Решение по дело №3649/2022 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 961
Дата: 23 юни 2023 г. (в сила от 23 юни 2023 г.)
Съдия: Мария Гецова Димитрова
Дело: 20224520103649
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 961
гр. Русе, 23.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мария Г. Димитрова
при участието на секретаря М.В.М.
като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело №
20224520103649 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по искова молба от Гаранционен фонд,
ЕИК *********, представляван заедно от Изпълнителните Директори Стефан
Стоилков и Борислав М., с която е предявен иск срещу С. С. И., ЕГН
**********, от гр. ****, обл. Русе, с правно основание чл.557, ал.1, т.2, б.“а“
КЗ предявени от Гаранционен фонд, срещу С. С. И., за сумата от 789 лв.
представляваща обезщетение за вреди от деликт по чл. 45 ЗЗД, настъпили
като последици на ПТП, предизвикано при управление на МПС от лице без
валидна застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП.
Претендираното право произтича от следните обстоятелства: настъпване на
ПТП с участниците, посочени в исковата молба; застрахователното събитие
да представлява деликт по чл.45 ЗЗД, осъществен от ответника -
противоправно деяние, от което са настъпили вредни последици, които са в
причинно-следствена връзка с деянието; при реализирането на ПТП
ответникът да е бил неправоспособен водач; изплащане на застрахователно
обезщетение на увреденото лице.
Твърди се, че към датата на ПТП ответникът е разбирал вида и
характера на нарушението, че НП е влязло в сила, спазен е срока за
1
възражение по съставения АУАН, че са спазени процедурата, сроковете и
изискванията по уведомяване за щетата и плащане на паричната сума, че
оценените в експертизата щети са последица от процесното ПТП, че има
причинно-следствена връзка между щета № *** по ПТП от 20.10.2018 г. на
Гаранционен фонд и щета под № *** от 24.10.2018 г. по опис-заключенията
на “Дженерали застраховане”, че сумата сумата от 789 лв. е точния размер на
обезщетението, че са налице регресните права на Гаранционен фонд.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника и в указания
срок е постъпил писмен отговор от назначения му особен представител адв. Б.
М., която оспорва претенциите по основание и размер, като твърди, че макар
да е направено нареждане, сумата не е получена от заявилото щетата лице.
Сочи, че към датата на ПТП ответникът е бил непълнолетен и не е разбирал
вида и характера на нарушението, поради което оспорва НП да е влязло в сила
за ответника. Счита, че не е спазен срока за възражение от лицето нарушител
по съставения АУАН. Възразява, че не са спазени процедурата, сроковете и
изискванията по уведомяване за щетата и плащане на паричната сума.
Оспорва извършената оценка-експертиза. Твърди липсата на причинно-
следствена връзка между щета № *** по ПТП от 20.10.2018 г. на Гаранционен
фонд и щета под № *** от 24.10.2018 г. по опис- заключенията на
“Дженерали застраховане”. Оспорва размера на обезщетението, което в
исковата молба е 789 лв., в експертизата е 769 лв., в платежното нареждане е
789 лв., а в регресната покана 826 лв. Счита, че експертната оценка е
завишена и са оценени щети, които не са последица от това ПТП. Оспорва
регресните права на Гаранционен фонд, твърди, че не е налице хипотезата на
чл. 558 ал. 7 от КЗ.
В съдебно заседание ответникът се явява лично и признава иска изцяло.
В съдебно заседание ищецът представляван от адв. М. П., моли съда да
уважи предявените искове изцяло, като на основание чл.237 и сл. от ГПК
постанови решение, основаващо се на признанието на иска от страна на
ответника.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.557, ал.1, т.2,
2
б.“а“ КЗ предявени от Гаранционен фонд, срещу С. С. И., за сумата от 789 лв.
представляваща обезщетение за вреди от деликт по чл. 45 ЗЗД, настъпили
като последици на ПТП, предизвикано при управление на МПС от лице без
валидна застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП,
изплатено от Гаранционен фонд по щета № ***/20.11.2018 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба 08.07.2022
г., до окончателното изплащане на сумата.
Претендираното право произтича от следните обстоятелства:
настъпване на ПТП с участниците, посочени в исковата молба;
застрахователното събитие да представлява деликт по чл.45 ЗЗД, осъществен
от ответника - противоправно деяние, от което са настъпили вредни
последици, които са в причинно-следствена връзка с деянието; при
реализирането на ПТП – то ответникът да е бил неправоспособен водач;
изплащане на застрахователно обезщетение на увреденото
лице.
В съдебно заседание ответникът призна предявените против него
осъдителни искове с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД. Ищецът, чрез процесуалния си представител, направи искане
съдът да постанови решение по реда на чл.237, ал.1 ГПК – при признание на
иска.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да
поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на
решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението
си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при
признание на иска.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за
произнасяне с решение по чл.237, ал.1. В съдебно заседание ответникът
направи изрично изявление за признание на иска: за сумата в размер на 789
лв. представляваща изплатеното от ищеца по щета № ***/20.11.2018 г.,
обезщетение за имуществени вреди от деликт по чл.45 ЗЗД, като последица на
ПТП настъпило на 22.10.2018 г., в *******, където ответника като
неправоспособен водач управлява л.а. „****“ с ДКН ***, при движение на
заден ход не се уверява в безопасността на маневрата и удря движещия се зад
него л.а. „******“ ДКН **** и така причинява процесното ПТП, като към
3
датата на ПТП е без валидна застраховка „Гражданска отговорност”.
Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото
право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е
такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното
признание, съдът намира предявените искове с правно основание чл. 557, ал.
1, т. 2, б. „а“ КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 789 лв., представляваща
изплатеното от ищеца по щета № ***/20.11.2018 г., обезщетение за
имуществени вреди от деликт по чл.45 ЗЗД, ведно със законната лихва върху
сумата от завеждане на делото 08.07.2022 г. до окончателното изплащане, за
основателни и доказани и следва да бъдат уважени.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на
иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за
това.
На основание чл.78, ал.9 ГПК основателна се явява и претенцията на
ищеца за присъждане на разноски 50 лв. държавна такса и 150 лв.
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя.
Ответникът е направил искане да се постанови разсрочено плащане на
задължението за десет месеца по равни месечни вноски, като съдът на осн. чл.
241 ал. 1 от ГПК, с оглед наличието на финансови затруднения на ответника
намира, че молбата следва да се уважи.
Мотивиран от горното и на основание чл.237, ал.1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. С. И., ЕГН **********, от гр. ****, обл. Русе, ДА
ЗАПЛАТИ на „Гаранционен фонд” ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, представляван заедно
от Изпълнителните Директори Борислав М. и Стефан Стоилков, сумата от
789 лв. /седемстотин осемдесет и девет лева/ представляваща изплатеното от
ищеца по щета № ***/20.11.2018 г., обезщетение за имуществени вреди от
деликт по чл.45 ЗЗД, като последица на ПТП настъпило на 22.10.2018 г.,
ведно със законната лихва върху сумата от завеждане на делото 08.07.2022
г. до окончателното й изплащане, както и сумата 200 лв. /двеста лева/
направени по делото разноски.
4
ПОСТАНОВЯВА разсрочено плащане на задължението за десет месеца
по равни месечни вноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5