МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА ПО ВНОХД №917/18г. ПО
ОПИСА НА СГС,НК, 5 ВЪЗЗИВЕН
СЪСТАВ
С присъда от 17.07.2017г.,постановена по нохд № 5328/16г.,СРС,НК
,110 състав е признал подсъдимата Р.К.Я. за невиновна в това , че в
периода от 19.08.2015г до 16.12.2015г. в условията на продължавано престъпление
е отнела чужди движими вещи на обща стойност 719.30лв. от владението на
различни лица,без тяхно съгласие,с намерение противозаконно да ги присвои както
следва:
1.На 19.08.2015г. в гр.София, на
ул.*****,от стълбищната площадка е отнела детска количка марка ZIPPY PIA тип
три в едно,сИ.на цвят на стойност 699.30 лв. от владението на И.Е.Н. ,без нейно
съгласие,с намерение противозаконно да я присвои
2.На 16.12.2015г. в гр.*****от
стълбищната площадка е отнела пазарска количка от плат с колелца,червена на
цвят на стойност 20.00лв от владението на П.Г.К.,без негово съгласие с
намерение противозаконно да я присвои
поради което я е оправдал по
повдигнатото обвинение за извършено престъпление по .чл.194 ал.1 вр.чл.26 ал.1
от НК.
Против присъдата е постъпил
протест от СРП,в който се релевират доводи за неправилност и
незаконосъобразност на съдебния акт.Прави се искане за неговата отмяна и постановяване
на нова-осъдителна присъда по отношение на подсъдимия.
В съдебно заседание,представителят
на СГП поддържа депозираният протест.Счита ,че обвинението е доказано по
несъмнен начин.Моли оправдателната присъда да бъде отменена ,като бъде
постановена нова, с която подсъдимата да бъдат призната за виновна.
Защитникът на подсъдимата моли
оправдателната присъда да бъде потвърдена.
Подсъдимата моли оправдателната
присъда на СРС да бъде потвърдена..
Съдът следа като обсъди събраните
по делото доказателства,доводите на страните и извърши цялостна служебна
проверка на атакуваният съдебен акт,намери за установено следното:
Подсъдимата Р.К.Я. е с ЕГН **********,
родена на *** ***, българка, българско гражданство, неосъждана, без образование,
живуща *** и е с добри характеристични данни.
На 19.08.2015 г. подсъдимата Я.
проникнала във входа на жилищен блок, находящ се на адрес град София, ул. ’’*****.
На стълбищната площадка на втори етаж свидетелката И.Н. била оставила един брой
детска количка „ZIPPY Р1А“ тип „три в едно” сИ.на цвят, на стойност от 699,30
лева. Подсъдимата Я. взела детската количка, собственост на свидетелката Н. и
напуснало жилищния блок, а впоследствие се разпоредила с нея по неустановен
начин. Свидетелят Г.Г., съсед на свидетелката Н., видял подсъдимата да излиза
от входа на блока с инкриминираната вещ, но не предполагал, че количката е
предмет на кражба.Впоследствие,в хода на извършено разпознаване,същият
разпознал подсъдимата,като жената,която видял да излиза от входа с количката на
инкриминираната дата.
На 16.12.2015г., подсъдимата Я.
влязла във вход А, на жилищен блок № 256, находящ се в град София, ж.к. „Гоце
Делчев”. От третият етаж тя взела един брой пазарска количка от плат с колелца,
червена на цвят, собственост на свидетеля П.К.. Действията й били наблюдавани
от свидетеля Й.Г., който я задържал и уведомил органите на МВР. На място пристигнал
автопатрул в състав свидетелите В.Д.и Р.Т., които задържали подсъдимата Я..
Инкриминираната вещ била върната на собственика й - свидетеля К..
Според изготвените СОЕ стойността
на детската количка е в размер на 699,30 лева, а тази на пазарската количка е в
размер на 20 лева, като вещото лице е приело, че стойността и като нова е 25
лева, а овехтяването — 20%.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното следствие пред първата съдебна
инстанция писмени и гласни доказателства.По време на съдебното следствие пред
въззивната инстанция ,към доказателствената маса бяха приобщени обясненията на подсъдимата,дадени
пред разследващия орган в досъдебното производство,чрез прочитането й.
След собствен анализ на събраните доказателства,въззивният
съд намери ,че те в пълна степен подкрепят фактическите положения ,описани във
внесеният пред първата съдебна инстанция обвинителен акт.
Сред доказателствените източници,по отношение на първото
деяние са първо място са показанията на св.Г.,който
е възприел подсъдимата да напуска сградата с детската количка,собственост на
св.Н..В хода на извършеното разпознаване,св.Г.с категоричност е посочил подсъдимата
като лицето от женски пол,което е забелязал да излиза с количката от входа.Възприел
е подсъдимата визуално ,на дневна светлина и е могъл да я разпознае
впоследствие.Самото процесуално-следствено действие разпознаване е извършено в
съответствие с изискванията на НПК,при участието на две поемни лица,след разпит
на св.Г..Действително,св.Й.,едно от поемните лица,заявява в показанията си пред
първата съдебна инстанция,че не е присъствал на процесуално следственото
действие и не е положил подпис в изготвения протокол.Показанията му са в противоречие
с изложеното от него в хода на
досъдебното производство,поради което са прочетени по реда на чл.281 ал.4 от НПК от първата съдебна инстанция.След прочитането им, свидетелят е заявил ,че
не ги поддържа,без да изложи убедителни съображения за това.От своя
страна,първата съдебна инстанция е кредитирала заявеното от него ,без да изложи
мотиви,защо дава вяра на твърденията му в съдебно заседание,които са
вътрешнопротиоречиви и не кореспондират с изложеното от другото поемно лице-св.Г..Последният
в разпита си пред първата съдебна инстанция е посочил ,че е присъствал на
извършено разпознаване,възприел ,е факта
,че подсъдимата е била разпозната от св.Г.,както и ,че е по време на това следствено
действие и имало и друго поемно лице,което също се е подписало в протокола.Показанията
на св.Г. са обективни и убедителни,поради което нъззивната инстанция,за разлика
от първата подходи с доверие към тях.Отсъстват каквито и да основания ,за да се
приеме ,че свидетелят е тенденциозен или необективен в показанията си.Изложеното
от него,наред с показанията на св.Г.,който също е споделил впечатленията си от
проведеното процесуално-следствено действие,дават основание да се приеме,че
същото не страда от пороци и представлява годно доказателствено средство,за
обективираните в него действия.
Настоящата инстанция даде вяра и на показанията на
свидетеля Г.,който заяви,че както преди ,така по време на разпознаването не е
бил насочван от полицейските служители към конкретно от съпоставените лица.Категоричен
е ,че именно подсъдимата е лицето от женски пол,което е видял да изнася
количката,че тя е лицето,което е разпознал и,че е същото лице,което вижда в
съдебната зала.Без значение е обстоятелството ,че разпознаването е извършено
около шест месеца след осъществяване на деянието,доколкото изтеклия период от време не
е попречил на паметовите възприятия на свидетеля.Следва да се отбележи и факта
,че свидетелят Г.е запомнил устойчиви белези от външността на подсъдимата,по
които я е разпознал,поради което промяната в цвета на косата й не е довело до
колебание у визуалните му представи за подсъдимата.
В обобщение на гореизложеното,настоящата инстанция
прие,че авторството на първото от двете деяния,за които е ангажирана
наказателната отговорност на подсъдимата е безспорно установено.Този извод намира опора
и в обясненията на подсъдимата,в които същата признава вината си и авторството
на престъплението.
По отношение на авторството на второто от двете деяния,от
състава на продължаваната престъпна дейност изводите на първата инстанция се
споделят и от въззивната,тъй като почиват на вярна и точна интерпретация на
събраните по делото доказателства.Подсъдимата е задържана непосредствено след отнемането
на вещта-пазарска количка от свидетеля Й.Г.,а на място са пристигнали и
полицейските служители Тошев и Димитров.В съвкупност ,техните показания и
обясненията на подсъдимата представляват стабилна основа за формирането на
фактически изводи относно авторството на деянието.
При така установеното от фактическа страна,въззивната
инстанция прие,че подсъдимата е осъществила състава на престъплението по чл.194
ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК както от обективна,така и от субективна страна.
Подсъдимата
Я. е отнела чужди движими вещи от владението на св.Н. и К.,без тяхно съгласие, на
обща стойност 719.30лв.
Престъплението
е довършено,тъй като предмета на престъплението е преминал във фактическа власт
на подсъдимата,при всяко от двете деяния.
Престъплението
е извършено при условията на продължавана престъпна дейност,като всяко от двете
деяния,осъществяват поотделно състава на престъплението по чл.194 ал.1 от НК,извършени са през непродължителен период от време,при една и съща обстановка
и при еднородност на вината ,като второто деяние се явява от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите.
От субективна
страна,престъплението е извършено при форма на вината пряк умисъл,като подсъдимата
е съзнавала,че вещите са се намирали във владението на другиго,че са чужди,че
владелците не са съгласни те да им бъдат отнети.
Подсъдимата е целяла да установи
своя фактическа власт върху предмета на престъплението и е извършила деянието с
намерение противозаконно да ги присвои.
При определяне вида и размера на наказанието
,въззивният съд взе предвид следното:
Висока е степента на обществената
опасност на извършеното от подсъдимата ,която се определя от ръста и динамиката
на престъпленията против собствеността,както и от факта ,че се касае за
продължавана престъпна дейност.
С оглед индивидуализацията на
наказанието,съдът взе предвид като
смекчаващи отговорността обстоятелства положителните характеристични данни на
подсъдимата и направеното самопризнание.
С оглед гореизложеното ,съдът
наложи наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца,при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства.Въззивната инстанция счете ,че размера
на наложеното наказание е от естеството да въздейства поправително и
превъзпитателно върху личността на подсъдимата.
Настоящата инстанция счете, че са
налице предпоставките на чл. 66 от НК за отлагане изпълнението на така
наложеното наказание. Същото, по вид и размер отговаря на изискванията на
цитираната разпоредба, защото е лишаване от свобода за срок по - малък от три
години. Подсъдимата не е осъждана.
Изброените по - горе смекчаващи отговорността обстоятелства я очертават като
личност с невисока степен на обществена опасност, поради което поправянето и
превъзпитаването на подсъдимата може да се постигне и без изолирането й от обществото
и ефективното й лишаване от свобода. Ето защо, въззивния съд отложи
изпълнението на така определеното наказание за срок от три години ,считано от
влизане на присъдата в сила, като счете, че минималния изпитателен срок ще
окаже най - силно възпиращо въздействие върху подсъдимата и ще съдейства в
максимална степен и за постигане на генералната превенция по чл. 36 от НК.
С оглед изхода на делото,подсъдимата
Я. беше осъдена да заплати направените
разноски в хода на наказателното производство в размер на 101.66лв,представляващи
възнаграждение за вещи лица по сметката на СГС,,както и сумата от 5 лв за всеки
служебно издаден изпълнителен лист , на основание чл.189 ал.3 от НПК и Тарифа №
1 т.7 към ЗДТ.
Воден от гореизложените
съображения,съдът постанови присъдата си.
Председател:
Членове:1.
2.