Р Е Ш Е Н И Е
Номер
1895 Година 07.11.2019 Град
Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-БУРГАС, Х състав, на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела
Драгнева
Секретар
Йовка Банкова
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдия Драгнева,
административен характер дело номер 216 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл.268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на Т.С.Н. ***
против решение № 5А/14.01.2019г. на директора на ТД на НАП гр.Бургас, с което е
установена без уважение подадената от него жалба. Счита решението за нищожно,
като издадено в противоречие с влязъл в сила съдебен акт и прави искане за прогласяване
на неговата нищожност, като преписката бъде върната на директора на ТД на НАП гр.Бургас
за произнасяне при съобразяване с указанията по тълкуване и прилагане на
закона, дадени с влязло в сила решение № 31/09.01.2019г., постановено по
адм.д.№ 1853/2018г. по описа на Административен съд Бургас.
Ответникът – Директора на ТД на
НАП гр.Бургас, редовно призован, чрез процесуалния си представител, оспорва
жалбата и прави искане същата да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Административен съд Бургас намира, че жалбата
е процесуално допустима, като подадена в предвидения от закона срок, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е
основателна.
Административен съд гр.Бургас,
като взе в предвид събраните в хода на производството доказателства, намира за
установено следното:
До Т.Н. е изпратено съобщение за доброволно изпълнение
изх.№ 000283/2015/000001/23.01.2015г. на публичен изпълнител при ТД на НАП (л.82 от делото), с което на основание чл.221
от ДОПК е поканен в 7-дневен срок от уведомяването доброволно да плати следните
задължения: ДОО за периода 26.06.2013г.-18.12.2013г. – лихва 3,38 лева.; ДОО за
периода 26.07.2013г.-31.12.2013г. – лихва 3,12 лева.; ДОО за периода
26.10.2013г.-31.12.2013г. – лихва 1,31 лева.; ДОО за периода
26.09-2013г.-31.12.2013г. – лихва 1,90 лева.; ДОО за периода
27.08.2013г.-31.12.2013г. – лихва 2,49 лева.; УПФ за периода
26.02.2013г.-31.12.2013г. – лихва 2,36 лева.; УПФ за периода
26.04.2013г.-31.12.2013г. – лихва 1,91 лева.; УПФ за периода
28.05.2013г.-31.12.2013г. – лихва 1,67 лева.; УПФ за периода
26.09.2013г.-31.12.2013г. – лихва 0,74 лева.; УПФ за периода
27.08.2013г.-31.12.2013г. – лихва 0,97 лева.; УПФ за периода
26.03.2013г.-31.12.2013г. – лихва 2,15 лева.; УПФ за периода
01.01.2014г.-18.02.2014г. – лихва 67,01 лева.; ЗО за периода
26.10.2013г.-31.12.2013г. – лихва 0,82 лева.; ЗО за периода
26.09.2013г.-31.12.2013г. – лихва 1,19 лева.; ЗО за периода
27.08.2013г.-31.12.2013г. – лихва 1,56 лева.; ЗДДС за периода
15.10.2013г.-13.03.2014г. – лихва 6,51 лева.; ЗДДС за периода 17.09.2013г.-13.02.2014г.
– лихва 3,96 лева.; ЗО за периода 26.06.2013г.-18.12.2013г. – лихва 2,11 лева.;
УПФ за периода 26.10.2013г.-31.12.2013г. – лихва 0,51 лева.; УПФ за периода
01.05.2013г.-17.04.2014г. – лихва 5,08 лева.; УПФ за периода
26.07.2013г.-31.12.2013г. – лихва 1,22 лева.; УПФ за периода
26.06.2013г.-31.12.2013г. – лихва 1,45 лева.; Глоба по изпълнителен лист
3349/2009/НАХД/09.12.2019г. – главница 5 лева, главница нелихвоносна 50,00 лева
и лихва 2,63 лева; Глоба по НП 156/04.08.2009г.
– главница нелихвоносна 50,00 лева и Имуществена санкция по НП
958/29.11.2013г. – главница нелихвоносна 650,00 лева. Съобщението е получено на
17.02.2015г., видно от приложеното известие за доставяне (л.83 от делото).
От Н. е подадено възражение с вх.№ 94-Т-50/16.02.2015г.
(л.84 от делото), за изтекла давност на задълженията за глоба по изп.ен лист
3349/2009/НАХД/09.12.2009г.-50,00 лв. и глоба по НП 156/04.08.2009г.-50,00 лв.
С разпореждане изх.№ 94-Т-50#1/15.04.2015г. на
публичен изпълнител (л.85 от делото), е прекратена поради изтекла погасителна
давност събирането на задълженията по изпълнителен лист
3349/2009/НАХД/09.12.2019г. – главница 5 лева, главница нелихвоносна 50,00
лева, лихва 2,63 лева и глоба по НП 156/04.08.2009г. - главница нелихвоносна
50,00 лева.
С разпореждане изх.№ 0283-000004/15.04.2015г. на публичен
изпълнител (л.86 от делото), е разпоредено разпределение на постъпилите суми по
изпълнителното дело в размер на 698,36 лева, както следва: сумата от 6,51 лева
съставляваща лихва по ЗДДС за периода 15.10.2013г.-13.03.2014г.; сумата от 3,96
лева съставляваща лихва по ЗДДС за периода 17.09.2013г.-13.02.2014г.; сумата от 32,81 лева съставляваща лихва по
УПФ за периода 01.01.2014г.-18.02.2014г.; сумата от 5,08 лева съставляваща
лихва по УПФ за периода 01.05.2013г.-17.04.2014г. и сумата от 650,00 лева
съставляваща нелихвоносно задължения по имуществена санкция по НП
958/29.11.2013г..
С разпореждане за присъединяване изх.№
С170003-105-0306090/27.11.2017г. (л.88 от делото), са присъединени следните
вземания: ДОО за периода 01.01.2016г.-31.12.2016г. – главница 137,67 лева и
лихва 11,13 лева; ЗО за периода 01.01.2016г.-31.12.2016г. – главница 97,28 лева
и лихва 7,46 лева и УПФ за периода 01.01.2016г.-31.12.2016г. – главница 102,46
лева и лихва 7,02 лв.
С разпореждане за присъединяване изх.№
С170003-105-0322161/07.12.2017г. (л.90 от делото), са присъединени вземания за
ДДС за периода 01.10.2017г.-31.10.2017г. – главница 133,33 лева, лихва 0,85
лева.
С искане за прекратяване на изпълнително дело вх.№
94-Т-388/18.12.2017г., Н. е уведомил публичния изпълнител, че е погасил
задълженията си по изп.д. № **********/2015г. в размер на 1 737 лв. – главница
и 552,94 лв. – лихва (към 27.11.2017г.) и нелихвоносно вземане – 200лв. изцяло.
Жалбоподателят е уточнил, че задълженията за 2011г. са погасявани на вноски
през периода 19.02.2013г.-20.06.2013г., като с всяко плащане са погасявани
предходно възникнали задължения и така текущите остават неплатени до размера на
платените по декларация обр.6 за период 01.01.2011г.-31.12.2011г. В подкрепа на
твърденията е представено банково извлечение за движението по сметка BG47 RZBB
9155 1086 2670 15 за 2011г. От извлечението е видно, че в периода
14.02.2011г.–13.01.2012г. от посочената сметка са нареждани плащания за ДОО,
УПФ и ЗО за всеки месец. Публичният изпълнител не се е произнесъл по направеното
искане.
С разпореждане за частично прекратяване на производството
по принудително изпълнение изх.№ С180002-035-0053949/12.01.2018г. на публичен
изпълнител (л.107 от делото), е прекратено изпълнителното производство в частта
по изпълнителен титул ДСИ при РС Разград постановление № 463/06/12.12.2006г. в
размер на главницата 21,16 лева и лихва 26,30 лева.
С жалба вх.№ 94-Т-34/26.01.2018г. Н. е оспорил
пред директора на ТД на НАП гр.Бургас
мълчалив отказ на публичния изпълнител да се произнесе по искането за
прекратяване на ИД № **********/2015г. по описа на ТД на НАП гр.Бургас, като произнасяне
по жалбата не е налице.
Мълчаливото потвърждаване на горестоящия
административен орган е оспорено по съдебен ред с жалба вх.№ 2827/09.03.2018г.
пред Административен съд Бургас. По образуваното адм.дело № 652/2018г. е
постановено решение № 1149/08.06.2018г., с което съдът е отменил мълчаливото
потвърждаване на директора на ТД на НАП гр.Бургас на мълчаливия отказ на
публичен изпълнител при ТД на НАП гр.Бургас да се произнесе по искането на Т.Н.
за прекратяване на ИД № **********/2015г. по описа на ТД на НАП гр.Бургас и е
върнал преписката за произнасяне, съобразно дадените указания.
С решение № 5/13.06.2018г. на
директора на ТД на НАП гр.Бургас, е оставена без уважение първоначалната жалба
/вх.№ 94-Т-34/26.01.2018г./ на Н. срещу мълчалив отказ на публичния изпълнител
да се произнесе по искане за прекратяване на ИД № **********/2015г. по описа на
ТД на НАП гр.Бургас, като е посочено, че задълженията, за които се отнася
искането, са отписани чрез извършена корекция на данъчно-осигурителна сметка с протокол
№ ПО-02000218007933-073-001 от 30.10.2018г.
Това решение е обжалвано по съдебен ред и на основание чл.177, ал.2 от АПК е обявено за нищожно с решение № 31/09.01.2019г., постановено по адм.д №
1853/2019г. по описа на Административен
съд Бургас, като преписката е изпратена на директора на ТД на НАП гр.Бургас за
произнасяне по жалба вх.№ 94-Т-34/26.01.2018г. на Н. при спазване на
указанията, съдържащи се в мотивите на решение № 1149/08.06.2018г. по адм.д. №
652/2018г. на Административен съд Бургас.
С решение № 5А/14.01.2019г. на директора
на ТД на НАП гр.Бургас е оставена без уважение жалбата с вх.№
94-Т-34/26.01.2018г. срещу мълчалив отказ на публичния изпълнител да се
произнесе по искане за прекратяване на ИД № **********/2015г.. Прието е, че
съгласно приложената справка за общите задължения от информационния масив на
НАП, за периода месец ноември 2003г. до месец ноември 2017г. жалбоподателят
дължи сума в размер на 2 752,98 лева – задължения, възникнали от подадени
декларации – осигурителни вноски, както и данък върху добавената стойност от
сделки в страната, както и данък върху доходите на физическите лица, съгласно
ЗДДФЛ, като всички те са предмет на изпълнителното дело, чието прекратяване се
иска.
Решението е връчено на 26.01.2019г.,
видно от приложеното известие за доставяне (л.79 от делото) и в срока по
чл.268, ал.1 от ДОПК е обжалвано с жалба вх.№ 1217/31.01.2019г. по описа на
Административен съд Бургас.
По делото е допусната съдебно-икономическа
експертиза, заключението по която е прието без оспорване от страните по делото.
Вещото лице сочи, че с разпореждане за присъединяване
изх. № С170002-105-0306090/27.11.2017г. е допуснато присъединяване на публичен
взискател в изпълнителното производство по образуваното срещу жалбоподателя
изд. д № **********/15г. за вземания,
представляващи задължения за ДОО, ЗО и УПФ с основание декларация обр.6 с вх. №
020021704589602, протокол № 023581703785031/12.05.2017 г. за период
01.01.2016г. - 31.12.2016г. за ДОО – 137,67 лв.; за ЗО - 97,28 лв. и за УПФ -
102,46 лв., ведно с дължимите лихви. В разпореждането е посочено, че общият
размер на публичните задължения по ИД № **********/2015 г. по описа на ТД на
НАП Бургас, в т.ч. и присъединените с разпореждането, е в размер на 1 737,00
лв., лихва 552,94 лв. (към дата 27.11.2017г.) и нелихвоносно вземане – 200 лева.
Вещото лице е било информирано при посещение на място в НАП, че към ИД №
**********/2015 г. по описа на ТД на НАП Бургас не е присъединено друго дело. При
проверка е установило, че по данъчно-осигурителната сметка на жалбоподателя е
отразено неплатено задължение по декларация обр.6 с №
023581202692665/02.05.2012 г. за период 01.01.2011г. - 31.12.2011г.: за ДОО –
844,00 лв.; за ЗО - 528,00 лв.; за УПФ - 330,00 лв., като са начислени и лихви
за просрочие върху тези суми в общ размер на 250,95 лева. Вещото лице е констатирало
също, че задълженията на жалбоподателя за 2011г. са погасени с вноски през
периода 19.02.2013г. - 20.06.2013г., като е приело, че с всички следващи
плащания, се погасяват по-старо възникнали задължения и текущите остават винаги
неплатени, с размера на задълженията по декларация обр.6 за период 01.01.2011г.
- 31.12.2011г. В заключението е посочено, че жалбоподателят е извършил плащане
на горните сумите в размер на 844,80 лева за ДОО, 330,00 лева за УПФ и 528,00
лева за ЗО на отделни вноски по съответните фондове, извършени в периода
м.01.2011г. – м.12.2011г. Всяка от вноските е описана по размер и дата в
таблица в заключението на експертизата, съгласно представените банкови
извлечения.
Съдът, предвид установената
фактическа обстановка и събраните по делото
доказателства, като съобрази приложимите законови разпоредби, намира
обжалваното решение за нищожно.
Съгласно чл.177, ал.2 от АПК,
актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на
съда, са нищожни.
В случая решение 5А/14.01.2019г. на директорът
на ТД на НАП гр.Бургас е
постановено в противоречие с решение № 1149/08.06.2018г. постановено по адм.д.№
652/2018г. по описа на Административен съд Бургас. С това съдебно решение е
отменено мълчаливо потвърждаване на директор на ТД на НАП гр.Бургас на мълчалив
отказ на публичен изпълнител Г.Пеловска при ТД на НАП гр.Бургас да се произнесе
по искане на Т.Н. за прекратяване на ИД № **********/2015г. по описа на ТД на
НАП гр.Бургас и преписката е върната на решаващия орган за произнасяне
съобразно указанията, дадени с решението. Видно от мотивите на съдебното
решение, съдът е приел, че в случая административния орган незаконосъобразно е
мълчал, като от представените
доказателства, съдът не може да прецени какви са задълженията на жалбоподателя
и каква част от тях действително са платени. Същевременно пълномощника на
административния орган в съдебно заседание представи справка за общите
задължения, като заявява, че всички задължения, които са претендирани от
жалбоподателя, са отписани, т.е. претенцията му е уважена, като представената
справка сочи, че лицето към момента няма задължения. Ответникът не посочва и не
представя административният акт, въз основа на който задълженията са отписани,
нито прекратява изпълнително дело № **********/2015г. по описа на ТД на НАП
Бургас. Представената справка не може да докаже извършените от административния
орган действия по отписването на задълженията, което означава, че в следващ
момент тези задължения могат отново да се появят, така както жалбоподателят
описва, че това се е случило със задълженията му по декларация обр.6 №
023581202692665/02.05.2012г. за периода 01.01.2011г. – 31.12.2011г.
Обстоятелството, че органът без да уведоми жалбоподателя е отписал неговите
задължения не го освобождава от неговото задължение към лицето, след като е бил
сезиран надлежно, да отговори. Открит остава и въпросът защо, след като самият
орган твърди, че задълженията са отписани, не прекратява изпълнителното дело.
Съдът е приел, че поради липса на нарочен акт, с който задълженията са били
отписани, жалбата следва да се приеме за допустима и за основателна, тъй като
административният орган незаконосъобразно не се е произнесъл по отправеното към
него искане за прекратяване на изпълнителното производство, след като
задължения няма.
С обжалваното в настоящото производство
решение № 5А/14.01.2019г. е прието, че жалбоподателя съгласно представената
справка от информационния масив има задължения за периода
м.11.2013г.-м.11.2017г. в размер на 2 752,98 лева, които са предмет на
изпълнителното дело. С оглед на обстоятелството, че тези задължения са актуални
не е налице правно основание за погасяването им и за прекратяване на
изпълнителното дело.
От представената административната преписка не
се установява, да са изпълнени указанията в отменителното съдебно решение, като
не се установява да са отписани задълженията на жалбоподателя. Нещо повече, при
извършена съпоставка между представените в хода на двете съдебни производства
справки, първата от която към дата 12.02.2018г., представена по адм.д.№ 652/2018г.,
а втората към дата 11.01.2019г. представена в настоящото производство, се
установява, че тяхното съдържание е идентично. Въпреки това въз основа на тези
справки са направени различни изводи, а именно, че по първата справка лицето
няма задължения, а по втората, че има задължения в размер на 2 752,98
лева.
На първо място, в справката към 11.01.2019г. е
посочено наличие на задължения на лицето за ДДС за данъчен период
01.12.2018г.-31.12.2018г. в размер на 250,00 лева. Това задължение не
обосновава извода, че не са налице основания за прекратяване на изпълнителното
производство. Както в самата справка се сочи, срока за плащане на задължението е
14.01.2019г., тоест той не е изтекъл към момента на изготвяне на справката.
Също така, не се установява по делото, събирането на тези задължения да е
присъединено към изпълнителното производство, поради което в случая тяхното
наличие е ирелевантно.
На второ място и двете справки съдържат
таблица наименувана „Справка за задълженията, плащанията по които подлежат на
разпределение от публичен изпълнител“, като съдържанието на тези справки се
различава единствено по размера на начислените лихви за част от задълженията.
Наименованието на таблицата предполага, че тези задължения са събрани, но не са
разпределени от публичния изпълнител, тоест жалбоподателят вече няма
задължението да ги плаща. В този смисъл е и изявлението на процесуалния
представител на ответника в хода на съдебното производство по адм.д.№
652/2018г..
На трето място, справките съдържат и идентична
по съдържание таблици наименувани „Справка за погасени по давност/отписани
задължения“. След като посочените в тези таблици задължения са погасени по давност,
то същите не са дължими от жалбоподателя.
Видно от изложеното, в случая от представената
по делото справка не се установява жалбоподателят да има публични задължения,
които да не са платени от него, съответно в противоречие с влязлото в сила
съдебно решение № 1149/08.06.2018г. постановено по адм.д.№ 652/2018г. по описа
на Административен съд Бургас, не са извършени действията по разпределение на
задълженията, посочени в таблица две, което ако беше сторено би довело до
извода, че лицето няма задължения и че са налице основанията за прекратяване на
образуваното срещу него изпълнителното производство.
В случая фактически се е стигнало до ситуация
описана като възможна в отменителното съдебно решение, а именно до поява на
задължения, които са събрани, което е недопустимо.
С оглед на изложеното и на основание чл.177,
ал.2 от АПК, във връзка с § 2 от ПЗР на ДОПК, обжалваното решение следва да бъде
прогласено за нищожно и преписката да бъде върната на директора на ТД на НАП
гр.Бургас, за произнасяне по искането на Т.Н. за прекратяване на изпълнителното
дело, след като се съобразят единствено задълженията, които са предмет на това
дело, извършените погасявания, отписвания и плащания, както и разпределение на
постъпилите суми.
Съгласно чл.268, ал.2 от ДОПК, настоящото
решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотивиран от изложеното Административен съд гр.Бургас, Х-ти
състав
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА
НИЩОЖНО решение № 5А/14.01.2019г. на директора на ТД на НАП гр.Бургас.
ВРЪЩА административната преписката на директора на
ТД на НАП гр.Бургас за ново произнасяне, съобразно указанията дадени в
настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: