№ 56
гр. Б , 23.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в публично заседание на двадесет и осми януари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Атанас Иов Въззивно гражданско дело №
20201200501373 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е образувано по жалба, подадена от Г.К.
Р., ЕГН **********, чрез адв. П.С., срещу решение № 3344/ 10.08.2020 г.,
постановено по гражданско дело № 507/ 2019 г. на Pайонен съд – Р..
Навежда се, че правните изводи на първоинстанционния съд не
кореспондират с ангажираните по делото доказателства, като последните са
обсъждани с оглед изградено предварително становище на решаващия съд,
като се прави довод, че това е довело до постановяването на порочен съдебен
акт. Поддържа се, че в нарушение на процесуалните правила, съдът не е
обсъдил в пълнота фактите по делото, като е игнорирал както събраните по
делото доказателства. Поддържа се, че е нарушен и материалния закон.
Навежда се, че съдът се е произнесъл по недопустим иск, тъй като
правният интерес от предявяването на положителен установителен иск за
собственост е обвързан с преюдициално значение за признаването и
упражняването на самостоятелни субективни права на ищците, относно
конкретната претенция. Твърди се, че в полза на ищците е налице позитивно
решение на органа по поземлена реституция и с предявяването на настоящия
иск същите оспорват правата на собственост на ответниците върху процесния
имот. Навежда се, че в конкретния казус са налице обстоятелства, които водят
до недопустимост на предявения положителен установителен иск от
1
конкретните ищци срещу конкретните ответници. Твърди се, че преди
предявяване на настоящия иск между страните се водили и са приключили
няколко съдебни дела - гр. дело № 743/2008г., по описа на РС-Р., гр. д. 157/
2015 г. по описа на РС-Р.; гр. дело № 943/ 2011г по описа на РС $ Р., гр. д. №
870/ 2004г по описа на РС-Р.; гр. дело № 696/2014г по описа на РС – Р., гр.
дело № 656/ 2011г. по описа на РС - Р..
Поддържа се, че от така посочените дела е видно, че между страните е
налице решение по гр. дело 943/ 2011 г. на PC Р., в което съдът е решил
правния спор между същите страни за същия имот, като е отхвърлил
претенциите на ищеца по отношение на същите ответници за същия имот и на
същото правно основание. Така постановено решение по гр. дело 943/11 г. е
първо по степен на преюдициалност на повдигнатия спор, се прави довод,
като правата на ищците са отхвърлени и е налице идентичност между спора
по гр. дело 943/ 2011 г. на PC - Р. и настоящия спор по отношение на страни,
предмет, основание даже и в описаните обстоятелства в двете искови дела
силата на пресъдено нещо на решението по отношение на страните предмета
по гр.дело № 943 /11 г. се разпростира и към настоящия спор. Поддържа
се, че при предявяване на исковете си по гр. дело 943/11 г. и по гр. дело №
869/2004г. и гр. д. № 870 /2004г. на PC Р., ищците сочели като основание на
претенцията си решение 858а/ 30.04.2004 г. на ОСЗ - Б.. Навежда се, че е
налице идентичност на фактите, към момента на завеждане на предходните
дела между страните и настоящия спор. Факта, че между страните са водени
дела, приключили с влезли в сила решения е отбелязан от пълномощника на
ищците в самата ИМ. Прави се довод, че пълномощникът обаче умело
избягва да признае действието на СПН на предходните решения с мотив, че
при последвалото обжалване от страна на ищците на решението по гр. дело №
943/ 2011 г., въззивната инстанция - Решение № 747 по в. гр. дело 1008 /2012
г. на ОС - Б/ е посочила като аргумент за потвърждаване на
първоинстанционното решение и обстоятелството че „реституцията не е била
финализирана в нейна полза „ /в полза на наследодателката на ищците/. Не
оспорва въззивникя този факт, но сочи, че преди този абзац, решаващия съд е
приел, че „въззивния съд не споделя оплакванията във въззивната жалба, че
обжалваното решение е необосновано, тъй като въззивниците са собственици
по наследство и на основание земеделска реституция по ЗСПЗЗ,
материализирана в решение 858 а от 30.04.2004 г., като по надолу директно е
записано „ тъй като предмет на пълно и главно доказване е правото на
собственост на ищците . И тъй като те не са провели такова за установяване
своето право на собственост върху процесиите имоти е безпредметно
обсъждането на правото на собственост на ответниците“. Поддържа се, че не
само от цитираните абзаци от посоченото решения на съдилищата, но и от
целия прочит на тези съдебни актове се установява, че искът на ищците е
отхвърлен, поради недоказаност, а не поради наличие на процесуална пречка,
което не е основание за отхвърляне на иска, а представлява основание за
допустимост на предявения иск.
2
Поддържа се, че в конкретния казус е налице и друга процесуална
пречка за допустимост на предявения иск. След проведената съдебна
процедура по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ от ищците относно процесния имот,
ОСЗГ — Б. постановява Решение 858“б“/ 08.09.2004 г., като посоченото
решение съдържа отказ за възстановяване на собствеността на наследници на
Ал. К.а в съществуващи, стари реални граници земеделски имоти,
представляващи нива от 0.405 дка, находяща се в Б. в местността „О.“, при
граници /съседи : М.Д. Г. Стр. , Г. Дж и пасище /процесния имот /. Сочи се, че
този отказ е обжалван пред PC Р. от ищците по делото, като съдът се е
произнесъл с Решение № 958/ 12 г. по гр. дело 781/ 2004 г., с което решение е
отхвърлил като неоснователна жалбата на ищците. Сочи се, че основният
мотив на съда, за да постанови своя акт е нерешения спор към минал момент,
относно процесните 405 кв. метра. По късно, без да е проведено производство
за решаване на евентуален спор по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, ОСЗ - Б.
постановява ново Решение 858 / 25.06.2018 г.на ОСЗ - гр. Б., с което
удовлетворява претенциите на ищците. Навежда се, че постановеното
Решение 858/ 25.06.2018 г. на ОСЗ - гр. Б. е незаконосъобразно, като
решенията на общинските поземлени комисии по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ
и по чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост
върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални
граници или в нови реални граници с план за земеразделяне имат
конститутивно действие. Те се ползват с определен стабилитет. Изменението
им от административния орган, без съответните законови изисквания е
незаконосъобразно и води до невалидност на постановените „повторни“
актове. Поддържа се, че постановеното решение по гр. дело 781/ 04г. на PC -
Р., има за последица влизане в сила на обжалвания акт - Решение 8586 /
08.09.2004г. на ОСЗГ – Б., като се прави довод, че е налице влязъл в сила
индивидуален административен акт, със съответния стабилитет и службата не
може да го отменя или изменя, като повторното произнасяне - Решение 858а/
25.06.2018 г. на ОСЗ – Б., по същия правен казус, обосновава нищожност на
последния.
Поддържа се в жалбата, че ако строго формално се приложи закона, то
установителното действие на реституционното решение относно земеделски
имот, поражда действие единствено след снабдяването на постановения акт
на реституционния орган със скица към него. Правото на собственост
преминава в патримониума на наследниците на лице, внесло имота в ТКЗС,
при изпълнение на всички елементи от фактическия състав на възстановяване
на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, като приложима е
тази редакция на правните разпоредби, които са действали към момента на
постановяване на решението от Поземлената комисия. / чл. 18 ж ЗСПЗЗ-В
решението се описват размерът и категорията на имота, неговото
местоположение (граници, съседи) и ограниченията на собствеността с
посочване на основанията за това. Към решението се прилага скица на имота.
Твърди се, че в представеното от ищеца Решение № 858/ 25.06.2018 г. не са
3
изпълнени изискванията на тази разпоредба - имота не е индивидуализиран по
местоположение, не са посочени неговите граници. Съгласно чл.18ж,ал.1 от
ППЗСПЗЗ, Общинската поземлена комисия постановява решение за
възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими
стари реални граници, в което се описват размерът и категорията на имота,
неговото местоположение, границите, съседите, както и ограниченията на
собствеността и основанията за тях. Към решението се прилага скица на
имота, заверена от общинската поземлена комисия, а за имоти в строителните
граници на населените места - и от техническата служба на общината. Прави
се довод, че за да произведе своето действие решението за възстановяване
правото на собственост е било необходимо издаването на скица за съответния
имот, като едва след издаването на скица на имота съгласно чл. 18ж, ал.1 от
ППЗСПЗЗ, влязлото в сила решение, придружено със скица, удостоверява
правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за
собственост върху имота.
Навежда се, че представената проектна скица и Заповед № 17-125/
20.02.19 г. на Началника на СГКК за отказ за изменение в кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Б., заявено от единия ищец не
представлява изпълнение на това изискване на закона. Придобивното
основание, на което ищците основат претенцията си за собственост върху
процесния имот е реституция и наследство в полза на общия им наследодател
- Ал. К.а, б.ж . на гр. Б., материализирано в Решение № 858а / 25.06.2018г.на
ОСЗ - гр. Б., като към исковата претенция, ищците не са приложили скица,
конкретизираща и индивидуализира границита на претенцията им. Поддържа
се, че индивидуализирания в петитума на исковата молба недвижим имот е
различен по съседи от имота, предмет на Решение № 858/ 25.06.2018 г.
При евентуалност се прави възражение за неоснователност на иска.
Навежда се, че наследодателят на ищците – Ал. Г.ева К.а, бивш жител на гр.
Б., е имала имот в процесната местност – О., който имот е възстановен на
наследниците с решение № 1Б/ 05.01.1999 г. на ОСЗГ – Б., който имот е
възстановен на ищците и представлява ПИ № 160052по КВС на гр. Б. от 3 185
кв. м., който имот е ПИ № 02676.16052 по КК на гр. Б.. Твърди се, че имот с
ПИ № 02676.16052 по КК на гр. Б.с площ от 318609 кв. м. е продаден на С.И.
Коджабашева и К. И. П. – н. а. № 28/ 25.05.2006 г.
Поддържа се, че процесният имот представлява земи по чл. 19 ЗСПЗЗ,
което позволява на общината, която стопанисва тези имоти, да ги придобие
след изтичането на 10 годишен срок от влизане в сила на КВС, която за гр. Б.
е влязла в сила 1998 г..
Поддържа се, че издаденото решение № 858/ 25.06.2019 г. за
възстановяване правото на собственост на наследници на Ал. Г.ева К.а на
имот – пасище от 2.651 дка, м. „О.“, осма категория, имот с № 02676.160.171
по КК на гр. Б., е незаконосъобразно.
4
Поддържа се, че притежаваният имот от наследодателят на ищците в
местността „О.“, гр. Б., е бил записан като имот с пл. № 561 - „нива„ с площ
от 1829 кв. метра и имот с пл. н. 562 , „нива „ с площ - 802 кв. метра, като
освен тези два имота ищците с решение 1 Б / 05.01.99 г. на ОСЗГ Б., други
имоти, в конкретната местност, не са притежавали, като възстановените
имоти на ищците са идентични с имот ПИ 02676.160.52 по КК на гр. Б..
Сочи се, че в атакувания съдебен акт, възраженията на въззивника
относно упражняване на косвен съдебен контрол от съда върху Решение 858/
25.06.18г. на ОСЗ - гр. Б., основаващо правата на ищците по конкретния спор,
не са разгледани от решаващия съд. Съдът е приел, че ответникът по иск за
собственост, основан на земеделска реституция, може да навежда възражения
за материална незаконосъобразност на решението на ПК, респ. на ОСЗ, от
което черпи права ищецът, но само във връзка със своите противопоставими
права, възникнали в периода след обобществяването на имота, като според
съда, ответникът не би могъл да възразява, че лицето, на което е възстановена
собствеността, респ. неговият наследодател, не е бил собственик на имота
към момента на образуване на ТКЗС, или че възстановеният имот не е
идентичен с притежавания преди колективизацията. Сочи се, че своите
съждения съдът е основал на Тълкувателно решение № 9 / 7.11.2012 г. по т. д.
№ 9/ 12 г., ОСГК на ВКС.
Навежда се, че така избрания от решаващия съд подход на съждения,
основани на конкретно посочената задължителна съдебна практика е
обусловил и крайния съдебен резултат. Сочи се, че съдът е лишил от
възможност ответниците по иска да оспорят правата на ищците към момента
на колективизацията на имотите и оттам законосъобразността на
постановеното реституционно решение, като съдът на практика е предрешил
правния спор.
Поддържа се, че е налице е нарушение на съдопроизводствените
правила, тъй като при така избрания подход на решаване на делото от съда, са
налице нови правно релевантни обстоятелства, които не са включени в
доклада по чл. 145, ал. 1, т. 1 ГПК,, за които в доклада не са дадени указания
по чл. 145, ал. 1, т. 5 ГПК в чия тежест е да бъдат доказани, за които не са
дадени указания по чл. 146, ал. 2 ГПК, че страната не сочи доказателства за
тях. Налице е допуснато от първата инстанция процесуално нарушение във
връзка с доклада на делото, което е повлияло на страните при определяне
предмета на доказване в правния спор.
Навежда се, че посочената от съда съдебна практика, дала основа на
съжденията му, е правилна и законосъобразна, но се прави довод, че същата е
неотносима към настоящия конкретен казус. Цитираните решения от
решаващия съд са приложими при решаване на правни спорове, но за
субекти, различни от страните по настоящия спор. Поддържа се, че това което
постановява съда в своя акт е вярно, но при решаване на спор между „бивши
5
собственици“ на процесен имот и „ползватели на същия имот, които
противопоставят върху имота права по §4а или §46 ПЗР на ЗСПЗЗ. Такъв
субект не може да възразява, че лицето, на което е възстановено правото на
собственост, респ. неговият наследодател, не е бил собственик на имота към
момента на образуване на ТКЗС или че възстановеният имот не е идентичен с
притежавания преди колективизацията, като изрично е посочено в
Тълкувателно решение № 9/ 2012 г. по т. дело 9/ 2012 г. на ОСГК. Този малък
детайл от цитираната практика, води до неприложимост на цитираната
практика в конкретния казус, което води до неправилност на постановеното
решение. Навежда се, че никъде по делото, всеки един ответниците не е
направил възражение в насока, че същите имат правата по §4а или §46 ПЗР на
ЗСПЗЗ спрямо процесния имот, напротив в отговора на ИМ ответниците
претендират собственост, получена от субект /Община Б. /, в чиято полза
процесния имот е реституиран.
Поддържа се, че след постановяване на атакуваното решение, случайно
разбрал въззивника, че за процесния имот има постановено Решение № 1940/
10.01.2004г. на ОСЗ - гр. Б., с което решение имотът е възстановен на
Общината. Собствеността на имота, в полза на Община Б. е призната в
производство по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ и е налице финализирано
реституционно производство от органа на поземлената собственост,
приключило с влязло в сила позитивно решение и скица.
Сочи се, че при неоснователност на реституционни претенции или при
липса на инициирана реституционна процедура по чл. 11 от ЗСПЗЗ,
непотърсените земи се включват в остатъчен общински фонд, които стават
общинска собственост.
Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 3344/
10.08.2020 г., постановено по гражданско дело № 507/ 2019 г. на Pайонен съд
– Р., като искането е иска да бъде отхвърлен. Не претендира направените
разноски по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната
жалба от въззиваемата страна, в която се оспорват наведените във въззивната
жалба възражения. Поддържа се, че решението правилно и законосъобразно,
поради което следва да се потвърди.
Поддържа се, че правилно съда, при преценка на всички събрани по
делото доказателства, поотделно и съвкупност - на представените документи,
разпит на допуснатите в процеса свидетели и изготвената експертиза, е
постановил своя акт с който е признал за установено по отношение на
ответниците в първоинстанционното дело - „В-М“, ЕИК: ***, Й. Г. Р., Б. Ц. Б.,
А. Г. Р., Б.Г. Р., Г.К. Р., Община Б., че ищците И. Г. К., И.Д. К. и Р. Д. К.,
всички като наследници на Ал. Г.ева К.а, са собственици на ПИ 02676.160.54
/нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет,
6
точка, петдесет и четири! по КККР на гр. Б. одобрена със Заповед №РД-18-
81/10.12,2009 г. на Изп.Директор на АГКК. с площ от 799 кв.м. /седемстотин
деветдесет и девет квадратни метра/, трайно предназначение на територията -
земеделска, с НТП - пасище, м. „О.“, с номер по предходен план - 160054
/едно, шест, нула, нула, пет, четири/. при съседи на имота: 02676.160.156
/нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет,
точка, сто петдесет и шестL 02676.160.78 /нула две хшяди шестстотин
седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, седемдесет и осем,
02676.160.55 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и
шестдесет, точка, петдесет и пет/, 02676.160.33 /нула две хиляди шестстотин
седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, тридесет и три/, 02676.266,4
/нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, двеста шестдесет и
шест, точка, четири/. 02676.160.694 /нула две хиляди шестстотин седемдесет
и шест, точка, сто и шестдесет, точка, шестстотин деветдесет и четири/.
02676,160.53 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и
шестдесет, точка, петдесет и три/, който е част от имот с проектен
идентификатор 02676Л60.171 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и
шест, точка, сто и шестдесет, точка, сто седемдесет и едно! по КККР на гр. Б.,
с НТП - пасище, с площ от 2.651 дка /два декара шестстотин петдесет и един
квадратни метра/, м. „О.“, при граници и съседи: 02676.160.66 /нула две
хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка,
шестдесет и шест/, 02676.266.4 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и
шест, точка, двеста шестдесет и шест, точка, четири/, 02676.160.49 /нула две
хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка,
четиридесет и девет/, 02676.160.50 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и
шест, точка, сто и шестдесет, точка, петдесет/, 02676.160.218 /нула две хиляди
шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, двеста и
осемнадесет/, 02676.160.694 /нула две хшяди шестстотин седемдесет и шест,
точка, сто и шестдесет, точка, шестстотин деветдесет и четири/, 02676.160.33
/нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет,
точка, тридесет и три/, 02676.160.78 /нула две хиляди шестстотин седемдесет
и шест, точка, сто и шестдесет, точка, седемдесет и осем/, 02676.160.55 /нула
две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка,
петдесет и пет/, 02676.160.52 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест,
точка, сто и шестдесет, точка, петдесет и две/, 02676.160.162 /нула две хшяди
шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, сто шестдесет и
две/, 02676.160.65 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто
и шестдесет, точка, шестдесет и пет/.
Поддържа се, че е правилен извода на съда, че е налице правен интерес
за ищците да защитят правото си на собственост върху процесният недвижим
имот срещу ответниците. Навежда се, че административният акт, на който
въззиваемите основават претенциите си - Решение № 858/ 25.06.2018 г. на
ОСЗ Б., с което е възстановено правото на собственост на наследниците на
Ал. К.а върху ПИ с идентификатор 02676.160.171 по КККР на гр. Б. с площ от
7
2651 кв.м. попадащ върху ПИ с идентификатор 02676.160.54 по КККР на гр.
Б., влязло в сила на 13.07.2018 г., вписано в Службата по вписванията с
Вх. рег. № 5819/ 17.09.2018 г., Акт № 181, том XII, дело № 2122/ 2018 г., е
стабилен административен акт с конститутивно действие занапред,
изразяващо се във възникване на собственически права за лицата, ползващи
акта /по смисъла на ТР №1/1997 г. на ОСГК, т.И. Решението на ОСЗ Б., е
валидно и не страда от пороци водещи до неговата нищожност, което се
доказало и в процеса по делото. Поддържа се, че въззивниците - ответници по
делото не успели при условията на пълно и главно доказване, да докажат
претенциите си за право на собственост върху процесния имот, тьй като
Община Б., не е могла правно валидно да прехвърли собственост на Г. Р. с
Договор за замяна на недвижими имоти от 26.02.2003 г. върху имота, именно
защото не е притежавала право на собственост върху същият, а предвид
факта, че продажбата на чужда вещ не може да породи вещно транслантивно
действие, то приобретателите - „В-М“, ЕИК: ***, Й. Г. Р., Б. Ц. Б., А. Г. Р.,
Б.Г. Р., Г.К. Р., не са могли да придобият повече права от своя праводател -
Община Б..
Навежда се, че е правилен извода на съда, при условията на
евентуалност на направено възражение от „В-М“ за придобИе на имота въз
основа на давностно владение, включващо присъединеното владение на
неговите праводатели. Ясно и категорично от свидетелските показания се
установявало, че имота и понастоящем пустее, поради което стана ясно, че не
е установена фактическа власт върху имота от никой от ответниците, освен
което, в подкрепа на твърденията са и мотиви на Решение № 296 от
29.11.2012 г. на ВКС по гр.д.№320/2011 г„ I г. о., ГК, докладчик съдията Д.Ц.,
от което става ясно, че владението след 22.11.1997 г. на земеделски земи, би
могло да доведе до придобИе на право на собственост върху земята, само ако
е било установено след като имотът е възстановен на бившите му
собственици. Същото се подкрепя и от разпоредбите на чл. 5 от ЗВСОНИ, и
от разпоредбата на чл. 10, ал. 13 от ЗСПЗЗ. В настоящият случай става ясно,
че имотът е възстановен на бившите му собственици едва с Решение
№858/25.06.2018 г. на ОСЗ Б., с което е възстановено правото на собственост
на наследниците на Ал. К.а – прави се довод, че не е налице възможност за
установяване на фактическа власт върху имота преди тази дата - 25.06.2018 г.
Оспорва се възражението за недопустимост на иска, направено от
въззивника Г. Р., че „в конкретния казус са налице обстоятелства, които водят
до недопустимост на предявения положително установителен иск от
конкретни ищци срещу конкретни ответници“. В жалбата, са изведени от
контекста на съдържанието им цитати от обстоятелствената част на други
съдебни актове по дела, но само дотолкова, че да се изкривят
противоположно диаметрално целта и значението им. Както изчерпателно е
посочено и в исковата молба, между страните са съществували и други
съдебни производства с постановени и влезли в сила съдебни актове, но по
8
нито едно от тях не е налице сила на присъдено нещо, касаещо спорното
право върху процесният имот.
Сочи се, че с цитираното и от въззивника гр. д. № 943/2011 г., Районен
съд Р. е постановил Решение №2675/18.06.2012 г., с което е отхвърлен
предявеният иск от М. Г.ева К.а и И. Г. К. срещу Б. Ц. Б. и Г. И. И., предмет на
иска са ПИ 02676.160.156 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест,
точка, сто и шестдесет, точка, сто петдесет и шест/ по КККР на гр. Б. - по
предходен план №160156 /едно, шест, нула, едно, пет, шест/, и ПИ
02676.160.54 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и
шестдесет, точка, петдесет и четири/ по КККР на гр. Б. - по предходен план
№160054 /едно, шест, нула, пула, едно, пет, четири/. Сочи се, че
първоинстанционният съдебен акт е обжалван пред Окръжен съд Б, който с
Решение №747/26.02.2013 г. постановено по в.гр.д.№1008/2012 г. е потвърдил
решението на Районен съд Р., като в мотивите на въззивния съд при
постановяване на съдебният акт са, че иска е недоказан защото не е
приключила процедурата по възстановяване на правото на собственост в
стари реални граници върху претендираният имот. Именно поради факта, на
неприключилата административна процедура по възстановяване на правото
на собственост върху процесния имот през целият период от 2003 г. до 2018
г., чрез която въззиваемите да придобият правото на собственост върху
имота, са предприети и последващите действия от тяхна страна, което е
довело до постановяване на Решение № 858/25.06.2018 г. на ОСЗ Б., с което е
възстановено правото на собственост на наследниците на Ал. К.а върху ПИ с
идентификатор 02676.160.171 по КККР на гр. Б. с площ от 2651 кв.м. попадащ
върху ПИ с идентификатор 02676.160.54 по КККР на гр. Б., и съответно до
настоящите претенции. От внимателен прочит на всички постановени
съдебни актове по цитирани в исковата молба в настоящият процес съдебни
производства, става ясно, че недовършената административна процедура в
продължение на 15 години, е довеждала до преждевременност на
образуваните дела, а от там и до тяхната недопустимост и неоснователност.
Сочи се, че Решение № 958/ 2012 г. по гр. д.№ 781/ 2004 г. по описа на
Районен съд Р., е обжалвано пред Административен съд - Б, който с Решение
№ 1585/ 05.11.2012 г. постановено по к. адм. д.№ 482/ 2012 г., е отменил
Решение № 958/ 24.02.2012 г. постановено по адм. Д. № 781/ 2004 г. на
Районен съд - Р., отменил е Решение № 8586/ 08.09.2004 г. на ОСЗГ Б. и е
върнал преписката на ОСЗГ Б. за ново разглеждане и произнасяне по
заявление с Вх. № 2141/ 16.04.2004 г. за възстановяване на собствеността на
наследниците на Ал. Г.ева К.а на имот, установен със съдебно Решение №
466/ 15.12.2003 г. постановено по гр. д.№ 529/ 2003 г. по описа на Районен съд
- Р.. Решението е окончателно. Именно това е крайният акт на съда, с който
става ясно, че е отменено незаконосъобразен административен акт и е върната
преписката за нова разглеждане и произнасяне от ОСЗ Б..
9
Поддържа се, че неправилни са съжденията на пълномощника на
въззивника че в Решение № 858/ 25.06.2018 г. на ОСЗ Б. „не са изпълнение
изискванията на чл.18ж от ППЗСПЗЗ, като се се сочи, че от цитираният и
представен по делото административен акт, е че същият отговаря на всички
изискуеми по закон реквизити, имота е индивидуализиран по
местоположение - с проектен идентификатор 02676.160.171 /нула две хиляди
шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, сто седемдесет
и едно/ по КККР на гр. Б., с НТП - пасище, с площ от 2.651 дка 1два декара
шестстотин петдесет и един квадратни метра/, м. „О.“, при граници и съседи:
02676.160.66, 02676.266.4, 02676.160.49, 02676.160.50, 02676.160.218,
02676.160.694, 02676.160.33, 02676.160.78, 02676.160.55, 02676.160.52,
02676.160.162, 02676.160.65, който попада върху имот с ПИ 02676.160.156
Iнула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет,
точка, сто петдесет и шест/ собственост на „ДУРИМЕКС“ ЕООД,
ЕИК:*********, с площ от 599 кв.м. /петстотин деветдесет и девет квадратни
метра/, трайно предназначение на територията - земеделска, с НТП - пасище,
върху имот с ПИ 02676.160.54 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и
шест, точка, сто и шестдесет, точка, петдесет и четири! по КККР на гр. Б.
одобрена със Заповед №РД-18-81/10.12.2009 г. на Изл.Директор на АГКК,
собственост на „В-М“, ЕИК:***, с площ от 799 кв.м. /седемстотин деветдесет
и девет квадратни метра/, трайно предназначение на територията -
земеделска, с НТП - пасище, м. „О.“, с номер по предходен план - 160054
/едно, шест, нула, нула, пет, четири/, при съседи на имота: 02676.160.156.
02676.160.78, 02676.160.55, 02676.160.33, 02676.266.4, 02676.160.694,
02676.160.53 и върху имот с ПИ 02676.160.53 /пула две хиляди шестстотин
седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, петдесет и три/ собственост
на Община Б., ЕИК:*********, с площ от 1253 кв.м. /хиляда двеста петдесет и
три квадратни метра/, трайно предназначение на територията - земеделска, с
НТП - нива. Поддържа се, че с Решение № 858/ 25.06.2018 г. на ОСЗ Б., с
което е възстановено правото на собственост на наследниците на Ал. К.а
върху ПИ с идентификатор 02676.160.171 по КККР на гр. Б. с площ от 2651
кв.м. попадащ и върху ПИ с идентификатор 02676.160.54 по КККР на гр. Б., е
влязло в сила на 13.07.2018 г., и е вписано в Службата по вписванията с
Вх.рег.№5819/17.09.2018 г., Акт №181, том XII, дело №2122/2018 г., т.е.
извършена е преценка за наличието на всички изискуеми по закон документи,
придружаващи възстановителното решение и на базата на които е извършено
вписване на административният акт от Службата по вписвания към Районен
съд Р..
Навежда се, че правилно съда е отбелязал в съдебният си акт, докъде
може да се разпростира косвеният съдебен контрол в настоящият казус,
предвид законовите разпоредби и константната и задължителната съдебна
практика, а именно - ответника не може да оспорва материалната
законосъобразност на решението по чл.14 от ЗСПЗЗ за възстановяване на
собствеността върху съответния имот на бившия собственик или на
10
наследниците в случаите когато е налице конкуренция на права между
собственик на имот, чието право на собственост е възстановено по реда на
ЗСПЗЗ и лице, което твърди че владее имота и е придобило правото на
собственост на друго деривативно или оригинерно основание, но с начален
момент след влизане в сила на ЗСПЗЗ.
Навежда се, че Община Б. като отвеник по делото, не е взел отношение
чрез всички допустими по закон средства - няма писмен отговор, не е
изразено становище и др., т.е. дезинтересирана е от изхода на делото, а освен
това изрично с писмо с Изх.№07-01- 3217/14.02.2012 г. Община Б. е
удостоверила, че не е имало издадени актове за общинска собственост за
имотите предмет на замяна, поради което такива не могат да бъдат
представени по делото. Освен това с писмо Изх.№Б-147-М/Ю.02.2012 г. до
Районен съд по гр.д.№943/2011 г., ОСЗ Б., е информирала съда, че преписка
за възстановяване на собствеността върху имоти №160054 /едно, шест, нула,
нула, едно, пет, четири/ и №160156 /едно, шест, нула, едно, пет, шест/ на
името на Община Б. не може да бъде предоставена, тъй като няма такава,
както и няма решение за възстановяване на собствеността върху цитираните
имоти. От изложеното следва, че Община Б. ясно и категорично е заявила, че
няма документ за собственост върху имота, като това е потвърдено и от ОСЗ
Б..
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря
на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално
допустимо.
Подадена е и въззивна жалба Г.К. Р., ЕГН **********, А. Г. Р., ЕГН
**********, Б.Г. Р., ЕГН **********, Й. Г. Р. и Б. Ц. Б., ЕГН **********,
срещу решение № 3344/ 10.08.2020 г., постановено по гражданско дело №
507/ 2019 г. на Pайонен съд – Р..
Навежда се, че правните изводи на първоинстанционния съд не
кореспондират с ангажираните по делото доказателства, като последните са
обсъждани с оглед изградено предварително становище на решаващия съд,
като се прави довод, че това е довело до постановяването на порочен съдебен
акт. Поддържа се, че в нарушение на процесуалните правила, съдът не е
обсъдил в пълнота фактите по делото, като е игнорирал както събраните по
делото доказателства. Поддържа се, че е нарушен и материалния закон.
Поддържа се, че не се установило по делото, че имота е внасян в ТКЗС.
Сочи се, че несъобразени с приетите факти и обстоятелства по делото,
както и некореспондиращи на доказателствата, са изводите на
първоинстанционният съд, че ответникът не може да възразява, че лицето на
което е възстановена собствеността, респ. неговият наследодател, не е бил
собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС, или че
възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията.
11
В този смисъл били и задължителните тълкувателни разяснения, дадени в
Тълкувателно решение № 9 от 7.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 9/2012 г.,
ОСГК. Поддържа се, че цитираното тълкувателно решение се отнася до
ответник по иск за собственост, основан на земеделска реституция, който
противопоставя върху имота права по § 4а или § 46 ПЗР на ЗСПЗЗ. В
настоящото производство нито един от ответниците не се позовава на права
по § 4а или § 46 ПЗР на ЗСПЗЗ и няма как тази съдебна практика да бъде
съответно приложима. Законът е създал значителни улеснения за да бъде
възстановена в полза на бившите собственици притежаваната от тях
земеделска земя. В същото време целта на ЗСПЗЗ не е неоснователното
обогатяване и снабдяване със земеделска земя на лица, които не са
притежавали такава към момента на обобществяването. Ето защо ищецът,
който заявява по отношение на ответника права на собственост, следва да
докаже по реда на пълното и главно доказване своето абсолютно вещно
право, т.е. следва да установи че е бил собственик или наследник на лице,
притежавало земеделска земя и че е извършена реституция на земеделската
земя, финализирана със стабилен административен акт за нейното
възстановяване. Когато реституцията е извършена в реални граници следва да
установи и обстоятелството, че именно това е земята, която е била
обобществена, като в производството по настоящото дело това обстоятелство
не е доказано.
Навежда се, че е налице богат набор от съдебна практика, която
изследва фактическия състав, от който възниква правото на собственост
върху възстановени по реда ЗСПЗЗ земеделски земи. Правото на собственост
възниква от смесен фактически състав, който включва: право на собственост
върху земята преди включването й в ТКЗС, включването й в ТКЗС или
отнемането й при хипотезите на чл.10 ЗСПЗЗ, наследствено правоприемство
/в случай, че имотът се възстановява на наследници/ и административен акт -
решение на поземлената комисия. В допълнение, при спор за собственост
върху такива имоти следва да е налице сериозна проверка по делото относно
индивидуализация на процесния поземлен имот. Отделно от това, решението
на поземлената комисия доказва правото на собственост върху земеделски
имот към настоящия момент, той има силата на констативен нотариален акт, а
по настоящото дело предмет на доказване е правото на собственост върху
земеделския имот към минал момент - момента на включването на имота в
ТКЗС, ДЗС или друга образувана въз основа на тях кооперативна
организация. В този смисъл са следните решения на ВКС: Решение № 441 от
г. на ВКС по гр. д. № 5273/2007 г., I г. о., ГК; Определение № 992 от г. на
ВКС по гр. д. № 511/2010 г., I г. о., ГК; Решение № 913 от 27.11.2009 г. по гр.
д. № 1977/2008 г. на Върховен касационен съд; Решение № 718 от 06.01.2011
г. по гр. д. № 1506/2009 г. на ВКС.
Оспорва се като необоснован, доколкото е направен вследствие на
неприлагане на правилата на логическото мислене и несъобразяване на
12
каузалните връзки между фактите, вторият решаващ извод на съда, че към
момента на сключване на договора за замяна с ответника Г.К. Р. Община Б. не
е притежавала документ за собственост върху процесния имот и затова не е
могла валидно да прехвърли собствеността с представения по делото договор
за замяна. Сочи се, че в част IV „Констатации на експертизата“, по
приложената СТЕ по делото, в т. 5 на стр. 5 е посочено, че към датата на
обявяване на КВС с ДВ от 20.11.1998 г. в КВС присъства имот с номер
160054 с НТП „Друга селскостопанска територия“, на Община ползвател,
обозначен в Приложение № 2 към експертизата. От същото Приложение № 2
към експертизата, което представлява скица на имот 160055 от 10.12.1998 г., е
видно, че съседния имот с номер 160053, обозначен с НТП „Пасище с
храсти“, е също посочен като собственост на Общината.
Навежда се, че от това, че не е издаден акт за частна общинска
собственост, не следва имплицитно, че поради тази причина имотът не е
общинска собственост. Дейността на общината по актуване, респ. деактуване
е дейност по отчитане и управление на имотите - общинска собственост. Тези
актове имат декларативно действие като официален писмен документ, но
нямат конститутивен ефект. По своята правна природа актът за общинска
собственост не е индивидуален административен акт, а е свидетелстващ
документ с характер на вътрешнослужебен акт. Волеизявлението, с което се
разпорежда актуване или деактуване на имот - частна или публична общинска
собственост, не е насочено към гражданите или организациите, т. е. те не са
негов адресат. Следователно, те само констатират един вече настъпил на
друго основание факт. Ето защо, липсата на акт за частна общинска
собственост сам по себе си не означава, че имотът не е бил общински.
Поддържа се, че за голям брой имоти, собственост на Община Б., но за
такива, които са били включени в ТКЗС, Община Б. е пропуснала тяхното
заявяване за възстановяване в срока по чл. 11, ал. 1 от ЗСПЗЗ, като
впоследствие е водила редица дела по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ.
Оспорва се дейността на съда по кредитиране на показанията на
свидетелите, като се сочи, че стигнал първостепенния съд до неправилния
извод, че не са упражнявали въззивниците владение върху процесния имот,
като при преценката на гласни доказателства съдът не е да посочил
съображения защо не дава вяра на свидетелите, които приема за
недостоверни.
Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 3344/
10.08.2020 г., постановено по гражданско дело № 507/ 2019 г. на Pайонен съд
– Р., като искането е иска да бъде отхвърлен. Претендира направените
разноски по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната
жалба от въззиваемата страна, в която се оспорват наведените във въззивната
13
жалба възражения. Поддържа се, че решението правилно и законосъобразно,
поради което следва да се потвърди.
Поддържа се, че правилно съда, при преценка на всички събрани по
делото доказателства, поотделно и съвкупност - на представените документи,
разпит на допуснатите в процеса свидетели и изготвената експертиза, е
постановил своя акт с който е признал за установено по отношение на
ответниците в първоинстанционното дело - „В-М“, ЕИК: ***, Й. Г. Р., Б. Ц. Б.,
А. Г. Р., Б.Г. Р., Г.К. Р., Община Б., че ищците И. Г. К., И.Д. К. и Р. Д. К.,
всички като наследници на Ал. Г.ева К.а, са собственици на ПИ 02676.160.54
/нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет,
точка, петдесет и четири! по КККР на гр. Б. одобрена със Заповед №РД-18-
81/10.12,2009 г. на Изп.Директор на АГКК. с площ от 799 кв.м. /седемстотин
деветдесет и девет квадратни метра/, трайно предназначение на територията -
земеделска, с НТП - пасище, м. „О.“, с номер по предходен план - 160054
/едно, шест, нула, нула, пет, четири/. при съседи на имота: 02676.160.156
/нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет,
точка, сто петдесет и шестL 02676.160.78 /нула две хшяди шестстотин
седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, седемдесет и осем,
02676.160.55 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и
шестдесет, точка, петдесет и пет/, 02676.160.33 /нула две хиляди шестстотин
седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, тридесет и три/, 02676.266,4
/нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, двеста шестдесет и
шест, точка, четири/. 02676.160.694 /нула две хиляди шестстотин седемдесет
и шест, точка, сто и шестдесет, точка, шестстотин деветдесет и четири/.
02676,160.53 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и
шестдесет, точка, петдесет и три/, който е част от имот с проектен
идентификатор 02676Л60.171 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и
шест, точка, сто и шестдесет, точка, сто седемдесет и едно! по КККР на гр. Б.,
с НТП - пасище, с площ от 2.651 дка /два декара шестстотин петдесет и един
квадратни метра/, м. „О.“, при граници и съседи: 02676.160.66 /нула две
хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка,
шестдесет и шест/, 02676.266.4 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и
шест, точка, двеста шестдесет и шест, точка, четири/, 02676.160.49 /нула две
хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка,
четиридесет и девет/, 02676.160.50 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и
шест, точка, сто и шестдесет, точка, петдесет/, 02676.160.218 /нула две хиляди
шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, двеста и
осемнадесет/, 02676.160.694 /нула две хшяди шестстотин седемдесет и шест,
точка, сто и шестдесет, точка, шестстотин деветдесет и четири/, 02676.160.33
/нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет,
точка, тридесет и три/, 02676.160.78 /нула две хиляди шестстотин седемдесет
и шест, точка, сто и шестдесет, точка, седемдесет и осем/, 02676.160.55 /нула
две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка,
петдесет и пет/, 02676.160.52 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест,
14
точка, сто и шестдесет, точка, петдесет и две/, 02676.160.162 /нула две хшяди
шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, сто шестдесет и
две/, 02676.160.65 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто
и шестдесет, точка, шестдесет и пет/.
Поддържа се, че е правилен извода на съда, че е налице правен интерес
за ищците да защитят правото си на собственост върху процесният недвижим
имот срещу ответниците. Навежда се, че административният акт, на който
въззиваемите основават претенциите си - Решение № 858/ 25.06.2018 г. на
ОСЗ Б., с което е възстановено правото на собственост на наследниците на
Ал. К.а върху ПИ с идентификатор 02676.160.171 по КККР на гр. Б. с площ от
2651 кв.м. попадащ върху ПИ с идентификатор 02676.160.54 по КККР на гр.
Б., влязло в сила на 13.07.2018 г., вписано в Службата по вписванията с
Вх. рег. № 5819/ 17.09.2018 г., Акт № 181, том XII, дело № 2122/ 2018 г., е
стабилен административен акт с конститутивно действие занапред,
изразяващо се във възникване на собственически права за лицата, ползващи
акта /по смисъла на ТР №1/1997 г. на ОСГК, т.И. Решението на ОСЗ Б., е
валидно и не страда от пороци водещи до неговата нищожност, което се
доказало и в процеса по делото. Поддържа се, че въззивниците - ответници по
делото не успели при условията на пълно и главно доказване, да докажат
претенциите си за право на собственост върху процесния имот, тьй като
Община Б., не е могла правно валидно да прехвърли собственост на Г. Р. с
Договор за замяна на недвижими имоти от 26.02.2003 г. върху имота, именно
защото не е притежавала право на собственост върху същият, а предвид
факта, че продажбата на чужда вещ не може да породи вещно транслантивно
действие, то приобретателите - „В-М“, ЕИК: ***, Й. Г. Р., Б. Ц. Б., А. Г. Р.,
Б.Г. Р., Г.К. Р., не са могли да придобият повече права от своя праводател -
Община Б..
Навежда се, че е правилен извода на съда, при условията на
евентуалност на направено възражение от „В-М“ за придобИе на имота въз
основа на давностно владение, включващо присъединеното владение на
неговите праводатели. Ясно и категорично от свидетелските показания се
установявало, че имота и понастоящем пустее, поради което стана ясно, че не
е установена фактическа власт върху имота от никой от ответниците, освен
което, в подкрепа на твърденията са и мотиви на Решение № 296 от
29.11.2012 г. на ВКС по гр.д.№320/2011 г„ I г. о., ГК, докладчик съдията Д.Ц.,
от което става ясно, че владението след 22.11.1997 г. на земеделски земи, би
могло да доведе до придобИе на право на собственост върху земята, само ако
е било установено след като имотът е възстановен на бившите му
собственици. Същото се подкрепя и от разпоредбите на чл. 5 от ЗВСОНИ, и
от разпоредбата на чл. 10, ал. 13 от ЗСПЗЗ. В настоящият случай става ясно,
че имотът е възстановен на бившите му собственици едва с Решение
№858/25.06.2018 г. на ОСЗ Б., с което е възстановено правото на собственост
на наследниците на Ал. К.а – прави се довод, че не е налице възможност за
15
установяване на фактическа власт върху имота преди тази дата - 25.06.2018 г.
Оспорва се възражението за недопустимост на иска, направено от
въззивника Г. Р., че „в конкретния казус са налице обстоятелства, които водят
до недопустимост на предявения положително установителен иск от
конкретни ищци срещу конкретни ответници“. В жалбата, са изведени от
контекста на съдържанието им цитати от обстоятелствената част на други
съдебни актове по дела, но само дотолкова, че да се изкривят
противоположно диаметрално целта и значението им. Както изчерпателно е
посочено и в исковата молба, между страните са съществували и други
съдебни производства с постановени и влезли в сила съдебни актове, но по
нито едно от тях не е налице сила на присъдено нещо, касаещо спорното
право върху процесният имот.
Сочи се, че с цитираното и от въззивника гр. д. № 943/2011 г., Районен
съд Р. е постановил Решение №2675/18.06.2012 г., с което е отхвърлен
предявеният иск от М. Г.ева К.а и И. Г. К. срещу Б. Ц. Б. и Г. И. И., предмет на
иска са ПИ 02676.160.156 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест,
точка, сто и шестдесет, точка, сто петдесет и шест/ по КККР на гр. Б. - по
предходен план №160156 /едно, шест, нула, едно, пет, шест/, и ПИ
02676.160.54 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и
шестдесет, точка, петдесет и четири/ по КККР на гр. Б. - по предходен план
№160054 /едно, шест, нула, пула, едно, пет, четири/. Сочи се, че
първоинстанционният съдебен акт е обжалван пред Окръжен съд Б, който с
Решение №747/26.02.2013 г. постановено по в.гр.д.№1008/2012 г. е потвърдил
решението на Районен съд Р., като в мотивите на въззивния съд при
постановяване на съдебният акт са, че иска е недоказан защото не е
приключила процедурата по възстановяване на правото на собственост в
стари реални граници върху претендираният имот. Именно поради факта, на
неприключилата административна процедура по възстановяване на правото
на собственост върху процесния имот през целият период от 2003 г. до 2018
г., чрез която въззиваемите да придобият правото на собственост върху
имота, са предприети и последващите действия от тяхна страна, което е
довело до постановяване на Решение № 858/25.06.2018 г. на ОСЗ Б., с което е
възстановено правото на собственост на наследниците на Ал. К.а върху ПИ с
идентификатор 02676.160.171 по КККР на гр. Б. с площ от 2651 кв.м. попадащ
върху ПИ с идентификатор 02676.160.54 по КККР на гр. Б., и съответно до
настоящите претенции. От внимателен прочит на всички постановени
съдебни актове по цитирани в исковата молба в настоящият процес съдебни
производства, става ясно, че недовършената административна процедура в
продължение на 15 години, е довеждала до преждевременност на
образуваните дела, а от там и до тяхната недопустимост и неоснователност.
Сочи се, че Решение № 958/ 2012 г. по гр. д.№ 781/ 2004 г. по описа на
Районен съд Р., е обжалвано пред Административен съд - Б, който с Решение
16
№ 1585/ 05.11.2012 г. постановено по к. адм. д.№ 482/ 2012 г., е отменил
Решение № 958/ 24.02.2012 г. постановено по адм. Д. № 781/ 2004 г. на
Районен съд - Р., отменил е Решение № 8586/ 08.09.2004 г. на ОСЗГ Б. и е
върнал преписката на ОСЗГ Б. за ново разглеждане и произнасяне по
заявление с Вх. № 2141/ 16.04.2004 г. за възстановяване на собствеността на
наследниците на Ал. Г.ева К.а на имот, установен със съдебно Решение №
466/ 15.12.2003 г. постановено по гр. д.№ 529/ 2003 г. по описа на Районен съд
- Р.. Решението е окончателно. Именно това е крайният акт на съда, с който
става ясно, че е отменено незаконосъобразен административен акт и е върната
преписката за нова разглеждане и произнасяне от ОСЗ Б..
Поддържа се, че неправилни са съжденията на пълномощника на
въззивника че в Решение № 858/ 25.06.2018 г. на ОСЗ Б. „не са изпълнение
изискванията на чл.18ж от ППЗСПЗЗ, като се се сочи, че от цитираният и
представен по делото административен акт, е че същият отговаря на всички
изискуеми по закон реквизити, имота е индивидуализиран по
местоположение - с проектен идентификатор 02676.160.171 /нула две хиляди
шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, сто седемдесет
и едно/ по КККР на гр. Б., с НТП - пасище, с площ от 2.651 дка 1два декара
шестстотин петдесет и един квадратни метра/, м. „О.“, при граници и съседи:
02676.160.66, 02676.266.4, 02676.160.49, 02676.160.50, 02676.160.218,
02676.160.694, 02676.160.33, 02676.160.78, 02676.160.55, 02676.160.52,
02676.160.162, 02676.160.65, който попада върху имот с ПИ 02676.160.156
Iнула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет,
точка, сто петдесет и шест/ собственост на „ДУРИМЕКС“ ЕООД,
ЕИК:*********, с площ от 599 кв.м. /петстотин деветдесет и девет квадратни
метра/, трайно предназначение на територията - земеделска, с НТП - пасище,
върху имот с ПИ 02676.160.54 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и
шест, точка, сто и шестдесет, точка, петдесет и четири! по КККР на гр. Б.
одобрена със Заповед №РД-18-81/10.12.2009 г. на Изл.Директор на АГКК,
собственост на „В-М“, ЕИК:***, с площ от 799 кв.м. /седемстотин деветдесет
и девет квадратни метра/, трайно предназначение на територията -
земеделска, с НТП - пасище, м. „О.“, с номер по предходен план - 160054
/едно, шест, нула, нула, пет, четири/, при съседи на имота: 02676.160.156.
02676.160.78, 02676.160.55, 02676.160.33, 02676.266.4, 02676.160.694,
02676.160.53 и върху имот с ПИ 02676.160.53 /пула две хиляди шестстотин
седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, петдесет и три/ собственост
на Община Б., ЕИК:*********, с площ от 1253 кв.м. /хиляда двеста петдесет и
три квадратни метра/, трайно предназначение на територията - земеделска, с
НТП - нива. Поддържа се, че с Решение № 858/ 25.06.2018 г. на ОСЗ Б., с
което е възстановено правото на собственост на наследниците на Ал. К.а
върху ПИ с идентификатор 02676.160.171 по КККР на гр. Б. с площ от 2651
кв.м. попадащ и върху ПИ с идентификатор 02676.160.54 по КККР на гр. Б., е
влязло в сила на 13.07.2018 г., и е вписано в Службата по вписванията с
Вх.рег.№5819/17.09.2018 г., Акт №181, том XII, дело №2122/2018 г., т.е.
17
извършена е преценка за наличието на всички изискуеми по закон документи,
придружаващи възстановителното решение и на базата на които е извършено
вписване на административният акт от Службата по вписвания към Районен
съд Р..
Навежда се, че правилно съда е отбелязал в съдебният си акт, докъде
може да се разпростира косвеният съдебен контрол в настоящият казус,
предвид законовите разпоредби и константната и задължителната съдебна
практика, а именно - ответника не може да оспорва материалната
законосъобразност на решението по чл.14 от ЗСПЗЗ за възстановяване на
собствеността върху съответния имот на бившия собственик или на
наследниците в случаите когато е налице конкуренция на права между
собственик на имот, чието право на собственост е възстановено по реда на
ЗСПЗЗ и лице, което твърди че владее имота и е придобило правото на
собственост на друго деривативно или оригинерно основание, но с начален
момент след влизане в сила на ЗСПЗЗ.
Навежда се, че Община Б. като отвеник по делото, не е взел отношение
чрез всички допустими по закон средства - няма писмен отговор, не е
изразено становище и др., т.е. дезинтересирана е от изхода на делото, а освен
това изрично с писмо с Изх.№07-01- 3217/14.02.2012 г. Община Б. е
удостоверила, че не е имало издадени актове за общинска собственост за
имотите предмет на замяна, поради което такива не могат да бъдат
представени по делото. Освен това с писмо Изх.№Б-147-М/Ю.02.2012 г. до
Районен съд по гр.д.№943/2011 г., ОСЗ Б., е информирала съда, че преписка
за възстановяване на собствеността върху имоти №160054 /едно, шест, нула,
нула, едно, пет, четири/ и №160156 /едно, шест, нула, едно, пет, шест/ на
името на Община Б. не може да бъде предоставена, тъй като няма такава,
както и няма решение за възстановяване на собствеността върху цитираните
имоти. От изложеното следва, че Община Б. ясно и категорично е заявила, че
няма документ за собственост върху имота, като това е потвърдено и от ОСЗ
Б..
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря
на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално
допустимо.
Подадена е и въззивна жалба „В-М“ ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Кремиковци“, м-ст „Я.“ № 6,
представлявано от В.М. – управител, Й. Г. Р., ЕГН **********, срещу
решение № 3344/ 10.08.2020 г., постановено по гражданско дело № 507/ 2019
г. на Pайонен съд – Р..
Навежда се, че правните изводи на първоинстанционния съд не
кореспондират с ангажираните по делото доказателства, като последните са
обсъждани с оглед изградено предварително становище на решаващия съд,
18
като се прави довод, че това е довело до постановяването на порочен съдебен
акт. Поддържа се, че в нарушение на процесуалните правила, съдът не е
обсъдил в пълнота фактите по делото, като е игнорирал както събраните по
делото доказателства. Поддържа се, че е нарушен и материалния закон.
Поддържа се, че неправилен и несъобразен с материалния закон е
решаващият извод на първоинстанционния съд, че било „недопустимо да се
изследва факта дали наследодателят на ищците е бил титуляр на правото на
собственост върху земеделската земя към момента на нейното масовизиране“.
Тежестта на доказване не е задължение да се представят доказателства.
Въпросът за доказателствената тежест е въпрос за последиците от
недоказването, а доказателствената тежест се състои в правото и
задължението на съда да приеме за ненастьпила тази правна последица, чийто
юридически факт не е доказан. Общото правило за разпределение на
доказателствената тежест между страните гласи, че всяка страна носи
доказателствената тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за
себе си правни последици, които именно за това претендира като настъпили.
За разпределението на доказателствената тежест е без всякакво значение
каква процесуална роля заема страната, решаващо е каква правна последица
страната претендира като настъпила, което следва непосредствено от
материалноправните норми, а те сочат както правнорелевантните факти, така
и спрямо кои лица възникват техните правни последици. Елементите,
обуславящи реституирането на земята по специалния закон са: правото на
собственост на заявителя, съответно на неговите наследодатели върху
заявените имоти към датата на отнемането им по някоя от хипотезите на чл.
10 ЗСПЗЗ; отнемането на собствеността по някоя от хипотезите на чл. 10
ЗСПЗЗ; земеделският характер на земята, респективно попадането й в
хипотезите на някои от изключенията на чл. 10, по силата на които
собствеността се възстановява и върху неземеделски по смисъла на закона
имоти. Липсата на някой от тези елементи, наличието на които е кумулативно
предвидено, обуславя неоснователността на претенцията за реална
реституция. По този начин, както в административната процедура, така и в
исковото производство ищците следва да установят по безспорен начин, че
наследодателят им е била собственик на земята при внасянето
(обобществяването, завземането) й в ТКЗС. При това, в исковото
производство допустимите доказателства и доказателствени средства се
определят от общия нормативен акт ГПК, като всяка от страните следва да
установи по несъмнен начин обстоятелствата, от които черпи права.
Поддържа се, че несъобразени с приетите за установени факти и
обстоятелства по делото, са решаващите изводи на първоинстанционният съд,
че ответникът не може да възразява, че лицето на което е възстановена
собствеността, респ. неговият наследодател, не е бил собственик на имота
към момента на образуване на ТКЗС, или че възстановеният имот не е
идентичен с притежавания преди колективизацията. Според първата
инстанция това следвало от задължителните тълкувателни разяснения, дадени
19
в Тълкувателно решение № 9 от 7.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 9/2012 г.,
ОСГК. Цитираното от Районен съд Р. тълкувателно решение се отнася до
ответник по иск за собственост, основан на земеделска реституция, който
противопоставя върху имота права по S 4а или § 46 ПЗР на ЗСПЗЗ. В
настоящото производство нито един от ответниците не се позовава на права
по § 4а или § 46 ПЗР на ЗСПЗЗ. Поради това въпросното тълкувателно
решение не е приложимо в конкретния случай - то касае само ограничената
хипотеза, в която ответникът противопоставя на ищеца възражение за
наличие на права по § 4а и 46 ПЗР на ЗСПЗЗ. Ищецът, който заявява по
отношение на ответника права на собственост, следва да докаже по реда на
пълното и главно доказване своето абсолютно вещно право, т.е. следва да
установи че е бил собственик или наследник на лице, притежавало земеделска
земя и че е извършена реституция на земеделската земя, финализирана със
стабилен административен акт за нейното възстановяване. Когато
реституцията е извършена в реални граници следва да установи и
обстоятелството, че именно това е земята, която е била обобществена. В
производството по настоящото дело това обстоятелство не бе доказано.
(Решение № 490 от 16.06.2010 г. по гр. д. № 1225/2009 г. на Върховен
касационен съд, Гражданска колегия, IГ. О.)
Навежда се, че придобИето въз основа на давностно владение може да
се установи чрез свидетелски показания, които да установят срока на
фактическата власт върху имота. От събраните в настоящото производство
гласни доказателствени средства изобщо не биха могли да се извлекат данни
за границите на претендирания от ищците имот, нито за неговата площ, още
по-малко - за периода на давностно владение. Това е така, тъй като видно от
протокола от о.с.з. от 10.06.2020 г., свидетелските показания на ищцовите
свидетели включват само откъслечни разкази на лица, които са били на
невръстна възраст в периода, за който предават информация, без да има
конкретика за основните елементи, които биха могли да индивидуализират
една вещ, нито за началния или крайния момент на давностното владение.
Сочи се, че съществува още съдебна практика, която изследва
фактическия състав, от който възниква правото на собственост върху
възстановени по реда ЗСПЗЗ земеделски земи. Правото на собственост
възниква от смесен фактически състав, който включва: право на собственост
върху земята преди включването й в ТКЗС, включването й в ТКЗС или
отнемането й при хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ, наследствено правоприемство
/в случай, че имотът се възстановява на наследници/ и административен акт -
решение на поземлената комисия. В допълнение, при спор за собственост
върху такива имоти следва да е налице сериозна проверка по делото относно
индивидуализация на процесния поземлен имот. Отделно от това, решението
на поземлената комисия доказва правото на собственост върху земеделски
имот към настоящия момент, той има силата на констативен нотариален акт, а
по настоящото дело предмет на доказване е правото на собственост върху
20
земеделския имот към минал момент - момента на включването на имота в
ТКЗС, ДЗС или друга образувана въз основа на тях кооперативна
организация. В този смисъл са следните решения на ВКС: Решение № 441 от
8.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5273/2007 г., I г. о., ГК; Определение № 992 от
4.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 511/2010 г., I г. о., ГК; Решение № 913 от
27.11.2009 г. по гр. д. № 1977/2008 г. на Върховен касационен съд; Решение
№ 718 от 06.01.2011 г. по гр. д. № 1506/2009 г. на ВКС и др.
Прави се довод, че решаващите изводи на съда се базират на съдебна
практика, която е неотносима към разглеждания правен спор. Цитираната от
първоинстанционния съд съдебна практика е формирала крайните изводи на
съда, но тя почива на друга фактическа обстановка, като съдът не е вникнал
във фактите по съдебните решения, на които се е позовал. Фактите по
настоящото дело са коренно различни.
Прави се довод, че правните изводи не съответстват на събраните по
делото доказателства, а други доказателства са тълкувани и на същите е
придавано значение, каквото те не установяват. В полза на ищците са
кредитирани свидетелски показания, които не дават конкретен отговор за
периода на давностно владение, нито за границите на владения имот. В
допълнение, както бе посочено и по-горе, съдът се е позовал на съдебна
практика, която не кореспондира на предмета на делото и същата не е
приложима към разглеждания правен спор. Необоснован е и вторият решаващ
извод на съда, че към момента на сключване на договора за замяна с
ответника Г.К. Р. Община Б. не е притежавала документ за собственост върху
процесния имот и затова не е могла валидно да прехвърли собствеността с
представения по делото договор за замяна. Този извод е направен вследствие
на неприлагане на правилата на логическото мислене и несъобразяване на
каузалните връзки между фактите.
Навежда се, че от това, че не е издаден акт за частна общинска
собственост, не следва имплицитно, че поради тази причина имотът не е
общинска собственост. Дейността на общината по актуване, респ. деактуване
е дейност по отчитане и управление на имотите - общинска собственост. Тези
актове имат декларативно действие като официален писмен документ, но
нямат конститутивен ефект. По своята правна природа актът за общинска
собственост не е индивидуален административен акт, а е свидетелстващ
документ с характер на вътрешнослужебен акт. Волеизявлението, с което се
разпорежда актуване или деактуване на имот - частна или публична общинска
собственост, не е насочено към гражданите или организациите, т. е. те не са
негов адресат. Следователно, те само констатират един вече настъпил на
друго основание факт. Ето защо, липсата на акт за частна общинска
собственост сам по себе си не означава, че имотът не е бил общински.
Поддържа се, че за голям брой имоти, собственост на Община Б., но за
такива, които са били включени в ТКЗС, Община Б. е пропуснала тяхното
21
заявяване за възстановяване в срока по чл. 11, ал. 1 от ЗСПЗЗ, като
впоследствие е водила редица дела по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ.
Оспорва се дейността на съда по кредитиране на показанията на
свидетелите, като се сочи, че стигнал първостепенния съд до неправилния
извод, че не са упражнявали въззивниците владение върху процесния имот,
като при преценката на гласни доказателства съдът не е да посочил
съображения защо не дава вяра на свидетелите, които приема за
недостоверни.
Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 3344/
10.08.2020 г., постановено по гражданско дело № 507/ 2019 г. на Pайонен съд
– Р., като искането е иска да бъде отхвърлен. Претендира направените
разноски по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната
жалба от въззиваемата страна, в която се оспорват наведените във въззивната
жалба възражения. Поддържа се, че решението правилно и законосъобразно,
поради което следва да се потвърди.
Поддържа се, че правилно съда, при преценка на всички събрани по
делото доказателства, поотделно и съвкупност - на представените документи,
разпит на допуснатите в процеса свидетели и изготвената експертиза, е
постановил своя акт с който е признал за установено по отношение на
ответниците в първоинстанционното дело - „В-М“, ЕИК: ***, Й. Г. Р., Б. Ц. Б.,
А. Г. Р., Б.Г. Р., Г.К. Р., Община Б., че ищците И. Г. К., И.Д. К. и Р. Д. К.,
всички като наследници на Ал. Г.ева К.а, са собственици на ПИ 02676.160.54
/нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет,
точка, петдесет и четири! по КККР на гр. Б. одобрена със Заповед №РД-18-
81/10.12,2009 г. на Изп.Директор на АГКК. с площ от 799 кв.м. /седемстотин
деветдесет и девет квадратни метра/, трайно предназначение на територията -
земеделска, с НТП - пасище, м. „О.“, с номер по предходен план - 160054
/едно, шест, нула, нула, пет, четири/. при съседи на имота: 02676.160.156
/нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет,
точка, сто петдесет и шестL 02676.160.78 /нула две хшяди шестстотин
седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, седемдесет и осем,
02676.160.55 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и
шестдесет, точка, петдесет и пет/, 02676.160.33 /нула две хиляди шестстотин
седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, тридесет и три/, 02676.266,4
/нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, двеста шестдесет и
шест, точка, четири/. 02676.160.694 /нула две хиляди шестстотин седемдесет
и шест, точка, сто и шестдесет, точка, шестстотин деветдесет и четири/.
02676,160.53 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и
шестдесет, точка, петдесет и три/, който е част от имот с проектен
идентификатор 02676Л60.171 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и
шест, точка, сто и шестдесет, точка, сто седемдесет и едно! по КККР на гр. Б.,
22
с НТП - пасище, с площ от 2.651 дка /два декара шестстотин петдесет и един
квадратни метра/, м. „О.“, при граници и съседи: 02676.160.66 /нула две
хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка,
шестдесет и шест/, 02676.266.4 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и
шест, точка, двеста шестдесет и шест, точка, четири/, 02676.160.49 /нула две
хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка,
четиридесет и девет/, 02676.160.50 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и
шест, точка, сто и шестдесет, точка, петдесет/, 02676.160.218 /нула две хиляди
шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, двеста и
осемнадесет/, 02676.160.694 /нула две хшяди шестстотин седемдесет и шест,
точка, сто и шестдесет, точка, шестстотин деветдесет и четири/, 02676.160.33
/нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет,
точка, тридесет и три/, 02676.160.78 /нула две хиляди шестстотин седемдесет
и шест, точка, сто и шестдесет, точка, седемдесет и осем/, 02676.160.55 /нула
две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка,
петдесет и пет/, 02676.160.52 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест,
точка, сто и шестдесет, точка, петдесет и две/, 02676.160.162 /нула две хшяди
шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, сто шестдесет и
две/, 02676.160.65 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто
и шестдесет, точка, шестдесет и пет/.
Поддържа се, че е правилен извода на съда, че е налице правен интерес
за ищците да защитят правото си на собственост върху процесният недвижим
имот срещу ответниците. Навежда се, че административният акт, на който
въззиваемите основават претенциите си - Решение № 858/ 25.06.2018 г. на
ОСЗ Б., с което е възстановено правото на собственост на наследниците на
Ал. К.а върху ПИ с идентификатор 02676.160.171 по КККР на гр. Б. с площ от
2651 кв.м. попадащ върху ПИ с идентификатор 02676.160.54 по КККР на гр.
Б., влязло в сила на 13.07.2018 г., вписано в Службата по вписванията с
Вх. рег. № 5819/ 17.09.2018 г., Акт № 181, том XII, дело № 2122/ 2018 г., е
стабилен административен акт с конститутивно действие занапред,
изразяващо се във възникване на собственически права за лицата, ползващи
акта /по смисъла на ТР №1/1997 г. на ОСГК, т.И. Решението на ОСЗ Б., е
валидно и не страда от пороци водещи до неговата нищожност, което се
доказало и в процеса по делото. Поддържа се, че въззивниците - ответници по
делото не успели при условията на пълно и главно доказване, да докажат
претенциите си за право на собственост върху процесния имот, тьй като
Община Б., не е могла правно валидно да прехвърли собственост на Г. Р. с
Договор за замяна на недвижими имоти от 26.02.2003 г. върху имота, именно
защото не е притежавала право на собственост върху същият, а предвид
факта, че продажбата на чужда вещ не може да породи вещно транслантивно
действие, то приобретателите - „В-М“, ЕИК: ***, Й. Г. Р., Б. Ц. Б., А. Г. Р.,
Б.Г. Р., Г.К. Р., не са могли да придобият повече права от своя праводател -
Община Б..
23
Навежда се, че е правилен извода на съда, при условията на
евентуалност на направено възражение от „В-М“ за придобИе на имота въз
основа на давностно владение, включващо присъединеното владение на
неговите праводатели. Ясно и категорично от свидетелските показания се
установявало, че имота и понастоящем пустее, поради което стана ясно, че не
е установена фактическа власт върху имота от никой от ответниците, освен
което, в подкрепа на твърденията са и мотиви на Решение № 296 от
29.11.2012 г. на ВКС по гр.д.№320/2011 г„ I г. о., ГК, докладчик съдията Д.Ц.,
от което става ясно, че владението след 22.11.1997 г. на земеделски земи, би
могло да доведе до придобИе на право на собственост върху земята, само ако
е било установено след като имотът е възстановен на бившите му
собственици. Същото се подкрепя и от разпоредбите на чл. 5 от ЗВСОНИ, и
от разпоредбата на чл. 10, ал. 13 от ЗСПЗЗ. В настоящият случай става ясно,
че имотът е възстановен на бившите му собственици едва с Решение
№858/25.06.2018 г. на ОСЗ Б., с което е възстановено правото на собственост
на наследниците на Ал. К.а – прави се довод, че не е налице възможност за
установяване на фактическа власт върху имота преди тази дата - 25.06.2018 г.
Оспорва се възражението за недопустимост на иска, направено от
въззивника Г. Р., че „в конкретния казус са налице обстоятелства, които водят
до недопустимост на предявения положително установителен иск от
конкретни ищци срещу конкретни ответници“. В жалбата, са изведени от
контекста на съдържанието им цитати от обстоятелствената част на други
съдебни актове по дела, но само дотолкова, че да се изкривят
противоположно диаметрално целта и значението им. Както изчерпателно е
посочено и в исковата молба, между страните са съществували и други
съдебни производства с постановени и влезли в сила съдебни актове, но по
нито едно от тях не е налице сила на присъдено нещо, касаещо спорното
право върху процесният имот.
Сочи се, че с цитираното и от въззивника гр. д. № 943/2011 г., Районен
съд Р. е постановил Решение №2675/18.06.2012 г., с което е отхвърлен
предявеният иск от М. Г.ева К.а и И. Г. К. срещу Б. Ц. Б. и Г. И. И., предмет на
иска са ПИ 02676.160.156 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест,
точка, сто и шестдесет, точка, сто петдесет и шест/ по КККР на гр. Б. - по
предходен план №160156 /едно, шест, нула, едно, пет, шест/, и ПИ
02676.160.54 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и
шестдесет, точка, петдесет и четири/ по КККР на гр. Б. - по предходен план
№160054 /едно, шест, нула, пула, едно, пет, четири/. Сочи се, че
първоинстанционният съдебен акт е обжалван пред Окръжен съд Б, който с
Решение №747/26.02.2013 г. постановено по в.гр.д.№1008/2012 г. е потвърдил
решението на Районен съд Р., като в мотивите на въззивния съд при
постановяване на съдебният акт са, че иска е недоказан защото не е
приключила процедурата по възстановяване на правото на собственост в
стари реални граници върху претендираният имот. Именно поради факта, на
24
неприключилата административна процедура по възстановяване на правото
на собственост върху процесния имот през целият период от 2003 г. до 2018
г., чрез която въззиваемите да придобият правото на собственост върху
имота, са предприети и последващите действия от тяхна страна, което е
довело до постановяване на Решение № 858/25.06.2018 г. на ОСЗ Б., с което е
възстановено правото на собственост на наследниците на Ал. К.а върху ПИ с
идентификатор 02676.160.171 по КККР на гр. Б. с площ от 2651 кв.м. попадащ
върху ПИ с идентификатор 02676.160.54 по КККР на гр. Б., и съответно до
настоящите претенции. От внимателен прочит на всички постановени
съдебни актове по цитирани в исковата молба в настоящият процес съдебни
производства, става ясно, че недовършената административна процедура в
продължение на 15 години, е довеждала до преждевременност на
образуваните дела, а от там и до тяхната недопустимост и неоснователност.
Сочи се, че Решение № 958/ 2012 г. по гр. д.№ 781/ 2004 г. по описа на
Районен съд Р., е обжалвано пред Административен съд - Б, който с Решение
№ 1585/ 05.11.2012 г. постановено по к. адм. д.№ 482/ 2012 г., е отменил
Решение № 958/ 24.02.2012 г. постановено по адм. Д. № 781/ 2004 г. на
Районен съд - Р., отменил е Решение № 8586/ 08.09.2004 г. на ОСЗГ Б. и е
върнал преписката на ОСЗГ Б. за ново разглеждане и произнасяне по
заявление с Вх. № 2141/ 16.04.2004 г. за възстановяване на собствеността на
наследниците на Ал. Г.ева К.а на имот, установен със съдебно Решение №
466/ 15.12.2003 г. постановено по гр. д.№ 529/ 2003 г. по описа на Районен съд
- Р.. Решението е окончателно. Именно това е крайният акт на съда, с който
става ясно, че е отменено незаконосъобразен административен акт и е върната
преписката за нова разглеждане и произнасяне от ОСЗ Б..
Поддържа се, че неправилни са съжденията на пълномощника на
въззивника че в Решение № 858/ 25.06.2018 г. на ОСЗ Б. „не са изпълнение
изискванията на чл.18ж от ППЗСПЗЗ, като се се сочи, че от цитираният и
представен по делото административен акт, е че същият отговаря на всички
изискуеми по закон реквизити, имота е индивидуализиран по
местоположение - с проектен идентификатор 02676.160.171 /нула две хиляди
шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, сто седемдесет
и едно/ по КККР на гр. Б., с НТП - пасище, с площ от 2.651 дка 1два декара
шестстотин петдесет и един квадратни метра/, м. „О.“, при граници и съседи:
02676.160.66, 02676.266.4, 02676.160.49, 02676.160.50, 02676.160.218,
02676.160.694, 02676.160.33, 02676.160.78, 02676.160.55, 02676.160.52,
02676.160.162, 02676.160.65, който попада върху имот с ПИ 02676.160.156
Iнула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет,
точка, сто петдесет и шест/ собственост на „ДУРИМЕКС“ ЕООД,
ЕИК:*********, с площ от 599 кв.м. /петстотин деветдесет и девет квадратни
метра/, трайно предназначение на територията - земеделска, с НТП - пасище,
върху имот с ПИ 02676.160.54 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и
шест, точка, сто и шестдесет, точка, петдесет и четири! по КККР на гр. Б.
25
одобрена със Заповед №РД-18-81/10.12.2009 г. на Изл.Директор на АГКК,
собственост на „В-М“, ЕИК:***, с площ от 799 кв.м. /седемстотин деветдесет
и девет квадратни метра/, трайно предназначение на територията -
земеделска, с НТП - пасище, м. „О.“, с номер по предходен план - 160054
/едно, шест, нула, нула, пет, четири/, при съседи на имота: 02676.160.156.
02676.160.78, 02676.160.55, 02676.160.33, 02676.266.4, 02676.160.694,
02676.160.53 и върху имот с ПИ 02676.160.53 /пула две хиляди шестстотин
седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, петдесет и три/ собственост
на Община Б., ЕИК:*********, с площ от 1253 кв.м. /хиляда двеста петдесет и
три квадратни метра/, трайно предназначение на територията - земеделска, с
НТП - нива. Поддържа се, че с Решение № 858/ 25.06.2018 г. на ОСЗ Б., с
което е възстановено правото на собственост на наследниците на Ал. К.а
върху ПИ с идентификатор 02676.160.171 по КККР на гр. Б. с площ от 2651
кв.м. попадащ и върху ПИ с идентификатор 02676.160.54 по КККР на гр. Б., е
влязло в сила на 13.07.2018 г., и е вписано в Службата по вписванията с
Вх.рег.№5819/17.09.2018 г., Акт №181, том XII, дело №2122/2018 г., т.е.
извършена е преценка за наличието на всички изискуеми по закон документи,
придружаващи възстановителното решение и на базата на които е извършено
вписване на административният акт от Службата по вписвания към Районен
съд Р..
Навежда се, че правилно съда е отбелязал в съдебният си акт, докъде
може да се разпростира косвеният съдебен контрол в настоящият казус,
предвид законовите разпоредби и константната и задължителната съдебна
практика, а именно - ответника не може да оспорва материалната
законосъобразност на решението по чл.14 от ЗСПЗЗ за възстановяване на
собствеността върху съответния имот на бившия собственик или на
наследниците в случаите когато е налице конкуренция на права между
собственик на имот, чието право на собственост е възстановено по реда на
ЗСПЗЗ и лице, което твърди че владее имота и е придобило правото на
собственост на друго деривативно или оригинерно основание, но с начален
момент след влизане в сила на ЗСПЗЗ.
Навежда се, че Община Б. като отвеник по делото, не е взел отношение
чрез всички допустими по закон средства - няма писмен отговор, не е
изразено становище и др., т.е. дезинтересирана е от изхода на делото, а освен
това изрично с писмо с Изх.№07-01- 3217/14.02.2012 г. Община Б. е
удостоверила, че не е имало издадени актове за общинска собственост за
имотите предмет на замяна, поради което такива не могат да бъдат
представени по делото. Освен това с писмо Изх.№Б-147-М/Ю.02.2012 г. до
Районен съд по гр.д.№943/2011 г., ОСЗ Б., е информирала съда, че преписка
за възстановяване на собствеността върху имоти №160054 /едно, шест, нула,
нула, едно, пет, четири/ и №160156 /едно, шест, нула, едно, пет, шест/ на
името на Община Б. не може да бъде предоставена, тъй като няма такава,
както и няма решение за възстановяване на собствеността върху цитираните
26
имоти. От изложеното следва, че Община Б. ясно и категорично е заявила, че
няма документ за собственост върху имота, като това е потвърдено и от ОСЗ
Б..
Като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените
доводи и съображения на страните, както и събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено следното:
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена
е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, съдържа необходимите приложения, включително доказателство за
платена държавна такса, поради което е допустима и подлежи на разглеждане
по същество.
Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК
са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното
в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – само по
посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на
решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост.
Положителният изход на спора по предявения иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК се основава на успешното доказване от страна на ищеца,
че е собственик на имота на въведеното основание – въз основа на реституция
и наследствено правоприемство.
Производството пред първоинстанционният съд е образувано по искова
молба депозирана от И. Г. К., ЕГН **********, И.Д. К., ЕГН ********** и Р.
Д. К., ЕГН **********, чрез адв. К.С. В., АК – Кюстендил, против „В-М“
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Кремиковци“, м-ст „Я.“ № 6, представлявано от В.М. – управител, Й. Г. Р.,
ЕГН **********, Б. Ц. Б., ЕГН **********, А. Г. Р., ЕГН **********, Б.Г. Р.,
ЕГН **********, Г.К. Р., ЕГН ********** и Община Б., представлявана от
Кмета.
В хода на процеса, е починал И. Г. К., ЕГН **********, като са
конституирани наследниците му Е.М. К.а, ЕГН **********, К. И. П., ЕГН
********** и С.И. К.а, ЕГН **********.
Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че като
27
наследници на Ал. Г.ева К.а, б.ж. на гр. Б., ищците се легитимират като
собственици по наследство и реституция на имот №02676.160.171 по КККР на
гр. Б., с НТП - пасище, с площ от 2.651 дка, м. „О.“. Посочения имот им е
възстановен с Решение №858/25.06.2018 г. на Общинска служба по земеделие
гр. Б. /ОСЗ/. Решението е влязло в сила на 13.07.2018 г. и е вписано в
Службата по вписванията с Вх.рег.№5819/17.09.2018 г., Акт №181, том XII,
дело №2122/2018 г.
Със заявление Вх.№01-310347/23.10.2018 г. на СГКК Б, заявили
отразяване в КККР на гр. Б. на Решение №858/25.06.2018 г. на ОСЗ Б.. Със
Заповед №17-125/20.02.2019 г. на Началника на СГКК Б е постановен отказ от
изменение на КККР, поради постъпили възражения с Рег.№02-
1900/19.12.2018 г. от „ДУРИМЕКС“ ЕООД, чрез Костадин Иов Дурчов -
Управител, и възражение с Рег.№02-176/15.02.2019 г. от „В-М“ ООД, чрез
Адв. П.С.. Сочи се, че СГКК Б е издала скица-проект №15-148411/20.02.2019
г. за проектен имот с идентификатор 02676.160.171, в м. „О.“ по КККР на гр.
Б., при съседи: 02676.160.66, 02676.266.4, 02676.160.49, 02676.160.50,
02676.160.218, 02676.160.694, 02676.160.33, 02676.160.78, 02676.160.55,
02676.160.52, 02676.160.162, 02676.160.65. Според ищците от скицата-проект
е видно, че имота попада върху имот с ПИ 02676.160.156 собственост на
„ДУРИМЕКС“ ЕООД, ЕИК:*********, с площ от 599 кв.м., трайно
предназначение на територията - земеделска, с НТП — пасище, върху имот с
ПИ 02676.160.54 по КККР на гр. Б. одобрена със Заповед №РД-18-
81/10.12.2009 г. на Изп.Директор на АГКК. собственост на „В-М“. ЕИК:***, с
площ от 799 кв.м., трайно предназначение на територията - земеделска, с НТП
- пасище, м. „О.“, с номер по предходен план - 160054 и върху имот с ПИ
02676.160.53 собственост на Община Б., ЕИК:*********, с площ от 1253 кв.м.
На основание заявление с Вх.№94-19-1148/06.03.2019 г. депозирано в Община
Б., е издадена Заповед №03-19-47/27.03.2019 г. на Кмета на Община Б., с
която е наредено във връзка с Решение № 858/25.06.2018 г. на ОСЗ Б., да се
отпише от актовите книги за общинските недвижими имоти и да се предаде
на наследниците на Ал. Г.ева К.а ПИ 02676.160.53 /нула две хиляди
шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, петдесет и три/,
с площ от 1253 кв.м. /хиляда двеста петдесет и три квадратни метра/, трайно
предназначение на територията - земеделска, с НТП - нива.
Ищците твърдят, че процедурата по възстановяване на собствеността
върху имот 02676.160.171 на наследниците на Ал. Г.ева К.а с Решение
№858/25.06.2018 г. на Общинска служба по земеделие гр. Б. /ОСЗ/,
продължила 15 години. В тази връзка са изложени доводи, че с Решение
№466/15.12.2003 г. постановено по гр.д.№529/2003 г. по описа на Районен съд
- Р., по депозиран иск с правно основание Чл.11, ал.2 от Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/, е прието за
установено по отношение на Общинска служба по земеделие и гори - Б.
/настояща ОСЗ/, правото им, като наследници на Ал. Г.ева К.а, да си
28
възстановят собствеността върху имот - нива в м. „О.“ с площ от 2.315 дка.
Съдебният акт е влязъл в законна сила на 05.01.2004 г. Със Заявление Вх.
№2141/16.04.2004 г. в ОСЗГ Б., един от наследниците е заявил процесният
имот пред службата. По повод на подаденото заявление и в изпълнение на
съдебното решение, ОСЗГ се е произнесла с Решение №858а/30.04.2004 г., с
което е признала правото на собственост на наследниците на Ал. Г.ева К.а в
съществуващи стари реални граници върху имот - нива с площ от 2.315 дка
/два декара триста и петнадесет квадратни метра/, осма категория, находящ се
в м. „О.“, землище на гр. Б.. Решението е връчено на 03.05.2004 г. на И.К..
Въпреки постановеното и влязло в сила Решение №858а/30.04.2004 г., с друго
свое Решение №8586/08.09.2004 г., ОСЗГ Б. отново се произнесе по
процесният имот, като възстановила собствеността на наследниците на Ал.
Г.ева К.а в съществуващи стари реални граници върху част от имота, а
именно - нива с площ от 1.254 дка, осма категория, находящ се в м. „О.“,
землище на гр. Б. и отказала да възстанови собствеността в съществуващи
стари реални граници върху останала част с площ от 0.405 дка, осма
категория, находящ се в м. „О.“, землище на гр. Б., с мотив - съгласно
протокол от 16.06.2004 г. на ОСЗГ Б. за анкетиране на имота по молба
№204/03.05.2004 г. по Наредба за поддържане и осъвременяване на КВС на
място е установено, че имотът се намира в стари съществуващи граници и
идентифициран от И. Г. К. - наследник на Ал. Г.ева К.а по удостоверение за
наследници №1592/08.09.2004 г. Част от имота в размер на 0.113 дка попадала
в имот с пл.№160156 /едно, шест, нула, едно, пет, шест/ - собственост на И
Костадинов Дурчов. Част от имота в размер на 0.292 дка, попадала в имот
№160054, собственост на А. Г. Р. - налице е спор за материално право с
горепосочените лица. Решението е връчено на 08.09.2004 г. на И.К..
По жалба на И.К. срещу решението на ОСЗГ е образувано адм.д.
№781/2004 г. по описа на Районен съд - Р.. По делото е допусната с
Определение №90/15.09.2004 г. и наложена с Обезпечителна заповед
№91/15.09.2004 г. обезпечителна мярка - Възбрана. В обстоятелствената част
на исковата молба са изложени съображения в тази насока. С Решение
№958/24.02.2012 г. постановено по адм.д.№781/2004 г., Районен съд - Р. е
отхвърлил жалбата на И.К. срещу Решение №8586/08.09.2004 г. на ОСЗГ Б.
като неоснователна. Първоинстанционното решение е обжалвано пред
Административен съд - Б, който с Решение №1585/05.11.2012 г. постановено
по к.адм.д.№482/2012 г. е отменил Решение №958/24.02.2012 г. постановено
по адм.д.№781/2004 г. на Районен съд - Р., отменил е Решение
№8586/08.09.2004 г. на ОСЗГ Б. и е върнал преписката на ОСЗГ Б. за ново
разглеждане и произнасяне по заявление с Вх.№2141/16.04.2004 г. за
възстановяване на собствеността на наследниците на Ал. Г.ева К.а на имот,
установен със съдебно Решение №466/15.12.2003 г. постановено по гр.д.
№529/2003 г. по описа на Районен съд - Р.. Решението е окончателно. Пред
Районен съд Р. е образувано гражданско дело, по искова молба с правно
основание Чл.124 от ГПК /положителен установителен иск/ от М. Г.ева К.а и
29
И. Г. К. срещу Б. Ц. Б. и Г. И. И. гр.д.№943/2011 г. Предмет на иска са ПИ
02676.160.156 по КККР на гр. Б. - по предходен план №160156. С Решение
№2675/18.06.2012 г. е отхвърлен предявеният иск. Първоинстанционният
съдебен акт е обжалван пред Окръжен съд Б, който с Решение
№747/26,02.2013 г. постановено по в.гр.д.№1008/2012 г. е потвърдил
решението на Районен съд Р.. С писмо Изх.№АР-02-113/26.03.2013 г. на ОСЗГ
Б., отправено до И. Г. К. /в отговор на негова молба с Вх.
№АР~02~113/12.03.2013 г./, службата е информирала, че отново е
възобновила административното производство по възстановяване на
собствеността ни върху имота в м. „О.“, в изпълнение на Решение
№1585/05.11.2012 г. постановено по к.адм.д.№482/2012 г. на
Административен съд - Б, като за окончателното приключване на
реституционната процедура е необходимо да се представи скица-проект от
АГКК. След извършено геодезическо заснемане от лицензиран геодезист и
издадена от СГКК - Б скица-проект №15-31021/22.01.2016 г., изготвена в
изпълнение на Чл.45е, ал.З от Правилника за прилагане на закона за
собствеността и ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/, от И.К. е
подадена на основание Чл.45д от ППЗСПЗЗ заявление/искане с Вх.№ВС-02-
058/27.01.2016 г. в Общинска служба земеделие - Б. за възстановяване на
собствеността върху имота с приложени към същото доказателства. С
Решение №858/06.06.2016 г. ОСЗ Б. отново постановила отказ да възстанови
правото на собственост на наследниците на Ал. Г.ева К.а върху имот - нива с
площ от 2.315 дка /два декара триста и петнадесет квадратни метра/, находящ
се в м. „О.“, землището на гр. Б., с мотив - липса на писмени доказателства.
Поредният незаконосъобразен отказ на ОСЗ Б., е обжалван пред Районен съд -
Р. от И.К., който с Решение №321/17.01.2017 г. постановено по адм.д.№7/2016
г. е прогласил нищожността на атакуваният административен акт. Съдебното
решение не е обжалвано и е влязло в законна сила. По заявлението с Вх.№ВС-
02-058/27.01.2016 г. от И.К., с искане Изх.№ВС-02-224/15.05.2017 г. по реда
на чл.45ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, ОСЗ Б. е поискала от Община Б. предоставяне
на имот ПИ 02676.160.53 по КККР на гр. Б. с площ от 1253 кв.м. в м. „О.“ по
КККР на гр. Б., за продължаване на процедурата по възстановяване на
собствеността върху имота на наследниците на Ал. К. К.а. С писмо с Изх.
№30-17-304-1/14.06.2017 г. Община Б., е уведомила ОСЗ Б., че визираният в
писмото имот, не е придобит от общината по реда на чл.19 и не е в
протоколното решение на комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ. С Решение
№№858/25.06.2018 г. на Общинска служба по земеделие гр. Б. /ОСЗ/ е
възстановено правото на собственост на наследниците на Ал. Г.ева К.а в
съществуващи /възстановими стари реални граници върху имот
№02676.160.171 по КККР на гр. Б., с НТП - пасище, с площ от 2.651 дка , м.
„О.“. Решението е влязло в сила на 13.07.2018 г. и е вписано в Службата по
вписванията с Вх.рег.№5819/17.09.2018 г., Акт №181, том XII, дело
№2122/2018 г. Изложени са доводи, че ответникът „В-М“ ООД, извежда
правото си на собственост върху ПИ 02676.160.54, представляващ част от
30
имот с проектен идентификатор 02676.160.171 с площ от 2651 кв. по КККР на
гр. Б., с Нотариален акт за прехвърляне на недвижими имоти вместо плащане
на парично задължение №37. том I. рег.№359. дело №34/06.02.2017 г.,
подписан от к.м. - Нотариус с Рег.№61 по регистъра на Нотариалната камара,
с район на действие Районен съд - Р., вписан в Службата по вписванията Р., с
Вх.рег.№414/06.02.2017 г., Акт №186, дело 103/2017 г. С цитираният
нотариален акт, ответницата по настоящото дело - Й. Г. Р. е прехвърлила на
„В-М“ ООД, ЕИК: ***, под т.2.2, поземлен имот с идентификатор
02676.160.54. Видно от стр.4 на нотариалният акт е, че продавача Й. Г. Р. е
декларирала, че прехвърлените имоти не са обременени с вещни права на
трети лица, ипотеки, възбрани, вписани искови молби и каквито и да било
други тежести, че имотите на са обект на административни и съдебни
спорове. Според ищеца следва да се има предвид, че продавача е декларирал,
че няма възбрани, въпреки наличието на Обезпечителна заповед
№91/15.02.2004 г., с която е наложена обезпечителна мярка - възбрана на
имот нива с площ от 0.405 дка, м. „О.“.
Ответникът в настоящото производство - Й. Г. Р. е придобила
процесния ПИ с идентификатор 02676.160.54, с площ от 799 кв.м. с
Нотариален акт за дарение на недвижим имот №12. том I, рег.№157.
дел11/20.01.2017 г., подписан от к.м. - Нотариус с Рег.№°61 по регистъра
на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд - Р., вписан в
Службата по вписванията Р., с Вх.рег.№«197/20.01.2017 г., Акт №84,том I,
дело №31/2017 г. С цитирания нотариален акт ответника Б. Ц. Б. е дарил
процесния имот на Й. Г. Р..
Ответникът Б. Ц. Б. е придобил процесния имот №160054 /, с площ от
0.799 дка, находящ се в м. „О.“, землище на гр. Б., с Нотариален акт за
дарение на недвижим имот №2154, том VI. рег.№«4539, дело 1121/30.08.2006
г. подписан от к.м. - Нотариус с Рег.№2б1 по регистъра на Нотариалната
камара, с район на действие Районен съд - Р., вписан в Службата по
вписванията Р., с Вх.рег.№24800/30.08.2006 г., Акт №218,том XXI, дело
№24346/2006 г. С цитирания нотариален акт ответниците А. Г. Р. и Б.Г. Р. са
дарили процесния имот на Б. Ц. Б..
Ответникът в настоящото производство А. Г. Р. е придобил процесния
имот № 160054, с площ от 0.820 дка, находящ се в м. „О.“, землище на гр. Б. с
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 136. том VIII. рег.
№27269. дело 1356/11.12.2003 г. подписан от к.м. - Нотариус с Рег.№2б1 по
регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд - Р.,
вписан в Службата по вписванията Р., с Вх.рег №2496/11.02,2003 г., Акт
№34,том X, дело №2018/2003 г. С цитирания нотариален акт ответника Г.К. Р.
е продал процесния имот на А. Г. Р..
Ответникът Г.К. Р. е придобил процесния имот №160054 по КККР на гр.
Б., с площ от 0.820 дка, находящ се в м. „О.“, землище на гр. Б. на основание
31
Договор за замяна на недвижими имоти от 26.02.2003 г. с другия ответник в
настоящото дело - Община Б..
Видно от договора е, че Община Б. е прехвърлила на Г.К. Р., правото си
на собственост върху недвижим имот - частна общинска собственост,
представляващ имот №160054 по КККР на гр. Б./, с НТП - пасище с храсти, с
площ от 0.820 дка /осемстотин и двадесет квадратни метра/, целият в м. „О.“,
землище на гр. Б.. В замяна Г.К. Р. е прехвърлил на Община Б. правото си на
собственост върху ½ ид.ч. от имот №002258, с НТП - нива с площ от 1.379
дка, целият в м. „Голяма ливада“, землище на гр. Б.. Договора е сключен на
основание Заповед №03-8/19.02.2003 г. на Кмета на Община Б., с която на
основание Решение №598, т.1.11 от 26.09.2002 г. на Общински съвет - Б. във
връзка с чл.35, ал.2 от ЗОС, чл.З, ал.2, т.2 и чл.1 от Наредбата за реда за
придобИе, стопанисване и разпореждане с общинско имущество, приета от
ОбС - Б., с която заповед е наредено да се извърши замяна между Община Б. и
Г.К. Р., като в резултат на замяната Общината да прехвърли на Г.К. Р.,
правото на собственост върху имот - частна общинска собственост,
представляващ имот №160054. Ищците сочат, че видно обаче от т.1.11 на
Решение №598 по Протокол №46/26.09.2002 г. на Общински съвет Б. е, че
ОбС е дал съгласието си да бъде извършена замяна включваща - общинска
земеделска земя с №160053 в м, „А.“ с площ от 0.700 дка. От изложеното
следвало, че решението на ОбС Б. включвало друг имот различен от имота
предмет на извършената замяна, т.е. за общинска земеделска земя с №160053.
Освен изложеното, ищците сочат и факта, че с Решение №535 по Протокол
№39/28.03.2002 г. на ОбС Б. е създадена временна комисия, която да разгледа
постъпилите молби за замяна на земеделски земи и с оглед на място и в
двумесечен срок да внесе в ОбС Б. проекто-решение. Избран състав на
временната комисия в който под т.1.5 фигурира като член на комисията
лицето Г. Р. в качеството му на общински съветник. Т.е. въпреки явното
наличие на конфликт на интерес, Г. Р. е участвал и взел решение в личен
собствен интерес в качеството си на общински съветник, като по този начин
се е облагодетелствал неправомерно с извършената замяна. Също така от
молба от Г.К. Р. до Общинския съвет Б. е видно, че лицето е искало
извършване на замяна на земеделски имот в м. „А.“ със съсобствен имот в м.
„Голяма ливада“. От изложеното следва, че и молбата на Г. Р. също е за
придобИе на имот чрез замяна в м. „А.“, а замяната е извършена за имот -
частна общинска собственост в м. „О.“. Предвид изложеното ищците считат,
че договора за замяна не е произвел транслативен ефект, тъй като Общината
не е била собственик на процесния имот. Горепосочените сделки според
ищците имали за цел единствено осуетяване и шиканиране, като по този
начин ищците да се откажат да водят дело за собственост върху имота.
Отделно от гореизложеното ищците считат, че ответниците не могат да се
позовават и на изтекла в тяхна полза давност, тъй като видно от изложената в
исковата молба фактическа обстановка, правата им на собственост не са били
несъмнително, спокойно и явно необезспокоявани от ищците като
32
наследници на Ал. Г.ева К.а. В обстоятелствената част на исковата молба са
изложени съображения в тази насока.
Позовавайки се на изложените в обстоятелствената част на исковата
молба фактически твърдения, се иска съдът да постанови решение, по силата
на което да приеме на основание чл.124, ал.1 от ГПК за установено спрямо
ответниците - „В-М“, ЕИК:***, Й. Г. Р., Б. Ц. Б., А. Г. Р., Бойка Г.ева Р., Г.К.
Р., Община Б., че И. Г. К., И.Д. К. и Р. Д. К., всички като наследници на Ал.
Г.ева К.а, са собственици на ПИ 02676.160.54 (нула две хиляди шестстотин
седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, петдесет и четири) по КККР
на гр. Б. одобрена със Заповед №РД-18-81/10.12.2009 г. на Изп.Директор на
АГКК, с площ от 799 кв.м., трайно предназначение на територията -
земеделска, с НТП - пасище, м. „О.“, с номер по предходен план - 160054
/едно, шест, нула, нула, пет, четири/, при съседи на имота: 02676.160.156,
02676.160.78, 02676.160.55, 02676.160.33, 02676.266.4, 02676.160.694 и
02676.160.53, който е част от имот с проектен идентификатор 02676,160.171
/нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет,
точка, сто седемдесет и едно/ по КККР на гр. Б., с НТП - пасище, с площ от
2.651 дка, м. „О.“, при граници и съседи: 02676.160.66, 02676.266.4,
02676.160.49, 02676.160.50, 02676.160.218, 02676.160.694, 02676.160.33,
02676.160.78, 02676.160.55, 02676.160.52, 02676.160.162 и 02676.160.65.
По делото в указания срок е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника А.Р., с който предявения иск се оспорва като
неоснователен. Изложени са доводи, че нито с изложеното в исковата молба,
нито с приложените писмени доказателства, ищците установяват своето право
на собственост върху имот 02676.160.171 по КККР на гр. Б. с площ от 2651
кв.м в м. „О.“. Напротив, изложението и аргументите в исковата молба са
изцяло насочени към оспорване правото на собственост на ответниците.
Ответникът, сочи, че при спор за собственост, какъвто е повдигнат и по
настоящото съдебно производство, ищците, в чиято полза е издаден
административният акт за възстановяване на собствеността, следва да
докажат предпоставките за възстановяване на собствеността, включително
правото на собственост на своя наследодател. Сочи се, че третите лица,
каквито са ответниците по делото не са били страни в производството, което
се е развило с участието на жалбоподателя и административния орган, и
следователно не са обвързани нито от решението на ОСЗ Б., нито от
съдебното решение, с което е отменен отказът на ОСЗ Б. за възстановяване
собствеността върху процесния имот, нито от съдебното решение,
постановено в административното производство по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ.
Позовава се на практика на ВКС в тази насока. Според ответника за
установяване право на собственост върху процесния недвижим имот ищците
са представили само и единствено удостоверение за наследници, Решение
№466/15.12.2003 г. постановено по гр.д.№529/2003 г. по описа на Районен съд
– Р., Заявление с Вх.№2141/16.04.2004 г. от И.К. до ОСЗГ Б. и Решение
33
№858/25.06.2018 г. на ОСЗ Б.. Посочените доказателства, съобразно
изложените от ответника твърдения не доказват правото на собственост в
полза на наследодателя на ищците. Не са налице доказателства, че
наследодателката им Ал. Г.ева К.а е била собственик на описания недвижим
имот, когато земята е била внесена в кооперативното стопанство. С оглед
това, ответникът прави възражение за унищожаемост на административния
акт за възстановяване правото на собственост, а именно на Решение
№858/25.06.2018 г. на ОСЗ Б.. Счита, че същият е издаден при липсата на
материалните предпоставки за настъпване на реституционния ефект, тъй като
не са били налице убедителни доказателства за съществуването на правото на
собственост на техния наследодател. В писмения отговор на исковата молба
са изложени доводи в тази насока.
С оглед горното, моли съдът да осъществи косвен съдебен контрол на
решението на ОСЗ Б., като прави възражение за материална
незаконосъобразност на акта за реституция. На същото основание, твърди, че
съдебно решение № 466/15.12.2003 г. постановено по гр.д.№529/2003 г. по
описа на Районен съд - Р. не е възстановило собствеността и не може да бъде
противопоставено на ответниците.
На следващо място от страна на ответника са изложени съображения в
насоката, че е придобил, притежавал и прехвърлил правото на собственост
върху поземлен имот с идентификатор 02676.160.54 по КККР на гр. Б.
одобрена със Заповед №РД-18-81/10.12.2009 г. на Изп. директор на АГКК, с
площ от 799 кв.м. Правата му на собственост на първо място се установяват
от представените от ищците писмени доказателства, които установяват
валидно деривативно основание за придобИе право на собственост. В тази
връзка, сочи, че имота е придобит чрез договор за покупко-продажба,
обективиран в Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот
№136, том VIII. рег.№7269, дело 1356/11.12.2003 г. на нотариус к.м., рег.№ 61
по регистъра на Нотариалната камара, с район па действие Районен съд - Р.,
вписан в Службата по вписванията Р., с вх. рег.№ 2496/11.12.2003 г., Акт
№34, том X, дело №2018/2003 г.
От своя страна ответникът Г.К. Р. е придобил имот №160054 (настоящ
ПИ 02676.160.54) по КККР на гр. Б., с площ от 0.820 дка (осемстотин и
двадесет квадратни метра), находящ се в м. „О.“, землището на гр. Б. на
основание Договор за замяна на недвижими имоти от 26.02.2003 г., сключен с
Община Б.. Община Б. е прехвърлила на Г.К. Р. правото си на собственост
върху недвижим имот - частна общинска собственост, представляващ имот
№160054 (настоящ ПИ 02676.160.54 по КККР на гр. Б.). В замяна Г.К. Р. е
прехвърлил на Община Б. правото си на собственост върху ½ идеални части
от имот № 002258 (нула, нула, две, две, пет, осем) с площ от 1.379 дка, целият
в м. „Голяма ливада“, землище на гр. Б.. Оспорват се твърденията на ищците
за липсата на годен титул за собственост на Община Б.. В тази връзка, се сочи,
34
че Заповед № 03- 8/19.02.2003 г. на кмета на Община Б. и Договор за замяна
на недвижими имоти от 26.02.2003 г. са валидни, действителни и
законосъобразни, като са породили целените правни последици. Заповед №
03-8/19.02.2003 г. на Кмета на Община Б. е издадена от компетентен орган,
въз основа на валидно правно основание (решение на Общинския съвет), в
изискуемата писмена форма и съдържа реквизитите по действащите към онзи
момент правни норми на административното производство. Ищците не са
представили доказателства, които да дават индикация, че общината не е
притежавала годен титул за собственост, че не е бил частна общинска
собственост и пр. Направеното оспорване на правата на ответниците не е
подкрепено с никакви писмени доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника „В
М“ ООД, с който предявения иск се оспорва изцяло като неоснователен.
Изложени са съображения, че за да бъдат уважени предявените положителни
установителни искове, ищците следва да докажат притежанието на правата, с
които в исковата молба са обосновали правния си интерес. Сочи, че
постановените в полза на ищците решения от ОСЗГ – гр. Б., решенията на
Административен съд – Б по тяхното обжалване, Решение № 466/15.12.2003
г. постановено на основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, по гр.д.№ 529/2003 г. по
описа на Районен съд – Р. и Решение № 858 от 25.06.2018 г. на ОСЗ – Б. не са
противопоставими на отвениците, които не са били страни в производството
развило се с участието на ищците и административния орган. В тази връзка се
твърди, че представените от ищците документи към исковата молба не
установяват правото на собственост на тяхната наследодателка към момента
на образуване на ТКЗС, както и че липсват доказателства за включването на
имота в ТКЗС или отнемането му при хипотезите на чл. 10 от ЗСПЗЗ.
Предвид посоченото ответникът прави възражение за нищожност и
незаконосъобразност на постановеното в полза на ищците Решение № 858 от
25.06.2018 г. на ОСЗ – Б., с искане съдът да упражни косвен съдебен контрол
по реда на чл. 17, ал. 2, пр. 2 от ГПК. В писмения отговор на исковата молба
са изложени съображения в тази насока.
Отделно от гореизложеното, според ответника не е конкретизирано от
страна на ищците на какво основание се твърди, че ПИ 02676.160.54 е част от
имот е проектен идентификатор 02676.160.171, както и дали считат, че целия
ПИ 02676.160.54 попада в имот с проектен идентификатор 02676.160.171 или
само част от него, и ако твърдят, че попада само част - каква е площта на тази
част. Независимо, че въпрос в този смисъл е зададен в т. 7 на поисканата от
ищците съдебно-техническа експертиза, ответника считат исковата молба за
нередовна.
Също така ответникът „В – М“ ООД, счита, че притежава в пълен обем
правото на собственост върху процесния имот с идентификатор 02676.10.54.
В тази връзка се твърди, че правата му на собственост произтичат от валидно
35
деривативно основание - правна сделка, обективирана в Нотариален акт за
прехвърляне на недвижими имоти вместо плащане на парично задължение №
37, том I, рег. № 359, дело № 34/06.02.2017 г. на нотариус к.м., рег.№ 61 по
регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд - Р.,
вписан в Службата по вписванията Р., с вх. рег. №414/06.02.2017 г., Акт№
186, дело 103/2017 г.
От своя страна Й. Г. Р. е придобила ПИ с идентификатор 02676.160.54
по силата на дарение от Б. Ц. Б. с Нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 12, том I, рег. № 157, дело № 11/20.01.2017 г. на нотариус к.м., рег. №
61 по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд -
Р., вписан в Службата по вписванията Р., с вх. рег. № 197/20.01.2017 г., Акт №
84, том I, дело № 31/2017 г. Б. Ц. Б. е придобил процесния имот (тогава с
номер №160054, настоящ - ПИ 02676.160.54 по КККР на гр. Б.) като дарение
от А. Г. Р. и Б.Г. Р. с Нотариален акт за дарение на недвижим имот №154, том
VI, рег. № 4539, дело 1121/30.08.2006 г. на нотариус к.м., рег. № 61 по
регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд - Р.,
вписан в Службата по вписванията Р., с вх. рег. № 4800/30.08.2006 г., Акт №
18,том XXI, дело № 4346/2006 г. А. Г. Р. е придобил имот № 160054 с площ
от 0.820 дка, находящ се в м. „О.“, землище на гр. Б., от Г.К. Р. чрез покупко-
продажба, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 136, том VIII, рег. №7269, дело 1356/11.12.2003 г. на нотариус к.м.,
рег. № 61 по регистъра на Нотариалната камара, с район па действие Районен
съд - Р., вписан в Службата по вписванията Р., с вх. рег. № 2496/11.02.2003 г.,
Акт №3 4, том X, дело № 2018/2003 г. Г.К. Р. е придобил имот №160054 от
Община Б. на основание Договор за замяна на недвижими имоти от
26.02.2003 г. Всички описани по-горе правни сделки са напълно действителни
и изпълнени в предписаната от закона форма,
Оспорват се твърденията на ищците, че Община Б. не е притежавала
годен титул за собственост и че Договор за замяна на недвижими имоти от
26.02.2003 г., сключен между Г.К. Р. и Община Б., не е могъл да породи
правни последици. В тази връзка се сочи, че съгласно действащата
нормативна уредба, общината удостоверява възникването, изменението и
погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за общинска
собственост. Актът за общинска собственост е официален документ, който
няма правопораждащо действие (чл. 5 от Закона за общинската собственост -
ЗОС). При промяна на характера на собствеността от публична в частна или
обратно се съставя нов акт, като това обстоятелство се отбелязва в новия и в
стария акт и в съответните регистри. Самото обстоятелство, че ищците не са
установили да има издаден акт за общинска собственост, няма никакво
отношение към това дали община Б. е придобила правото на собственост
върху имот №160054 и по какъв начин.
На следващо място, ответникът „В – М“ ООД прави възражение за
36
изтекла в негова полза придобивна давност, като сочи, че процесния имот е
владян непрекъснато от „В-М” ООД, от неговите праводатели Й. Г. Р. и Г.К.
Р., и от техните праводатели Б. Ц. Б., А. Г. Р. и Г.К. Р. от 26.02.2003 г. насам,
С оглед това, от 26.02.2003 г. до придобИето му от „В – М“ ООД през 2017 г.,
е изтекъл срок, по-дълъг от 10 г. На основание чл. 82 ЗС, този срок се
присъединява към периода, в който „В-М” ООД владее имота от придобИето
му през 2017 г. до завеждането на настоящото дело. Също ответникът оспорва
направените възражения от ищеца в исковата молба срещу невъзможността
имота да бъде придобит по давност. Изложени са съображения в тази насока,
вкл. и че изложените от ищците доводи не сред предвидените в чл. 116, б. „б“
от ЗЗД и не прекъсват установената върху имота придобивна давност.
В предвидения в закона едномесечен срок по чл. 131 от ГПК
ответниците Й. Г. Р., Б. Ц. Б., Б.Г. Р., Г.К. Р. и Община Б. не са подали писмен
отговор на исковата молба.
По делото са приети писмени доказателства. Събрани са гласни такива
чрез разпит на свидетели. допусната и назначена е съдебно - техническа
експретиза. При събиране на доказателствата, първостепенният съд не е
допуснал нарушения, което обуславя неоснователност на възраженията във
въззивната жалба – същите са голословни. Първостепенният съд е възприел
правилно фактите по делото, като по отношение на установеното от
фактическа страна, съдът препраща към мотивите на първата инстанция, по
аргумент от чл. 272 ГПК.
Установява се от удостоверение за наследници - изх. № 94-19-2551 от
09.04.2019 г., че ищците са наследници на Ал. К. К.а, бивш жител на гр. Б.,
общ. Б, починала на 27.08.2002 г.
С решение № 400 от 18.12.2003 г., постановено по гр.д. № 529/2003 г.
на Районен съд – Р. по предявен иск с правно основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ
е прието за установено по отношение на ОСЗГ Б., правото на И. Г. К. и на
останалите наследници на Ал. К. К.а, бивш жител на гр. Б., общ. Б, починала
на 27.08.2002 г. да си възстановят собствеността върху следния земеделски
имот в землището на гр. Б.: нива в местността „О.“ с площ от 2 315 дка, при
съседи: Милен Денин, Г. С., Г. Стр., Г. Дж и пасище.
Със заявление от 16.04.2004 г. до ОСЗ Б., И. Г. К., като наследник на Ал.
К. К.а бивш жител на гр. Б., общ. Б, починала на 27.08.2002 г. заявил за
възстановяване имот с площ от 3 315 дка, местност „О.“.
По повод на подаденото заявление и в изпълнение на съдебното
решение, ОСЗГ се е произнесла с Решение №858а/30.04.2004 г., с което е
признала правото на собственост на наследниците на Ал. Г.ева К.а в
съществуващи стари реални граници върху имот - нива с площ от 2.315 дка
/два декара триста и петнадесет квадратни метра/, осма категория, находящ се
в м. „О.“, землище на гр. Б.. Решението е връчено на 03.05.2004 г. на И.К..
37
С друго свое Решение №8586/08.09.2004 г., ОСЗГ Б. възстановила
собствеността на наследниците на Ал. Г.ева в съществуващи стари реални
граници върху част от имота, а именно - нива с площ от 1.254 дка, осма
категория, находящ се в м. „О.“, землище на гр. Б. и отказала да възстанови
собствеността в съществуващи стари реални граници върху останала част с
площ от 0.405 дка, осма категория, находящ се в м. „О.“, землище на гр. Б., с
мотив - съгласно протокол от 16.06.2004 г. на ОСЗГ Б. за анкетиране на имота
по молба №204/03.05.2004 г. по Наредба за поддържане и осъвременяване на
КВС на място е установено, че имотът се намира в стари съществуващи
граници и идентифициран от И. Г. К. - наследник на Ал. Г.ева К.а по
удостоверение за наследници №1592/08.09.2004 г. Част от имота в размер на
0.113 дка попадала в имот с пл.№160156 /едно, шест, нула, едно, пет, шест/ -
собственост на И Костадинов Дурчов. Част от имота в размер на 0.292 дка,
попадала в имот №160054, собственост на А. Г. Р. - налице е спор за
материално право с горепосочените лица. Решението е връчено на 08.09.2004
г. на И.К.. По жалба на И.К. срещу решението на ОСЗГ е образувано адм.д.
№781/2004 г. по описа на Районен съд - Р.. По делото е допусната с
Определение №90/15.09.2004 г. и наложена с Обезпечителна заповед
№91/15.09.2004 г. обезпечителна мярка - Възбрана.
С Решение № 958/ 24.02.2012 г. постановено по адм. д.№ 781/ 2004 г.,
Районен съд - Р. е отхвърлил жалбата на И.К. срещу Решение
№8586/08.09.2004 г. на ОСЗГ Б. като неоснователна. Това решение е
обжалвано пред Административен съд - Б, който с Решение №1585/05.11.2012
г. постановено по к.адм.д.№482/2012 г. е отменил Решение №958/24.02.2012
г. постановено по адм.д.№781/2004 г. на Районен съд - Р., отменил е Решение
№8586/08.09.2004 г. на ОСЗГ Б. и е върнал преписката на ОСЗГ Б. за ново
разглеждане и произнасяне по заявление с Вх.№2141/16.04.2004 г. за
възстановяване на собствеността на наследниците на Ал. Г.ева К.а на имот,
установен със съдебно Решение №466/15.12.2003 г. постановено по гр.д.
№529/2003 г. по описа на Районен съд - Р..
Пред Районен съд Р. е образувано гражданско дело, по искова молба с
правно основание Чл.124 от ГПК /положителен установителен иск/ от М.
Г.ева К.а и И. Г. К. срещу Б. Ц. Б. и Г. И. И. гр.д.№943/2011 г. Предмет на
иска са ПИ 02676.160.156 по КККР на гр. Б. - по предходен план №160156. С
Решение №2675/18.06.2012 г. е отхвърлен предявеният иск.
Първоинстанционният съдебен акт е обжалван пред Окръжен съд Б, който с
Решение №747/26,02.2013 г. постановено по в.гр.д.№1008/2012 г. е потвърдил
решението на Районен съд Р..
След извършено геодезическо заснемане от лицензиран геодезист и
издадена от СГКК - Б скица-проект №15-31021/22.01.2016 г., изготвена в
изпълнение на Чл.45е, ал.З от Правилника за прилагане на закона за
собствеността и ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/, от И.К. е
38
подадена на основание Чл.45д от ППЗСПЗЗ заявление/искане с Вх.№ВС-02-
058/27.01.2016 г. в Общинска служба земеделие - Б. за възстановяване на
собствеността върху имота с приложени към същото доказателства.
С Решение №858/06.06.2016 г. ОСЗ Б. отново постановила отказ да
възстанови правото на собственост на наследниците на Ал. Г.ева К.а върху
имот - нива с площ от 2.315 дка /два декара триста и петнадесет квадратни
метра/, находящ се в м. „О.“, землището на гр. Б., с мотив - липса на писмени
доказателства. С Решение №321/17.01.2017 г. постановено по адм.д.№7/2016
г. е прогласил нищожността на атакуваният административен акт.
По заявлението с Вх.№ВС-02-058/27.01.2016 г. от И.К., с искане Изх.
№ВС-02-224/15.05.2017 г. по реда на чл.45ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, ОСЗ Б. е
поискала от Община Б. предоставяне на имот ПИ 02676.160.53 по КККР на гр.
Б. с площ от 1253 кв.м. в м. „О.“ по КККР на гр. Б., за продължаване на
процедурата по възстановяване на собствеността върху имота на
наследниците на Ал. К. К.а. С писмо с Изх.№30-17-304-1/14.06.2017 г.
Община Б., е уведомила ОСЗ Б., че визираният в писмото имот, не е придобит
от общината по реда на чл.19 и не е в протоколното решение на комисията по
чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ.
С Решение № 858/25.06.2018 г. на Общинска служба по земеделие гр. Б.
/ОСЗ/ е възстановено правото на собственост на наследниците на Ал. Г.ева
К.а в съществуващи /възстановими стари реални граници върху имот
№02676.160.171 по КККР на гр. Б., с НТП - пасище, с площ от 2.651 дка , м.
„О.“.
С молба до ОбА Б. ответникът Г.К. Р., е поискал да му бъде заменен
съсобствено имот, находящ се в местността „А.“.
С решение № 39/28.03.2002 г. на основание чл. 21, ал. 1, т. 1 от ЗМСМА,
ОбС Б. създава временна комисия, която да разгледа постъпилите молби за
замяна на земеделски земи. С протокол № 46 от 26.09.2002 г. на ОбС Б. е
дадено съгласие на основание чл. 35, ал. 2 от ЗОС и чл. 21, ал. 1, т. 8 от
ЗМСМА за извършаване на замяна с имоти частна общинска собственост,
като под т. 11 е взето решение за замяна между Община Б. и Г. Р., включваща
общинска земеделска земя № 160053 в местност „А.“, чрез доп. Заснемане с
площ от 0.700 дка, ползвана до настоящия момент от Г. Р. с ½ ид.ч. от имот
№ 002258 в местност „Голяма ливада“, с площ от 1 379 дка от партида № 972
на наследници на Н.Р.. Въз основа на цитираното решение на ОбС Б. е
постановена Заповед № 03-8/19.02.2003 г. на Кмета на Община Б., с която във
връзка с чл.35, ал.2 от ЗОС, чл.З, ал.2, т.2 и чл.1 от Наредбата за реда за
придобИе, стопанисване и разпореждане с общинско имущество, приета от
ОбС - Б., е наредено да се извърши замяна между Община Б. и Г.К. Р., като в
резултат на замяната Общината да прехвърли на Г.К. Р., правото на
собственост върху имот - частна общинска собственост, представляващ имот
39
№160054. На 26.02.2003 г. е сключен Договор за замяна на недвижими имоти
между Община Б. и Г.К. Р., по силата, на който Община Б. е прехвърлила на
Г.К. Р., правото си на собственост върху недвижим имот - частна общинска
собственост, представляващ имот №160054 по КККР на гр. Б./, с НТП -
пасище с храсти, с площ от 0.820 дка /осемстотин и двадесет квадратни
метра/, целият в м. „О.“, землище на гр. Б.. В замяна Г.К. Р. е прехвърлил на
Община Б. правото си на собственост върху ½ ид.ч. от имот №002258, с НТП
- нива с площ от 1.379 дка, целият в м. „Голяма ливада“, землище на гр. Б..
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 136. том
VIII. рег.№27269. дело 1356/11.12.2003 г. подписан от к.м. - Нотариус с Рег.
№2б1 по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд
- Р., вписан в Службата по вписванията Р., с Вх.рег №2496/11.02,2003 г., Акт
№34,том X, дело №2018/2003 г. ответника Г.К. Р. е продал процесния имот на
ответника А. Г. Р..
Впоследствие с Нотариален акт за дарение на недвижим имот №2154,
том VI. рег.№«4539, дело 1121/30.08.2006 г. подписан от к.м. - Нотариус с
Рег.№2б1 по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Районен
съд - Р., вписан в Службата по вписванията Р., с Вх.рег.№24800/30.08.2006 г.,
Акт №218,том XXI, дело №24346/2006 г., ответниците ответниците А. Г. Р. и
Б.Г. Р. са дарили процесния имот на ответника Б. Ц. Б..
С последваща разпоредителна сделка, обективирана в Нотариален акт
за дарение на недвижим имот №12. том I, рег.№157. дел11/20.01.2017 г.,
подписан от к.м. - Нотариус с Рег.№°61 по регистъра на Нотариалната камара,
с район на действие Районен съд - Р., вписан в Службата по вписванията Р., с
Вх.рег.№«197/20.01.2017 г., Акт №84,том I, дело №31/2017 г., ответника Б. Ц.
Б. е дарил процесния имот на Й. Г. Р..
По силата на Нотариален акт за прехвърляне на недвижими имоти
вместо плащане на парично задължение №37. том I. рег.№359. дело
№34/06.02.2017 г., по описа на к.м. - Нотариус с Рег.№61 по регистъра на
Нотариалната камара, с район на действие Районен съд - Р., вписан в
Службата по вписванията Р., с Вх.рег.№414/06.02.2017 г., Акт №186, дело
103/2017 г. ответницата Й. Г. Р. е прехвърлила на „В-М“ ООД, ЕИК: ***, под
т.2.2, процесния поземлен поземлен имот с идентификатор 02676.160.54.
С писмо изх. № 94-20-297-1 от 31.01.2020 г., Общинска администрация
Б., уведомява, че Община Б. няма документи за собственост върху поземлен
имот с идентификатор 02676.160.54.
От изслушаната съдебно – техническа експертиза, се установява, че
Община Б. не е подавала заявление за възстановяване на право на собственост
в ПК Б., върху имот № 160054 по КВС и съответно ПИ с идентификатор №
02676.160.54 по КККР на гр. Б.. Същата не е притежавала документи за
собственост върху имота към момента на сключване на Договор за замяна на
40
недвижим имот от 26.02.2003 г. и не е издавала акт за частна общинска
собственост за имот № 160054 по КВС на землище гр. Б.. Според
заключението на вещото лице към датата на обявяване на КВС в ДВ на
20.11.1998 г. в масив № 160 присъства и е заснет имот № 160052, нива /орна
земя/ с площ от 3 185 дка, с тонирани от в.ч. в червено граници на скица
извадка /Приложение № 1 към експертизата/, записан собственост на Ал.
Г.ева К.а, без вписан документ за собственост, по причина, че все още не е
постановено възстановително решение, при съседи: имот № 160053 „пасище с
храсти“ на Общината и имот № 0000626 – полски път на Общината. От
прегледа на показаното в скицата е видно, че източно от имота присъства
имот № 160054, тоиран в жълто от вещото лице с площ от 0.165 дка, с НТП
„Друга селскостопанска територия“ на Община ползвател /приложение № 2
от експертизата/. ПК гр. Б. е постановила Решение № 1Б от 05.01.1999 г., с
което възстановява на Ал. Г.ева Каланджиева в съществуващи стари реални
граници имот № 160052 в „О.“, нива с площ от 3 185 дка. Във връзка с
Решение № 535 по протокол № 39 от 28.03.2002 г. на ОС гр. Б. за заменки на
земеделски имоти между Община Б. и частни лица /т. 10 и т. 11 от решението/
е извършено ново заснемане на място. На основание това заснемане в КВС на
24.01.2003 г. е нанесен имот № 160054 „пасище с храсти“, в м. „О.“ с площ от
0.820 дка, записан на Община Б. – без документ за собственост /приложение
№ 3 към експертизата/. Според констатациите на вещото лице от прегледа на
скицата е видно, че имот № 160054 с тонирани в синьо граници след
заснемането вече е разположен изцяло в границите на имот № 160053, като
отнема част от площта му, до него на изток е заснет нов имот № 160078 –
Полски път на Община Б.. Също така по причина, че при заснемането се
установява, че в бивш имот № 160054 присъства постройка /вила/, е заличен
от КВС и е приобщен към имот № 160033, ползван към този имот от А. Г. Р..
В отговор на въпрос 5, вещото лице е описало извършените до момента
разпоредителни сделки с имот № 160054 по КВС на гр. Б., представляващ ПИ
02676.160.54 по КККР на гр. Б.. Във връзка с желанието на Г.К. Р. и А. Г. Р.,
двата имота, които са получили с разрешената замяна да бъдат съседни и да
имот обща граница, от фирмата по поддръжка на КВС е извършено
допълнително заснемане, като на 21.04.2003 г. и е извършена корекция в КВС
/Приложение № 4 към експертизата/ и имот № 160054 е с нова площ от 0.799
дка, след заснемането се е преместил на север и вече е разположен като
съседен на имот № 160033, а имот № 160078 – полски път на Община Б.
значително е намалил площта си, а от югозапад до имот № 160054 е нанесен
нов имот 160156, записан на Община Б. без документи за собственост.
Според заключението на вещото лице възстановеният с Решение №
858/25.06.2018 г. на ОСЗ Б., на наследниците на Ал. Г.ева К.а, ПИ с проектен
идентификатор 02676.160.171 с площ от 2 651, попада в ПИ с идентификатор
02676.160.54 по КККР на гр. Б., като отнема цялата му площ от 799 кв.м.
/приложение № 7 към експертизата и показано със зелени щрихи на
Комбинирана скица на вещото лице. В отговор на въпрос 8 вещото лице,
41
сочи, че към Решение № 466/15.12.2003 г. на РРС, не присъства скица на
възстановения имот от 2 315 дка, която да е неразделна част от решението.
Поради тази причина имота е показан и идентифициран на място на фирмата
по поддръжка на КВС от И. Г. К. на 16.06.2004 г., която го заснема и
изработва скица на имота /приложение № 5 към експертизата/. Според вещото
лице от показаното в тази скица и на допълнително изработена от в.л. скица е
видно, че освен възстановения вече имот с № 160052 с площ от 3185 дка, е
показана за възстановяванее допълнителна площ от 1 659 дка, като част от
показания имот с площ от 0.113 дка /с червени щрихи/, попада в имот №
160156, а част от показания имот с площ от 0.292 дка /със сини щрихи/
попада в ПИ с № 160054. Според вещото лице от показаното на тези две
скици, съпоставено със скицата проект на правоспособното лице по ЗКИР за
имот с площ от 2 651 дка за имот с проектен идентификатор 02676.160.171 е
видно, че имотите не са идентични.
Вещото лице посочва, че от направени от него проверки в Държавен
архив гр. Б и ОСЗ Банко е открит един документ за внесени имоти в ТКЗС
„Л.“ гр. Б. от 1957 г. /Приложение № 11 към експертизата/, в който като
внесена земя от Ал. Г. К.а са описани три ниви с различни категории, без
местности и съседи от 2.1 дка, 5.0 дка и 2.1 дка или общо 9.2 дка, като от тях
са подвадени 2.6 дка. Според вещото лице този документ не е послужил на
ПК Б., при възстановяване на земята.
Съдът намира, че следва да се кредитира заключението на вещото лице
като пълно, ясно и обосновано.
В показанията на свидетеля А.Д., твърди, че познавал приживе Ал. К.а,
както и нейните наследници, тъй като имали съседни имоти. През 1957 г.
имота между техния Денения и К.ия имот е бил Делнички имот. Не е бил
съседен. Бил е един имот разделен на две. Техния имот, дето сега е К.ия имот
е бил един имот от Въргьове. Твърди, че това разделение на имотите станало
още преди да се роди. Тяхната част, която Денини гледали бил в западната
част. От източната част бил имота на К.и. Някога двамата имота били един
цял имот. Имота бил разделен от както се помни. Имота на свидетеля бил
около 5 – 6 дка, като предполага, че и имота на К.и бил със същата площ.
Преди разделянето целия имот бил някъде 12 – 13 дка. При предявяване в
съдебно заседание на скица, находяща се на л. 72 от делото, свидетеля
посочва, че техния имот е с номер 49. Имота на изток от техния към 1957 г. на
изток го работели нана Шанка /Ал. К.а/ и Г. К.. На тая част в Б. грамаде
нямало. Това се работело между грамадите. Работели между грамадите. Всяка
година като орели, за да садят разчиствали камъните и от тях правили
грамади. След 1990 г. имота източно от техния го обработвала също нана
Шанка и след това впоследстиве нейния син И. Той насадил преди 20 и
няколко години дръвчета, които вече били големи. На място имало още
грамади. Свидетелят посочва, че имал в района и друг имот малко – по
42
надолу и всичко било камък от всякъде. Твърди, че Ал. К.а заявявала, че е
собственик на имота източно от имота на свидетеля. Всички знаели, че този
имот е неин. Посочва, че е чувал фамилията Р.и. Няма спомен дали те са
имали имот там. В съседство на имота на свидетеля или до имота на Ал. К.а
нямало имот на Р.и. На изток от нея били Бенини. От другите страни Джи, а
от към страната на планината били С.и. Там Р.и нямало. Уточнява, че
спомените му са от преди да влезе имота в ТКЗС – 57 – 58 година. За
последно ходил в имота пред 10 – на години. След 90 – те години те си
върнали имота в реални граници в същите размери, каквито бил и имота на
свидетеля. Свидетелят посочва, че и в момента неговия имот бил пет декара и
половина. И в момента имота е 5- 6 дка като се владеел в същите граници.
Доколкото му е известно имало спор за източната страна на имота. Те си го
гледали и там имало дръвчета. Свидетеля твърди, че от 1990 г. до момента не
е виждал някой друг да обработва имота. Преди това имота го били дали на
ТКЗС, от където имотите били раздавани на други да работят чужд имот,
отова било по времето на ТКЗС. Имота бил нива. Там нямало ливада. След
като Ал. К.а починала имота се обработвал от сина й И. В този район се
садели картофи. В К.ия имот имало постройки. В момента там имало пчелин
и една стопанска сграда, която скоро не е виждал. Уточнява, че говори за
един имот. Не знае да има няколко имота там. От източната страна на имота
имало грамада. В момента не знае какво има в тази част.
В показанията си свидетеля Лазар Рошков - първи братовчед на ищците
и втори братовчед на ответниците Р.и, посочва, че знае, че леля му Ал. К.а
има имоти. Ходил в имота с покойния си баща да оре много отдавна. Тогава
бил дете. Помнил, че имота го имала от по време на делбите. Този имот
фактически бил техен от Рошкови (Дворнови) и при делбата бил преписан на
Ал. К.а. Твърди, че е бил роден по време на тези делби, но не може да посочи
възрастта, на която е бил. Този имот се намирал в местността „О.“. Други го
наричали „Ш.“ и „А.“. Имота бил с камъни, земеделска земя, горе – долу
малко обработваема с площ от 4 – 5 дка. Не му е известно този имот да се е
изменял. До внасянето на имота в ТКЗС имота бил фактически обработван от
бащата на свидетеля Тодор Рошков. Вече там нямали имот, тъй като при
делбата го получила Ал. К.а. След делбата Ал. К.а продължила да си
обработва имота. Съседи от горната страна на имота били С.и, от другата
страна, грамадна площ била на Дворньови, едната част е на Денини, а под тях
имало пчелин, но това било много отдавна. От източната страна на имота
имало вада, канал. Около имота, от долната страна имало път, който и сега си
го имал. От всички страни имота не бил ограден. От източната страна бил
ограден с камъни, като ограда, но лека.
По делото е разпитан като свидетел Йордан С., който в показанията си
твърди, че много добре знае имота, който „В – М“ купили от Р.и. Този имот
знае, че на К.и, когато дали заменка някъде около 2002 г. – 2003 г. на Р.. К.ия
имот, когато бил там от дете. През 2002 г. – 2003 г. станала заменка на съвета.
43
Имало заповед и идвала комисия. Според свидетеля цялото било мера,
общинска земя. Не било обработваемо. Не може да каже колко е бил имота,
който Р. получили. Посочва, че е орал в имота на К.и и този имот бил
раздаден по време на кооперирането на друг човек, за частно ползване, който
бил роднина на свидетеля. Имота на К.и, който орал се намирал на това място
в източната част, далече, където било общинска мера на 50 м. Р.и имали имот
от около декар и малко на буквата „Г“. Имота на Калайдижеви бил на около
50 м. от общинската мера, където тази мера заменили с Р.и. Тази земя била
пустееща. Там свидетелят ходил да пашува. Не била обработваема земя.
Имало диви круши, дренки, диви череши, къпини. От 2002 г. до момента този
имот не се обработвал. Бил необработаем. Мера. В момента представлявал
пустееш имот и то много. Р.и не можели да го обработват този имот.
Свидетелят твърди, че видял, когато замервали имота. Може би преди 5 – 6
години бил в имота. На този имот Р. направил пчелин. Била голяма къртовска
работа. Р. направил там една чудна градина. К. освен тяхното искал да му
дадат и това местенце. Свидетелят и други двама хора, които били там му се
противопоставили. В мерата до К.ия имот А.Р. направил райска градина.
Дали му я да си направи пчелин. Земята на свидетелят се намирала до тях от
южната страна. Там бил и Г. Страхов и други хора – Лечови. Посочва, че
баща му се казва Г. С.. Протестирали, че И.К. неправилно искал земята на
човека, който я бил обработил. Как после усвоил 3 дка, свидетелят посочва,
че не знае. Твърди, че имота на И.К. бил декар – два и как после взел цялата
съществуваща градина на Р.и. Тази земя била дадени на Р.и като заменка.
Според свидетеля най – малка 3 дка била пустееща земя. Посочва, че има земя
на хора с фамилия Денин и тя се намирала на западната част на И.К.. Имота
на Денин бил две парчета от по декар или два декара. Те били братя – единия
го гледа, после другия. Между овощната градина на А.Р. и имота на „В М“
имало горски път. Сега И го бил заградил. Докарал булдозери. Свидетелят
твърди, че преди 5 – 6 години ходил в имота и тогава бил заграден пътя.
Имота, който И гледал бил на Г. Р. и съответно общинска мера. Между тях
минавал път. През този път свидетеля си прекарвал тютюна. Р.и си имали
друг имот. Твърди, че в момента на Р. имота не бил заграден. От другата
страна на пътя бил Рупчения имот, а от другата страна била мерата. От тази
мера била дадена на Р. заменка. Твърди, че през 1957 г. К.и ползвали имот
декар и два ара. После имало постановление за даване на пчелини. Имота на
Денени и имота на К.и били маломерни. Посочва, че грамада е място от
където се взимат камъни и се прави ограда. Там мерата била с грамадни
скали. Посочва, че два пъти била раздавана тази мера. Не знае колко пъти е
раздаван имота на „В“. Излезло постановление, че се давало за пчелин. Това
станало през 1958 г. – 1959 г. Давали пустеещи земи. На това основание на
тази мера около декар Р. направил цветуща градина, която И.К. после
присвоил. Тази мера най – напред била дадена на А.Р. да си направи пчелин.
От 2003 г. отменили имота на Г. Р. за заменка.
В показанията си свидетеля Д.Г., твърди, че знае имота, за който се
44
съдят. Имота се намирал в „Ш.“. Имал и друго наименование „О.“.
Свидетелят посочва, че има имот на 100 метра над този имот на К. и на Р..
Фактически през един имот. Мисли, че г-н Р. влядял имота от около 45 – 50
години. Свидетелят посочва, че придобил имота, чрез заменка. Имота за
който се спори в момента не знае как е придобит. Имало един път нагоре от
Р.и и К.. Този път правил завой над имота на свидетеля и много нагоре. Този
път бил в границите на К. долна точка и бил завзет от него. Свидетелят
твърди, че не можел да го ползва, което за него не било редно. Този път
съществувал, откакто земята съществува и в момента не можели да го
ползват. След това К. завзел тази земя от може би 15 – на години, а може и
повече – 15 – 20 години. Преди имота да бъде придобит от Р. не знае какъв е
бил имота. На Р.и имота бил около декар. Някъде от 45 – 50 години го имал
този имот. Този имот го ползвал Р.. Пътя вървял хоризонтално и стигал до
имота на Р. и свивал в дясно. От дясната страна бил имота на К. и точно в
тази точка, където свивал в дясно и нагоре е затворен до границата на К.. От
там нагоре пак си съществувал път. Пътя го имал и не можел да се ползва от
хората, които са над К.. Р.и там имали пчели. Имало няколко дръвчета за
отдих, за почивка. Свидетелят пояснява, че говори за имота на Р., където му е
вилата. Знае за имота за който се спори и той се намирал над имота на Г. Р..
Бил голям около декър. Границите на имота са на север Р., а на запад К.. На
изток имало ливада и на юг е И, чиято фамилия не знае. Този път се намирал
между спорния имот и имота на К.. Свидетелят посочва, че няма спомен за
имота към 1957 г. През 2002 г. бил пуст и сега бил пуст. Не знае кой го ползва
след като не се обработва. В спорния имот не е имало пчелин. Над него имало
пчелин. Под него бил имот на Р., в който имало пчелин. Посочва, че от 2002
г., доколкото знае този имот е пустееш. От 2002 г. до момента не знае кой
ползва имота.
Съдът намира, че следва да кредитира изцяло показанията на
свидетелите А.Д. и на Лазар Рошков, последните по реда на чл. 172 от ГПК,
предвид близката родствена връзка с ищците по делото, както и на свидетеля
Д.Г., тъй като същите са непротиворечиви, взаимно допълващи се и
кореспондиращи с останалия приложен по делото доказателствен материал.
Относно показанията на свидетеля Йордан С., същите са неотносими към
процесния имот, тъй като в по – голямата си част касаят съседен на процесния
имот, предоставен на А.Р. , в който е бил изграден пчелин, а не процесния
недвижим имот.
От правна страна, постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо. Съдът се е произнесъл по иска, така както е
предявен.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 124 от ГПК.
45
Основателността на положителния установителен иск обуславя
установяване по надлежния ред, че ищецът е собственик на посочените обем
права от вещите на поддържаното придобивно право на собственост
основание – в случая въз основа на реституция и наследствен
правоприемство.
Предявеният пред съда положителен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал.1 от ГПК е процесуално допустим, тъй като за ищците е
налице правен интерес от защита на правото на собственост върху процесния
недвижим имот, предвид изложените доводи, че ответниците са се снабдили с
документи за собственост върху същия въз основа посочените по – горе
разпоредителни сделки.
Същият е предявен от активно легитимирана страна, предвид
направените и поддържани фактически твърдения - ищците твърдят, че са
собственици на основание приключила процедура по ЗСПЗЗ за
възстановяване правото на собственост върху земеделски имот, като правото
им на собственост се оспорва от ответниците.
В настоящето производство не е спорно, че ищците са наследници на
Ал. К. К.а, бивш жител на гр. Б., общ. Б, починала на 27.08.2002 г., на които с
Решение № 858/25.06.2018 г. на ОСЗ Б., е възстановено правото на
собственост върху ПИ с проектен идентификатор 02676.160.171 с площ от 2
651, попадащ в ПИ с идентификатор 02676.160.54 по КККР на гр. Б..
Решението на ОбСЗ е стабилен административен акт с конститутивно
действие занапред, изразяващо се във възникване на собственически права за
лицата, ползващи акта - ТР № 1/1997 г. на ОСГК, т.1. То е годно основание за
придобИе на собствеността върху възстановената земя по смисъла на чл. 77
ЗС. От друга страна, реституцията не е абсолютно придобивно основание, а
само способ за възстановяване на действително притежавани в миналото
собственически права. При предявяването на иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК,
законосъобразността на решението на ОСЗ може да се прецени от съда в
спорното производство по реда на косвения съдебен контрол, само тогава
когато това решение се противопоставя на лице, което не е било страна в
адм.производство по възстановяване на собствеността - чл. 17, ал.2, изр.2 от
ГПК. Валидността на решението на ОСЗ може да се проверява в такива
производства винаги, включително и когато спорът е с лице, участвало в
административното производство по възстановяването на собствеността, по
аргумент на чл. 17, ал. 2, изр. 1 от ГПК. В този случай, когато ищецът или
ответникът в исковото производство за собственост твърдят, че са
възстановили правото на собственост върху имота по реда на ЗСПЗЗ, и
представеното решение на ПК се оспори от ответник, който не е участвал в
административното производство по възстановяване на собствеността
/каквото изрично възражение за упражняване на косвен съдебен контрол е
сторено от страните в настоящото производство/, съдът е длъжен да провери
46
не само валидността, но и материалноправната законосъобразност на
постановения административен акт. В случая с писмения отговор на исковата
молба, ответниците А.Р. и „В – М“ ООД, са направили възражение за
упражняване на косвен съдебен контрол върху Решение № 858 от 25.06.2018
г. на ОСЗ – Б., обусловено с твърдението, че наследодателката на ищците не е
била собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС, както и че
липсват доказателства за включването на имота в ТКЗС или отнемането му
при хипотезите на чл. 10 от ЗСПЗЗ. Това възражение се поддържа и във
въззивната жалба.
Процесното Решение № 858 от 25.06.2018 г. на ОСЗ – Б., е валидно, като
в него са посочени имената на подписалите го лица, в съответните им
качества, които отговарят на изискванията на чл. 60а от ППЗСПЗЗ. От външна
страна решението е валидно и не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност.
Във връзка с оспорването на неговата незаконосъобразност по смисъла
на чл. 17, ал. 2, изр. 2 ГПК, съдът намира, че следва да разгледа това
възражение, тъй като това възражение се поддържа от страна в настоящето
производство, която не е участвала в процедурата по възстановяване на
собствеността, поради което е лишена от правото да обжалва същото, като
след като другата страна – в случая ищец, черпи права от от реституцията –
от административния акт, по спора за собственост, то единствената защита на
подалия възражението е по реда на косвения съдебен контрол върху акта по
реституция. В този смисъл, неправилен е извода на първата инстанция, че
ответниците не могат да оспорват материалната законосъобразност на
решението по чл. 14 ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху
съответния имот на бившия собственик или на наследниците.
Настоящият състав намира, че Решение № 858/25.06.2018 г. на ОСЗ Б., е
законосъобразно, поради възражението за материална незаконосъобразност
на решението е неоснователно. Решението е издадено в надлежна процедура
пред ОСЗ – Б., при наличие на предпоставките за земеделска реституция.
Това решение на поземлена комисия, е валидно и законосъобразно, тъй като
разполага със съдържанието, предвидено в закона. Решенията на общинските
поземлени комисии, с които се възстановява правото на собственост върху
земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници
или в нови реални граници с план за земеразделяне, имат конститутивен
характер. Конкретното решение е издадено, на основание чл. 18ж, ал. 1
ППЗСПЗЗ, съгласно която разпоредба Общинската служба по земеделие
постановява решение за възстановяване правото на собственост в
съществуващи или възстановими стари реални граници, в което се описват
размерът и категорията на имота, неговото местоположение, границите,
съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към
решението се прилага скица на имота, заверена от общинската служба по
47
земеделие, а за имоти в границите на урбанизираните територии - и от
техническата служба на общината. Влязлото в сила решение, придружено със
скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен
нотариален акт за собственост върху имота, освен в случаите по чл. 10, ал. 7
ЗСПЗЗ. Решението разполага със съдържанието, предвидено в тези
разпоредби. От писмените доказателства, приложени в преписката от ОСЗ –
Б. се установява, че наследодателя на ищците – Ал. К.а, че е притежавала
процесната земеделска земя преди образуването на трудовокооперативни
земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, като няма
значение дали земята е била включени в тях или в други образувани въз
основа на тях селскостопански организации – аргумент от чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ.
Ето защо, съдът намира процесното решение за законосъобразно.
Ответниците от друга страна, притежават дериватнивни основания за
собственост на процесния имот – договор за замяна, договори за продажба,
договори за дарение. От приложената преписка от страна на Община Б. се
установи, че с протокол № 46 от 26.09.2002 г. на ОбС Б. е дадено съгласие на
основание чл. 35, ал. 2 от ЗОС и чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА за извършаване
на замяна с имоти частна общинска собственост, като под т. 11 е взето
решение за замяна между Община Б. и Г. Р., включваща общинска земеделска
земя № 160053 в местност „А.“, чрез доп. заснемане с площ от 0.700 дка,
ползвана до настоящия момент от Г. Р. с ½ ид.ч. от имот № 002258 в местност
„Голяма ливада“, с площ от 1 379 дка от партида № 972 на наследници на
Н.Р.. В последствие със Заповед № 03-8/19.02.2003 г. на Кмета на Община Б.,
с която във връзка с чл.35, ал.2 от ЗОС, чл.З, ал.2, т.2 и чл.1 от Наредбата за
реда за придобИе, стопанисване и разпореждане с общинско имущество,
приета от ОбС - Б., е наредено да се извърши замяна между Община Б. и Г.К.
Р., като в резултат на замяната Общината да прехвърли на Г.К. Р., правото на
собственост върху имот - частна общинска собственост, представляващ имот
№160054. В този смисъл заповедта на Кмета на Община Б. за извършване на
замяна на Общински имоти касае имот, съседен на посочения в протоколното
решение на Общински съвет – Б..
От друга страна от приложеното по делото писмо с изх. № 94-20-297-1
от 31.01.2020 г., Общинска администрация Б., се установи, че Община Б. няма
документи за собственост върху посочения поземлен имот с идентификатор
02676.160.54. В тази насока са и констатациите на вещото лице по
изслушаната съдебно – техническа експертиза в отговор на въпрос 2, а
именно, че към момента на сключване на договора за замяна Община Б. не е
притежавала документ за собственост върху имота. Предвид посоченото
Община Б. не е могла правновалидно да прехвърли собствеността с
представения по делото договор за замяна на недвижим имот на Г. Р..
Посоченото обстоятелство опорочава и последващите разпоредителни сделки
с имота от страна на ответниците А.Р., Б.Б., Й.Р., тъй като същите не са
породили своя вещно – прехвърлителен ефект. Посочените ответници не са
48
могли да извършват каквито и да е било действия свързани с упражняване
правото на собственост, което те не притежават, вкл. да се разпоредят с
имотите. По същата причина и ответникът „В – М“ ООД не се легитимира
като собственик на основание Нотариален акт за прехвърляне на недвижими
имоти вместо плащане на парично задължение №37. том I. рег.№359. дело
№34/06.02.2017 г., по описа на к.м. - Нотариус с Рег.№61 по регистъра на
Нотариалната камара, с район на действие Районен съд - Р., вписан в
Службата по вписванията Р., с Вх.рег.№414/06.02.2017 г., Акт №186, дело
103/2017 г. Това е така, тъй като когато праводателят не е собственик на
вещта, сделката не поражда своя транслативен ефект. Извършената продажба
на чужд недвижим имот няма вещно транслативно действие, защото
приобретателят не може да придобие повече права от своя праводател и щом
последният не е бил собственик на имота, то и първият не е станал негов
собственик. Тази сделка има единствено облигационно действие между
договарящите страни. Вторият приобретател не е могъл правно валидно да
придобие собствеността върху имота, тъй като никой не може да придобие
права, които праводателят не е притежавал към момента на сключване на
сделката.
На следващо място, съдът намира за неоснователно възражението на
ответника „В – М“ ООД, че ищците не се легитимират като собственици на
процесния имот, тъй като площта на последния варира в различните
административни и съдебни актове, на които ищците се позовават. Видно от
заключението на вещото лице по изслушаната съдебно – техническа
експертиза, е, че промяната в процесния имот от 165 кв.м. до 799 кв.м. е
станала на основание протокол на Общински съвет Б. от 2002 г., въпреки, че
Общината не е имала правото да се разпорежда с имота. От отговора на
вещото лице на въпрос № 7, се установява, че възстановения на наследниците
на Ал. К.а имот с процесното Решение № 858 от 25.06.2018 г. на ОСЗ Б., имот
с проектен номер ПИ 02676.160.171, с НТП – пасище с площ от 2 651 дка, м.
„О.“, попада изцяло върху процесния ПИ с идентификатор 02676.160.54 по
КККР на гр. Б..
Относно възражението за ответника „В – М“ ООД, за придобИе на
имота въз основа на давностно владение, вкл. при присъединено владение на
неговите праводатели, съдът намира за неоснователно.
Давността, като оригинерно основание за придобИе право на
собственост чрез фактическо упражняване съдържанието на това право след
изтичане на определен в закона период от време, фактическия състав на
придобивната давност включва два елемента: владение и изтичане на
определен срок. За придобИето по давност е необходимо на първо място да
бъде установено владение върху имота. Съгласно чл. 68, ал.1 от ЗС,
владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът
държи лично или чрез другиго като своя. Владението има два елемента:
49
обективен елемент - упражняване на фактическа власт и субективен елемент -
намерение за своене на вещта. Държателят /лицето, което осъществява
фактическа власт върху имота, но няма намерение да го свои/ не може да
придобие имот по давност независимо от продължителността на държането.
При преценка дали е установено владение следва да се вземе предвид
характеристиките на владението - непрекъснато, спокойно, явно,
несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя.
В случая от събраните по делото доказателства не се установи „В – М“
ООД, вкл. и неговите праводатели изобщо да са упражнявали владение върху
процесния имот след изповядване на договора за замяна през 2003 г. между
Община Б. и Г. Р., от който момент ответника твърди, че е започнало
началото на давностното владение. В този смисъл от събраните гласни
доказателства, вкл. тези по почин на ответника не се установи изобщо
ответниците да са упражнявали фактическа власт върху имота. Както бе
посочено по – горе анализа на показанията на свидетеля Йордан С., не могат
да обосноват извода, че те изобщо са относими към процесния недвижим
имот. Посочения свидетел описва съседен имот, в който А.Р. си направил
градина, изградил пчелин. Посочените показания противоречат на
констатациите на вещото лице при направения оглед на място, видно от което
е, че имот с идентификатор 02676.160.54 е нестопанисван имот, като в него
присъства могила, отделни дървета, храсти и през него преминават полски
пътища за достъп до съседни имоти. Извод за упражнявана фактическа власт
върху процесния имот не може да бъде направен и от показанията на
свидетеля Димитър Гичин, доколкото същия в показанията си заяви, че
доколкото знае от 2002 г. този имот пустее и сега пустее. Не знае кой го
ползва. Предвид посоченото по делото не се установи ответниците изобщо да
са установили фактическа власт върху имота, а още по-малко да са
упражнявали такава изпълваща посочените по – горе характеристики на
непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение да се държи
вещта като своя. Възраженията на ответника „В – М“ ООД, че е придобил
процесния имот на основание давностно владение, е неоснователно, тъй като
да се придобие един имот по давност е необходимо да се установи, че върху
него е упражнявана фактическа власт непрекъснато в продължение на
законоопределения срок и това да е било явно, трайно и спокойно.
Въззивникът-ответник, върху който е доказателствената тежест, не доказа по
надлежния ред, че е упражнявал фактическа власт върху процесния имот.
С оглед гореизложеното и поради съвпадане на крайните изводи на
въззивния съд с тези на районния съд, то решението на РС - Р. следва да се
потвърди.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че в тежест на въззивниците
следва да се поставят разноските по делото. От представените доказателства,
50
въззиваемия е направил разноски за адвокат в размер на 2900.00 лв., които
следва да се присъдят. Възражението за прекомерност е неоснователно, тъй
като делото е с фактическа и правна сложност.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3344/ 10.08.2020 г., постановено по
гражданско дело № 507/ 2019 г. по описа на Pайонен съд – Р..
ОСЪЖДА Г.К. Р., ЕГН **********, Г.К. Р., ЕГН **********, А. Г. Р.,
ЕГН **********, Б.Г. Р., ЕГН **********, Й. Г. Р., Б. Ц. Б., ЕГН **********
и „В-М“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Кремиковци“, м-ст „Я.“ № 6, представлявано от В.М. – управител, да
заплатят на И.Д. К., ЕГН **********, Р. Д. К., ЕГН **********, Е.М. К.а,
ЕГН **********, К. И. П., ЕГН ********** и С.И. К.а, ЕГН **********,
сумата в размер на 2900.00 (две хиляди и деветстотин лева), представляваща
разноски за адвокат в настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
51