РЕШЕНИЕ
№ 3944
гр. Варна, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20243110101149 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Б. С. Х., ЕГН **********, действаща
чрез адв. И. Г., срещу Община В., БУЛСТАТ *, действаща чрез гл. юрк. Г. И., отрицателен
установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 от ГПК, с който се иска съдът да
постанови решение, с което да признае за установено със сила на пресъдено нещо в
отношенията между страните, че ответникът не е титуляр на абсолютното вещно право на
собственост върху поземлен имот с идентификатор № * по плана на с. З., общ. В., обл. В.,
местност „П.“ с площ от 6.486 кв.м. с трайно предназначение на територията: земеделска,
начин на трайно ползване: изоставена орна земя, категория *, номер по предходен план: *
при граници: ПИ № *, ПИ № *, ПИ № *, ПИ № *, ПИ № *, ПИ № *, ПИ № *.
С определение № 10326/13.09.2024 г., постановено по делото, съдът е приел за
съвместно разглеждане на основание чл. 211 ГПК, предявения от Община В., БУЛСТАТ *
против Б. С. Х., ЕГН ********** насрещен ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС за
признаване за установено в отношенията между страните, че Община В. е титуляр на
абсолютното вещно право на собственост върху поземлен имот с идентификатор № * по
плана на с. З., общ. В., обл. В., местност „П.“ с площ от 6.486 кв.м. с трайно предназначение
на територията: земеделска, начин на трайно ползване: изоставена орна земя, категория 5,
номер по предходен план: * при граници: ПИ № *, ПИ № *, ПИ № *, ПИ № *, ПИ № *, ПИ
№ *, ПИ № * и за осъждане на ответницата Х. да предаде владението върху процесния
недвижим имот на Община В..
Oбстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца Б. Х. права и
възражения в първоначалната молба и отговора на насрещната искова молба:
Твърди се, че ищецът е придобил процесния недвижим имот на основание изтекла в
негова полза придобивна давност в периода от 26.10.2010 г. до момента на подаване на
исковата молба в съда – 30.01.2024 г., като преди това същият е владян от нейните родители
и прародители. Ищцата поддържа, че през този период от време е упражнявала
законосъобразно владение върху имота. Сочи, че имотът се огражда през пролетта и лятото с
мрежа с цел предпазване на реколтата от животни, тъй като същият се ползва като
зеленчукова градина, в която ищцата отглежда картофи, зеле, моркови и др., които не
1
изискват редовно поливане. Твърди се още, че ищцата познава имота от дете, като винаги е
знаела, че той е собственост на нейното семейство, но едва, когато преди десет години
започва да го обработва лично, се интересува от документите за собственост. Посочва, че
във връзка с това е правила справки в архива към Агенция по вписванията, в Общинската
служба по земеделие, в кметството в с. З., както и в кметство район А., като е търсила, дали
има издадени документи за собственост на името на нейните прародители.
Излага, че през годините се е консултирала и с нотариуси и адвокати и е направила
опит да се снабди с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, но Община В.,
сезирана от входираната молба, актувала имота като частна общинска собственост. Ищцата
посочва, че на 04.09.2023 г. с АУ084727 е подала декларация по чл. 14 ЗМДТ в Община В.,
кметство с. З., като в отговор на това на 31.10.2023 г. било отказано издаването на такава
декларация, тъй като такава следва да бъде подадена от собственик в Дирекция „Местни
данъци и такси“ и с оглед на указанията от 02.11.2023 г. с вх. № ********** ищцата е подала
нова декларация. На 29.12.2023 г. бил получен отговор МД-Т23011325ВН от Дирекция
„Местни данъци и такси“ към Община В., в който било посочено, че посоченият недвижим
имот има собственик, поради което подадената декларация следва да бъде оставена без
разглеждане. В молбата се излага още, че отказът за издаване на Декларация по чл. 14 ЗМДТ
на Община В. бил обжалван пред Административен съд – Варна, като към момента делото
се намирало във Върховен административен съд. От писмото било установено, че за
процесния поземлен имот има съставен акт за общинска собственост № 11018/2023 г., като
такъв акт не е бил вписван в СВ-гр. В..
В исковата молба се твърди още, че Община В. никога не е владяла имота и не е
извършвала в него нищо. Сочи се, че имотът никога не е попадал в територия по § 4 от ПЗР
на ЗСПЗЗ, а правният си интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е
породен от поведението на ответника, изразяващо се в издаване на АЧОС № 11018/2023 г.,
което препятства процедурата по издаване на констативен нотариален акт за процесния
имот.
По отношение на предявения насрещен иск излага, че поддържа изложените в
исковата молба и уточняващите молби факти и твърдения и оспорва предявения насрещен
иск като неоснователен и недоказан. Посочва отново, че имотът е бил собственост на
нейните родители и прародители и винаги е третирала имота като собственост на
семейството й, респективно нейна собственост на основание изтекла придобивна давност и
го е манифестирала пред трети лица.
По същество се моли съдът да уважи предявения отрицателен установителен иск и
отхвърляне на предявения насрещен иск.
В условията на евентуалност моли делото да бъде гледано в о.с.з. в негово отсъствие.
Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски, както и адвокатски
хонорар.
Oбстоятелствата, от които произтичат възраженията и правата на ответника
по първоначалната молба и ищец по насрещната молба:
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал писмен
отговор, с който оспорва иска като неоснователен, като излага аргументи, че имотът
съответства на дефиницията и правилото, дадени в чл. 19 ЗСПЗЗ и чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ.
Имотът подлежи на земеделска реституция и за него липсват подадени заявления, като въз
основа на това същият попада сред имотите по ч. 19 от ЗСПЗЗ, като същият е станал
общинска собственост, тъй като собственикът му не може да бъде установен.
Твърди се, че периодът на давностно владение не е конкретизиран, противопоставя се
на твърдението за изтекла в полза на ищцата давност, дори и при осъществяване на
добросъвестно владение. Сочи се, че дори и владението от страна на ищцата да е
продължило в законоустановения срок, то не е било „явно“, тъй като същата е декларирала
данъчно процесния имот едва на 04.09.2023 г. Излага се, че Община В. е изявила
претенцията си за право на собственост върху процесния имот, след като е извършила
дължимата административна проверка за състоянието и статута му, включително и по
инициатива на кметството на с. З., като е изискана информация от началника на ОСЗ – В.,
2
като представеният от страна на общинската служба земеделие отговор установява, че за
имота липсват подадени заявления по ЗСПЗЗ. Посочва още, че Община В. е изявила
претенцията си за право на собственост върху процесния имот, във връзка с което е
съставила и Акт за общинска собственост № 11018 от 25.03.2018 г.
По същество моли за отхвърляне на предявения иск и за уважаване на предявения
насрещен иск.
В хода на о.с.з. страните се представляват от техните процесуални представители,
чрез които поддържат своите искове, респективно възражения против насрещните искове.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани с исковата молба, отговора на първоначалната искова
молба, обратния иск и отговора на обратния иск, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК,
приема за установени следните фактически и правни положения:
Един от начините на защита на правото на собственост е гражданскоправният. Той се
изразява във възможността на собственика да прибегне към използуването на
гражданскоправните искове за защита на правото на собственост. Тези искове по
действащото право са: ревандикационният по чл. 108 от ЗС, негаторният по чл. 109 от ЗС,
конститутивният по чл. 109а от ЗС и установителният по чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Собственикът прибягва към всеки от тях в зависимост от характера на породения спор за
правото му на собственост и от това кой владее вещта, предмет на това право по време на
спора.
По иска с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца Б. Х. е да
установи в условията на пълно и главно доказване твърденията, с които обосновава правния
си интерес от търсената защита, като установи наличието на свое защитимо материално
право, като докаже изложените в исковата молба твърдения, че е собственик на процесния
имот на основание изтекла в негова полза придобивна давност, вкл. да установи
законосъобразността на владението като фактическо състояние с правно значние, а именно
че е било явно, постоянно, непрекъснато, спокойно и продължило повече от 10 години,
считано от пролетта на 26.10.2010 г., с намерение за своене.
В тежест на ответната община е да установи противопоставимо свое право на
собственост, а именно, че е титуляр на абсолютното вещно право на собственост върху
процесния недвижим имот, придобити на твърдените в отговора правни основания – чл. 2,
ал. 1, т. 7 ЗОС вр. чл. 25, ал. 1 вр. чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, както и наведените
правоизключващи възражения, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
По иска с правна квалификация чл. 108 от ЗС в тежест на ищеца Община В. по
насрещния иск е да установи в условията на пълно и главно доказване факта на придобиване
собствеността върху процесния поземлен имот на годно правно основание /по способ сред
изброените в чл. 77 ЗС/, както и наличието на осъществявана от ответника фактическа власт
върху имота.
В тежест на ответника Б. Х. по насрещния иск, е да установи по несъмнен начин, че
владее или държи процесния имот на годно правно основание.
Първоначалният ищец Б. С. Х. обосновава правния си интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск срещу Община В. с твърдението, че е собственик на
процесния недвижим имот по силата на оригинерен придобивен способ – изтекла в нейна
полза придобивна давност в периода от 26.10.2010 г. до настоящия момент.
Съгласно постановките на ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на
ВКС, правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго
вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от
спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането,
респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на
насрещната страна в спора. Всяка страна, независимо от процесуалното си качество, следва
да установи фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения.
При отрицателния установителен иск за собственост и други вещни права ищецът доказва
твърденията, с които обосновава правния си интерес.
3
За да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор,
породен от актуването на процесния имот като частна общинска собственост /л. 44/, ищецът
Б. Х. с цел да докаже фактите, от които то /защитимото право/ произтича, е ангажирал
гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели. В показанията си свид. П. Н. Л. и
свид. Н. М. М. сочат, че познават Б. Х., доколкото стопанисват имотите, които са съседни на
нейния в с. З.. Познават и нейните родители още от 1990 г., откогато предполагат, че те
стопанисват имота. Процесният имот се намирал в началото на селото вляво. По площ бил
между 5 и 7 дка. Имотът ту бил ограден, ту бил без ограда, доколкото не го стопанисвали
целогодишно. В имота имала една зелена барака около 15-20 кв. м., в която ищецът и
неговите родители държали някакви инструменти. Ищецът и неговите родители
обработвали почвата, като сеели домати, картофи, чесън, лук. Овощни дръвчета нямало.
Ответникът с цел провеждане на насрещно доказване също е ангажирал гласни
доказателста чрез разпита на свид. С. Х. Г.а. В показанията си свид. Г.а сочи, че е кмет на с.
З. от месец октомври 2019 г. За процесния имот е изпращала неколкократно писма до
Дирекция ОСИСД при Община В. през 2021 г., тъй като не била установила собствениците
на същия. Сезирането е било във връзка с изграждането на екопарк в района на селото.
Процесният имот до преди около два месеца представлявал люлякова горичка, доста
занемарена. В момента имотът е бил заграден. Преди обаче не е бил заграден. Не знаела кой
е заградил имота, като и до ден днешен са я питали кой го е заградил. Към момента имотът
бил разчистен, като разчисвтането се наблюдавало през последните 2-3 месеца. Свид. Г.а
сочи, че живее в с. З., откакто се помни, с изключение на студенстките й години, като не
познава ищеца Б. Х.. Не познава и родителите на ищеца. Същите не живеели в селото.
Нормата на чл. 79 от ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност
при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на
определен в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС в
хипотезата на чл. 79, ал. 1 от ЗС и допълнително добросъвестност и юридическо основание
в хипотезата на чл. 79, ал. 2 от ЗС. Правната последица – придобиване на вещното право – е
нормативно свързана само с тези юридически факти. Това обаче не означава, че правната
последица – придобиване на правото на собственост или на друго вещно право – настъпва
автоматично с изтичане на установения в закона срок, т. е. да има действие ex lege.
Фактическият състав на владението съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗС включва както обективния
елемент на упражнявана фактическа власт /corpus/, така и субективния елемент вещта да се
държи като своя /animus/. След като владението е съзнателен акт, то следва, че придобивната
давност е сложен юридически факт от категорията на правомерните юридическите действия,
които по определение обхващат като свой елемент наличието на представи и желания,
насочени към установяването, придобиването, прехвърлянето, изменението и погасяването
на права и задължения /представляващи субективния елемент от предметното им
съдържание/, както и тяхното обективиране чрез волево изявление, насочено към сетивното
му възприемане от други с цел да се разкрият тези преживявания и представи
/представляващо обективния елемент от предметното им съдържание/.
Презумпцията на чл. 69 от ЗС отчита обстоятелството, че субективният елемент на
владението – намерението на владелеца да държи вещта за себе си е психически феномен,
който не може да се възприеме сетивно, за разлика от обективния – упражняването на
фактическата власт върху вещта. Поради това за улеснение на доказването на субективното
намерение за своене, последната се свързва със законното предположение, че владелецът
държи вещта като своя, с което при спор се размества доказателствената тежест – не той
трябва да доказва основанието на владението на имота за себе си, а обратно – оспорващия
това негово качество трябва да установи противното, а именно, че не е владелец, а държател,
т. е. владеещ имота за другиго.
В настоящия случай се констатира по несъмнен начин от експертното заключение по
назначената и изслушана СТЕ, което съдът кредитира като компетентно изготвено, пълно,
ясно, обективно и неоспорено от страните, че процесният поземлен имот с идентификатор
по КККР № *, стар номер * по КВС/2000 г., не попада в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
същият не е бил обобществяван, не е бил предмет на реституционна процедура, за него няма
подадени заявления за възстановяване правото на собственост, не е бил и актуван като
държавна собственост, поради което и при позоваване на придобивна давност върху имота
4
съдът не следва да преценява законовите ограничения, предвидени в 86 ЗС, § 1 от ЗДЗС, чл.
29 от ЗСГ отм., чл. 200 от ЗУТ, чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ и др.
Обаче в конркетния случай не се установи по несъмнен начин от показанията на
свидетелите, че владението, което е упражнявал ищеца Б. Х., считано от 26.10.2010 г. до
настоящия момент, да е постоянно и непрекъснато, имайки предвид показанията на
свидетелите, които съдът кредитира като последователни, логични, вътрешно
непротиворечиви и взаимнодопълващи се. От показанията на свид. М. и свид. Л. се
установи, че имотът не се е ползвал целогодишно от ищеца и неговите родители; не е бил
ограден, доколкото оградата ту я имала, ту я нямала, което е в унисон и със СТЕ, от която се
констатира след извършен оглед на имота от страна на в. л. инж. Б., че процесният имот е
частично ограден. Тези показания са в унисон с показнията на кмета на с. З. – свид. Г.а, която
сочи, че не познава ищеца и неговите родители, а е кмет на селото от м.10.2019 г. и през
целия си съзнателен живот е живяла в с. З.. Констатира се от показанията на свид. Г.а, че
имотът наскоро е ограден и разчистен, а преди това е бил изоставен. Не се установява по
несъмнен начин точната дата, на която ищеца Б. Х. е установила фактическа власт върху
имота с намерение за своене, както и площта на имота, имайки предвид обстоятелството, че
имотът не е бил ограден трайно с масивна ограда.
Крайният извод на съда е за неоснователност на първоначално предявения
отрицателен установителен иск по чл. 124 от ГПК.
Общината основава своята насрещна претенция за право на собственост върху
процесния имот на разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС. Съгласно цитирания законов текст,
общинска собственост са имотите и вещите, придобити от общината чрез правна сделка, по
давност или по друг начин, определен в закон. Този закон е именно ЗСПЗЗ – в частност чл.
25, ал. 1 от цитирания нормативен акт, съгласно който земеделската земя, която не
принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост. От
експертното заключение е видно, че към датата на установяване на фактическа власт върху
имота от страна на ищеца Х. – 26.10.2010 г. статутът на процесния имот е бил „земеделска
земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ“, която е останала невъзстановена/нереституирана. Към 06.03.2015
г. и понастоящем статутът на процесния имот е „изоставена орна земя“, попадаща в
земеделска територия. Вещото лице след справки в областната администрация и Държавен
архив – В. е заключил, че процесният имот не е бил включен в ТКЗС и не е бил одържавен.
Няма данни за заявено възстановяване и проведена реституционна процедура по отношение
на процесния имот. За територията на м-ст „П.“, землище З., Община В. няма към настоящия
момент одобрен ПНИ и респективно няма влязъл в сила такъв план. За процесният имот не е
съставен Акт за държавна собственост, вкл. няма друг Акт за частна собственост съставен
освен този, който е представен от ответната община по делото на л. 49.
Крайният извод на съда е за основателност на предявения от Община В. против Б. Х.
насрещен ревандикационен иск.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, в полза на Община
В. следва да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски, чийто общ размер възлиза
на 900.00 лева, от които 300.00 лева – юрисконсултско възнаграждение и 600.00 лева –
депозит за вещо лице.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявения от Б. С. Х., ЕГН ********** срещу Община В., БУЛСТАТ *
отрицателен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 от ГПК, с който се иска
съдът да постанови решение, с което да признае за установено със сила на пресъдено нещо в
отношенията между страните, че ответникът не е титуляр на абсолютното вещно право на
собственост върху поземлен имот с идентификатор № * по плана на с. З., общ. В., обл. В.,
местност „П.“ с площ от 6.486 кв.м. с трайно предназначение на територията: земеделска,
начин на трайно ползване: изоставена орна земя, категория *, номер по предходен план: *
5
при граници: ПИ № *, ПИ № *, ПИ № *, ПИ № *, ПИ № *, ПИ № *, ПИ № *.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 108 от ЗС вр. т. 2а от ТР № 4/2014 г.
ОСГК на ВКС, в отношенията между Община В., БУЛСТАТ * и Б. С. Х., ЕГН **********,
че Община В., БУЛСТАТ * е титуляр на абсолютното вещно право на собственост върху
поземлен имот с идентификатор № * по плана на с. З., общ. В., обл. В., местност „П.“ с площ
от 6.486 кв.м. с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: изоставена орна земя, категория *, номер по предходен план: * при граници: ПИ
№ *, ПИ № *, ПИ № *, ПИ № *, ПИ № *, ПИ № *, ПИ № *, КАТО
ОСЪЖДА Б. С. Х., ЕГН ********** да предаде на Община В., БУЛСТАТ *
владението върху поземлен имот с идентификатор № * по плана на с. З., общ. В., обл. В.,
местност „П.“ с площ от 6.486 кв.м. с трайно предназначение на територията: земеделска,
начин на трайно ползване: изоставена орна земя, категория *, номер по предходен план: *
при граници: ПИ № *, ПИ № *, ПИ № *, ПИ № *, ПИ № *, ПИ № *, ПИ № *.
ОСЪЖДА, на оснвоание чл. 78, ал. 3 и ал. 1 от ГПК, Б. С. Х., ЕГН ********** да
заплати в полза на Община В., БУЛСТАТ * сумата в размер на 900.00 лева, представляваща
сторени по делото съдебно-деловодни разноски за възнаграждение за юрисконсулт и депозит
за вещо лице по изслушаната СТЕ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6