№ 503
гр. Плевен, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир М. Димитров
при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА
като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно
наказателно дело № 20224430201426 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Постъпила е жалба от страна на Н. Е. М., с ЕГН: ********** чрез адв. П.
М. Б. от АК – гр. ***, със съдебен адрес – *** против Наказателно
постановление № 22-0938-000924 от 30.05.2022 г. на *** Сектор „Пътна
полиция“ – гр. Плевен към ОД на МВР – гр. Плевен, с което на основание чл.
53 от ЗАНН и чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложил на Н. Е. М.
административно наказание – глоба в размер на 100 лв., за извършено
нарушение по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП.
За така установеното нарушение на жалбоподателя Н. Е. М. е съставен
акт, въз основа на който е издадено и обжалваното наказателно
постановление.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят Н. Е. М., който го обжалва в срок.
1
В съдебно заседание жалбоподателят Н. Е. М. и процесуалният му
представител адв. П. Б. от АК – ***, редовно призовани, не се явява.
По делото е депозирана молба, с вх. № 21211 от 09.09.2022 г., с която
жалбоподателят Н. Е. М. и процесуалният му представител адв. П. Б. от АК –
*** молят съда да разгледа делото в тяхно отсъствие. Изразява се становище,
че се поддържа в цялост подадената жалба до съда по посочените в нея
аргументи.
За ответната страна по жалбата *** Сектор „Пътна полиция“ – гр.
Плевен, редовно и своевременно призована, представител не се явява.
В изпратеното до съда писмо, ведно с приложената административно-
наказателна преписка се изразява бланкетно становище, че жалбата е
неоснователна и недоказана, като се моли същата да бъде оставена без
уважение.
По отношение на направените разноски от страна на жалбоподателя, в
случай че жалбата подадена от съда от страна на жалбоподателя бъде
уважена, се моли размерът на присъдените разноски да бъде съобразен с
предвидения в Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата се явява ОСНОВАТЕЛНА, но не по
съображенията изложени в нея.
Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение Серия GA № 610947 от
03.05.2022 г., съставен от актосъставителя Б. П. М. на длъжност мл.
автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ – гр. Плевен при ОДМВР – гр.
Плевен.
В АУАН-а актосъставителят е отразил различни дати на
извършване на нарушението от страна на жалбоподателя, а именно:
2
На 03.05.2022 г. в 15:50 часа в ***.
На 21.02.2022 г. около 17:25 часа в *** до номер 18, с посока на
движение към ул. „***“, като водач на лек автомобил „*** **“, с
регистрационен номер ***, не е негова собственост, извършва следното:
1.Управлява горепосоченото МПС без да притежава валидно СУМПС
/след направена справка с ОДЧ и служба за граничен контрол се установи, че
водачът притежава СМУПС образец ***, но водачът не е напускал
територията на Република България от 21.11.2021 г. до момента на
проверката, а именно – 21.02.2022 г./ в срок от 3 месеца.
- нарушение на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в
присъствието на жалбоподателя, предявен му е по реда на чл. 43, ал. 1 от
ЗАНН за запознаване със съдържанието му и подписване.
Спазено е и изискването на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН за връчване на препис
от акта на жалбоподателя.
Съдът счита, че актовете за установяване на административно
нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в
акта не се счита за доказано!!!
Това произтича от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към
НПК, а съгласно чл. 16 НПК обвиняемия /в случая нарушителя/ се счита за
невиновен до доказване на противното.
Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган /по
аргумент от чл. 84 ЗАНН /, тъй като именно той е субекта на
административно - наказателното обвинение, като следва да докаже по
безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има
административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето,
посочено като нарушител.
В случая, съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да
установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено
административното нарушение.
В настоящия случай, не се доказа от страна на административно
наказващият орган, чиято е доказателствената тежест извършването на
3
твърдяното административно нарушение.
При издаване на наказателното постановление е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, което опорочава цялата
административно наказателна процедура и е абсолютно основание за отмяна
на атакуваното наказателно постановление.
Поради констатираното нарушение, съдът няма да се спира на
фактическата обстановка, както и на това дали е доказано извършването на
вмененото във вина на жалбоподателя нарушение или не.
Производството по установяване на административни нарушения и
налагане на административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване
на НП е строго формализиран процес и ЗАНН урежда изчерпателно
процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат съответните актове.
Безспорно в АУАН, като дата на извършване на нарушението е записана
дата 21.02.2022 г. с посочен час около 17:25 часа и втора дата на
извършване на нарушението 03.05.2022 г. в 15:50 часа.
В този смисъл, безспорно е налице несъответствие, което препятства
както нарушителя, така и съда да узнаят на коя точно дата е извършено
нарушението – тази посочена в АУАН или тази в НП.
В този смисъл, така констатираното несъответствие съставлява
процесуално нарушение от категорията на съществените такива, които
ограничават правото на защита на лицето привлечено към
административнонаказателна отговорност.
Следва да се подчертае, че при строгия формализъм, заложен в
административно-наказателния процес, в ЗАНН, респективно и в
субсидиарно приложимия НПК не са предвидени технически грешки
досежно съществените реквизити в НП, какъвто несъмнено е датата на
извършване на констатираното нарушение.
При наличие на грешки в акта е приложима разпоредбата на чл. 53, ал.2
от ЗАНН, съгласно която НП се издава и когато е допусната нередовност в
акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, но тази
санираща норма е неприложима за самото наказателно постановление.
С оглед санкционния характер на производството по ЗАНН, в тежест на
4
административно-наказващия орган е да проведе законосъобразна процедура,
която да завърши със законосъобразни актове.
С оглед на така установеното, съдът приема, че погрешното посочване
на датата на извършване на административното нарушение съставлява
нарушение на задължителен реквизит на акта за установяване на
административно нарушение, съобразно изискванията на чл. 42, ал. 1, т.3 от
ЗАНН.
При внимателен прочит на издаденото наказателно постановление,
съдът констатира, че в същото отново са посочени две дати на извършване на
процесното нарушение, а именно – цитат: „за това, че на 03.05.2022 г. в
15:50 часа, в гр. Плевен, ул. „***“ и цитат: „при обстоятелства: Затова, че
на дата 21.02.2022 г. около 17:25 часа град Плевен улица ***“
С оглед на така установеното, съдът приема, че погрешното посочване
на датата на извършване на административното нарушение съставлява
нарушение на задължителен реквизит на наказателното постановление,
съобразно изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
С оглед на гореизложеното, съдът счита, че следва да отбележи, че
коректното посочване на датата на нарушението е абсолютно необходим
реквизит на АУАН и НП, тъй като чрез него се описва и индивидуализира
нарушението и се очертава предмета на доказване, поради което
неизясняването му не може да бъде отстранено в процеса на обжалването на
наказателното постановление и води до ограничаване на правото на защита на
санкционираното лице да разбере за какво конкретно нарушение е наказан по
административноправен ред.
Не може елемент от обективния фактически състав на нарушението,
каквото е датата на извършването му, да се извлича от данните по преписката,
предвид правораздавателния характер на наказателните постановления. Така
допуснатото процесуално нарушение е съществено и представлява
самостоятелно основание за отмяна на НП.
Съдът счита, че случая има допуснати съществени процесуални
нарушения, опорочаващи административно-наказателното производство и
явяващи се самостоятелно основание за отмяната на акта на административно
наказващия орган и то именно в частта на чл.42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН, относно
5
визиране на датата на извършване на нарушението, тъй като в конкретния
случай са посочени две дати на извършване на нарушението. Това нарушение
се пренася и в наказателното постановление, което, макар формално да
съдържа всички необходими реквизити, визирани в чл.57 от ЗАНН, то и в
него е налице неправилно визиране на датата на нарушението.
За да предизвика целените с издаването му правни последици,
наказателното постановление, следва да съдържа реквизитите посочени в чл.
57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и
мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено,
доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които
са били нарушени виновно, съставляват мотивите - фактическите и правни
основания, от които следва постановеният от административно-наказващия
орган резултат.
В случая се касае за допуснатото нарушение на
административно производствените правила по смисъла на чл. 42, т. 3 и чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което е съществено, тъй като от една страна е
препятствало възможността на привлеченото към отговорност лице да
разбере за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност и
какви са точните му индивидуализиращи белези, в частност датата на която
се твърди, че то е извършено, за да организира адекватно защитата си, а от
друга, същото е препятствало съдебния контрол върху законосъобразността и
правилността на наказателното постановление, с оглед съблюдаване на
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Поради констатираното нарушение, съдът няма да се спира на
фактическата обстановка, както и на това дали е доказано извършването на
вмененото във вина на жалбоподателя нарушение или не.
На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на
присъждане на разноски по делото.
Искане в подобна насока е отправено от процесуалният представител на
жалбоподателя – адв. П. Б. от АК – гр. ***.
Видно от представеното пълномощно на адвокат П. Б. е било заплатено
адвокатско възнаграждение от 360 лева и съобразно основателност на
жалбата, ***ът на Сектор „Пътна полиция“ - гр. Плевен следва да бъде
6
осъден да заплати на Н. Е. М., с ЕГН: ********** направените от него
разноски по делото, в съответствие с уважената жалба, а именно - в размер на
360 лева.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 22-0938-000924 от
30.05.2022 г. на *** Сектор „Пътна полиция“ – гр. Плевен към ОД на МВР –
гр. Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП
е наложил на Н. Е. М., с ЕГН: **********административно наказание – глоба
в размер на 100 лв., за извършено нарушение по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, като
НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ***а на Сектор „Пътна полиция“ – гр. Плевен, ДА
ЗАПЛАТИ на Н. Е. М., с ЕГН: **********, сума в размер на 360 лева,
представляваща направени от същият разноски по делото за адвокат, на
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок, от получаване на
съобщението от страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7