* 17197
гр. София, 25.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело *
20231110145831 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от
/ФИРМА/ срещу *******************, кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата
в размер на 2979,35 лв. – главница, представляваща
неплатена цена на доставена топлинна енергия през
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден
имот, находящ се в *********************** * *********
абонатен * ************, ведно със законна лихва от
16.08.2023г. до изплащане на вземането, сумата в размер на
614,18 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2020 г. до 15.02.2023 г., както и
суми за дялово разпределение в размер на 27,03 лв. –
главница за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законна лихва от 16.08.2023г. до изплащане на
1
вземането и 6,49 лв. – лихва за периода от 05.03.2020г. до
15.02.2023 г.
В исковата молба /ФИРМА/ излага твърдения, че
ответникът е потребител на топлинна енергия, при което
между него и ищеца били възникнали договорни
правоотношения при общи условия, чиито клаузи съгласно
чл. 150 ЗЕ са обвързали ответника без да е необходимо
изричното им приемане. Не била заплатена дължимата цена
за продажба на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г.
до 30.04.2021 г. върху която сума ответникът дължал и
обезщетение за забава. Вземането било осчетоводено с
извлечение от сметки и фактури. Продажбата на топлинна
енергия била извършвана съобразно приети от
топлопреносното дружество Общи условия, които твърди,
че са влезли в сила след публикуването им в един
централен и един местен ежедневник, поради което са и
общоизвестни. Въз основа на сключен договор от ищцовото
дружество разпределението на топлинна енергия между
потребителите в сграда-етажна собственост се извършвало
по системата за дялово разпределение, което било
възложено на /ФИРМА/, поради което последното се иска да
бъде привлечено в производството като трето лице –
помагач, предвид евентуално предявяване на регресни
претенции срещу него при отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
2
ответника, с който оспорва иска по основание и размер.
Оспорва да е налице облигационна правоотношение между
него и ищцовото дружество, тъй като не е подписан договор
между тях. Оспорва размера на вземането.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно
призован, се представлява от юрисконсулт А., който
поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.
В съдебно заседание ответникът ****************,
редовно призован, се представлява от юрисконсулт П.,
който поддържа отговора на исковата молба и моли за
отхвърляне на исковете.
Третото лице – помагач, конституирано на страната на
ищеца – /ФИРМА/, редовно призовано, не изпраща
представител.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
Съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса на основание чл.154,
ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже
фактите, от които произтича вземането му. В тежест на
ищеца е да докаже основанието, което поражда
претенцията му, както и размера на същата. Ищецът следва
3
да доказва, че ответникът има качеството „потребител“ на
топлинна енергия съгласно цитираните от него правни
разпоредби в рамките на процесния период, ползването на
топлинна енергия през процесния период в количество,
съответно на начислените суми формиращи начислената
главница за ТЕ и периода и размера на обезщетението за
забава. В тежест на ответника е да докаже възраженията си
срещу вземането, поради което отрича съществуването на
спорното право, както и положителният факт на
плащането.
По делото не се оспорва, че ответникът стопанисва
процесния имот, като частна държавна собственост, както
и данните, че в имота до месец март 2019г. е била настанена
г-жа Т., срещу наследниците на която първоначално са
предявени исковете, по силата на Заповед * 186/25.04.1986г.
и приетото по делото Споразумение от 30.11.2007г. Не е
спорно също така, че Е. Т. е подала до ищцовото дружество
молба – декларация за откриване на партида /л. 17-18 от
досието по делото/, като обстоятелството, че партидата се
води на нейно име се установява и от приетите по делото
съобщения към фактури, както и от изслушаните СТЕ и
ССчЕ. Установи се делото от изисканите служебно от съда
Акт за смърт * 0511/08.07.2019г. и удостоверение за
наследници на СО, район Н., че Е. Т. е починала на
01.03.2019г., като впоследствие по молба на ищеца за
замяна на страна, съдът е постановил Определение от
4
21.12.2023г., с което е допуснал изменение на така
предявените искови претенции, чрез замяна на страна,
което е допустимо в хипотезата на чл. 228, ал.2 от ГПК. С
молба с вх. * 18750/22.01.2024г. и след като съдът е
постановил разпореждането си по чл. 131 от ГПК, ищецът е
уточнил исковата си молба, като посочва, че в
действителност предявява срещу ответника не осъдителен
иск за заплащане на процесните суми на договорно
основание, а такъв, предявен на плоскостта на
неоснователното обогатяване. Съдът с определението си по
чл. 140 от ГПК е квалифицирал исковете по чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, а не по чл. 59
от ЗЗД, доколкото недопустимо е да се прави уточнение на
исковите претенции след като съдът е разпоредил
процедурата по чл. 131 от ГПК. От друга страна дори и
ищецът да бе сезирал съда с искане за изменение на иска по
реда на чл. 214 от ГПК, то това искане подлежеше на
отхвърляне, тъй като се изменя изцяло не само основанието
на иска, но и неговия петитум.
Следователно ищецът претендира заплащане от
ответника на твърдяната за доставена топлоенергия на
договорно основание. Исковете на ищеца така, както са
предявени се отнасят до твърдения, че ответникът е битов
клиент и като такъв е потребил топлинната енергия в
имота за битови нужди, какъвто клиент той не е, тъй като
имотът е частна държавна собственост, отдаван е под наем,
тоест важни са нуждите за които се използва имота и които
5
предопределят и обуславят вида на правоотношението,
като също така следва да се вземе в предвид и статута на
потребителя /като ЮЛ или ФЛ/. От друга страна съгласно
разпоредбите на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ /приложима редакция
до 17.07.2012 г./ и § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ /в сила от 17.07.2012
г./ потребител на енергия или природен газ за стопански
нужди, респективно небитов клиент, е физическо или
юридическо лице, което купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични
нужди или природен газ за небитови нужди, като
продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се
извършва въз основа на писмен договор при общи условия,
сключен между топлопреносното предприятие и
потребителя – арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ., като по делото не се
установи, че между страните е сключен такъв договор.
Следователно съдът достигна до извод, че ищецът не
проведе главно и пълно доказване на твърдяната
облигационна договорна връзка между страните.
По изложеното и съдът намира, че само на това
основание исковете претенции следва да бъдат отхвърлени,
както главните, така и акцесорните, без съдът да е
задължен да коментира по същество изслушаните
експертизи и останалия събран по делото доказателствен
материал.
Искане за присъждане на разноски са направили и
6
двете страни. При този изход на спора, на основание чл. 78,
ал.3 от ГПК право на разноски се поражда в полза на
ответника. На последния на основание чл. 78, ал.8 от ГПК,
вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане
на правната помощ следва да му се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лева.
Така мотивиран, Съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от /ФИРМА/, ЕИК
*************** срещу ********************* осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата в размер на
2979,35 лв. – главница, представляваща неплатена цена на
доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в
*********************** * ********* абонатен *
************, ведно със законна лихва от 16.08.2023г. до
изплащане на вземането, сумата в размер на 614,18 лв. –
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2020 г. до 15.02.2023 г., както и суми за
дялово разпределение в размер на 27,03 лв. –главница за
периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва от 16.08.2023г. до изплащане на вземането и 6,49 лв. –
лихва за периода от 05.03.2020г. до 15.02.2023 г.
7
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК *************** ДА
ЗАПЛАТИ на *********************, сумата в размер на
200,00 лева, деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.3
от ГПК.
Решението е постановено при участието на /ФИРМА/, в качеството му на трето лице-
помагач, конституирано на страната на ищеца – /ФИРМА/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8