РЕШЕНИЕ
№ 84
гр. М., 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на тринадесети март през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Елизабета Кралева
при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело №
20231600500023 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба на Р. С.
Р. против решение на Районен съд – Лом от 7 ноември 2022 г. по гр. д. № 1003/2022 г.,
с което е уважен ревандикационен иск, предявен от З. А. С..
Жалбоподателят Р. С. Р. моли решението да бъде отменено и вместо него МОС
да постанови ново, с което да отхвърли иска на С.. Твърди, че е бил във владение на
имота по силата на договорка с Л.Ц. - купувач по предварителен договор, направил е
редица подобрения и е плащал дължимите от Ц. суми по предварителния договор.
Изтъква като процесулано нарушение и това, че имотът е съпружеска имуществена
общност на З. С. и съпруга й, а последният не е бил конституиран като страна в
процеса.
Въззиваемата З. А. С. оспорва въззивната жалба и моли да бъде оставена без
уважение. Чрез пълномощника си адв. Н. А. излага доводи, че устните уговорки между
Ц. и въззивника са ирелевантни за спора, за Р. липсва правно основание да държи
собствения на ищцата недвижим имот, поради което обжалваното решение е правилно
и законосъобразно.
При въззивното разглеждане на делото не са събрани нови доказателства. МОС
провери обжалвания съдебен акт като обсъди приетите в производството доказателства
във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:
1
Въззивната жалба е подадена от легитимирано да обжалва лице в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е
неоснователна.
Ломският районен съд е разгледал иск на З. А. С. против Р. Ст. Р. за признаване
за установено, че С. е собственик на дворно място в с. Т., област М., представляващо
поземлен имот пл. № **, за който са отредени УПИ XII и УПИ XIV в кв. 46 по
действащия регулационен план на селото, при съседи: улица, ПИ пл. № **, ПИ пл. №
** и зелена площ, заедно с построените в това дворно място: жилищна сграда с РЗП от
182,00 кв. м., второстепенна постройка с РЗП от 60,00 кв. м. и гараж с РЗП от 24,00 кв.
м. и осъждане на Р. да й предаде владението върху имотите.
За да уважи иска, първоинстанционният съд е приел, че З. С. се легитимира като
собственик на процесното дворно място и сградите в него с нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство №
148, том 3, peг. № 2865, дело № 279/2019 г. на нотариус Д. М. с район на действие -
Районен съд - Лом. Тя е придобила дворното място и постройките в него по наследство
от брат си П.А.П. (починал на 25.02.2001 г.), и баща си А.П.Х. (починал на 05.03.2003
г.) и упражнено давностно владение.
На 06.08.2018 г. З. С. в качеството на продавач и Л.Ц. като купувач сключили
предварителен договор по чл. 19, ал. 1 от ЗЗД за покупко-продажба на процесните
недвижими имоти. Съгласно чл. 5 от договора владението било предадено от продавача
на купувача с подписването на договора. До сключване на окончателен договор не се е
стигнало.
Между страните не се спори, че в имота е живял въззивникът Р. Р., който бил
поканен с нотариална покана peг. № 3341, том 1, акт № 134 от 05.05.2022 г. да го
освободи.
При така установените факти първоинстанционният съд е приел, че правото на
собственост на ищцата е безспорно установено, че ответникът по иска се намира в
имота без да съществува правно основание за това, с което са изпълнени
предпоставките за ревандикиране на дворното място и постройките в него.
Въззивният съд намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно,
поради което го потвърждава. Като извърши собствен анализ на събраните по делото
доказателства, МОС достигна до идентични правни изводи за основателност на иска,
поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на ЛРС.
Фактическата обстановка по делото е безспорна: въззиваемата се легитимира
като собственик на дворното място и сградите в него. Правата й не се оспорват от
въззивника. Установява се от представения нотариален акт, че основанието за
придобиване на имотите е наследствено правоприемство и давност. Въззивникът не
отрича, че е живял в имота, но не ангажира доказателства да е налице основание за
2
упражняване на фактическа власт от негова страна.
За първи път във въззивната жалба Р. изтъква, че е бил допуснат в имота по
споразумение с Л. Ц., с когото въззиваемата е имала сключен предварителен договор за
продажба на имотите. На първо място твърдението, че Р. е в имота по договор с Ц., е
останало недоказано. Липсват доказателства, от които да се направи извод, че Р. е
упражнявал фактическата власт от името на купувача по предварителния договор.
На следващо място, до сключване на окончателен договор не се е стигнало,
собствеността е останала у С.. В чл. 1 от предварителния договор е постигнато
съгласие окончателният договор да бъде сключен на 8 април 2018 г. Срокът е
настъпил, но сделката не е била изповядана пред нотариус. Като собственик на
дворното място и къщата З. С. разполага с правомощието да изисква от всяко трето
лице да не препятства възможността й да се ползва от собствените си имоти и да иска
предаването им от лицата, които ги владеят или държат без правно основание.
Плащането на суми от Р. вместо купувача по предварителния договор не води до
заместване на купувача, нито поражда право за Р. да упражнява фактическа власт
върху имота. Дори да е имало такива плащания, те не могат да бъдат противопоставени
на собственичката като основание да се държи или владее собствения й имот. Въпрос
на вътрешни отношения между Р. Р. и купувача Л. Ц. е уреждането на отношенията им
във връзка с осъществените плащания, но те стоят извън предмета на настоящия спор.
Ако въззивникът е извършил подобрения в имота, то това поражда притезание спрямо
въззиваемата, което той може да заяви в отделен процес, но тези подобрения отново не
го легитимират като държател доколкото той нито е предявил искането си, нито е
упражнил право на задържане.
След като З. С. е установила правото си на собственост, то тя може да иска
своята вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има основание за това.
Искът й е основателен и правилно е бил уважен от ЛРС.
Неоснователен е доводът във въззивната жалба, че в процеса не е взел участие
съпругът на С., който поради упражняването на давностно владение от нея по време на
брака им е съсобственик. Искът за защита на правото на собственост може да бъде
предявен от всеки от съсобствениците без да е нужно конституирането на другия
съсобственик като необходим другар. Предявяването на ревандикационния иск е
действие на обикновено управление на имота, не на разпореждане, поради което не е
нужно съгласието на всички съсобственици, от там не е задължително и участието на
всички. Не е било допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд като
не е конституирал съпруга на ищцата като страна в процеса.
При този изход на процеса на основание чл. 78 от ГПК въззивникът следва да
понесе разноските, направени от С. във въззивното производство, а те възлизат на 500
лв възнаграждение на представлявалия я адвокат.
3
На основание горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 325/07.11.2022 г. по гр. д. № 1003/2022 г. по описа
на Ломския районен съд.
ОСЪЖДА Р. С. Р., ЕГН **********, от гр. Б., област С., ул. „В.“ №**, да
заплати, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на З. А. С., ЕГН **********, с адрес: гр. В.,
ул. „Б.“ № *, вх. *, ет. *, ап. № *, сумата 500 лева, представляваща разноски за
въззивното поризовдство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4