№ 15238
гр. София, 20.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:М.И.
при участието на секретаря С.О.
като разгледа докладваното от М.И. Гражданско дело № 20221110135764 по
описа за 2022 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Ищецът ФИРМА е предявил срещу ответника С.О. осъдителен иск с правно
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, във вр. чл. 49 от ЗЗД, иск с правно основание чл. 410, ал.
1 от КЗ, във вр. чл. 49 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в
размер на 179,59 лева, представляваща сбор от изплатено от него застрахователно
обезщетение по застраховка „КАСКО+“ по преписка по щета № 44012132102049 в размер
на 164,59 лева и 15 лева обичайни разноски за определянето й, представляващи обезщетение
за застрахователно събитие, настъпило на 20.01.2021 около 19,00 часа в гр. София на ул.
„Плакалница“, с лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „S 350 MATIC“, с рег. № .. ... АС,
застрахован при ищеца по застрахователна полица № ..., който попаднал в необезопасена
дупка на пътното платно, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от
подаване на исковата молба в съда – 01.07.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Ищецът твърди, че във връзка с реализираното на 20.01.2021 г. ПТП е изплатил по
застраховка “Каско”, по банков път, застрахователно обезщетение за смяна на предна дясна
гума в размер на 164,59 лв. на 01.02.2021 г. както му се дължат и 15 лева ликвидационни
разноски. С писмо, получено на 20.07.2021 г., предявило регресната си претенция към
отговорното лице, поради което ответникът е изпаднал в забава. Твърди, че причина за
настъпване на ПТП е попадането на автомобила в необозначена и необезопасена дупка на
пътното платно. Сочи, че отговорност за вредите носи ответникът в качеството му на
стопанин на пътя. Прави искане съдът да осъди ответника да му заплати описаната
1
сума. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от
ответника чрез упълномощен представител, който оспорва механизма на ПТП, настъпилите
вреди, както и че вредите са покрит риск. Оспорва се вредите да са настъпили в резултат на
необезопасена дупка на пътното платно. Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на МПС, който управлявал МПС с
несъобразена скорост. Сочи, че застрахователят не е изплатил законосъобразно
обезщетението. Възразява, че трето лице е задължено да поддържа пътя. Прави искане
предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. Не представя списък по
чл. 80 от ГПК.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, във вр. чл. 49 от ЗЗД, по
който в тежест на ищеца е да установи наличието на застрахователно правоотношение
между него и собственика на увредения автомобил; застрахователно събитие, настъпило в
срока на договора; вреди, както и конкретен размер; изпълнение на задълженията по
договора за застраховка – плащане на застрахователното обезщетение; пряка и
непосредствена причинна връзка между причинената вреда и неизпълнение на задълженията
на ответника за обезопасяване на участък от пътя, който е компрометиран – че вредите са
пряка последица от пропадане на автомобила в необозначена дупка на пътното платно,
поради неизпълнение на задължението на ответника да поддържа пътя в изправност,
съответно да сигнализира своевременно за препятствие на пътя, вкл. за нарушение на
пътната настилка, каквото задължение има по чл. 29 във вр. с чл. 19 от Закона за пътищата.
При доказване на горното, в тежест на ответника е докаже погасяването на дълга, както и
направените от него възражения, вкл. това, че с конкретно свое поведение пострадалият е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 от ЗЗД е необходимо
наличието на следните предпоставки: правоотношение по възлагане на работа; осъществен
фактически състав по чл. 45 от ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с
необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна
връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/; вредите да са причинени от
изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия,
които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за
изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или
характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата
работа, но са пряко свързани с него (така ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното, като в тежест на
ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата
на вина на прекия извършител. Противоправността не подлежи на доказване, доколкото
2
изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на деянието,
вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби.
Сочените предпоставки за уважаване на иска съдът счита за установени безспорно от
събраните по делото доказателства.
Между страните не е спорно, поради което и с определението от 14.08.2022 г., в което
е обективиран проекта за доклад по делото, по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, като
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че ищецът има качеството на
застраховател по договор за застраховка „КАСКО“ за увредения автомобил, че сумата от
164,59 лв. е платена от ищеца на 01.02.2021 г. по образуваната щета № 44012132102049 за
увредения автомобил, както и че ищецът е изпратил покана до ответника, получена на
20.07.2021 г.
Чрез изслушаната и приета по делото САТЕ, изготвена от инж. В. Д., уведомлението
за щета и показанията на разпитания свидетел Б. Л. В., преценени с оглед разпоредбата на
чл. 172 от ГПК, на които съдът дава вяра като обективни, последователни и
кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства, се установява следният
механизъм на ПТП: на 21.01.2021 г., около 19:00 часа, в гр. София, при управление на лек
автомобил „Мерцедес“, модел „S350“, с рег. № .. ..., по ул. „Плакалница“, водачът попаднал
в необезопасена неравност – пропадане на настилката от шахта, по-ниска от нивото на
пътното платно. Обстоятелството, че автомобилът е попаднал в шахта, по-ниска от нивото
на пътя, се установява и от показанията на разпитания по делото свидетел.
С ангажиране на описаните доказателства ищецът е провел пълно и главно доказване
на спорното обстоятелство, че вредите са пряка последица от пропадане на автомобила в
необозначена дупка на пътното платно, образувана от по-ниското ниво на монтирана шахта,
поради неизпълнение на задължението на ответника да поддържа пътя в изправност,
съответно да сигнализира своевременно за препятствие на пътя, вкл. за нарушение на
пътната настилка, каквото задължение има по чл. 29 във вр. с чл. 19 от Закона за пътищата.
Шахтата също е елемент от пътното платно, поради което задължение на СО е да ги
поддържа в изправност и в случай на пропадане да ги възстанови с цел безпрепятствено
преминаване, което задължение ответникът не е изпълнил.
Предвид наведеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на водача
на лекия автомобил марка „Мерцедес“, следва да бъде изследван въпросът дали със своето
поведение той е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, с оглед евентуалното
намаляване на дължимото обезщетение по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. За да е налице
съпричиняване от страна на пострадалия е необходимо извършеното действие или
бездействие да е в пряка причинна връзка с настъпилата вреда, като не е необходимо
същото да е противоправно и виновно. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не
може да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от
деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни
действия или бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е способствало за
настъпването на вредите (така Решение № 99 от 08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС,
3
Второ ТО; Решение № 98 от 24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО). В
конкретния случай, ответникът не е доказал по правилата на чл. 154 от ГПК фактите, на
които основава твърденията си, че водачът на лекият автомобил е управлявал същия с
несъобразена скорост.
Според заключението на вещото лице, на което съдът дава вяра като компетентно
изготвено и безпристрастно, както и от уведомлението за щета, описа на щета и показанията
на разпитания свидетел – водач на автомобила, увредена вследствие на ПТП е предна дясна
гума, която вреда е в причинна връзка с механизма на ПТП, както се установява и от
разясненията на вещото лице, дадени в открито съдебно заседание. От събраните по делото
доказателства не се установява техническото състояние на автомобила, да са допринесли за
настъпване на ПТП, поради което и възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат е недоказано.
Според заключението на вещото лице, стойността на увредените детайли по средни
пазарни цени към датата на ПТП е в размер на 270,83 лева, като обичайният разход за
ликвидация на щета като процесна е в размер между 15,00 и 25,00 лева.
Въз основа на уведомление на водач на лекия автомобил „Мерцедес“ до ищеца е
образувана преписка по щета, изготвен е опис на щетите и ремонта на МПС е възложен на
автосервиз. За извършената ремонтна дейност са представени фактури. Изготвен е доклад по
щета и сумата, представляваща стойността на ремонта е платена по сметка на автосервиза с
платежно нареждане, което обстоятелство не е спорно между страните.
С настъпването на застрахователното събитие, а именно – осъщественото пътно-
транспортно произшествие, при което застрахованият автомобил е претърпял описаните
повреди, за застрахователят е възникнало задължението да заплати застрахователно
обезщетение в размер на претърпяната от застрахования имуществена вреда в рамките на
предвидената в договора сума, както между страните не е спорно и се установява, че
застрахователят е заплатил на сервиз сумата, необходима за ремонта на увредените детайли,
което обстоятелство не се оспорва и от ответната страна, поради което и на основание чл.
410, ал. 1, т. 1 от КЗ ищецът е встъпил в правата на третото лице срещу причинителя на
вредата. Тъй като стойността на вредата, която съдът следва да определи по действителната
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, но се
установява сума в по-голям размер от платения по фактурата и претендиран от ищеца,
цялата търсена сума му се дължи.
С писмо от 19.07.2021 г. ищецът е поканил ответника да му възстанови заплатена сума
ведно с ликвидационните разноски в общ размер на 179,59 лева, тъй както съгласно чл. 411,
ал. 1, изр. 1 от КЗ ищецът има право да получи и обезщетение за направените обичайни
разноски за определяне на щетата, но между страните не е спорно, че плащане не е
постъпило, поради което искът следва да бъде уважен в пълния предявен размер, ведно със
законната лихва, считано от дата на подаване на исковата молба – 01.07.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, както законна последица от предявяване на иска в
съда.
4
По отношение на разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на
разноски.
Ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 50 лева (лист 2 по делото),
200 лева – депозит за вещо лице (л. 59), 50 лева – депозит за призоваване на свидетел.
Ищецът е сторил и разноски за адвокат в размер на 168 лева, платените в по банков път
плащането на които е не е оспорено, а и се установява съгласно т. 1 от Тълкувателно
решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС.
Ето защо, на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да се присъди сумата от
468 лева - разноски и производството.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.О., БУЛСТАТ ... , с адрес в: ... да заплати на ФИРМА, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление в ..., на основание чл. чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, във вр. чл. 49
от ЗЗД, сумата в размер на 179,59 лева, представляваща сбор от изплатено от него
застрахователно обезщетение по застраховка „КАСКО+“ по преписка по щета №
44012132102049 в размер на 164,59 лева и 15 лева обичайни разноски за определянето й,
представляващи обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 20.01.2021 около
19,00 часа в гр. София на ул. „Плакалница“, с лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „S
350 MATIC“, с рег. № .. ... АС, застрахован при ищеца по застрахователна полица № ...,
който попаднал в необезопасена дупка на пътното платно, ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва от подаване на исковата молба в съда – 01.07.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА С.О., БУЛСТАТ ... , с адрес в: ..., да заплати на ФИРМА, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление в ..., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 468,00
лева - разноски в производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5