РЕШЕНИЕ
№ 356
гр. Бургас, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20212120103155 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, Район Триадица, бул. България № 81, вх. В,
ет.8, пълномощник: адвокат В.П. Г. против А. И. А., ЕГН **********, с настоящ адрес гр.
Б., ***, представляван от особен представител адвокат Т.Я. от БАК, със съдебен адрес: гр.
П., ***, с която се претендира установяването дължимостта на част от сумите по заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 260405/04.02.2021г. по ч.гр.д. №
834/2021г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 87.48 лева (осемдесет и
седем лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договор с клиентски номер *** от 10.10.2017г., сключен между длъжника и
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, което вземане е прехвърлено на
„С.Г.Груп“ ЕАД с договор за цесия от 16.10.2018г., а последното дружество го прехвърля на
„ЮБЦ“ ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019г.
Твърденията са, че между ответника и „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД е бил сключен договор за предоставяне на мобилни услуги с клиентски номер
***/10.10.2017г. Ответникът не е изпълнил задълженията си по договора и вземането е било
прехвърлено на „С.Г.Груп“ ЕАД с договор за цесия от 16.10.2018г., а последното дружество
го е прехвърлило на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019г. Ответникът е
уведомен за цесиите с получаване на исковата молба.
Извън срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез
1
назначения особен представител, който намира исковата претенция за неоснователна. Сочи,
че по делото не са представени доказателства ответникът да е бил уведомен за
едностранното прекратяване на договора чрез уведомление. Твърди, че не следва да се
ангажира отговорността на ответника да заплати разликата между стандартната цена на
лизинговото устройство и заплатената от него при предоставянето му, тъй като абонатът е
можел да върне използваното устройство, ако е бил уведомен за едностранното
прекратяване на договора. С тези мотиви оспорва предявените претенции.
Правното основание на иска е в чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите.
При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните
за случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:
От представените по делото доказателства се установява, че между А. И. А. и
“БТК“ ЕАД е сключен договор /споразумение/ за предоставяне на далекосъобщителни
услуги от 10.10.2017 г. за срок от 24 месеца.
Ответникът не е бил изправна страна по договора. Доставчикът на услугите
„БТК“ ЕАД е издал фактури от 05.12.2017г., 16.01.2018г. и 15.02.2018г., като ответникът не
е заплатил начислените по тях суми.
В споразумението е записано, че ако бъде прекратено преди изтичане на
договорения срок по искане или по вина на абоната, включително при неплащане на
дължими суми, абонатът дължи на „БТК ЕАД“ неустойка, равна на оставащите до края на
срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен
абонамент, за които договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги, по
техния стандартен размер без отстъпка.
С договор за цесия от 16.10.2018г. „БТК“ ЕАД е прехвърлило вземането в полза
на “С.Г.Груп“ ООД, а с договор за цесия от 01.10.2019г. „С.Г.Груп“ ООД на свой ред е
прехвърлило вземането в полза на “ЮБЦ“ ЕООД.
Както беше установено, ответникът не е заплатил начислените суми по няколко
последователно издадени фактури. Ето защо ищецът претендира да му бъде заплатена
неустойка, дължима при предсрочното прекратяване на договора по вина на абоната. Такава
клауза съществува в договора /споразуемние/. БРС намира обаче, че въпреки неплащането от
страна на ответника на месечните такси, той не дължи неустойката, изчислена в трикратен
размер на таксите. Договорът е сключен за 24 месеца, видно от съдържанието му.
Следователно, ако не бъде предсрочно прекратен, той би действал до 10.10.2019г.
Заповедното дело е образувано на 03.02.2021г., т.е. след изтичане на срока на договора.
Неустоечната клауза от договора урежда последиците от настъпилото прекратяване
/разваляне/, но не урежда ред за упражняването му, различен от предвидения в общото
правило на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД. Съдът намира, че ищецът е следвало да уведоми ответника,
че прекратява договора, за да му манифестира волята си в този смисъл и тази воля да стане
достояние на клиента /арг. чл.13 и чл.14 от ЗЗД/. Аргумент за това е и чл.50.6, б.“в“ от ОУ
на БТК, който предвижда договорът да се прекрати едностранно от БТК с 30-дневно
2
писмено предизвестие при неплащане в срок, като при ползване на универсалната услуга
прекратяването се извършва при системно закъснение в плащанията на дължимите суми.
Следователно, неплащането на задълженията по договора не води автоматично до неговото
прекратяване, а следва кредиторът да се позове на това неплащане и да изрази воля за
прекратяване на облигационната връзка, която воля да достигне до насрещната страна. В
случая няма данни преди завеждане на заповедното дело кредиторът да е отправил
заявление до длъжника, че прекратява предсрочно договора за мобилни услуги поради
неплащане на сумите по издадените фактури. В съдебната практика трайно се поддържа
становището, че двустранен договор може да се развали и чрез връчването на исковата
молба, с която се претендират последиците от развалянето на договора, като съдът е длъжен
да вземе предвид настъпилото в хода на процеса разваляне на договора на основание чл.
235, ал. 3 от ГПК. В процесния случай обаче препис от исковата молба с приложенията е
връчен на ответника чрез особения му представител на 05.10.2021г., към който момент вече
е бил изтекъл двугодишният срок на договора за мобилни услуги, поради което не е налице
предвидената в неустоечната клауза хипотеза на прекратяване на договора преди изтичане
на срока, за който е сключен. Неустойка би се дължала само при предсрочното прекратяване
на договора, което в случая не е налице. В конкретната хипотеза договорът е прекратен не
предсрочно, а с изтичане на уговорения в него срок. Въз основа на изложеното съдът
приема, че липсват предпоставките за дължимост на претендираната неустойка. Искът е
неоснователен и следва да се отхвърли.
По изложените съображения, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, Район Триадица, бул. България № 81, вх. В, ет.8, пълномощник:
адвокат В.П. Г. против А. И. А., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. Б., ***, за приемане за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 87.48 лева
(осемдесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер *** от 10.10.2017г., сключен между
А. И. А. и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, което вземане е прехвърлено на
„С.Г.Груп“ ЕАД с договор за цесия от 16.10.2018г., а последното дружество го прехвърля на
„ЮБЦ“ ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019г., което вземане е за част от сумите, предмет
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 260405/04.02.2021г.
по ч.гр.д. № 834/2021г. по описа на Бургаския районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала: НД
Съдия при Районен съд – Бургас: __________/п/_____________
3
4