РЕШЕНИЕ
гр.София, 18.04.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І-во Гражданско отделение, 11 състав в публичното заседание на двадесет и
девети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
при секретаря В.С.
в присъствието на прокурора ................................. като разгледа
докладваното от съдията гр.дело N: 20 474
по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба на „Г.б.” ООД, *** с
уточненията към нея, се твърди, че по силата на договор от 09.09.2008 г.
ответникът му е възложил извършването на СМР, описани в Приложение № 1 към
него, но въпреки изпълнението на работата и нейното прие-мане по надлежния ред,
съконтрагентът му не е заплатил дължимото му се възнаграждение, което – след
реализирането на правата му по съдебен ред, с влязло в сила решение по гр.д.№
7 249/2009 г. по описа на СГС, І ГО, 13 състав му е било присъдено в
размер на 104 997,00 лева, която сума все още не му е заплатена. Поддържа
се и че от продължаващото неизпъл-нение ищецът търпи загуби за периода на
забавата, тъй като в рамките на приключилото производство пред СГС, І ГО, 13
състав на същия не е била присъдена законна лихва върху предявената главница,
нито е разглеждано искане на това основание; че началната дата на начисляване
на законната лихва за забава следва да бъде датата на подписване на
приемо-предавателния протокол – 27.06.2009 г., но с оглед обстоятелството, че
вземанията за лихви се погасяват с тригодишна давност, предявява претенцията си
от един по-късен момент, а имен-но: от 20.11.2011 г.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди Б.О.Б., гр.Со-фия да му заплати дължимото му се обезщетение за забава, поради неизпълнението на па-ричното задължение на последния относно престирането на възнаграждението по договора в размер на 104 997,00 лева в определения срок, за периода от 20.12.2011 г. до датата на предя-вяване на исковата молба – 19.12.2014 г., в размер на 32 227,45 лева, ведно със законната лихва върху възнаграждението по договора от датата на подаване на исковата молба до окон-чателното му заплащане, както и направените по делото разноски. Прилага писмени бележки.
Ответникът – Б.О.Б.,*** в
депозирания писмен отговор ос-порва изцяло заявената претенция – и по основание
и по размер, по съображения, че искането по чл.86 ЗЗД е акцесорно вземане и
няма самостоятелно битие, като е необходимо доказ-ане съществуването на
основното вземане и забавата на неговото плащане като фактическо основание за
възникване на правото на обезщетение за забава. По отношение на искането за
присъждане на законна лихва от датата на завеждане на делото, релевира доводи
за недопус-тимост на това искане. Инвокира и възражение с правно основание
чл.111, б.”в” ЗЗД за изтек-ла тригодишна погасителна давност по отношение на
предявения иск по реда на чл.86, ал.1 ЗЗД. В хода на устните състезания моли да
се отхвърли предявеният иск по изложените в отговора съображения, като му се присъдят
направените в производството разноски.
Съдът
като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Безспорно е между страните, което
е видно и от приетото в процеса заверено копие от договор от 09.09.2008 г., че
на посочената дата между същите е сключена сделка, по селата на която Б.О.Б. –
в качеството на възложите, е възложил на „Г.б.” ООД – като изпълнител, извършването
на строително-монтажни работи /СМР/ на адрес: гр. София, кв.”Горна баня”, ул.”********
УПИ ІХ-116, подробно описани в анекс № 1 /КСС/ от 25.11.2008 г., неразделна
част от договора, на обща стойност от 118 110,90 лева /463,18 кв.м. х
255,00 евро на кв.м./ в срок от 100 дни при наличие на подходящи природни
условия. Съгласно чл.1, ал.3 и ал.4 от договора количествата по анекса са
проектни, като точното определяне на извършените СМР ще се извършва двустранно
чрез измерване в процеса на строителството, като в чл.3 е уговорено, че приемането
/измерването, актуването/ се извършва от представители на двете страни с
двустранен приемо-предавателен протокол
Предвидена е и възможност за извършване
и заплащане на увеличен обем видове работи, както и на допълнително възникнали
такива /чл.4, ал.2 и 3/; че възложителя заплаща не изпълнителя аванс в размер
на 20 % от стойността на договора /чл.4, ал.7/; че плащанията на договора ще се
извършват в срок от 3 /три/ работни дни от подписването на протокол по ***.3,
ал.1 по посочената в договора банкова сметка /чл.5/, както и че всички цени по
договора за изчислени без ДДС, което се отнася и за всички ККС, анекси и
приложения, дори и ако в тях не е упомената изрично това /чл.6/.
По искане на ищеца е приет и
двустранно подписан между страните приемо-предава-телен протокол от 27.06.2009
г., в които същите са удостоверели, че на посочената дата е бил извършен оглед
на обект: Жилищна сграда в УПИ ІХ-116, вилна зона „Горна баня”, гр.София, ул.”********.
Във визирания акт е отразено и че всички описани в КСС /анекс № 1/, както и
всички допълнително възложени от възложителя С/МР, са приети, но не са
изпълнени в срок, и не са изпълнени с много добро качество, както и че не е
вложено необходимото ста-рание и прецизност за изпълнението на СМР.
Представено е и заверено копие от решение
от 11.07.2011 г. по гр.д.№ 7249/2009 г. по описа на СГС, І ГО, 13 състав, с което
Б. О.Б. е осъден да заплати на „Гене-ра билд” ООД на основание чл.79, ал.1 във
връзка с чл.258 и сл. от ЗЗД сумата 105 376,26 лева – дължимо възнаграждение
по договора от 09.09.2008 г., направените по това дело разноски в размер на
11 454,00 лева.
С влязло в сила на 28.10.2014 г.
решение от 17.07.2013 г., постановено по гр.д.№ 2 330/2012 г. по описа на
САС, ГО, 4 състав, е отменено решението от 11.07.2011 г. по гр.д.№ 7 249/2009
г. по описа на СГС, І ГО, 13 състав в частите, с които на основание чл.266,
ал.1 ЗЗД Б. О.Б. е осъден да заплати на „Г.б.” ООД възнаграждение по дого-вор
за изработка от 09.09.2008 г. за разликата над 104 997,85 лева до
105 376,26 лева и разнос-ки за разликата над 11 412,00 лева до
11454,00 лева, като вместо това предявеният от „Г.б.” ООД срещу Б. О.Б. иск по
чл.266, ал.1 ЗЗЗД за заплащане на възнаг-раждение по този договор за сумата над
104 997,85 лева до 105 376,26 лева е отхвърлен изця-ло.
От обсъжданите съдебни актове е видно и че със същите на ищеца „Г.б.” ООД не е присъждана законна лихва върху вземането по чл.266, ал.1 ЗЗД.
За изясняване на делото от фактическа страна в
производството е допусната и изслу-шана и съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, изготвена
от в.л. В.Х., със задача, поставена в исковата молба. От приетото, неоспорено
от страните, заключение на същата с поясненията на вещото лице, дадени по реда
на чл.200, ал.2 ГПК, се констатира, че размерът на законната лихва, изчислена в
съответствие с изискванията на чл.86 ЗЗД, ПМС № 72/1994 г. и ПМС №
100/29.05.2012 г., за периода: 20.12.2011 г. до 19.12.2014 г. възлиза на
стойност: 32 511,18 лева.
За доказване на релевираните в
писмения отговор възражения ответникът е предста-вил заверени копия от протокол
за обявяване на постъпилите наддавателни предложения и на купувач по изп.дело №
20157830400450 по описа на ЧСИ И.Ч., с който на основание чл.492, ал.1 ГПК „Г.б.”
ООД е обявен за купувач на следния недвижим имот: позем-лен имот с
идентификатор 68134.4330.116 с адрес: гр.София, ул.******** с площ от 862 кв.м.
за сумата 46 500,00 лева, както и протокол за извършено разпределение от
08.07.2016 г. на ЧСИ И.Ч. по същото дело за определяне на съответната част от
цената, която следва да се внесе от взискателя, обявен за купувач, в чиято
полза е възложен вместо вземане-то му описания недвижим имот. От последния
визиран акт се констатира, че със същия е предвидено пропорционално погасяване
на вземанията на кредиторите по изпълнителното де-ло, които не се ползват с
привилегия, за неолихвяемото вземане на взискателя „Г.б.” ООД по изпълнителния
лист, издаден по гр.д.№ 2 330/2012 г. на САС, в размер на 104 997,85
лева, е отнесена сумата 19 949,54 лева.
Не се спори в производството, че други
плащания относно тази претенция не са из-вършвани.
При така приетата фактическа обстановка,
установена от събрания по делото дока-зателствен материал, съдът намира, че са
налице предпоставките за ангажиране на отговор-ността на ответника по
предявения срещу него иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съгласно регламентираната от
законодателя уредба с визираната разпоредба обезще-тението за несвоевременно
изпълнение на парично задължение има акцесорен характер и възниква от момента
на изпадане в забава на длъжника по сделката по отношение на главното му
задължение.
В клаузата на чл.5 от сключения между
страните договор от 09.09.2008 г. е предви-дено, че плащанията по последния ще
се извършват в срок от 3 работни дни от подписването на протокола за приемане
на изпълнението по чл.3, ал.1 от него, което в дадената хипотеза е направено на
27.06.2009 г. Съобразно това обстоятелство и предвид правилото на разпоред-бата
на чл.84, ал.1 ЗЗД, съгласно което, когато денят за изпълнение на задължението
е опре-делен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, в конкретният
случай ответникът е изпаднал в забава по отношение на неизплатената престация
относно възнаграждението за приетите СМР по процесния договор за изработка – на
02.07.2008 г., но в съответствие с принципа на диспозитивното начало в
гражданския процес търсеното обезщетение по реда на чл.86, ал.1 ЗЗД, следва да
се присъди от претендирания момент: 20.12.2011 г. до датата на подаване на
исковата молба в съда по настоящото дело на 20.12.2014 г.
За да произнесе по въпроса
относно размера на това вземане съдът взе предвид дан-ните от приетото заключение
на съдебно-счетоводната експертиза с поясненията на вещото лице, дадени в
откритото съдено заседание, съгласно които за посочения период същият възлиза
на 32 511,18 лева. Установеният размер на иска е в по-голям от
претендирания, с ог-лед на което и предвид визирания принцип на диспозитивното
начало в гражданското съдопроизводство разглежданата претенция по чл.86, ал.1 ЗЗД следва да бъде уважена изцяло – за заявената в исковата молба стойност от
32 227,45 лева.
Съобразно изхода на спора ответникът следва да
заплати на ищеца на основание чл. 78, ал.1 ГПК и направените по делото разноски
за ДТ, ССЕ и адвокатско възнаграждение, в размер на 3 970,00 лева. На
ответника не се дължат разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Не се дължи присъждането и на законна
лихва на ищеца от датата на подаване на ис-ковата молба по делото върху
присъденото му възнаграждение по чл.266, ал.1 ГПК по гр.д.№ 7 249/2009 г. по
описа на СГС, тъй като последното не е предмет на настоящото производст-во. Евентуалното
вземане на „Г.б.” ООД за забавено изпълнение на главното задъл-жение по чл.266,
ал.1 ЗЗД в периода след 20.12.2014 г., може да бъде реализирано в отделен
самостоятелен процес, образуван въз основа на надлежно подадена искова молба по
чл.86, ал. 1 ЗЗД.
Неоснователно е и възражението на
ответника за недължимост на претенцията-пред-мет на спора, поради погасяването
на същата по давност. Действително по силата на разпо-редбата на чл.111, б.”в” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви, но този
давностен срок в случая е изтекъл само по отношение на лихвата за периода от
02.07.2008 г. до 19.12.2011 г., който обаче не е процесен.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
Б.О.Б. ***, ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ на „Г.б.” ООД, ЕИК ******** със
седа-лище и адрес на управление:***, сумата 32 227,45 лева /тридесет и две
хиляди двеста двадесет и седем лева и четиридесет и пет стотинки/ – по иск с
правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за периода: 20.12.2011 г. до 19.12.2014 г., както
и су-мата 3 970,00 /три хиляди деветстотин и седемдесет/ лева – разноски
по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението може да се обжалва пред
САС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните – с въззивна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: