Р Е Ш
Е Н И Е
№ 78
20.11.2018 г.гр.
КОТЕЛ
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД КОТЕЛ, граждански състав, на 31.10.2018 година, в публично
съдебно заседание, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ЧЕНКОВ
Секретар
Савка Панова, прокурор …………….., като разгледа докладваното от Председателя Иван
Ченков гражданско дело № 211 по описа на съда за 2018 год., за да се произнесе,
съобрази следното :
Производството по делото е образувано по
повод исковата молба от „Мобилтел“
ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:
София 1309, район „Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1, чрез адвокат В.П.Г. от САК, със съдебен адрес ***, против ответника
М.И.Л., ЕГН **********,***, с
правно основание чл. 415, във вр. с чл. 422 от ГПК.
В
исковата молба се твърди, че дружеството е завело ч.гр.д. № 82/2018 г.
по описа на РС
- Котел, по което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, срещу която ответникът е депозирал
възражение. Предвид подаденото възражение и съгласно разпоредбата на чл.415 от ГПК, ищецът е предявил иск, с който моли съда да се приеме за установено по
отношение на ответника, че същият му дължи сумата общо в размер на 835.41 лева,
от които 797.26 лева главницата от задължението на ответника за незаплатени и потребени
далекосъобщителни услуги и неустойка по
договор за далекосъобщителни услуги и мораторна лихва в размер на 38.15 лева.
Претендират се разноски в размер на 25 лева – държавна такса и 180 лева
адвокатски хонорар.
В срока по чл.131 ГПК
ответникът М.Л.
не е депозирал писмен отговор на исковата молба. Не сочи доказателства.
В съдебно заседание, за ищцовото дружество представител
не се явява. Изпращат молба с вх. № СД-02-08-2147 от 30.10.2018 г., с която
заявяват, че поддържат предявените искове и молят съда да ги уважи. Претендират
присъждане на заплатените разноски в настоящото производство.
Ответникът
М.И.Л., ред. призован, явява се лично.
Не оспорва задължението си и заявява, че ще го погася на вноски.
Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално
допустима – подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа
изискуемите по закон реквизити.
Съдът, като взе предвид исканията на
страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно
основание
чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК.
Безспорно е, че между
страните са налице договорни отношения, обективирани в договор М4350278 от
22.12.2014 г. за предоставяне на далекосъобщителна услуга.
В срока на действието на
договора за мобилни услуги М4350278 от дата 22.12.2014 г., Мобилтел е издал на
абоната-ответник следните фактури по договор: : I
- фактура № *********/09.01.2015 г.. с падеж на плащане 24.01.2015 г., за
отчетен период от 07.12.2014 г.до 06.01.2015 г., за ползване на далекосъобщителни
усгуги за сумата от 34.54 лв.;
- фактура № *********/10.02.2015 г.. с падеж на плащане 25.02.2015 г.. за
отчетен период от
07.01.2015 г.до 06.02.2015 г"., за ползване на далепосъобщителни услуги за
сумата от 102.58 лв;
-
фактура №
*********/10.03.2015 г., с падеж на плащане 25.03.2015 г.. за отчетен период от
07.02.2015 г.до 06.03.2015 г., за ползване на далепосъобщителни услуги за
сумата от 0.3 лв.;
-
фактура №
*********/16.06.2015 г. , с падеж на плащане 16.06.2015 г.. за отчетен период
от 07.05.2015 г.до 06.06.2015 г., в която е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 88.56 лв.;
-
фактура №
*********/16.06.2015 г. . с падеж на плащане 16.06.2015 г.. за отчетен период
от 07.05.2015 г.до 06.06.2015 г.. в която е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 285.64 лв.;
- фактура № *********/16.06.2015 г. . с падеж на плащане 16.06.2015 г..
за отчетен период от 07.05.2015 г.до 06.06.2015 г., в която е начислена
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в
размер на 285.64 лв.;
Длъжникът не изпълнил задълженията си по
посочените договори, като не е заплатил в срок дължимите към Оператора суми за
потребени договорни услуги, поради което е прекратено едностранно сключените с
абоната договори за далекосъобщителни услуги, което обуславя настоящия му иск.
По същество, ответникът не оспорва ползването на
мобилни услуги и тяхната дължимост, не твърди неправомерна намеса от страна на
оператора. Негово е задължението да заплати начислените такси.
За да се произнесе, настоящият съдебен състав съобрази:
Предявеният иск по чл.422 от ГПК е
установителен, тъй като срещу ответникът М.И.Л. вече има издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 82/2018 г. на настоящия съд.
В законоустановения срок ответникът не е подал отговор на
исковата молба, явява се в с. з. и не оспорва предявения срещу него иск. От
представените по делото писмени доказателства, неоспорени от ответника – заверени
преписи от договор за мобилни услуги, с общи условия на Мобилтел, както и
фактури за предоставени услуги, може да се направи извод за вероятна основателност на
претенцията в съответствие със заявения петитум.
С оглед на този резултат и на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
в тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски по настоящото производство,
надлежно предявени на основание чл. 80 от ГПК. По заповедното производство по
ч. гр. д. 82/2018 г. на настоящия съд, същите са присъдени в размер на 205 лева
от които 25 лева – държавна такса и 180 лева адвокатски хонорар. В същия размер
са предявени и в настоящото производство – общо 205 лева от които 25 лева държавна такса и 180
лева адвокатски хонорар. Действително ответникът дължи разноски, тъй като с поведението си е дал повод за
завеждане на настоящето дело.
Съдът обаче ги намира за предявени в прекомерно завишен размер, с оглед
фактическата и правна сложност на процеса, поради което следва да ги присъди в
редуциран размер, както следва: 25
лева - държавна такса и 100 лева - адвокатски
хонорар, или общо размер от 125 лева за настоящото производство, като в частта
им до 205 лева отхвърля, които следва да бъдат с осъдителен диспозитив.
Воден от изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за УСТАНОВЕНО,
по отношение на ответника М.И.Л., с ЕГН **********,
с адрес ***, че към нещо съществува изискуемо вземане от страна на ищеца „Мобилтел“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, район
„Илинден“,
ул. „Кукуш“ № 1, / с ново име„А1 България“ ЕАД/ на
сумите, обективирани в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК с № 62/13.02.2018 г. по ч. гр. д. № 82/2018 г. на РС Котел, а именно:
- 137,42 ( сто тридесет и седем лева и
четиридесет и две стотинки),
представляваща незаплатена
далекосъобщителна услуга, дължима по договор № М 4350278 от 22.12.2014г.,
- 659,84 (шестстотин петдесет и девет
лева и осемдесет и четири стотинки), представляваща неустойка предсрочно
погасяване на договор за далекосъобщителна услуга, дължима по договор №
М4350278 от 22.12.2014г., 38,15 (тридесет и осем лева и петнадесет стотинки), мораторната
лихва;
- законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението 05.01.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА М.И.Л., с ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Мобилтел“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, район
„Илинден“,
ул. „Кукуш“ № 1, (сега
„А1 България“ ЕАД),
сумите както следва:
-
125.00 (сто
двадесет и пет) лева,
представляващи разноски в настоящото производство, от които 25 лева – държавна такса
и 100 лева - адвокатски хонорар, като в останалата им част до 205 лева
отхвърля.
-
205.00 лева (двеста и пет), представляващи разноски по
предходното заповедно производство по ч. гр. д. № 82/2018 г. на РС Котел, от
които държавна такса в размер на 25 лева и 180 лева адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС Сливен в двуседмичен
срок от съобщаването му.
П
Р Е Д С Е Д А Т Е Л: