Определение по дело №36/2024 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 117
Дата: 8 февруари 2024 г. (в сила от 8 февруари 2024 г.)
Съдия: Юлия Русева Бажлекова
Дело: 20243000500036
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 януари 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 117
гр. Варна, 08.02.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20243000500036 по описа за 2024 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК.
С решение № 1180/20.10.2023г., постановено по гр. д. № 61/2023г., ОС-
Варна е обявил за недействителен по отношение на Държавата на основание
чл.216, ал1, т.4 ДОПК Договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в Нотариален акт № 158, том I, рег. № 1637, дело № 111, на
Нотариус Ана Пачолова, рег.№ 537 на НК, вписана СП - гр. Варна с вх. рег.
11381, № 11463/11.05.2018 год., Акт № 64, том 28, с който ответника М. Ю.
М., ЕГН:********** е продал на ответника А. П. Р. с ЕГН **********,
недвижим имот: самостоятелен обект в сграда Гараж № НГ – 05, с
идентификатор № ***, находящ се на партер, на кота *** в поземлен имот с
идентификатор № ***, находящ се в гр. ***, със застроена площ по
документи - 37.85 кв.м. по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД- 18- 92/14.10.2008г. на Изпълнителен директор на
АГКК, при граници по схема: съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж - № ****** под обекта № ****** и над обекта - № ***.*** и №
******3; Граници по архитектурен проект: фоайе, офис№ 2, двор, калкан с
блок С и вътрешен двор, заедно с 0,33% идеални части от общите части на
сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху дворното
място, както и 0,33% идеални части от собствеността на дворното място, в
което е построена сграда № 6, съставляващо поземлен имот с идентификатор
*** с обща площ 2773кв.м., за сумата от 21 000 евро.
Срещу така постановеното решение са подадени две въззивни жалби: 1.
Жалба от М. Ю. М.ов, чрез процесуалния му представител адв. О. М., в която
са наведени оплаквания за неправилност на решението като постановено при
нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на
материалния закон. Счита, че след поправката на допуснатата в определение
1
№ 1379/06.04.2023г. очевидна фактическа грешка при изписването на
правната квалификация на иска, като такъв с правно основание чл.216, ал.1,
т.4 ДОПК, в нарушение на процесуалните правила не е извършено
разпределение на доказателствената тежест на страните по реда на чл.146
ГПК. Твърди, че доколкото в производството по делото не са събрани
доказателства за намерение за увреждане на публичния взискател с
процесната сделка, каквото се изисква в хипотезата на чл.216,ал.,т.4 ДОПК
обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено в
противоречие с разпоредбата на чл.236, ал.2 ГПК. Претендира се отмяна на
обжалваното решение.
2. Жалба от А. П. Р., чрез адв. М. П.. Изложени са оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на решението като постановено при
нарушение на процесуалния и материалния закон. Посочва, че съдът не е
извършил разпределение на доказателствената тежест съобразно приетата от
него правна квалификация на иска по чл.216, ал.1, т.4 ДОПК, вместо
първоначално посочената в исковата молба – чл.216, ал.1, т.6 ДОПК. Посочва
се, че доказателствената тежест за установяването на фактическия състав по
чл.216, ал.1, т.4 ДОПК, включително и намерението за увреждане се носи от
ищеца. Според жалбоподателя първоинстонционният съд неправилно и
необосновано, без да излага мотиви е приел, че намерението за увреждане се
установява от обстоятелството, че процесния договор за покупко-продажба е
сключен, след като на ответника М. М. е връчена заповед за възлагане на
ревизия и същият не е разполагал с друго имущество, с което да покрие
задълженията си към ищеца и чрез сделката се е лишил от единствения си
несеквестируем актив. Излага, че ищецът не е доказал намерение на длъжника
за увреждане на публичния взискател. Твърди се, че от доказателствата по
делото се установява, че към датата на процесната сделка, ответникът е имал
имущество, което обезпечава евентуалните публични задължения, като
процесната сделка е сключена единствено с намерение да се осъществи
задължение за прехвърляне на собствеността върху имота на купувача Р.,
поето по-рано. Към момента на сделката върху имота не е била вписана
възбрана и на купувача не е било известно за възложена ревизия на продавача.
Не е налице и нееквивалентност на престациите по сделката. По изложените
доводи претендира обжалваното решение да бъде отменено, като предявеният
иск се отхвърли.
В указания срок са депозирани отговори на въззивните жалби от
насрещната страна ТД на НАП Варна, с които същите са оспорени като
неоснователни. Счита, че делото е разгледани при спазване на процесуалния
закон, като поддържа се, че всички законови предпоставки по предявения иск
с правно основание чл.216, ал.1, т.4 ГПК са установени. Процесната сделка е
изповядана след датата на връчване на заповедта за възлагане на ревизия.
Ревизионното производство е завършило с РА, с който са установени данъчни
задължения в размер на 112 097,07лв. По подробно изложени съображения се
претендира въззивните жалби да бъдат оставени без уважение, ведно с
2
присъждане на разноските по делото.
Въззивните жалби са подадени в срок, от страни с правен интерес от
обжалването на обжалваем съдебен акт. Поради това същите следва да бъдат
внесени за разглеждане в открито съдебно заседание.
Страните не са отправили искания за събиране на нови доказателства
във връзка с предмета на делото. Не са налице основания за даване на
указания относно разпределението на доказателствената тежест и
възможността за ангажиране на доказателства от страните, доколкото липсват
оплаквания и искания от страна на въззиваемата страна – ищец в
първоинстанционното производство, а въззивниците не могат да защитават
права на ищеца, във връзка с разпоредбата на чл.266 ГПК от негово име.
Не са налице и основания за даване на указания на страните във връзка
със служебно събиране на доказателства.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 27.03.24г. от 9:15ч.,
за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им
Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3