Решение по дело №3851/2019 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 715
Дата: 3 юни 2020 г. (в сила от 3 юни 2020 г.)
Съдия: Мария Венциславова Милушева
Дело: 20191720103851
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 юни 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 715 / 3.6.2020г.

гр. Перник, 03.06.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, Ш-ти състав, в

публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и осми май, две хиляди и двадесета година, в състав;

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА

при участието на секретаря Даниела Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 03851 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното;

Предявени са обективно съединени положителни установителни искове от „Теленор България" ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление; гр. София, ж. к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез пълномощника му адв. Н. Ш.ДЗ, срещу Т.Г.Я. с адрес;***, с които се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 912,80 лева, представляващи неплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 23.12.2014г. и(неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг към него от 31.12.2015г., неплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +35992443566 от 31.12.2015г. и неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг към него от 31.12.2015г. и неплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 04.07.2016г и неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг към него от 04.07.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, з.а които суми по ч. гр. дело № 00б7/2019г. по описа на Районен съд - гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК. Претендират се направени по делото разноски.

В предоставения от разпоредбата на чл. 131 ГПК срок, ответникът Т.Г.Я., представляван от назначения му особен представител, не депозирал писмен отговор на исковата молба.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. Предявени са от страна на ищеца положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 342 ал. 1 ТЗ за процесиите суми, за които е издадена Заповед № 59/08.01,2019г. по ч. г. д. № 0067/2019г. на ПРС. Същата е връчена на длъжника (ответник по настоящото дело) в условията на чл. 47 ал. 5 ГПК, при което, в предоставения едномесечен срок, са предявени настоящите установителни искове. Последното обстоятелство прави исковете процесуално допустими, респ.‘ съдът дължи произнасяне по тях.

По основателността:

Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е явил в първото заседание по делото, не е направил искане за разглеждане
на делото в негово отсъствие и ищецът е" поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Освен това, съгласно изискванията на чл. 239 от ГПК, на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради което съдът постановява настоящото решение на основание наличието . на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.1

Предвид гореизложеното и на основание чл.238 ГПК настоящият състав намира, че обективно съединените искове за предявените главница и лихви са основателни и следва да бъдат уважени, като на основание чл. 239 ал. 2 ГПК съдът не следва да излага мотиви за това.

По разноските:З

■ Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските, както в заповедното, така и в исковото производства.

С оглед изхода на делото, право на разноски има само ищецът. С оглед това обстоятелство и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 985.00лв., представляваща направени по делото разноски.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, срещу Т.Г.Я. с адрес: ***, че Т.Г.Я. ДЪЛЖИ на ищцовото дружество сумата от 912,80 лева, представляващи неплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 23.12.2014г. и неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг към него от 31.12.2015г., неплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +35992443566 от 31.12.2015г. и неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг към него от 31.12.2015г. и неплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 04.07.2016г и неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг към него от 04.07.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК - 04.01.2019г. до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 0067/2019г. по описа на Районен съд - гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.

ОСЪЖДА Т.Г.Я. с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 985.00лв., представляваща направените по делото и по частно гражданско дело № 0067/2019г. по описа на ПРС, разноски.

РЕШЕНИЕТО е постановено при условията на неприсъствено такова, поради което на основание чл. 239 ал. 4 ГПК не подлежи на обжалване в тази му част.

СЛЕД влизане на решението в сила ч. г. д. № 0067/2019г. по описа на ПРС да бъде върнато на съответния съдебен състав на ПРС, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

ПРЕПИС от решението да бъде връчен на страните по делото.


 


РАЙОНЕН СЪДИЯ^