Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Гр.Търговище,
22.03.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Търговищки окръжен съд, в публично заседание на седемнадесети февруари, две
хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:С.П.
със
секретаря С.Ж., като разгледа докладваното от председателя гр.д. № 166 по описа
за 2016 година, за да се произнесе взе
предвид следното
Иск с цена 90 000 лв., с правно основание чл.45 ЗЗД.
Ищецът Б.М. – твърди
в исковата си молба, че на 26.07.2014г. в с.Маково, община Търговище
ответникът А.Б. *** резултат на побой му
причинил разкъсно
контузна рана в централната челнотеменна област на главата и в лявата
челнотеменна с многофрагментно счупване на черепа в лявата челно слепоочна
област, които са причинили проникващо нараняване на черепната кухина, контузия
на мозъка, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота; оток
на мозъка и пневмоцефалия. За това престъпление последният е признат за виновен
с влязла в сила присъда по НОХД №895/2015г. по описа на Районен съд Тръговище.
В исковата молба се твърди още, че така причинените увреждания са му причинили болки и страдания в един
изключително продължителен период от време и продължават и до момента. Самото
лечение чрез хирургическа намеса и целия оздравителен процес са съпроводени със
силни болки и със страх от последиците от засегнатите функции на мозъка, като
най-важен орган в човешкото тяло. Определена му е 70% трайно намалена работоспособност с водеща диагноза –вътрочерепна травма. Коренно
се променил. Станал раздразнителен и избухлив, рядко излизал, не контактувал с
хора, забравял, не можел да се справя с ежедневните си задължения, преустановил
работа поради невъзможност да полага труд. В момента е с диагноза – органично
разстройство на личността и почти ежедневно главоболие, което не се повлиява от
аналгетици. Психомоторно напрегнат, мрачен, аспонтанен, с отслабено активно и
пасивно внимание.Според последните констатации на лекарите са налице данни за
тежка промяна на личността от органичен тип.
Предвид всичко това ищецът моли да
се осъди ответника да му заплати обезщетение за така претърпените болки и
страдания в размер на 30 000лв., частичен иск от 50 000лв.
В хода на процеса здравословното
положение на ищеца се влошава, поради което цената на иска е увеличена на
90 000 лв.
В срока и по реда на чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по делото. В същия се посочва, че
иска е допустим и частично основателен. Същият признава иска до размер на 2000
лв. тъй като възразява, че ищецът е провокирал със своето поведение станалия
инцидент. Твърди се, че на процесната дата и част ищецът и семейството му са
нападнали дома, семейството и самия ответник. Те хвърляли камъни, удряли с ръце
и имали вили в ръцете си. В резултат на всичко това ответникът получил
разкъсно-контузни рани по главата/имал шест шева/ и лицето, отоци и
кръвонасядания по двете ръце и гръдния кош, бил приет в болница и изписан след
3 дни. Съпругата му получила разкъсно-контузна рана в областта на лявата
глезена става, кръвонасядания по лявата предмишница, получила спонтанни болки
по предната коремна стена.Тя е имала онкологично заболяване, което отшумявало,
но поради стреса и нападението, същата починала малко след инцидента.Пострадала
и дъщерята Фатме като е получила две прободни рани по дясното бедро и дясната
подколенница, множество кръвонасядания и охлузвания по ръцете, гърдите и
краката.Всичко това предизвикало неговата реакция спрямо ищеца по делото. Наред
с това се оспорват твърденията в исковата молба, че временната
нетрудоспособност на М. е в резултат на нанесените му травми при инцидента.
По
отношение увеличението на иска процесуалният представител на ответника е
възразил, че такова увеличение е недопустимо тъй като се изменя както цената на
иска така и обстоятелствата, обосноваващи тази цена. В настоящия процес може да
се присъждат вреди само за тези увреждания, които са установени по безспорен
начин от влязлата в сила присъда. За останалите вреди ищецът следва да води нов
иск. Предвид това се иска присъждане на обезщетение само за тези вреди като се
приеме и 70% съпричиняване от страна на ищеца във вредоносния резултат.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
Предявеният
иск е обоснован с доводи за причинени от ответника, три средни телесни повреди на
ищеца по делото, вследствие на което последният претърпял болки и страдания.
Релевантните
за спора обстоятелства са: налице ли е противоправно деяние, причинено от
ответника виновно, претърпяни ли са неимуществени вреди от ищците и налице ли е
причинна връзка между противоправното деяние и претърпените вреди.
Не се
спори по делото, а и се установява и от приложените писмени доказателства, че с
влязла в сила присъда, постановена по НОХД № 895 по описа за 2015г. на Районен
съд - Търговище ответникът е признат за виновен в това, че на 26.07.2014г.в
с.Макова, община Търговище, причинил на Б.М. *** средни телесни повреди, както
следва: разкъсно контузни рани в централната челно теменна област на главата и в лявата челно теменна област с
подлежащо многофрагментно счупване на черепа/черепните кости/ в лявата челно
слепоочна област, които са му причинили проникващо нараняване на черепната
кухина; контузия на мозъка /контузни огнища в ляво слепоочие/, която му е
причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота; оток на мозъка и
пневмоцефалия/проникване на въздух в черепната кухина/, поради което и на
основание чл.129, ал.1 НК му е наложено съответно наказание.
По
делото като свидетели са разпитани съпругата и снахата на ищеца Б. – Фатима и
Бегие М., които обясняват най-вече за състоянието на ищеца след инцидента.
Заявяват, че същият е бил ударен няколко пъти с мотика по главата от ответника
по делото. Б. паднал на земята, изгубил съзнание и след това го закарали в
болницата в гр.Търговище като веднага след това го изпратили в болница в
гр.Варна в интензивен сектор. Там лежал около 18 дни като първата седмица бил в
кома, бил на кислород и с катетър. От главата и лявото му ухо изтичала кръв и
мътна бяла течност. След спиране на изтичането, Б. дошъл в съзнание и не се
наложило до му правят операция. Бил дезориентиран и говорел несвързано. Не
познавал близките си, което продължило и след като се прибрал вкъщи. След една
година започнал да излиза на вън. През цялото време и до сега го боляло силно
главата, за което казвал „нещо ме боцка, боцка ме вътре в главата“. Когато го
боляла много главата, плачел. Лявата половина на лицето му е променена – окото
му е притворено, носът и устата са му изкривени. Променил се и характерът му
–станал раздразнителен от светлина, от шума от животните. Преди инцидента е работел
във „Винпром“ след това е престанал.В много случаи не осъзнава какво върши.
Тръгва с празна количка да изхвърля боклук. Прибира животните в дама, а след
това отново излиза да чака за да ги прибере. Не ги познава и затова е прибирал
и чужди животни /на брат си/. Ако му кажеш може да донесе кофа с вода.
Свидетелката Фатима знае, че в болницата в „Хирургия“ е лежал и ответника след
инцидента. Свидетелката Бегие заявява, че след като мъжът й бил паднал
окървавен на земята на мястото на инцидента са освен нея – девер й, синът й,
съседката Р.. Жената и дъщерята на А. били там и го дърпали да се прибира
вкъщи, тъй като той искал още да удря падналия Б.. Не са ги удряли. Не са
чупили стъкла не са повреждали мотор.
Разпитани като свидетели са брата
на съпругата на ответника – А. Ахмедов, съседката Р. Елебаш, кмета на селото – М.Е.
и шофьора на линейката пристигнала на инцидента – Д.Г..
На първия по време на инцидента се
обадила сестра му, съпругата на ответника А., но не могла да му обясни нищо от
притеснение. Тогава той се обадил на снаха си да отиде в тях и да види какво е
станало и тя му се обадила като му казала, че Б. и А. се сбили като жената и
сина на Б. нападнали А. и го закарали в болницата. Като се прибрал от работа на
сутринта Ахмедов отишъл в дома на сестра си и видял, че тя е насинена по ръцете
и тялото а племенницата му била наръгана с вила в коляното. Ахмедов е виждал Б.
да кара техния трактор и лекия автомобил на сина си. Веднъж вдигнали с него
една пръскачка с вместимост около 500 л.и я закачили на трактора. Бил напълно
адекватен и му бил казал, че е добре. Съседката Р. питала сина на Б. защо се
карат а той й отговорил за „ливадата, кой къде минавал“. В този момент Б.,
носел вила и прескочил дерето/ дерето разделя къщите на Б. и А./. В същия
момент и А. тръгнал срещу него. Нейните животни се върнали от паша и тя влязла
вкъщи да ги прибере. Когато излязла отново Б. вече бил паднал на земята, бил
изпаднал в несвяст. Не е видяла кой кого е ударил тъй като си връзвала
животните вкъщи. Сина на Б. бутнал мотора на А., хвърлил камък през прозореца
му. Дошла линейка, взела Билаял и А. и ги закарала в болницата. Видяла е Б.
поне два пъти да кара кола. Той се работи както всички останали в селото. Кмета
на селото не знае подробности за инцидента, но е виждал Б. да кара с количка
бали слама,покривал сеновала заедно със сина си,преди 2-3 месеца се видели на
погребение и си разменили само поздрави.Сторило му се, че има нещо на едното му
око.
От изслушаната по делото съдебно
медицинска експертиза, възприета както от съда така и от страните по делото
като компетентно и безпристрастно изготвена се установява, че Б.М. бил ударен с
мотика по главата и приет по спешност за изследване и лечение в клиниката по
неврохирургия към МБАЛ „Св.Анна“ гр.Варна. Установено е счупване на черепа в
ляво слепоочие на много фрагменти, разкъсно контузна рана в ляво челно слепоочие,
разкъсно-контузна рана в централната
челно теменна област, кръвонасядане в областта на левия голям гръден мускул,
контузия на мозъка, мозъчен оток, пневмоцефалия в челната област. На
пострадалия е приложено медикаментозно лечение и след подобряване на
състоянието му е изписан от болницата на 12.08.2014г.През месеците
февруари и март 2015г. и през м.юли
2016г.е освидетелстван в ТЕЛК при МБАЛ – АД –Търговище, като при последната му
обследване му е определена 70% неработоспособност.На 02.11.2016г. М. отново е
освидетелстван от ТЕЛК. При прегледа и изследванията са установени лека птоза
на горен ляв клепач, психично психомоторно напрегнат, мрачен,
аспонтанен,избягва очен контакт, разговаря с неохота, отговаря на въпросите
лаконично и след неколкократното им задаване, отслабено активно и пасивно
внимание,дезориентиран, алопсично грубо ориентиран емоционално с тежка брадипсхия с инконтинеция
на афекта и тежки дисфорични изблици, мисловен процес силно забавен по темп с
удължено реактивно време, церебрастенни оплаквания, волево неустойчив, спад в
интелектуално паметовата и конгнитивна сфера. В резултат на това му е поставена
диагноза разстройство на личността и поведението,дължащи се на болест,
увреждане и дисфункция на главния мозък. Органично разстройство на личността в
значително тежка степен. Лечението е медикаментозно и пълно възстановяване не
може да се очаква, с времето състоянието му ще се влошава. Определена му е 100%
загуба на работоспособността.
По отношение ответника А.Б. в заключението е
посочено, че на 26.07.2014г. е получил разкъсно –контузна рана на главата и
лицето, отоци и кръвонасядания по двете ръце и по предната гръдна
стена.Анамнезни данни за загуба на съзнанието.Така установените увреждания са в
резултат от действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени от
нанесени удари с кол, тачка, камъни.
Емине Мусова Болутова/съпруга на
ответника/ по същото време е получила разкъсно-контузна рана по лявата
подколенница по задната повърхност на лявата глезенна става.Кръвонасядания по
лявата и дясната предраменници и в областта на дясната длан. Палпаторни и
спонтанни болки по предна коремна стена.Така установените увреждания могат да
бъдат получени в резултат от действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и
добре отговарят да са получени от нанесени удари с юмруци, ритници и камъни.
Фатме А. Салих/дъщеря на ответника по делото/
е получила прободна рана по предната повърхност на лявото бедро, прободна рана
по предната повърхност на дясната подколенница, множество охлузвания и
кръвонасядания по ръцете, краката, гърдите и корема.Така установените
увреждания са в резултат от действието на твърди тъпи предмети по отношение на
кръвонасяданията по тялото-юмруци или ритници а прободните рани са причинени с
прободно оръжие, каквото е рогът на вила.
Във връзка с установеното влошено
здравословно състояние на ищеца от прегледа му през м.11.2016г. бе назначена и
изслушана комплексна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза.
Изследването на ищеца от
определените експерти се извършва в стационарни условия. От заключението на
същите се установява следното:към момента на изследването и след запознаване със свидетелските показания,
наличната медицинска документация, специализираните психологични изследвания,
образно изследване и експертно освидетелстване се наблюдава тежък когнитивен
дефицит, нарушения на висшите психични функции, нарушения на ежедневното
функциониране, което е типично за състояние след ЧМТ-ограничено разстройство на
личността F 07,0, деменция неуточнена F 02.8 по МКБ 10, което е трайна и необратима загуба на психичните годности. При
изследване на комуникирани процеси, висши психични функции, ежедневното
функциониране на мозъка се установява снижаване на всички тези функции,
снижаване на възможностите да се справя в нова ситуация и в нова среда, да
съобразява и планира. Запазени са някои автоматизирани дейности. С това се
обяснява и управлението на трактор и автомобил от ищеца, но ако се създаде нова
ситуация той няма да бъде в състояние да се справи. Тези му действия не са
осъзнати, волеви.Демонстрира светобоязън и повишена чувствителност към всякакви
дразнения. Състоянието е трайно и необратимо, налице е динамика в състоянието
му към влошаване. Състоянието покрива критериите за продължително разстройство
на съзнанието в резултат на претърпяната ЧМТ.
От тази безспорна фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи: Предпоставките за възникване
на отговорност за непозволено увреждане са: противоправно деяние, вина на
дееца, вреди и причинна връзка между деянието и настъпилите вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 300
от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. Предвид това с оглед влязлата в
сила присъда по НОХД № 895/2015т. по описа на Районен съд Търговище безспорно е
установено по делото, че в резултат на противоправното поведение на ответника
са причинени уврежданията на здравето на ищеца. След като с противоправното си
деяние ответникът е причинили това, то е налице и причинно следствената връзка между
неговото деяния и болките и страданията на ищеца по делото.
По отношение на вредите, в хода на настоящия
процеса се събраха доказателства, които установиха влошаване здравословното
състояние на ответника/ексцес/, а именно – трайна и необратима загуба на
психичните годности в сравнение с състоянието му след инцидента - наранявания
които проникват в черепната кухина, разстройство на здравето, временно опасно
за живота. Това влошаване на здравословното състояние на ответника е довело до
органична промяна на личността, тежък когнитивен дефицит в рамките на, нарушени
висши психични функции и нарушения в ежедневното функциониране. Ответникът е с
нарушени годности за изпълняване на елементарни задачи и всекидневни дейности
дори под контрол, за разлика в състоянието му след инцидента когато е бил
трудоустроен без необходимост от чужда помощ. Липсва каквато и да е възможност
за справяне в нови житейски ситуации. Засилен е светобоязъна като е засилена чувствителността
към всякакви дразнения.
За да подлежат на обезвреда и
тези претърпяни от ответника вреди, в резултат на влошеното му здравословно
състояние, същите следва да са в причинно-следствена връзка с противоправното
деяние извършено от ответника. Изслушаната съдебнопсихиатрична и
съдебнопсихологична експертиза е категорична, че това влошаване здравословното
състояние на ищеца е в причинно следствена връзка с претърпяната ЧМТ, причинена
от ответника по делото, за която той е признат за виновен с влязла в сила
присъда.
По отношение на необходимостта
съдът да се съобрази и с тези настъпили допълнителни вреди, следва да се
посочи, разпоредбата на чл.51, ал.1 ЗЗД - обезщетението се дължи за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. С оглед на
това при постановяване на решението, съдът е длъжен да изясни какво е
действителното здравословно състояние на пострадалия към този момент и да му
присъди, дължимото му се обезщетение.
Предвид всичко това са налице кумулативно
изискуемите се елементи от визирания в
закона фактически състав за ангажиране отговорността на ответника за причинено
непозволено увреждане на ищеца по делото, които увреждания са в резултат на противоправното
деяния на ответника по делото, поради което така предявения иск е основателен и
доказан.
Обезщетението при деликтна
отговорност е парично, като размерът при причинени неимуществени вреди, се
определя от съда по справедливост – чл.52 от ЗЗД. Понятието
„справедливост” е морално-етично понятие, което
следва да изразява преди всичко съотношението между деянието и
възмездието. Въпреки този характер на понятието справедливост, при определяне
размера на вредите съдът следва да се съобрази с конкретни обективни критерии
като - характера на причинената вреда, начина на извършване на увреждането, състоянието
на ищец.
Във
връзка с размера на иска ответникът е възразил, че е налице голям процент
съпричиняване от ищеца на вредоносния резултат, което обстоятелство следва да
се съобрази при определяне на дължимото обезщетение – чл.51, ал.2 ЗЗД
За да е
налице такова съпричиняване от страна на пострадалия, в случая ищеца, е
необходимо да е налице причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат у причинителя на вредата.
Безспорно
се установява по делото, че ответникът по делото, неговата съпруга и дъщеря при
инцидента са били увредени. В случая за да е налице такова съпричиняване е
необходимо да се установи, че уврежданията на ответника са в резултат на
действията на ищеца. От доказателствата по делото такива обстоятелства не се
установяват.
От
показанията на разпитаните свидетели сочени от ответника по делото – св.Р.И. –
съседка на Б./врата до врата/ се установява: Видяла е, че Б.М. е носил вила и
прескочил дерето. Животните се прибрали от паша и тя влязла в къщи да ги
завърже. Като излязла отново видяла Б. да лежи на земята, защото бил изпаднал в
безсъзнание. На въпроса на съда защо Б. е паднал на земята, някой ударил ли го
е, свидетелката отговаря „Това вече аз не мога да кажа. Аз по това време се
прибрах да си вържа животните“. Свидетелят А. Ахмедов –брат на починалата
съпруга на ответника. Разговаряйки със сестра си в момента на инцидента не е
разбрал нищо защото жената била изплашена и не могла да му обясни. После му се
обажда неговата снаха, която му казва, че синът на Б. и жена му са нападнали А./ответника/.Самият
А. му е казал, че Б., синът му и жена му го нападнали пред къщата му. Други
доказателства в тази насока не са ангажирани.
Тези
доказателства както приетата по наказателното дело фактическа обстановка,
признанията на А. Балутов по делото за начина на извършеното от него престъпно
деяние изключват наличието на съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния
резултат. Уврежданията на ответника са безспорни, но липсват безспорни
доказателства, че именно Б. му ги е причинил.
За
пълнота на изложението следва да се посочи, че ако с възражението си за
съпричиняване ответникът е бил силно раздразнен – хипотезата на чл.132 НК, то
този състав е част от фактическия фактически състав на причиняване на телесни
повреди и след като с процената присъда такова произнасяне не е налице, то и не
може да се приеме, че ответникът е причинил вреда на ищеца силно раздразнен от
негово насилие и това над близките му.
След
установяване на липса на съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния
резултат следва да се определи и размера на дължимото обезщетение. При неговото
определяне съдът се съобрази с характера на причинените увреждания – засегнат е
един от най-важния орган в човешкото тяло-проникване в черепа.Следва
непознаване на близките хора/по време на престоя в болницата/ почти една година
прекарана на легло, непрекъснати болки в главата, светобоязан, засилена
чувствителност към всякакви дразнения, за да се стигне след две години до
органична промяна на личността, тежък дефицит в рамките на деменция, нарушени
висши психични функции и нарушения в ежедневното функции, необратима загуба на
психични годности.
С оглед
на всичко това, настоящият състав намира, че дължимото обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди непосредствено след инцидента следва
да бъде определено в размер на 40000 лв.
Обезщетението за вредите от влошеното му здравословно състояние следва да се
определи в размер на 20 000 лв. или общо на ищеца следва да се присъди
обезщетение в размер на 60 000 лв. за здравословното състояние на същия
към настоящия момент.В останалата част, искът до пълния му размер следва да се
отхвърли като неоснователен.
По исканията за разноски: Исковата претенция е за
90 000 лв. , уважена е за 60 000 лв.,т.е. искът е уважен на 67%. На
ищеца е оказана безплатна адвокатска помощ.Дължимото адвокатско
възнагражденсъгласно чл.7, ал.2,т.4 от Наредба №1 за размера на минималните
адвокатски възнаграждения е в размер 2330 лв. Тъй като искът е уважен 67% то
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат К. възнаграждение в
размер на 1561 лв. на основание чл.38, ал.2 ЗА. Ответникът е направил разноски
за двама адвокати и за възнаграждения за вещи лица 440 лв. Съгласно
разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК същият има право заплащане на направените от
него разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. Съгласно разпоредбата на
чл.78, ал.1 ГПК той има право на разноски само за един адвокат. Наред с това
следва да се посочи, че в представеното пълномощно за втори адвокат – Елена П.
от САК в размер на 2000 лв. не е посочен начина на плащане на сумата, поради
което този разход не следва да се има предвид и на това основание. Така
направените разноски от ответника са в размер общо на 1940/1500+140+300/ лв.,
от които съразмерно с отхвърлената част от иска, ищецът следва да бъде осъден
да му заплати такива в размер на 640 лв. Освен това ответникът следва да бъде
осъден да заплати по набирателната сметка на Окръжен съд Търговище сумата в
размер на 36,60 пътни разноски на вещите лица д-р П. и д-р К..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А.С.Б. ***,
ЕГН ********** да заплати на Б.М.М. ***,
ЕГН ********** сумата в размер на 60 000
лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, по
вина на ответника на 26.07.2014г., за което същият е признат за виновен с
влязла в сила присъда по НОХД № 895 по описа на Районен съд Търговище за
2015г., на основание чл.45 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на
увреждането – 26.07.2014г. до окончателното им изплащане, а искът в останалата му
част до пълните му размер от 90000 лв. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА А.С.Б. с посочения адрес и ЕГН да
заплати на адвокат Р.Г.К. ***, офис 12 адвокатско възнаграждение в размер на 1561 лв. на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА А.С.Б. с посочения
адрес и ЕГН да заплати на Окръжен съд Търговище по набирателна сметка с IBAN *** на вещите лица в размер на 36,60 лв.
ОСЪЖДА Б.М.М. ***, ЕГН ********** да заплати на А.С.Б. ***,
ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 640 лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд- Варна.
Съдия: