Мотиви:
Ямболска районна прокуратура е предявила обвинение против подсъдимите А.Г.А.
и В.Г. *** за престъпление по чл. 195
ал.1 т.7 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 28 ал.1 вр. чл.20, ал.2 и само за подсъдимия А. вр. чл.26, ал.1 от НК.
Участващият по делото прокурор поддържа обвинението така както е предявено
с обвинителния акт като счита същото за безспорно установено както от
обективна, така и от субективна страна. Пледира на подсъдимия А. да се наложи наказание от осем месеца
лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде отложено за срок от три
години и за подсъдимия В. шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на
което да бъде отложено за срок от три години.
Подсъдимите т в съдебно
заседание лично и с назначени защитници.
Признават се за виновни,
като заявяват, че признават
изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Защитниците изразяват
становище, че наказанието на подзащитните им
следва да бъде определено в условията на
чл.55 от НК.
На осн.чл.373 ал.3 вр.чл.372
ал.4 вр.чл.371 т.2 от НПК съдът прие за установени следните обстоятелства,
изложени от прокурора в обвителния акт.
Подсъдимите В.Г.В. и А.Г.А.
били осъждани за престъпление против собствеността,което извършили заедно като
съизвършители.Двамата обвиняеми поддържали приятелски отношения помежду си.На
неустановена дата и час през месец май 2020г. в гр.Ямбол,докато подс.А. заедно
със свидетеля Г. В. Д. се разхождали в Ромската махала по ул.“М.“,подс.А.
забелязал къща, намираща се на №***.Минавайки покрай къщата с №***, подс.А.
установил,че вратата на двора била отключена,поради което решил да проникне във
двора на къщата,за да намери вещи,които да отнеме.В изпълнение на така взетото
решение подс.А. влязъл през вратата в двора на къщата.Св.Д. не бил запознат с
намерението на подс.А. да отнеме вещи,каквито намери в къщата с № ***,поради
което останал на ул.“М.“. В двора подс.А. не намерил вещи, които да
отнеме,поради което се насочил към къщата. Подс.А. установил,че вратата на
салона на къщата не била заключена, поради което проникнал безпрепятствено и
във салона.В салона подс.А. открил черно дамско кожено яке от изкуствена
кожа,сложено върху един стол.Коженото яке било собственост на свидетелката Е.С.С.
*** и било на стойност 58 лева. Подс.А. взел коженото яке от стола,след което
излязъл от къщата и отишъл на улицата,където го чакал св.Д. Малко по-късно
подс.А.,придружен от св.Д.,по прякор“Ч.“ продал отнетото дамско кожено яке на
свидетеля Н. Ф. за 5 лева.Свидетелят
Ф. се съгласил да закупи
коженото яке,тъй като бил заблуден преди това от подс.А.,че коженото яке е негова
собственост.На 08.06.2020г. пострадалата Е.С.С. *** подала заявление в
РУ-Ямбол,с което съобщила за извършената кражба от нейния дом.
В неустановен час за времето
от около 21:30 часа на 22.07.2020г., до около 04:00 часа на 23.07.2020г. в гр.Я.,
подс.А. и подс.В. ***.Поради липсата на парични средства и в двамата обвиняеми,
същите решили да извършат кражба на вещи,каквито намерят от дома на пострадалия
А.Х.Д.,***.Подсъдимите познавали пострадалия Д. ***,който живеел на същата
улица, и за когото имали информация,че е непрекъснато пиян.В изпълнение на така
взетото решение подсъдимите отишли до къщата с №***,където живеел пострадалия Д.,след
което прескочили оградата на къщата и по този начин проникнали в двора.След
като не намерили в двора вещи,които да отнемат, двамата обвиняеми отишли до
къщата, където подс.В. отворил входната врата и проникнал във вътрешността на
къщата, а подс.А. останал пред къщата, за да го охранява.Подс.В. претършувал
стаите във къщата, намерил и взел портфейл с паричната сума от 97 лева,намиращ
се върху нощното шкафче от стаята,в която спял пострадалият.След това подс.В.
излязал от къщата и докато се намирали още в двора заедно със подс.А.
установили,че в портфейла се намирала паричната сума от 97 лева. Подс.В.
извадил от портфейла отнетата парична сума, след което хвърлил портфейла
обратно във къщата.След това двамата обвиняеми прескочили оградата на двора и
излезли на улица,, К.“.Подсъдимите разделили парите помежду си и се прибрали по
домовете си.На 23.07.2020г. около 04:00 часа след като се събудил, пострадалия Д.
установил липсата на паричната сума от 97 лева в своя портфейл, и на
03.08.2020г. подал заявление до РУ-Ямбол, с което съобщил до РУ-Ямбол за
извършената кражба.
В резултат на проведени
оперативно-издирвателни мероприятия,били установени извършителите на деянията -
подсъдимите В.Г.В. и А.Г.А..Пред свидетеля Я. К. К. -***,подс.А. в свое писмено
сведение признал за извършената кражба на паричната сума от 97 лева, а подс.В.
потвърдил за своето участие в кражбата в своя беседа и писмено сведение. С
протокол за доброволно предаване от 03.06.2020г. св.Н. Г. Ф. предал на
полицейските служители закупеното от подс.А. дамско черно кожено
яке,собственост на пострадалата С.,като записал в протокола,че якето му е било
продадено от подс.А.,по прякор „Т.“.С разписка за върнати вещи дамско черно
кожено яке било върнато на собственика С..
Видно от заключението на
изготвената по делото стоково-оценъчна експертиза, общата стойност на
нанесената щета от двете кражби възлизала на 155 лева.
От приложените справки за съдимост се установява, че подсъдимият А. е осъждан със
Споразумение,одобрено със Определение №***. по НОХД №***. на пробация за
престъпление по чл.197,т.3,вр. с чл.195,ал.1,т.5,вр. с чл.194,ал.1,вр. с
чл.26,ал.1 от НК.
Подсъдимият В. е осъждан със Споразумение,одобрено със
Определение №***. по НОХД №***. на пробация за престъпление по чл.197,т.3,вр. с
чл.195,ал.1,т.5,вр. с чл.194,ал.1,вр. с чл.26,ал.1 от НК.
Горната фактическа обстановка съдът
приема за установена както от направените от подсъдимия признания, така и от
събраните в хода на досъдебното
производство доказателства.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Подсъдимият А.Г.А. с деянието си е
осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на
престъпление по чл.195 ал.1 т.7 вр.
чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал.1 вр. чл.26 ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК,
тъй като в периода от неустановена дата през месец май 2020г. до 23.07.2020г. в
гр. Ямбол, от частни домове, намиращи се на ул. „М.“ №***и на ул. „К.“№***
действайки в условията на продължавано престъпление, сам и в съучастие като
извършител с В.Г.В. *** е отнел чужди движими вещи - дамско кожено яке на
стойност 58 лева и парична сума от 97 лева, всичко на обща стойност 155 лева,
от владението на собствениците им Е.С.С. и А.Х.Д. ***, без тяхно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено повторно и не
представлява маловажен случай.
Подсъдимият В.Г.В. с деянието си е
осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на
престъпление по чл.195 ал.1 т.7 вр.
чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал.1 вр. чл.20,
ал.2 от НК, тъй като в неустановен час,
за времето от около 21:30 часа на 22.07.2020 г., до около 04:00 часа на
23.07.2020 г., в гр. Ямбол, от частен дом,намиращ се на ул.“К.“№***, действайки
в съучастие като извършител с А.Г. *** е отнел чужди движими вещи - парична
сума в размер на 97 лева от владението на собственика й - А.Х.Д. ***, без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е
извършено в условията на повторност и не представлява маловажен случай
Налице е извършено съставомерно деяния по посочения текст на наказателния
закон. Авторството на деянията се установява по безспорен начин от направените
в хода на съдебното производство самопризнания от подсъдимите и се подкрепят
изцяло от събраните в хода на досъдебното производство доказателства.
Предмет на деянието са били чужди движими вещи, които
към датата на отнемането им са притежавали определена парична стойност.
Владението върху
процесните вещи се е упражнявало от собствениците им Е.С.С. и А.Х.Д. ***. С отнемането на
вещите от фактическата
власт на собсвениците им,
подсъдимите са прекъснали упражняваното от тях владение и са установили свое такова. Липсвало
е съгласие на собствениците за тяхното
отнемане.
При така осъщественото деяние
подсъдимите са действали в условията на
повторност по смисъла на чл. 28 ал.1 НК, тъй като са осъществили престъплението
, след като са бил осъждани с влязла в сила присъда подсъдимия А. по НОХД №***. на пробация за престъпление по
чл.197,т.3,вр. с чл.195,ал.1,т.5,вр. с чл.194,ал.1,вр. с чл.26,ал.1 от НК и подсъдимият
В. по НОХД №***. на пробация за
престъпление по чл.197,т.3,вр. с чл.195,ал.1,т.5,вр. с чл.194,ал.1,вр. с
чл.26,ал.1 от НК, т.е. и двамата са осъждани за друго такова престъпление (кражба) и преди изтичането на предвидения в чл. 30 НК
5-годишен срок.
Съдът прие, че извършеното от подсъдимите престъпно деяние не представлява маловажен случай на
престъплението кражба по смисъла на чл. 93 ал.1 т.9 НК, като изходи от начина
на осъществяване на деянието – нощно време и в присъствие на спящия собственик.
Подсъдимият А. е извършил деянието при условията на продължавано
престъпление, тъй като в един непродължителен период от време –от
м.май 2020 год. до 23.07.2020 год. е извършил две деяния, всяко едно от
които поотделно осъществява състава на престъпление по чл.194, ал.1 от НК.
Деянията са извършени при еднородност на вината и всяко последващо деяние
обективно и субективно се явява продължение на предходните.
Подсъдимите А. и В. са действали, като извършители по смисъла на чл.20,
ал.2 от НК при отнемане на вещите на А.Х.д., тъй като и двамата са участвали в
изпълнителното деяние.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимите с пряк умисъл.
Същите са съзнавали, че лишават от фактическа власт досегашните собственици на
вещите, предвиждали са преминаването им в тяхна фактическа власт и пряко са
целели нейното установяване. В съзнанието на подсъдимите е имало ясно изградена
представа и досежно наличието на влязла
в сила осъдителна присъда за престъпление кражба.
За извършеното от подсъдимите
престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до десет
години.
При определяне на конкретния размер на наказанието, от една страна съдът
взе предвид ниската стойност на отнетото имущество, съдействието
от страна на подсъдимите за разкриване на обективната истина,младата им
възраст, изразено съжаление и социалното им положение и прие че са налице изключителни смегчаващи
вината обстоятелства при които и най-лекото предвидено в закона наказание се
оказва несъразмерно тежко и наложи
наказание пет месеца лишаване от свобода за подсъдимия А., тъй като е участвал
в две деяния и три месеца лишаване от свобода
за подсъдимия В..
Тъй като подсъдимите не са осъждани на лишаване от свобода за престъпление
от общ характер, наложеното им наказание е по – малко от три години, съдът
намери, че за постигане целите на наказанието не е необходимо същото да бъде
изтърпяно, поради което на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изтърпяваното на
наказанието за двамата подсъдими за срок от три години.
Съдът намира, че така наложеното
наказание е необходимо и достатъчно за постигане на превъзпитателен и възпиращ ефект както върху подсъдимия, така и върху останалите членове на
обществото.
Тъй
като подсъдимите бяха признати за виновни по предявените им обвинения, на осн.
чл. 189 ал.3 от НПК съдът ги осъди да
заплатят направените по делото разноски в размер на по 54,90 лв. в приход на
Републиканския бюджет, по сметка на ОДМВР – Ямбол.
Причина за осъществяване на деянията е стремежът за облагодетелстване по неправомерен начин.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: