Р
Е Ш Е Н И Е №531
10.09.2020г.,
гр. Хасково,
Административен съд – Хасково, в открито
съдебно заседание на тринадесети август две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: Хайгухи
Бодикян
при
секретаря Йорданка Попова, като разгледа докладваното от съдия Бодикян адм. д. № 324 по описа на съда за 2020 година,
взе предвид следното:
Производството е
по чл.186 ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), във вр.
чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по
жалба от „ЕКВАТОР ГАЗ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Х.,
представлявано от управителя Г. А. П., подадена чрез пълномощник, срещу Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № ФК-187-0024933/27.02.2020г.,
издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с която
е разпоредено запечатване на търговски обект – бензиностанция, находяща се в гр.Х.,
стопанисвана от жалбоподателя, и забрана за достъп до него за срок от 3 дни.
В жалбата се
навеждат доводи за незаконосъобразност на заповедта. В тази връзка се счита, че
административният акт не е мотивиран. Продължителността на ПАМ не съответствала
на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК. В заповедта били изложени
теоретични положения, без да била посочена конкретна тежест на извършеното
нарушение, както и последиците от него.
Смята се, че посочените в акта местоположение на обекта и характер на дейността,
не представлявали конкретно обстоятелство по смисъла на закона и същите нямало
как да доведат от отклонение от данъчно облагане. От изложеното в заповедта не
ставало ясно, как констатираните по време на проверката обстоятелства,
разкриващи въведената организация на работа в обекта, можели да доведат до
накърняване на държавния обществен интерес. Сочи се, че при проверка на
водената през 2020г. и съхранявана в обекта КДФО, било установено, че от електронната
система с фискална памет (ЕСФП) не били генерирани и извеждани дневни финансови
отчети от 11.02.2020г. до 18.02.2020г.,
които били последователни и се съхранявали в КДФО. Изтъква се, че в
тежест на административния орган било да обоснове и докаже с конкретни
обективни данни, както факта на извършване на нарушението, така и
необходимостта от налагане на принудителна административна мярка. В случая
нямало спор, че жалбоподателят бил изпълнил изискването на чл.39, ал.2
доколкото за всеки ден, включително и за времето от 11.02.2020г. до
18.02.2020г., имало генерирани дневни финансови отчети, които били записани в данъчния
терминал. Счита се, че от обективните данни не се установило по безспорен начин
извършването на нарушението, за което с просната заповед била приложена ПАМ. От
констатираното по време на проверката ставало ясно, че в НАП не били постъпили
данни от генерираните дневни отчети за периода от 11.02.2020г. до 18.02.2020г.
по установената дистанционна връзка с търговския обект. По никакъв начин обаче
не било установено, че това обстоятелство било известно на търговеца, доколкото
ЕСФП, монтирана в обекта, работила и генерирала в края на всеки ден отчети,
вкл. и от НИС, които били съхранявани в
КДФО в последователен ред. Твърди се, че липсвала обективна възможност,
задълженото лице да проследи дали изпращаната от данъчния терминал генерирана
информация достигала до НАП. Също така, установено било, от въвеждането на
информацията в ЕСФП и регистрирането ѝ в НАП, че до 11.02.2020г. дневните
финансови отчети били предадени към НАП по изградената дистанционна връзка.
Освен това, във връзка с установения при проверката на 18.02.2020г. проблем
относно предаването на данните към НАП, жалбоподателят веднага бил уведомил
фирмата, извършваща техническо обслужване на фискалното устройство, от която до
НАП било изпратено уведомление за предприети действия по смяна на фискалната
памет на устройството. С предприемане на действия на 19.02.2020г. по смяна на
фискалната памет било извършено и тестване, при което било установено, че
дневните данъчните отчети, непостъпили в НАП, а именно от 11.02.2020г. до
18.02.2020, били предадени, като при проведен разговор на сервизния техник със
служител на НАП това обстоятелство било потвърдено от последния. Твърди се, че
към дата на издаване на процесната заповед за ПАМ, на административния орган
вече било оповестено обстоятелството, че натрупалите се дневни финансови
отчети, които най-вероятно по технически причини не били предаден към НАП,
вече били постъпили. Тези обстоятелства
по категоричен начин опровергавали тезата на административния орган. Счита се,
че при това положение, липсвало твърдяното укриване на приходи от страна на
дружеството. Изрично било установено, че за всяка продажба се изпращала
информация към сървъра на НАП. Не било спорно и това, че в КДФО се съхранявали
генерираните и издадени от ФУ ДФО за всеки ден, вкл. и за периода 11.02. –
18.02.2020г., т.е. цялата информация за реализирания оборот от този търговски
обект. Затова нямало как да бъде вярно твърдението на административния орган,
че липсвала необходимата информация за извършените сделки. Изтъква се, че в
случая органът не установил каква била причината, поради която не била
осъществена дистанционна връзка с НАП, дали ставало дума за пропуск в
организацията на работа в търговския обект, пропуск от страна на приходната
администрация или за технически проблем. В жалбата се релевират и твърдения в
насока необоснованост на ПАМ. Смята се и
че ПАМ не съответствала на целта на закона.
По изложените
съображения се иска отмяна на оспорената заповед. Претендират се разноски по
делото.
В съдебно
заседание, процесуалният представител на дружеството-жалбоподател, поддържа
жалбата. Сочи, че към датата 19.02.2020г. всички отчети, рано сутринта били
пристигнали в НАП, от където се обадил инспектор за да каже, че всичко било
отстранено. Изтъква, че обстоятелството, че финансовите отчети след
генерирането им на данъчния терминал не постъпили в системата на НАП, било извън
знанието и извън действията на самия търговец. Същевременно, установено било,
че самата система не била блокирала – обстоятелство, което във всички случаи
ставало известно на търговеца. Системата си работила, от същата били извършвани
продажби на стоки, които били отчитани с издаване на фискални касови бележки,
генерирани във ФУ, влезли във фискалната памет и предавани към НАП. Това, че
съответните дневни финансови отчети за посочения период от време, не постъпили
в НАП, не можело да стане известно дори при полагането на съответни грижи от
страна на търговеца. За сведение на съда отбелязва, че на дружеството не била
наложена санкция за извършено нарушение, а имало издадено предупреждение.
Ответникът –
Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез пълномощник,
изразява писмено становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност
на оспорената заповед.
В съдебно
заседание, процесуалният представител на ответника се позовава на Приложение №
1 от ПЗР към Наредба Н-18, в което се посочвало че след отпечатване на дневен
финансов отчет с нулиране, задължително се проверявала изправността на
комуникацията с мобилния оператор, като
резултатът от теста следвало да се индицира, т.е. трябвало да се получи
някакво доказателство. Сочи, че от консултация с технически лица на НАП станало
ясно, че когато се предавал дневен финансов отчет към данъчния терминал, следвало
да се получи обратен отговор, от който със съответен код да се разбере дали
успешно била получена информацията, дали била допусната някаква грешка или се
попадало в други хипотези.
Съдът, като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за
установено от фактическа страна следното:
На 18.02.2020г.
в 10.00ч. контролни органи от отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив към ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП, в присъствието на П. В. С. – отчетник счетоводство, извършили проверка на
търговски обект – бензиностанция „Екватор“, стопанисван от „ЕКВАТОР ГАЗ“ ЕООД,
находяща се в гр.Х.. Резултатите от проверката са обективирани в Протокол за
извършена проверка (ПИП) серия АА №0024933 от 18.02.2020г. В протокола е
записано, че при извеждане на отчет №0026 и №0027 и ZP-задача към НАП, нямало
данни за постъпили Z отчети от 11.02.2020г. до 18.02.2020г. Последния отчет,
наличен в ИС „Контрол на горивата и отчети“ ZP, бил от дата 10.02.2020г. с №Z0018.
При преглед на КДФО за 2020г., се установило, че от ФУ М-1 UNITRONIC с ЦРУ UNITRONIC
с идент.№ на ДУ №000025 и № ФП 70000039 били извеждани отчети (ДФО), следващи
своята поредност. В момента на проверката, последния дневен финансов отчет бил
с номер №0027/18.02.2020г. В протокола е
пописано, че са били поставени ZP задачи с цел установяване на връзка със
сървър на НАП и бензиностанцията, като това станало в 10.36 ч., 10.42 ч. и
10.56ч. До 11.58 ч. в системата на НАП нямало постъпили дневни финансови отчети,
нямало информация за НИС и количеството на горивото в резервоара.
На 27.02.2020г.
е издадена оспорената в настоящото производство Заповед за налагане на
принудителна административна мярка (ЗППАМ) № ФК-187-0024933/27.02.2020г., с
която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“г“ от ЗДДС е наредено „запечатване на
търговски обект – бензиностанция, находяща се в гр.Х., стопанисвана от „ЕКВАТОР
ГАЗ“ ЕООД, и е забранен достъпа до нея
за срок от 3 (три) дни, на основание чл.186 ал.1 и чл. 187, ал.1 от ЗДДС.
Прието е, че дружеството в качеството му на лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ, е извършило нарушение на същата, като не спазило
изискванията ѝ и не предало по установената дистанционна връзка,
посредством данъчен терминал към НАП, изискуемите данни за извършена в обекта
продажби за периода 11.02.2020г. до 18.02.2020г. от генерираните дневни
финансови отчети. В заповедта е цитирана разпоредбата на чл.39, ал.10 от
Наредбата, която гласяла, че данъчният терминал на регистрираното в обекта фискално
устройство, следвало да предава записаните в него данни за извършените продажби
от дневния финансов отчет на ФУ към НАП по дистанционна връзка чрез използване
на преносна мрежа на мобилен оператор. Отбелязано е, че всяко ФУ устройство
имало вградена Data SIM карта, чрез която да получава задачи от НАП и да
извършва предаване на данни към сървъра на НАП. В заповедта е посочено, че
нарушението се доказало от поставените ZP задачи с цел установяване на връзката
между сървъра на НАП и проверявания търговски обект. Формиран е извода, че
дружеството не спазило реда за подаване на данни по чл.118 в НАП. Нарушен бил
съставът на чл.39, ал.10, във вр. с чл.39, ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.
на МФ, във вр. с чл.118, ал.4, т.3 от ЗДДС.
ЗППАМ е връчена
на управителя на „ЕКВАТОР ГАЗ“ ЕООД Г. А. П. на 28.03.2020г., видно от
положения в разписка за връчване подпис.
По делото са
представени Справка за регистрираните ZP задачи за ФУ 4389268 на дати
18.02.2020г. и 19.02.2020г.; Справка за регистрираните Z задачи за FDRID 4389268
от дата 01.02.2020г. до 18.02.2020г.; Техническо обяснение
изх.№357/19.02.2020г. от „ЕЛКОМС 2000“ ООД, за установен проблем относно
предаването на дневните отчети на ЕСФП UNITRONIC, собственост на „ЕКВАТОР ГАЗ“
ЕООД, на обект: бензиностанция „ЕКВАТОР ГАЗ“ с адрес гр.Х..
В хода на
съдебното производство се снеха показанията от свидетелите Д. Т. Д. – служител
съм на НАП, съставил ПИП сер. АА №0024933 от 18.02.2020г. и П.Ж.Г. – управител
на дружеството, имащо договор и извършващо техническото обслужване на
електронната система с фискална памет, монтирана в обекта на жалбоподателя.
Свидетелят Д.
обяснява, че за проверката за регистрация на електронна система с фискална
памет (ЕСФП), каквато била извършена на оспорващото дружество, трябвало да
извърши обаждане в центъра в Пловдив да постави ZP задача, която установявала
дали имало връзка при подаване на информацията, „която е с НАП и със самото
устройство“. Заявява, че в случая ѝ се обадили, че нямало такава връзка и
тя нямало как да продължи проверката. Но при преглед на касовата книга имало
изведени отчети за всички дни, за които поискала ZP задача. На следващия ден,
след проверка отново на тази ZP задача, вече самата информация от тези отчети
фигурирала. Посочва, че този терминал по някакъв начин задържал тази информация
с дневните финансови отчети. Възможно било, но не вярвала, да бил срив в
интернет връзката, защото обикновено при срив в системата, специално при
бензиностанциите, се получавала една индикация, при която бензиностанциите буквално блокирали е не можели
да работят, а собствениците получавали съобщение с червен надпис. В случая нямало
данни ФУ да било блокирало с оглед прекъсване на връзката. Смята, че имало
изградена дистанционна връзка между наличното ФУ в обекта и НАП, имайки
предвид, че на следващия ден всичките тези отчети ги видели „издърпани“ от
системата на НАП. Не може да каже дали ФУ е предоставяло тези отчети за
предходен период, не била искала такава ZP задача. Не може да каже и дали
подаващият отчета вижда дали отчетът е получен в НАП.
Свидетелят Г.обяснява,
че при монтажа на устройството в обекта, който той извършил, се правила
регистрация на сървъра в НАП, в резултат на което ФУ разпечатвало документ за
успешна регистрация на сървър. Това означавало, че системата имала данъчен
терминал (ДТ), че се е регистрирала на сървъра на НАП изрядно и че предавала
данни. Пояснява, че сервизът монтирал ФУ и издавал свидетелство за регистрация
въз основа на бон, което било доказателство за регистрация, като се подавало
заявление за първоначална проверка на ЕСФП към БИМ. След съгласуване с органите
на НАП се назначавала първоначална проверка на системата за да се установи дали
всичко работи. Такава проверка в случая била назначена и извършена съвместно
органите на НАП, органите на структурата на БИМ и поддържащата фирма, в
качеството на сервизна организация. При тази първоначална проверка се установило,
че системата към момента не предавала Z отчети на сървъра на НАП. Първоначално
подавала такава информация, но около седмица преди самата проверка спряла. Това
спиране „не уведомявало“ никого, нямало кой да се усети, защото системата
работила, качвала си всеки един фискален бон на сървъра на НАП като продажба. Не
се качвали само Z отчетите. Свидетелят заявява, че няма техническо обяснение
защо едната част се качва, а другата – не. Теоретически прекъсването на
получаването на Z отчетите в НАП било възможно да е в следствие на поставена
друга задача по отношение на конкретната система. Нямал достъп до там, в случая
не може да кажа на какво се дължи. Задачата кога устройството да си изпраща Z
отчетите се задавала от сървъра на НАП. Във всеки един момент оттам можело да
се промени тази задача. Търговецът
не получавал информация, ако отчетът му не бил получен в НАП. Не можело да се приеме, че когато устройството
спре да предава това било блокиране на ФУ, защото когато блокирало ФУ, то спирало
да функционира. Интернет връзката била мобилна и нямало начин да бъде
манипулирана. Картата била вградена, вътре в устройството и до нея клиентът
нямал достъп, имало пломба. Сочи, че след опита за първоначална проверка,
осъществен с органите на НАП, били предприети консултации с производителя, като
по съвет на последния проблемът щял да бъде отстранен със смяна на фискалната
памет на устройството и повторна нова регистрация. Били предприети мерки за
това нещо. На другия ден обаче, като отишъл да отстрани проблема решил да
провери последно да не би нещата някак си да са се оправили, тъй като в
разговор с производителя му казали да имат предвид подобни случаи и на други обекти – за спиране за
известно време некачване на Z отчети. Сутринта към 10:00 часа установил, че
отчетите са „заминали“ и били качени на сървъра на НАП. Чул се по телефона със
служители на НАП, който казали, че установили, че на този ден, рано сутринта,
отчетите се били качили. Поради това, не се стигнало до смяна на системата.
Конкретно посочва, че когато стопанисващото бензиностанцията дружество пуска
отчетите на края на деня нямало как да получи индикация, че информацията, която
иска да предаде била пристигнала до ДТ.
При така
установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Жалбата е
подадена от лице с правен интерес, в законоустановения преклузивен срок и насочена срещу годен за обжалване
административен акт, поради което е допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Административният орган по приходите е компетентен да
издава заповеди от рода на процесната, видно от нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка по
ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или оправомощено
от него длъжностно лице. Според заповед № ЗЦУ – ОПР 16/ 17.05.2018 г.,
началниците на отдели "Оперативни дейности" в Главна дирекция
"Фискален контрол" в ЦУ на НАП са определени да издават заповеди за
налагане на принудителна административна мярка "запечатване на обект"
по чл. 186 от ЗДДС. С оглед на това съдът приема, че оспорената заповед е
издадена от компетентен орган.
Същата е в предвидената от закона форма и съдържа
фактически и правни основания за издаването й.
Съгласно
нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което: 1. не
спази реда или начина за: г) подаване на данни по чл. 118 в Националната
агенция за приходите.
За налагане на ПАМ следва да е констатирано
нарушение, което ще е фактическото основание за издаването заповедта.
От събраните по делото доказателства се установява,
че касовият апарат в търговския обект е работил, СИМ-картата е била в него,
издавани са Z-отчети с нулиране, като се издава и служебен бон от ФУ и данни,
че е налице дистанционна връзка с НАП. Съгласно Приложение № 1 към чл. 8, ал.
1, т. 1 от Наредбата дистанционната връзка между фискалното устройство и НАП се
осъществява чрез използване на преносна мрежа на мобилен оператор чрез
изградена VPN –мрежа. В мотивите на оспорената заповед се посочва, че на датата
на проверката 18.02.2020 г. не е
подадена информация до НАП за извършените продажби, като се сочи периода от
11.02.20г. до датата на проверката генерираните
дневни отчети не са подавани до НАП. Следователно налице е
изградена дистанционна връзка на ФУ със сървърите на НАП, но за спорния период
11.02.-18.02.2020г. данните от т.
нар. дневни финансови отчети с нулиране на ФУ за всеки ден на определен от НАП
период, не са постъпвали в ИС на НАП.
При извършване
на проверката е установено, че посочените в протокола за проверка дневни отчети
са налични в книгата за дневните финансови отчети, се води редовно т. е. спазено е изискването на чл.
39, ал. 5 от Наредбата.
Съгласно чл. 39, ал. 10 от Наредбата данъчният
терминал служи за предаване на данните от него към НАП по дистанционна връзка
чрез използване на преносна мрежа на мобилен оператор. Налични са и SIM-карти
във ФУ с посочване на мобилния оператор, който осъществява връзката с НАП.. В
приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1 на Наредба Н-18/13.12.2006 г., в т. IIIб,
т. 1, буква "а" е посочено, че дистанционната връзка между ФУ и НАП
се осъществява чрез използване на преносна мрежа на мобилен оператор по
изградена за целта на обслужваните от него ФУ VPN мрежа; лицето по чл. 3 избира
мобилния оператор, посредством който ще му предоставена услугата. В буква
"б" е посочено, че мобилният оператор по буква "а" осигурява
постоянна свързаност на своята VPN мрежа със сървър на НАП посредством наземна
оптична линия, респективно резервна алтернативна свързаност. Мобилният оператор
е задължен да предава на НАП ежедневно информация за IMSI и MSISDN и статус на
data SIM карти по електронен път. За ФУ в б. "в" на приложение № 1 е
предвидено, че са снабдени с data SIM карти, чрез които получават задачи чрез
SMS -си и изграждат IP връзка посредством пакетно предаване на данни в мрежата
на мобилен оператор за http комуникация с НАП.
Подадената информация от жалбоподателя обаче не
достига до НАП, което е установено за период 11.02.-18.02.2020г.
Съдът намира, че
от събраните по делото не е доказана вина на
търговеца за възпрепятстване достигането на информация до НАП. Точно обратното - от гласните и
писмени доказателства е видно, че са били налице всички индикации, че данните
се предават посредством наличната дистанционна връзка на ФУ с НАП. Същото е
издавало отчети с нулиране, работещо е, няма блокиране и данни за липса на връзка
и неосъществен пренос на данни. Обстоятелство, че данните не достигат до ИС на
НАП не е било известно на жалбоподателя, доколкото ФУ е функционирало, без да
дава индикации, че не предава данни на НАП, при липса на обективна възможност
търговецът да проследява дали изпращаната от него информация достига до НАП.
Той е документирал всички продажби в ЕКАФП, КДФО и КЛЕН, т. е цялата информация
за оборота е налична в обекта и е на разположение на проверяващите.
Изложеното дава
основание да се приеме, че приходният орган
не е установил причината за недостигане на информацията за Z-отчетите до НАП, поради
което не доказано основанието по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. Г от ЗДДС, на което е
издадена оспорената заповед за принудителна административна мярка. Не може да
се приеме за безспорно установено, че жалбоподателят е нарушил реда или начина
за подаване на изискуемите данни в НАП, доколкото ответната страна, в чиято
тежест е установяването на фактическите основания, послужили за издаване на
оспорения акт, не е ангажирала доказателства, удостоверяващи причината, поради
която не е била осъществявана дистанционна връзка с НАП, както и дали тази
причина е свързана с пропуски в създадената организация в търговския обект, на
пропуски в дейността на приходната администрация или на независещ от човешкия
фактор технически проблем, респективно дали неподаването на данни се е дължало
на неспазване реда или начина на подаване на такива. Административният орган,
чиято е тежестта да докаже фактическите основания за издаване на принудителната
административна мярка, не е сторил това, поради което издадената от него ПАМ по
чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС се явява постановена при липса
на материалноправните предпоставки за това.
На следващо
място, за да е законосъобразно наложена, ПАМ трябва да е определена в такъв вид
и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази,
произтичаща от преследваната от закона цел. Предвидената в чл. 186, ал. 1, т.
1, б. "г" от ЗДДС мярка има превантивно действие, като с нея се цели
да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на
нарушителя. В случая, с оглед на това, че извършването на нарушение не беше
доказано по безспорен и категоричен начин, наложената ПАМ не съответства на
целта на закона и на принципа за съразмерност, установен с разпоредбата на чл.
6 от АПК, доколкото не е налице основание за предприемане на действия за
предотвратяване извършването на нарушения на фискалната дисциплина. В подкрепа
този извод е и това, че от съдържанието на протокола за извършена проверка е
видно, че няма отчетени разлики по ЕКАФП и фактическата наличност. Следователно
самите проверяващи са установили добросъвестно спазване на задълженията по
Наредба № Н-18 / 2006 г. на МФ.
Предвид изложеното, оспореният административен акт се
явява постановен при противоречие на материалния закон и неговата цел, поради
което следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
С оглед изхода
на делото искането на оспорващия за присъждане на деловодни разноски, като
своевременно направено, е основателно и доказано, поради което в полза на
същото следва да се присъди сума в размер общо на 350 лева - внесена държавна такса в размер на 50 лева
и договорено и платено в
брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ФК-187-0024933/27.02.2020г., издадена от началник отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски
обект – бензиностанция, находяща се в гр.Х., стопанисвана от жалбоподателя, и
забрана за достъп до него за срок от 3 дни.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на „ЕКВАТОР ГАЗ“
ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Х., представлявано от управителя Г.
А. П., направените по делото разноски в размер на общо 350 (триста и
петдесет) лева.
Решението може
да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: