№ 26857
гр. София, 31.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело
№ 20231110109973 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 234,
ал. 3, т. 2, вр. т. 1, вр. ал. 1 КТ, вр. чл. 92 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както
следва: 2 000 лв., представляваща неустойка по чл. 13 от договор за повишаване на
квалификацията от 01.06.2022 г. към трудов договор № 940526/05.01.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.01.2023 г. до
окончателното плащане, както и 55,00 лв., представляваща лихва за забава за периода от
28.09.2022 г. до 04.01.2023 г., за които суми по ч. гр. д. № 112/2023 г. по описа на РС –
Пловдив, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 15.01.2023 г.
Ищецът „...“ ЕООД твърди, че е сключил трудов договор № 940526/05.01.2019 г. с
ответника С. К. Г., по силата на който последният е бил назначен на длъжността
„ресторантски работник“, с работно място ресторант „Марица“ в гр. Пловдив. Поддържа, че
с цел повишаване на квалификацията на работника дружеството е осигурило и успешно е
провело обучение на същия, за което страните са сключили последващ договор за
повишаване на квалификацията от 01.06.2022 г., с който ответникът е поел задължение да не
прекратява съществуващата трудовоправна връзка между страните по време на обучението,
както и 18 месеца, считано от датата на подписване на договора. Допълва, че в чл. 13 от
договора е предвидена неустойка в размер на 2 000 лв., дължима от ответника в случай, че
преди изтичането на горепосочения срок на последния бъде наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“, като същата се дължи в пълен размер, независимо от това дали през
част от периода работникът е полагал труда си. Заявява, че ответникът не се е явил на работа
в продължение на 2 последователни дни – на 01.08.2022 г. и на 02.08.2022 г., като това
обстоятелство е констатирано с протоколи от същите дати, поради което при спазване на
предвидената в закона процедура със заповед № 5050/11.08.2022 г., връчена му на
18.08.2022 г., работодателят е наложил на ответника дисциплинарно наказание „уволнение“,
с което трудовото правоотношение между страните е било прекратено преди изтичането на
уговорения в договора за повишаване на квалификацията срок. С оглед на гореизложеното,
претендира уговорената в чл. 13 от договора неустойка в размер на 2 000 лв., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.01.2023 г. до
окончателното плащане. Допълва, че е отправил до ответника покана за доброволно
изпълнение на неустоечното задължение, с която му е предоставил 7-дневен срок, считано
от получаването й, за заплащането му, като същата се е върнала на 27.09.2022 г. с
1
отбелязване, че пратката е останала „непотърсена“, поради което претендира и обезщетение
за забава в размер на 55,00 лв. за периода от 28.09.2022 г. до 04.01.2023 г. Претендира и
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът С. К. Г. е подал отговор на исковата молба, с който
навежда възражение за местна неподсъдност на спора пред Софийски районен съд, като
счита, че компетентен да разгледа същия е Районен съд – Пловдив. В тази връзка посочва, че
се касае за спор във връзка с изпълнението на задълженията му по трудовия договор, поради
което уговорената с договора за повишаване на квалификацията от 01.06.2022 г. местна
подсъдност на спора пред Софийски районен съд не намира приложение, позовавайки се на
клаузата на чл. 117, ал. 3 ГПК, според която договорът за избор на съд поражда действие
единствено в случай, че е сключен след възникване на спора, какъвто настоящият не е. По
същество счита исковете за неоснователни, оспорвайки ищцовото дружество да е
извършвало обучителен курс и/или обучения по отношение на него, респ. да е извършвало
разходи в тази връзка. Намира, че периодът на обучението, обучаващите го лица, тяхната
квалификация, както и предметът на обучението за останали неизяснени и недоказани.
Навежда довод за недействителност на клаузата на чл. 13 от договора за повишаване на
квалификацията от 01.06.2022 г. поради противоречието й с морала и добрите нрави. Счита,
че целта на същата е заобикаляне на закона, доколкото за начисляване на неустойката не е
необходимо работодателят да е изпълнил задълженията си по договора, а именно: да е
осигурил и провел твърдяното обучение. Излага твърдения, че посредством процесната
неустойка неправомерно се разширява отговорността на работника в случай на уволнението
му, тъй като освен дисциплинарната се ангажира и имуществената му такава. Прави
възражение и за прекомерност на размера на неустойката, тъй като той не е съобразен нито
със степента на изпълнение на поетите от работника задължения, нито с размера на
извършените от него разходи за обучение. Допълва, че на работодателя следва да се дължи
единствено възстановяване на сторените разходи за обучение, позовавайки се на съдебна
практика на ВКС в тази насока. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на
предявените искове.
По възражението за местна неподсъдност на спора пред Софийски районен съд:
Посредством категорията договори, към които се отнася и този по чл. 234 КТ – т. е.
касаещи професионалната квалификация и преквалификация, не се уговаря престирането на
работна сила и извършването на определена работа при работодателя, поради което тези
договори не са трудови, макар да са уредени от трудовото право, и уредбата, на която се
подчиняват е общият граждански закон (ЗЗД), а не тази за трудовия договор – в този смисъл
е Определение № 507/30.10.2018 г. по ч. гр. д. № 3324/2018 г. на ВКС, IV г. о. Ето защо,
спор, породен във връзка с този вид договори, не съставлява трудовоправен такъв по
смисъла на чл. 357 КТ, съответно по отношение на него не е приложимо правилото на чл.
117, ал. 3 ГПК, съгласно което договор за избор на съд по искове на потребители и по
трудови спорове поражда действие само ако е сключен след възникването на спора – в този
смисъл е Определение № 762/19.01.2023 г. по ч. гр. д. №12451/2022 г. по описа на СГС. Ето
защо, съдът намира, че с оглед клаузата на чл. 18 от договора за повишаване на
квалификацията от 01.06.2022 г., с която страните са предвидили, че споровете във връзка с
изпълнението му се разрешават от съответния компетентен съд в гр. София, то именно
Софийски районен съд, а не Районен съд – Пловдив, се явява компетентен да разгледа
настоящото дело, поради което релевираното от ответника възражение в обратния смисъл е
неоснователно и следва да се остави без уважение.
По разпределяне на доказателствената тежест:
По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 234, ал. 3, т. 2, вр. т. 1, вр. ал. 1
КТ.
В тежест на ищеца е да установи наличието на следните предпоставки: 1. валидно
2
сключен договор за повишаване на квалификацията; 2. изпълнение на задължението си по
договора, при което за ответника е възникнало задължението да полага труд по трудово
правоотношение за определен период; 3. валидно неустоечно съглашение за вредите от
неизпълнение на това задължение; 4. размера на уговорената неустойка в т. ч. и сторените
разходи за провеждане на обучението в посочения размер/; 5. прекратяване на трудовото
правоотношение от служителя поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“
преди изтичане на уговорения срок.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за провеждане на твърдяното обучение,
както и за направените разходи в тази насока.
При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да установи
плащане на претендираната неустойка в случай, че твърди това, както и останалите
основания за недължимост на същата.
По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи наличието на следните предпоставки: 1. главен дълг;
2. изпадане на ответника в забава и 3. размера на обезщетението за забава.
По доказателствените искания:
Представените от ищеца книжа съдът намира за относими и необходими, с оглед
предмета на спора, а приемането им като писмени доказателства по делото – допустимо.
Следва да се приложи към настоящото дело ч. гр. д. № 112/2023 г. по описа на РС –
Пловдив.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното с отговора на исковата молба от ответника
С. К. Г. възражение за местна неподсъдност на спора пред Софийски районен съд.
ПРИЕМА представените към исковата молба документи като писмени доказателства
по делото.
ПРИЛАГА по делото ч. гр. д. № 112/2023 г. по описа на РС – Пловдив.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.11.2023 г. от
11:30 часа, за която дата и час страните да бъдат призовани.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин
размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3