Р Е Ш Е Н И Е
№ 03.04.2014 г. гр. Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият районен съд гражданско
отделение
На седемнадесети март две
хиляди и четиринадесета година
В открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН
СТАМАТОВ
при секретар Р.Р.
Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 5130 по описа за 2013 г.
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 237 ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба
подадена от Г.И.З. против З.З.И., с която се иска да бъде прогласена
нищожността на договор за дарение на ½ ид.ч. от недвижим имот,
представляващ ПИ с идентификатор 72624.609.1490, ведно с построената в него
сграда с идентификатор 72624.609.1490.7 по КК и КР на гр. Добрич одобрени на
12.05.2005г, обективиран в нотариален акт № 155, том ХХХVІІ, рег. № 16826, н.д.
№ 10356/1997г. на нотариус при ДРС, поради неспазване при сключването му на
предписаната в закона форма.
В исковата молба се сочи,
че ищцата и съпруга й дарили на 17.12.1997г. гореописания имот на дъщеря си –
ответницата И.. Нотариалното удостоверяване било извършено от съдия при ДРС Т.
М., който към датата на извършеното дарение не е бил назначаван като нотариус
със заповед по чл. 160 и чл. 161 ЗС /отм./ и не е полагал клетва по чл. 109 ЗС
/отм. или клетвен лист по чл. 110 ЗС/отм./. На 17.12.1997г. останалите нотариуси
при ДРС не са отсъствали. Претендират се разноските, направени в исковото
производство.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от редовно уведомения ответник, с който изразява становище за основателност на иска.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявения иск е с правно
основание чл. 124 ГПК вр. чл. 26 ал. 2 пр. 3 ЗЗД вр. чл. 472 и чл. 466 ГПК
/отм./.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността, при признание на иска от ответника, ищецът да
поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да постанови решение. Признанието на иска е заявление от страна
на ответника, че правното твърдение на ищеца, заявено в исковата молба отговаря
на действителното правно положение. Това като последица води до съвпадение на
правните твърдения на двете страни. От процесуална гледа точка признанието на
иска от страна на ответника може да доведе до прекратяване на съдебното дирене
и произнасяне на съда по съществото на спора, ако ищецът е направил искане за
това /чл. 237, ал. 1 от ГПК/. В този случай съдът е длъжен да се произнесе с
решение, съобразно признанието без да обсъжда в мотивите си доказателствата,
като е достатъчно да посочи, че постановява решение си само въз основа на направеното признание.
Съдът намира, че в
настоящия случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237,
ал.1 от ГПК. С отговора на исковата молба ответника е направил изрично
изявление за признание на предявения иск. Спазени са и изискванията на чл. 237
ал. 3 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите
нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда.
Съдът е съобщил на страните за приетия от него ред за разглеждане на делото и
правната квалификация на предявения иск, като те не са възразили. С оглед
направеното признание на иска, съдът намира, че предявения иск с правно
основание чл. 124 ГПК вр. чл. 26 ал. 2 пр. 3 ЗЗД вр. чл. 472 и чл. 466 ГПК
/отм./. е основателен
и доказан.
По изложените съображения,
съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание
чл. 237, ал. 2 от ГПК не излага мотиви за това. По отношение на формулировката
на диспозитива, съдът се придържа към практиката вкл. постановената по реда на
чл. 290 ГПК /пр. решения № 55
от 18.03.2010 г. по гр. д. № 214/2009 г. на ВКС, № 95 от 7.05.2013 г. по гр. д.
№ 662/2012 г. на ВКС № 178 от 30.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5160/2008 г. №
23 от 6.04.2010 г. по гр. д. № 58/2009 г. на ВКС, № 235 от 15.04.2010 г. по гр.
д. № 673/2009 г. на ВКС, решение № 108 от 5.03.2010 г. на ОС - Добрич по в. гр. д. № 77/2010 г. - недопуснато до
касационно обжалване и др./
На основание чл. 78 ал. 1 ГПК основателна се явява и претенцията на ищеца за присъждане на направените по
делото разноски за платена държавна такса в размер на 425,26лв. и 200 лева за
адвокатски хонорар според приложеното доказателство – договор за правна помощ.
Мотивиран от горното,
Добричкият районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124 ГПК вр. чл. 26 вр. чл. 26 ал. 2 пр. 3 от ЗЗД вр.
чл. 472 и чл. 466 ГПК /отм./ в отношенията между Г.И.З. ЕГН **********,***
и З.З.И. ЕГН ********** ***, че договор от 17.12.1997г. за дарение на ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор
72624.609.1490, ведно с ½ ид.
ч. построената в него сграда с идентификатор 72624.609.1490.7 по КК и КР на гр.
Добрич одобрени със заповед № РД-18-15/12.05.2005г. на изп. д. на АГКК,
обективиран в нотариален акт № 155, том ХХХVІІ, вх.рег. № 16826, н.д. №
10356/1997г. на нотариус при ДРС, е
нищожен поради неспазване на предписаната в закона форма, тъй като е бил
сключен пред лице, което не е било оправомощено да извършва нотариални
удостоверявания.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК З.З.И. ЕГН ********** *** да заплати на Г.И.З.
ЕГН **********,*** сумата от 625,26 лева,
представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Добричкият окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: