№ 268
гр. Пловдив, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Грета Ил. Чакалова
при участието на секретаря Цветелина П. Бакалова
като разгледа докладваното от Грета Ил. Чакалова Търговско дело №
20215300900754 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове от „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ –
ПЛОВДИВ“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *********, Пловдив, ул.“Димитър Стамболов“ 2
чрез процесуалния си представител адв.П., упълномощена от Синдика Н.М., със съдебен
адрес: **** против „БЪЛГАРСКА ТРАНСПОРТНА КОМПАНИЯ ПЛОВДИВ“, ЕИК
*********, Пловдив, бул.“Васил Априлов“ 41, ет.1 с правна квалификация чл.232 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД.
Твърди се в исковата молба, че на 31.03.2020 г. между страните по делото е
сключен договор, по силата на който „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ – ПЛОВДИВ“ АД – в
несъстоятелност, ЕИК ********* предоставя на „БЪЛГАРСКА ТРАНСПОРТНА
КОМПАНИЯ ПЛОВДИВ“, ЕИК ********* за временно и възмездно ползване поземлен
имот с идентификатор 56784.539.4 с площ 31 108 кв.м., находящ се в **** представляващ
парцел ****, ведно с построените сгради: сграда за енергопроизводство със застроена площ
84 кв.м., сграда с площ 232 кв.м. с промишлено предназначение, сграда с площ 523 кв.м. с
промишлено предназначение, сграда с площ 543 кв.м. с промишлено предназначение, сграда
с площ 228 кв.м. с промишлено предназначение и сграда с площ 53 кв.м. с промишлено
предназначение при граници на парцела: северозапад – ****, изток – **** Страните са
уговорили заплащане на месечен наем в размер на 4800 лв, платим до 20-то число на
текущия месец по посочената в договора банкова сметка на наемодателя. За периода
м.04.2020 г. - м.03.2021 г. ответникът е заплатил сумата 5500 лв, представляваща заплатена
наемна цена за м.04.2020 г. и частично наемната цена за м.05.2020 г. Поради неплащане на
наемните вноски с Предизвестие, получено от ответника на 29.03.2021 г., ответникът е
уведомен, че договорът за наем се прекратява в едномесечен срок от получаване на
1
съобщението. Договорът за наем е прекратен на 29.04.2021 г. и наемателят е освободил
имота, но не е заплатил дължимия наем за периода м.05.2020 г. – м.03.2021 г. както следва:
- 4100 лв – остатък от дължимия наем за м.05.2020 г. и обезщетение за
забава за периода 20.05.2020 г. - 21.10.2021 г. в размер на 592.22 лв;
- 4 800лв – дължимия наем за м.06.2020 г. и обезщетение за забава за
периода 20.06.2020 г. - 21.10.2021 г. в размер на 652 лв;
- 4 800лв – дължимия наем за м.07.2020 г. и обезщетение за забава за
периода 20.07.2020 г. - 21.10.2021 г. в размер на 612 лв;
- 4 800лв – дължимия наем за м.08.2020 г. и обезщетение за забава за
периода 20.08.2020 г. - 21.10.2021 г. в размер на 570.67 лв;
- 4 800лв – дължимия наем за м.09.2020 г. и обезщетение за забава за
периода 20.09.2020 г. - 21.10.2021 г. в размер на 529.33 лв;
- 4 800лв – дължимия наем за м.10.2020 г. и обезщетение за забава за
периода 20.10.2020 г. - 21.10.2021 г. в размер на 489.33 лв;
- 4 800лв – дължимия наем за м.11.2020 г. и обезщетение за забава за
периода 20.11.2020 г. - 21.10.2021 г. в размер на 448 лв;
- 4 800лв – дължимия наем за м.12.2020 г. и обезщетение за забава за
периода 20.12.2020 г. - 21.10.2021 г. в размер на 408 лв;
- 4 800лв – дължимия наем за м.01.2021 г. и обезщетение за забава за
периода 20.01.2021 г. - 21.10.2021 г. в размер на 366.67 лв;
- 4 800лв – дължимия наем за м.02.2021 г. и обезщетение за забава за
периода 20.02.2021 г. - 21.10.2021 г. в размер на 325.33 лв;
- 4 800лв – дължимия наем за м.03.2021 г. и обезщетение за забава за
периода 20.03.2021 г. - 21.10.2021 г. в размер на 288 лв,
като общият размер на неплатените наемни вноски е 52 100 лв, а общият
размер на дължимото обезщетение за забава е 5 281.55 лв.
Застъпва становището, че извън действията, за които Законът изисква
предварително разрешение от Съда, Синдикът упражнява правомощията си самостоятелно и
по своя преценка, като носи съответната отговорност. Заявява се също, че съгласно чл.711
ТЗ с обявяването на длъжника в несъстоятелност той се лишава от правото да управлява и
да се разпорежда с имуществото, като това правомощие преминава върху Синдика, а
сключеният договор за наем е действие на управление. За да се попълва масата на
несъстоятелността, са сключени договори за наем. Отбелязва се, че съгласно чл.293, ал.3 ТЗ
страната може да се позовава на нищожност, ако от поведението и може да се заключи, че не
е оспорвала действителността на изявлението. Твърди се, че ответникът не се е
противопоставял на сключения договор и до момента на прекратяването му е ползвал вещта.
Заплатен е и наемът за м.04.2020 г. и част от наема за м.05.2020 г. Оспорва се твърдението,
2
че договорът е прекратен след изтичането на предвидения в чл.16 от договора срок и че
договорът е станал безсрочен, тъй като не е дадено одобрение от Съда. Заявява се, че Съдът
е приел договора за действителен, тъй като е разрешил на Синдика да предяви настоящия
иск. Доколкото след изтичането на срока на договора използването на вещта продължи със
знанието и без противопоставянето на наемодателя, договорът се счита продължен за
неопределен срок съобразно разпоредбата на чл.236, ал.1 ЗЗД, която е възпроизведена и в
чл.17 от договора за наем. В случая наемателят е продължил да ползва имота до 29.04.2021
г. - след изтичането на месечния срок от получаването на предизвестието за прекратяване на
договора. Оспорва се твърдението, че ответникът няма непогасени задължения по
отношение на ищеца. Подчертава се, че е без правно значение твърдението на ответника, че
поради обявената емидемиологична обстановка в страната не е ползвал вещта през исковия
период.
Предвид неизпълнението на задължението на ответника да заплати
дължимите наемни вноски се иска да се постанови решение, с което да се осъди
„БЪЛГАРСКА ТРАНСПОРТНА КОМПАНИЯ ПЛОВДИВ“, ЕИК ********* да заплати на
„ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ – ПЛОВДИВ“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *********:
- сумата 52 100 лв, представляваща неплатени наемни вноски за периода
м.05.2020 г. - м.03.2021 г., дължими по силата на Договор за наем от 31.03.2020 г., ведно с
обезщетение за забава от подаването на исковата молба до окончателното изплащане
-сумата 5281.55 лв, представляваща обезщетение за забава върху дължимия
месечен наем за времето от 20-то число на съответния месец в периода м.05.2020 г. –
м.03.2021 г. до подаването на исковата молба – 21.10.2021 г.
Претендира разноски.
В срока по чл.367 ГПК от ответника е постъпил писмен отговор, с който се
дава следното становище:
- твърди се, че Договор за наем от 31.03.2020 г. е нищожен, тъй като е
сключен от Синдика на „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ – ПЛОВДИВ“ АД – в несъстоятелност,
ЕИК ********* след обявяването на дружеството в несъстоятелност без разрешение на Съда
по несъстоятелността. Решението за обявяване на дружеството в несъстоятелност е обявено
в ТРРЮЛНЦ на 11.10.2019 г., като считано от този момент е прекратена търговската
дейност на длъжника. Считано от този момент сключването на нови търговски сделки от
длъжника е недопустимо с изключение на сделки, насочени към осребряване на
имуществото, а сключването на договор за наем не е действие, насочено към осребряване на
имуществото. От нищожната сделка не възникват правни последици и поради това не е
налице задължение на ответника. В посочените в чл.658, ал.1 ТЗ, уреждащ правомощията на
Синдика, не се включва това за сключване на договор за наем за недвижими имоти. В
чл.658, ал.1, т.15 ТЗ се предвижда, че Синдикът извършва и други предвидени от Закона и
възложени от Съда действия, от което може да се направи извод, че за сключването на
договора за наем е необходимо разрешение от Съда, а такова разрешение не е дадено и
3
поради това договорът е нищожен поради противоречие със Закона.
-твърди се също, че предвид обявената несъстоятелност на ищеца
трансформирането на договора за наем от срочен – за един месец в безсрочен договор е
недопустимо без одобрението на Съда по несъстоятелността. В тази връзка след изтичането
на първоначално определения срок от един месец по силата на чл.18, т.2 от договора същият
е прекратен и поради това наем за исковия период не се дължи.
-твърди се, че ответникът няма непогасени задължения по отношение на
ищеца.
-твърди се, че през процесния период ответникът не е ползвал посочения в
исковата молба недвижим имот поради обявената в страната обстановка поради
разпространението на Ковид – 19. Претендира разноски.
Предвид доказателствата Съдът приема за установено:
От представения по делото препис от Договор от 31.03.2020 г. се
установява, че страните са се споразумели за следното: „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ –
ПЛОВДИВ“ АД – в несъстоятелност, ЕИК ********* чрез Синдика М. предоставя на
„БЪЛГАРСКА ТРАНСПОРТНА КОМПАНИЯ ПЛОВДИВ“, ЕИК ********* за временно и
възмездно ползване поземлен имот с идентификатор 56784.539.4 с площ 31 108 кв.м.,
находящ се в **** представляващ парцел ****, ведно с построените сгради: сграда за
енергопроизводство със застроена площ 84 кв.м., сграда с площ 232 кв.м. с промишлено
предназначение, сграда с площ 523 кв.м. с промишлено предназначение, сграда с площ 543
кв.м. с промишлено предназначение, сграда с площ 228 кв.м. с промишлено предназначение
и сграда с площ 53 кв.м. с промишлено предназначение при граници на парцела:
северозапад – ****, изток – **** като „БЪЛГАРСКА ТРАНСПОРТНА КОМПАНИЯ
ПЛОВДИВ“, ЕИК ********* се задължава да заплаща месечен наем в размер на 4800 лв,
платим до 20-то число на текущия месец по посочената в договора банкова сметка на
наемодателя; страните са уговорили, че действието на договора е един месец, както и че ако
след изтичането на срока на договора, наемателят продължи да ползва имота със знанието и
без противопоставянето на наемодателя, договорът се счита продължен за неопределен
срок.
От направената служебна справка в ТРРЮЛНЦ се установява че с Решение
222/20.05.2013 г., постановено по т.д. 912/2008 г. на ОС – Пловдив, вписано на 21.05.2013 г.
в АВп, по отношение на „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ – ПЛОВДИВ“ АД, ЕИК ********* е
открито производство по несъстоятелност, с Решение 556/08.10.2019 г., постановено по т.д.
912/2008 г. на ОС – Пловдив, „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ – ПЛОВДИВ“ АД, ЕИК ********* е
обявено в несъстоятелност, както и че на 27.01.2013 г. като Синдик на дружеството е вписан
Н.М..
Договорът за наем от 31.03.2020 г. е сключен чрез Синдика М. като
представител на наемодателя „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ – ПЛОВДИВ“ АД – в
несъстоятелност, ЕИК *********. Доколкото договорът за наем е сключен от синдика без
4
разрешение на Съда по несъстоятелността, ответникът изразява становище за нищожност на
договора. Съдът не споделя това становище по следните причини:
Чл.658 ТЗ регламентира правомощията на синдика; съобразно разпоредбата
на чл.658, ал.1,т.2 правомощие на синдика е управление на текущите дела на дружеството,
по отношение на което е открито производство по несъстоятелност, което означава
управление на дейността на предприятието на несъстоятелния; сключването на договор за
наем, съставлява действие на управление, за което не се изисква изрично разрешение на
Съда по несъстоятелността или решение на ОСК.
Дори и да се приеме, че за сключването на договор за наем от синдика като
представител на несъстоятелния е необходима санкцията на Съда, то липсата на разрешение
за сключването от синдика на договор за наем не би обосновала нищожност на договора, а
би обусловила отговорност на Синдика М., която отговорност в настоящия случай не
рефлектира върху действителността на договора.
Ето защо Съдът приема, че договорът е действителен и има действие между
страните съобразно постигнатите уговорки, като в тази връзка ответникът, като наемател,
дължи заплащане на уговорения месечен наем.
Неоснователно е възражението на ответника, че договорът за наем е със
срок на действие един месец с оглед постигнатото съгласие в чл.16 от договора и не е
действал в периода, за който се претендира заплащане на месечен наем – м.05.2020 г. –
м.03.2021 г.
Вярно е, че страните са уговорили, че срокът на действие на договора е един
месец – чл.16 от договора, но също така са се споразумели, че в случай че наемателят
продължи да ползва имота при непротивопоставяне на наемодателя, договорът се превръща
в безсрочен – чл.17 от договора. В хода на производството ответникът не ангажира
доказателства, че след изтичането на едномесечния срок, в качеството си на наемател е
върнал имота, предмет на договора за наем, поради което Съдът приема това обстоятелство
за недоказано и счита, че след изтичането на едномесечния срок, наемателят е продължил да
ползва имота без противопоставянето на наемодателя и поради това договорът се е
превърнал в безсрочен. В подкрепа на това становище на Съда е и обстоятелството, че
ответникът е заплатил част от дължимия наем за м.05.2020 г. – заплатил е сумата 700 лв от
общо дължимия наем от 4800 лв за м.05.2020 г.
С Предизвестие, получено от ответника на 29.03.2021 г. чрез
представляващите го Н.Н. и Д.В., ответникът е уведомен, че договорът за наем се
прекратява в едномесечен срок от получаване на съобщението, т.е., считано от 29.04.2021
г., договорът за наем е прекратен и за периода на действие на договора 31.03.2020 г. –
29.04.2021 г. ответникът, като наемател, дължи заплащане на уговорения месечен наем в
размер на 4 800 лв. Във връзка със становището на ответника, че няма непогасени вноски, в
негова тежест е да установи изпълнение на задължението да заплаща в срок дължимия
месечен наем, като в хода на производството от страна на ответника не са ангажирани
5
доказателства в тази насока, поради което Съдът приема това обстоятелство за недоказано.
Ирелевантно за спора е възражението на ответника, че поради обявената в страната
епидемична обстановка, ответникът не е ползвал наетия имот и не дължи заплащане на
уговорения месечен наем. Следва да се отбележи, че договорът за наем е консенсуален
договор, т.е. счита се за сключен с постигането на съгласие между страните по отношение
на вещта, която се ползва и на месечния наем, като без значение за дължимостта на наема е
обстоятелството дали през периода на действие на договора наемателят е ползвал вещта.
При невъзможност да ползва вещта наемателят разполага със съответни правни
възможности с оглед причините, препятствали ползването на вещта, да защити правата си.
Ето защо Съдът приема, че доколкото ответникът не ангажира
доказателства, че е изпълнил задължението си за плащане на уговорения наем в срок, искът
е основателен и следва да се уважи в предявения размер от 52 100 лв, ведно с обезщетение за
забава от подаването на исковата молба – 22.10.2021 г. до окончателното изплащане.
С договора страните са уговорили падеж на задължението за заплащане на
месечния наем – до 20 число на месеца; съобразно нормата на чл.84, ал.1 ЗЗД когато денят
за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му
и от този момент дължи обезщетение за забава. Доколкото Съдът приема, че ответникът не е
заплатил в срок дължимия месечен наем – до 20-то число на съответния месец, дължи
обезщетение за забава за периода от 20-то число на съответния месец в рамките на периода
м.05.2020 г. – м.03.2021 г. до подаването на исковата молба, като размерът на обезщетението
за забава е както следва:
-за сумата 4100 лв – остатък от дължимия наем за м.05.2020 г. -
обезщетението за забава за периода 20.05.2020 г. - 21.10.2021 г. е в размер на 592.22 лв;
-за сумата 4 800лв – дължимият наем за м.06.2020 г. - обезщетението за
забава за периода 20.06.2020 г. - 21.10.2021 г. е в размер на 652 лв;
-за сумата 4 800лв – дължимият наем за м.07.2020 г. - обезщетението за
забава за периода 20.07.2020 г. - 21.10.2021 г. е в размер на 612 лв;
-за сумата 4 800лв – дължимият наем за м.08.2020 г. - обезщетението за
забава за периода 20.08.2020 г. - 21.10.2021 г. е в размер на 570.67 лв;
-за сумата 4 800лв – дължимият наем за м.09.2020 г. - обезщетението за
забава за периода 20.09.2020 г. - 21.10.2021 г. е в размер на 529.33 лв;
-за сумата 4 800лв – дължимият наем за м.10.2020 г. -обезщетението за
забава за периода 20.10.2020 г. - 21.10.2021 г. е в размер на 489.33 лв;
-за сумата 4 800лв – дължимият наем за м.11.2020 г. - обезщетението за
забава за периода 20.11.2020 г. - 21.10.2021 г. е в размер на 448 лв;
- за сумата 4 800лв – дължимия наем за м.12.2020 г. - обезщетението за
забава за периода 20.12.2020 г. - 21.10.2021 г. е в размер на 408 лв;
- за сумата 4 800лв – дължимия наем за м.01.2021 г. - обезщетението за
6
забава за периода 20.01.2021 г. - 21.10.2021 г. е в размер на 366.67 лв;
- за сумата 4 800лв – дължимия наем за м.02.2021 г. - обезщетението за
забава за периода 20.02.2021 г. - 21.10.2021 г. е в размер на 325.33 лв;
- за сумата 4 800лв – дължимия наем за м.03.2021 г. - обезщетението за
забава за периода 20.03.2021 г. - 21.10.2021 г. е в размер на 288 лв, като общият размер на
обезщетението за забава е 5281.55 лв, в който размер следва да се уважи искът.
При този изход на спора и на основание чл.620, ал.5 ТЗ ответникът следва
да се осъди да заплати по сметка на ОС – Пловдив сумата 2295.26 лв, представляваща
дължимата за производството държавна такса.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва
да се осъди да заплати на ищеца направените от него разноски по производството в размер
на 2 200 лв, представляващи адвокатско възнаграждение.
Ето защо Съдът
РЕШИ:
Осъжда „БЪЛГАРСКА ТРАНСПОРТНА КОМПАНИЯ ПЛОВДИВ“, ЕИК
*********, Пловдив, бул.“Васил Априлов“ 41, ет.1 да заплати на „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ
– ПЛОВДИВ“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *********, Пловдив, ул.“Димитър Стамболов“
2 чрез процесуалния си представител адв.П., упълномощена от Синдика Н.М., със съдебен
адрес: ****:
-сумата 52 100 лв /петдесет и две хиляди и сто лева/, представляваща
неизплатен наем за периода м.05.2020 г. - 21.10.2021 г., дължим по силата на Договор за
наем от 31.03.2020 г., ведно с обезщетение за забава от подаването на исковата молба –
22.10.2021 г. до окончателното изплащане
-сумата 5 281.55 лв /пет хиляди двеста осемдесет и един лева и 55 ст/,
представляваща обезщетение за забава върху дължимия месечен наем за времето от 20-то
число на съответния месец в периода м.05.2020 г. – м.03.2021 г. до подаването на исковата
молба – 21.10.2021 г.
-сумата 2 200 лв /две хиляди и двеста лева/ разноски по делото
Осъжда „БЪЛГАРСКА ТРАНСПОРТНА КОМПАНИЯ ПЛОВДИВ“, ЕИК
*********, Пловдив, бул.“Васил Априлов“ 41, ет.1 да заплати по сметка на ОС – Пловдив
сумата 2295.26 лв, представляваща дължимата за производството държавна такса
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните
7
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
8