Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 23.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLIХ – ти
състав, в публично заседание проведено на двадесет и шести март през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при секретаря Милена Узунова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 15562
по описа за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба подадена от В.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес:***, чрез
адвокат Й.А., с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове,
както следва: иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД
против ЗАД „***" ЕИК **** със седалище *** представлявано от ****и ****,
за осъждане на застрахователя да й заплати сумата от 100 лева, представляваща
частичен иск от общо 15 000 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на: Предна броня, капак преден,
стъкло предно, калник преден десен, фар ляв, фар десен, калник преден ляв,
рамка радиатор, фародържател ляв, фародължател десен, основа предна броня,
радиатор воден, радиатор климатик, основа преден десен калник с рог, подкалник
преден десен PVC, подкалник преден ляв PVC, решетка декоративна, аербег водач,
аербег десен, колан преден ляв, колан преден десен, дифузьор с вентилатор,
капак ангренаж, халоген преден ляв, джанта предна дясна, гума предна дясна Ласа
185/60/15, клаксон, водачи за броня - 2 бр., тампон десен ДВГ, кора под рамка,
ремъчна шайба компресор, стойка акумулатор PVC, основа калник преден ляв,
биалета предна дясна, щанга кормилна дясна, тръбопровод климатик - 2 бр.,
конзола лява тампон скоростна кутия, кора под ДВГ, халоген преден десен, ел.
инсталация предна част, каре дясно полуоска, картер, ел. вентилатор и
управление въздушни възглавници на собствения ми л.а. ***, с ДК № ****,
причинени в резултат на реализирано на 16.02.2016г. ПТП, в гр.Варна, на
кръстовището между ул. „****и бул. „****", което ПТП е реализирано по вина
на водача на л.а. ***, с ДК № ****, застрахован по договор за гражданска
отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 16.02.2016г. ищцата предоставила личния
си автомобил марка ***, с ДК № **** на ***., която около 21.15 часа, на
кръстовището между ул. „****и бул. „****" е била блъсната от л.а. ***, с
ДК № ****. Твърди се, че ПТП настъпило при следните обстоятелства: На
16.02.2016г. около 21.15 часа, ***., управлявайки л.а. ***, с ДК № **** се е
движела по ул. „****в посока Гранд Мол Варна.
Приближавайки кръстовището с бул. „****", същата видяла, че светофара
свети зелено и предприела преминаване направо през кръстовището. В този момент
по ул. „****в посока бул. „****" се движи л.а. ***, с ДК № ****,
управляван от Галя Георгиева. В кръстовището, водачът на л.а. ***, с ДК № ****,
предприел завиване на ляво посока кв.Младост, като не пропуснал движещият се
направо л.а. *** и станал причина за катастрофата. Твърди се, че мястото на
катастрофата е посетено от служители на КАТ, които съставили Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 441, след което е образувано ДП № 62/2016г.
по описа на сектор „ПП" при ОД на МВР - Варна, за извършено престъпление
по чл.343, ал.1, б. „б" от НК, за това че на 16.02.2016г. следствие на ПТП
е била причинена по непредпазливост на ***средна телесна повреда -фрактура на
таз. По ДП № 62/2016г. е изготвена на съдебно авто-техническа експертиза, от
която се установява, че водачът на лек автомобил *** е виновен за настъпилото
ПТП, в следствие на което пострадалият Хилми Масрафчи подава молба, с която е
заявил, че не желае да бъде търсена наказателна отговорност на Галя Георгиева и
на основание чл. 343, ал.2 от НК, поискал делото да бъде прекратено, като с
оглед подадената молба за прекратяване на производството, наблюдаващия прокурор
прекратява същото с Постановление от 04.06.2018г. Твърди се, че лекият
автомобил на виновния водач е Застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност" със застрахователна полица № BG/11/115001631139 от
застрахователна компания ЗАД „***", със срок на действие от 23.06.2015г.
до 22.06.2016г., която полица е действаща към датата на ПТП. Твърди, че на
01.03.2016г. уведомила застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП,
като същият извърши оглед на автомобила, изготви снимков материал и състави
Опис -заключение по щета № 13016100100077/2016г. В описа като увредени детайли
били описани: Предна броня, капак преден, стъкло предно,~калник преден десен,
фар ляв, фар десен, калник преден ляв, рамка радиатор, фародържател ляв, фародължател
десен, основа предна броня, радиатор воден, радиатор климатик, основа преден
десен калник с рог, подкалник преден десен PVC, подкалник преден ляв PVC,
решетка декоративна, аербег водач, аербег десен, колан преден ляв, колан преден
десен, дифузьор с вентилатор, капак ангренаж, халоген преден ляв, джанта предна
дясна, гума предна дясна Ласа 185/60/15, клаксон, водачи за броня - 2 бр.,
тампон десен ДВГ, кора под рамка, ремъчна шайба компресор, стойка акумулатор
PVC, основа калник преден ляв, биалета предна дясна, щанга кормилна дясна,
тръбопровод климатик - 2 бр., конзола лява тампон скоростна кутия, кора под
ДВГ, халоген преден десен, ел. инсталация предна част, каре дясно полуоска,
картер и ел. вентилатор. Твърди, че управлението на въздушните възглавници също
било повредено и следвало да се замени, но ответникът не го посочил в описа на
увредените детайли. Твърди, че във връзка с настъпилите увреждания извършила
проучване в няколко сервиза, колко ще й струва ремонта на автомобила, като от
така направеното проучване установила, че сумата, необходима за възстановяване
и пускане на автомобила в движение е в размер на 15 500 лв. Твърди, че
увредените части на автомобила били оригинални и следва да бъдат подменени,
също с оригинални. Твърди, че до момента не е получила необходимото
застрахователно обезщетение, поради което за нея възникнал правен интерес от
завеждане на настоящия иск.
В проведено открито съдебно
заседание на 26.03.2019г. ищецът, чрез процесуален представител отправя искане
за изменение на предявения иск за неимуществени вреди по размер, чрез неговото
увеличаване на осн.чл.214, ал.1 ГПК от предявения размер 100лв., на сумата от
15874 лв. Съдът допусна направеното изменение на ИМ. В с.з. ищецът, чрез
процесуалния си представител поддържа исковите претенции.
Ответната страна
ЗАД „***" поддържа становище за прекомерност на
исковите претенции, като ги оспорва по основание и размер. Твърди се, че ищцата
е предявила изплащане на обезщетение за отделни части и агрегати на автомобила,
а всъщност била налице тотална щета. Приема се, че сумата е недължима, тъй като
ищцата не била изпълнила свое задължение да свали автомобила от отчет. Приема
се, че размера на претенцията е завишен, като максималния дължим размер според
КЗ е стойността на увредената вещ към датата на събитието, като твърдят, че тя
реално е значително по-ниска от претендирания размер на стойността на
увредените части, намалена със стойността на запазените части на същата.
С оглед на изложеното, моли да бъде
отхвърлен изцяло предявения иск и да бъдат присъдени на ответника направените
по делото разноски.
Ищецът
поддържа предявения иск и моли за уважаването му, а ответникът представя
писмена молба.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно
разпоредбата на чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./,
сега чл. 432 ал. 1 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./,
увреденото лице може да предяви пряк иск
срещу застрахователя на причинителя на вредата, като
с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят
се задължава да покрие отговорността
на застрахования за причинени от
него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./, сега чл. 432 ал. 1 от КЗ /в
сила от 01.01.2016г./, е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор
за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител
на вредата /респективно собственика на автомобила/ и застрахователя. Наред с това следва да са налице
и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45
от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност
на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди. Отговорността на застрахователя
е обусловена от отговорността на застрахования деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото
застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репарирането
им.
В
хода на производството бяха събрани и приложени следните писмени доказателства:
свидетелство за регистрация част І № *********, констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 441, опис – заключение по щета от 11.03.2016 г., постановление
на ВРП № 2149/2016 г. от 04.06.2018 г., писмо с изх.№ 100-4751 от 03.09.2018 г., уведомление
изх.№ 100-4751 от 03.09.2018г., удостоверение
за техническа изправност на ППС от 23.11.2018 г.
Между
страните не е спорно застрахователното правоотношение между ответното дружество и причинителя на процесното ПТП, вследствие на което са
настъпили вредите за ищеца, както и вида на причинените имуществени вреди.
От
представения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№441/17.02.2016г. се установява, че на 16.02.2016г. около 21.15 часа третото-неучастващо в делото лице ***., управлявайки л.а. ***,
с ДК № **** се е движела по ул. „****в посока Гранд Мол
Варна. Приближавайки кръстовището с бул. „****", същата видяла, че
светофара свети зелено и предприела преминаване направо през кръстовището. В
този момент по ул. „****в посока бул. „****" се движи л.а. ***, с ДК № ****,
управляван от Галя Георгиева. В кръстовището, водачът на л.а. ***, с ДК № ****,
предприел завиване на ляво посока кв.Младост, като не пропуснал движещият се
направо л.а. *** и станал причина за катастрофата.
Предвид установената средна телесна повреда на лицето ***е било образувано
досъдебно производство №62/2016г. по описа на сектор „ПП“ при ОДМВР-Варна. С
постановление от 04.06.2018г. прокурор при Районна прокуратура-Варна е
прекратил досъдебното производство, поради изявление в този смисъл от
пострадалото лице. Съдът намира, че не е необходимо прилагане на ДП №62/2016г.
по описа на сектор „ПП“ при ОДМВР-Варна, доколкото от приложеното и прието като
доказателство постановление от 04.06.2018г. прокурор при Районна
прокуратура-Варна за прекратяване на наказателното производство безспорно се
установява, че вината за допуснатото ПТП е изцяло на водача на застрахованото в
ответното дружество МПС - л.а. ***, с ДК № ****.
Съдът
приема за безспорно установено, че именно ищцата е била собственик на увреденото вследствие
действията на виновното лице лек автомобил „***“, с ДК № ****.
Съдът
приема за безспорно, че към датата на ПТП – 16.02.2016г. лекият автомобил ***, с ДК № ****, с който е нанесено
увреждането на автомобила на ищцата, е бил с валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ в ответното дружество, сключена с полица №
BG/11/115001631139 със срок на действие от 23.06.2015г. до
22.06.2016г.
Съдът намира за безспорно установено отправянето
от страна на ищцата на 01.03.2016г. на
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение спрямо ответното
дружество, както и факта на неизплащане на такова.
От
представените протоколи от извършени огледи от представители на ответното
дружество, на автомобила на ищцата, се установяват следните увреждания: Предна
броня, капак преден, стъкло предно,~калник преден десен, фар ляв, фар десен,
калник преден ляв, рамка радиатор, фародържател ляв, фародължател десен, основа
предна броня, радиатор воден, радиатор климатик, основа преден десен калник с
рог, подкалник преден десен PVC, подкалник преден ляв PVC, решетка декоративна,
аербег водач, аербег десен, колан преден ляв, колан преден десен, дифузьор с
вентилатор, капак ангренаж, халоген преден ляв, джанта предна дясна, гума
предна дясна Ласа 185/60/15, клаксон, водачи за броня - 2 бр., тампон десен
ДВГ, кора под рамка, ремъчна шайба компресор, стойка акумулатор PVC, основа
калник преден ляв, биалета предна дясна, щанга кормилна дясна, тръбопровод
климатик - 2 бр., конзола лява тампон скоростна кутия, кора под ДВГ, халоген
преден десен, ел. инсталация предна част, каре дясно полуоска, картер и ел.
вентилатор.
Съдът кредитира заключението на вещото лице по
допуснатите САТЕ и повторна САТЕ по отношение на
размера на вредите и стойността на
ремонтно-възстановителните дейности, необходимите
за възстановяване на автомобила, а именно в размер
на 16994.92 лв. От заключението по
допуснатата повторна САТЕ се установява, че стойността на останалите запазени
части от автомобила след ПТП е 1620 лева. Отделно от това вещото лице
посочва, че пазарната стойност на автомобила е 16874лв., т.е. е налице тотална щета по смисъла
на КЗ.
Ищецът претендира заплащане на застрахователно обезщетение, като се позовава на застрахователно правоотношение, възникнало по силата на застрахователна полица за осигурения риск “гражданска отговорност”. По силата на договора за застраховка “гражданска отговорност” застрахователят покрива в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира, чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане. В разпоредбата на чл. 432 от КЗ законът признава в полза на пострадалото лице право на пряк иск срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Съгласно чл.208, ал.1 КЗ /отм./, аналогична на чл. 389 ал. 2 пр. 1 от КЗ, при настъпване
на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение
в уговорения срок, като в ал.3 е предвидено, че обезщетението трябва да бъде
равно на размера на вредата
към деня на настъпване на
събитието.
С оглед на изложеното съдът намира, че са доказани всички предпоставки за възникването на отговорността за обезщетяване на имуществени вреди от деликт, а именно че на посочената дата е настъпило пътно-транспортно произшествие, причинено от противоправното поведение на застрахованото при ответника лице, вследствие на което са били причинени увреждания на лекия автомобил, собственост на ищцата, поради което предявеният иск за обезщетяването им е доказан по основание. Дължимото от ответника застрахователното обезщетение следва да е равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Доколкото не е предвидено друго, то съгласно общите принципи на чл. 45 от ЗЗД и чл. 51 ал.1 от ЗЗД ответникът е длъжен да обезщети всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане, т.е. следва да е налице пълно репариране на преките вреди. Размерът на застрахователното обезщетение се определя в рамките на договорената застрахователна стойност на имуществото, съобразно доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му стойност.
Съгласно чл.193, ал.3 и 4 от КЗ
/отм./, сега чл. 390 ал. 1 и
2 от КЗ, Преди изплащане на обезщетение,
определено като тотална щета на
моторно превозно средство, регистрирано в Република България, застрахователят изисква от потребителя на застрахователна услуга доказателство за прекратяване на регистрацията на моторното превозно
средство.
По смисъла на ал. 3 тотална щета на
моторно превозно средство е увреждане, при което стойността
на разходите за необходимия ремонт надвишават 70 на сто от
действителната му стойност. Стойността на разходите за
необходимия ремонт се определя съгласно
определения способ за обезщетяване въз основа на: 1. издадена
от сервиз проформа фактура, при възстановяване в натура на вредите,
или 2. експертна оценка при изплащане на
парично обезщетение. В съдебната практика се приема, че
действителната вреда към дена на
настъпване на застрахователното събитие е по-малката от двете
суми – стойността на ремонта или стойността на
тоталната щета. Това произтича
от икономическата обусловеност на законовите разпоредби, тъй като вредите
при тоталната щета са ограничени
до размер на стойността, за която може
да се получи
вещ от същото
качество /пазарната стойност на автомобила/, т.е. ако стойността за възстановяване на същата вещ
е близо до или над пазарната
стойност на автомобила, е по-целесъобразно и икономически обосновано да бъде заменена
старата вещ с нова от същото
качество, вместо да бъдат влаган
средства за възстановяването й. Поради това и тази стойност
определя действителните вреди на увреденото
лице. Дали увреденото лице
ще избере икономически по-целесъобразното възстановяване на вредите чрез замяната
на старата вещ с нова или
не /както е в настоящия казус/, е въпрос на личен
избор, който няма отношение към отговорността на застрахователя. Същият е ограничен в обхвата на дължимото обезщетение
до реалните вреди по пазарна
стойност на автомобила.
В конкретния казус от
доказателствата по делото се установява, че е налице тотална щета, доколкото
стойността на ремонта надвишава пазарната стойност на автомобила, поради което
ответникът дължи обезщетение в размер на тоталната щета или сумата от 16874лв., изчислена от вещото лице. Освен това, доколкото застрахователят дължи обезщетение за действителните
вреди, той може да приспадне от застрахователното обезщетение стойността на
онези части от автомобила, които не са увредени и са годни за по-нататъшна
употреба. Това приспадане следва да се извърши само, ако бъде установено
действително съществуването на такива запазени части и тяхната стойност. Същите
не могат да бъдат определяни като процент въз основа на нормативен акт или въз
основа на предварително съглашение в застрахователния договор, тъй като подобна
уговорка противоречи на изискването за заплащане на действителната стойност на
щетите. Доказателствената тежест за установяване съществуването на такива части
и тяхната стойност по силата на чл. 154 от ГПК се носи от застрахователя. В
случай, че не са ангажирани такива доказателства, съдът не може да извърши
прихващане срещу дължимото се обезщетение само въз основа на клаузи от
застрахователния договор и приложимите към него общи условия.
В настоящото производство от изслушаната повторна САТЕ се установява, че
стойността на запазените части от автомобила е 1620лв., които следва да бъдат
приспаднати от определената от вещо лице пазарна стойност към датата на ПТП
16874лв., т.е. следва дължимото застрахователно обезщетение да бъде определено
в размер от 15254 лева.
С Решение № 44/02.06.2015 год. по т.д.
№ 775/2014 на ВКС, ТК, І т.о. е прието, че при тотална
щета „дължимостта на обезщетението по чл.208 ал.1 КЗ не е обусловена от факта
на прекратяване на регистрацията към момент, предхождащ
съдебното решение по иска.
Съгласно чл.193 ал.3 КЗ /отм./,
предпоставка за изплащане от застрахователя на обезщетение за
тотална щета на МПС, е представянето
на доказателства за прекратяване на регистрацията му. Т.е. изпълнението
на административната процедура обуславя плащането, а не установяването на задължението по съдебен ред. Плащането от застрахователя може да бъде
доброволно (без да е налице съдебно
производство) или в изпълнение на влязло
в сила решение. И в двата случая,
изпълнението/неизпълнението
на задължението за дерегистрация и представянето пред застрахователя на доказателства за това, има значение
за началния срок на забавата,
но не и за
основателността на претенцията за главницата (застрахователно обезщетение)”. Същото е възприето и в Решение № 59/12.06.2015
год. по т.д. № 1256/2014 на ВКС, ТК, ІI т.о.
Съдът приема,
че по въпроса
за овехтяването е налице трайна съдебна
практика, че начинът на изчисление
на вредите по методиката на
приложимата Наредба /където е предвидено изчисляване на овехтяване/ е определяне на минимална
долна граница
на обезщетенията, дължими от застрахователите,
в случаите, когато не са представени
надлежни доказателства (фактури) за извършен
ремонт на МПС в сервиз, т.е. доказателства
за действителните вреди.
Дължимото от застрахователя
обезщетение на ищеца за процесния
автомобил в случай е в размер на действителната
пазарна стойност на автомобила 16874лв., като се
приспадне стойността на запазените и
неувредени след ПТП части от 1620 лева. Поради това
искът следва да бъде уважен
в размер на 15254 лева и отхвърлен
за разликата до предявение от 15874 лева.
Доколкото
ищецът е предявил иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждане на законна лихва,
дължима от датата на завеждане на исковата молба – 15.10.2018г., до
окончателното изплащане на задължението и основателността на главния иск, съдът
приема, че е основателен и акцесорния.
Предвид
изхода от спора и направените искания от двете
страни за присъждане на разноски,
съдът намира, че такива следва
да бъдат присъдени в полза на ищцата. Ищцата
е представила списък с разноски по чл.80 ГПК, според който претендира
разноски в размер на 634,96 лева за ДТ,
депозит за САТЕ в размер на 200 лева
и адвокатско възнаграждение
в размер на 1208
лева с ДДС. Съдът намира, че предвид уважената и отхвърлената част на исковите
претенции, на ищцата се следват разноски в общ размер от 1962 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „***"
АД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от *** и ***ДА ЗАПЛАТИ НА В.К.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 15254 лева /петнадесет
хиляди двеста петдесет и четири лева/,
представляваща обезщетение
за имуществените вреди, изразяващи се в увреждане, до степен на
неизползваемост, на л.а. марка „***“, с ДК № ****, в резултат на ПТП настъпило на 16.02.2016г.
около 21.15 часа в района на кръстовището на ул.“***“ с
бул. „****", по вина на водача на л.а. ***, с ДК № ****, който
към датата на инцидента е бил застрахован по Договор за
застраховка ”Гражданска
отговорност” в ЗД „***" АД, ЕИК ***,
ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване
на иска - 15.10.2018г. до окончателното ѝ изплащане, на основание чл. 226, ал.1 от КЗ
/отм./, сега чл. 432 ал. 1 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./, като ОТХВЪРЛЯ иска над тази сума, до пхретендирания
размер от 15874 лева.
ОСЪЖДА ЗД „***" АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление:***, представлявано от *** и ***ДА ЗАПЛАТИ НА В.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1962 лева /хиляда деветстотин шестдесет и два лева/, представляваща разноски по делото, съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненския окръжен съд. Решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: