Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 777

 

гр. Пловдив 03.08.2020г.

 

В ИМЕТА НА НАРОДА

 

          Пловдивският окръжен съд Х^-ти граждански състав в открито съдебно заседание от двадесет и осми май две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Андреева

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: Пламен Чакалов

                                                                                                 Бранимир Василев

 

при участието на секретаря Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Чакалов в. гр. д. № 1424/2019г. за да се произнесе взе предвид следното:

 

Против решение №1291/05.04.2019г. на Пловдивски районен съд, ІІІ^-ри бр. състав, постановено по гр. дело №11734/2015 г. в частта му, с която се установява, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи; определеният режим на лични отношения на бащата с детето и размера на издръжката е подадена въззивна жалба от Р.Г. Г., ЕГН **********, която моли съда да отмени решението в посочената част постанови друго, с което да приеме, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругът, да определи режим на контакти с детето по начина, посочен в жалбата, както и да осъди бащата да заплаща издръжка в размер на 500лв. месечно. Претендира разноски.

Против същото решение, но в частта, с която се уреждат родителските права и размера на издръжката е подадена въззивна жалба от Б.В.Г., ЕГН **********, който твърди, че обжалваното решение е нищожно в частта относно родителските права, което възражение не се поддържа в хода на устните състезания. Моли съда ако не му предостави упражняването на родителските права по отношение на детето да определи режим на лични контакти с малолетната Д. подробно очертан във въззивната жалба.  Претендира разноски.

Всяка страна счита жалбата подадена от насрещната страна за неоснователна.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

Макар и да не се поддържа  възражението за нищожност на решението съдът следва да вземе отношение към него по силата на нормата на чл. 269, изр.първо, предл. първо от ГПК. По същество това възражение е насочено против компетентността на българския съд да разгледа настоящия спор. Възражението е неоснователно, защото от една страна Окръжният съд в Париж е постановил, че френските съдилища не са компетентни да се произнесат по настоящите искове, а от друга, с определение № 253/03.02.2016г. по в. ч. гр. д. № 230/16г. на ПдОС, Х^-ти гр. с. е прието, че българският съд е международно компетентен да разгледа обективно съединените искове предявени в първоинстанционното производство. Ето защо обжалваното решение е валидно и следва да се разгледа по същество.

По въпроса за вината: Жалбоподателката счита, че вина за дълбокото и непоправимото разстройство на брака име единствено съпругът. Това твърдение не се подкрепя от доказателствата по делото. Вярно е, че брачните провинения на Б.Г. са повече на брой, които са предизвикали съответната реакция от страна на Р. Г., но съгласно т.7 от ППВС № 10/1971г. такава реакция може да бъде обяснима и извинима само когато не надхвърля границите на житейски допустимото реагиране. В случая обаче не е налице такова реагиране, което дори не е насочено към виновния съпруг, а към неговата майка, която е помагала в домакинството и за отглеждането на детето, когато Р. Г. я е обвинила, че е „уморила“ другата ú снаха, а сега иска и да умори и самата нея. Подобни реплики далеч надхвърлят нормалната житейска реакция на една засегната съпруга, която според посочената по – горе точка от Постановлението до прекратяването на брака всеки от съпрузите е длъжен да изпълнява произтичащите от него задължения и ако двамата съпрузи са ги нарушили бракът следва да се прекрати по вина и на двамата. Такъв е и настоящият случай. Изводът за чрезмерна реакция от страна на съпругата се обосновава и от констатациите на приетата пред въззвивния съд счетоводна експертиза, според които Р. е превела значителна сума за проверявания период в България, поради което не може да се приеме, че е била под икономически натиск от своя съпруг.

По отношение упражняването на родителските права:

Както от показанията на разпитаните свидетели, така и от изложеното в социалните доклади се установява, че и двамата родители притежават високи възпитателски качества, а детето се чувства много добре при всеки един от тях. При това положение следва да се съобразят постановките, дадени в цитираното в писмената защита на жалбоподателя Б. Г. ППВС № 1/12.11.1974г. – т. ІІ, б. „е“, което не е загубило силата си (вж. Р. № 292/06.11.13г. по гр. д. № 2966/16г. на ВКС, ІІІ г. о.), където е посочено, че майката е по – пригодна да отглежда и възпитава дете от женски пол, освен ако тя има лош морал или няма необходимите качества да възпитава детето. За личността на майката няма данни да притежава посочените отрицателни характеристики, поради което упражняването на родителските права върху детето Д. следва да се предостави на майката. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че към настоящия момент е изминал достатъчно дълъг период, през който детето е живяло с майка си и макар това да не е водещ критерий за определяне родителя, който ще упражнява правата, следва да се има предвид, доколкото рязката промяна в ежедневието на малолетната дъщеря на страните, ако тя заживее при баща си, безспорно ще доведе до стрес, а всеки стрес в такава крехка възраст следва да се избягва.

При това положение на бащата следва да се предостави достатъчно разширен режим на лични контакти с Д., за да може да общува с детето си независимо дали е в страната или е извън нея. Затова към определеният с обжалваното решение режим за осъществяване на лични контакти на бащата с детето следва да се добави и още 15 дни през лятото за периода първи юни – тридесет и първи август; за рождения ден на бащата от 18.00 часа на 30.03. до 18.00 часа на 01.04 с преспиване, както и една допълнителна седмица от 10.00 часа на 15.12. до 18.00 часа на 12.12 с преспиване. Осъществяването на режим на лични контакти на бащата за всеки рожден ден на детето от 16.00 часа до 19.00 часа ще постави майката в положение, при което тя няма да може да бъде с дъщеря си на

 

-стр.3 от решение по в. гр. д. № 1424/19г. на ПдОС-

нито един рожден ден, поради което в тази част от режима на свеждане следва да се отмени. Или това прави следният режим;

- 7 последователни дни с преспиване от първата неделя на съответния месец в 10.00 часа ,до 18.00 часа на съботата – последния от тези седем дни;

- да пъти по 15 дни през лятото, считано от периода първи юни до тридесет и първи август всяка календарна година, които да не съвпадат с отпуска на майската

- за рождения ден на бащата – 31.03. от 18.00 часа на 30.03. до 18.00 часа на 01.04 с преспиване;

- от 10.00 часа на 15.12. до 18.00 часа на 12.12;

- за Коледните празници на всяка нечетна година от 10.00 часа на 24.12. до 18.00 часа на 27.12. с преспиване;

- за Новогодишните празници на всяка четна година от 10.00  часа на 31.12. до 18.00 часа на 02 януари;

- за Великденските празници на всяка четна година от 10.00 часа на Велики петък до 18.00 часа в понеделник – втория ден на Великден.

             Относно издръжката: С определение, постановено в производство по реда на чл. 323 от ГПК съдът е разпоредил бащата да заплаща месечна издръжка в размер на 200лв, увеличени с обжалваното решение на 250 лв, като по делото не се твърди тази издръжка да не е заплащана, а с оглед възрастта на детето нейният размер съответства на нуждите на малолетната Д. до приключване на устните състезания пред въззвния съд. След тази дата следва да се отчетат нарасналите потребности на детето, което става в предучилищна възраст, а това е обстоятелство, което завишава издръжката му. По делото няма данни за актуалните доходи на бащата за текущата година, но като се има предвид трудоспособната възраст на въззивника Г., неговото образование, което му дава възможност за реализиране на изключително добри доходи, което е установено от констатациите на експертизата с вещо лице М., макар и за предходен периода, се налага извода, че за периода след приключване на устните състезания следва да се определи в размер на 400лв. месечно, предвид обстоятелството, че макар и по време на раздялата бащата е осигурявал условия на живот на детето си над средните за страната, които е в интерес на детето да се запазят, така както биха останали, ако родителите живееха заедно, доколкото такъв размер не би могъл да насочи живота на детето към излишен лукс или обществено неполезен начин на живот, в каквато насока е постановеното в т.1 от ППВС № 5/16.11.1970г.

С оглед изложеното се налага извода, че обжалваното решение следва да се потвърди в частта, с която се постановява, че вина за разстройството на брака имат е двамата съпрузи, упражняването на родителските права се предоставя на майката, както и в частта, с която се определя издръжка в размер на 250лв. за периода от 17.09.2015г. до 28.05.2020г., а в частта с която се определя режим на лични отношения между бащата и детето и се присъжда издръжка в размер над 250лв. до размера от 400лв. след приключване на устните състезания пред въззивния съд следва се отмени, като вместо това се постанови посочения по – горе по – разширен режим на лични отношения между бащата и детето и се определи издръжка в размер на 400лв. месечно от 29.05.2020г. до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката.

От представения списък на разноските направени от Р. Г. се установява, че във въззивното производство тя е направила общо в размер на 2 300 лева. Доколкото няма конкретизация каква част от тази сума е платена по всяка една претенция предмет на възивната жалба съдът приема, че за всяка претенция е платено по равно или това прави по 766.66лв. И като се има предвид, че са основателни исканията в частта относно издръжката и режима на лични отношения с настоящето решение ще присъдят 1 533.32лв.

С оглед увеличения размер на издържката Б.Г. следва да заплати допълнителна държавна такса в размер от 108 лв.

С оглед изложеното обжалваното решение следва да се измени в посочения по – горе смисъл.

 Воден от горното съдът

 

                                             Р     Е     Ш     И:

 

                                                                                                                                                ПОТВЪРЖДАВА решение №1291/05.04.2019г. на Пловдивски районен съд, ІІІ^-ри бр. състав, постановено по гр. дело №11734/2015 г. в частите му, с които се установява, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи; осъжда се Б.В.Г., ЕГН ********** да заплаща на детето си Д. Б. Г., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Р.Г. Г., ЕГН ********** в размер на 250 (двеста и петдесет) лева месечно за периода от 17.09.2015г. до 28.05.2020г. и сe предоставя упражняването на родителските права на майката Р.Г. Г., както и в частта с която се отхвърля иска за издръжка за разликата от 400.01лв. до 500.00лв.

ОТМЕНЯ решение №1291/05.04.2019г. на Пловдивски районен съд, ІІІ^-ри бр. състав, постановено по гр. дело №11734/2015 г. в частта му, с която  се определя режим на лични отношения между бащата и детето, както и в частта,  с която се осъжда  Б.В.Г., ЕГН ********** да заплаща на детето си Д. Б. Г., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Р.Г. Г., ЕГН ********** издръжка над размера от 250.01лв. до 400лв. считано от 29.05.2020г. до настъпване на причина за изменението или прекратяването ú и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА  Б.В.Г., ЕГН ********** да заплаща издръжка на детето си Д. Б. Г., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Р.Г. Г., ЕГН ********** още 150 (сто и петдесет) лева или общо 400 (четиристотин) лева месечно, ведно със законната лихва от последния ден на месеца, за който се дължи до окончателното изплащане на сумата;

ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения между Б.В.Г., ЕГН ********** и малолетната Д. Б. Г., ЕГН **********, а именно:

- 7 (седем) последователни дни с преспиване от първата неделя на съответния месец в 10.00 часа до 18.00 часа на съботата – последния от тези седем дни;

- да пъти по 15 (петнадесет) дни през лятото, считано от периода първи юни до тридесет и първи август всяка календарна година, които да не съвпадат с отпуска на майската

- за рождения ден на бащата – 31.03. от 18.00 часа на 30.03. до 18.00 часа на 01.04 с преспиване;

- от 10.00 часа на 15.12. до 18.00 часа на 12.12;

 

-стр.5 от решение по в. гр. д. № 1424/19г. на ПдОС-

- за Коледните празници на всяка нечетна година от 10.00 часа на 24.12. до 18.00 часа на 27.12. с преспиване;

- за Новогодишните празници на всяка четна година от 10.00  часа на 31.12. до 18.00 часа на 02 януари;

- за Великденските празници на всяка четна година от 10.00 часа на Велики петък до 18.00 часа в понеделник – втория ден на Великден.

ОСЪЖДА Б.В.Г., ЕГН ********** да заплати на Р.Г. Г., ЕГН ********** сумата 1 533.32 (хиляда петстотин тридесет и три лева и тридесет и три стотинки) представляваща разноски, направени във въззивното производство, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Пловдивския окръжен съд  допълнително държавна такса в размер на 108 (сто и осем) лева.

            Решението  относно издръжката е окончателно, а останалата част може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

Председател:                                            Членове:1.                             

 

 

 

                                                                                   2.