Р Е Ш Е Н И
Е № 63
гр. Пловдив, 06.02.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ІV гр.
състав, в публично съдебно заседание на 28.01.2020г, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА
при секретаря Тодорка Мавродиева, като разгледа
докладваното от съдията т. д. № 435 по
описа на съда за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Подадена е искова молба от М.С.С. с ЕГН ********** и
адрес *** чрез упълномощения процесуален представител адв. Р.М. против
„Застрахователно дружество Евроинс“ АД с ЕИК *********, седалище гр. София и
адрес на управление бул. „Христофор Колумб“ № 43. Твърди се, че на дата *** г. в
с. ***е настъпило ПТП поради несъобразяване с особеностите на пътния релеф от
страна на водача на лек автомобил марка „Рено“, модел „Туинго“ с рег. № СМ 2586
АН, в който е пътувала ищцата. За произшествието бил съставен констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № ***/*** г. и е образувано ДП № 106/***2018
г. по описа на РУ – ***. В резултат на инцидента С. получила травматични
увреждания и била приета в Ортопедо-травматологичното отделение на МБАЛ „***“ в
гр. ***, където след извършени редица прегледи и изследвания й е поставена
диагноза „фрактура хумери декстра“,
като е взето решение за провеждане на оперативно лечение. Пострадалата е
изписана от лечебното заведение на дата *** г. Твърди, че за проведеното
лечение е заплатила общо сумата от 1 141,46 лв., от които: 980 лв. -
доплащане за заключваща плака за медиална фрактура на хумерус, улна и радиус –
права, нисък контакт с комплект ф 3,5мм. Заключващи винтове; 37,16 лв. и 124,30
лв. – стойността на медикаменти. ПТП причинило на ищцата внезапно увреждане на
здравето, множество болки и страдания, свързани с невъзможността да движи
свободно ръката си и нуждата някой да е ангажиран ежедневно в полагането на
грижи за нея, по-големи от обичайните, тъй като не може сама да се храни и
облича. С. ограничила социалните си контакти заради дискомфорта от болката в
увредената ръка и срам от оперативните белези. В емоционален план след
изживения стрес ищцата станала раздразнителна, често сменя настроенията си,
изпитва страх от МПС и чувство на безпокойство, особено когато е сама, не може
да спи спокойно, защото сънува кошмари, свързани с инцидента. Към момента на
настъпване на процесното ПТП лекият автомобил „Рено Туинго“ с рег. № СМ 2586 АН
е имал валидно сключена застраховка „ГО на автомобилистите“ с ответното
дружество, обективирана в полица № ***/***, валидна от ***г. до ***г. На дата ***
г. ищцата отправила до застрахователя на виновния водач молба-претенция вх. №
*** / *** г. да й бъде определено и изплатено застрахователно обезщетение.
Понастоящем - след изтичане на законовопредвидения срок, липсва отговор от
страна на застрахователното дружество, което породило правния интерес на С. от
инициирането на настоящото производство. Ето защо се иска от съда да постанови
решение, с което да осъди „Застрахователно дружество Евроинс“ АД да й изплати
сумата от 60 000 лв. (шестдесет хиляди лева), представляваща обезщетение
за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в
резултат от ПТП, настъпило на дата *** г., както и сумата от 1 141,46 лв.
– имуществени вреди ведно със законната лихва за забава върху първата главница
от датата на произшествието до окончателното плащане, а върху втората – от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира
разноски.
В двуседмичния срок по чл. 367 от ГПК ответникът
„Застрахователно дружество Евроинс“ АД с ЕИК ********* - чрез упълномощения
процесуален представител юрисконсулт С.К., оспорва предявените искове изцяло по
основание и размер. Твърди, че механизмът на настъпване на ПТП е различен от
описания в исковата молба, тъй като не се подкрепя от представените писмени
доказателства и не може да се направи категоричен извод относно причините за
настъпване на катастрофата, свързаните с това обстоятелства и поведението на
участниците непосредствено преди, по време на и след настъпване на
застрахователното събитие. Ответната страна оспорва наличието на причинна
връзка между процесното ПТП и твърдените да са настъпили имуществени и
неимуществени вреди. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалата с твърдение, че като пътник в лекия автомобил е
пътувала в нарушение на императивните норми на ЗДвП без поставен обезопасителен
колан, като по този начин е създала предпоставки за настъпване на травматичните
увреждания, който принос определя на 90%. Поддържа прекомерност на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди, което не отговаря по размер
на характера, вида и интензитета на търпените болки и страдания, на трайната
съдебна практика по аналогични казуси, както и на социално-икономическата
конюнктура в страната. Оспорва се изцяло акцесорната претенция. Ищцата не е
съдействала на застрахователя с представяне на всички документи, изискани за
преценка основателността и размера на застрахователната й претенция, поради
което застрахователят не следва да отговаря за законната лихва. Наред с горното дори да е дължима лихва за
забава, то тя се начислява съгласно нормата на чл. 497 от КЗ. Поддържа, че е
налице хипотезата на чл.78, ал. 2 от ГПК, тъй като дружеството не е станало
причина за завеждане на настоящото дело. Претендира разноски.
В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна
искова молба. Посочва се, че за изясняване на обстоятелствата около
настъпването на злополуката е образувано досъдебно производство, по което се
провежда разследване и по тази причина ищцата не сочи в детайли какви са
неправомерните действия на застрахования при ответното дружество водач.
Противопоставя се на твърденията за липса на причина връзка между процесното
ПТП и настъпване на описаните в исковата молба имуществени и неимуществени
вреди. Оспорва възражението за принос от страна на пострадалата при настъпване
на вредоносния резултат в размер на 90%, като от своя страна твърди, че С. е
пътувала с поставен обезопасителен колан. Счита, че защитната теза на ответника
се основава на предположения и не е подкрепена с доказателства. Поддържа иска
си по основание и размер така, както е предявен с исковата молба и счита, че
търсеното обезщетение е съобразено, както с принципа за справедливо
възмездяване по чл. 52 от ЗЗД, така и с константната съдебна практика.
Претендира законна лихва от датата на ПТП, като се позовава на чл. 84 от ЗЗД,
съгласно който при непозволеното увреждане длъжникът се смята в забава и без
покана. Евентуално, моли да бъде присъдена законна лихва от датата на
депозиране на уведомлението до застрахователя за настъпило произшествие – *** г.
до окончателното изплащане на сумата.
Ищцата възразява срещу твърдението на ответника, че не е дал повод за
образуване на настоящото производство с аргумент, че в законоустановения срок
застрахователят не е определил и изплатил обезщетение, а напротив –
незаконосъобразно е отказал.
В двуседмичния
срок по чл. 373 от ГПК ответникът е подал отговор на допълнителната искова
молба, с който заявява, че поддържа вече заявените от него тези и възраженията
така, както са направени.
Съдът, като прецени събраните в хода на делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие следното:
По допустимостта:
В последно съдебно заседание е допуснато по реда на
чл. 214 ГПК увеличение в размера на претенцията за имуществени вреди със сумата
от още 959.26 лв или общо на 2 100.72 лв, като законната лихва е
прецизирана по следния начин: върху сумата от 1141.46 лв – от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане, а върху сумата от 956.26
лв – от датата на извършване на последния разход /***г/ до окончателното
плащане.
Съдът констатира, че исканото изменение е процесуално
недопустимо, поради което следва да бъде отменено протоколно определение от
28.01.2020г, с което е допуснато, като в тази част производството по делото
бъде прекратено.
Съображенията за това са следните:
С молбата си на л. 200 ищецът предявява изцяло нови
искове, като увеличава не само размера на претенцията за имуществени вреди,
както твърди, но и добавя нови основания – направени в хода на процеса разходи
във връзка с произшествието, за което представя новосъздадени писмени
доказателства – фактури. Това на практика са нови искове за имуществени вреди с
предмет нови вземания за разходи по основание и размер, поради което приемането
им за съвместно разглеждане в процеса с първоначалната претенция води до
недопустимо последващо съединяване на искове, а не до увеличение в размера на
иска за обезщетение за имуществените вреди, както се твърди в молбата.
Обстоятелството, че новите разходи се твърди да са във връзка с инцидента, не
прави искането допустимо чрез едновременно изменение, както на основанието,
така и на петитума предвид категоричната съдебна практика, която се споделя от
настоящия съд, че до приключване на съдебното дирене в първата
инстанция ищецът може да измени размера на предявения иск за обезщетение. Ако
обезщетението е и за бъдещи вреди,
изменението на размера е допустимо и когато ищецът се позовава на новонастъпили
факти (освен ако те обосновават ексцес). Когато изменението на размера се
основава на новонастъпили факти, които
обосновават ексцес, ищецът може да измени само основанието, но не и петитума на предявения иск в първото
заседание по делото, ако съдът намери това за уместно с оглед защитата на
ответника. В случая искът за обезщетение на имуществените вреди не е иск за
бъдещи такива, а за реално възникнали разходи до датата на подаване на исковата
молба, поради което изменяйки размера на този иск, ищецът не може да се позове
на новонастъпили факти дори те да обосновават ексцес. Още повече, че всяка
претенция за репариране на имуществен разход е самостоятелна такава по
основание и размер. Категорична е съдебната практика, че настъпилите в хода на
процеса факти имат значение за спорното вземане за обезщетение, когато
обуславят неговото придобиване, изискуемост или погасяването му, а когато
обезщетението включва и бъдещите вреди, правно значение имат и настъпилите в
хода на процеса факти, които обуславят неговия размер (т.е. възникването му).
Това са факти, които биха се преклудирали от силата на пресъдено нещо на
постановеното решение и затова въвеждането им в процеса от ищеца не е изменение
на иска по основание. Ако новонастъпил факт не би се преклудирал от силата на
пресъдено нещо, съдът може да го вземе предвид само при изменение на иска по
основание. Затова съдът не взема предвид фактите, обосноваващи ексцес при
обезщетение за вреди от деликт, ако в такъв случай би се стигнало до
недопустимо изменение на иска – както по основание, така и по петитум
(вземането за обезщетение от ексцес е различно от първоначално предявеното).
На общо
основание разбира се новонастъпилите факти – нова операция в хода на процеса,
ще бъдат отчетени от съда по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК, тъй като те са от
значение за размера на обезщетението за неимуществени вреди, което отчита и
бъдещата прогноза относно последиците от увреждането, респ. евентуално
настъпили в хода на процеса усложнения, ако те са в пряка причинно – следствена
връзка с инцидента.
Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ
вр. чл. 496 КЗ
вр. чл. 380 КЗ
допълнителна специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия
срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС, е изтичането на
тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл. 380 КЗ
за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по
повод плащане на застрахователно обезщетение.
Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ увреденото лице
може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не
е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото
лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
В конкретния случай няма спор, че застрахователят
е бил своевременно сезиран с молба от ***г /л. 24/ с приложени към нея писмени
доказателства в т.ч. констативен протокол за ПТП с пострадали лица, но по
застрахователната претенция и образуваната въз основа на нея застрахователна
щета не е определено и изплатено обезщетение. Нещо повече, постановен е изричен
отказ, като същевременно е изтекъл тримесечният рекламационен срок. При това
положение процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила без
удовлетворителен за ищеца резултат, което прави прекият иск по чл. 432 КЗ
допустим.
По възражението на ответника за
недопустимост на претенцията съдът се е произнесъл с определение от 12.09.2019г
/л. 67/, с което същото е оставено без уважение по подробно изложени
съображения.
По основателността:
Съгласно чл.
432 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по
застраховка „ГО“.
Следователно предмет на установяване
в настоящия процес са следните материално правни предпоставки: деликт и
валидно застрахователно правоотношение с предмет автомобила, управляван от
деликвента.
С определение от
12.09.2019г /л. 67/ за безспорно и ненуждаещо се от доказване е признато
обстоятелството, че към датата на ПТП между ответника и деликвента е налице валидно
застрахователно правоотношение.
Съответно материалноправните
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, предмет на установяване в
процеса, са: противоправно поведение, вреди, причинна връзка между двете и
вина.
В случая образуваното досъдебно
производство е прекратено по следните съображения:
Безспорно е установено, че от
обективна и субективна страна водачът Е.А. е осъществила състав на престъпление
по чл. 343а, ал. 1 б. А вр. чл. 343, ал. 3, предложение 4 б. А вр. чл. 342, ал.
1 НК, но, тъй като виновният водач изцяло поел разноските по възстановяване на
пострадалите, в т.ч. на ищцата, които на свой ред подписали декларации, че не
желаят деецът да бъде наказван, наказателното производство е прекратено на това
основание.
Описаната в прекратителното
постановление фактическа обстановка изцяло се подкрепя от представения на л. 12
констативен протокол за ПТП с пострадали лица, показанията на св. Л.А. /също
пострадала от инцидента/, както и на самия водач, дадени пред настоящия съд в
съдебно заседание на 12.11.2019г /л. 157/ и заключението на изготвената по
делото САТЕ, което съдът възприема като компетентно и обективно изготвено, а и
неоспорено от страните.
От всички тях еднопосочно се
установява следният механизъм на произшествието:
На *** г., около ***
часа, водачът Е.Н.А. управлявала л.а. „Рено Туинго“ по платното за движение на
улица в с. ***. Улицата била мокра и с наклон от 26% надолу. Водачът напуснал
платното за движение от ляво и така се ударил в бетонна ограда. От техническа
гледна точка основната причина за настъпилото произшествие е, че водачът по субективни причини е загубил
контрол над автомобила и така се е насочил към лявата граница на платното за движение, след което е напуснал платното. Пострадала
М.С.С. е била пътник на задна седалка. Същата е
заявила в протокола за разпит на свидетел от 08.08.2018 г., че е била без поставен
предпазен колан.
При това положение съдът приема за
безспорно установени всички елементи от фактическия състав на чл. 432 КЗ и чл.
45 ЗЗД: деликтна отговорност на водача /противоправно поведение, вреди, чийто
конкретен вид и размер ще бъде предмет на коментар по – долу, причинна връзка
между тях; вина, която наред с това се и предполага, а наличните по делото
доказателства не оборват презумпцията за вина, напротив – напълно я
установяват/, както и валидно възникнало застрахователно правоотношение между
водача на автомобила и дружеството – ответник.
Спорни при това
положение са само видът и размерът на вредите, както и евентуалното наличие на
съпричиняващо ги поведение на ищцата съобразно неведеното от ответника възражение
за съпричиняване поради пътуване в автомобила без поставен предпазен колан. По
отношение на последното по делото е изготвена и приета КСМАТЕ, като вещите лица
са категорични, че предпазният
колан по никакъв начин не влияе на механизма на получаване на травматичното
увреждане. Същият и да е правилно поставен, не ограничава
движенията на тялото в странична посока, а само го ограничава да не стигне до
предното обзорно стъкло. В тази връзка следва да се
посочи, че намаляването на обезщетението за вреди е
допустимо само при наличието на категорични доказателства, че вредите не биха
настъпили, респ. не биха настъпили в съответния обем и тежест, ако по време на
произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан. Т.е. предпоставките за
отчитане на съпричиняването и неговия размер са безспорно установена
причинно-следствена връзка между поведението на увредения и вредите, заедно с
преценка кои от тях не биха настъпили или биха имали по-малък обем /брой,
интензитет/, при липса на личен принос. Следователно, дори да се приеме за
безспорно установено, че пострадалата е пътувала без поставен предпазен колан,
както сама е признала пред досъдебните органи, а признанието на неизгоден за
страната факт има материална доказателствена сила спрямо нея, /че признатото е
вярно/, то сам по себе си този факт не обосновава съпричиняващо поведение
предвид категоричния извод на вещите лица, че и с правилно поставен предпазен
колан, вредите пак биха настъпили съобразно установения механизъм на
произшествието и конкретното телесно увреждане.
Относно вида на причинените на ищцата телесни увреждания по
делото е прието заключение на СМЕ, което съдът възприема като обективно и
компетентно изготвено, а и неоспорено от страните. От него се установява, че на
ищцата в резултат на инцидента е причинено счупване на дясната раменна кост,
което е довело до трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник.
Причиненото счупване е тежко травматично увреждане, което се нуждае от
продължително лечение. След приемане на ищцата в болничното заведение на ***г е
извършена операция за наместване на счупените фрагменти и фиксиране посредством
заключващи плаки и винтове. Лечебният и възстановителен период е траел около
3,4 месеца, в които ищцата е търпяла от значителни до умерени по сила и
интензитет болки и страдания, които постепенно са затихвали в хода на
възстановяване. Към датата на изготвяне на заключението вещото лице заявява, че
приема оздравителният процес за приключил предвид липсата на данни за настъпили
усложнения. Сочи, че възрастта на пострадалата /***г/ е оказала влияние върху
продължителността на оздравителния процес, който се увеличава при по –
възрастни хора. Няма данни тя да е страдала от остеопороза или други
заболявания на опорно - двигателния апарат. При устния си доклад в съдебно
заседание обаче – след запознаване с медицинската документация и след личен
преглед на лицето, вещото лице допълва заключението си, че в рамките на възстановителния процес, който е
продължил по-дълго време, е настъпило усложнение: „най-вероятно възрастта на пострадалата, остеопорозата, която има
сигурно, забавените възстановителни процеси, плаката, която е поставена с
винтовете, не е могла да фиксира добре костните фрагменти и да зарасне ръката,
и това е наложило нова операция, вече извършена в Пловдив, защото плаката е
стояла свободна и се е оформила лъжлива става на това място“. След втората
операция, настъпила в хода на процеса, ищцата е с нов гипс на ръката, който ще
носи в продължение на поне още поне един месец, тъй като поради отдалечеността на
втората операция от датата на инцидента, възстановителният процес се удължава. Безспорно
настъпилото усложнение е в причинно – следствена връзка с лечебния процес и по
– конкретно с причиненото счупване и то също причинява болки и страдания, които
ще са факт до свалянето на гипса и раздвижването на ръката, след което ще е
необходима физиотерапия, също съпътствана от неблагоприятни усещания. Освен
това ръката ще остане в сгънато положение, а разгъването ще е трудно. По
отношение на остеопорозата вещото лице разяснява, че макар такава да не е
обективирана в нарочна медицинска документация, тя обичайно е налична при
възрастните хора и се предполага, като клиничната практика показва, че над ***
години всички възрастни страдат от остеопороза, в резултат на която костите са
крехки и се чупят лесно. Поради това безспорно възрастта на ищцата и свързаната
с нея остеопороза са се отразили на степента на травмата, продължителността на
възстановителния процес и настъпилото усложнение.
От показанията на свидетеля Е.А.
/виновния за инцидента водач/ се установява, че от години са в приятелски
отношения с ищцата, както и че след инцидента свидетелката била до нея – както
по време на десетдневния болничен престой, така и след това в домашни условия.
Свидетелката подробно разказва за състоянието на пострадалата в болницата,
която не можела сама да се храни и мие, тъй като ръката била обездвижена, а тя
била на системи с обезболяващи, както и после в гр. ***, където свидетелката
продължила да се грижи за нея – да я обслужва, да я къпе, да й готви. Променила
се и психически – вече не била толкова жизнена и с младешки дух, отказва да
пътува с кола. Свидетелката и съпругът й покривали медицинските разходи – за
планката, за лонгета, за лекарства.
Съдът кредитира
показанията на свидетеля, които отразяват непосредствените и трайни впечатления
от състоянието на пострадалата.
Съобразно
нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя по
справедливост. При определяне размера на неимуществените вреди следва да се
вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, като характера на
увреждането, начина на извършване на деянието, обстоятелствата, при които е
извършено, причинените морални страдания и пр. (В този смисъл Постановление на
Пленума на ВС №4/1968г.). Преценката е конкретна, а не абстрактна и зависи от обективно
установените по делото факти - характер и степен на увреждането, обстоятелства,
при които е получено, личността на пострадалия – възраст, неговото обществено и
социално положение, среда, занятия. Когато се е стигнало до разстройство на
здравето, от значение е дали увреждането е трайно, каква е медицинската
прогноза за развитието на заболяването; какви физически болки и други
неудобства и притеснения е претърпял увреденият, вкл. козметични и др. външни
дефекти; силата, интензитета и продължителността на болковия синдром, отшумял
ли е; продължителност на лечението и извършените медицински манипулации,
възможност на увреденото лице да продължи трудовата си кариера и да се
социализира. Във всички случаи база при определяне на паричното обезщетение за
причинени неимуществени вреди служат стандартът на живот в страната и
средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на
увреждането и общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за
обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, намерили израз в съдебната
практика при сходни хипотези. Не бива също така да се допуска размерът на
обезщетението да бъде и източник на неоснователно обогатяване за пострадалия.
В случая
причинената на ищцата травма на дясна раменна кост е довела до силно изразени
болеви усещания поради продължителността на лечението, оперативната намеса с
поставяне на чужд елемент /заключваща плака/, затрудненото обслужване по време на
лечебния процес поради обездвижването на по – активната дясна ръка и
настъпилото в хода на процеса усложнение в резултат на недоброто зарастване на
костта и необходимостта от нова операция с поставяне на нова плака. Последното
удължава възстановителния процес и го съпровожда с допълнителен болков синдром
и психо – емоционален дискомфорт. Същевременно обаче вещото лице е категорично,
че продължителността на възстановителния процес и настъпилото усложнение, както
и интензитета на съпътстващите болки, които се очаква да бъдат факт и през
следващия месец, докато трае новото обездвижване на ръката, а после и при
рехабилитацията по раздвижването й, макар да са в причинна връзка с
произшествието, се дължат и на фактори, за които деликвентът, респ.
застрахователят му, не отговарят, а именно - възрастта на пострадалата и
обичайната за нея остеопороза, които обективно са допринесли за особеностите на
случая и опосредяват причинно – следствената връзка с инцидента. Необходимо е
да се отчете също, че в случая не е причинен специфичен ежедневен дискомфорт в
продължение на значителен период от време, в който ищцата да е напълно загубила
способността да се грижи за себе си в битово отношение, доколкото счупването е
на горен крайник без затрудняване на придвижването на тялото и подпомагане с
незасегнатата ръка. На практика не е продължително изгубена, а само затруднена
способността за самостоятелно обслужване. Наред с това настрана от обичайните
за подобно увреждане и дълъг с усложнения лечебен процес болки, страдания, тревоги
по обслужването и притеснения при пътуване в автомобил, по делото не се
установяват по – сериозни психически травми, развито и
непреодоляно постравматично стресово разстройство или друго трайно засягане на психо –
емоционалния статус на пострадалата. Необходимо е да се отчете и
обстоятелството, че предвид възрастта
на ищцата причинената травма не засяга съществено и не внася драстична промяна
в такива сфери на живот като обществено и социално положение, среда, занятия,
трудова кариера, социализиране. Следва да се отчетат и конкретните
обостоятелства, при които е настъпило произшествието, а именно по вина на
близък човек, който незабавно е предприел всички мерки за обгрижване на пострадалата
от момента на инцидента до подобряване на състоянието й, като не само е
предоставял непосредствени и постоянни грижи и внимание, но е и покривал
медицинските разходи, което до известна степен облекчава състоянието на стрес,
тревоги и притеснения от случилото се.
Съобразно всички тези
обстоятелства при отчитане и на стандарта на живот в страната и
средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на
увреждането и общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за
обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, намерили израз в съдебната
практика при сходни хипотези, съдът намира, че сумата от 35 000 лв е справедлив
паричен еквивалент на причинените от инцидента неимуществени вреди, до която
сума претенцията е основателна и ще се уважи, а до пълния й предявен размер от
60 000 лв – ще се отхвърли.
По отношение на
претендираното обезщетение за имуществени вреди съдът намира, че макар всички
разходи да са в пряка причинно – следствена връзка с увреждането, каквото е и
становището на вещото лице – медик, те не подлежат на репариране, тъй като не
са настъпили в патримониума на ищцата. Ищцата претендира сумата от
1 141.46 лв за първата заключваща плака и медикаменти. Същевременно обаче
видно от данните в досъдебното производството и двете пострадали в т.ч. ищцата
са декларирали, че всички направени от тях медицински разходи са поети от
виновния водач, което е било и една от предпоставките за прекратяване на
наказателното производство. На практика в приложената преписка се съдържат
признания на ищцата за неизгоден за нея факт, които поради това се ползват с
материална доказателствена сила спрямо нея – че признатото е вярно. Отделно
признанието не е изолирано, а напълно се подкрепя от показанията на разпитания
пред съда виновен водач, който в тази връзка заяви следното: „Суми във връзка с разходите, които
бяха необходими за лечението на М., сме заплащали и по-точно аз специално. За
планката, която се постави, съпругът ми плати над 1 000 лв. След това се
наложи обездвижване - сега лятото за лонгета 150 лв. заплатихме аз и съпругът
ми. За лекарства в началото съм давала суми. Не си спомням точно, но не са били
5 лева или 10 лева. По-големи суми са давани, но не съм водила сметка. Тези
суми, които сме платили аз и конкретно съпругът ми за лечението на М., тя не ни
ги е възстановила на този етап“.
При така събраната доказателствена съвкупност
и при лежаща върху ищцата доказателствената тежест същата не установи при
условията на пълно и главно доказване претендираните вреди да са настъпили в
нейния патримониум и поради това да подлежат на възстановяване в нейна полза,
нито се установи претендираните разходи да са различни от поетите от виновния
водач медицински разходи, каквото разграничение по делото не е направено дори като
фактически твърдения. На практика с предявения иск ищцата се опитва да упражни
едно чуждо право – това на застрахования по чл. 435 КЗ, който е удовлетворил
частично увреденото лице. Друг би бил въпросът, ако поетите медицински разходи
бяха възстановени от ищцата, но свидетелката заяви, че до момента суми не е
получила.
Поради това
претенцията за обезщетяване на имуществените вреди ще се отхвърли изцяло като
неоснователна и недоказана.
Съгласно чл.
497, ал. 1 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 или
изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице
не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106,
ал. 3.
Установява се, като по този въпрос няма
спор, че ответното дружество е надлежно сезирано със застрахователна претенция
на 20.09.2018г., към която са приложени писмени доказателства, сред които е
констативен протокол за ПТП с пострадали лица.
Според чл. 496, ал. 3 от КЗ застрахователят не може да откаже да се произнесе по
основателността на претенция за обезщетение по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато за
удостоверяването на пътнотранспортно произшествие е бил представен някой от
следните документи: констативен протокол за пътнотранспортно произшествие;
протокол за пътнотранспортно произшествие; протокол за пътнотранспортно
произшествие, непосетено на място от органите на Министерството на вътрешните
работи; друго удостоверение, издадено на законово основание от органите на
Министерството на вътрешните работи; двустранен констативен протокол, който се
съставя, когато от пътнотранспортното произшествие са причинени само
имуществени вреди, които не възпрепятстват движението на моторното превозно
средство на собствен ход, и има съгласие между участниците в пътнотранспортното
произшествие относно обстоятелствата, свързани с неговото настъпване.
С
предявяване на претенцията ищцата е представила протокол за ПТП, както и всички
други документи, с които разполага, поради което застрахователят не е имал
основание да откаже произнасяне.
Нещо повече, съгласно чл. 108, ал. 1 от КЗ застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията по застраховки
по раздел I от приложение № 1 или по т. 1 – 3, 8 – 10 и 13 – 18, раздел II,
буква "А" от приложение № 1, които не са застраховки на големи
рискове, в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по
чл. 106, като определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната
сума, или мотивирано откаже плащането. В случаите по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато не са представени
всички доказателства по чл. 106, се прилага срокът по чл. 496, ал. 1 от КЗ.
В случая видно от приложеното на л. 49
уведомително писмо застрахователят е изискал от ищцата допълнителни
доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие и други доказателства от
досъдебното производство, които не се намират в държане на ищцата и които наред
с това няма пречка да бъдат изискани от него по реда на чл. 496, ал. 4 КЗ. Следователно и доколкото всички документи, с
които ищцата е разполагала, са били представени с молбата й от 20.09.2018г., като
допълнително вменените й в задължение е можело и следвало да бъдат изискани по
реда на чл. 496, ал. 4 КЗ, застрахователят е дължал произнасяне в срок от 15
работни дни от подаване на молбата или до 11.10.2018г. Следователно законната
лихва върху определеното обезщетение следва да се присъди от 12.10.2018г, съответно искането за
присъждане на законната лихва за по – ранен период: от датата на деликта – ***г,
до ***г. /вкл./, следва да бъде отхвърлено.
На основание чл.78, ал.1 ГПК на ищцата се
дължат разноски съразмерно на уважената част от исковете, като в случая тя е
била представлявана от пълномощник при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА вр. чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗА. Ето
защо и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати на адв. Р.М. ***, адвокатско възнаграждение за предоставеното безплатно
процесуално представителство на ищцата в размер на 1 580 лв, определено по реда
на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения съобразно уважения размер на претенцията от 35 000 лв., съответно
1 896 лв с ДДС. Възражението на
ответника за недопустимост на начисляването на ДДС върху определеното
възнаграждение е неоснователно предвид изрично предвидената за това възможност
в параграф 2А от Наредбата.
На основание
чл.78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат разноски съразмерно на отхвърлената
част от исковете. Общият размер на разноските се установява на сумата от 1 190
лв /депозити за вещи лица: 220+220+300 и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 450 лв, определено по реда на чл. 25, ал. 2,
предложение второ вр. ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ
съобразно материалния интерес по делото на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, който
препраща към чл. 37 ЗПП, а последният – към Наредбата за заплащането на
правната помощ/. Възражението на ищеца за прекомерност на това възнаграждение е
неоснователно, тъй като то се определя от съда въз основа на законовите
разпоредби. От общо определената сума по съразмерност на ответника се следва сумата от
511.70 лв /1190 х 0,43/.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на държавата, по бюджета
на съдебната власт, по сметка на ОС - Пловдив, сумата от 1 400 лв за държавна
такса, както и 91.20 лв – депозит за вещи лица /80+80 х 0,57/, платен от бюджета
на съда, съобразно уважения размер на претенцията или общо 1 491.20 лв.
По аргумент от същия чл.78, ал.6 ГПК останалият размер от дължимата държавна такса и
депозит за вещо лице съобразно отхвърления размер на претенцията остава за
сметка на бюджета на съда.
Присъдените на ищеца суми следва да
се заплатят на посочената в исковата молба банкова сметка.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ протоколно определение от
28.01.2020г, с което е допуснато по реда на чл. 214 ГПК увеличение в размера на
претенцията за имуществени вреди със сумата от още 959.26 лв или общо на сумата
от 2 100.72 лв, ведно със законната лихва върху сумата от 956.26 лв от
датата на извършване на последния разход - ***г, до окончателното плащане, КАТО
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВО по делото за сумата от 959.26 лв – направени в хода на
процеса нови разходи, ведно със законната лихва върху нея.
В тази част решението има характер на определение и
подлежи на обжалване в 1 – седмичен срок от съобщението до страните с частна
жалба пред АС – Пловдив.
ОСЪЖДА „Застрахователно
дружество Евроинс“ АД с ЕИК *********, седалище гр. София и адрес на управление
бул. „Христофор Колумб“ № 43 да заплати на М.С.С. с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 35 000 лв, представляваща
застрахователно обезщетение по застраховка «Гражданска отговорност», сключена с
полица № ***/***,
за претърпените по вина на водача на лек автомобил марка „Рено“, модел „Туинго“ с рег. № СМ
2586 АН - Е.Н.А., неимуществени
вреди - болки и страдания, от причинените й като пътник в автомобила увреждания
в резултат на състояло се на *** г. в с. ***ПТП поради несъобразяване с особеностите на пътния релеф
от страна на водача, ведно със законната лихва, считано от 12.10.2018г до окончателното плащане,
КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията за
присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди до пълния й
предявен размер от 60 000 лв., както и за присъждане на
лихва за предходен период: от датата на деликта – ****г, до ***г. /вкл./, КАКТО и
за заплащане на сумата от
1 141,46 лв. – обезщетение за претърпените от произшествието имуществени
вреди ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Застрахователно
дружество Евроинс“ АД с ЕИК *********, седалище гр. София и адрес на управление
бул. „Христофор Колумб“ № 43 да заплати на адв. Р.М.
***, адвокатско възнаграждение за предоставеното безплатно процесуално
представителство на ищеца в размер на 1 896
лв на основание чл. 38, ал. 2 ЗА съобразно уважения размер на претенцията.
ОСЪЖДА М.С.С. с ЕГН
********** и адрес *** да заплати на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД с
ЕИК *********, седалище гр. София и адрес на управление бул. „Христофор Колумб“
№ 43, сума в размер на 511.70 лв,
представляваща разноски по съразмерност на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Застрахователно
дружество Евроинс“ АД с ЕИК *********, седалище гр. София и адрес на управление
бул. „Христофор Колумб“ № 43 да заплати в полза на държавата,
по бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС - Пловдив, сумата от 1 491.20 лв. - за държавна такса и депозит за вещи лица съобразно уважения размер на претенцията.
Банковата сметка, по която следва да се преведат присъдените на ищцата суми
на основание чл. 236, ал.1, т. 7 ГПК, е IBAN: ***, съобразно данните в ИМ.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: