Р Е Ш Е Н И Е
№ 865/5.11.2020г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на шести октомври, две хиляди и двадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Димитрина Г. |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
по адм. дело № 801 по
описа на съда за 2020 г. |
||
Производството е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с
чл. 215 от ЗУТ и е образувано по жалбата на Й.В.Г. с ЕГН ********** ***,
подадена чрез адв. К. – Н. *** против Разрешение за строеж № 111 от 29.06.2020
г. на Главния архитект на Община Велинград, с което се разрешава на Р.В.К. с
ЕГН ********** *** да извърши „Укрепване и реконструкция на съществуваща сграда
– лятна кухня (стая с килер и тоалетна) допълващо застрояване – самостоятелен
обект в УПИ XXI-5849, поземлен имот КК 881, в кв. 30 на гр. Велинград, с
административен адрес гр. Велинград, ул. „****“ № **.
В жалбата се
твърди, че оспореното разрешение за строеж е нищожно, поради което моли да бъде
обявена нищожността му, а при условията на евентуалност – моли да се приеме, че
същото е незаконосъобразно, необосновано, издадено в противоречие на
материалния и процесуалния закон. Претендират се направените по делото
разноски. Представят се писмени доказателства.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Н., която,
по изложени съображения, моли съда да обяви разрешението за строеж за нищожно,
а в случай че приеме, че то не е нищожно, при условията на евентуалност, да го
отмени като незаконосъобразно. Представя писмени бележки. Претендира
направените по делото разноски, съгласно представен списък на разноските.
Ответникът по жалбата – Главният
архитект на Община Велинград, се представлява от служител с юридическо
образование А. В., който счита жалбата за неоснователна и моли съда да
постанови решение, с което да потвърди издаденото разрешение за строеж като
правилно, издадено от компетентен орган, при спазване материалния закон и
административнопроцесуалните правила, както и в съответствие с целта на закона.
Представя писмени бележки.
Заинтересованата страна – Р.В.К.,
редовно призована, не се явява. По делото е постъпила писмена молба вх. №
6744/06.10.2020 г., с която същата е изразила становище по представените по
делото доказателства. Моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна.
Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните
по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
Предмет на оспорване е Разрешение
за строеж № 111 от 29.06.2020 г. на Главния архитект на Община Велинград, с
което се разрешава на Р.В.К. с ЕГН ********** *** да извърши „Укрепване и
реконструкция на съществуваща сграда – лятна кухня (стая с килер и тоалетна)
допълващо застрояване – самостоятелен обект в УПИ XXI-5849, поземлен имот КК
881, в кв. 30 на гр. Велинград, с административен адрес гр. Велинград, ул. „***
**“ № **.
Издаденото разрешение за строеж е
редовно съобщено на заинтересованите лица с писмо изх. № 94-00/6069 от
03.07.2020 г., като в законоустановения срок жалбоподателят е упражнил правото
си на жалба пред Административен съд – Пазарджик.
Административното производство по
издаване на процесното разрешение за строеж е започнало по молба с вх. №
9400/5504 от 15.06.2020 г. от Р.В.К., легитимираща се като собственик на лятна
кухня, състояща се от стая с килер и тоалетна, с площ от 30,70 кв. м., с
протокол от съдебна делба, вписан в Служба по вписванията – Велинград под №
106/05.04.2006 г., том І, рег. № 507 и със Скица на сграда № 15-505565 от
15.06.2020 г. (л. 47), издадена от СГКК – Пазарджик.
За издаване на оспореното
разрешение за строеж от заинтересованата страна са представени: изготвен
инвестиционен проект от проектант с пълна проектантска правоспособност,
конструктивно обследване и становище, становище изх. № 134/10.07.2006 г. от
ЕВН, както и договор за присъединяване от 15.12.2006 г. от ЕВН. Представен е и
Договор № 3897/02.04.2007 г. за доставка на питейна вода с В и К гр. Велинград.
Установи се по делото, че разрешението за строеж се издава и в изпълнение на
Заповед № 404/11.03.2020 г. на Кмета на община Велинград, с която на
заинтересованата страна е определен тримесечен срок за предприемане на
нормативно предвидени действия за поправяне и заздравяване на строеж „Постройки
на допълващо застрояване“ в УПИ ХХІ-5849 в кв. 30 по Регулационния план на гр.
Велинград. За целта е изготвен констативен акт за резултати от извършена
проверка за влизане в сила на същата Заповед № 404/11.03.2020 г. Същата не е
обжалвана и е влязла в законна сила.
От представените по делото
доказателства се установява, че Й.В.Г. е собственик на жилищна сграда – къща,
със застроена площ от 70 кв. м., заедно със съответните идеални части от
правото на строеж върху дворното място – общинска собственост, в което е
построена сградата, цялото с площ от 579 кв. м., съставляващо УПИ ХХІ-5849 в кв.
30 по плана на гр. Велинград (нот. акт № 101, том ІІ, рег. № 3266 по нот. д. №
299 от 25.10.2012 г. и нот. акт № 390, том ІІ, нот. д. № 838 от 31.12.1969 г.).
От представената по делото Скица на поземлен имот № 15-819080/06.11.2018 г. от
СГКК – Пазарджик е видно, че Й.В.Г. е собственик на УПИ ХХІ-5849 в кв. 30 по
плана на гр. Велинград по силата на Договор № 19, том V, рег. № 1275 от
30.07.2014 г., издадено от Служба по вписванията гр. Велинград.
За изясняване на значимите за спора
обстоятелства по делото е допусната съдебно-техническа експертиза,
чието заключение, съдът възприема като компетентно изготвено. В отговор на
поставените въпроси вещото лице е констатирало, че процесният обект е изграден
в имот с идентификатор 10450.503.881 по КК на гр. Велинград, одобрена със
Заповед № РД-18-1214/06.06.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
представляващ УПИ XXI-5849, кв. 30, по Регулационния план на гр. Велинград.
Сградата е с идентификатор 10450.503.881.3, с предназначение „Друг вид сграда
за обитаване“, на един надземен етаж, с площ 30 кв. м.
Допълващото застрояване в УПИ XXI-5849, кв. 30 – гараж и
лятна кухня, представлява една обща постройка, състояща се от две помещения с
различно функционално предназначение. Сградата е изпълнена по монолитен начин –
носещи тухлени стени 25 см, с железобетонни пояси. Покривът над двете помещения
е изпълнен като обща стоманобетонна плоча, като преградната (разделителна)
стена между тях също е обща. Към процесния обект (лятна кухня), в обхвата на
сградата, има изграден санитарен възел, с отделен самостоятелен вход.
Според вещото лице, съгласно представените доказателства
по делото и направените справки, може да се каже, че изграждането на процесната
сграда е станало в периода между 1967 г. и 1972 г. Същата е заснета и отразена
по кадастралния план, одобрен 1983 г. като масивна едноетажна сграда, с площ
около 58 кв. м и има характера на сграда на допълващото застрояване (чл. 41,
ал. 1 от ЗУТ). В заключението е казано, че процесната постройка покрива
калканно застрояването в УПИ ХХ-5848 (имот № 880 по КК) и УПИ XXVI-5849 (имот №
1685 по КК). В УПИ XXIII-5850 (имот № 882 по КК) няма извършено строителство на
границата с УПИ XXI-5849, тоест не е свързано с допълващо застрояване в него.
Вещото лице е категорично, че процесният обект не
отговаря на предвидените нормативни параметри, действали по време на
изпълнението на строителството, по отношение на площ: застроената площ на
обекта е 30 кв. м, при допустима 20 кв. м. и ширина – допустима 3 м,
реализирана 5м (чл.60 от СПНИНМ). Същият не покрива калканен зид на заварена
сграда в УПИ XXI11-5850 (имот № 882 по КК) (чл. 60, ал. 2 от СПНИНМ и чл. 42,
ал. 2 от ЗУТ). По отношение на разположението на сградата в имота, спрямо
жилищната сграда, няма изискване за отстояние до основното застрояване и може
да се приеме, че е допустимо.
В експертизата е посочено, че изпълнената постройка,
допълващо застрояване, в имот с идентификатор 10450.503.881, представлява
строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, която се състои от два
самостоятелни обекта: лятна кухня и гараж. Обект „лятна кухня“ попада в
изключенията по чл. 147 от ЗУТ, шеста категория, за които не се изисква
одобряване на инвестиционни проекти. Обект „гараж“ е постройка на допълващо
застрояване, пета категория, за който се изисква одобрени инвестиционни
проекти, но и за двата обекта се издава разрешение за строеж. Строеж, който по
един критерий по ал. 1 попада в една категория, а по друг – в по- висока, се
категоризира в по-високата категория. Тоест, се приема, че цялата обща
постройка е пета категория.
Съгласно § 190 и § 191, ал. 1 от Правилника за приложение
на закона за изграждане на населените места, искането за строеж се придружава
от архитектурен (работен) проект. Следователно, както по време на изграждане на
обекта, така и към настоящия момент следва да има одобрени проекти и разрешение
за строеж. За процесния обект се установи, че в Община Велинград няма данни за
одобрени проекти и издадено разрешение за строеж. Издадено е Разрешение за строеж
№ 108/21.11.1967 г. за гараж с предвидена застроена площ 15 кв. м и размери:
ширина 3,50 м, дължина 4,50 м, като при построяването на гаража не са спазени
зададените параметри. В Община Велинград не е правено проучване относно
търпимостта на обекта, както и не е издавано удостоверение за търпим строеж.
Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна
страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и
от лице имащо правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от
компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да
преценява целесъобразността на административния акт.
Обжалваното разрешение за строеж е издадено в
предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен
орган, на основание чл. 148, ал. 2 от ЗУТ и чл. 47, ал. 1, чл. 169, ал. 1, т.
1, 2, 3 и 4, чл. 195, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ, но в противоречие
материалноправните разпоредби по издаването му.
Съгласно § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ "Строежи"
са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки,
надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация,
реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за
културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи
и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни
съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със
и без промяна на предназначението.
Безспорно по делото се установи от приетата и
неоспорена съдебна експертиза, че предмет на оспореното разрешение за строеж е
лятна кухня, която има характера на сграда на допълващото застрояване и е
изградена в периода между 1967 г. и 1972 г. Същата е заснета и отразена по
кадастралния план, одобрен 1983 г. като масивна едноетажна сграда, с площ около
58 кв. м. Тоест основният ремонт и реконструкция на постройката представлява
строеж съгласно разпоредбата на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ за който се изисква
разрешение за строеж.
Спорът повдигнат с подадената жалба засяга два момента
първият от които е, че оспореното разрешение за строеж е издадено на лице,
което не притежава право на собственост на земята, върху която е построена
сградата и без да е налице изрично учредено право на строеж. Не е спорно по
делото, че жалбоподателят е собственик на УПИ ХХІ-5849 в кв. 30 по плана на гр.
Велинград, видно от Скица на поземлен имот № 15-819080/06.11.2018 г. от СГКК –
Пазарджик, по силата на Договор № 19, том V, рег. № 1275 от 30.07.2014 г.,
издадено от Служба по вписванията гр. Велинград.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1 от ЗУТ строежи в чужд
урегулиран поземлен имот имат право да извършват лицата, в полза на които е
учредено право на строеж или право на надстрояване или пристрояване на заварена
сграда, както и строежи под повърхността на земята. По делото не се установява
за изграждане на процесния строеж да е било учредено право на строеж от страна
на собственика на имота – Й.В.Г., нито същият да е дал съгласието си за
извършване на дейности по укрепване и реконструкция на съществуваща в имота му
сграда. Строителството в чужд, без да е
налице учредено право на строеж е в противоречие с императивните разпоредби на
чл. 182, ал. 1 от ЗУТ, което обуславя и извод за неприложимост на разпоредбата
на § 16 от ПР на ЗУТ, чл. 127, ал. 2 и сл. от ПЗР към ЗИД на ЗУТ /обн. ДВ бр.
82 от 2012 г./, вр. с § 184 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ.
С оглед на
това съдът намира, че административният орган неправилно и незаконосъобразно е
издал разрешение за строеж на лице, на което не е учредено право на строеж и не
притежава правото на собственост на земята.
Съдът
намира за незаконосъобразно издаденото разрешение и предвид разпоредбата на §
53, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ (обн., ДВ, бр. 82 от 2012 г.; изм., бр. 66 от 2013 г. и
бр. 98 от 2014 г.) според която търпимите строежи по § 16, ал. 1 от преходните
разпоредби на закона и по § 127, ал. 1 от преходните и заключителните
разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на
територията, които са с постоянен устройствен статут по действащ подробен
устройствен план, могат да се пристрояват и надстрояват и в тях могат да се
извършват основни ремонти, реконструкции и преустройства, включително с промяна
на предназначението, както и всички допустими строителни и монтажни работи в
съответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план.
В ал. 2
се казва, че търпимите строежи по ал. 1, които нямат постоянен устройствен
статут по действащ подробен устройствен план, могат при спазване на
изискванията на този закон да се преустройват вътрешно, да се променя
предназначението им и да се ремонтират, без да се изменя външното им очертание
в хоризонтално и вертикално отношение и без да се правят нови или да се
укрепват носещите конструкции. Дейностите по ал. 1 и 2 могат да се разрешават
след представяне на проект-заснемане на съществуващия строеж, одобряване на
инвестиционния проект за новия строеж и издаване на разрешение за строеж по
общия ред на този закон.
С оглед
на посочената разпоредба, съдът намира, че законодателят е въвел изискване за
издаване на разрешение за строеж за основни ремонти, реконструкции и
преустройства само за законно построени сгради или такива, които са търпими
строежи по § 16, ал. 1 от преходните разпоредби на закона и по § 127, ал. 1 от
преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на
Закона за устройство на територията, които са с постоянен устройствен статут по
действащ подробен устройствен план.
В
конкретният случай по делото не са представени доказателства – строителни
документи, удостоверяващи законността на извършения строеж, нито доказателства
за търпимост на процесната сграда. От заключението на вещото лице се установи,
че процесният обект
не отговаря на предвидените нормативни параметри, действали по време на
изпълнението на строителството, по отношение на площ: застроената площ на
обекта е 30 кв. м, при допустима 20 кв. м. и ширина – допустима 3 м,
реализирана 5м. Същият не покрива калканен зид на заварена сграда в УПИ
XXI11-5850 (имот № 882 по КК) (чл. 60, ал. 2 от СПНИНМ и чл. 42, ал. 2 от ЗУТ).
В Община Велинград не е
правено проучване относно търпимостта на обекта, както и не е издавано
удостоверение за търпим строеж.
С оглед
на това съдът намира, че оспореното разрешение за строеж е издадено и в
нарушение на разпоредбата на чл. 148, ал. 7 от ЗУТ според която разрешение за
нов строеж в недвижим имот, в който съществува незаконен строеж, не се издава
на лицето, извършило незаконния строеж, докато същият не бъде премахнат или
узаконен. Същото е издадено за сграда, за която няма учредено право на строеж,
в чужд имот, без съгласието на собственика на имота, без строителни книжа за
изграждането му и без да е издадено удостоверение за търпимост или акт за
указоняване.
С оглед гореизложеното, съдът намира
обжалваното разрешение за строеж за неправилно и незаконосъобразно, поради
което ще следва да бъде отменено.
С оглед изхода
на делото и направеното своевременно искане, ответникът ще следва да бъде
осъден да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на
1030 лева, от които – 10 лева за държавна такса и 300 лева за вещо лице и 720
лева за адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2, пр. 2 от АПК, Административен съд –
Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Разрешение за строеж № 111 от
29.06.2020 г. на Главния архитект на Община Велинград, с което се разрешава на
Р.В.К. с ЕГН ********** *** да извърши „Укрепване и реконструкция на
съществуваща сграда – лятна кухня (стая с килер и тоалетна) допълващо
застрояване – самостоятелен обект в УПИ XXI-5849, поземлен имот КК 881, в кв.
30 на гр. Велинград, с административен адрес гр. Велинград, ул. „***“ № **.
ОСЪЖДА Главния архитект на Община
Велинград да заплати от бюджета на Община Велинград, на Й.В.Г. с ЕГН **********
***, направените по делото разноски в
размер на 1030 (хиляда и тридесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок
от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ:
/п/
Решение № 7911 от 01.07.2021г. на ВАС, София - Второ отделение по АД №
1254/2021г. -
ОТМЕНЯ Решение № 865 от 05.11.2020г., постановено по адм.д. № 801/2020г. на
Административен съд – гр. Пазарджик и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й. В. Г. от гр. Велинград срещу
Разрешение за строеж № 111 от 29.06.2020г. на Главния архитект на община
Велинград.
ОСЪЖДА Й. В. Г. от гр. Велинград да заплати на Р. В. К. от гр. Ямбол сума в размер на 1570 /хиляда петстотин
и седемдесет/ лева, разноски за двете инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.