ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.Хасково, 01.12.2020 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в закрито
заседание на първи декември две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
като разгледа
докладваното от съдията административно дело №647 по описа на съда за 2020 година,
взе предвид следното:
Съдебноадминистративното производство е образувано по жалба
на Ж.М.И. ***, подадена чрез пълномощника ѝ адвокат М.С., с посочен
адрес, насочена „против мълчалив отказ на Изпълнителния директор на ДФЗ,
обективиран в писмо с изх.№02-260-6500/6743 от 20.07.2020 г.“
Жалбоподателката
заявява, че на 27.07.2020 г. получила мълчалив отказ на Изпълнителния директор
да се произнесе по подадено от нея заявление, и тя в срок обжалвала същия.
Сочи, че с писмо с вх.№02-260-6500/6743 от 07.07.2020 г. сезирала Изпълнителния
директор с искане да се произнесе по подадено от нея заявление с УИН 26/030619/92805,
като го информирала, че законоустановеният срок за произнасяне бил изтекъл на
30.06.2020 г. и в него произнасяне не било налице.
Жалбоподателката
твърди, че за нея бил налице правен интерес за обжалване на мълчаливия отказ,
доколкото последният засягал неблагоприятно правната ѝ сфера и ѝ се
отнемала законовата възможност да осъществи защита срещу непроизнасянето на
компетентния орган в съответния срок с изричен акт, в който смисъл била и
постоянната съдебна практика на ВАС.
Моли обжалваният
мълчалив отказ да бъде отменен като незаконосъобразен – постановен при
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с
материално правните разпоредби и целта на закона.
Излага доводи,
че Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ – акредитиран като
единствена Разплащателна агенция за Република България за прилагане на общата
селскостопанска политика на ЕС, се явявал материално, териториално и
функционално компетентен да издава актове от категорията на поискания със заявлението
за подпомагане 26/030619/92805 за кампания 2019 г. Сочи, че съгласно чл.10б от
Наредба №5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по
схемите и мерките за директни плащания, произнасянето в случая следвало да бъде
извършено под формата на уведомително писмо, и то в срок до 30.06.2020 г. Към
момента на подаване на жалбата административният орган дължал издаването на
уведомително писмо и произнасяне по подаденото от оспорващата заявление, но
въпреки това незаконосъобразно отказвал да го направи. Плащане по подаденото
заявление също не било налице. Заявените от жалбоподателката със заявлението 26/030619/92805
за кампания 2019 г. схеми и мерки на подпомагане, били сред посочените в чл.1,
ал.1 от Наредба №5 от 27.02.2009 г., в която Наредба били регламентирани
различните етапи на административното производство по издаване на краен акт на
Разплащателната агенция за одобряване или отказ за изплащане на субсидия по
изброените в нея схеми и мерки за директни плащания. Производството по
финансово подпомагане по мерки и схеми на общата селскостопанска политика на ЕС
било регламентирано като сложен фактически състав и това производство
задължително приключвало с акт – издаването на уведомително писмо, обективиращо
данните от извършените проверки и одобрената за плащане сума, респективно
размера на наложените намаления и/или
санкции. Съгласно чл.75 от Регламент №1306/2013 г. административният орган
следвало да извърши окончателни плащания и да се произнесе по подадените
заявления за кампания 2019 в периода 1 декември до 30 юни на следващата
календарна година, която в случая била 2020 г. От страна на административния орган
нито било заявено твърдение, нито били ангажирани конкретни доказателства, от
които да се обосновава извод за извършващи се и неприключили към момента
проверки, които да съставляват пречка за извършване на плащане по смисъла на
чл.75, § 2 от Регламент 1306/2013. Нещо повече, същата норма указвала, че
посочените в параграф 1 плащания не се извършвали преди да са приключили проверките
на условията за допустимост, които държавите следвало да осъществяват съгласно
чл.74. Текстът на чл.74, §1 от Регламента подкрепял развитите мотиви, съгласно
които проверките на място били последващи след административните проверки,
поради което наличието на извършена вече проверка на място следвало да се
приеме като довод за приключилите административни проверки.
С придружително
писмо вх.№4407/05.08.2020 г. от процесуален представител на
Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) „Земеделие“ по делото е представена
административната преписка по Заявление за подпомагане с УИН: 26/030619/92805 и
се изразява становище за недопустимост на жалбата. Развиват се съображения, че
Разплащателната агенция изпращала уведомителни писма на всички кандидати,
подали заявление за подпомагане за предходната година, след оторизиране на
всички подадени заявления за подпомагане. Сочи се, че такова писмо ще получи и
госпожа И., на посочения от нея адрес за кореспонденция в заявлението за
подпомагане за кампания 2019 г. Твърди се, че разпоредбите на специалния закон
ЗПЗП дерогирали действието на АПК спрямо сроковете за издаване на
административни актове. В тази връзка кандидатът нямал основание т.нар.
непроизнасяне на административния орган след подаденото заявление за
подпомагане, да се счита за бездействие на администрацията по задължението ѝ
за произнасяне. Липсвало нормативно обвързване на срок на положителните или
отрицателните актове на ДФЗ, относно изплащането на годишната финансова помощ
по подаденото заявление за съответна кампания.
Административен
съд – Хасково, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Жалбоподателката
Ж.М.И. като физическо лице е подала до Държавен фонд „Земеделие“ Заявление за
подпомагане 2019 с входящ номер 18981701/05.04.2019 г., УРН: 535080, УИН: 26/030619/92805,
с което е заявила подпомагане по изброени схеми и мерки за посочени в Таблица
парцели.
До Изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ е постъпило Заявление вх.№02-260-6500/674 от
07.07.2020 г., подадено от Ж.М.И., в което е посочено, че предвиденият в чл.10б
от Наредба №5 от 27.02.2009 г. срок за извършване на окончателно плащане по
подаденото от нея заявление за подпомагане – 30.06.2020 г., бил изтекъл, без да
е издадено предвиденото в Наредбата писмо в тази връзка, и да са изплатени
субсидии. Моли се в 3-дневен срок от получаване на заявлението да бъде
извършено произнасяне по заявлението за подпомагане.
В отговор на
молба с вх.№02-260-6500/674 от 07.07.2020 г., от Зам.изпълнителен директор на
ДФ „Земеделие“ до Ж.М.И. е изпратено писмо изх.№02-260-6500/6743 от 20.07.2020
г., в което се сочи, че ДФ „Земеделие“ ще изпрати уведомителни писма на всички
кандидати, подали Заявление за подпомагане за кампания 2019 г., след
оторизиране на всички заявления за подпомагане, каквото писмо ще получи и
адресата.
Няма представени
доказателства за датата, на която жалбоподателката е получила цитираното писмо.
Жалбата на Ж.М.И.
е постъпила в съда на 29.07.2020 г., същата дата е посочена и в товарителницата
на куриерска фирма Еконт, чрез която жалбата е била изпратена.
В хода на
проверката относно валидността на упражненото право на оспорване, настоящия
състав на съда установи следното:
На съдебен контрол по реда на АПК подлежат индивидуалните, общите и нормативните административни актове, както и изрично посочените в чл.128, ал.1 от АПК актове, действия и бездействия на администрацията.
Оспорващата твърди, че на 27.07.2020 г. е получила мълчалив отказ на изпълнителния директор да се произнесе по подадено от нея заявление и обжалва същия.
При тази формулировка, ако се приеме, че жалбата е насочена срещу полученото от жалбоподателката писмо изх.№02-260-6500/6743 от 20.07.2020 г. на Зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, то следва да се има предвид, че същото не попада в нито една от цитираните лимитативно изброени категории актове на държавните органи, които подлежат на съдебно оспорване.
От една страна писмото не е и не може да бъде „мълчалив отказ“, тъй като представлява обективирано писмено изявление.
От друга страна, писмото не притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, съобразно която дефиниция административен акт е волеизявлението на административен орган или на друг овластен за това орган или организация, направени в качеството на носители на държавна власт. Властническият характер на волеизявлението произтича от това, че то едностранно поражда права и задължения за трети лица, независимо от тяхната воля, както и подлежи на непосредствена принудителна изпълняемост със средствата на държавната принуда. Цитираното писмо не съдържа властническо волеизявление, скрепено с възможността за държавна принуда, което едностранно да поражда, или да е в състояние да породи промени в правната сфера на жалбоподателката. Липсва и разпоредителна част, която директно да задължава адресата му да се съобрази с дадени му предписания за поведение, т.е. в случая не става въпрос нито за издаден неблагоприятен за адресата индивидуален административен акт, нито за отказ от издаването на такъв.
Видно от съдържанието му, писмото е част от производството по разглеждане на подаденото Заявление за подпомагане по схеми и мерки, като с него заявителката Ж.М.И. се уведомява, че производството по подаденото от нея заявление още не е приключило и след приключването му ще ѝ бъде изпратен издаденият краен акт – уведомително писмо, което ще има право да обжалва по надлежния ред.
Съгласно чл.21, ал.5 от АПК, не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове, поради което и писмо изх.№02-260-6500/6743 от 20.07.2020 г. на Зам.-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ не подлежи на обжалване пред съд. Заявителката ще разполага с възможност да оспорва пред съд едва индивидуалния административен акт, с който приключва административното производство по заявлението ѝ, ако същият е неблагоприятен за нея.
Ако жалбата бъде разгледана като насочена срещу мълчалив отказ на административния орган да се произнесе по подаденото от Ж.М.И. Заявление за подпомагане с УИН: 26/030619/92805 за кампания 2019 г., съдът съобрази следното:
Съгласно общата разпоредба на чл.58, ал.1 от АПК, непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът.
По смисъла на тази законова фикция, мълчалив отказ е налице тогава, когато по силата на изрична законова разпоредба компетентният административен орган е бил длъжен да се произнесе по искане, с което е сезиран, като издаде административен акт, и в законоустановения срок той не е изпълнил това свое задължение. В този случай непроизнасянето на административния орган се приравнява на отказ да бъде издаден административния акт и подлежи на съдебно оспорване, тъй като е с неблагоприятни за заявителя правни последици.
В общите случаи сроковете за издаване на индивидуалния административен акт са предвидени в чл.57 от АПК, като според чл.57, ал.1 от АПК административният акт се издава до 14 дни от датата на започване на производството, а според чл.25, ал.1 от АПК дата на започване на производството е датата на постъпване на искането в компетентния административен орган, в който то е подадено.
В процесния случай жалбоподателката Ж.М.И. е подала Заявление за подпомагане УИН: 26/030619/92805 за кампания 2019 г., с което е поискала подпомагане по реда на ЗПЗП, за изброени в заявлението от 09.05.2019 г. (и коригиращото такова от 10.06.2019 г.) схеми и мерки за подпомагане (СЕПП; СПП; ЗДП; СЗ-ДККП; СПК; ПНДП и Подмярка 13.2/НР2), попадащи сред предвидени в чл.1 от Наредба №5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, издадена от Министъра на земеделието и храните.
Прилагането на схемите за директни плащания в съответствие с Общата селскостопанска политика на Европейския съюз е уредено в ЗПЗП, като регламентираните в този закон условия и процедури за издаване на индивидуални административни актове се явяват специални по отношение общата регламентация в АПК.
В чл.32, ал.1 от ЗПЗП е предвидено, че кандидатите за подпомагане подават до териториалните структури на Разплащателната агенция заявление за подпомагане по образец, като условията и реда за подаване на заявленията са уредени в Наредба №5 от 27.02.2009 г. Като следващи етапи от процедурата в закона е регламентирано извършването на автоматични, административни и/или проверки на място или кръстосани проверки на подадените заявления от служителите на ДФЗ-РА. Административните проверки се извършват чрез интегрираната информационна система чрез съпоставяне на данните от заявленията с данните от регистрите (чл.37, ал.2 от ЗПЗП), а проверките на място се извършват чрез инспекция на земеделското стопанство и методи за дистанционно наблюдение (чл.37, ал.4 от ЗПЗП). В ЗПЗП и в Наредба №5 от 27.02.2009 г. не е посочен срок за извършване, или приключване на тези проверки.
Съобразно приложимите в производството по подпомагане нормативни актове,
не е предвиден и конкретен срок за компетентния административен орган да се произнесе
по подадени общи заявления за подпомагане на земеделските производители.
Предвиден е единствено срок за извършване на плащанията, който е регламентиран в член 75, параграф 1 от Регламент (ЕС) №1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) №352/78, (ЕО) №165/94, (ЕО) №2799/98, (ЕО) №814/2000, (ЕО) №1290/2005 и (ЕО) №485/2008 на Съвета Съгласно посочената разпоредба плащанията по схемите за подпомагане и посочените в член 67, параграф 2 мерки се осъществяват в периода от 1 декември до 30 юни на следващата календарна година. Плащанията през този период се извършват най-много на две вноски. Същевременно в член 75, параграф 2 от Регламента е предвидено, че посочените в параграф 1 плащания не се извършват преди да са приключили проверките на условията за допустимост, които държавите членки трябва да осъществяват съгласно член 74. Т.е. предвидената в Регламента крайна дата 30 юни на следващата календарна година не може да се приравни на срок за приключване на проверките, нито на такъв за произнасяне на административния орган, а изтичането ѝ не преклудира възможността за плащане.
Според чл.43, ал.1 от ЗПЗП, Разплащателната агенция извършва директни плащания по подадените заявления, когато установи изброените в три точки хипотези, а в чл.43, ал.3 от същия закон са изброени случаите, при които Разплащателната агенция намалява размера на плащането, или отказва плащане по схемите за директни плащания.
В чл.10б, ал.1 от Наредба №5 от 27.02.2009 г. е предвидено, че Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, уведомява кандидата чрез уведомително писмо за извършените оторизации и плащания по схемите и мерките по чл.1 по реда на АПК.
Видно е, че разпоредбите на ЗПЗП изискват обективиране на изрично властническо волеизявление (за отпускане, намаление, или за отказ от оторизиране на поискана сума), но в специалната нормативна уредба липсва предвиден срок за произнасяне на компетентния орган, включително не е регламентиран срок за издаване на уведомителните писма за одобряване, отказ, или намаляване на плащането по поисканото подпомагане. Тази регламентация изключва приложението на общата фикция за мълчалив отказ, тъй като същият по дефиниция представлява непроизнасяне в срок.
Отнесено към процесния казус, непроизнасянето от страна на компетентния орган Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция (а по силата на представената по делото Заповед за делегиране на правомощия №03-РД/715/27.06.2017 г. – и Зам.-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“) по подаденото от Ж.М.И. Заявление за подпомагане УИН: 26/030619/92805 за кампания 2019 г., не е формиран мълчалив отказ, който да е годен предмет на съдебно оспорване.
В този смисъл е формирана и трайна практика на Върховния административен съд – напр. Определение №15659/14.12.2018 г. по адм.дело №14239/2018 г.; Определение №15720 от 20.12.2017 г. по адм.дело №12408/2017 г.; Определение №6809/21.05.2014 г. по адм.дело №2626/2014 г. и др.
Изложеното налага извода, че в случая липсва годен за обжалване пред съд индивидуален административен акт и се касае за ненадлежно упражняване на правото на съдебно оспорване, което изключва произнасяне по същество.
Подадената жалба се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.
С оглед изложеното на основание чл.159, т.1 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Ж.М.И. ***, против мълчалив отказ на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, да се произнесе по Заявление за подпомагане с УИН: 26/030619/92805 за кампания 2019 г. и обективиран в писмо с изх.№02-260-6500/6743 от 20.07.2020 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №647/2020 г. по описа на Административен съд – Хасково.
Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: