Решение по дело №2135/2024 на Административен съд - Бургас

Производството e по реда на чл.284 и сл. от ЗИНЗС, във вр. с чл.203 АПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Д. Г. А., [ЕГН], против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, гр. София, за заплащане на сума в размер на 15 000 лв. като обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода 10.05.2023г. – 15.10.2024г. вследствие на незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора Бургас да осигури нормални условия за транспортирането на ищеца от ЗО „Дебелт“ до Затвора Бургас.

Ищецът твърди, че през посочения период вследствие бездействие на затворническата администрация е бил транспортиран при неблагоприятни за него условия – липса на климатизация, осветление и вентилация; наличие на миши изпражнения; липса на обезопасителни колани, съчетано с хлъзгави метални пейки, които при рязко потегляне и спиране, както и движение през дупки, създавали неимоверни затруднения за поддържане на елементарно равновесие. Сочи, че в резултат на непривеждането в нормален вид на конвойните автомобили, е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в чувство за малоценност, незащитеност, страх и притеснения за здравето и живота му.

В съдебно заседание се явява лично. Поддържа исковата молба и иска същата да бъде уважена по съображенията, изложени в нея.

Ответникът по иска - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието гр. София, редовно призован, не изпраща представител. В представен по делото писмен отговор (л.97-102), чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ч., намира исковата претенция за неоснователна и недоказана, поради което иска да бъде отхвърлена. Счита, че не е налице незаконосъобразно поведение на затворната администрация Бургас по повод конвоирането, коментирано по предмета на делото. Не са установени каквито и да било неблагоприятни последици от самото конвоиране. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас намира исковата претенция за неоснователна и счита, че следва да бъде отхвърлена.

1. ФАКТИТЕ:

По делото няма спор, че през процесния период ищецът изтърпява наказание лишаване от свобода в Затворническо общежитие „Дебелт“ към Затвора гр.Бургас.

В периода 10.05.2023г. – 15.10.2024г. началникът на сектор ЗО „Дебелт“ издал следните заповеди за обезпечаване сигурността при конвоиране на л.св. Д. А. със специализиран автомобил „Ивеко“ с рег. №СА 5216 ВТ:

• Заповед №217/10.05.2023г. за конвоиране на поименно посочени лишени от свобода, сред които и ищецът, от ЗО „Дебелт“ до Затвора – Бургас и УМБАЛ Бургас на 10.05.2023г (л.22);
• Заповед №256/01.06.2023г. за транспортиране на А. от ЗО „Дебелт“ до Затвор – Бургас до ДКЦ-2 и обратно на 01.06.2023г. (л.23);
• Заповед №269/07.06.2023г. за конвоиране на ищеца на 07.06.2023г. от и до ЗО „Дебелт“ до Затвора Бургас (л.24);
• Заповед №271/08.06.2023г. за конвоиране на Д. А. от и до ЗО „Дебелт“ до Затвора Бургас на 08.06.2023г (л.25);
• Заповед №280/14.06.2023г. за конвоиране на ищеца по маршрут ЗО „Дебелт“ – с. Константиново – Бургас, бул. „Захари Стоянов“ – бул. „Тодор Александров“ – ул. „Вая“ – Затвора Бургас на 14.06.2023г. (л.26);
• Заповед №283/15.06.2023г. за конвоиране по маршрут ЗО „Дебелт“ – с. Константиново – Бургас, бул. „Захари Стоянов“ – бул. „Тодор Александров“ – ул. „Вая“ – Затвора Бургас на 15.06.2023г. (л.27);
• Заповед №309/28.06.2023г. (л.28) – за конвой на ищеца от ЗО „Дебелт“ до ЕЗГ и Затвора – Бургас на 28.06.2023г.;
• Заповед №310/28.06.2023г. (л.29) – за конвоиране по маршрута ЗО „Дебелт“ – с. Константиново – Бургас, бул. „Захари Стоянов“ – бул. „Тодор Александров“ – ул. „Вая“ – Затвор-Бургас на 28.06.2023г.;
• Заповед №332/10.07.2023г. (л.30) – конвой от ЗО „Дебелт“ до ЦПЗ Бургас на 10.07.2023г.;
• Заповед №333/10.07.2023г. (л.31) – от ЗО „Дебелт“ до Затвора – Бургас на 10.07.2023г.;
• Заповед №395/11.08.2023г. (л.34) - за конвоиране по маршрута ЗО „Дебелт“ – с. Константиново – Бургас, бул. „Захари Стоянов“ – бул. „Тодор Александров“ – ул. „Вая“ – Затвор-Бургас и обратно;
• Заповед №396/11.08.2023г. (л.35) – от ЗО „Дебелт“ до Затвор – Бургас и обратно на 11.08.2023г.;
• Заповед №467/21.09.2023г. (л.36) - за конвоиране по маршрута ЗО „Дебелт“ – с. Константиново – Бургас, бул. „Захари Стоянов“ – бул. „Тодор Александров“ – ул. „Вая“ – Затвор-Бургас на 21.09.2023г.,
• Заповед №368/26.07.2023г. (л.37) - за конвоиране по маршрута ЗО „Дебелт“ – с. Константиново – Бургас, бул. „Захари Стоянов“ – бул. „Тодор Александров“ – ул. „Вая“ – Затвор-Бургас на 26.08.2023г.,
• Заповед №504/13.10.2023г. (л.41) – конвой на ищеца до Затвора – Бургас и ТУБ – Бургас на 13.10.2023г.;
• Заповед №130/01.03.2024г. (л.42) – от ЗО „Дебелт“ до Затвора – Бургас на 01.03.2024г.;
• Заповед №131/01.03.2024г. (л.43) – за транспортиране на А. от Затвора – Бургас до ЗО „Дебелт“ на 01.03.2024г.;
• Заповед №238/22.04.2024г. (л.45) - за конвоиране на ищеца по маршрута ЗО „Дебелт“ – с. Константиново – Бургас, бул. „Захари Стоянов“ – бул. „Тодор Александров“ – ул. „Вая“ – Затвор-Бургас;
• Заповед №243/24.04.2024г. (л.46) - за конвоиране по маршрута ЗО „Дебелт“ – с. Константиново – Бургас, бул. „Захари Стоянов“ – бул. „Тодор Александров“ – ул. „Вая“ – ул. „Индустриална“ - Затвор-Бургас;
• Заповед №244/24.04.2024г. (л.47) – от ЗО „Дебелт“ до Затвор Бургас и обратно на 24.04.2024г.,
• Заповед №313/04.06.2024г. (л.49) - за конвоиране по маршрута ЗО „Дебелт“ – с. Константиново – Бургас, бул. „Захари Стоянов“ – бул. „Тодор Александров“ – ул. „Вая“ – ул. „Индустриална“ - Затвор-Бургас;
• Заповед №584/15.10.2024г. (л.50) – за конвоиране на ищеца от ЗО „Дебелт“ до Затвора Бургас на 15.10.2024г.

С горепосочените заповеди били определени маршрутите за движение и резервни такива, както и лицата (служители на Затвора Бургас), които ще извършват превоза.

Със Заповед №361/24.07.2023г. (л.32) и Заповед №473/26.09.2023г. (л.39) началникът на сектор ЗО „Дебелт“ разпоредил ищецът да бъде конвоиран от ЗО „Дебелт“ до Затвор-Бургас и УМБАЛ-Бургас и обратно на 24.07.2023г. със специализиран автомобил с рег.№СА 8482 КН.

От началника на сектора били издадени още Заповед №237/22.04.2024г. (л.44) за конвоиране на ищеца от ЗО „Дебелт“ до Затвора Бургас на 22.04.2024г. със специален автомобил „Форд“ с рег.№СВ7472КС, както и Заповед №312/04.06.2024г. (л.48) за транспортирането му по същия маршрут на 04.06.2024г. с друго МПС – „Форд“ с рег.№А0502КС.

По делото са представени 2 бр. свидетелства за регистрация на автомобил Ивеко „Дейли“, с рег. № СА 5216ВТ (л.160) и Ивеко „35 С 11 В“ с рег.№А8482КН (л.153). Същите са собственост на ГД „ИН“ гр.София и представляват съответно специализиран и товарен автомобили.

Според представените по делото изпитвателен протокол №05-0183/10.02.2005г. (л.158-159) и технически протокол за идентификация на ППС №05-0183/10.022025г. (л.157) автомобилът Ивеко Дейли „35 С 11 В“ е преустроен от товарен автомобил категория N1 места (2+1) в специален за конвоиране на лишени от свобода кат. М1 (места 8+1).

Съгласно фактури (л.154-156 и л.160,гръб – л.164) горепосочените МПС са преминали годишен технически преглед.

В хода на производството от страна на ответника са представени Инструкция №1 от 22.03.2019г. за организацията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служителите на ГДИН (л.104-111) и копие от съдебно-техническа експертиза, назначена по а.д. №495/2024г. по опис на Административен съд - Бургас (л.112-117).

По искане на ищеца към доказателствата по делото е приложен доклад за националния превантивен механизъм за извършена проверка в Затворническо общежитие „Дебелт“ към Затвор Бургас (л.128-132).

По делото в качеството на свидетели са разпитани лицата С. Г. В., С. М. Ф., мл. инспектор Г. Х., мл. инспектор Е. Ж. и мл. инспектор В. Р..

Свидетелят С. В. заявява, че в исковия период е бил конвоиран от ЗО „Дебелт“ до съда в гр. Бургас и до корпуса на Затвора с превозни средства на затворническата администрация. Сочи, че е бил превозван с автомобил „Ивеко“ и с други конвойни автомобили. Описва състоянието на ППС „Ивеко“ и „Форд“ като трагично. Твърди, че имал белодробна емболия и прекаран инсулт, заради което по пътя от с. Дебелт до Бургас му ставало лошо по време на конвоя от изгорелите газове и праха, които влизали вътре в помещението. Сочи, че конвоираните били с белезници по двама и на всяко спиране имало набиване на спирачка, като единият от превозваните попадал на една страна, а другия на друга и така ставали конфликти. Според свидетеля в конвойните автомобили било мръсно, по време на превоза надзирател при тях нямало. Конвоят от с. Дебелт до Бургас траял 40 минути. В. заяви, че познавал ищеца Д. А. от 2023г., но не се намира в добри отношения с него. Не са разговаряли по отношение на конвоите. Местата в автомобила били седящи, без преграда между двете седалки и било невъзможно да се седи спокойно. С тези конвои се транспортирали лишени от свобода със строг режим и лек режим, между които имало вербални атаки и агресия. Според свидетеля техническото състояние на автомобилите е под всякаква критика – няма пряка слънчева светлина, няма чист въздух. Конвоите не били направени за превоз на хора, а се ползвали за други цели.

В показанията си свидетелят С. Ф. заяви, че изтърпява наказанието си в Затворническо общежитие Дебелт, III група. П. Д. А. много отдавна – от близо 25 години, от времето преди настаняването им в затвора. За периода от м. май 2023г. до м. октомври 2024г. свидетелят е бил конвоиран няколко пъти, не посочва конкретни дати на конвоите. Бил е извеждан на лекар, на зъболекар в един бял и един син автомобил (не посочва модел). Твърди, че условията в конвойните автомобили не били много приятни, защото МПС-тата са стари, над 25-годишни, миришещи на мухъл. Не посочва да са настъпвали инциденти с автомобилите, но същите били неприятни за превоз, тъй като имало в тях 10-12 човека с белезници. Според свидетеля ежедневно лишените от свобода обсъждали помежду си и се оплаквали от лошите условия по време на конвоите. В колите нямало обезопасителни колани, за които конвоираните могат да се хванат. Ф. заявява, че ищецът много пъти се е оплаквал от некомфортното състояние на автомобилите, когато е бил превозван, от мухъла и от дупките в автомобила. В същия нямало климатик – през зимата по време на конвой било студено, а лятото - горещо. Имало само малко прозорче, което се отваря за вентилация на вратата. По време на конвоя нямало надзирател вътре при лишените от свобода. Свидетелят сочи, че с белия бус с надпис „ГДИН“, служителите разнасяли хляб.

От показанията на свидетеля Г. Х. се установява, че същият е водач на автомобил „Ивеко“ с рег.№ СА 5216 ВТ и на „Ивеко Дейли“ с рег.№ СА 8482 КН. Свидетелят сочи, че тези автомобили били технически изправни, като вътре били оборудвани с отсек за лишените от свобода. Имало клетка, обособена с пейки, където лишените от свобода влизат и седят по време на конвоя. Вратата на автомобила се затваря и заключва, като в клетката нямало друго. Климатичната инсталация в автомобила не работела. Според свидетеля инциденти с колите на ГДИН не е имало. Лишените от свобода понякога се оплаквали от условията в автомобилите, предимно от температурата вътре в тях – твърде топло или студено, според сезона. Случвало се е с тези автомобили да се превозват и други неща, според разпорежданията на началниците. МПС-тата се почиствали от лишените от свобода, когато се изцапат. Автомобилите били преоборудвани за целите, за които ще се използват – конвоиране на лишени от свобода.

Свидетелят Е. Ж. заявява, че през исковия период е бил водач на автомобил „Форд“ с рег.№ СА 0502 КС, с който е осъществявал конвойна дейност. Условията в автомобила били добри, същият представлява пикап (баничарка), с който се превозвали по двама-трима лишени от свобода, настанявани в обособен отсек. В автомобила нямало обезопасителни колани. Случвало се лишените от свобода да се оплакват по време на конвоя – че лятото било горещо, а зимата студено. Продължителността на пътя от Дебелт до Затвора Бургас е около 25-30 минути, но ако се карат л.св. на лекар пътят е повече. Обикновено един конвой не надвишава един час. Автомобилът, управляван от свидетеля, бил специално оборудван за целите на конвойната дейност.

Свидетелят В. Р. сочи, че през периода 10.05.2023г. – 15.10.2024г. е управлявал автомобил „Форд“ с рег.№СВ 7472 КС, с който е извършвал конвойна дейност на лишени от свобода. Р. заявява, че управляваното от него МПС е най-добрият автомобил, с който разполагат. Оборудван бил с меки седалки и технически обезопасен с решетка. Автомобилът бил със странични стъкла, докато другите са тип фургон. Имало вентилация на въздух, както и люк на тавана, който се държал отворен. През зимата нямало парно, но това е малък автомобил с изолация и като такъв бил сравнително лесно отопляем. Управляваният от свидетеля автомобил е за пет човека, много рядко с него се осъществявали конвои от ЗО Дебелт – само когато няма други превозни средства. Конвоят от ЗО Дебелт до Затвора Бургас в едната посока е около 20 минути. Р. твърди, че не е чувал оплаквания от лишените от свобода относно условията по време на конвой. Почистването на автомобила се извършвало лично от свидетеля, а задната страна на МПС-то – от лишен от свобода, който се занимава с тази дейност. Подът на автомобила бил с балатум и лесно се почиствал.

II. ПРАВОТО:

Искът е процесуално допустим.

Твърдят се неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразни бездействия на служители на ответника - превозване на ищеца от ЗО „Дебелт“ до Затвора Бургас с некачествени специализирани МПС – без климатизация, осветление и вентилация; липса на обезопасителни колани, съчетано с хлъзгави метални пейки, които при рязко потегляне и спиране, както и движение през дупки, създавали затруднения за поддържане на елементарно равновесие, през периода 10.05.2023г. – 15.10.2024г.

Разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията, в резултат на нарушения на чл.3.

Според чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал.1 се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а ал.2 на текста сочи като ответници органите по чл.284, ал.1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Последните, според правилото на чл. 205 АПК са юридическите лица, представлявани от органа (в случая от специализираните органи по изпълнение на наказанията), от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище София, съгласно чл.12, ал.2 ЗИНЗС, е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, а затворите, какъвто е и Затворът Бургас, са нейни териториални служби (чл.12, ал.2 ЗИНЗС). За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затвора и длъжностни лица в системата на тази администрация, следва да отговаря юридическото лице.

При това положение, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ има както процесуална, така и материално правна легитимация да отговаря по предявеният иск.

Както вече бе посочено, в случая исковата защита следва да се реализира по реда на глава 7 от ЗИНЗС.

Ето защо, за да бъде приета основателност на иска за вреди, с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с който се нарушава чл. 3 от закона, настъпила, в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното, по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, оборима презумпция и връзка между тях.

Т.е. отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл.3, ал.1), както при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл.3, ал.2).

Следва да се отбележи, че доказване наличието на нарушение на чл. 3 ЗИНЗС е в тежест на ищеца (главно доказване), а за останалите два елемента (настъпили неимуществени вреди и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението) съдът прилага презумцията за понесени неимуществени вреди в случай на установено нарушение. Разместената доказателствена тежест е свързана единствено и само с настъпилите неимуществени вреди и непосредствена причинна връзка, тъй като в чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е въведена презумпция. Разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС не включва презумпция за нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, т.е. ответната страна няма задължение да оборва такава презумпция. Обстоятелството, че ответникът се опитва да докаже създаването на благоприятни условия на лишените от свобода и задържани лица (липса на нарушение на чл. 3 ЗИНЗС), е свързано с насрещното доказване, а не с обратно доказване (при опровергаване на презумпция), т. е. цели се да се опровергаят доказателствата и твърденията на страната, която носи доказателствената тежест за установяване на определени факти.

Ищецът твърди, че в периода 10.05.2023г. – 15.10.2024г. е бил превозван от ЗО „Дебелт“ до Затвора Бургас с некачествен специализиран транспорт – без вентилация и климатизация, липса на колани и неудобни за возене пейки за седене, което му причинило неимуществени вреди, изразяващи се в чувство за малоценност и незащитеност, страх и притеснения за здравето и живота му.

Съдът намира твърденията на ищеца за недоказани.

Не е доказано превозване на ищеца с некачествен специализиран превоз, така че да се приеме, че същият е бил подложен на изтезание, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, т.е. не е доказано нарушение на чл.3 от ЗИНЗС.

Според разпоредбата на чл. 250а, ал. 1 от ЗИНЗС надзорно-охранителният състав в местата за лишаване от свобода конвоира лишените от свобода и настанените в арестите лица с мярка за неотклонение „задържане под стража“ само от и до затворническите общежития, поправителните домове, работните обекти и лечебните заведения по нареждане на началника на затвора, поправителния дом, затворническото общежитие, на началника на областната или районната служба „Изпълнение на наказанията“ или началника на арестите в съответната териториална служба, а според ал.2 на същата разпоредба организацията и редът за осъществяване на конвойната дейност се определят с инструкция на министъра на правосъдието.

В изпълнение на тази законова делегация е приета Инструкция №1 за организацията и реда за осъществяване на конвойна дейност от служители на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.

В разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от Инструкцията е дадена легална дефиниция на термина конвоиране: „Конвоирането е отвеждане по определен маршрут на лице/а, изтърпяващо/и наказание в местата за лишаване от свобода (МЛС) или с мярка за неотклонение "задържане под стража". Конвоирането се извършва от конвоен наряд, на място или при движение, ходом или със специализиран автомобил“.

Конвоирането се извършва пеша, със специализирани автомобили или автобуси, по основни или резервни маршрути, които се определят в заповедта за конвоиране /така чл. 5 от Инструкцията/.

Според чл.11, ал.2 от Инструкцията специализираните автомобили за конвоиране се оборудват с необходимите технически, свързочни и помощни средства.

По делото не се констатираха нарушения на посочената нормативна уредба, които да обосноват твърдяното бездействие на ответника.

В правилата липсват изисквания в помещението за конвоираните лица да има обезопасителни колани. Такива изисквания не са налични и в приложимото законодателство, включително и европейското.

Съгласно разпоредбата на чл.2, т.1, б. „а)“ от Директива на Съвета от 16.12.1991 г. относно задължителното използване на предпазни колани и на ограничаващи устройства за деца в превозните средства (91/671/ЕИО) „Държавите членки изискват пътниците в превозните средства от категориите М1, N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват системи за обезопасяване, с които превозните средства са оборудвани“, т.е. задължението е за МПС, оборудвани с такива колани.

Горната разпоредба е транспонирана в българското законодателство с чл. 137а, ал.1 от Закона за движението по пътищата, съгласно който водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

Наред с това обаче, чл.2, ал.1, т.5 от Наредба № Н-3 от 18.02.2013 г. за изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите-членки на ЕС или друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, изключва приложението на наредбата за ППС, проектирани и произведени за конвоиране на обвиняеми, подсъдими, на лица с постановена мярка за неотклонение „задържане под стража“ или на лица, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“.

Следователно задължението за снабдяване на специалните автомобили с предпазни колани, както твърди ищецът, не е въздигнато като законово задължение, защото специалните автомобили се подчиняват на друг, различен режим.

По делото е доказано, че автомобил Ивеко „Дейли“, с рег. № СА 5216ВТ (л.160) и Ивеко „35 С 11 В“ с рег.№А8482КН (л.153) са собственост на ГДИН и са оборудвани като специални автомобили, за които няма данни да са правени конструктивни промени. Представени са и доказателства, че автомобилите са технически изправни, доколкото са преминали необходимите за това годишни технически прегледи.

От показанията на свидетеля Хубанов се установи, че автомобилите били оборудвани със специален отсек за лишените от свобода, в който имало обособена с пейка клетка, където да стоят конвоираните лица. Вратата на автомобила се затваря и заключва, като в клетката нямало нищо друго. Освен това, според показанията на свидетеля Р. един от автомобилите на ГДИН бил оборудван с меки седалки и странични стъкла, с люк на тавана, осигуряващ вентилация на въздуха. Свидетелите, водачи на процесните автомобили сочат, че същите не са оборудвани с отоплителна и охлаждаща системи.

Разпитаните по делото свидетели В. и Ф. еднозначно сочат, че климатичната инсталация в конвойните автомобили не работела, като през зимата вътре било твърде студено, а лятото – горещо, липсвала пряка слънчева светлина, както и чист въздух.

Съдът намира, че дори през процесния период в помещението, предназначено за конвоираните лица, да не е работела отоплителната/охладителната система, в резултат на бездействието на затворната администрация, то няма да е налице нарушение на разпоредбата на чл.3 от ЗИНЗС.

Според съда, не всяко незаконосъобразно бездействие може да предпостави ангажиране на отговорността на държавата.

Нормата на чл. 3 от ЗИНЗС въвежда законови гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода, като приема за нарушение на забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение и поставянето им в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Конкретните действия, бездействия или обстоятелства следва да бъдат преценявани според отражението на последиците от тях върху лишения от свобода, при отчитане на основните му човешки права.

Тъй като констатираното бездействие не е предпоставило някоя от изрично предвидените с чл.3, ал. 2, хипотези, следва да се прецени дали то е уронило човешкото достойнство на ищеца или е породило чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Тази преценка не може да се базира само на твърденията, изложени в исковата молба. Тя следва да е предпоставена от всички доказателства по делото.

Действително пребиваването в твърде хладно (съответно прекалено горещо) помещение създава известно усещане за дискомфорт, но това пребиваване в конвойния автомобил е било с относително кратка продължителност – за около 35 минути в посока. Толкова е била средната продължителност на пътя от ЗО „Дебелт“ до Затвора Бургас според показанията на всички разпитани по делото свидетели.

Не би могло да се приеме, че за толкова кратък период по време на всеки конвой за ищеца са настъпили съществени неблагоприятни последици, свързани с условията, в които е бил поставен по време на транспортирането му. Неприятното усещане не е било със значителен интензитет и продължителност, че да предизвика чувство за незащитеност и малоценност или да е унизително за достойнството.

Що се касае до твърденията за неудобство при пътуването – хлъзгави метални седалки, липса на достатъчна осветеност и проветривост, следва да се посочи, че в случая, при оборудване на специалните автомобили е даден приоритет на сигурността, с оглед спецификите на извършваната с него дейност, отколкото на комфорта.

В исковата молба са наведени общи твърдения, че конвоите не са оборудвани със седалки и не са обезопасени, но не се твърди ищецът да е претърпял някакви вреди по повод на конкретно конвоиране по даден маршрут. Напротив, от разпита на л. св. Ф. и инспекор Х. се установява, че инциденти с конвойните автомобили на ГДИН не е имало. Следователно по делото не е доказано настъпило конкретно увреждане на здравето на ищеца, което да се дължи на виновно действие на затворническата администрация.

Следва да се посочи и че при прилагане на принципа по чл. 52 от Закона за задълженията и договорите по справедливост се определя не само размерът на обезщетението за неимуществени вреди, но и естеството и характера на страданието, за което се присъжда обезщетението. Не всяко неприятно усещане или чувство и не всяка болка/страдание дават основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, а само тези, които справедливостта изисква да бъдат възмездени.

Съдът намира, че твърдените от ищеца неудобства при транспортирането, ако и да са били изпитани от него, не сочат на такива интензивни, трайни, дълбоки емоционални изживявания или състояния, които да се определят като неимуществени вреди за физическото лице. Освен това, твърдените състояния не се доказа да съставляват закономерна последица от незаконосъобразни бездействия на служителите на дирекцията, по време на осъществените пътувания на ищеца в специализираните за конвойна дейност, автомобили.

По изложените съображения съдът намира исковата претенция за неоснователна, поради което същата следва да бъде отхвърлена.

Направеното искане от ответника ГДИН – София за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, е неоснователно. Тълкуването на чл.286, ал.2 и ал. 3 от ЗИНЗС предпоставя извод, че нормите са специални по отношение на чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.144 и чл.143 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска, означава, че такова не се дължи. Следователно, искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде оставено без уважение като неоснователно, въпреки постановения резултат.

Мотивиран от горното, Административен съд гр. Бургас, четвърти състав,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Д. Г. А., [ЕГН], против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, гр. София, за заплащане на сума в размер на 15 000 лв. като обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода 10.05.2023г. – 15.10.2024г. вследствие на незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора Бургас да осигурят нормални условия за транспортирането на ищеца от ЗО „Дебелт“ до Затвора Бургас.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд гр. Бургас, в 14 - дневен срок от съобщаването му.