. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
Ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способИ.
При действието на Конституцията от 1991 г. бездействието на ищеца в исковия процес е правно ирелевантно за неговото развитие (той ще приключи и без нито едно процесуално действие на ищеца след предявяването на иска) и затова бездействието на ищеца с оспорено вземане е безразлично за давността - тя спира, докато бездействието на кредитора със съдебно потвърдено вземане, пред когото са отворени вратите на изпълнителното производство има правно значение както за неговото развитие (изпълнителният процес няма да приключи никога, ако кредиторът не посочва изпълнителни способи), така и за давността. В гражданското право давността е правна последица на бездействието, но ако кредиторът няма правна възможност да действа, давност не тече. Ако кредиторът бездейства (не предявява иск), давността тече, защото той може да избира да предяви иск, или не. Давността прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, защото кредиторът не може да направи нищо за събиране на вземането си докато исковият процес е висящ (кредиторът не може да действа, макар да иска). Когато съдебното решение влезе в сила почва да тече нова давност. Нова давност започва да тече и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). Предвид изложеното Постановление на Пленума на Върховния съд №. 3/1980 г. следва да счита изгубило сила.
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни фактИ. Същото приемат доктрината и съдебната практика по отношение на спирането на исковия процес при смърт на някоя от страните (чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК), както и при замяна на обезпечението на оценим в пари иск (без исковете за собственост) с обезпечение пред съд съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД (чл. 398, ал. 2 ГПК).
Прекратяване и спиране на всяко съдебно производство (в т. ч. исковото и обезпечителното) е възможно както по силата на закона (при което актът за прекратяване има декларативен характер), така и по изявление на органа, който ръководи производството (при което актът за прекратяване има конститутивен характер). И в двата случая законодателят назовава съответния съдебен акт постановление (определение) за прекратяване, но последиците на акта са различни: когато прекратяването е по силата на закона, прекратителният ефект настъпва с осъществяването на съответните правно релевантни факти (обжалването е без значение за момента на настъпването на ефекта), а когато прекратяването става по силата на акт на органа, който ръководи съответното производство, прекратителният ефект настъпва с влизането в сила на този акт (обжалването има значение за момента на настъпването на ефекта).
Във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права (напр. купувачите от публична продан), както и редовността на извършените от трети задължени лица плащания.
Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.”. .За прекъсване на давността е необходимо осъществяване на валиден изпълнителен способ.
Съдът намира, че в настоящият случай началният момент на двугодишния срок, визиран в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК тече от депозирането на молбата за възобновяване на производството, 27.03.2012 година, тъй като когато изпълнителното производство е било спряно, са спрели да текат каквито и да било срокове. За периода от време от 27.03.2012 г. до 27.03.2014 г. взискателя не е поискал извършване на изпълнителни действия. С оглед на това се налага извода, че изпълнителното производство е прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 27.03.2014 г. Без значение за извода за прекратяване на производството по изпълнителното дело по право е и постановлението на съдебния изпълнител от 06.01.2016 г., с което е прекратено производството по изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. С това постановление само е прогласено вече настъпилото прекратяване на производството по изпълнителното дело.
Съдът намира, че новата петгодишна давност е започнала да тече от 27.03.2012 г. и е изтекла на 27.03.2017 г. Ответникът по иска и взискател ОББ АД С. е подал молба за образуване на изпълнително дело с приложен изпълнителен лист за вземането, предмет на изпълнително дело №. 906/2010 г. на ЧСИ на 20.06.2017 г. - след изтичане на петгодишния давностен срок по чл. 110 ЗЗД. Изложените съображения налагат извода, че вземането на банката е погасено по давност, поради което не се дължи от ищцата претендираното вземане. Предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е основателен и следва да се уважи за посочените сумИ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „О. Б. Б.”. АД, ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление град С. р. В. у.С. С. 5, че К.Д.С., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, НЕ ДЪЛЖИ на “О. Б. Б.”. АД със седалище и адрес на управление град С. р. В. у. “. С. ”. 5, ЕИК xxxx , сума, в общ размер на 3 438.35 лв., като остатък по издадения изпълнителен лист по ч.гр.д. №. 81360 по описа за 2010 година на МРС на 27.09.2010 година, КАТО ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА “О. Б. Б.”. АД със седалище и адрес на управление град С. р. В. у. “. С. ”. 5, ЕИК xxxx , ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РАЙОНЕН СЪД МОНТАНА xxxx лв. за дължимата държавна такса и изплатената стойност за представяне преписи от изпълнителните производства и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай на принудително събиране на сумите.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: