Решение по дело №128/2021 на Административен съд - Стара Загора

        

                            Р Е Ш Е Н И Е   №   183                  

                             12.05.2021г., гр. Стара Загора

 

             В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

Административен съд-Стара Загора, в закрито съдебно заседание на дванадесети май през две хиляди и двадесет и първа година, седми състав:

                                                          

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

 

при секретаря Албена Ангелова

и в присъствието на прокурор

изслуша докладваното от съдия КОСТОВА-ГРОЗЕВА а.д. №128 по описа на съда за 2021г.

 

            Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. с чл.13, ал.6 от ЗСП.

            Образувано е по жалба на Г.Т.Г. ***, ЕГН ********** против Заповед ЗСП/Д/СТ/4821 от 19.12.2020г. на Директора на дир. „СП“ Стара Загора.

            Жалбоподателят твърди, че с Решение №24-Д-06-0023 от 02.02.2021г. на директора на дир. „СП“ Стара Загора била оставена без уважение жалбата му против посочената по-горе заповед. С жалената заповед било отказано отпускането на месечна целева помощ по чл.166 /чл.16б/ от ППЗСП, като мотивът на органа бил, че семейството вече се подпомагало на същото основание. Оспорващият сочи, че в подадената от него молба – декларация изрично сочел, че той и съжителката му отговаряли на изискванията на чл.166 от ППЗСП за отпускане на месечна целева помощ. Той към настоящия момент бил безработен, а съжителката му Т.Д.била самоосигуряващо се лице с прекъсната дейност. Детето им, Т. Г. бил преминал форма на онлайн обучение за периода от 30.11.2020г. до 03.01.2021г. Тези факти сочели, че той отговарял на изискванията на чл.166 от ППЗСП  и исканата помощ следвало да бъде отпусната. В процесната заповед се сочело и, че съжителката на жалбоподателя била получила целева помощ в размер на 610 лева,  считано от 01.12.2020г. и поради това органът приемал, че те вече били подпомагани, но същата за м. ноември и декември 2020г. не била получила заявената помощ, т.е. не била подпомагана на това основание.

             По тези съображения се сочи, че заповедта не била мотивирана и следвало да се отмени като неправилна и несправедлива, поради което се иска нейната отмяна.

            Жалбоподателят, редовно призован в с.з., не се явява и не се представлява.

            Ответникът, редовно призован, не изпраща представител. В представено по делото становище сочи, че на 15.12.2020г.  в Дир. „СП“ Стара Загора били подадена две заявления за отпускане на месечна целева помощ по чл.16б от ППЗСП от лицата С.К. Д.и Г.Т.Г.. Със Заповед СЗП/Д/СТ/4821 от 19.12.2020г. била отказано отпускане на заявената помощ от Г., тъй като със Заповед № ЗСП/Д-СТ/4816 от 19.12.2020г. била отпусната целева помощ по чл.16б от ППЗСП на г-жа С. Д., тъй като двамата били родители, живеещи на семейни начала. Сочи се, че с така подадената до горестоящия орган и до съда жалба, не се съдържали твърдения и доказателства, които да променяли извода, че по заявлението декларация на Г. не се следва изплащане на претендираната месечна целева помощ.

            Съдът, въз основа на приетия по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

            От Г.Т.Г. под вх. № ЗСП/Д-СТ/4821 на 15.12.2020г. било подадено до Директора на дир. „СП“ Стара Загора заявление – декларация по образец за отпускане на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка, в която същият декларирал, че бил нежен, безработен без право на обезщетение, че съжителства съвестно със С.К. Д., която била самоосигуряваща, че общото им дете Т. Г.Г. не било настанено по реда на чл.26 от ЗЗД и същото не посещава училище за периода 30.11. до 21.12.2020г., че самоосигуряващото си лице не можело да упражнява занаята си, поради въведените ограничения във връзка с извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка.

            По така подаденото от Г. заявление-декларация бил изготвен социален доклад от служител на дирекцията /л.26/, където в т.6 от него били посочени конкретни данни относно статуса на заявителя и за получени през м. ноември 2020г. добавки за детето по чл.7, ал.1 и чл.8д, т.1 от ЗСПД. В социалният доклад било посочено, че заявителят и неговата съжителка не следвало да бъдат подпомагани чрез отпускане на месечна целева помощ по чл.16б от ППСЗП, тъй като вече били подпомагани на това основание.

            Със Заповед № ЗСП/Д-СТ/4821 от 19.12.2021г. на За Директор – Началник отдел СЗ /съгласно Заповед № 2406-РД01-0199/28.03.2019г. на осн. чл.13, ал.2 от ЗСП и чл.28, ал.1 от ППЗСП било отказано изплащане на социална помощ по чл.16б от ППЗСП по подаденото от Г. заявление от 15.12.2020г., като мотивите на акта били, че съжителите вече били подпомагани на същото основание. Заповедта била връчена на Г.Г. по електронен път на 08.01.2021г. /л.16/. На 12.01.2021г. Г. подал жалба с вх. № 2406-94Г-00-0125 против заповедта до Директора на РД „СП“ Стара Загора, като със съпроводително писма същата, ведно с преписката била изпратена на горестощия орган. В съпроводителното писмо било посочено, че по подаденото заявление декларация от Г. бил постановен отказ, тъй като на лицето, с което съжителствал на семейни начала, а именно С. Д., която също била подала заявление – декларация за отпускане на такава помощ по чл.16б от ППЗСП, вече била отпусната тази месечна целева помощ на осн. чл.16б, ал.1, т.3 от ППЗСП тъй като Д.била самоосигуряващо се лице, попадащо в кръга лица по чл.16б, ал.1, т.1-4 от ППЗСП и била отпусната за периода 01.12.-21.12.2020г.

С Решение №24-РД06-0023/02.02.2021г. Директорът на РД „СП“ Стара Загора отхвърлил като неоснователна подадената от Г. жалба против заповедта на Директора на дир. „СП“ Стара Загора. По делото не се представят данни за момента на съобщаване на решението на Директора на РД „СП“ Стара Загора.

            При така установеното от фактическа страна, от правна Съдът намира следното:

По допустимостта – оспорването е процесуално допустимо, като направено от активно легитимирано лице, притежаващо правен интерес от него, в законово установения преклузивен срок, против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и пред местно компетентния административен съд. Не се установяват други обстоятелсва по см. на чл.159 от АПК.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна, по следните съображения:

Относно валидността на процесния административен акт -  Заповед № ЗСП/Д-СТ/4821 от 19.12.2020 г., като издадена от материално и териториално компетентния административен орган – Директор на Дирекция "Социално подпомагане" – Стара Загора при упражняване на законово регламентираните му правомощия по чл. 13, ал. 2 от ЗСП и чл. 28, ал. 1 във вр. с чл. 16б от ППЗСП, се явява валиден административен акт и не е налице основание за обявяване му за нищожен.

Административният акт е постановен в изискуемата от закона писмена форма, при спазване на нормативно установените общи и специални изисквания по АПК и ЗСП относно неговото съдържание. Сочат се както правните основания за упражняване на властническото  правомощие, така и се конкретизират конкретни фактически  обстоятелства за постановяване на отказа за отпускане на месечна целева помощ по чл. 16б от ППЗСП по подадената от оспорващи молба – декларация. Същите се свеждат до това, че търсената целева месечна помощ е вече отпусната на лицето, с което заявителят живее на семейни начала и който е другият родител на непълнолетното дете Т. Г.Г..

В случая фактическите обстоятелства, въз основа на които административният орган приема, че не е налице предпоставка за отпускане на заявената месечна целева помощ по чл. 16б от ППЗСП от оспорващия, се съдържат не само в оспорената заповед, но могат да бъдат извлечени и от обуславящия издаването на крайния административен акт и задължителна част от особения процес по установяване на релевантните факти Социален доклад от 19.12.2020 г. Чрез него се обективират констатациите на органите за социално подпомагане и резултатите от извършената социална анкета по подаденото от Г.  заявление-декларация от 15.12.2020 г.

Предвид на горното, Съдът приема, че ответникът изпълнява законово установеното изискване по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, във вр. с чл. 13, ал. 3 от ЗСП да издаде един мотивиран административен акт при спазване на общите и специалните процесуални изисквания. Сътов. на това не са налице обстоятелства, които да обосновават извод за незаконосъобарзност на процесната заповед по см. на чл.146, т.1-3 от АПК.

Заповедта е и съответна на материалния закон и неговата цел.

Относно въпроса за материалната законосъобразност на обжалвания административен акт, Съдът следва да  извърши преценка дали са налице /дали обективно имат проявление/ установените от административния орган факти и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване норма, респ. следват ли се от тях разпоредените правни последици.

Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗСП, социалните помощи могат да бъдат месечни, целеви и еднократни, като условията и редът за отпускането, изплащането, изменянето, спирането, възобновяването и прекратяването им, се уреждат с правилника за прилагане на ЗСП /с изключение на целевите помощи за отопление, които се уреждат с наредба на министъра на труда и социалната политика /чл. 12, ал. 4 от ЗСП/.

В случая няма спор, че жалбоподателят едновременно с лицето, с което съжителства на един адрес и с което имат общо дете, подават отделни Заявления-декларации на дата 15.12.2020г. за отпускане на месечна целева помощ по чл. 16б от ППЗСП. Правото на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка за семейства с деца до 14-годишна възраст, се регламентира с ПМС № 218 от 17.08.2020 г. за допълнение на Правилника за прилагане на закона за социално подпомагане /обн. ДВ бр. 77/ 01.09.2020г./. В новосъздадената разпоредба на чл16б, ал. 1 от ППЗСП се установява, че право на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка имат семейства с деца до 14-годишна възраст, когато: т. 1 двамата или единият от работещите родители, или родител, отглеждащ сам дете, не може да извършват дистанционна работа от вкъщи и нямат възможност да ползват платен отпуск или не получава парично обезщетение за временна неработоспособност; т. 2 двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са останали без работа, но нямат право на обезщетение за безработица или размерът на получаваното обезщетение е по-нисък от средномесечния доход по ал. 4; т. 3 двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са самоосигуряващи се лица, които не могат да упражняват занятието си поради въведените ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка и т. 4 двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, по т. 1, 2 или 3 не получават обезщетение за бременност и раждане.

Допълнително в чл. 16б, ал. 3 и ал. 4 от ППЗСП нормативно се регламентират и други условия за отпускане на месечна целева социална помощ по чл. 16б от ППЗСП - децата да не са настанени извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; децата да не посещават училище или детска ясла и детска градина, както и предучилищните групи поради въведените ограничения в училището или в детското заведение във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка и средномесечният доход на член от семейството за месеца, в който в училището/детското заведение са въведени ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка, е по-нисък или равен на 150 % от минималната работна заплата. Съгласно § 2 от ПЗР на ПМС № 322/ 23.11.2020 г. за изменение и допълнение на ППЗСП /в сила от 27.11.2020 г. /, до 31 декември 2021 г. разпоредбата на чл. 16б се прилага единствено при обявено извънредно положение, съответно извънредна епидемична обстановка, на територията на Република България, свързана с разпространение на COVID-19.

Така регламентираните от законодателя условия относно получаване на тази нова помощ сочат, че помощта по чл. 16б от ППЗСП има специфичен характер и тя се свързва с подпомагане на семействата с деца до 14-годишна възраст, когато децата не посещават училище или детска ясла и детска градина, както и предучилищните групи поради въведените ограничения в училището или в детското заведение във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка и когато по отношение на родителите /респ. на единия родител или на родителя, отглеждащ сам дете/, е налице някоя от хипотезите по чл. 16б, ал. 1, т. 1 – т. 4 от ППЗСП и е изпълнено условието по чл. 16б, ал. 4 от ППЗСП за размер на средномесечния доход на член от семейството. По аргумент от § 2 от ПЗР на ПМС № 322/ 23.11.2029 г. за изменение и допълнение на ППЗСП /обвързващ прилагането на чл. 16б от ППЗСП с обявено извънредно положение, съответно с извънредна епидемична обстановка на територията на Р.България, свързана с разпространение на COVID-19/, следва извода, че за наличието на обуславящите правото на месечна целева социална помощ материално-правни предпоставки по чл.16б, ал. 1, т. 1 – т. 4 от ППЗСП, преценката следва да се извършва в контекста на това дали възникването и съществуването на тези предпоставки са резултат от въведени ограничения във връзка с извънредно положение или извънредната епидемична обстановка на територията на страната, свързана с разпространение на COVID-19. Същественото за правилното разрешаване на спора по  това дело е, че въпросната целева помощ, съгласно постановките на закона, се отпуска за подпомагане на семейство, като законът установява /чл.16б, ал.6 от ППЗСП/, че такова съставляват и лицата, които нямат сключен граждански брак, но имат общо дете до 14 години и съжителстват на един и същи адрес. Т.е. помощта не се отпуска на всеки родител поотделно, дори и той да попада в някоя от категорията на правоимащите лица по чл.16б, ал.1 от ППЗСП.

В случая от фактическа страна не е спорно, а и се установява от доказателствата по делото, че на една и съща дата заявителят и жената, с която съжителства на семейни начала и с която имат общо дете до 14 години, което е ученик във втори клас, подават едновременно заявления-декларации за отпускане на въпросната целева месечна помощ по чл.16б. от ППЗСП. Също следва да се приеме за безспорно, че поради въведените ограничения във връзка с извънредната епидемична обстановка в страната и издадена Заповед № РД-01-677/ 25.11.2020 г. на Министъра на здравеопазването са преустановени присъствените учебни занятия в училищата, детските градини и яслите от 30.11.2020 г. до 21.12.2020 г., поради което непълнолетното дете няма да посещава училище в посочения период. Така се изпълва условието по чл. 16б, ал. 3, т. 2 от ППЗСП. Без съмнение изпълнение се установява и на условието по чл. 16б, ал. 4 от ППЗСП средномесечният доход на член от семейството за месеца, в който в училището/детското заведение са въведени ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка, да е по-нисък или равен на 150 % от минималната работна заплата, тъй като нито бащата получава доходи, а майката е подала декларация за прекъсване на дейност като самоосигуряваща се именно във връзка с възникналата нужда да отглежда детето, поради въведените ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка. Установявайки тези обсоятелства, както и наличието на още една материално-правна предпоставка, а именно, че по отношение на майката на детето Т.Д.е изпълнена една от предвидените в условията на алтернативност хипотези на чл. 16б, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ППЗСП, на същата е отпусната въпросната месечна целева помощ по чл.16б от ППЗСП. Доколкото обаче тази целева помощ се отпуска на семейство, а не на всеки родител по отделно, напълно законосъобразно именно с оглед положителния резултат по заявлението – декларация на майката С. Д., по подаденото от бащата Г.Г. заявление – декларация ответникът постановява отказ от изплащане на същата по вид целева месечна помощ. Такава вече е отпусната на семейството, каквото по см. на ППЗСП съставляват Г.Г. и неговата съжителка С. Д..

Ето защо в съответствие и при правилно приложение на материалния закон с оспорената заповед на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Стара Загора, на жалбоподателя е отказано отпускането на месечна целева социална помощ по чл. 16б от ППЗСП. Този акт е изцяло съобразен с целта на закона, прокламирана в чл.1, ал.2 от ЗСП.

Предвид на изложеното, Съдът приема извода, че обжалваната заповед е валидна и законосъобразна, като  издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържание, постановена при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и в съответствие с приложимия материален закон, както и в съответствие с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Ответникът не претендира разноски, поради което такива не му се следват.

Водим от горното и на осн. чл. 172, ал. 2, предложение четвърто от АПК, Съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно оспорването на Г.Т.Г. ***, ЕГН ********** против Заповед ЗСП/Д/СТ/4821 от 19.12.2020г., издадена от Директора на дир. „Социално подпомагане“, град Стара Загора.

 

 

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 13, ал. 6 от Закона за социално подпомагане.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: