№ 87
гр. Смолян, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария Ан. Славчева
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско
дело № 20215400500155 по описа за 2021 година
И за да се произнесе ,взе в предвид следното :
Производството е по чл.268 ГПК във връзка с чл.178 ал.1 ЗМВР.
С Решение № 60560/15Л0.2020 година, постановено по гражданско дело №^//2020г.
на Районен съд Смолян е осъдена Главна дирекция „Гранична полиция” към МВР-
гр.София да заплати на Д.Я.М., ЕГН **********, от гр.Рудозем ул.Иван Вазов № 24а
на основание чл. 178ал.1 т.3 от ЗМВР и чл. 86 ал.1 от ЗЗД следните суми : 318,95 лева-
допълнително възнаграждение за положен и незаплатен извънреден труд за периода от
13.01.2017г до 13.01.2020г, като е отхвърлен иска за разликата от уважената част до
претендирания размер от 400,00 лева; сумата 46,97 лева-дължимо се обезщетение за
забава върху неизплатеното възнаграждение за положения нощен труд за периода
13.01.2017г до 13.01.2020г до депозиране на исковата молба-14.01.2020г, като е
отхвърлен иска за разликата от уважената част до претендираната сума от 50,00
лева;законната лихва върху главницата от 318,95 лева, считано от 14.01.2020г до
окончателното плащане.
Със същото решение е отхвърлен предявеният иск от Д.Я.М. срещу Главна
дирекция „Гранична полиция” към МВР-гр.София за заплащане на сумата от 1620,00
лева-левова равностойност на непредоставена безплатна предпазна храна за периода от
13.01.2017г до 13.01.2020г, ведно с претенцията за заплащане на дължима се законна
лихва в размер на 200,00 лева до предявяването на иска, ведно с претенцията за
заплащане на законна лихва върху главницата от 1620,00 лева от предявяването на
иска до окончателното плащане, както и е отхвърлен предявеният иск от Д.Я.М. срещу
Главна дирекция „Гранична полиция” към МВР-гр.София за заплащане на сумата от
600,00 лева обезщетение за непредоставен допълнителен платен годишен отпуск за
2018г от 10 дни ,съгласно чл. 190 ал.2 от ЗМВР. Със същото решение е осъдена Главна
1
дирекция „Гранична полиция” към МВР-гр.София да заплати на Районен съд- Смолян
сумата от 200,00 лева , включваща дължимата се ДТ върху уважения иск в размер на
100,00 лева и разноски за вещо лице в размер на 100,00 лева, а на Д.Я.М. сумата от
102,27 лева –дължимо се адвокатско възнаграждение , съобразно уважената част на
иска.
Недоволен от така постановения съдебен акт е останал ищецът Д.Я. М., който
сезира Смолянският окръжен съд с въззивна жалба вх.№607772 от 11.11.2020година,
депозирана чрез пълномощника му адвокат М.О., с която се атакува постановеното решение
в отхвърлената част на предявените в обективно съединение искове за заплащане на сумата
от 1336,80 лева-левова равностойност на непредоставена безплатна предпазна храна за
периода от 13.01.2017г до 13.01.2020г, ведно с претенцията за заплащане на дължима се
законна лихва в размер на 131,74 лева до предявяването на иска, ведно с претенцията за
заплащане на законна лихва върху главницата от 1336,80 лева от предявяването на иска до
окончателното плащане. Развива оплакване, че в обжалваната част съдебният акт е
неправилен като постановен в нарушение на материалния закон и незаконосъобразен, както
и при допуснати съществени процесуални нарушения, поради което моли окръжният съд
да го отмени и вместо него постанови свой съдебен акт, с който да уважи изцяло
предявените искове за заплащане сумата от 1336,80 лева-левова равностойност на
непредоставена безплатна предпазна храна за периода от 13.01.2017г до 13.01.2020г, ведно с
претенцията за заплащане на дължима се законна лихва в размер на 131,74 лева до
предявяването на иска, ведно с претенцията за заплащане на законна лихва върху главницата
от 1336,80 лева от предявяването на иска до окончателното плащане. Изразява несъгласие с
приетото от районен съд за установено , че ищецът М. е работил като държавен служител -
старши полицай-водач на служебно куче, като служебно известно на съда е, че кучето е
потенциален източник на инфекциозни и паразитни заболявания - ехинококоза, бяс,
марсилска треска, микози и други, като от факта, че М. е работил на посочената длъжност не
може да се направи извод, че е работил в опасна среда - в контакт с биологични агенти
(микроорганизми),които могат да провокират инфекции. Логично е ответникът да е
осигурил на служителя си профилактика (ваксиниране, обезпаразитяване, предпазно
облекло , прегледи на кучето и т.н), като няма данни здравето на ищеца не е подложено на
определен риск във връзка с работата , която е изпълнявал. Прието е също така, че не може
да се твърди в конкретния случай, че здравето на ищеца е поставено в риск, поради това че
работи със служебно куче, с което обосновава неоснователност на иска за безплатна
предпазна храна на посоченото в исковата молба основание. Изразява несъгласие и с
приетото, че функцията на тази храна е да минимизира рисковете за здравето на работника и
евентуално да служи като профилактика срещу възникването и разпространението на
инфекции от биологични агенти, които изводи на решаващия съд според жалбоподателя са
нелогични и взаимно си противоречат. Твърди се още,че от една страна съдът приема за
безспорно, че ищецът през процесния период е заемал длъжността старши полицай-водач на
служебно куче, приема за безспорно (служебно известно на съда) и че кучето е потенциален
източник на инфекциозни, и паразитни заболявания - ехинококоза, бяс, марсилска треска,
микози и други, както и че функцията на безплатната предпазна храна е да минимизира
рисковете за здравето на работника и евентуално да служи като профилактика срещу
възникването, и разпространението на инфекции от биологични агенти.
Развива оплакване,че въпреки тези установени факти обаче, PC Смолян, напълно
необосновано и абсурдно приема, че само от това, че М. е работил на посочената длъжност
не може да се направи извод, че е работил в опасна среда - в контакт с биологични агенти
(микроорганизми(, които могат да провокират инфекции. Логично било според съда
ответникът да е осигурил на служителя си профилактика (ваксиниране, обезпаразитяване,
предпазно облекло, прегледи на кучето и т.н), като няма данни здравето на ищеца не е
подложено на определен риск във връзка с работата, която е изпълнявал. Не може да се
2
твърди в конкретния случай , че здравето на ищеца е поставено в риск, поради това че
работи със служебно куче.
Твърди още,че PC Смолян си е позволил да преценява дали да приложи норма от
действащото право в българската нормативна уредба или не - тази на чл.2 т.5 от Наредба №
8121з- 904 от 30 юли 2015 г. за определяне на условията и реда за предоставяне на
безплатна храна на служителите на МВР за извършване на дейности, свързани със
специфичния характер на труда на служителите, и на ободряващи напитки на служителите,
полагащи труд през нощта от 22,00 до 06,00 ч., както и да подпомага една от страните в
процеса - тази на ответника, който с писмения си отговор на исковата молба не е въвел нито
едно възражение и/или твърдение в оспорване на исковата претенция по чл.181 ал.З ЗМВР,
като въпреки това съдът е изложил предположения кое поведение на ответника било
логично (ответникът да е осигурил на служителя си профилактика /ваксиниране,
обезпаразитяване, предпазно облекло , прегледи на кучето и т.н/, като няма данни здравето
на ищеца не е подложено на определен риск във връзка с работата, която е изпълнявал),
което като краен резултат се е отразило на формираните от съда напълно неправилни
фактически и правни изводи, че здравето на ищеца не е поставено в риск, поради това че
работи със служебно куче, мотивирали го да отхвърли иска. След като изобщо в процеса
няма наведени от ответника правопогасяващи правото на служителя да получи безплатна
предпазна храна факти, то по-логичното е такива да не са се осъществили, тъй като ако бяха
осъществени, в тежест на ответника е да ги изложи, за да може ищецът да организира
защитата си, а не както необосновано е приел съдът - логично било да ответникът да е
компенсирал ищеца.
Направено е и оплакване, че освен всичко останало Наредбата урежда реда да се
компенсира служителя да специфичните условия на работа - в опасна среда , в контакт с
биологични агенти (микроорганизми), които могат да провокират инфекции, т.е безплатна
предпазна храна, така че предполагаемата от PC Смолян „профилактика" не изключва
дължимостта на ПРЕДПАЗНАТА ХРАНА.Твърди също,че предвид заемана от ищеца
длъжност - водач на служебно куче такава безплатна ПРЕДПАЗНА храна му се полага,
тъй като той е водач на служебно куче и работата му представлява извършване на дейности
в контакт с кучета, представляващи биологични агенти, създаващи опасност от възникване
на инфекции. Въпреки нормативно установеното му право да получава безплатна храна
заради специфичните условия на труд, при които е работил, такава не е била осигурявана на
Д. М. за компенсиране поне на част от здравословните аспекти на работния процес в контакт
с животни (кучета - вж.т.З от Приложение № 2 към чл.6 ал.2 на Наредба № 4 от 14.10.2002 г.
за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на биологични агенти при
работа).Поради това, единствената възможност, с която разполага ищецът е да бъде
обезщетен с левовата им равностойност - §3 от ПЗР на Наредбата.
Вещото лице е дало заключение, че левовата равностойност на тази храна е в размер
на 907,20 лева, а лихвата върху нея е в размер на 131,74 лева, като изчисленията му
включват само нарядите „постови и други наряди" и нарядите в командировки. Вещото лице
не е изчислило левовата равностойност на безплатната предпазна храна за нарядите „в
резерв", които за процесния период са 137 броя. Установява се от представената преди
последното съдебно заседание от ответника справка, че от този брой наряди 53 наряда са 8-
часови и за тях е определен размер от 2,40 лева на смяна, и 84 броя са 12-часови и за тях е
определен размер от 3,60 лева, които суми също се следват на ищеца. На основание чл.21
ал.З от Инструкция № 8121з-1244 от 14 октомври 2015 г. за наблюдението на държавната
граница на Република България, специфичната охранителна дейност за участие в мерките за
постигане на летищна сигурност в обществените зони и периметъра на летищата и
прилагане на компенсиращи мерки „водачите на служебни кучета не изпълняват
служебните си задължения без зачислените им животни с изключение на случаите по ал. 5,
тоест на тази категория служители такава храна се дължи и за нарядите „в резерв".Моли
3
окръжният съд да отмени Решение № 60560/15.10.2020 година, постановено по гражданско
дело № 99/2020г. на Районен съд Смолян, в частта, с която е отхвърлен предявения иск от
Д.Я. М., ЕГН ********** срещу Главна дирекция „Гранична полиция" към МВР-гр.София
за заплащане на сумата от 1336,80 лева-левова равностойност на непредоставена безплатна
предпазна храна за периода от 13.01.2017г до 13.01.2020г, ведно с претенцията за заплащане
на дължима се законна лихва в размер на 131,74 лева до предявяването на иска, ведно с
претенцията за заплащане на законна лихва върху главницата от 1336,80 лева от
предявяването на иска до окончателното плащане, и да постановите свое решение по
съществото на спора, като уважи иска по чл.181 ал.З ЗМВР до размера от 1336,80 лева
главница и 131,74 лева лихва.
Недоволен от постановения съдебен акт е останала и Главна дирекция „Гранична
полиция” - МВР, представлявана от С.И.К. – директор. С въззивната жалба се атакува
постановеното решение в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на Д.Я. М.
сумата от 318,95 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен и
незаплатен извънреден труд за периода от 13.01.2017 г. до 13.01.2020 г.; сумата от 46.97
лв.,представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното възнаграждение за
положения нощен труд за периода 13.01.2017 г. до 13.01.2020 г. до депозиране на исковата
молба - 14.01.2020 г.; законната лихва върху главницата от 318,95 лв. считано от 14.01.2020
г. до окончателното плащане; сумата от 102,27 лв.за адвокатско възнаграждение, и да
заплати по сметка на Районен съд - Смолян сумата от 100,00 лв.,представляваща
държавна такса и 100,00 лв., представляваща възнаграждение за вещо лице.
Развива се оплакване, че с обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е
уважил исковата молба на Д.Я. М. в частта, в която е предявен главен иск по чл. 178, ал. 1, т.
3 във връзка с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР (за заплащане на положен извънреден труд) и
акцесорен иск по чл. 86 от ЗЗД. Направено е оплакване за неправилност на решението в
атакуваните части , поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснован в мотивите си, а от там и в осъдителната част
относно двата иска. Изразено е несъгласие с приетото, че е налице празнота в специалната
нормативната база - ЗМВР и издадените въз основа на него наредби,която според съда
следва да бъде запълнена от разпоредбите на общото трудово законодателство - КТ и в
частност от издадените въз основа на него Наредба за структурата за организацията на
работната заплата (НСОРЗ) и Наредбата за работното време, почивките и отпуските
(НРВПО). Твърди се, че това тълкуване е неправилно, вследствие на неправилно
приложение на материалния закон. Развива оплакване, че неправилно съдът прилага
материалния закон като не се съобразява със служебния статут на служителя и приложимите
спрямо него норми. Твърди се, че в МВР има три категории служители, служебното
положение на които е регламентирано в три различни закона. Съгласно чл. 142, ал. 1 от
ЗМВР „служителите на МВР са: 1. държавни служители - полицейски органи и органи по
пожарна безопасност и защита на населението; 2. държавни служители; 3. лица, работещи
по трудово правоотношение. В ал. 2 е предвидено, че „статутът на държавните служители по
ал. 1, т. 1 се урежда с този закон“, в ал. 4, че „статутът на държавните служители по ал. 1, т.
2 се урежда със Закона за държавния служител“, а в ал. 5, че „статутът на лицата, работещи
по трудово правоотношение, се урежда при условията и по реда на Кодекса на труда и на
този закон “.В ЗМВР няма препращаща норма, която да даде основание да се прилагат
субсидиарно, както разпоредбите на КТ, така и издадените въз основа на кодекса
подзаконови нормативни актове, в т.ч. и НСОРЗ. Поддържа се също така, че ЗМВР е
специален нормативен акт, регламентиращ статута на служителите, работещи в МВР, като
обосновава различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото
възнаграждение и др. С оглед специалния характер на акта, размерът на дължимото
допълнително възнаграждение следва да се определи съобразно специалните правила,
посочени в ЗМВР и в издадените Наредби на министъра на вътрешните работи и заповеди,
4
въз основа на призната от закона делегация. Основавайки се на законовата делегация на чл.
187, ал. 9 във връзка с ал. 8, чл. 187а, ал. 4 и чл. 188, ал. 1 от ЗМВР, министърът на
вътрешните работи е издал приложимата през процесния период Наредба № 81213-
776/29.07.2016 г., регламентираща реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
министерството на вътрешните работи. Съгласно чл. 3, ал. 3 от наредбата, при работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Видно от приетата
по делото експертиза е, че трудът, който служителят е полагал, е по 8 часа нощен труд.
Твърди също,че при съпоставянето на ЗМВР и КТ е видно, че за разлика от КТ, който
ограничава нощния труд до 7 часа дневно, такова ограничение не е предвидено в ЗМВР и
при него нормалната продължителност на работното време през деня съвпада с нормалната
продължителност на работното време през нощта и тя е 8 часа. Различието на двете уредби е
обяснимо със спецификата на функционалните задължения на служителите по чл. 142, ат. 1,
т. 1 от ЗМВР, пряко обусловена от значимостта на обществените отношения, с които е
свързано изпълнението на техните функции. Тази специфика обуславя и редица други
различия именно по отношение обема на полагания труд, които обаче не аргументират
извод за дискриминационно третиране на конкретната категория служители, защото
адекватно на по-неблагоприятните условия, завишени изисквания и ограничения при
полагане на труд в сравнение с работещите по трудови правоотношения лица и другите
държавни служители, за служителите в ЗМВР са предвидени редица компенсационни
механизми, допълнителни материални стимули и нематериални блага, от каквито нито
работещите по трудови правоотношения, включително и тези в системата на МВР, нито
останалите държавни служители се ползват. Съгласно чл. 107а, ат. 18 от КТ на служителите,
работещи по трудово правоотношение в държавната администрация, не може да се
определят допълнителни възнаграждения на основания, различни от посочените в КТ, като
такива не може да се определят за тях и в други закони. Напълно идентична е разпоредбата
и на чл. 67, ал. 12 от ЗДСл по отношение на държавния служител - че не може да се
определят допълнителни възнаграждения на основания, различни от посочените в ЗДС, нито
в други закони може да се определят допълнителни възнаграждения на същия. Само за
държавните служители в МВР е предвидено в чл. 179. ал. 4 от ЗДСл, че извън
допълнителните възнаграждения по чл. 179, ал. 1 и по чл. 178, ал. 1, които са съответни на
уредените в КТ и ЗДСл, им се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със
закон или с акт на МС.
Не е налице колизия между нормите на чл. 179, ал. 2 и чл. 188, ал. 2 от ЗМВР.
Съгласно чл. 188, ал. 2 от ЗМВР държавните служители, които полагат труд за времето
между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Логическото
тълкуване на цитираната норма обуславя извода, че препращането е само към Глава XV от
КТ - „Специална закрила на някои категории работници и служители“. Норми извън
посочената глава от КТ, включително подзаконови нормативни актове, издадени въз основа
на такива, не намират приложение по отношение на служителите на МВР.
Полагането на труд през нощта и от държавните служители по чл. 142, ат. 1, т. 1 от
ЗМВР, и от тези по т. 2 на същата норма, и от работещите по трудови правоотношения, е
свързано със задължение на работодателя за възмездяването му, като разпоредбите на трите
закона и на свързаните с тях наредби относно дължимостта на допълнително
възнаграждение за нощен труд за всеки отработен нощен час или за част от него и
минималния размер на същото, са идентични: чл. 261 от КТ и чл. 8 от НСОРЗ; чл. 67, ал. 7,
т. 1 от ЗДСл и чл. 20 от НЗСДА и чл. 179, ат. 1 от ЗМВР и чл. 9 от наредбите по чл. 179, ат. 2
от ЗМВР.
В чл. 2, ат. 3 от НСОРЗ изрично е предвидено, че наредбата не се прилага за
5
служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага
чл. 107а от КТ. В този смисъл тази наредба е напълно неприложима за държавните
служители по ЗДСл и ЗМВР.
Твърди още, че предвиденото в чл. 9, ат. 2 от НСОРЗ превръщане на нощния труд в
дневен цели да установи, дати в рамките на съответния отчетен период има положен
извънреден труд. Тъй като в КТ е предвидена различна продължителност на допустимия
нощен труд в сравнение с дневния такъв, законодателят е използват математически
атгоритъм, чрез който нощният труд се
приравнява на дневен, за да стане възможно събирането му с отработените дневни часове,
съпоставянето му с нормалната продължителност и съответно констатиране налице ли е
положен извънреден труд. Превръщането става чрез умножаване на отработените нощни
часове с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, т.е. 8:7= 1,143. Разпоредба, идентична на тази на чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ, с основание не е предвидена в наредбите по чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, защото за
държавните служители нормачна продължителност на дневния и нощния труд съвпада и
коефициентът, изчислен по горепосочения начин би бил 1 (едно).
В ЗМВР не е предвидено допълнително възнаграждение за нощен труд извън
такова в размер на не по-малко 0.25 лв. (определения размер към процесния период) на
отработен нощен час и ясно е определено как става установяването на положен извънреден
труд, дължимостта на допълнително възнаграждение за същия и компенсирането му по друг
начин. В КТ, НРВПО и НСОРЗ също ясно са разграничени допълнителните възнаграждения
за нощен и извънреден труд, основанието за дължимостта им и начинът на формиране на
размера им. Коефициентът, предвиден в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ за превръщане на нощния
труд в дневен, и при трудовите правоотношения няма отношение към допълнителното
възнаграждение за нощен труд, а при определени хипотези /чл. 9, ал. 1 и ат. 3 от НСОРЗ/ е
относимо към увеличаване размера на трудовото възнаграждение и при сумираното
отчитане на работното време - към установяване полагането на извънреден труд.
Превръщането съгласно НСОРЗ на нощните часове в дневни цели събирането им с общия
брой отработени часове за отчетния период, за да се установи има ли надвишаване на
нормата и съответно наличие на извънреден труд, а няма за цел автоматично обявяване за
извънреден труд на разликата, получена след конвертиране на часовете нощен труд, без
сумиране с действително отработените часове за отчетния период и установяване дали и с
колко се надвишава нормата.
Поддържа се също така, че в специалната нормативна уредба - ЗМВР и
подзаконовите му актове не е предвидено превръщането на нощните часове в дневни,
поради което отработеното време за даден отчетен период представлява сбора от общо
положения от него на смени нощен и дневен труд, а не сбор от превърнатия с коефициент в
дневен нощен труд и отработените дневни часове. Липсата на такава разпоредба не
съставлява празнота в правото, която да подлежи на запълване, защото уредбата на
материята в ЗМВР не е непълна, а изчерпателна - законът съдържа същата пълна уредба на
правоотношенията по повод полагането на труд в МВР, каквато се съдържа и в КТ относно
трудовите правоотношения, и в ЗДСл за служебните правоотношения в държавната
администрация, а подзаконовият нормативен акт - наредбите по чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, няма
основание да предвиди превръщане на нощния труд в дневен, защото разпоредбите му са
обусловени от предвидената в чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР еднаквата нормална
продължителност на часовете дневен и нощен труд. При паралелното действие на норми,
уреждащи една и съща материя, приложение намират специалните норми, които изключват
действието на общите.
Доколкото не се касае до норма, следствие от законова разпоредба, преценката на
6
органа, комуто е делегирана компетентност по издаване на наредбите по чл. 187, ал. 9 от
ЗМВР - министъра на вътрешните работи - както за въвеждането на коефициент на
превръщане на нощния труд в дневен, така и за отпадането на този коефициент, е по
целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Подобна разпоредба не съществува в
последващите наредби, относими към исковия период, и отсъствието й в подзаконовия
нормативен акт е в синхрон с разпоредбите на чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР. Позовава се на
практика обективирана в съдебни решения № 2240 по гр. дело (В) № 196/2020 г. на
Окръжен съд - Благоевград; № 2903 по гр. дело (В) № 777/2020 г. на Окръжен съд -
Благоевград; № 903391 по гр. дело (В) № 332/20 г. на Окръжен съд - Благоевград; № 903392
по гр. дело (В) № 306/20 г. на Окръжен съд - Благоевград; № 903384 по гр. дело (В) №
624/20 г. на Окръжен съд - Благоевград; № 903556 по гр. дело (В) № 615/20 г. на Окръжен
съд - Благоевград; № 2909 по гр. дело (В) № 929/20 г. на Окръжен съд - Благоевград; №
35/01.20.2020 г. по гр. дело (В) № 1110/2019 г. на Окръжен съд - Велико Търново; №
49/21.02.2020 г. по гр. дело (В) № 936/2019 г. на Окръжен съд - Хасково; № 405/04.11.2019 г.
по гр. дело (В) № 548/2019 г. на Окръжен съд - Русе и № 456/27.11.2019 г. по гр. дело (В) №
709/2019 г. на Окръжен съд - Русе, които са с предмет обективно съединени искове на
същото правно основание.
На следващо място се твърди, че многократно експерти от МТСП са имали повод да
дадат становища (поместени са в интернет сайтовете на МТСП и ciela), съдържащи
разяснения относно приложение на чл. 9, ат. 2 от НСОРЗ? Ще цитирам матка част от тях:
Жалбоподателят се позовава на разяснение от 07.09.2010 г. и разяснение от
09.12.2010 г. на МТСП във връзка с чл. 9 от НСОРЗ -„Съгласно чл. 6 от Наредбата за
определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време,
продължителността на нощното работно време за работниците и служителите, ползващи
намалено работно време, е равна на дневната продължителност, но не повече от
установената в чл. 140, ал. 1 КТ, т.е. продължителността на нощното работно време за
работниците и служителите, ползващи намалено работно време, е съответно 6 или 7 часа
(равна на дневната продължителност), с което обосновава извода,че отношението е 6 ч./б ч.
или 7 ч./7 ч., т. е. коефициентът за превръщане е равен на 1 (едно). Позовава се и на
разяснение на МТСП от 27.11.2009 г. във връзка е чл. 9, ат. 2 от НСОРЗ , съгласно което е
прието, че при нормална 8-часова продължителност на работното време коефициентът е 8:7,
т.е. 1,143, а при 7-часова продължителност коефициентът е 7:7, т.е. 1 и в този случай
всъщност броят на нощните часове не се увеличава. Направен извод от тези становища, че
преизчисляването на нощния труд към дневен не е абсолютно правило. То не се прилага
дори за всички категории и служители, чиито статут се урежда от КТ. Макар и в горния
случай да се коментира за лицата работещи с намалено работно време, тогава когато
нормалната продължителност на дневното и на нощното работно време е еднаква, е видно,
че преизчисляване не се прилага в случаите, когато работодателят е установил еднаква
продължителност на дневното и нощното работно време. Именно такава продължителност е
установена за служителите по ЗМВР.Твърди още, че обжалваното решение не съдържа
обсъждане и преценка на всички правнорелевантни факти, което го прави неправилно
поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно трайната
съдебна практика на ВКС, съдът е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от
които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението всички
доказателства, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за
неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които
имат значение за решението по делото.
Твърди също така, че неправилността на решението по главния иск влече
неправилност и на решението в частта, с която съдът е уважил акцесорния иск за заплащане
на обезщетение за забава е правно основание чл. 86 от ЗЗД.
7
Моли окръжният съд да отмени Решение № 60560 от 15.10.2020 г., постановено по
гр. дело № 20205440100047 по описа за 2020 г. на Районен съд - Смолян, в частта, с която
Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР е осъдена да заплати на Д.Я. М. сумата от
318,95 лв.,представляваща допълнително възнаграждение за положен и незаплатен
извънреден труд за периода от 13.01.2017 г. до 13.01.2020г.; сумата от 46.97
лв.,представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното възнаграждение за
положения нощен труд за периода 13.01.2017 г. до 13.01.2020 г. до депозиране на исковата
молба - 14.01.2020 г.; законната лихва върху главницата от 318,95 лв. считано от 14.01.2020г.
до окончателното плащане и сумата от 102,27 лв. за адвокатско възнаграждение; както и по
сметка на Районен съд - Смолян сумата от 100,00 лв.,представляваща държавна такса и
сумата от 100,00 лв.,представляваща възнаграждение за вещо лице. Претендира се
присъждане юрисконсултско възнаграждение и разноски за двете инстанции.В случай, че
съдът приеме въззивната жалба за неоснователна, моли направените от ответната страна
разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК да бъдат
редуцирани до минимално определения размер, посочен в Наредбата по чл. 36 от Закона за
адвокатурата, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност.
В съдебно заседание редовно и своевременно призован жалбоподателят Д. М. не се
явява и се представлява от адв.М.О. ,която поддържа изцяло въззивната жалба и становище
за неоснователност на въззивната жалба на Главна дирекция Гранична полиция.
В съдебно заседание жалбоподателят Главна дирекция гранична полиция редовно и
своевременно призован не изпраща процесуален представител. В писмено становище
пълномощникът му главен юрисконсулт Т.К. моли да бъде отменено решението в
обжалваната част, като излага съображения по съществото на спора.
Окръжният съд след като взе в предвид оплакванията във въззивните жалби,
обсъди събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Решението е връчено на жалбоподателя Д. М. на 26.10.202агодина, а на
жалбоподателя ГД„Гранична полиция“ на 19.10.202година, поради което въззивните жалби
подадени съответно на 11.11.2020година и на 20.10.2020година са депозирани в срок,
отговарят на изискванията на чл. 260 ал. 1 т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК и с оглед
депозирането им от активно легитимирани страни по делото, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт са процесуално допустими, поради което съдът пристъпи към разглеждане
тяхната основателност.
С атакуваното решение е прието по отношение иска за присъждане обезщетение за
положен извънреден труд от 319.85лева е прието, че положеният нощен труд от 328 часа
подлежи на изчисляване като продължителност с коефициент 1.143,при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове следва да се преизчислят като
продължителност разликата от 47 часа след преизчислението е установена дължимост на
обезщетението в размер на сумата 318.95лева за периода от 13.012017година до
13.01.2020година и законна лихва до предявяване на иска в размер на 46.97лева,законна
лихва върху главницата 318.95лева,считано от 14.01.2020година до окончателно изплащане
на сумата, като за разликата до претндираните 400лева и и за законната лихва до
претендираните 50 лева, както и за сумата 600лева-допълнителен платен годишен отпуск е
постановено отхвърляне на претенциите.
По отношение предявеният иск по чл.181 ЗМВР е прието, че не се полага безплатна
предпазна храна за работа в опасна среда,като водач на куче,здравето не е поставено в риск
и е постановено отхвърляне на иска сумата 1620лева за периода от 13.01.2017година до
13.01.2020година,ведно с акцесорната претенция за заплащане дължима законна лихва в
размер ан 200лева до предявяване на иска.
По отношение предявеният иск по чл.190 ал.2 ЗМВР за заплащане обезщетение за
непредоставен допълнителен платен годишен отпуск предвид забраната в чл.189ал.6 ЗМВР
за компенсиране отпуските с парично обезщетение освен при прекратяване служебното
правоотношение, по аналогичен начин с дадено разрешение и с разпоредбата на чл.178 КТ и
чл.61ал.1 Закона за държавния служител е прието,че претендирания допълнителен платен
годишен отпуск поради изпълнение на дейност регламентирана в чл.2 т.10 от Наредбата за
определяне на видовете работа, за които се полага допълнителен платен годишен отпуск не
8
може да бъде компенсиран поради това,че не е прекратено служебното му правоотношение
и е постановено отхвърляне на иска за сумата 600лева.
По делото не е спорно и това се установява от представената и приета служебна
бележка, издадена от ОД на МВР-Смолян, че страните са обвързани от служебно
правоотношение по силата на което през процесния период 13.01.2017г.- 13.01.2020г.
ищецът Д.Я. М. заема длъжността " старши полицай –водач на служебно кучеп ри РД
„Гранична полиция“ Смолян,в граничен полицейски участък Рудозем и съгласно
чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР е със статут на държавен служител.
Не е спорно също, че е полагал труд на 12-часови смени, съгласно предварително
изготвени и утвърдени графици, като е полагал и по 8 часа нощен труд за времето от 22.00
до 06.00 часа. От заключението на вещото лице по назначената и изслушана СИЕ, която не е
оспорена от страните, се установява,че за процесния период от 13.01.2017г.- 13.01.2020г. е
действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. /обн.в ДВ бр.60 в сила от 02.08.2016г./ за реда
за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Преди това е действала Наредба №
8121з-592/25.05.2015г.,обн.в ДВ бр.40 в сила от 02.06.2015г. като текстовете в двете наредби
относно полагането и заплащането на "извънреден труд" в системата на МВР са идентични.
Преди Наредбата от 2015г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. , в която е
било предвидено положения нощен труд да се преизчислява в дневен с коефициент 1,143,
като коефициент представлява съотношението на нормата на дневен труд (8 часа) към
нормата на нощен труд (7 часа). В посочените наредби е определено, че работното време на
държавните служители в МВР се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8,
12 или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. При 6 работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В чл.9,ал.2 от общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата, издадена по КТ се предвижда, че при
сумирано отчитане на работното време нощните часове се преизчисляват в дневни с
коефициент равен на съотношението на нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, като продължителността е регламентирана и в чл.140,ал.1 от КТ.
Работното време на държавните служители, какъвто е ищецът се изчислява и отчита
сумарно по месеци, като отработените часове нощен труд се отчитат с протоколи
(Приложение № 5) към посочената наредбата от 2016г. За целия период от 13.01.2017г.-
13.01.2020г.ищецът е отработил 328 часа нощен труд, които са начислени по ведомост и са
му заплатени на основание заповеди на министъра на вътрешните работи № 8121з-
791/28.10.2014г. и № 8121з[1]1429/23.11.2017г.издадени на основание чл.179,ал.2 от ЗМВР
,с които за всеки отработен през нощта час се изплаща допълнително възнаграждение от
0,25 лева за час. Положените часове нощен труд не са преобразувани в дневен. При
преобразуване на отработените часове нощен труд в дневен, съгласно посочената в
заключението таблица по месеци, се получава разлика от 47 часа извънреден труд, който не
му е заплатен и е на стойност 318,95 лева. Законната лихва за забава върху тази сума е 46.97
лева.
В изготвената допълнителна експертиза, неоспорена от страните е посочено, че за
целия период от 13.01.2017 г. – 13.01.2020 г. Д.Я. М. е положил 328 часа нощен труд, който
му е заплатен заедно с дневния. До 01.07.2017 г. продължителността на една смяна е била
8,00 часа, а след това е променена на 12,00 часа. По тези данни посочените 328 часа нощен
труд обхващат общо 44 смени.
За посочения период Д. М. има общо 405 броя дежурства (наряди). От тях 137
дежурства са били „наряд в резерв“ и 35 броя като постови на обект, за които не се налага
ползване на служебно куче. Останалите наряди са в командировка извън района на ГПУ
Рудозем – в ГПУ Ново село и в РДГП Елхово, както и наряди в състав на „оперативни
групи“ и други дежурства в района на ГПУ Рудозем. В тях са включени и по два часа
дневно за обслужване и храна на служебното куче, извън дните, когато е в наряд с него.
Според вещото лице съгласно чл. 3 от Наредбата, безплатна храна се полага само за дните,
през които са извършвани дейности, посочени в чл. 2, повече от половината установено
работно време за деня. Това са преди всичко нарядите „в резерв“. Останалите дежурства -
по 8 часа (до 01.07.2017 г.) и 12 часа след това, са с участие на служебното куче, т.е от
общия брой наряди – 405 броя за периода 13.01.2017 – 13.01.2020 г.,служебното куче не
участва в нарядите „постови на обект“. При дежурствата „наряд в резерв“, за служебното
9
куче се полагат грижи за обслужване и храна по два часа дневно, по данни от началника на
ГПУ Рудозем и зам.директора на РД ГП Смолян
От счетоводството на РД „Гранична полиция“ вещото лице е получило данни за
полагащата се безплатна храна в стойностно изражение по месеци за периода, по условията
на т.7 от чл. 2 на посочената наредба № 8121з-904, които е включил в приложената таблица.
Те обхващат общо 146 броя дежурства за периода 13.01.2017 г. – 13.01.2020 г., включително
нарядите „постови на обект“.
За всичките дни на командировка извън района на ГПУ Рудозем, посочени в
приложената справка от РДГП Смолян според вещото лице на Д. М. са изплатени „дневни
пари“.Посочените командировки, по дати и заповеди в приложената справка от РД ГП, са с
участие на повереното на Д. М. служебно куче, което предполага, че за тези дни му се
полага безплатна храна по чл. 2 ал. 5 от Наредбата. В ГПУ Ново село има отработени 35
наряда през 2019 и 2020 год. за които му се полага храна за 126,00 лева. В РД ГП Елхово
през 2017 г. има две командировки от по 10 и 14 дни, съответно 7 и 10 дежурства по 8 часа
до 01.07.2017 г. за които се полага безплатна храна по 2,40 лева за едно дежурство. До края
на 2017 год. има още пет командировки в тази дирекция, общо 50 дежурства, за които му се
полага безплатна храна по 3,60 лева за едно дежурство. През 2018 год. има две
командировки в РД ГП Елхово от по 15 и 13 дни или общо 20 дежурства по 12 часа, за които
му се полага безплатна храна по 3,60 лева за едно дежурство. Общо нарядите „в
командировка“ са 122 броя, за които му се полага безплатна храна за 393,60 лева. Законната
лихва върху тази сума, изчислена по месечно от вещото лице е сумата 72,70 лева. В тези 122
наряда са включени 7 наряда през месец януари 2020 год., извън периода 13.01.2017 –
13.01.202 г., т.е. посочената сума от 393,60 лева включва общо 115 наряда в командировка.
Тези 7 наряда са включени и в общия брой от 405 наряда.
Според експертизата в чл. 6 от Наредбата е посочено, че безплатната храна се
предоставя в натура, а чл. 7 изисква организиране на доставката й по Закона за
обществените поръчки, каквато поръчка може да се направи само от Главна дирекция
„Гранична полиция“ и до момента това не е направено.
При така установеното от фактическа страна, въззивният състав приема следното:
Предявените и разгледани облигационни претенции на ищеца пред СмРС по реда на
чл.178,ал.3,т.1 във вр. с чл.187,ал.5,т.2 (сега ал.7) от ЗМВР са за заплащане на допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд при преизчисляване на положен нощен труд в
дневен през периода от 13.01.2017г. до 13.01.2020г.,ведно с акцесорните претенции за
заплащане на мораторна лихва и законна лихва от подаване на исковата молба, както по
реда на чл.181,ал.3 от ЗВМР за левовата равностойност на неосигурена полагаща се
безплатна храна за същия период, ведно с акцесорните претенции за заплащане на
мораторна лихва и законна лихва от подаване на исковата молба. В обхвата на така
посочените въззивни предели, настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за
валидно и допустимо в обжалваната част. По отношение на правилността на
първоинстанционния съдебен акт, съгласно чл.269,ал.1 от ГПК, въззивният съд е ограничен
от посочените в жалбата оплаквания.
Релевираните от въззивника такива ГД“Гранична полииця“ се свеждат до начина на
изчисляване на заплащането на положените часове нощен труд – дължи ли се превръщане
на часовете, положен нощен труд в дневен, съответно дължи ли се заплащане на извънреден
труд за така преобразуваните часове нощен труд и доколко в случая е приложима Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата при наличието на специални норми в
ЗМВР и подзаконовите актове за неговото прилагане, а по втория иск допустимо ли е
заплащане на левовата равностойност на неосигурена предпазна безплатна храна, която е с
целево предназначение и ако не е осигурена не е предвидено в закона да бъде изплащана
нейната парична равностойност. По делото не е спорно, че между страните съществува
служебно правоотношение по ЗМВР, доколкото ищецът е държавен служител в
ГД“Гранична полиция“ Смолян,граничен полицейски участък грVРудозем на длъжност
старши полицай-водач на служебно куче,по смисъла на чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР, поради
което приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР.
Не е спорно и обстоятелството, че с оглед характера на заеманата длъжност ищецът е
работил на 12-часови смени, като е полагал труд през нощта (от 22.00 до 06.00 часа), а
отработеното работно време се е изчислява сумирано, за което обстоятелство също липсва
спор между страните. Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
10
възнаграждение и допълнителни възнаграждения, като съгласно чл.178,ал.1,т.3 от ЗМВР
сред предвидените допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд. Нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица, съгласно чл. 187,ал.1 от ЗМВР. Разпоредбата на чл.187,ал.3 от ЗМВР регламентира,
че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Съгласно ал.5
от същата разпоредба в редакцията й,( обн. в д.в. бр. 81/2016г.), действаща за процесния
период, работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за
извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран
работен ден, а за служителите, работещи на смени - с възнаграждението за извънреден труд
за отработени до 70 часа на отчетен период, като извънредния труд, според ал.6 в
редакцията й обн.в ДВ бр.81/2016г. (сега ал.7) се заплаща с 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение. Редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи според
чл.187,ал.9( сега ал.10) от ЗМВР. За процесния период от 08.01.2017г. до 08.01.2020г. е
действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. (обн. ДВ, бр. 60/2.08.2016 г., в сила от
2.08.2016 г.). Преди това са действали Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. в сила от
01.04.2015 г. до 29.07.2016 г. и Наредба № 8121з[1]407/11.08.2014г. (обн.ДВ, бр. 69 от
19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г, отм., ДВ бр.40 от 02.06.2015г.) Текстовете на чл. 3, ал. 3
от трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съгласно чл.31,ал.2 от Наредба № 8121з-
407/11.08.2014 г. при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за отчетния период се умножава по 1,143. В
следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015г. и № 8121з-776/29.07.2016г., последната
приложима към процесния период от 13.01.2017г. до 13.01.2020г., липсва изрична
регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Доколкото в действащата за
процесния период наредба е посочено, че отново се касае за сумирано отчитане на работното
време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване на нощния труд в дневен е налице
празнота. Липсата на такава норма обаче не да следва да се възприема като законово
въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен
труд в дневен, а представлява празнота в уредбата. Съгласно принципните разяснения,
дадени в т. 23 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има
служители, назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като
тези от втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира
субсидиарно приложение по отношение на тях. Същото разрешение се отнася и за
служителите по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР. Още повече, че ЗМВР съдържа изрична
разпоредба-чл. 188, ал. 2 ЗМВР, която предвижда, че държавните служители, които полагат
труд за времето между 22, 00 и 6, 00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на
труда. Следователно при наличие на посочената непълнота в специалната уредба, касаеща
служителите в МВР и предвид препращането на чл.188,ал.2 от ЗМВР към КТ следва
субсидиарно да се приложи КТ и по специално чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, съгласно която при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място,т.е. приложим е
коефициентът 1,143. Ето защо положеният от ищеца нощен труд подлежи на възмездяване
чрез преизчисляването му с коефициент 1,143 за целия претендиран период , след като с
разпоредбата на чл.188,ал.2 от ЗМВР за държавните служители, които полагат нощен труд за
времето между 22,00 и 6,00 ч., е налице изрично препращане към специалната закрила по
КТ, а такава се съдържа именно в чл.140,ал.1 от КТ. Възприемането на обратното
разрешение, каквото се твърди във въззивната жалба на ГД“ГП“, че в действащата за
процесния период Наредба № № 8121з[1]776/29.07.2016г., не се съдържа текст, който да
предвижда заплащането на положен нощен труд да се увеличава с коефициент 1,143, т.е. 7
часа нощен труд да се приравняват на 8 часа дневен, а е предвидено 8 часа нощен труд да се
равняват на 8 часа дневен труд, то такова разрешение би довело до лишаване на държавните
служители в системата на МВР от тези допълнителни възнаграждения за нощен труд, като
11
по този начин би ги поставило в неравностойно положение спрямо останалите държавни
служители и служителите по трудово правоотношение, които получават такива
допълнителни възнаграждения, съгласно чл.67,ал.7,т.1 от ЗДСл и чл.261 от КТ. Полагането
на нощен труд, без оглед на вида на извършваната работа, нарушава биологичните ритми и е
свързано с вредни за организма последици, които се компенсират чрез допълнителното
заплащане и различното отчитане на нощния труд. Горното тълкуване е в съответствие и с
основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен и в чл.6
от КРБ и чл.14 от ЕКЗПЧОС.
По спорния въпрос с оглед формираната противоречива съдебна практика с
Разпореждане от 26.02.2020г. е образувано Тълкувателно дело № 1/2020 г. за приемане от
ОСГК на ВКС на тълкувателно решение по въпроса: "При отчитане и заплащане на
положените часове нощен труд от служители на Министерството на вътрешните работи
приложими ли са разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата
наредба) или следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на
вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове?".
Една част от съдебните състави, както и настоящият, приемат, че в Закона за МВР и в
приложимите наредби към него, с изключение на отменената Наредба № 9 8121з-407/2014г.,
липсва правна регламентация относно преобразуване на часовете положен нощен труд в
дневен с коефициент 1,143 (такъв коефициент е бил регламентиран в отменената Наредба №
8121з-407/2014 г.) и поради това следва да се прилагат разпоредбите на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата(чл.9,ал.2), а именно, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време, което според тези съдебни състави е в
съответствие с основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация. В
същия смисъл е и Решение № 311/08.01.2019 г. по гр. дело № 1144/2018 по описа на ВКС, ІV
г.о. по чл. 290 от ГПК. При наличието на неяснота в правната уредба съдът следва да
тълкува закона, като търси целта на закона съобразно чл. 46 ЗНА. Повече от очевидно е, че
единствената цел на законовите разпоредби относно заплащането на труда на служителите в
МВР е да се спази конституционната повеля на чл. 48, ал. 5 от Конституцията на РБългария
заплащането да съответства на извършената работа. Нощният труд положен от служителите
на МВР, безспорно разстройва биологичния ритъм на живота и нервната система, обмяната
на веществата и нормалния метаболизъм и може да е вреден за здравето, поради което
следва да получи адекватно заплащане. Повече от очевидно е, че предвиденото в заповед на
министъра заплащане от 0,25 лв. на час нощен труд нито има характера на допълнително
трудово възнаграждение, нито съответства по какъвто и да било начин на конституционното
задължение трудовото възнаграждение да е съответно на положения труд.
Тези изводи не противоречат и на постановеното Решение от 24.02.2022г. на съда на
ЕС по дело С-262/2020, образувано по преюдициално запитване от РС- Луковит по дело със
същия предмет на спора. Не може да има спор, че с това решение не се отговаря конкретно
на основния спорен по настоящето дело въпрос относно приложимостта на общата правна
уредба на трудовите правоотношения и в правоотношенията с държавните служители в
МВР, доколкото в обхвата на компетентността на СЕС са включени общностните норми и
вътрешноправните разпоредби, които съдържат такива норми, а не националното право и
функцията на този съд е не да тълкува националните правни норми. Независимо от това
следва да се подчертае, че съдът на ЕС е достигнал до същите правни изводи, въз основа на
които по-голяма част от българските съдилища (в това число и настоящият) до този момент
са постановили решенията си, че чл.8 и чл.12,б.“а“ от Директива 2003/88/ЕО на
Европейстият парламент и на Съвета от 04.11.2003г. относно някои аспекти на
организацията на работното време трябва да се тълкува в смисъл, че не налагат да се приема
национална правна уредба, която да предвижда ,че нормалната продължителност на нощния
труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от
предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня, но при всички случаи в
полза на тези работници трябва да има други мерки за защита, под формата на
продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки,
които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд.
Посочено е, че Директива 2003/88/ЕО макар да не налага да се приеме особена норма, която
специфично да урежда нормалната и пределна продължителност на нощния труд, задължава
държавите-членки да следят да е гарантирано спазването на принципа за защита на
12
безопасността и здравето на работниците,като в полза на полагащите нощен труд работници
да има други мерки за защита. В т.79 от решението на СЕС е посочено, че ако не е основана
на обективен и разумен критерий , всяка разлика в третирането, която разпоредбите на
националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на различните
категории работници, намиращи се в сходно положение би била несъвместима с правото
на съюза и би налагала в такъв случай националният съд да тълкува националното право във
възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба на
първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от
последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и
да достигне до разрешение, съответстващо на преследваната от нея цел. Както е установено
по делото и в натрупана съдебна практика в ЗМВР такива мерки не са предвидени поради
липсата на изрична регламентация за възможността положения труд да бъде адекватно
възмезден. С оглед даденото в решението на СЕС разрешение нощният труд на
служителите по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР следва да бъде обезщетяван, но в специалния ЗМВР
и наредбите по неговото прилагане не е предвидено такова обезщетение, което да
компенсира своеобразната тежест на нощния труд, нито пък има методология за изчисление
на такова обезщетение, каквато е имало в отменената Наредба от 2014г. В решението на
СЕС е изложено, че липсата на механизъм в последващите Наредби от 2015 и 2016г. за
преобразуване на нощните часове в дневни се обясняват със съображения от правен и
икономически порядък, но подобен аргумент видимо не отразява допустимата от закона цел,
годна за обоснове разглежданата в главното производство разлика в третирането на
работниците от частния и от публичния сектор, в частност полицаите и пожарникарите.
Предвид изложеното, настоящият състав счита, че исковата претенция за заплащане на
извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове
нощен труд в дневен, се явява доказана по основание и размер, съгласно заключението на
вещото лице по приетата ССчЕ, като сумата от 318.95 лева за периода от 13.01.2017г. до
13.01.2020г. се явява дължима от въззивника, както и сумата от 46.97 лева, представляваща
мораторна лихва за забава, за периода от 13.01.2017г. до 13.01.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на предявяване на иска-14.01.2020г. до окончателното
изплащане на сумите.
Поради това решението в тази му част като правилно ще следва да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 181, ал.3 ЗМВР, редакциите й ДВ бр.14/2015 и ДВ бр.
97/2017г. за извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда на
служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 – 3 и ал. 3 се осигурява безплатна храна. Размерът на
доволствията и условията и реда за предоставянето им се определят ежегодно със заповед на
министъра на 11 вътрешните работи. Съгласно чл. 181, ал. 3 ЗМВР, изм. ДВ бр. 60 от 2020
г., в сила от 1.08.2020 г. на служителите по чл. 142, ал. 1 и 3, които извършват дейности,
свързани със специфичен характер на труда, за което се полага безплатна храна, се
осигурява левовата й равностойност. Съгласно заключението на вещото лице на ищеца за
процесния период му се е полагала храна в натура, на стойност 318,95 лева за периода
13.01.2017година до 14.01.2020година, чиято равностойност в пари не е получил.
Дължимата мораторна лихва върху тази сума до завеждане на иска е в размер на 46,97 лева
за същия период. Действащата за процесния период редакция на разпоредбата на
чл.181,ал.3 от ЗМВР не предвижда заплащане на левовата равностойност, но именно поради
нейната несправедливост същата е изменена, и влязла в сила от 01.08.2020г. На основание
чл.181, ал. 5 ЗМВР е издадена Наредба № 8121з-904/30.07.2015 г. за определяне на
условията и реда за предоставяне на безплатна храна на служителите на министерството на
вътрешните работи за извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда
на служителите и на ободряващи напитки на служителите, полагащи труд през нощта от
22,00 до 06,00 ч.(обн. ДВ. бр. 62 от 14 август 2015 г., изм. и доп. ДВ бр. 21 от 9 март 2018 г.),
издадена от министъра на вътрешните работи, а въз основа на нея е издадена Заповед №
8123з-57/09.01.2017 г., която предвижда да бъде осигурявана безплатна храна в натура при
работа при специфични условия. В чл. 2 от Наредба 81213з904/30.07.2015 г. изчерпателно са
изброени дейностите, определени за специфични, като в т.7 са предвидени и дейности,
извършвани при средноденонощни температури под +10 °С и над +30 °С по данни от
Научния институт по метеорология и хидрология към БАН. Няма спор по делото, че по
повод на изпълнение на служебните му задължения ищецът е извършвал специфични
дейности, предвидени в чл. 2, т.7 от Наредбата, за което от ОД на МВР му е издадена и
посочената по-горе служебна бележка. Съгласно чл. 7 от Наредба № 8121з-904/30.07.2015 г.
за определяне на условията и реда за предоставяне на безплатна храна на служителите на
МВР за извършване на дейности, свързани със специфичния характер на служителите, и на
13
ободряващи напитки на служителите, полагащи труд през нощта от 22. 00 ч. до 06. 00 ч.,
ръководителите на структури по чл. 37 от ЗМВР, чиито служители имат право на безплатна
храна в натура, организират доставката й съгласно изискванията на ЗОП и в случаите,
когато се констатира, че няма започнала такава процедура, то, съгласно § 3 от ПЗР на
наредбата, левовата равностойност на полагащата се безплатна храна следва да бъде
осигурена от работодателя. Целта на предоставянето на предпазна храна е същата да бъде
предоставена в точно определен момент – по време на нощно дежурство, но в настоящата
хипотеза последната не е своевременно предоставена, към настоящия момент иск за реално
изпълнение не може да се предяви, което не означава, че това право е погасено. Когато едно
задължение не е изпълнено и последващото му реално изпълнение е лишено от интерес,
това води до трансформация на задължението от натурално в задължение за парично
обезщетяване. Липсата на възможност както за реално изпълнение, така и за компенсаторно
парично обезщетение, в каквато насока е възражението на жалбоподателя, би довело до
крайно несправедливия резултат длъжникът да може да се освобождава от това си
задължение чрез неговото просто неизпълнение, което не е целта на предвидените
облекчения за служителите , полагащи труд при специфични условия или през нощта,тъй
като в противен случай би се стигнало до неоснователно обогатяване на работодателя. Ето
защо решението, с което е уважен искът на Д.Я. М. и е осъдена ОД на МВР-Смолян да му
заплати левовата равностойност на полагащата му се безплатна храна, със съответната лихва
за забава е законосъобразно постановено и следва да бъде потвърдено.
Основателна е жалбата на Д. М. за претендираното обезщетение по смисъла на
чл.181 ал.1 и 3 ЗМВР(действала до 01.08.2020година) относно неосигурената му храна и
претендираната й левова равностойност за извършване дейности със специфичен характер
на труда поради работа в контакт биологични агенти,създаващи опаснот от възникване на
инфекции в размер на 1336.80лева левова равностойност за непредоставена безплатна храна
за периода от 13.01.2017година до 13.01.2020година,ведно с акцесорната претенция за
заплащане законна лихва върху главницата в размер на 131.74 лева. Изложените от
проверявания съд мотиви касателно отхвърляне предявените искове за обезщетение в тези
части са нелогични и противоречиви, тъй като от една страна с атакуваното решение е
прието,че кучето епотенциален източник на инфекциозни и паразитни заболявания-
ехинококоза,бяс,марсилска треска,микозит и други, е приел,че само това,че М. е работил на
посочената длъжност не може да се направи извод,че е работил в опасна среда, в контакт с
биологични агенти(микроорганизми,които могат да провокират инфекции. Според
настоящият състав предвид заеманата от ищеца длъжност-водач на служебно куче, която
работа представлява извършване дейност в контакт с кучета, представляваща биологични
агенти създаващи опасност от възникване на инфекции ,като е налице нормативно
установено право на Д. М. да получава безплатна храна за компенсиране здравословните
аспекти на работния процес в контакт с кучета(т.3 от Приложение 2 към чл.6 ал.2
Наредба№4 от 14.10.2002година за защита на работещите от рискове свързани с експозиция
на биологични агенти при работа,каквато според вещото лице не е предоставена и затова се
дължи нейната левова равностойност на основание параграф 3 от ПЗР на Наредбата. Освен
това съгласно чл. 181, ал. 3 от ЗМВР за дейности, свързани със специфичния характер на
труда на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1-3 и ал. 3 от ЗМВР се осигурява безплатна храна,
условията и реда за предоставянето на която са определени с Наредба № 8131з-
904/30.07.2015 г., а размерът на сумите се определя със заповед на министъра на вътрешните
работи, която за процесния период е Заповед № 8123з-57/09.01.2017 г.
Вещото лице е посочило, че левовата равностойност на тази храна е 907.20лева, а
14
лихвата върху сумата-131.74лева, като изчисленията му включват само нарядите – постови и
други наряди, както и нарядите в командировки. Вещото лице не е изчислило левовата
равностойност на безплатната предпазна храна за нарядите в резерв, които сочи че за
претендирания период са 137 броя, като от представената от ответника справка преди
последното заседание е видно, че от този брой наряди 53 наряда са осем часови и за тях е
определен размер 2.40лева на смяна, 84 броя са 12 часови и за тях е определен размер
3.60лева, които суми се дължат на ищеца на основание чл.21 ал.3 Инструкция №8121з-1244
от 14.10.2015 година за наблюдение на държавната граница на Република
България,специфичната охранителна дейност за участие в мерките за постигане летищна
сигурност в обществените зони и и периметъра на летищата и прилагане на компесиращи
мерки,водачите на служебни кучета не изпълняват служебни задължения без зачислените им
животни, с изключение на случаите по ал.5 или извода е,че за тези служители такава храна
се дължи и за нарядите в резерв. Размерът на левовата равностойност на неосигурената
храна за положен от ищеца труд със специфичен характер при общо смени 398,от които в
резерв 137,в това число 53- 8 часови – 127.20лева и 84-12 часови- 302.40лева, постови и
други 146-513.60лева главница и лихва 59.04лева, командировки 115 – главница 393.60лева
и лихва 72.70лева или общ размер 1336.80лева и 131.74 лева лихва.
С обжалваното решение районният съд незаконосъобразно е отхвърлил
претенцията за левова равностойност на неосигурената безплатна храна за периода в размер
на 1336.80 лева,ведно претенцията за заплащане законната лихва в размер на 131.74 лева до
предявяване на иска,ведно с претенцияата за законна лихва върху главницата от подаване
исковата молба 14.01.2020година до окончателното изплащане на сумата. ЩЕ следва
атакуваното решение в тези части да бъде отменено и предявените искове-главен и
акцесорен уважени.
На основание чл.81 във вр. с чл.78,ал.3 от ГПК ще следва да бъде осъдена ГДГП да
заплати на жалбоподателя Д. М. направените по делото разноски за въззивна инстанция в размер
на 500 лева за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №60560 от 15.10.2020, постановено по гр.д.№47/2020година по
описа на Смолянски районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените искове на
Д.Д.Я.М.. за заплащане на сумата 1336.80лева(хиляда триста тридесет и шест лева,осемдесет
стотинки), представляващи левова равностойност не неосигурена безплатна храна за положен от
него труд със специфичен характер за 398 смени, от които в резерв-137,в това число 53 –осем
часови – сумата 127.20лева,84-двванадесет часови-302.40лева, постови и други – 146 – 513.60
лева,командировки 115-393.60 лева, както и лихва за забава за постови и други-59.04лева и
комадировки 115.72.70лева или общо 131.74лева(сто тридесет и един лева 74 ст.),ведно със
законната лихва върху главницата считано от подаване исковата морлба -14.01.2020 година до
окончателното изплащане на сумата и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция” към МВР-гр.София да заплати
на Д.Я.М. на сумата 1336.80лева(хиляда триста тридесет и шест лева,осемдесет стотинки),
представляващи левова равностойност не неосигурена безплатна храна за положен от него труд
15
със специфичен характер за 398 смени, от които в резерв-137,в това число 53 –осем часови –
сумата 127.20лева,84-двванадесет часови-302.40лева, постови и други – 146 – 513.60
лева,командировки 115-393.60 лева, както и лихва за забава за постови и други-59.04лева и
комадировки 115.72.70лева или общо 131.74лева(сто тридесет и един лева 74 ст.),ведно със
законната лихва върху главницата считано от подаване исковата морлба -14.01.2020 година до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция” към МВР-гр.София ДА заплати
държавна такса в полза на Смолянски окръжен съд върху уважените искове 4% за
производството пред районен съд и 2% за производството пред въззвния съд или сумата
87.91лева(осемдесет и седем лева, деветдесет и една стотинка).
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция” към МВР-гр.София да заплати
на Д.Я.М. направените разноски в производството пред районен съд съобразно уважената
част от исковете определено по т.3 на ал.2 от чл.7 на Наредбата за минимални адвокатски
възнаграждения – сумата 332.83лева и за производството пред въззивния съд сумата
333.83 лева, или общо 665. 66 лева, които суми са редуцирани съобразно своевременното
релевирано възражение от ГДГП.
ПОТВЪРЖДАВА решение №60560 от 15.10.2020, постановено по гр.д.
№47/2020година по описа на Смолянски районен съд останалата обжалвана част.
В НЕОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ решението е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16