Р Е Ш Е Н И Е
№ 45
гр. Пловдив,
08 януари 2018 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, Първо отделение, ХVІІІ състав, в открито
заседание на единадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН
РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА
като разгледа адм. дело № 2782 по описа на
съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл.145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с
чл.195б, ал. 1 и 2 и чл.194, ал.1, т.1, б.“а” от Закона за водите (ЗВ).
Образувано е по жалба на “***” ЕАД, ЕИК ***,
град София представлявано от С. Д.-Изпълнителен директор, чрез юриск. М.Д. срещу Акт за установяване на публично държавно
вземане № 74/20.09.2017 година, издаден от Директора на Басейнова дирекция
“Източнобеломорски район”, с който на дружеството е установена дължима такса за
водовземане за периода 01.01.2012г. – 31.12.2015г. по
разрешително № 0245/23.11.2004г. и разрешително № 0261/25.11.2004г. Претендира
се отмяна изцяло на акта, поради незаконосъобразност.
Ответникът - Директор на Басейнова дирекция
- Източнобеломорски район - Пловдив, чрез юриск. Н.Г.,
оспорва жалбата като неоснователна и иска от съда да я отхвърли.
Съдът намира жалбата за подадена при
наличие на правен интерес и в предвидения процесуален срок, при което положение
се явява допустима.
От събраните по
делото доказателства се установява следната фактическа
обстановка:
На жалбоподателя е издадено Разрешително за
водовземане № 0245 от 23.11.2004г., по силата на което има правото за
водовземане от повърхностен воден обект- язовир „Б.“, изграден на река Мътеница
на около 12,0км. от гр.Б., място на водовземането-основен изпускател и
събирателна деривация „Б.“. Цел на водоползването -
за напояване 13472 дка изградени поливни площи в района на напоителна система „В.“,
3596 дка изградени поливни площи в землището на гр.В., при параметри на
разрешеното водовземане, разпределение на годишния обем, максимално допустимо
експлоатационно понижение на водното ниво и размер на дължимата такса, подробно
изложени в посоченото разрешително. Последното е било продължено и изменено с
Решение № 215/23.07.2010г. на министъра на околната среда и водите. С
разрешително № 0261/25.11.2004г., изменено и продължено с Решение №
210/22.07.2010г. на министъра на ОСВ на дружеството е дадено право да водовзема от повърхностен воден обект- язовир „Б.“,
изграден на река Мътеница на около 12,0км. от гр.Б., място на
водовземането-основен изпускател и събирателна деривация „Б.“. Цел на водоползването- напояване в района на напоителна система „В.“
35348 дка изградени поливни площи, с лимит на ползваната от основен изпускател
до 10,0 млн. куб.м./год. И по двете разрешителни е даден режим на
ползване-месеците: април, май, юни, юли, август, септември и октомври, и двете
са с краен срок на действие-
30.07.2020г.
При извършена проверка по документи на 10.07.2017г.,
констатациите от която са изложени в Констативен протокол № Пз-294/10.07.2017г.
било констатирано, че не е заплатена дължимата такса за водовземане по
разрешително № 0245/23.11.2004г., изменено и продължено с решение №
215/23.07.2010г. и по разрешително № 0261/25.11.2004г., изменено и продължено с
решение № 210/22.07.2010г. за периода от 01.01.2012г.
до 31.12.2012г. в размер на 63,00лв; за периода от 01.01.2013г.
до 31.12.2013т. в размер на 12240,00лв.; за периода от 01.01.2014г.
до 31.12.2014г. в размер на 7863,00лв. и за периода от 01.01.2015г.п
до 31.12.2015г. в размер на 7616,00лв. По делото са представени декларации по
чл. 194б от ЗВ от управителя на дружеството-жалбоподател за извършеното
водовземане през процесните периоди. С писмо изх. № ПО-02-1/18.07.2017г. „***“
ЕАД са били уведомени, че следва да заплатят по двете разрешителни обща сума в
размер на 27782,00лв. и лихва за забава за периода от 01.01.2012г.
до 31.12.2015г. Последвало е издаване на обжалвания административен акт, с
който са определени следните публични задължения: за периода от 01.01.2012г.
до 31.12.2012г. главница в размер на 63,00лв. и лихва от 01.04.2013г. до
20.09.2017г.в размер на 28,64лв.; за периода от 01.01.2013г.
до 31.12.2013т. главница в размер на 12240,00лв. и лихва от 01.04.2014г. до
20.09.2017г. – 4319,76лв.; за периода от 01.01.2014г.
до 31.12.2014г. главница в размер на 7863,00лв. и лихва за периода от
01.04.2015г. до 20.09.2017г. – 1976,01лв. и за периода от 01.01.2015г.п до 31.12.2015г. главница в размер на 7616,00лв.
и лихва от 01.04.2016г. до 20.09.2017г. в размер на 1138,47лв. Актът е
мотивиран с текстовете на чл. 195б, ал. 1 и ал. 2 от ЗВ, вр.с
чл.194, ал.1, т.1, б.“а“ и чл. 194, ал. 2 от с.з., връзка с чл. 166 от ДОПК и
чл. 1, т.1, б.“а“, чл.3, ал. 1, чл. 8, ал. 1, чл. 10, ал. 1, т. 2 от Тарифа за
таксите за водовземане, ползване на воден обект и за
замърсяване /ДВ бр. 50/2011г., отм. ДВ бр.2/2017г./.
От така приетото за установено
съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок /актът е съобщен на
25.09.2017г., а жалбата е с изходящ номер от 27.09.2017г./, което налага
изводът, че оспорването е в рамките на изискуемия 14-дневен срок. Жалбата е от
легитимирана страна - адресат на акта, поради което е процесуално допустима за
разглеждане.
В пределите на правомощията си по чл.168 от АПК и с
оглед разпределението на доказателствената тежест
съобразно правилата по чл. 170 от АПК, Съдът намира жалбата за неоснователна,
по следните съображения: Оспореният АУПДВ № 74/20.09.2017г. е издаден от
компетентен орган, поради което е валиден. Предмет на производството е
неплатено държавно вземане с публичен характер, касаещо
такса за водовземане от повърхностни води по чл.194,
ал. 1, т.1, б. "а" от ЗВ, установено по размер с оспорвания АУПДВ,
издаден от компетентния орган - Директор на Басейнова
дирекция "Източнобеломорски район". В тази
връзка съдът съобразява нормата на чл.195б, ал.1 от ЗВ, съгласно която
вземанията за незаплатените по реда на чл. 195а, ал. 1 ЗВ такси /между които и
процесната/ се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от
директорите на басейнови дирекции. АУПДВ е издаден в
писмена форма и съдържа реквизитите, посочени в чл. 59 от АПК. Противно на
твърдяното от жалбоподателя, в същия са изложени фактически и правни основания
за неговото издаване. Посочено е количеството иззети от дружеството води,
начина по който то е изчислено и въз основа на какви доказателства. Отразен е алгоритъмът, по който е определена таксата и правното
основание за нейната дължимост. Спазени са били и
регламентираните административно-производствени правила по АПК и по специалния
закон. Жалбоподателят е бил уведомен за започване на производството по
съставяне на акта, за което е получил уведомление от 20.07.2017г. С него му е
дадена възможност да представи документи и факти, които доказват правата му или
удостоверяват липсата на задължения. В конкретния случай няма данни и твърдения
за представени такива. Според чл. 195б ал.2 от Закона за водите, актът се
съставя въз основа на писмени доказателства - извлечения от сметките, по които
постъпват таксите; платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата,
използващи водите; покана към лицето за доброволно изпълнение; констативни
протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението. В случая актът е
издаден въз основа на съставен констативен протокол № Пз-294/10.07.2017г. за
извършен контрол за изпълнение на задължението по чл.194 от Закона за водите и
след изпратена покана за доброволно изпълнение на задълженията.
Оспореният акт е издаден в съответствие с материалния
закон. В тази връзка, съдът съобразява следното: Съгласно чл. 194, ал.1, т.1,
б."а" от Закона за водите, за правото на използване на водите се
заплаща такса за водовземане от повърхностни води.
Таксата се определя на базата на отнетия обем вода и съответните норми за водопотребление, определени с наредбата по чл.117а - чл.194,
ал.2 ЗВ. Съгласно чл.194а, ал.1 от ЗВ, отнетият при водовземане
обем вода се измерва посредством отговарящи на нормативните изисквания
измервателни устройства. В конкретния случай, според издаденото на
жалбоподателя разрешителни № 0245/23.11.2004г. и № 0261/25.11.2004г. с краен
срок на действие- 30.07.2020г. за водоползване от
язовир "Б." с цел напояване, на същия е разрешен годишен лимит,
посочен в последните. Не се спори, че през поливните сезони, с краен срок на
разрешителното 30.07.2020г. са реално уловени и пропуснати водни обеми от "***" ЕАД за периода 01.01.2012г.-31.12.2012г. 63000,00 куб.м. вода, за периода 01.01.2013г.-31.12.2013г. 12 240 000,00 куб.м., за
периода 01.01.2014г.-31.12.2014г.
7 863 000,00 куб.м. вода и за периода 01.01.2015г.-31.12.2015г.
7 616 000,00 куб.м. вода от яз."Б." с цел напояване /в този
смисъл са констатациите по Констативен протокол № Пз-277/29.06.2017г. и №
Пз-294/10.07.2017г./. Това потребление и дължими суми са изчислени за двете
разрешителни на база ежемесечния контрол на изпълнението на режимните графици
за използване на водите от комплексните и значими язовири по Приложение № 1 към
ЗВ.
Съгласно чл.194, ал.6 от ЗВ, размерът на таксите по
ал.1, т.1-3 /между които и процесната/, начинът и реда за тяхното изчисляване и
заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет. Такава е Тарифата за
таксите за водовземане, за ползване на воден обект и
за замърсяване, обн. в Д.В. бр.50/01.07.2011г., отм.
ДВ бр.2/2017г., в сила за процесния период 01.01.2012г.-31.12.2015г.
Съгласно чл. 10, ал.1 от тази тарифа, единичният размер на таксата за водовземане от повърхностни води за напояване се определя в
лева на куб.м. и е в размер на 0,001 лева за 1 куб.м. При този алгоритъм,
дължимата такса се получава от произведението на единичния размер на таксата -
лв./куб.м. и размера на ползвания през годината воден обем, която в случая се
изчислява на 27782,00 лева /0,001 лв./куб.м. х 27 782 000 куб.м./, колкото
е посочил и административният орган в акта. По делото не се спори, че
дружеството не е заплащало такса по ЗВ за периода 2012г.-2015г. Съдът намира
възражението на жалбоподателя за недължимост на
същата за неоснователно. Без значение за определяне размера на таксата е
количеството, което е достигнало до крайния потребител, респективно
невъзможността иззетото количество да бъде напълно оползотворено. Разписаната
регламентация изисква определянето на таксата да се извърши на базата на
иззетото количество води, изчислено на база ежемесечния контрол на изпълнението
на графици за използване на водите. В случая размерът на таксата е определен по
указания в закона ред и според иззетите количества, поради което като неплатена
изцяло в срок, същата в неизплатената й остатък се явява дължима. Таксата се
дължи ведно със законната лихва, считано от първи април от съответната година.
В тази връзка съдът съобразява следното: Съгласно чл. 15, ал.1 от Тарифата за
таксите за водовземане, за ползване на воден обект и
за замърсяване /отм./, таксите за водовземане,
ползване на воден обект и за замърсяване са годишни и се заплащат не по-късно
от 31 март на следващата година. Така уреденият краен срок за заплащане на
задължението обуславя изпадането в забава при неплащане, като началният момент,
от който се дължи свързаната с това законната лихва върху установеното
задължение за 2012г. е 01.04.2013г.; за 2013г. е 01.04.2014г.; за 2014г. е
01.04.2015г. и за 2015г. е 01.04.2016г. / така чл.1 от Закона за лихвите върху
данъци, такси и другите подобни вземания/.
Оспореният административен акт е постановен при
спазване на изискуемата форма и процедура, не противоречи на материалния закон
и съответства на неговата цел. Същият следва да бъде потвърден, а подадената
жалба - отхвърлена като неоснователна.
Разноски не са поискани от ответника и съдът не
присъжда такива.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “***” ЕАД, ЕИК ***,
град София представлявано от С. Д.-Изпълнителен директор, срещу Акт за
установяване на публично държавно вземане № 74/20.09.2017 година, издаден от
Директора на Басейнова дирекция “Източнобеломорски
район”.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: