№ 10853
гр. София, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря Л. П. П.А
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20221110130176 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 45
ЗЗД за сумата 6 814,92 лв., представляваща регресно вземане за изплатено от
ищеца застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски в
размер на 25,00 лв. по застраховка „К.“ за застрахователно събитие,
настъпило на 17.02.2020 г. на главен път за гр. Ч. след разклона за с. П.,
поради виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято г. о. е
била застрахована от ответника, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба /07.06.2022 г./ до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че е застраховател по имуществена застраховка „К.“ за
л. а. „..“ „.“, рег. № .. Посочва, че на 17.02.2020 г. на главен път за гр. Ч. след
разклона за с. П., е настъпило ПТП между застрахования при ищеца
автомобил и лек автомобил „Ф.“ „Г.“ с рег. № ., застрахован със застраховка
„Г. о.“ при ответника. Твърди се, че произшествието е настъпило по вина на
водача на лекия автомобил „Ф.“ „Г.“, който поради недостатъчен контрол
навлиза в лентата за насрещно движение и удря странично попътно
движещия се автомобил „..“ „.“, рег. № ., застрахован при ищеца. Вследствие
от произшествието, застрахованото при ищеца МПС претърпяло вреди на
обща стойност 18 599, 84 лв., която сума била изплатена от ищеца на
1
01.06.2020 г. Поддържа се, че били начислени и ликвидационни разноски в
размер на 25,00 лв. Ищецът поканил ответника да възстанови заплатеното
обезщетение ведно с ликвидационните разноски, като последният заплатил
сума в размер от 11 799,92 лв. Ищцовата страна счита, че ответникът, в
качеството му на застраховател на г.та о. на виновния водач, управлявал лек
автомобил „Ф.“ „Г.“ с рег. № ., следва да заплати и процесния остатък от
застрахователното обезщетение в размер на 6814,92 лв.
Моли искът да бъде уважен и претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който
ответникът оспорва иска, при възражения, че ищецът неоснователно е
извършил ремонт на застрахованото при него МПС и уговорките между него
и застрахования относно реда за определяне на застрахователно обезщетение
му били непротивопоставими. Ответната страна поддържа, че
претендираното от ищеца обезщетение не отговаря на действителния размер
на вредите и не е съобразено с Методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на МПС, по .ължителна застраховка „Г. о.“
на автомобилистите – Приложение № 1 към чл. 15, ал. 4 от Наредба №
24/08.03.2006 г. Ответникът счита, че изплатеното от него обезщетение в
размер на 11799,92 лв. отговаря на действителния размер на вредите, поради
което не дължи плащане на допълнителна сума.
Моли искът да бъде отхвърлен и прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар, заплатен от ищеца.Съдът, като взе предвид доводите на
страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното:
По делото са безспорни следните правопораждащите о.та на ответника
факти:
- наличие на застрахователно правоотношение по застраховка „к.” за
л. а. „..“ „.“, рег. № ., в сила към датата на ПТП – 17.02.2020 г.;
- наличие на застрахователно правоотношение по застраховка „Г. о.“
за л. а. „Ф.“ „Г.“ с рег. № ., в сила към датата на ПТП – 17.02.2020 г.;
- настъпило на 17.02.2020 г. ПТП между двата автомобила по вина на
водача на л. а. „Ф.“ „Г.“ с рег. № .;
- извършено от ищеца плащане на обезщетение по имуществената
застраховка за вредите по л. а. „..“ „.“, рег. № . на обща стойност 18 599,84 лв.,
2
които са в причИ. връзка с противоправното поведение на водача на л. а. „Ф.“
„Г.“ с рег. № ., чиято г. о. е покрита от ответника;
- частично погасяване от страна на ответника на регресната претенция
на ищеца до размера 11 799,92 лв.
С оглед възраженията на ответника спорен е размера на о.та, поради
което и ищецът следва да докаже, че всички обезщетени от него вреди са в
причИ. връзка с ПТП, както и техния размер.
Това налага съдът да обсъди доказателствата относно фактите, които
имат значение за размера на о.та на ответника, а именно какъв е размерът на
вредите.
Съгласно приетото по делото заключение на автотехническата
експертиза възстановяването на вредите по средни пазарни цени към датата
на настъпването им е в размер на 17 034,31 лв. с ДДС съгласно извършената
вярно математически рекапитулация в .ача 1 към заключението. Обичайният
размер на ликвидационните разноски е 15 лв. Ответникът е погасил частично
.ължението си чрез плащане на сумата 11 799,92 лв. и следователно е останал
.ължен за сумата 5 249,39 лв., до която искът следва да се уважи, ведно със
законната лихва.
Съдът не споделя доводите на ответника, че при определяне на
обезщетението следва да се съобрази овехтяването на новите части, съобразно
експлоатационния период на процесното съоръжение. Съгласно чл. 405 КЗ
застрахователят дължи обезщетяване на действителните вреди, причинени на
застрахованото от него имущество, в рамките на застрахователната сума. В
чл. 386, ал. 2 КЗ е посочено, че застрахователното обезщетение трябва да бъде
равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Т.е.
обезщетението следва да осигури възстановяване на имуществото във вида, в
който то се е намирало преди настъпването на събитието, покрит риск по
договора, включително и при спазване изискванията за запазване на
гаранционните условия, ако такива са приложими по отношение на същото.
Съобразно чл. 400 КЗ застрахователната сума не може да надвишава
действителната /при пълна обезвреда/ или възстановителната /при частична
обезвреда/ стойност на имуществото, като за действителна се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго със същото качество, а за възстановителна стойност се смята цената за
3
възстановяване на имуществото от същия вид, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка. Според съдебната практика, обективирана в решение №
52/08.07.2010 г. по гр.д. № 652/2009 г., I т.о., постановено по реда на чл. 290
ГПК при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение съдът следва да определи застрахователно обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие - деликвентът/застрахователят дължи обезщетение
за действителните вреди без да се отчита овехтяване. Респективно няма
основание да се приеме, че ремонтът следва да се извърши с части, различни
от оригиналните, освен ако не се установи, че съществуват такива със същите
технически характеристики и качество или пазар на употребявани оригинални
части.
При този изход на спора право на разноски възниква и за двете страни
– за ищеца в общ размер на 945,52 лв. за държавна такса, депозит за
експертиза и адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска,
за ответника в общ размер на 207,94 лв. за депозит за експертиза и адвокатско
възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕАД, ЕИК .. да заплати на . „ФИРМА” АД, ЕИК
. на основание чл. 411 КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД сумата 5 249,39 лева,
представляваща непогасена от ответника – застраховател по застраховка „Г.
о.” част от изплатено от ищеца по застраховка „К.” обезщетение и
ликвидационни разноски за застрахователно събитие, настъпило на
17.02.2020 г. на главен път за гр. Ч. след разклона за с. П., поради виновно и
противоправно поведение на водач на „Ф.“ „Г.“ с рег. № ., чиято г. о. е била
застрахована от ответника, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 07.06.2022 г. до окончателното й заплащане, както и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 945,52 лева – разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над присъдената сума 5 249,39 лева до пълния предявен
размер 6 814,92 лева.
ОСЪЖДА . „ФИРМА” АД, ЕИК . да заплати на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК
4
.. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 207,94 лева – разноски по делото
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5