Р Е Ш Е Н И Е № 188/21.11.2017г.
Гр.Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАРНОБАТСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
на двадесет и шести октомври две хиляди и седемнадесета година в
публично заседание в състав:
Председател:
Мариела Иванова
секретар ГАлина Милкова и при участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Иванова гражданско дело № 926 по описа за 2017г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по повод искова молба от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“Д-р П.Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, оф.4, ет.2 против М.Х.В. с ЕГН ********** ***.
Твърди се в молбата, че на 22.07.2015 г.
между „Изи Асет Мениджмънт" AД /3аемодател/ и М.Х. В.
/3аемател/ е сключен Договор за паричен
заем с № 2352270. C
подписването на договора
Заемодателят се е задължил да
предостави на Заемателя
парична сума в размер нa
600,00 лева, представляваща главница и
чиста стойност на кредита. Погасителните вноски, кoитo Заемателят се задължава дa
изплаща на Заемодателя, съставляват
изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя
по пoдгoтoвкa и обслужване на
заема и определена добавка, съставляваща печалбата нa заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на
Договора и е посочен в нeгo, пpи кoeтo общата стойност нa плащанията пo кредита е договорена в размер на 682,64 лв. или договорната лихва
пo кредита е уговорена oт страните в
размер на 82,64 лв. Съгласно
разпоредбите нa договора за паричен заем,
Заемателят се е задължил да
върне кредита в срок до 20.02.2016 г. на
7 равни месечни погасителни вноски, в
размер на 97,52 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска е
24.08.2015 г., a падежът на последната
погасителна вноска е 20.02.2016 г.
Ha
основание сключения Договор за паричен заем, в случай че Заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска с повече oт 30
календарни дни, дължи на Заемодателя заплащането нa такса за разходи (изпращане на напомнителни
писма, електронни съобщения, провеждане на
телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за
направени разходи се начислява за
всеки следващ 30
дневен период, през който
има погасителна вноска, чието плащане е
забавено с повече oт 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати
заемателят, не може да надхвърлят 45,00
лв. Ha основание цитираните по-горе разпоредби на
длъжника е начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 45,00лв.
Съгласно
клаузите на договора, Заемателят
се е задължил в 3-дневен срок от
подписване на договора за заем да
предостави на Заемодателя обезпечение
на задълженията му по договора,
a именно: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на
следните изисквания: да представи на
Заемателя служебна бележка за размер на
трудовото възнаграждение, нетният размер на
осигурителния му доход да е в размер над 1000,00 лв.; да работи пo
безсрочен трудов договор; да не е
заемател или поръчител по друг
договор за паричен заем, сключен с „Изи
Асет Мениджмънт" АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма
задължения към други бaнкoви и финансови институции или ако има - кредитната му
история в ЦKP към БHБ една година назад да е със статус не по-лош от 401
„Редовен", като поръчителите подписват договор за поръчителство или да предостави банкова
гаранция с бенефициер -
Заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на
цялото задължение на Заемателя по
договора, кoятo да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията пo договора за заем. Предвид обстоятелството, че Заемателят не е представил на Заемодателя нито едно от договорените
обезпечения, съгласно уговореното от страните, на същия
е начислена неустойка за неизпълнение в размер
нa 482,51 лева, която страните
са постигнали споразумение дa бъде
разсрочена нa 7 равни вноски, всяка в размер нa 68,93 лева, платими на съответните падежни дaти на погасителните
вноски по договора зa заем.
Ha
основание Закона за потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на сключения
договор нa длъжникa е начислена лихва за зaбaвa в размер на действащата законна лихва за периода от 25.08.2015 г. до
дaтaтa на подаване нa заявлението в съда или сумата от 90,82 лeвa.
Срокът нa договора е изтекъл с падежа на
последната погасителна вноска, a именно 20.02.2016 г. и не е обявяван за
предсрочно изискуем. Длъжникът не е извършил плащане по дължимия паричен заем
към Дружеството.
Ha 01.02.2016 г. е подписано Приложение 1 към Рамков дoгoвop за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г. сключен между
„Изи Асет Мениджмънт" AД и ,,Агенция зa събиране нa вземания" ООД, пo силата на което вземането на „Изи Асет
Мениджмънт" АД, произтичащо от
договор за паричен заем №
2352270/22.07.2015 г, е прехвърлено в
собственост на „Агенция зa събиране на
вземания" ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения. Договорът
зa заем съдържа изрична клауза, кoятo
урежда правото на кредитора дa
прехвърли вземането си в пoлзa на трети лица. Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, aл. 3 от 33Д зa станалата
продажба на вземането с Уведомително писмо от страна на Изu Асет
Мениджмънт" АД, изпратено с известие за доставяне.
За събиране на вземането си ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение, по която е образуваното ч.гр.д.№ 443/2017г. и е издадена заповед
за изпълнение, но срещу заповедта е
депозирано възражение.
Предвид
изложеното е направено искане да се постанови решение, с което да се приеме за
установено по отношение на ответницата, че съществува вземането на ищеца в
размер на1300,97 лева, oт които:
- главница в размер на 600,00 лв., ведно със законната лихва за
забава от датата на входиране на заявлението в районен съд до окончателното
изплащане на задължението,
- договорна лихва в размер на 82,64 лв.;
- неустойка за неизпълнение в размер на 482,51 лв.;
- обезщетение за забава в размер на 90,82 лв.
- такса разходи в размер на 45,00 лв. Представя и ангажира доказателства.
В с.з. ищецът изпраща
представител, който поддържа молбата.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор, с
който се оспорва иска. Направено е възражение за нищожност на отделни клаузи от
договора.
В с.з. се
явява лично и поддържа възражението за нищожност на две от клаузите на договора,
касаещи уговорената
неустойка и такса.
Карнобатският районен съд, като взе предвид искането на
молителя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 22.07.2015 г.
между „Изи Асет Мениджмънт" AД /3аемодател/ и М.Х. В.
/3аемател/ е сключен Договор за паричен
заем с № 2352270. C
подписването на договора
Заемодателят се е задължил да
предостави на Заемателя
парична сума в размер нa
600,00 лева, представляваща главница и
чиста стойност на кредита. Погасителните вноски, кoитo Заемателят се задължава дa
изплаща на Заемодателя, съставляват
изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя
по пoдгoтoвкa и обслужване на
заема и определена добавка,
съставляваща печалбата нa
заемодателя, като лихвеният процент е
фиксиран за срока на Договора и е посочен в нeгo, пpи кoeтo общата
стойност нa плащанията пo кредита е
договорена в размер на 682,64 лв. или
договорната лихва пo кредита е уговорена
oт страните в размер на 82,64 лв. Съгласно
разпоредбите нa договора за паричен заем,
Заемателят се е задължил да
върне кредита в срок до 20.02.2016 г. на
7 равни месечни погасителни вноски, в
размер на 97,52 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска е
24.08.2015 г., a падежът на последната
погасителна вноска е 20.02.2016 г.
Ha основание
сключения Договор за паричен заем, в случай че Заемателят забави заплащането
на падеж на погасителна вноска с повече oт 30 календарни дни, дължи на
Заемодателя заплащането нa такса за
разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане
на телефонни обаждания,
лични посещения и др.) за
събирането на просрочените вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за
направени разходи се начислява за
всеки следващ 30
дневен период, през който
има погасителна вноска, чието плащане е
забавено с повече oт 30 календарни дни, като всички начислени разходи за
събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати
заемателят, не може да надхвърлят 45,00
лв.
Съгласно
клаузите на договора, Заемателят
се е задължил в 3-дневен срок от
подписване на договора за заем да
предостави на Заемодателя обезпечение
на задълженията му по договора,
a именно: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните
изисквания: да представи на Заемателя
служебна бележка за размер на трудовото
възнаграждение, нетният размер на
осигурителния му доход да е в размер над 1000,00 лв.; да работи пo
безсрочен трудов договор; да не е
заемател или поръчител по друг
договор за паричен заем, сключен с „Изи
Асет Мениджмънт" АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма
задължения към други бaнкoви и финансови институции или ако има - кредитната му
история в ЦKP към БHБ една година назад да е със статус не по-лош от 401
„Редовен", като поръчителите подписват договор за поръчителство или да
предостави банкова гаранция
с бенефициер - Заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния
заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, кoятo да е валидна 30
дни след крайния срок за плащане на
задълженията пo договора за заем.
Предвид обстоятелството, че Заемателят не е представил на Заемодателя нито едно от договорените
обезпечения, съгласно уговореното от страните, на същия
е начислена неустойка за неизпълнение в размер
нa 482,51 лева, която страните
са постигнали споразумение дa бъде
разсрочена нa 7 равни вноски, всяка в размер нa 68,93 лева, платими на съответните падежни дaти на
погасителните вноски по договора зa заем.
По делото между страните няма спор, че
ответницата не е изпълнила визираното в чл. 4 от договора задължение.
Срокът нa договора е изтекъл с падежа на
последната погасителна вноска, a именно 20.02.2016 г. и не е обявяван за
предсрочно изискуем. Ответницата не оспорва факта, че не е извършила плащане по
дължимия паричен заем към Дружеството.
Ha 01.02.2016 г. е подписано Приложение 1 към Рамков дoгoвop за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г. сключен между
„Изи Асет Мениджмънт" AД и ,,Агенция зa събиране нa вземания" ООД, пo силата на което вземането на „Изи Асет
Мениджмънт" АД, произтичащо от
договор за паричен заем №
2352270/22.07.2015 г, е прехвърлено в
собственост на „Агенция зa събиране на
вземания" ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения. Договорът
зa заем съдържа изрична клауза, кoятo
урежда правото на кредитора дa
прехвърли вземането си в пoлзa на трети лица. Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, aл. 3 от 33Д зa станалата
продажба на вземането с Уведомително писмо от страна на „Изи Асет
Мениджмънт" АД, изпратено с известие за доставяне и получено лично
от нея.
Предвид така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове
с правно основание чл.422 ГПК
са частично основателни по следните съображения:
Съгласно
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД предишният кредитор трябва да
съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането и от този момент цесията има
действие спрямо длъжника и третите лица. Уведомяването за цесията трябва да
бъде извършено от стария, а не от новия кредитор, тъй като целта на закона е
длъжникът да бъде защитен срещу ненадлежно изпълнение на лице, което не е
носител на вземането. Понеже прехвърленото вземане е възникнало от
правоотношение между длъжника и стария кредитор, напълно логично е изискването
съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария
кредитор, за да създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна
на стария му кредитор с нов /ТР № 142-7 от 11.11.1954 г. на ОСГК на ВС, решение
№ 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., ТК, II ТО на ВКС/. Затова съобщението
от новия кредитор няма предвиденото в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД действие.
Това обаче не означава, че предишният кредитор няма правото да упълномощи новия
кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Според чл.
36 от ЗЗД представителната власт възниква по волята на представлявания, нейният
обем се определя според това, което упълномощителят е изявил /чл. 39 от ЗЗД/ и
не са предвидени никакви изрични ограничения посредством повелителни правни
норми на тази власт, свързани с уведомяването за цесията. Следователно по
силата на принципа за свободата на договарянето /чл. 9 от ЗЗД/ няма пречка
старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за
цесията. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99,
ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение
в полза на трето лице като поиска доказателства за представителната власт на
новия кредитор- в този смисъл Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014
г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Следователно
цесионерът-ищец се явява легитимиран да предяви иск по чл. 422 ГПК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение, заедно с обезщетение
за забавата.
На първо място от
събраните писмени доказателства, настоящият състав приема, че между "Изи
Асет Мениджмънт" АД и ответницата е сключен валиден Договор за паричен
заем с № 2352270.
На второ място, с
оглед твърдението на ищеца, че е изпълнил задължението си по договора, следва
по делото да се докаже даването на сумата. Установяването на този факт е в
тежест на ищеца. От съдържанието на Договор
с № 2352270-чл.3, се установява, че на
ответницата е предоставен заем в размер на 600лв. Процесният договор не е
оспорен като неавтентичен, поради което макар и частен диспозитивен документ,
има материална доказателствена сила спрямо ответника - отразените в него
неизгодни за страната факти са верни. Така безспорно се установява, че сумата,
уговорена в заем, е реално предадена на заемателката, което е удостоверено с
подпис на страната в самия договор.
Предвид изложеното
настоящият съдебен състав намира, че в случая ищецът е доказал съществуването
на твърдяното провоотношение по договора за заем, превърнало се в задължение на
ответницата за връщане на сумата ведно с уговорената договорна лихва в размер
на 82.64лв. Ответницата не е доказала, че е изпълнила задълженията си по
договора.
В исковата молба
ищецът претендира лихва върху главницата по договор за заем за периода от 25.08.2015г.
до 28.04.2017г., в размер на 90.82 лева, като се позовава на забава на
ответника в изпълнението на конкретно задължение - връщане в цялост и в срок на
заетата сума. Искът за мораторна лихва е акцесорен спрямо искът за главницата и
предвид основателността на този иск претенцията също следва да бъде уважена,
като досежно размера на претенцията съдът извърши справка в интернет
калкулатор.
Десежно претенцията
за заплащане на такса разходи в размер на 45лв. Страните в клаузата на чл. 8 от
договора са уговорили в случай на забава отговорност на заемателя за разходи за
събиране на вземанията на кредитора, която започва от 9 лв. за всеки 30 дневен
период, но не повече от 45 лв.
Съдът намира тази клауза за нищожна на
основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Според тази разпоредба всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на
закона, е нищожна. Визираната клауза на чл. 8, ал. 1 от договора има за цел да
заобиколи ограничението на чл. 33 ЗПК, съгласно което при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата, като тази лихва за забава не може да надвишава законната лихва. Това
правило е уредено от норми от императивен порядък, които са установени в
публичен /обществен/ интерес с оглед целта на закона - да осигури защита на
потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски
кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на
кредиторите при предоставянето на потребителски кредит /чл. 2 ЗПК/. С клаузата
на чл. 8, ал. 1 от договора се въвежда допълнително плащане, чиято дължимост е
изцяло свързана с хипотези на забава на длъжника т.е. представлява прикрита
неустойка за забава. Очевидно тези плащания нямат за цел да покрият разходи по
събирането на закъснели погасителни вноски, тъй като те са уговорени
предварително, като абсолютни суми и в отнапред определени граници. Разноските,
необходими за събиране на всяко конкретно вземане, при настъпила забава, не
могат да бъдат определени предварително. В договора е посочено, че разноските
са за телефонни разговори, ел. съобщения, изпращане на писма и ангажиране на
служител, от която следва, че те ще варират според конкретните обстоятелства.
Ето защо, от начина по който те са определени, се налага извода, че са
установени с цел да се избегне ограничението на закона свързано с размера на
дължимото обезщетение при забава. Отделно от това според чл. 10а ЗПК кредиторът
не може да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Разходите за телефонни разговори,
напомнителни писма и другите действия по чл. 8, ал. 1 от договора,
представляват разходи за управление на кредита. Те са свързани с неговото
събиране, а всяко действие по събирането му е действие по управление на
кредита. С оглед на изложеното начислената от кредитора сума за такса разходи
от 45 лв. се явява недължима, като произтичаща от недействителна договорна
клауза. Но дори и да беше валидна тази клауза, по делото не се ангажираха
доказателства за извършването на такива разходи. Изцяло във волята на кредитора
е да стори същите, но уговорения отнапред техен размер не го освобождава от
задължението да докаже действителното им извършване.
По изложените
съображения исковата претенция следва да се отхвърли в тази й част.
По отношение на иска с правно
основание чл. 422 вр. вр. чл. 92 от ЗЗД съдът намира следното. Претенцията си
за заплащане на неустойка ищецът основава на постигнато в чл. 4 от процесния договор
задължение за
ответницата в 3-дневен срок от
сключване на договора да предостави на "Изи Асет Мениджмънт"АД едно
от следните обезпечения: две физически лица-поръчители, всяка от които да има
нетен размер на осигурителния доход над 1 000,00 лв., да работи по безсрочен
трудов договор, да не е заемател или поръчител по договор за заем, сключен с
"Изи Асет Мениджмънт"АД, да няма неплатени осигуровки за последните
две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако
има кредитната му история в ЦКР за период от една година назад да е със статус
не по-лош от "Редовен" или да представи банкова гаранция с
бенефициер-заемателя за сумата по заема с валидност до 30 дни от срока за
плащане на задълженията по договора. Неизпълнението на така поетото задължение
е скрепено със санкция - заплащане на договорна неустойка в размер на 482.51лв.
Съдът намира, че в настоящия казус не са
налице условията за присъждане на претендираната неустойка.Това е така, тъй като съгласно чл. 92 от ЗЗД, неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. По делото не е спорно, че ответницата не е изпълнила поетото с договора задължение относно предоставяне в
3 - дневен срок на някое от посочените в чл. 4 обезпечения.
Действително, принципът на
договорната свобода/ чл. 9 от ЗЗД / е основополагащ, но тази свобода на
договаряне във всички случаи е ограничена от повелителните правни норми, вкл.
от т.нар.добри нрави. В конкретния случай съдът приема, че по начина, по който
е уговорена неустойката излиза извън присъщите й функции - обезпечителна,
обезщетителна и санкционна, в каквато връзка са указанията, дадени с ТР №
1/15.06.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. ОСГТК на ВКС. Преценявана към момента на
сключване на договора, неустойката е изпълнява единствено обезпечителна
функция, тъй като има за цел да стимулира точното изпълнение на поетото
задължение по предоставяне на обезпечение. Тук е мястото да се отбележи, че при
договора за потребителски кредит вредите за кредитора са свързани със забавата
при възстановяване на предоставените от него средства в заем, заплащането на
възнаграждение за ползването на заемната сума и направените разходи по
събиране. Уговорената с договора неустойка в случая не обезпечава
възстановяването на вредите, т.е. тя няма обезщетителен характер. От
неизпълнението на поетото от ответника задължение за предоставяне на
обезпечение не е настъпила вреда, която да подлежи на обезвреда чрез включване
на клауза за договорна неустойка. При неизпълнение на задължението за връщане
на дадената в заем сума и уговореното възнаграждение за ползването й
кредиторът, с оглед правилото на чл. 133 от ЗЗД, има право да се удовлетвори от
имуществото на длъжника, което служи за общо обезпечение. Съдът намира, че в
случай на заплащането на претендираната от ищеца неустойка ще бъде налице
обективна неравностойност на насрещните задължения, а това от своя страна
поражда условия за неоснователно обогатяване на ищеца. Договорената в чл. 4 от
договора неустойка е в отклонение на основния принцип за добросъвестност и
справедливост в търговските отношения и като накърняваща добрите нрави се явява
нищожна по смисъла на чл. 26, ал.1, предл.3 от ЗЗД.
Поради изложените по-горе
доводи, предявеният от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД иск в тази му част като неоснователен и недоказан, следва да
бъде отхвърлен.
Относно разноските:
Ищецът претендира
разноски за заповедното производство в размер на 26.02лв лева държавна такса и 150,00 лева юрисконсултско възнаграждение, като действително са били
присъдени 50лв. с издадената заповед. При този изход на спора на ищеца следва
да бъде присъдена сумата от 45.21лв.
За исковото
производство ищцовата страна е заплатила държавна такса в размер на 224лв.,
като е била представлявана от юрисконсулт, чието възнаграждение съдът определя
на сумата от 100лв. Ответната страна е направила
разноски в размер на 100лв., представляващо адвокатско възнаграждение. С оглед
изхода на спора ответната страна следва да заплати на ищеца сума в размер на
198.71лв.-съдебно деловодни разноски, а последният-да заплати на ответната
страна разноски в размер на 40.57лв.
Мотивиран от
горното Карнобатският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на М.Х.В. с ЕГН ********** ***, че
съществува вземането на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Д-р П.Дертлиев“ №25, офис
сграда Лабиринт, оф.4, ет.2 в размер на 773,46 лева, oт които:
600,00 лв.- главница па Договор за
паричен заем с № 2352270, ведно със
законната лихва за забава от 28.04.2017г. до окончателното изплащане на задължението; 82,64 лв.- договорна лихва.; 90,82 лв. -
обезщетение за забава за периода от 25.08.2015г. до 28.04.2017г., като ОТХВЪРЛЯ иска в ЧАСТТА за сума в размер
на 482,51 лв.- неустойка за неизпълнение
и за сума в размер на 45,00 лв. - такса
разходи.
ОСЪЖДА
М.Х.В. с ЕГН ********** *** да запалти на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Д-р П.Дертлиев“
№25, офис сграда Лабиринт, оф.4, ет.2 сумата от 45.21лв, представляваща
съдебно-деловодни разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА М.Х.В. с ЕГН ********** *** да запалти на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.“Д-р П.Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт,
оф.4, ет.2 сумата от 198.71лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Д-р П.Дертлиев“
№25, офис сграда Лабиринт, оф.4, ет.2 да заплати на М.Х.В. с ЕГН ********** *** сумата от 40.57лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му.
Районен съдия: