РЕШЕНИЕ
№ 163
гр. Пловдив , 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ в публично заседание на
девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20215300501211 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 от ГПК.
Подадена е жалба от “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление гр. **** чрез юриск.Д.Н. против решение №262336/21.10.2020 г. по
гр.д.N9268/2020 г. Пловдивския районен съд, 9 гр.с., в частта, с което са отхвърлени
предявените искове за разликата над 46, 92 лв. до пълния предявен размер от 356, 06 лв.,
представляващ задължение за главница и за разликата над 4, 16 лв. до пълния предявен
размер от 6, 62 лв. – обезщетение за забавено плащане, за които суми е издадена Заповед №
209/16.01.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
548/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IХ граждански състав и са присъдени
разноски по съразмерност. Излагат се съображения за неправилност и незаконосъобразност
на решението и се иска неговата отмяна, присъждане на ново, с което исковете да се уважат.
Претендира за разноски.
Въззиваемият В. Н. СТ., ЕГН **********, с адрес гр. ***** – оспорва жалбата. Не
претендира за разноски.
С ВЖ са направени оплаквания, че решението на РС е постановено в противоречие
със събраните доказателства и относимата нормативна уредба. Конкретно: Неправилно РС е
отхвърлил претенцията за доставена и потребена ТЕ за процесния период – м.01.2019 г., по
мотиви, че в имота не е доставена и потребена ТЕ за отопление – счита, че не е ясно как РС
е достигнал до този извод, след като по делото имало данни за обратното - по делото са
приети писма, изходящи от ответницата, от които става ясно, че тя не е изпълнила
1
предписанията на фирмата за дялото разпределение „Нелбо“АД, за да бъде извършена
корекция на начислената сума за м.01.2019 г.; че съгласно сключения договор с ЕС за
ежемесечен отчет и обработка на данни от уредите за дяловото разпределение, всеки абонат
е длъжен да осигурява достъп до жилището си на „Нелбо“АД за отчет на данни, а
ответницата не е осигурила достъп след като нейният съпруг е предоставил показания, които
се оказали грешни; след фактуриране на дължимите суми за м.01.2019 г., същият е
констатирал, че е допуснал грешка; въпреки, че му е било обяснено, че за такавакорекция е
необходимо да се състави Протокол със съгласието на собствениците на 2/3 от
собствеността в сградата, ответницата не е представила такъв, поради което начислената
сума била дължима. Счита, че размера и стойността на количеството ТЕ, доставено на
ответницата за м.01.2019 г. е доказано от заключенията на приетите по делото СТЕ и ССЕ.
С отговора на ВЖ са развити доводите, че реалното потребление на ТЕ не е доказано;
че при подаване на данните за ТЕ за м.01.2019 г. потребителя е допуснал техническа грешка,
която не е корегирана; доказателтво за допусната грешка са последващите показания на
средствата за измерване, които са отразили следващото потребление, измерено на 30.05.2019
г. - с „0“; счита, че решението на ПРС, който е приел, че начислената ТЕ е недължимо
начислена, е правилно и законосъобрзно и се иска неговото потвърждаване.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и направените доводи, намира следното:
Предявени са обективно съединени искове с пр.осн.чл.422 от ГПК, ал.1 във вр. с
чл.415, ал.1 ГПК.
Решението на ПРС, в частта, с което е прието за установено по исковете с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД по отношение на В. Н. СТ., ЕГН **********, с адрес гр. *****, че “ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. *****, е носител
на парично вземане в размер на сумата от 46, 92 лв. – главница, представляваща
стойността на топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация, ведно с такса за услуга
дялово разпределение, доставена за периода от 01.01.2019 г. до 31.01.2019 г. по партидата на
длъжника с клиентски № **** за обект с ИТН *****, находящ се гр. *****, както и
обезщетение за забавено плащане за периода от 02.03.2019 г. до 14.01.2020 г. в размер на
сумата 4, 16 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед, а именно - 15.01.2020 г., до
окончателното погасяване на задължението, обективирани в Заповед № 209/16.01.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 548/2020 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, IХ граждански състав – не е обжалвано и е влязло в сила.
Не се спори по делото, че е подадено заявление против В.С. по реда на 410 ГПК и е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение за исковата сума, от която главница
- 356,06 лв., представляваща стойността на ТЕ, доставена и консумирана за исковия период
2
м.01.2019 г., сумата 6,62 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата, считано от 02.03.2019 г.- 14.01.2020 г. /до подаване на заявлението/ и законната
лихва, считано от подаване на заявлението по чл.41 ГПК -15.01.2020 г. до окончателното
плащане и разноски; предвид подаденото възражение по чл.414 ГПК от длъжника, е заведен
настоящия УИ.
Няма спор, че ищецът е доставчик на топлинна енергия, в което качество е извършил
начисления по партидата на ответника и въз основа на извлечение от сметка се е снабдил
със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу него, както и че общите условия за
продажба на топлинна енергия влизат в сила без да е необходимо изричното им писмено
приемане от страна на потребителите.
Не се спори, че ответницата е собственик на имот, находящ се в гр.***** и
потребител на ТЕ за процесния апартамент, че процесния имот е присъединен към
топлопреносната мержа и е бил топлоснабден през процесния период, както и че тя не е
заплатила начислената й ТЕ за исковия период в исковия размер.
От представените по делото доказателства се установява следното:
По делото са приети писма на омбудсмана на РБ и на Министерството на
енергетиката на РБ до ответника, представени от ответницата, от които е видно, че тя не е
изпълнила предписанията на фирмата за дялото разпределение „Нелбо“АД, за да бъде
извършена корекция на начислената сума за м.01.2019 г.; съгласно сключения договор с ЕС
за ежемесечен отчет и обработка на данни от уредите за дяловото разпределение, всеки
абонат е длъжен да осигурява достъп до жилището си на „Нелбо“АД за отчет на данни –
ответницата не е осигурила достъп, а нейният съпруг е предоставил показания, за които
страните не спорят, че са били грешни; след фактуриране на дължимите суми за м.01.2019
г., същият е констатирал, че е допуснал грешка; въпреки, че му е било обяснено, че за
корекция е необходимо да се състави Протокол със съгласието на собствениците на 2/3 от
собствеността в сградата, на основание т.16 от договора на ЕС с „Нелбо“АД, ответницата не
е представила такъв в срок до 31.08.2019 г., поради което начислената сума е дължима.
Съгласно чл.73, ал.5 от Наредба №е-РД-04-1 за топлоснабдяването , обд.ДВ,бр.25/20.03.20 г.
– в случаите на самоотчет, след приключване на отоплителния период задължително веднъж
годишно са извършва контрол от лицето по чл.139б от ЗЕ и се изготвя изравнителна сметка,
а съглсно чл.70, ал.8 от тази Наредба – рекламации /възражения/ по отчета на показанията
на уредите по разпределението на ТЕ в изравнителната сметка се извършват в срок до
31.08.; при основателни възражения от клиенти, подадени в указания срок, фирмата за
дялово разпределение изготвя нови изравнителни сметки. Размерът и стойността на
количеството ТЕ, доставено на ответницата за м.01.2019 г., е доказано от заключенията на
приетите по делото СТЕ и ССЕ, както следва:
По делото са приети заключението на СТЕ– от 18.11.2020 г., изготвена от вещото
лице В. Ш. и на ССЕ – 11.01.2020 г. на в.л.С.К., неоспорени от страните и според съда
3
компетентно изготвени, от които е видно, че в имота на ответника има монтирани 5 бр.
отоплителни тела тип радиатор и 1 отоплително тяло тип лира в банята; че за исковия
период за имота на ответника с отопляем обем 192 куб.м. е разпределена 3,26035 МWh
неплатеното задължение на С. за консумираната ТЕ, от които 2,83538 МWh за отопление и
0,42497 МWh сградна инсталация. ВЛ К. е изчислило, че стойността на неплатената
консумирата ТЕ е в размер на 356,06 лв. с ДДС лв. и 02.03.2019 г.-14.01.2020 г. – 6,62 лв. –
обезщетение за забава.
Вещото лице от СТЕ е дало заключение, че няма технически пропуски при прилагане
на нормативната уредба относно снабдяване на битовите консуматори с ТЕ спрямо
въззиваемата.
Съдът възприема заключенията на в.л. като безпристрастни, обективни и достоверни,
поради което намира претенцията на ЕВН за доказана по размер, а възраженията на
въззиваемата - за неоснователни.
Действително, за м.01.2019 г. реалното потребление на ТЕ за процесния апартамент е
различно от отчетеноно, но това е компенсирано с изготвената изравнителна сметка - Пред
настоящата инстанция е представен талон за отчет на уреди от 30.05.2019 г. в апартамента
на ответницата, който е отчел „0“-показание и изравнителна сметка за период м.11.2019 –
м.04.2020 г. , в която е записано, че изравнителната сметка е изготвена поради уважителни
рекламации като след изравняването на ответницата се дължи връщане на сумата 25,96 лв.
По изложените съображения съдът намира исковете за доказани и основателни – не
до същите изводи е достигнал РС, поради което решението му следва да се отмени в
обжалваната част и вместо него да се постанови друго, с което исковете да се уважат в пълен
размер.
Следва да се присъдят разноски в полза на въззивника за производството в размер на
550 лв., от които 250 лв.СТЕ и ССЕ,150 лв.- ДТ в заповедното и исковото производство пред
ПРС и ПОС, 150лв. –юр.възнаграждение за процесуално представителство пред ПРС
/исково и заповедно производство/ и пред ПОС.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №262336/21.10.2020 г. по гр.д.N9268/2020 г. Пловдивския
районен съд, 9 гр.с., В ЧАСТТА, с което са отхвърлени предявените установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД да се признае за установено по отношение на В. Н. СТ., ЕГН **********, с адрес
гр. *****, че дължи на “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление гр. *****, следните суми: за разликата над 46, 92 лв. до пълния
4
предявен размер от 356, 06 лв., представляващ задължение за главница и за разликата над 4,
16 лв. до пълния предявен размер от 6, 62 лв. – обезщетение за забавено плащане, за които
суми е издадена Заповед № 209/16.01.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 548/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IХ граждански състав
и ОТМЕНЯ решението и в частта на разноските и вместо него в тези части
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Н. СТ., ЕГН **********, с адрес
гр. *****, че дължи на “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление гр. *****, следните суми: сумата 309,14лв., представляващ задължение
за главница незаплатена топлинна енергия за м.01.2019 г. ведно със законната лихва върху
тази сума от 15.01.2020 г. до окончателното плащане и 2,46лв. – обезщетение за забавено
плащане за периода 02,03.2019 г.-14.01.2020 г., за които суми е издадена Заповед №
209/16.01.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
548/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IХ граждански състав
ОСЪЖДА В. Н. СТ., ЕГН **********, с адрес гр. ***** да заплати на „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, гр.Пловдив ЕИК ***** със седалище и АУ: гр.***** сумата
550лв.- разноски пред ПРС и ПОС.
В необжалваната част решението е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5