№ 335
Р Е Ш Е Н И Е
№ 233
гр. Попово, 31.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Поповският
районен съд в публично заседание на пети декември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ ПАВЛИНОВА
при секретаря: Д.Б., като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
42 по описа за 2018 година на ПпРС, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявеният иск е с правна квалификация – чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, във вр.
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът
„Водоснабдяване-Дунав” ЕООД – гр. Разград, представлявано от управителя инж. С.Р.И.,
действащ чрез пълномощник: юрк. Д.Г.Г., твърди в исковата молба, че ответникът е потребител на ВиК услуги, предоставяни от „Водоснабдяване Дунав“ ЕООД –
Разград, за имот, находящ се в гр. П *** и е титуляр на открита партида с
абонатен № 271133/20.07.2011 г., когато е подал заявление – декларация за смяна
на титуляра на цитираната партида.
Твърди, че
ответникът не изпълнил задължението си за заплащане на доставената питейна вода
и отведени и пречистени отпадни води до цитирания имот по 6 бр. фактури,
издадени в периода 31.08.2016 г. – 31.01.2017 г., подробно описани в исковата
молба.
Общата
стойност на неплатените суми по фактурите била в размер 96.76 лв., в т.ч. 89.58
лв. – главница и 7.18 лв. – лихва за забава.
Въпреки
отправеното писмено уведомление за плащане на дължимата сума–покана за
доброволно плащане № 10316/16.08.2017 г., до момента ответникът не бил изпълнил
задължението си.
По заявление
за издаване на заповед за изпълнение било образувано ч.гр.д. № 876/2017 г. по
описа на ПпРС, по което била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Тъй като производството по връчване на издадената заповед за изпълнение било
приключило при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, съдът бил указал на ищцовото дружество да предяви иск относно вземането си,
което обуславяло и правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск.
Предвид
изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 99.76 лв.,
съставляваща стойността на предоставени му ВиК услуги
по абонатен № 271133 по 6 бр. фактури, в т.ч. 89.58 лв. – главница и 7.18 лв. –
лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата до изплащане на
задължението.
Претендира и
разноски.
В
съдебно заседание поддържа предявените искове чрез процесуален представител –
юрисконсулт Доротея Георгиева.
В едномесечния
срок по чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор от ответника чрез назначения му
на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител – адв.
Р.Д. ***, в който същата изразява становище за неоснователност и недоказаност
на предявения иск.
Възразява, че
в посочения недвижим имот ответникът живее заедно с други две лица – П.Ж.П. и М.Ж.П..
Счита, че тъй като потребителите на ВиК услуги са
трима, те следва да заплащат солидарно доставената им питейна вода и пречистени
отпадни води до общия им недвижим имот. Тези лица трябва да бъдат уведомени и
за задълженията за вода.
Възразява, че
срещу посочените лица не е отправено писмено уведомление за плащане на
дължимата сума – покана за доброволно плащане, което било пречка за
производство по реда на чл. 422 от ГПК.
Моли
предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.
В
съдебно заседание особеният представител на ответника поддържа изложеното в
отговора и пледира за отхвърляне на исковете.
Съдът, след
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Въз основа
на подадено от „Водоснабдяване – Дунав“ ЕООД – гр. Разград заявление по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 876/2017 г. по описа на ПпРС (приложено в цялост към
настоящото дело). По него е издадена Заповед № 827/02.10.2017 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено
длъжникът Ж.П.А. ***, да заплати на кредитора сумата 89.58 лв. – главница за
консумирана и незаплатена вода по 6 бр.
фактури за периода 31.08.2016 г. – 31.01.2017 г. за абонатен № 271133 за обект,
находящ се в гр. П ***, сумата 7.18 лв. – лихва за забава за периода 30.09.2016
г. – 19.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.10.2017 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата 25.00 лв. – разноски по
делото за заплатена държавна такса.
Тъй като заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, съдът е дал указания
на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.
Настоящият иск е предявен в законния
срок в изпълнение указанията на съда.
Не се спори по
делото, а и от приложеното заверено копие на заявление-декларация от 20.07.2011
г. се установява, че ответникът е потребител на ВиК
услуги по абонатен № 271133 за обект, находящ се в гр. П ***. С посоченото
заявление-декларация ответникът е декларирал, че в горепосочения имот живеят
освен него, още и двамата му синове: П.Ж.П. и М.Ж.П..
От приложеното
по делото заверено копие на извлечение от карнетен
лист по партидата за абонатен № 271133 е видно, че за периода 11.07.2016 г. –
11.01.2017 г. са отчетени реално изразходвани количества вода, подробно описани
в карнета, за което има подписи и на отчетник, и на потребител. Подписи на
потребител липсват само за последните две показания – на 08.12.2016 г. и на
11.01.2017 г.
Не се спори още, че за периода
31.08.2016 г. – 31.01.2017 г. са издадени 6 бр. фактури за предоставените на
горепосочения абонатен № ВиК услуги, както следва: №
**********/31.08.2016 г. за отчетния период 11.07.2016 г. – 10.08.2016 г., на
стойност 19.08 лв.; № **********/30.09.2016 г. за отчетния период 10.08.2016 г.
– 07.09.2016 г., на стойност 19.74 лв.; № **********/31.10.2016 г. за отчетния
период 07.09.2016 г. – 13.10.2016 г., на стойност 19.74 лв.; № **********/30.11.2016
г. за отчетния период 13.10.2016 г. – 08.11.2016 г., на стойност 2.82 лв.; №
**********/30.12.2016 г. за отчетния период 08.11.2016 г. – 08.12.2016 г., на
стойност 14.10 лв. и № **********/31.01.2017 г. за отчетния период 08.12.2016
г. – 10.01.2017 г., на стойност 14.10 лв. (посочените фактури са приложени по
делото на л. 9-13). Не се спори и че сумите по горепосочените фактури не са
заплатени от ответника.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Предявените искове са с правна квалификация по чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, във вр.
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
Исковете са допустими, тъй като са подадени от легитимирано лице,
разполагащо с правен интерес от предявяването им и в законния срок по чл. 415,
ал. 4 от ГПК.
В тежест на ищеца е по пътя на пълното и главно доказване да
докаже вземането си, за което се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК, т.е. да докаже съществуването на валидно облигационно
правоотношение с ответника и източника, от който произтича; че ищецът е
доставил реално ВиК услуга на ответника – питейна
вода и ВиК услуги за отвеждане и пречистване на
отпадните води за претендирания период от време по
абонатен № 271133; че ответникът е
потребител на питейна вода и че ответникът е изразходвал претендираното количество вода и има съществуващи и
действителни задължения за заплащане на претендираните услуги по процесните фактури за процесния
период и в претендирания размер.
Към настоящия
спор са относими разпоредбите на Наредба № 4/2004г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, издадена от МРРБ, съгласно чл. 8,
ал. 1, т. 2 на която получаването на ВиК услугите се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собствениците на водоснабдителните и канализационни системи или
съответен регулаторен орган. С Общите условия се определят правата,
задълженията и отговорностите на оператора и потребителите, включително реда за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на изразходваната вода и
отведените отпадъчни води.
В случая няма
спор, че отношенията по предоставяне, отчитане и заплащане на ВиК услуги се регулират от одобрени от КЕВР Общи условия на
дружеството, при което съдът приема, че тези ОУ са правно важимите
в отношенията с всеки потребител на ВиК услуги.
В чл. 2, ал. 1
от Общите условия е посочено, че потребители на ВиК
услуги са следните лица:
1. юридически
или физически лица – собственици, ползватели и притежатели на вещно право на
строеж на имоти, за които се предоставят ВиК услуги;
2. юридически
или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажна собственост;
3.
предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за
технологични нужди или подаващи и на други потребителислед
съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация , непредназначена
за питейни води.
Според чл. 2,
ал. 2 от ОУ, в случаите, когато правата на потребител се притежават от няколко
лица, те се упражняват от всички заедно или чрез пълномощник.
Според ал. 3
на същия член, потребител може да бъде и наемател на имот, за който се
предоставят В и К услуги – за времето на наемното правоотношение, при
положение, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота лично декларира съгласие пред В и К
оператора или бъде представена декларация с нотариална заверка на подписа му,
това лице (наемател) да бъде потребител на В и К услугите, предоставени от В и
К оператора.
Няма спор в настоящия случай, че ответникът е потребител на В и К услуги.
Правоотношението е такова по договор за услугата водоснабдяване и канализация,
който е сключен при общи условия. Няма спор, че по абонатния номер на ответника
271133, на посочения в исковата молба адрес:
гр. П ***, е доставено, съответно потребено
посоченото във фактурите количество питейна
вода. Ответникът, чиято е доказателствената тежест за установяване на този факт, не е
доказал, че сумите по фактурите не са заплатени от него.
Единственият
спор в настоящия процес е, дължи ли ответникът, като потребител на ВиК услуги, заплащане на пълния размер на разпределената
вода, отчетена от водомера по абонатен № 271133
вода или задължението следва да бъде разпределено между трите лица, които
живеят в горепосочения имот.
Настоящият
състав на съда приема, че потребител по смисъла на Наредба № 4/2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, респективно на Общите условия на „Водоснабдяване –
Дунав“ ЕООД, е единствено ответникът Ж.П.А., а фактът, че във водоснабдения
имот живеят и други лица – децата на потребителя – П.Ж. и М.Ж., не ги прави
потребители. Това е така, тъй като за последните две лица няма данни нито да са
собственици, нито да са ползватели на имота. Настоящият състав на съда приема,
че под ползватели се имат предвид лица, на които е учредено ограничено вещно
право на ползване, а не лица, които само
живеят в даден водоснабден имот. Още повече, че партидата в конкретния случай е
открита на името на ответника по делото и единствено той е лицето, което има
качеството на потребител на посочения имот. За двамата му синове няма данни
нито да са собственици, нито да са ползватели, нито да са наематели, поради
което и правилно ищцовата страна претендира заплащане
на консумираната питейна вода единствено от ответника. А отношения между лицата, ползващи имота, са
техни вътрешни отношения, които не са предмет на настоящия спор.
При това
положение, предвид неоспорването на отчетеното количество потребена
вода по абонатния номер на ответника, както и предвид липсата на доказателства
за извършени плащания на задълженията по издадените фактури, съдът приема, че ищцовата страна доказа, че е изправен кредитор в настоящия
процес, докато ответникът не доказа да е изпълнил задължението си да заплати потребеното количество питейна вода и ВиК
услуги за процесния период по абонатен № 271133.
Предвид
основателността на главния иск, съдът приема, че е основателен и доказан в
пълния му размер и искът за лихва за забава върху главницата за периода
30.09.2016 г. – 19.09.2017 г. – в размер 7.18 лв.
Предвид
гореизложеното следва да бъде признато за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи
на ищеца сумата 89.58 лв.– главница за консумирана и незаплатена вода по 6 бр.
фактури за периода 31.08.2016 г. – 31.01.2017 г. за абонатен № 271133 за обект,
находящ се в гр. Попово, обл. Търговище, ул.
„Дряновска“ № 132, сумата 7.18 лв. – лихва за забава за периода 30.09.2016 г. –
19.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.10.2017 г. до
окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед № 827/02.10.2017
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 876/2017
г. по описа на Районен съд – Попово.
При
този изход на спора и като се съобрази със задължителното тълкуване,
дадено в т. 12 от ТР № 4/2013 от 18.06.2013 г. по тълк.д.
№ 4/2013 г. на ОСГТК ВКС, съдът счита, че съразмерно с уважената част на
исковете ответникът следва да заплати на ищцовата
страна сумата 25.00 лв. – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №
876/2017 г. по описа на ПпРС и сумата 225.00 лв. – разноски в исковото
производство по настоящото гр.д. № 42/2018 г. описа на ПпРС за заплатена
държавна такса и възнаграждение на особен представител.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Ж.П.А., ЕГН
**********,*** и „ВОДОСНАБДЯВАНЕ –ДУНАВ” ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. Р ***, представлявано от управителя
С.Р.И., ЧЕ Ж.П.А. ДЪЛЖИ НА
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ –ДУНАВ” ЕООД, СУМАТА
89.58 лв. (осемдесет и девет лева и 58 ст.) – главница за консумирана и
незаплатена вода по 6 бр. фактури за периода 31.08.2016 г. – 31.01.2017 г. за
абонатен № 271133 за обект, находящ се в гр. П ***, сумата 7.18 лв. (седем лева и 18 ст.) – лихва за забава за периода
30.09.2016 г. – 19.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 02.10.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, за което
вземане е издадена Заповед № 827/02.10.2017 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 876/2017 г. по описа на Районен съд –
Попово.
ОСЪЖДА Ж.П.А., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ –ДУНАВ” ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Р ***,
представлявано от управителя С.Р.И., СУМАТА
25.00 лв. (двадесет и пет лева 00 ст.) – разноски в заповедното производство по
ч.гр.д. № 876/2017 г. по описа на Районен съд – Попово, както и сумата 225.00 лв. (двеста двадесет и пет лева 00 ст.) –
разноски в исковото производство по гр.д. № 42/2018 г. описа на Районен съд –
Попово.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
Търговищки окръжен съд.
СЪДИЯ: