Решение по дело №574/2021 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 291
Дата: 1 ноември 2021 г.
Съдия: Мария Велкова
Дело: 20214500500574
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 291
гр. Русе, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Галина Магардичиян

Боян Войков
при участието на секретаря Тодорка Недева
като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело №
20214500500574 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Л. М. АХМ. от гр.Русе чрез
пълномощника й адв.С. В. от АК-Русе против решение № 260442/ 27.05.2021
г., постановено по гр.д. №4365/2020 г. по описа на Русенския районен съд, в
частта, с която е отхвърлен предявеният от нея против С. ИВ. К. иск с правно
основание чл.227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД- за отмяна на дарение на недвижим имот-
апартамент, находящ се в гр.Русе, кв.“Чародейка-Г- север“,
ул.“Опълченска“№ 8, бл.309, вх.2, ет.4. Твърди се, че решението в
обжалваната част е неправилно като постановено при допуснати процесуални
нарушения и неправилно приложение на материалния закон по
съображенията, изложени в жалбата. Претендира отмяна на решението и
постановяване на ново, с което искът бъде уважен, както и присъждане на
направените разноски за производството.
Ответницата по жалбата С. ИВ. К. не е подала отговор по реда на чл.263
от ГПК. В съдебно заседание заявява, че жалбата е неоснователна. Счита
1
решението в обжалваната част за правилно и иска същото да бъде
потвърдено.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно като
краен резултат, но по различни съображения.
Производството по делото е образувано по предявен от
жалбоподателката против ответницата по жалбата иск за отмяна на дарение с
правно основание чл.227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД и иск за възстановяване на
запазена част чрез намаляване на дарението с правно основание чл.30 от ЗН.
Жалбоподателката е единствен наследник по закон на С.С.Х., поч.
12.05.2020 г. В качеството си на наследник същата е процесуално и
материално правно легитимирана по иска.
От събраните по делото доказателства е установено, че с нотариален акт
№ 83/29.04.2015г., т.I, рег.№ 2002, дело № 58/2015 г. на нотариус П.Ш.- рег.
№ *** на НК, вписан в СВРусе вх.рег.№ 5258/29.04.2015 г., акт № 32, т.14,
дело 2630/2015 г. С.С.Х. дарява на внучката си С. ИВ. К. собствения си
недвижим имот: апартамент №10, съставляващ самостоятелен обект в сграда
с идентифиатор № 63427.6.33.54.10, с адрес на имота: гр.Русе, кв.“Чародейка-
Г-север“, ул.“Опълченска“ №8, бл.309, вх.2, ет.4 като дарителката си запазва
пожизнено право на ползване.
Установено е също, че С.С.Х. е била с влошено здравословно състояние.
Страдала е от Изострена ХЗСН, хипертонична болест и деменция и е
постъпвала на лечение в болнично заведение, вкл. и за опертивно лечение на
фрактура ляво бедро и лява колянна става. Същата е получава пенсия, чийто
2
размер от м. юли 2019 г. е възлизал на 400.15 лв. месечно. С решение №
468/14.11.2018 г., постановено по гр.д.№ 390/2018 г. на Русенския окръжен
съд, влязло в сила на 05.12.2018 г. С.С.Х. е била поставена под запрещение и
за неин настойник е назначена жалбоподателката.
Поради възрастта си и заболяванията дарителката се нуждаела от грижи,
които са били осигурявани от жалбоподателката, тъй като ответницата по
жалбата отказала да полага грижи за своята баба. С.К. не е купувала храна и
лекарства на баба си, не й е давала средства за издръжка. Жалбоподателката в
телефонни разговори е молила ответницата по жалбата да помогне на нея и на
баба й със средства, тъй като парите не им стигали.
Установено е също, че отношенията между дарителката и ответницата по
жалбата са били влошени, С.С. е търсила защита по реда на ЗЗДН, а
жалбоподателката е подала жалба срещу дъщеря си, въз основа на която е
образувана приложената преписка на РРП. Проверката обаче е приключила с
постановление от 31.07.2018 г. за отказ да се образува досъдебно наказателно
производство.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил
предявеният иск за отмяна на дарение по съображения, че не са налице
елементите от фактическия състав на иска по чл.227, ал.1, б.в от ЗЗД. Прието
е, че ответницата по жалбата не е разполагала с достатъчно средства, поради
което не е налице непризнателност по смисъла на закона като основание за
отмяна на дарението.
Изводът на районният съд за неоснователност на иска се споделя от
настоящата инстанция.
Дарението е едностранен и безвъзмезден договор. Задължението за
издръжка и помощ на дарителя не е насрещно задължение за надарения,
произтичащо от договора. От надарения се очаква единствено признателност.
В чл.227 от ЗЗД са уредени три хипотези като основания за отмяна на
дарение. Систематичното тълкуване на чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД, навежда на
извода, че правото на дарителя да иска отмяна на дарението възниква, когато
е налице обществено укоримо поведение на дарения във висока степен,
3
сходна на степента на укоримост на поведението му в другите, уредени от
закона основания за отмяна на дарението. В случаите, когато
облагодетелствувания от дарствения акт е имал поведение в разрез с
морално-етичните норми възниква посоченото в закона основание за отмяна
на дарението.
Отмяната на дарението обаче не е резултат на договора, а на закона,
който при наличието на нови факти, сочещи на груба неблагодарност, дават
право на дарителя да поиска обратно дареното. Тези нови факти и
обстоятелства са дарителят да изпадне в трайна нужда и да поиска от
надарения помощ. Само при наличие на нужда и отправено искане към
дарения да дава издръжка, задължението за нейното даване от морално се
трансформира в правно.
Целта на визираното в закона основание за отмяна на дарението е да се
върне получената безвъзмездно имотна облага, за да може дарителят да
разполага със средства за издръжка и гледането си. Поради това нуждата е
елемент от фактическия състав на разглежданата правна норма. Тя трябва да е
трайна и да съществува към датата на поканата или поне към датата на
решаване на спора по същество. Нуждата от издръжка на дарителя може да
се изразява, както в недостиг на парични средства за прехрана, дрехи,
покриване на консумативни разходи, медицинско лечение и пр., така и в
необходимост от непосредствена грижа, помощ, включително и от
болногледач. Преценката е конкретна за всеки отделен случай като следва да
се съобразят личността на дарителя, неговите конкретни битови и
здравословни нужди, индивидуални потребности, социална среда, условията
на икономическия живот в страната.
В настоящият случай е безспорно установено, че наследодателката на
жалбоподателката дарява на ответницата по жалбата недвижим имот-
апартамент, находящ се в гр.Русе. Към момента на сключване на договора
жалбоподателката- дъщеря на прехвърлителката е живяла извън страна.
Установено е също, че дарителката е страдала от Изострена ХЗСН,
хипертонична болест и деменция и е постъпвала на лечение в болнично
заведение, вкл. и за опертивно лечение на фрактура ляво бедро и лява колянна
4
става. Същата е получава пенсия, чийто размер от м. юли 2019 г. е възлизал
на 400.15 лв. месечно.
По делото няма наведени конкретни твърдения и не са релевирани
доказателства, които да установяват какви лекарства е приемала тя и каква е
тяхната стойност, няма доказателства за приблизителната стойност на
срествата, необходими за издръжката на С.С.. Поради това не е възможно да
се извърши преценка дали получаваната от нея пенсия в размер на 400.15 лв.
месечно е недостатъчна да покрие непосредствените й нужди, съответно дали
е налице трайна нужда от издръжка като елемент от фактическия състав на
чл.227, ал.1, б.в от ЗЗД.
По делото е установено, че дарителката е била възрастен човек, с
множество заболявания, който факт сочи, че същата е имала нужда от
постоянни грижи. Дори да се приеме, че това сочи на ткрайна нужда по
смисъла на закона, то по делото не е установен и другия елемент от
фактическия състав на чл.227, ал.1, б.в.- наличието на покана до ответницата
по жалбата да осигурява такива.
По делото не е представена писмена покана до ответницата по жалбата за
осигуряване на издръжка или грижи.
В покрепа на твърденията, че дарителката е искала издръжка и грижи от
надарената по делото са ангажирани гласни доказателства. Показанията на св.
Т.- дъщеря на жалбоподателката, св.Т. и св.И. са твърде общи и въз основа на
тях не може да се изведе извод, че С.С. лично или чрез настойника си е
искала от ответницата по жалбата издръжка и грижи.
С показанията на тези свидетели общо се установява, че в разговор
между жалбоподателката и ответницата по жалбата, последната е отказала да
се грижи за своята баба, както и да й помага финансово. Водените разговори
между страните по делото нямат характер на покана за осигуряването на
издръжка или грижи.
Други доказателства, които да установяват наличието на покана и
съответно момента, в който е отравена, по делото няма, поради което съдът
приема, че не е установен този елемент от фактическия състав на чл.227, ал.1,
5
б.в от ЗЗД.
Влошени отношения между дарителката и ответницата по жалбата не са
част от елементите от фактическия състав и не са основание за отмяна на
направеното дарение.
Съгласно задължителните задължителните указания, дадени в ТР №1/
21.10.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГК на ВКС при иск за отмяна на
дарение в хипотезата на чл.227, ал.1, б. „в“ от ЗЗД не е налице проява на
непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя
издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно
средства, с даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и
лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на
дарителя.
Неправилно първоинстанционният съд е приел, че установяване на
наличието на възможност да се дава издръжка е в доказателствена тежест на
ищцовата страна. На такава невъзможност може да се позове надарения,
каквото възражение по делото не е направено.
Фактът, че първоинстанционният съд е разменил доказателствената
тежест в попроцеса и е отхвърлил иска по съображения, че ответницата по
жалбата е в невъзможност да осигураява издръжка и грижи, не може да
обоснове неправилност на решението, тъй като по делото не са установени
другите елеенти от фактическия състав. Трайната нужда от издръжка и/или
грижи и покана до ответницата да осигурява такива.
По изложените съображения въззивният съд приема, че предявеният иск
е неоснователен и правилно същият е отхвърлен.
Обжалваното решение е правилно като краен резултат и следва да бъде
потвърдено.
Съгласно чл.78 от ГПК разноските за въззивното производство са в
тежест на жалбоподателката.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260442/ 27.05.2021 г., постановено по гр.д.
№4365/2020 г. по описа на Русенския районен съд, в частта, с която е
отхвърлен предявеният от Л. М. АХМ. против С. ИВ. К. иск с правно
основание чл.227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД- за отмяна на дарение на недвижим имот-
апартамент, находящ се в гр.Русе, кв.“Чародейка-Г- север“,
ул.“Опълченска“№ 8, бл.309, вх.2, ет.4.

В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7