№ 1656
гр. Варна , 14.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на
четиринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20213100501176 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод две въззивни жалби, както следва:
1/ на Р. В. Ф. срещу Решение № 260414 от 11.02.2021г. по гр.д. № 2252/2019г. по
описа на ВРС, 50-ти състав, В ЧАСТИТЕ МУ, с които на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД е
отхвърлен предявения от въззивника срещу Б. Д. Б. с ЕГН ********** иск за осъждане на
ответника да му заплати сумата от 10 000 лева, представляваща неустойка за неизпълнение
на задължение за приключване на строително-ремонтни дейности на таванско помещение в
срок до 18.11.2018г., произтичащо от сключено между страните Споразумение от
05.10.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 12.02.2019г. до окончателното плащане на задължението, както и на
основание чл. 45 от ЗЗД е отхвърлен предявеният в условията на евентуалност от него
срещу Б. Д. Б. с ЕГН ********** иск за осъждане на ответника да му заплати сумата над
899.32 лева до 5129.32 лева, представляваща обезщетение за причинени вреди в жилището
на ищеца с идентификатор 10135.2554.119.1.1, находящ се в гр. Варна, ул. “Железни врата“
№ 29 и на 50 % ид.ч. от общите части на сградата с идентификатор 10135.2554.1,
вследствие извършени некачествени и недовършени СМР в таванското помещение на
ответника.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение. Изложените доводи са в смисъл, че правилно в
решението съдът е приел, че между страните е възникнало валидно облигационно
отношение, в което е уговорена валидна неустоечна клауза, която не е прекомерна.
1
Уговорката за заплащане на неустойка се съдържа в Протокола от ОС от 28.07.2017г., а
срокът за изпълнение е удължен до 18.11.2018г. със Споразумение от 05.10.2018г.
Неправилно обаче съдът е приел, че е налице поведение на ищеца, съставляващо забава на
кредитора – в случая не е налице неприемане на работата, нито неоказване на необходимото
съдействие на длъжника. В случая строително – ремонтните дейности в таванското
помещение се извършвали изцяло от ответника, който е възложител на строежа съгласно
издаденото му разрешение за строеж, поради което не е било необходимо оказване на
съдействие от страна на ищеца. Работата по строежа действително е била спряна по
предписание на служители на общината поради допуснати нарушения при извършването,
отговорността за които не може да се вмени на ищеца. Забавянето на строежа не се дължи на
поведение на ищеца, а е пряка последица от некачествено извършения ремонт, допуснати
нарушения на строителни правила довели до отказ от надзор над обекта от страна на автора
на проекта, за което отговорност носи именно ответника. Към настоящия момент ремонтът
на сградата все още не е довършен и за обекта няма Акт обр. 16, а по делото липсват данни
това забавяне да се дължи на поведение на ищеца. В този смисъл е налице виновно
неизпълнение, а предявеният иск е основателен.
По евентуалния иск от друга страна е установен фактическият състав на
непозволеното увреждане. Размерът на присъденото обезщетение обаче не обхваща вредите
нанесени на общите части на сградата, възлизащи съгласно заключение на СТЕ на 4230 лв.
Не е установено по делото, че същите са били отстранени от ответника, поради което
обезщетението следва да се присъди в пълен предявен размер. С оглед изложеното отправя
искане за отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на положително
решение по главния иск, а в условията на евентуалност – за уважаване на втория иск до
сумата от 5129.32 лв.
Отговор на въззивната жалба не е постъпил.
2/ жалба на Б. Д. Б. срещу Решение № 260414 от 11.02.2021г. по гр.д. № 2242/2019г.
по описа на ВРС, 50-ти състав, В ЧАСТИТЕ МУ, с които на основание чл. 45 от ЗЗД
въззивникът е осъден да заплати на Р. В. Ф. с ЕГН ********** сумата от 899.32 лева,
представляваща обезщетение за вреди под формата на загуби, изразяващи в повреди на
собствения му имот, представляващ самостоятелен обект с ид. 10135.2554.119.1.1, находящ
се в гр. Варна, ул. “Железни врата“ № 29, причинени вследствие на некачествени и
недовършени строително-ремонтни работи в таванското помещение, ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 12.02.2019г. до
окончателното плащане на задължение, както и на основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 6,
ал. 1, т. 9 от ЗУЕС е отхвърлен предявеният от въззивника срещу Р. В. Ф. с ЕГН
********** насрещен иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 10 101.93
лева, представляваща припадаща се стойност на направените от ищеца разходи в периода от
2
м. 09.2018 г. до 01.04.2019г. за обновяване на покрива на сградата, находяща се в гр. Варна,
ул. „Железни врата“ № 29 представляващ обща част, съразмерно с притежаваната от
ответника част от 26.5788 % ид.ч. от общите части на сградата в режим на етажна
собственост, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на решението до
окончателното плащане на задължението.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, необоснованост, постановяване в
противоречие с доказателствата по делото и при съществено нарушение на процесуални
правила. Съдържа доводи, че решението по иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД е
необосновано с оглед безспорно установените по делото факти, че вследствие подадените от
ищеца множество сигнали и жалби до различни институции няколко дни след подписване на
споразумението между страните от 05.10.2018г., работата по обекта е спирана, което от своя
страна е довело до забава завършването на сградата. Именно тези факти са обосновали
изводите на съда при отхвърляне на иск по чл. 92 от ЗЗД, но същите не са отчетени при
анализа на доказателствата по иска по чл. 45 от ЗЗД. Същевременно е установено, че в
периода 04.10.2018г. до 10.01.2019г. не е имало превалявания, които да доведат до
наводнения в сградата, още по-малко такива, които да причинят вреди от покрива на
триетажната сграда до първия етаж и обекта на ищеца. По делото са събрани доказателства
за това, че по време на ремонта на таванския етаж, така и след завършването му на
15.02.2019г. и към момента ищецът прави ремонт на жилището си. Съдът обосновал
изводите си за причинно-следствена връзка между ремонта на покрива и вредите по
жилището на ищеца със заключението на повторната СТЕ, въпреки че по делото липсват
доказателства за състоянието на жилището преди ремонта, а за част от щетите по
стълбището е приел, че са били налични преди започване на ремонта като резултат от
течащия покрив на сградата. Така формираните правни изводи са вътрешно противоречиви.
По насрещния иск и при правната му квалификация съдът не е съобразил взетото
решение на ОС на ЕС от 2017г., нито принципното положение, че всеки етажен собственик
участва в разноските за общите части съобразно дела му. Въпреки това приел, че такива на
ищеца не се следват, защото не е била налице неотложна нужда от спешен ремонт на
покрива. Установено е по делото, че сградата преди ремонта от Б. е била почти незавършена,
а покривът – в крайно лошо състояние, протекъл с изгнили и провиснали греди, с начупени
цигли и улуци, което довело до течове в сградата. Изрично в решението е прието, че по
източния калкан на сградата поради лошото качество на строителството и неотстранена фуга
между калкана на съседната сграда е имало продължителен теч. Най-засегнат от покрива е
етажът, разположен под него /този на Б.и/, но това не променя неотложността от ремонт и
подмяна в случая. Дори обаче да не е налице неотложен характер, то съгласно чл. 41 от ЗС
всеки собственик следва да участва в разноските съразмерно на дела си в съсобствеността,
отношенията между страните с оглед предварително даденото съгласие следва да се уредят
по реда на чл. 62 от ЗЗД. В тази връзка обстоятелството, че Б. се е съгласил да поеме част от
3
разходите не означава, че всички общи части са за негова сметка, а обстоятелството, че е
действал и в свой интерес не освобождава останалите собственици от задължението им за
участие в общите разходи. Отправил искане в тази връзка за постановяване на решение, с
което да се отмени обжалваното, като евентуалният иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД да
се отхвърли, а предявеният насрещен такъв – се уважи в цялост.
В отговор на жалбата Р.Ф. оспорва доводите в нея. Изложил други, съобразно които
строителните дейности на таванския етаж са предприети от въззивника във връзка с
инвестиционните му намерения – обособяване на две тавански стаи и два склада в цял нов
етаж, състоящ се от два етажа, поради което не дължи исковата сума, в качеството му на
съсобственик. Отделно навел довод, че размерът на обогатяването не е доказан, като
самостоятелно основание за отхвърляне на иска. Отправил искане решението в обжалваните
част да се потвърди като правилно и законосъобразно.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивните жалби са допустими. Депозирани са от активно легитимирани страни по делото,
имащи правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговарят на
съдържателните изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Във втората жалба е обективирано доказателствено искане за приемане на писмени
доказателства – Констативен протокол от 12.01.2021г. изготвен от инспектори при ВиК;
жалба от 14.01.2021г. и Удостоверение от ВРП от 02.03.2021г. Първият документ е
нечетлив, поради което на страната следва да се укаже да представи четлив препис от
писменото доказателство. Останалите като допустими и относими и в хипотеза на чл. 266,
ал. 2, т. 2 от ГПК следва да се приемат като писмени доказателства по делото.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 14.06.2021г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
ОБЯВЯВА на страните, че правната квалификация на предявения от Б. Д. Б. срещу Р.
В. Ф. насрещен иск е чл. 48, ал. 7 вр. ал. 6 от ЗУЕС.
4
ПРИЕМА на основание чл. 266, ал. 2, т. 2 от ГПК като писмени доказателства по
делото, представените с жалбата на Б.Б. надлежно заверени копия на документи, както
следва: жалба от 14.01.2021г. и Удостоверение от ВРП от 02.03.2021г.
УКАЗВА на въззивника да представи четливо копие на Констативен протокол от
12.01.2021г. изготвен от инспектори при ВиК.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5