О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
............/19.03.2018г.
гр. Варна.
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЕДИНАДЕСЕТИ състав, в закрито
заседание, проведено на деветнадесети март през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гр.дело №
258
по описа за 2018г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Подадена е искова молба от:
ИЩЕЦ: В.В.Д.,
ЕГН **********,***
срещу
ОТВЕТНИК: С.С.Б.,
ЕГН **********,*** и с настоящ адрес:***
Съдът, като взе предвид, че в рамките на предоставения срок по чл. 131, ал.
1 ГПК, ответникът по делото не е
депозирал отговор на исковата молба, намира, че на основание чл.140,
ал.3 ГПК, производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се съобщи
проект за доклад по делото.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.04.2018г. от 09:30 часа, за която дата и час да се уведомят страните.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА
ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, на основание чл.140, ал.3 ГПК:
I.ОБСТОЯТЕЛСТВА ОТ КОИТО ПРОИЗТИЧАТ ПРЕТЕНДИРАНИТЕ ПРАВА И ВЪЗРАЖЕНИЯ:
ИЩЦАТА
твърди, че на 16.02.2016г. била изнасилена от ответника С.С.Б., за което било
образувано НОХД 3320/2017г. по описа на ВРС, като с тези си действия ответникът
й нанесел неимуществени вреди, изразяващи се във физически и тежки психически
болки и страдания, оставящи трайни следи в душевния й мир. По време на това
изнасилване нямала навършени все още 18г. С присъда №252/12.09.2017г. Районен
съд Варна, С.С.Б., ответник в настоящото производство, бил признат за виновен в
това че на 16.02.2016г. в гр.Варна, извършил действие с цел да възбуди и
удовлетвори полово желание без съвкупление /орален акт/ по отношение на лице
навършило 14 годишна възраст — непълнолетната В.В.Д., като употребил за това
сила, като я хванал за ръцете и натиснал към земята , поради което на основание
чл.150 ал.1 и чл.54 ал.1 НК му било определено наказание - лишаване от свобода
за срок от 4 години и шест месеца, едновременно с това на 16.02.2016г. в
гр.Варна, се съвкупил с лице от женски пол — непълнолетната В.В.Д., родена на ***г.
ненавършила 18г. , като я принудил за това със сила изразяваща се в блъскане и
притискане с ръце и тяло към земята , поради което на основание чл.152 ал.2,
т.1 вр. ал.1, т.2, пр.1 и чл.54 ал.1 НК му било определено наказание - лишаване
от свобода за срок от 6 години, и двете наказания били намалени с 1/3 на
основание чл.58А ал.1 НК.
В
резултата на извършените от страна на ответника престъпни действия - орален акт
и полово сношение, и двете извършени с пряк умисъл, с употреба на сила и
въпреки съпротивата, която била оказана, ищцата твърди, че й били причинени
редица неимуществени вреди - физически и психически страдания, болки, страх,
унижение, накърняване на телесната и половата неприкосновеност и достойнство,
като действията били извършени едновременно с удари по лицето, причинени й били
редица травматични увреждания, разположени в различни области на тялото:
единична драскотина по кожата в областта на дясното слепоочие, множество
драскотини по кожата в задните повърхности на двете подмишници; охлузване и
кръвонасядане по гърба на дясната длан, в основата на палеца, петнисто
кръвонасядане на кожата по вътрешно — странична повърхност на лявата китка;
множество драскотини в поясно-хълбочинната област в ляво, петнисти
кръвонасядания в областта на двете колене, в областта на половия орган —
кръвонасядане в задния край на дясната малка срамна устна. Тези физически
травматични увреждания били едната страна на вредите, другата и по
задълбочената били психическите и психологическите последствия от описаните по-
горе действия. От момента на извършените деяния от ответника, ишцата изпаднала
в огромен стрес и системни депресивни състояния, самообвинявала се, постоянно в
главата й била мисълта че е могла да избегне ситуацията, но нищо не била
направила, живеела в огромна дупка, смятала, че светът за нея бил свършил, не
искала за излиза от дома си , изпитвала огромен срам от околните, чувствала се
изключително унижена, не можела да спи нормално месеци наред, постоянно
сънувала кошмари, събуждала се нощем от тези кошмари, цялата трепереща и потна,
с викове и крясъци, не искала да замръква навън по никакъв начин, независимо
дали била сама или не. Излизанията извън дома й се превърнали в постоянно
оглеждане и страх, страхувала се от всеки който се размине с нея или евентуално
я погледне. Към момента на изнасилването била ученичка в 10 клас, повече от
месец не можела да отиде на училище, срамувала се от съучениците си, не знаела
как ще реагират, когато започнала да ходи на училище, усещала присмеха в очите
на учениците, чувала, че говорели зад гърба й, това още повече я травмирало,
затворила се в себе си и не искала да споделя с никого. Често плачела в
тоалетната на училището и вечер в къщи месеци след това. Дори след време трудно
допуснала мъж до себе си, все още изпитвала огромно притеснение и срам в
интимни моменти, живеела с петното на изнасиления човек, дълго време мразела
тялото си, чувствала се омърсена и употребена. И до сега често сънувала кошмари
, често се събуждала с крясъци и сънувала ужаса, който изпитала в онзи момент
на 16.02.2016г. Всичко това се отразило крайно неблагоприятно на нейното
психическо здраве, въпреки че се омъжила и се стараела да забрави и да продължи
напред. Но това не било възможно, наложило се да се пренесе да живее в друго
населено място, където се надявала хората да не я познават и да не са чули за
случилото се с нея, защото освен нея щели да сочат с пръст и нейния съпруг и
цялото й семейство, които също да носят нейните тегоби в живота си. Твърди, че
въпреки подкрепата на нейния съпруг и до сега носела бремето на това
изнасилване, все още не можела да излиза без страх от дома си вечер, все още я
било страх да замръква сама, случвало се било да върви по улицата и само
чувайки стъпки след себе си, изпитвала панически страх.
Физическото
възстановяване от това изнасилване продължило около месец, но преживяната
травма се била отразила изключително негативно на емоционалното и психическо
състояние на ищцата и до момента. Тя станала изключително напрегната,
неспокойна, като непрекъснато преживявала и сега ужаса от случилото се. Тази
психотравмираща ситуация довела до депресивност и трайни проблеми със съня й.
Започнали панически атаки следствие страха и преживяното. Тази депресивност и
страх трайно се загнездили в съзнанието на ищцата, траен психически белег,
който щял да й остане за цял живот. Тя често избухвала в плач, само, при
мисълта за случилото се и как това можело да не се случи или се обвинявала, че
е могла да го предотврати, а не го била сторила.
Всичко
описано по -горе я мотивирало да защити правата си като сезира съда да бъде
осъден ответникът да й заплати обезщетение за претърпените болки, страдания,
психически вреди— психични страдания, психичен стрес, негативни емоции и
разстройство продължаващи и до днес.
II.ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ПРАВАТА ПРЕТЕНДИРАНИ ОТ ИЩЕЦА:
Предявен е от ИЩЦАТА: В.В.Д., ЕГН **********,***, срещу ОТВЕТНИКА: С.С.Б., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да
заплати на ищцата сумата от 35
000 /тридесет и пет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се във претърпените от ищцата физически болки и страдания, стрес
и психически вреди, причинени от изнасилване, за което била постановена присъда по НОХД 3320/2017г. по
описа на ВРС, с която ответникът бил признат за виновен в
това, че на 16.02.2016г. в гр.Варна, извършил
действие с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление /орален
акт/ по отношение на лице навършило 14 годишна възраст — непълнолетната В.В.Д.,
като употребил за това сила, като я хванал за ръцете и натиснал към земята ,
поради което на основание чл.150 ал.1 и чл.54 ал.1 НК му било определено
наказание - лишаване от свобода за срок от 4 години и шест месеца, както и че на 16.02.2016г. в гр.Варна, се съвкупил с лице от женски
пол — непълнолетната В.В.Д., родена на ***г. ненавършила 18г. , като я принудил
за това със сила изразяваща се в блъскане и притискане с ръце и тяло към земята
, поради което на основание чл.152 ал.2, т.1 вр. ал.1, т.2, пр.1 и чл.54 ал.1 НК му било определено наказание - лишаване от свобода за срок от 6 години, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на деликта – 16.02.2016г. до окончателното
плащане на сумата.
III. ОБСТОЯТЕЛСТВА,
които не се нуждаят от доказване:
Доколкото
е налице влязла в сила присъда по НОХД 3320 /
2017г. по описа на ВРС, 27 състав, то на основание чл.300 от ГПК обвързва съда
с установеното в нея досежно извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца, то и ПРИЕМА за
безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 16.02.2016г. в гр.Варна, ответникът е извършил действие с цел да възбуди и удовлетвори полово
желание без съвкупление /орален акт/ по отношение на непълнолетната В.В.Д.,
като употребил за това сила, като я хванал за ръцете и натиснал към земята, както и че на същата дата - 16.02.2016г. в гр.Варна, се съвкупил със същата,
като я принудил за това със сила изразяваща се в блъскане и притискане с ръце и
тяло към земята.
IV.РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ
В тежест
на ищцата е да установи в условията на пълно и главно
доказване всички предпоставки от фактическия състав на непозволеното увреждане:
деяние, което може да се изразява в действие или бездействие – в конкретния случай извършеното изнасилване на конкретната дата /прието
за безспорно и ненуждаещо се от доказване/; противоправност на деянието / приоето за безспорно и ненуждаещо се от доказване/; вреди – претърпените физичеки болки и страдания, стрес и психически вреди в
резултат на извършеното изнасилване, които ищцата следва да установи; причинна връзка
между деянието и вредите, както и вина на извършителя, като
последната се предполага до доказване на противното /а също така е приета за безспорна и ненуждаеща се от доказване/.
ПО ДОПУСКАНЕ НА
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
ДОПУСКА ДО СЪБИРАНЕ като писмени доказателства по делото, представените с исковата молба писмени
документи, надлежно заверени по реда на чл.183 от ГПК.
ДА СЕ ИЗИСКА НОХД 3320 / 2017г. по описа на
Варненски районен съд, като указва на ищцата в рамките на първото по делото
заседание да посочи изрично от кои документи желае да се ползва и за
установяване на кои обстоятелства.
ДОПУСКА ДО РАЗПИТ по искане
на ищцата двама свидетели при режим
на водене, които да установят обстоятелствата, конкретизирани от ищцата в
исковата молба, а именно: претърпените физически и психически болки и страдания,
продължителността и периода на възстановяване, както и претърпените от стрес и
психически вреди.
ДОПУСКА ПРОВЕЖДАНЕ на СЪДЕБНО-МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА, със задача на вещото лице след запознаване с
материалите по делото, вкл. тези по НОХД 3320 / 2017г. по описа на ВРС, 27
състав, както и след личен преглед на ищцата, да даде
заключение по следните въпроси: 1. Какви са причинените на ищцата от
изнасилването травматични увреждания, какъв е механизмът на получаването им, и
отговарят ли по време и начин на получаване, описан в исковата молба? 2. Има ли
ищцата към момента трайни белези, за колко време биха преминали, ако ги има? 3.
Колко време е продължило възстановяването й? 4. Възстановено ли е към момента
напълно физическото й състояние?
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит
за възнаграждение и разноски, свързани с изготвяне на заключението в размер на 200
/двеста/ лева, платими от бюджета на съда, на основание чл. 83 ал.1 т.4 от ГПК.
НАЗНАЧАВА на основание чл.195,
ал.1 ГПК в качеството на вещо лице по изпълнение на поставената задача д-р Деян Ангелов Демиров. УКАЗВА на вещото лице задължението да уведоми съда, в
случай, че не може да изготви заключението поради липса на квалификация, болест
или друга обективна причина или в определения срок, както и да представи
заключението си най-малко една седмица преди насроченото съдебно заседание, на
основание чл. 197, ал. 2, 198 и 199 ГПК, както и отговорността, която носи по
чл. 86 ГПК. УКАЗВА на вещото лице,
че за определяне на окончателен размер на възнаграждението, е необходимо да
представи към заключението си справка – декларация, съгласно чл.23, ал. 2 и
чл.26, ал. 1 от Наредба №2/29.05.2015г. за вписването, квалификацията и
възнагражденията на вещите лица.
ДОПУСКА ПРОВЕЖДАНЕ на СЪДЕБНО-ПСИХОЛОГИЧНА
ЕКСПЕРТИЗА, със задача на вещото лице след
запознаване с материалите по делото и извършване на личен
преглед на ищцата, да даде заключение по следните въпроси: 1. Какво е към момента на
провежданата експертиза емоционалното състояние на ищцата? 2. Как се
е отразило върху психичното й състояние настъпилия на 16.02.2016 год. инцидент?
3. Налице ли са данни за нанесена, вследствие на случилото се от 16.02.2016 год., психична
травма на пострадалата – с какъв интензитет и с каква продължителност?
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит
за възнаграждение и разноски, свързани с изготвяне на заключението в размер на 200
/двеста/ лева, платими от бюджета на съда, на основание чл. 83 ал.1 т.4 от ГПК.
НАЗНАЧАВА на основание чл.195,
ал.1 ГПК в качеството на вещо лице по изпълнение на поставената задача Татяна Аврамова. УКАЗВА на вещото лице задължението да уведоми съда, в
случай, че не може да изготви заключението поради липса на квалификация, болест
или друга обективна причина или в определения срок, както и да представи
заключението си най-малко една седмица преди насроченото съдебно заседание, на
основание чл. 197, ал. 2, 198 и 199 ГПК, както и отговорността, която носи по
чл. 86 ГПК. УКАЗВА на вещото лице,
че за определяне на окончателен размер на възнаграждението, е необходимо да
представи към заключението си справка – декларация, съгласно чл.23, ал. 2 и
чл.26, ал. 1 от Наредба №2/29.05.2015г. за вписването, квалификацията и
възнагражденията на вещите лица.
УКАЗАНИЯ КЪМ СТРАНИТЕ:
УКАЗВА на страните, че тази страна, която отсъства повече от
един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който й е връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощника на страната. При
неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
НАПЪТВАНЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ ИЛИ ДРУГ СПОСОБ ЗА ДОБРОВОЛНО
УРЕЖДАНЕ НА СПОРА
ПРИКАНВА страните към
постигане на споразумение, като разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждането на спора, който има преимущество пред спорното
производство, като при постигане на спогодба заплатената от ищеца държавна
такса се връща в половин размер.
НАСОЧВА страните към
МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за медиацията
РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може
да съдейства на страните за доброволното разрешаване на спора им, който да
приключи с постигане на споразумение, одобрено от съда. Освен това, чрез
медиацията страните могат да разрешат и други свои конфликтни отношения, извън
предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение.
Медиацията
може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА
МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" №
12, ет.4 /сградата, в която се помещава СИС при ВРС/, без заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат да се
обърнат към координатора за ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 419, на тел. 052
62 33 62, както и на e-mail: *********@***.**.
За
предприемане действия по започване на процедура по медиация или в случай на постигане на спогодба следва да уведомят
съда преди насроченото открито съдебно заседание.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото в хода на насроченото по делото съдебно заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото,
както и да предприемат съответни процесуални действия, съобразно изразеното от
всяка от тях становище, на основание
чл. 146, ал. 3 ГПК.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните по делото, на основание
чл. 140, ал. 3 ГПК, с Приложение № 6 към
чл. 2, т. 6 от Наредба № 7/22.02.2008г. на МП за утвърждаване на образци и
книжа, свързани с връчването по ГПК.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: