Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Гр.Плевен 14.01.2019
г.
Плевенският окръжен съд, втори
въззивен наказателен състав, в открито съдебно заседание на единадесети
декември две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪРБИНА МЪЛЧИНИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАН И.
ГЕОРГИ
ГРЪНЧАРОВ
СЕКРЕТАР:ВЕРГИНИЯ ПЕТКОВА
ПРОКУРОР:………………………..
Като разгледа докладваното от съдия
Мариан И. ВНЧХД № 1031/2018 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
С
присъда № 40/28.09.2018г., постановена по НЧХД № 138/2018г., РС-гр.Червен бряг,
признал подсъдимата М.А.И.,българка,
с българско граждансктво, средно образование, омъжена, безработна, неосъждана,с
ЕГН ********** за НЕВИНОВНА на основание чл.304 от НПК за това, че
на 13.11.2017 г. в гр. Червен бряг, приписала престъпление на Ц.Г.И. ***
с ЕГН ********** престъпление по чл. 234в ал.1 от НК /който сам или чрез
другиго се е присъединил към водоснабдителната и канализационната система/ като
е подала жалба с вх.№374000-626/13.11.2017г., като клеветата е извършена при
условията на чл.148 ал.1 т.2 пр.2 от НК /по друг начин/ - престъпление по
чл.148 ал.1 т.2 пр.2, вр. чл.147 ал.1 от НК.
Отхвърлил на
основание чл. 307 вр.чл. 301 ал.1 т.10 от НПК вр. чл.52 вр.чл. 45 ЗЗД,
предявения от Ц.Г.И.-ЕГН ********** граждански иск, против М.А.И. /Я., за сумата от 3000 /три хиляди/ лева, като
обезщетение за причинени му неимуществени вреди от престъплението по чл.148
ал.1 т.2, пр.2, вр. чл.147 ал.1 от НК
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието до
окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан.
Със същата
присъда на основание чл.189 ал.4 от НПК, осъдил тъжителят Ц.Г. да заплати на М.А.И. /Я./ сумата 400 лв. по НЧХ №138/2018г., сумата от 400 лв. по НЧХД №565/2017г.
по описа на РС Червен бряг и 400 лв. по
ВНЧХД №214/2018г. по описа на ОС -Плевен, или общо за сумата от 1200 лева
направени деловодни разноски.
Недоволен от присъдата, частният тъжител, конституиран
и като граждански ищец-Ц.Г.И., чрез процесуалния си представител адвокат Ц.Ц.-***
я обжалва. Във жалбата се изразява становище за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на присъдата.Възразява се срещу приетото
от първоинстанционният съд, че липсва умисъл по смисъла на чл.11,ал.2 от НК,
като се счита че подсъдимата е действала с пряк умисъл.Твърди се ,че
първоинстанционния съд не е изяснил за
какво престъпление става въпрос- за обида или за клевета.В тази връзка се изразява
и съмнение, че въззивният съд от така изложените мотиви, едва ли ще разбере ,
какво е прието за установено и доказано.Твърди се също, че е направена
невъзможна правна квалификация, допуснати се съществени процесуални нарушения,
които от своя страна са абсолютно основание за отмляна на така постановната
присъда.По тоношиение на мотивите към присъдата се твърди, също , че са
противоречиви, без да е конкретизирано в какво точно се изразяват тези
противоречия.Направено е искане за отмяна на присъдата, като от една страна
въззивният съд да реши делото по същество, но и като го върне за ново
разглеждане на първоинстанционния съд, както и да се признаят напваените
разноски през първата и втора инстанция.
Постъпили са и възражения срещу въззивната жалба, от
подсъдимата М.И./Я./, чрез защитника й-адвокат П.И.-***.Твърди се, че
въззивната жалба е неоснователна, а постановената присъда е законосъобразна и
правилна. В подкрепа на това се твърди, че въззивната жалба е формална и в нея
липсва анализ на писмените и гласно
доказателства.Конкретно се, сочат доказателствата, за установен байпас на
водопроводната състема, чрез показанията на свидетелите С. и З., както и , че
тъжителя е разбирал от водопроводни и парни инсталации.Оспорва се твърдяното в
жалбата от тъжителя, че М.И. е действала с пряк умисъл.Търди се , че с
депозираната жалба, същата е търсила съдейства.Акцентира се , че в жалбата от
13.11.2017г., подсъдимата е споменала за плащане на 1000 лева за кражба на
вода, но без дирекно да сочи тъжителя .Твърди се , че няма извършено
престъпление по чрл.148,ал.1,т.2 от НК.Налице са убедителни писмени писмени
доказателдства за неоснователността и недоказанността на на твърденията
изложени в ъв въззивната жалба, поради което следва постановената присъда да се
остави в сила ведно със законовите от това последици.
В съдебното заседание пред въззивния съд, въззивният
жалбоподател Ц.И., не се явява, като същият се представлява от адвокат Ц.Ц.-***.Възивната
жалба се поддържа от защитника.Допълнително се сочи, приложен по делото
констативен протокол от 23.10.2017г., като се твърди , че от съдържанието му
може да се направи извод за пряк умисл в действията на подсъдимата М.И..Прави
се искане за отмяна на присъдата, като неправилна и незаконосъобразна, решаване
на делото по същество и присъждане на деловодните разноски пред двете
инстанции.
В съдебното заседание пред въззивния съд, подсъдимата и
ответник по въззивната жалба-М.И./Я./, не се явява, като същата се представлява
от защитника си–адвокат П.И.-***.Пъддържат се направените възражения срещу
въззивната жалба.Отново се изразява становище от адвокат П.И., че
първоинстанционната присъда е обоснована и законосъобразна.Излагат се доводи,
че при това второ разглеждане на делото от първоинстанционния съд, не е налице
липса на мотиви.Твърди се, че при второто разглеждане на делото, са отстранени
допуснатите процусуални нарушения при първото му разглеждане, вътрешното
убеждение на съда не е произволно, а съобразено с разпоредбите на чл.13,14 от НПК.Акцентира се , че жалбата от подзащитната му не е била адресирана до
неопределен кръг от лица, а до РУ-МВР-гр.Червен бряг.Счита се , че с подадената
жалба е упражнено конституционно право по смисъла на чл.49 от Конституцията на
РБ, поради което е правилен извода на съда, че това не може да се приравни на
приписване на пристъпление.Иска се потвърждаване на присъдата и присъждане на
направените разноски до момента пред първата и втора инстанция.
Въззивният
съд като се запозна със събраните по делото доказателства, въззивната жалба, възраженията срещу нея, становищата
на страните във въззивното производство и
след цялостна проверка на присъдата на основание чл.313 и 314 от НПК, намира
следното:
Въззивните жалба е подадени в срок и е
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Настаящото въззивно произвоство е
второ по ред, след като с решение №95/23.04.2018г. по ВНЧХД №214/2018г. на
ОС-гр.Плевен, е отменена изцяло присъда №6/01.02.2018г. по НЧХД №565/2017г. на
РС-гр.Червен бряг.
За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният
съд приел за установена фактическа обстановка, която по същество не се оспорва,
поради което не следва да се преповтаря.
Безспорно е доказано, че подсъдимата М.А.И. Я. и
частния тъжител са ползвали един имот съсобственост и се намират от няколко
години в лоши личностни отношения. В подкрепа на това са посочените в мотивите
на съда писмени доказателства за предхождащи жалби един срещу друг, сигнали и
съответните протоколи от действията на извършените проверки от длъжностни лица.
Приложено е гражданско дело №152/2016г. на РС – гр.Червн бряг във връзка със
спора за ползване на свободно от застроена обща собственост Първоинстанционния
съд е изложил подробна фактология и доказателствата въз основа на което я е
приел, която е разбираема, хронологична и даваща възможност да се разберат
взаимоотношенията между тъжителя и подсъдимата.
Конкретно предмет на делото е жалбата с
изх.№37400-6226/13.11.2017г. По същество не се оспорва авторството от страна на
подсъдимата. В този смисъл е неоснователно твърдението от адв.Цветанова, че от
мотивите на първоинстанционният съд не става ясно какво е прието за установено
от фактическа страна.
В подкрепа на приложента фактическа обстановка съдът е
събрал, проверил и анализирал достатъчно по обем, относими гласни
доказателствени средства. Направил е разбор и анализ на показанията на
разпитаните непосредствено свидетели М.П., А.А., Г. С. и Т. З.. От показанията
на последните двама свидетели безспорно е установено незаконосъоразно
фактическо положение на ВиК инсталацията в обитаваните от подсъдимата и
тъжителя съсобственост недвижим имот на ул.“***** I“ , в гр.Червен бряг. При извършената проверка на 23.10.2017г.
било констатирано нарушение. На 13.11.2017г. подсдъимата депозирала жалаба в РУ
на МВР гр.Червен бряг. Тази жалба със съдържанието й, послужили като основание
за тъжителя и въз основа на нея по-късно е образувано първоначално НЧХД№565/2017г. на РС – гр.Червен бряг.
Съдържанието на тази жалба е квалифицирано от тъжителя
като извършено по отношение на него престъпление – „клевета“, по смисъла на
чл.148, ал.1 т.2, предл. 2-ро във вр. счл.147, ал.1 от НК.
За юридическа чистота следва се посочи, че като цифрово
изписване първо е следвало да се посочи чл.148, ал.3 от НК, тъй като оттам
тръгва препратката, за да се премине на „клевета“, извършена „по друг начин“, в
случай, че тъжителят счита това от
съдържанието на жалбата от подсъдимата. По тази жалба РУ Червен бряг отговорил,
че няма данни за престъпление.Съотвено последвала и тъжбата на Ц.Г.И. №7101/12.12.2017г.
въз основа на което е образувано първоначално НЧХД№565/2017г. на Районен съд –
гр.Червен бряг.В последствие във връзка с указания на съда по НЧХД №138/2018г,
с молба вх.№2216/09.05.2018г.,тъжбата е
доуточненена и в първото съдебно заседание на 22.05.2018г., тъжителя е
конституиран и като граждански ищец. Тук следва да се посочи, че
първоинстанционния съд обективно и всестранно е анализирал съдържание на жалбата от подсъдимата.Направени правни изводи
са правилни и законосъобразни. Напълно законосъобразно съдът е изложил в
мотивите си защо е счел, че не е налице
извършено престъпление „клевета“ от подсъдимата. Обсъдил е насоченото внимание
към тъжителя с жалбата на подсъдимата. Правилно е приел, че не става върос за
приписване на престъпление по чл.234в, ал.1 от НК, а за търсене на компетентна
помощ от полицейските органи. Напълно логично е след като подсъдимата е била
глобена и установено неправилно присъединяване към ВиК мрежата, същата да търси
съдействие, тъй като друг живеещ в имота, освен нея е тъжителя Ц.И..
Въззивният съд споделя изводите изложени в мотивите на
първоинстанционния съд, а именно че съдържанието, използваните изрази в
жалбата, не могат да покрият признаците на изпълнителното деяние на състава на
престъплението „клевета“. Както по горе се посочи, не се оспрова от обективна
страна, че написаното в жалбата е от подсъдимата. Съдът е обсъдил в този смисъл
и другото изискване, да е налице затова престъпление и субективна страна.
Правилно е достигнал до извода, че не е налице умисъл по смисъла на
Наказателния закон, на подсъдимата да препише престъпление на тъжителя.
В жалбата с вх.№374000-626/13.11.2017г ., не се сочи,
че е против тъжителя Ц.Г.И..От съдържанието е видно, че тя е съобщила
определени факти, за положението в дома й, обективно установени и от
длъжностните лица от ВиК. Цитираната съдебна практика по отношение на такъв вид
престъпления е относима към настоящия случай. Сезиран е бил орган на властта,
което не може да се приравни на приписване на престъпление докато се упражнява
и правото на жалба. Целта в конкретния случай е била да се извърши проверка.
Видно от съдържанието на жалбата от подсъдимата, приложена при първото
разглеждане на делото е , че е описано едно фактическо положение.Подсъдимата е
посочила, че това е поредна жалба, живее сама и тъжителя има достъп до ВиК
инсталациите.Като фактология е посочила ,
че през м.Октомври 2017г. е заплатила 1000,00лв. сметка за вода и други
разсрочени пари във времето. Водомерът й е нулиран, но същата констатирала, че
някъде изтича вода и отчита на водомера, без да е пуснато никъде вода.
Отправена е молба да се вземат мерки, за да не бъде натоварвана със сметките на
другия съсобственик тъжителя.
Обсъдени са и обясненията на подсъдимата, като в
унисон с изложеното дотук, правилно първоинстанционния съд е приел, че липсват
доказателства подсъдимата да е съзнавала общественоопасния характер на деянието
и да е целяла и е да е допускала опасни последици от него.Въпреки, че не е
изписано и цифрово, съдът е посочил, че
е постановил съдебния си акт, тъй като не са налице доказателства за
извършено престъпление ччл.148, ал.1 т.2, предл. 2-ро във вр. счл.147, ал.1 от НК. Следвало е за юридическа чистота в
диспозитива на присъдата да присъства израза, че „оправдава“ подсъдимата по
това обвинение“, което не променя волята на съда, след като подсъдимата М.А.И. Я.
е била призната за „невинна“.В тази част присъдата следва да се измени като се
допълни накрая диспозитива на присъдата, че на основание чл.304 от НПК, се „оправдава“
подсъдимата. В този смисъл направените възражения по отношение на субекивната
страна на престъплението, което е било предмет на разглеждане на делото,
въззивния съд счита, че са неоснователни. В този смисъл са основателни доводите
на защитата на подсъдимата, изложени от адв.П.И., а именно, че не се касае за
извършено престъпление от подзащитната му, така както се твърди в тъжбата на
частния тъжител.
При това положение, с оглед изхода на делото, правилно е отхвърлен предявения граждански
иск от тъжителя срещу подсъдимата в размер на 3000,00лв. В тази част, както и
за присъждане на разноските, липсват мотиви. Следва да се обърне внимание на
съда, че е задължен да излага моитиви по всички въпроси, по които е обективирал
волята си в диспозитива на присъдата. В конкретния случай, с приетото и
доказано, че не е налице извършеното
престъпление, за което е било обвинена с тъжбата подсъдимата и съответно
призната за невинна, правилно като последици се явява отвхърлянето на
предявения граждански иск, от тъжителя Ц.И.,
срещу подсъдимата в размер на 3000,00лв, за причинени му неимуществени вреди,
като неоснователен.
При този изход на делото правилно са били присъдени направените разноски, пред
инстанциите до момента на постановяване на първоинстанционната присъда по
НЧХД№138/2018г., на РС- гр.Червен бряг, общо в размер на 1200,00лв., да се
заплатят от частния тъжител.Тук съдът неправилно обаче, е посочил основанието
въз основа на което се възлагат направените деловодни разноски в тежест на частния
тъжителя.В тази си част присъдата следва да се измени, като се посочи
правилното правно основание за възлагане на разноските, което не е чл.189,ал.4
от НПК, а чл.190,ал.1 от НПК.
При извършената цялостна проверка, съдът не намира
основания за отмяна на постановената присъдат, поради което следва същата да се
потвърди, в останалата си част като правилна и законосъобразна.
Съобразно направеното искане и представеното
пълномощно, по договора за правна защита и съдействие №0000775/28.11.2018г., направените
пред настоящата въззивна инстанция разноски от подсъдимата М.А.И. /Я./, за
адвокатско възнаграждение на адв.П.И. ***,
в размер на 400,00лв., следва на основание чл.190,ал.1 от НПК, да се възложат и
заплатят от тъжителя Ц.Г.И..
По изложените
съображения и на основание чл.334,т.3, вр.чл.337,ал.3 и чл.338 от НПК,
Окръжният съд
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ присъда № 40/28.09.2018г.,
постановена по НЧХД № 138/2018г. на РС-гр.Червен бряг, като допълва диспозитива на присъдата, след края на
последното изречението както следва: „поради което и на основание чл.304 от НПК, Я ОПРАВДАВА, по обвинението по чл.148
ал.1 т.2 пр.2, вр. чл.147 ал.1 от НК .
ИЗМЕНЯ присъда № 40/28.09.2018г.,
постановена по НЧХД № 138/2018г. на РС-гр.Червен бряг, в частта на основанието за възлагане на разноските на
частния тъжител Ц.Г.И., от „Осъжда на основание чл.189,ал.4 от НПК….“, в „Осъжда на основание чл.190, ал.1от НПК, …“.
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 40/28.09.2018г.,
постановена по НЧХД № 138/2018г. на РС-гр.Червен бряг, в останалата й част като
правилна и законосъобразна.
На основание чл.190, ал.1 от НПК, ОСЪЖДА частния тъжител Ц.Г.И.-***-ЕГН ********** ,
ДА ЗАПЛАТИ на М.А.И./Я./-ЕГН **********, направените деловодни разноски за
въззивната инстанция, по ВНЧХД №1031/2018г. на ОС-Плевен, в размер на 400 лева,
за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: