Присъда по дело №237/2024 на Районен съд - Елхово

Номер на акта: 60
Дата: 30 април 2024 г. (в сила от 16 май 2024 г.)
Съдия: Доротея Петкова Янкова
Дело: 20242310200237
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 25 април 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 60
гр. Елхово, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, IV -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Доротея П. Янкова
СъдебниЙ Г. И.

заседатели:Т П К
при участието на секретаря Т А В
и прокурора С. Г. С.
като разгледа докладваното от Доротея П. Янкова Наказателно дело от общ
характер № 20242310200237 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия М. И. /M I/, роден на ********** г. в гр. Халеб, Сирия,
гражданин на Сирия, женен, с начално образование, безработен, без документи за
самоличност, неосъждан, с адрес: гр. Халеб, Сирия, без документи за самоличност, ЗА
ВИНОВЕН, в това, че на 13.04.2024г. в района на гранична пирамида № 193, намираща се в
землището на с. Воден, общ. Болярово, обл. Ямбол, влязъл през границата на страната от
Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта -
престъпление по чл.279, ал.1 от Наказателния кодекс, поради което на основание
чл.279, ал.1 във вр.чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от Наказателния кодекс го ОСЪЖДА на
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА и ГЛОБА в размер на 600.00
/шестстотин/ лева в полза на държавата.
ОТЛАГА на основание чл.66, ал. 1 от НК, за срок от ТРИ ГОДИНИ изпълнението
на наложеното на подсъдимия М. И. /M I/ наказание шест месеца лишаване от свобода,
считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189, ал.2 от НПК направените по делото разноски за преводач в хода
на досъдебното производство в размер на 60.00 лева остават за сметка на органа който ги е
направил - РДГП - Елхово.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране пред Ямболски окръжен съд,
чрез Елховски районен съд в 15-дневен срок от днес.
1
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда № 60/30.04.2024 година по НОХД № 237/2024 година по
описа на ЕРС.

Производството е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура –Ямбол, с
който срещу подсъдимия М. И. /M I/, роден на ********** г. в гр. Халеб, Сирия, гражданин
на Сирия, е повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за
това, че на 13.04.2024 година, в района на гранична пирамида № 193, в землището на село с.
Воден, общ. Болярово, обл. Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция
в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.
Производството по делото, в съдебната фаза е проведено в отсъствие на подсъдимия,
с участието на назначен му служебен защитник – адвокат, тъй като подсъдимият редовно
призован не се е явил и не е посочил уважителни причини за неявяването си. Поради това и
по аргумент на чл.271, ал.2, т.2 във вр. чл.269, ал.3, т.3 от НПК, съдът е дал ход и разгледал
делото, приемайки и че неявяването на подсъдимия не би попречило за разкриване на
обективната истина по делото и правото му на защита в настоящото производство е
надлежно обезпечено, посредством участието на назначен му служебен защитник - адвокат,
явил се и участвал в производството.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против
подсъдимия обвинение като намира същото за доказано по безспорен начин. Пледира
подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и съдът да му
наложи наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца, чието изпълнение да бъде
отложено на основание чл.66 от НК за срок от три години, както и наказание глоба в размер
на 500.00 лева.
Служебният защитник на подсъдимия - адв. И. Г. от АК - Ямбол в хода на съдебните
прения изразява становище за доказаност на обвинението от обективна и субективна страна.
Пледира при определянето на наказанието на подзащитния й съдът да вземе предвид
оказаното от последния съдействие на разследващите органи за разкриване на обективната
истина по делото и му определи наказание към минимума предвиден в закона, а именно
наказание лишаване от свобода в размер на три месеца, което на основание чл.66, ал.1 от НК
да бъде отложено за срок от три години и глобата в поискания от прокурора размер.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдим по делото е М. И. /M I/, роден на **********г. в гр. Халеб, Сирия,
гражданин на Сирия, с начално образование, с адрес: гр. Халеб, Сирия, без документи за
самоличност.
Подсъдимият М. И. по неустановено по делото време напуснал държавата си по
произход Сирийската Арабска република и влязъл в република Турция. По време на
престоя си в република Турция подсъдимия решил да се установи във Федерална република
Германия. Тъй като не притежавал надлежни документи, даващи му право да влезе във
Федерална република Германия или друга държава на територията на ЕС, включително и в
република България, подсъдимия се свързал с неустановено по делото лице, което срещу
парично възнаграждение се съгласило да му помогне, да достигне до република Сърбия,
като премине през границата на република България, като част от пътя на подсъдимия към
Федерална република Германия, не по установения от закона ред, без съответното
изискуемо се по закон разрешение от надлежните органи на властта. В изпълнение на
договореното на 13.04.2024 г. подсъдимият достигнал до възпрепятстващото съоръжение на
турско-българската границата, като част от група от общо двадесет лица, всички имащи
намерени да влязат в република България не по установения за това ред, водени от едно
1
неустановени по делото лице. На 13.04.2024г. привечер подсъдимия преминал през отвор
във възпрепятстващото съоръжение на турско - българската граница в района на 193
гранична пирамида, находяща се в землището на с. Воден, общ. Болярово, обл. Ямбол,
заедно с още девет лица от групата. Така на 13.04.2024г. подсъдимия, влязъл от република
Турция в република България, без разрешение на надлежните органи на властта, в района на
193 гранична пирамида в землището на с. Воден, обл. Ямбол. При влизането си в страната
ни на 13.04.2024г. подсъдимият не е носел документ за самоличност, нито е притежавал
документи, даващи му право да влезе в република България. Няколко минути след влизането
си в страната ни подсъдимия и останА.те девет лица от групата с които влязъл в република
България били установени на около 200 метра от 193 гранична пирамида от полицейски
служители на ГПУ – Болярово при РД „ГП“ – Елхово, изпълняващи служебните си
задължения по охрана на държавната граница, между които и св. Н. К. Н. – старши полицай
в ГПУ – Болярово и задържани.
При извършената полицейска проверка на подсъдимия на мястото и в последствие
при извършения обиск на подсъдимия при задържането му в помещение за временно
задържане на ГПУ – Болярово за срок от 24 часа, в подсъдимия на са били намерени
документи за самоличност, както и такива, даващи му право да влезе в Република България,
нито в последствие подсъдимия е представил такива.
От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия се установява, че
същият не е осъждан.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в
хода на съдебното следствие доказателства – от обясненията на подсъдимия, дадени в хода
на досъдебното производство, приобщени по реда на чл.279, ал.2 във вр. ал.1, т.2 от НПК, от
показанията на свидетеля Н. К. Н., дадени в хода на съдебното следствие, от писмените
доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал, чрез
прочитането им по реда на чл.283 от НПК.
Обясненията на подсъдимия макар и средство за защита, в частта им касаеща
обстоятелствата относими към времето на влизането му и пребиваването му на територията
на република България, кореспондират с останА.те доказателства, поради което се
кредитират от съда. Същите съдържат твърдения относно времето и механизма на
извършване на деянието, както и относно формата на вината. Обясненията на подсъдимия
относно причините за извършване на деянието, доколкото не се опровергават от останалата
доказателствена съвкупност също се ценят от съда с доверие. Показанията на разпитания
свидетел са правдиви, логични, последователни, непротиворечиви, кореспондиращи с
останА.те доказателства, дадени са от лице незаинтересовано от изхода на делото, поради
което се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни.
Възпроизведените от свидетеля факти са пряко относими към времето, мястото и механизма
на осъществяване на престъпното деяние, както и към действията на подсъдимия след
влизането му в република България. Писмените доказателствени източници като редовни от
външна страна и кореспондиращи с другите доказателства по делото също се кредитират от
съда.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимият М. И. е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна
престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 13.04.2024г. в района на гранична
пирамида № 193, намираща се в землището на с. Воден, общ. Болярово, обл. Ямбол, влязъл
през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на
надлежните органи на властта.
НА.це е съставомерно деяние по посоченият текст от наказателния кодекс.
От обективна страна подсъдимият М. И. е осъществил фактически действия по
преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните
2
органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Подсъдимият не е
имал документ за самоличност, нито необходимата виза, удостоверяваща правото му за
влизане в страната ни, с оглед произхода му. Действащият граничен режим и ред в
Република България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и
разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични
съждения за последното се съдържат в обясненията на подсъдимия и показанията на
свидетеля Н. Н.. Поради изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимият е
нарушил установения в страната режим и ред за преминаване на държавната ни граница,
като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК –
„без разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната.
Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната
граница.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването
си подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че му липсва изискуемото разрешение за
влизане в Република България, а също и с установения пропускателен граничен контрол при
преминаване на държавната ни граница, индиция, за което са мястото и начина, по който
същият е влязъл в Република България. Подсъдимия е съзнавал, че ще влезе в страната ни
без знанието на граничните власти, тъй като няма необходимите за това документ за
самоличност и виза, следователно в съзнанието му е била формирана представата за
противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които
е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реА.зира
крайната си цел - да достигне територията на трета държава – Федерална република
Германия, преминавайки през република България.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който
текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище
съгласно Конституцията. Специалната цел предвидена в нормата на чл.279, ал.5 от НК
следва да е нА.це към момента на извършване на деянието. По делото липсват
доказателства, от които да се приеме, че подсъдимия е влязъл в страната ни с цел да търси
убежище, поради това, че в държавата му по произход, както и в държавата, от където
осъществява фактическото си преминаване на държавната ни граница, а именно в Република
Турция, е бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на международно
признати права и свободи.
Начинът на придвижване на подсъдимия в република България – укривайки се от
органите на власт, както и неносенето на документ за самоличност, с който да удостовери
самоличността си са индиция за липсата на намерение у подсъдимия влизането му в
страната ни да е с цел да се ползва от правото си на убежище или закрила.
Поради недоказаност на визираната от чл.279, ал.5 от НК специална цел, не са нА.це
основания за ненаказването на подсъдимия.
Предвид гореизложеното съдът призна подсъдимия М. И. за виновен в престъпление
по чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказание.
За престъплението в което е обвинен подсъдимия - по чл.279, ал.1 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода от три до шест години и глоба от хиляда до пет
хиляди лева.
При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид
като отегчаващо вината му обстоятелство високата обществена опасност на деянието, а като
смекчаващи такива отчете чистото му съдебно минало, направените от него самопризнания
в хода на досъдебното производство, с които е спомогнал за разкриване на обективната
истина по делото, както и добросъвестното му поведение в хода на полицейската проверка.
3
При тези фактически констатации и при нА.чие на многобройни смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът определи наказание на последния при
условията на чл.55 от НК - лишаване от свобода в хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 от НК - под
най-ниския предвиден от закона предел, а именно - шест месеца лишаване от свобода и на
основание чл. 55, ал.2 във вр. ал.1 т.1 от НК - глоба в полза на държавата в размер на 600.00
лева.
Съдът намери, че са нА.це материалноправните предпоставки за приложението на
чл.66, ал.1 от НК по отношение на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от
свобода. Подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му
наказание е до три години лишаване от свобода и съдът счете, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното
изтърпяване на наложеното наказание. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът
отложи изпълнението на наказанието шест месеца лишаване от свобода за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
По разноските: По делото са направени разноски за преводач в хода на досъдебното
производство в размер на 60.00 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.2 от НПК разноските за преводач са за сметка
на органа който ги е направил. Поради това, на основание посочената законова разпоредба
от НПК, съдът постанови направените по делото разноски за преводач в хода на
досъдебното производство в размер на 60.00 лева да остават за сметка на органа, който ги е
направил – РДГП – Елхово.
Причини за извършване на деянието съдът съзира в незачитане от страна на
подсъдимия на установения в страната правов ред и в частност на законовата уредба,
регламентираща реда за преминаване на държавната граница.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.


Районен съдия:

4
Съобщи за изтекли лични данни