Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 10.06.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7
състав, в открито съдебно заседание, проведено на първи юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
16316 по описа за 2019година на
Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени от О.С.К., ЕГН ********** с адрес *** срещу ГД
„Гранична полиция” при МВР гр. София искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, чл. 86 ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати сумите/след допуснато изменение в
размера на претенцията по чл. 214 ГПК с протоколно определение от о.с.з. от 01.06.2020г./,
както следва: главница от общо 1622,58лева, представляваща незаплатено
допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд за периода 15.10.2016г.- 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 10.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението и 190,72лева, представляваща сбор от
обезщетение за забава начислено считано от падежа на всяко задължение /първо
число на месеца, следващ този на дължимото плащане/ до 07.10.2019г.
Исковата претенция се
основава на следните фактически твърдения: Ищецът е полагал труд по служебно
правоотношение възникнало с ответника, на длъжност командир на отделение в ГПУ-
Варна към РДГП- Аерогари. В периода 15.10.2016г. до 30.09.2019г. е работил на
смени, при сумирано изчисляване на работното време и е отработил общо 1464часа
нощен труд посочен по отделни месеци. Счита, че така положеният труд следва да
бъде преизчислен с коефициент 1.143, което води до общо 209,35часа извънреден
труд, който не му е заплатен. Твърди, че доколкото е налице празнота в
специалния ЗМВР, то приложение следва да намерят специалните закони и в
частност КТ и чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на РЗ. Молбата
е за уважаване на исковата претенция, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба и присъждане на разноски.
Ответникът е депозирал
писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Не оспорва, че ищецът за посочения
период е полагал труд при него по служебно правоотношение. Посочва, че ищецът е
работил на 12часови /дневни и нощни/ смени, съгласно месечни графици и
отработеното време е изчислявано сумирано. В резултат на това, чрез прихващане
на отрицателните с положителните разлики на отработеното време за периода е
формиран резултат, който при надвишаване нормата работни часове е заплащан като
извънреден на основание чл. 178, ал.1, т. 3 ЗМВР. Оспорва доводите, че в случая
по отношение възможността за преобразуване на положения нощен труд в дневен,
следва да намерят приложение разпоредбите на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Излагат се подробни доводи относно
приложимост към възникналото с ищеца служебно правоотношение единствено на
разпоредбите на ЗМВР касателно дължимите допълнителни възнаграждения на
служителите. Твърди, че за периода са били действащи Наредба №
8121з-776/29.07.2016г., в сила от 02.08.2016г. и Наредба №
8121з-908/02.08.2018г. обн. ДВ № 67/14.08.2018г. Съответно
така действащите наредби изключват приложението на разпоредбите на общото
трудово законодателство. В чл. 187, ал. 1 и ал. 3 ЗМВР се сочи да са разписани
8часова продължителност на нощния труд. В този смисъл твърди, че липсва
основание за трансформиране на нощния в дневен труд и положеният извънреден и
нощен такъв вече е бил заплатен. Искането е за отхвърляне на претенциите и
присъждане на разноски.
В с.з. исковата молба и
отговора се поддържат. Страните са ангажирали и писмени бележки.
След съвкупна преценка на събраните по делото
писмени и гласни доказателствата, съобразявайки приложимия закон и становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове
с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187,
ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.
Касае се за трудово
възнаграждение, което работодателят дължи на работника за положен от него
извънреден труд. При така определения фактически състав на правото и съобразно
разпределението на доказателствената тежест, за успешното провеждане на иска,
ищецът е следвало да докаже, че е в служебно правоотношение с ответника, като в
периода 15.10.2016г.- 30.09.2019г. е полагал труд на смени; основанието, от
което произтича вземането му и размер на дължимото възнаграждение за положения
труд; падеж на задължението за плащане на допълнителното възнаграждение за
труда и размер на обезщетението за забава. Провеждане на това доказване възлага
на ответника доказателствена тежест по установяване изпълнение на задължението
за заплащане на положения по правоотношението труд.
Между страните е нямало
спор, поради което и на основание чл. 146, ал.1, т. 3 и т. 4 ГПК са били
обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване по следните факти:
- че между страните е съществувало служебно правоотношение в периода
15.10.2016г.- 30.09.2019г., по който ищецът е заемал длъжност командир на
отделение в ГПУ- Варна при РДГП- Аерогари;
- че в периода 15.10.2016г.- 30.09.2019г. ищецът е работил на 12-часови смени
Спор между страните по фактите,
няма.
Спорният въпрос е изцяло правен и той се свежда до това дали към настоящото
служебно правоотношение, предвид специфичния статут на държавните служители в
МВР регламентиран от специалния закон- ЗМВР и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, са приложими общите разпоредби на трудовото
законодателство предвиждащи преизчисляване на нощният труд в часове дневен
труд, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва ли резултатът от изчислението
да се счита за извънреден труд, респ. да се начисли и изплати такъв.
В чл. 187,
ал. 3 ЗМВР е разписано, че работното време на държавните служители се изчислява
в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24- часови смени- сумирано за тримесечен период. Съгласно ал. 5 на същия закон работата
извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен
отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за
работата в почивни и празнични дни- за служителите на ненормиран работен ден; и
с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период- за служителите, работещи на смени. Нормите предвиждат компенсиране на
работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за
служителите на смени. Съгласно чл. 187,
ал. 3 ЗМВР в редакцията на ДВ бр.14/20.02.2015г. работното време на държавните
служители работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за
едномесечен период. С ДВ бр. 81/14.10.2016г. чл. 187, ал. 3 ЗМВР е изменен и в актуалната си редакция
предвижда, че работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или
24- часови смени се изчислява сумирано за тримесечен период. За исковия период 15.10.2016г.
до 30.09.2019г. отчитането се извършва на тримесечие /чл. 187, ал. 3 изр. 1 ЗМВР ДВ бр.81/14.10.2016г./.
Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Последните са регламентирани в чл. 178 ЗМВР и сред тях в ал.1, т. 3 е и това за
извънреден труд. А в чл. 179, ал.1 ЗМВР е регламентирано допълнително
възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00часа до 6,00часа.
До изм. на ал. 2 на чл. 179 ЗМВР с ДВ бр. 97/05.12.2017г., условията и редът за
изплащане на възнаграждението за нощен труд се определя със Заповед на
министъра на вътрешните работи, а след изменението с Наредба на министъра на
вътрешните работи се определят условията и реда, а техният размер- с негова
заповед. В ал. 4 на чл. 179
е разписано, че на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в
случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните
служители от МВР.
В чл. 187, ал. 9 ЗМВР е
предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи. Така,
за процесния период от 15.10.2016г. до 30.09.2019г. действаща е била Наредба №
8121з- 776 от 29.07.2016г. /обн., ДВ, бр.
60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г., отменена с решение №
16766/10.12.2019г. по адм.д. № 8601/2019г. на ВАС,
петчленен състав/ издадени от Министъра на
вътрешните работи. На основание чл. 195 АПК обаче Наредбата, като подзаконов
нормативен акт се счита за отменена от
деня на влизане в сила на съдебното решение, т.е от 10.12.2019г. Наредбата урежда реда за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Текста
на чл. 3, ал. 3 предвижда, че при работа на смени е възможно полагането на труд
и през нощта между 22,00часа и 6,00часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з- 776 от
29.07.2016г. в сила от 02.08.2016г. няма изрично предвидено основание за
преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143. Такава е имало
в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з- 407/ 11.08.2014г./ ДВ, бр.
69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр. 40/02.06.2015г., в сила от
01.04.2015г./. Липсата на изрична норма не може да се тълкува като
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР
часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Затова и приложение за така неуредения въпрос следва да
намери общото трудово законодателство. Приемането на обратното би означавало
служителите на МВР да бъдат поставени в това отношение в по- неравностойно
положение спрямо останалите работниците полагащи труд по трудови правоотношения
по КТ. Не може да се приеме като аргумент това да не е така и обстоятелството,
че на служителите от МВР им се следват пък допълнителни привилегии от
специалния ЗМВР, доколкото те се следват именно от специфичните условия на
полагания от тях труд. В чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, който възлиза на 1.
143. В заключение налага се извод, че
исковата претенция е доказана в своето основание.
По отношение на размера й, съдът
съобрази неоспореното от страните и кредитирано от съда заключение по ССчЕ. От него се установява, че след приравняване на
нощните часове отработени от ищеца в дневни и след отчитане на ползван отпуск
за временна неработоспособност и платен годишен отпуск, размерът на
допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд след преизчисляване с
коефициент 1,143 от 227часа възлиза на сумата от 1622,58лв., което не е заплатено на ищеца. Размерът е определен при отчитане на
ползвани отпуск за временна неработоспособност и платен годишен отпуск от
ищеца, съобразно разрешението дадено с ТР 8/2013г. на ОСГК на ВКС. По отделните периоди същото е, както следва: 54,09лева за периода 15.10-31.12.2016г.;
54,95лева за периода 01.01-31.03.2017г.; 142,29лева за периода 01.04-30.06.2017г.;
167,03лева за периода 01.07-30.09.2017г.; 117,54лева за периода 01.10-30.12.2017г.;
66,52лева за периода 01.01-31.03.2018г.; 162,61лева за периода 01.04-30.06.2018г.;
199,57лева за периода 01.07-30.09.2018г.; 88,70лева за периода 01.10-31.12.2018г.;
187,05лева за периода 01.01- 31.03.2019г.; 178,92лева за периода 01.04- 30.06.2019г.
и 203,31лева за периода 01.07- 30.09.2019г. Следователно исковата претенция е
доказана и в размера, в който е била заявена.
По отношение на
обезщетението за забава, съгласно чл. 86, ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Същото се претендира от 01-во число на месеца, следващ отчетния
период. Задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за
извънреден труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение,
а за последното е установен срок- първо число от
месеца, следващ този, за който се дължи трудовото възнаграждение освен, ако не
е уговорено нещо друго. Подобна уговорка да е съществувала между страните по
делото не е твърдяна, респ. не е доказана. По тези факти страните не са
спорили. На основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД
ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е трябвало да се
изплати съответното възнаграждение,т.е срокът кани и без да е нужна покана. Следователно, от датата на падежа длъжникът изпада в
забава и от този момент дължи обезщетения за забава в размер на натрупаната
лихва. Следователно, от деня на падеж, ответникът е изпаднал в забава,
поради което и обезщетение за забава следва да се дължи от 01-о число на
месеца, следващ отчетния период. Съобразно заключението
на в.л. и предвид приетия за доказан размер на отделните главни задължения,
дължимото обезщетение за забава е в размер от общо 190,72лева, формирано
като сбор от следните задължения: 15,16лева върху главницата от 54,09лева; 14,03лева
върху главницата от 54,95лева; 32,73лева върху главницата от 142,29лева; 34,15лева
върху главницата от 167,03лева; 21,03лева върху главницата от 117,54лева; 10,24лева
върху главницата от 66,52лева; 20,91лева върху главницата от 162,61лева; 20,57лева
върху главницата от 199,57лева; 6,87лева върху главницата от 88,70лева; 9,82лева
върху главницата от 187,05лева; 4,87лева върху главницата от 178,92лева и 0,34лева
върху главницата от 203,31лева. В така посочения размер исковата претенция
следва да бъде уважена.
Предвид изложеното, като съобрази ангажираните
доказателства съдът приема, че извънредният труд след преобразуване на нощния в
дневен такъв с коефициент 1.143 не е начислен и изплатен на ищеца, поради което
претенцията следва да бъде уважена в пълен размер, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 10.10.2019г.
до окончателното изплащане на задължението, така както е било поискано.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК,
ищецът е освободен от заплащане на ДТ, като предвид основателността на
исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС
направените в производството разноски за ДТ от 114,90лева и 150депозит за вещо
лице, общо в размер от 264,90лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
поискани и доказани разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който
реализираните такива в настоящото производство са 400лева платено адв.
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 24.01.2020г. Направено
е възражение за прекомерност, което е неоснователно, доколкото уговореното е в
минимален размер в редакцията на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адв. възнаграждения към датата на сключване на договора за правна помощ.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ГД „Гранична полиция”
при МВР гр. София ДА ЗАПЛАТИ на О.С.К.,
ЕГН ********** с адрес *** сумите, както
следва: 1622,58лева, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 15.10.2016г.- 30.09.2019г. от 227часа, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент
1.143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба- 10.10.2019г. до
окончателното изплащане на задължението и 190,72лева,
представляваща сбор от обезщетение за забава начислено считано от падежа на
всяко задължение /първо число на месеца, следващ този на дължимото плащане/ до 07.10.2019г.,
формирани по отчетни периоди, както
следва: 54,09лева за периода 15.10-31.12.2016г. и обезщетение за забава в размер на 15,16лева;
54,95лева за периода 01.01-31.03.2017г. и обезщетение за забава в размер на 14,03лева;
142,29лева за периода 01.04-30.06.2017г. и обезщетение за забава в размер на 32,73лева;
167,03лева за периода 01.07-30.09.2017г. и обезщетение за забава в размер на 34,15лева;
117,54лева за периода 01.10-30.12.2017г. и обезщетение за забава в размер на 21,03лева;
66,52лева за периода 01.01-31.03.2018г. и обезщетение за забава в размер на 10,24лева;
162,61лева за периода 01.04-30.06.2018г. и обезщетение за забава в размер на 20,91лева;
199,57лева за периода 01.07-30.09.2018г. и обезщетение за забава в размер на 20,57лева;
88,70лева за периода 01.10-31.12.2018г. и обезщетение за забава в размер на 6,87лева;
187,05лева за периода 01.01- 31.03.2019г. и обезщетение за забава в размер на 9,82лева;
187,05лева за периода 01.04- 30.06.2019г. и обезщетение за забава в размер на 4,87лева;
203,31лева за периода 01.07- 30.09.2019г. и обезщетение за забава в размер на
0,34лева, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187,
ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА
ГД „Гранична полиция” при МВР гр. София ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Варна в полза на бюджета на
съдебната власт сумата в размер на 264,90лева, представляваща разноски за дължима държавна такса и
депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА ГД „Гранична полиция”
при МВР гр. София ДА ЗАПЛАТИ на О.С.К.,
ЕГН ********** с адрес *** сумата от 400лева,
представляваща съдебно- деловодни разноски направени в първоинстанционното
производство за платено адв. възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: