Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 18.12.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на втори октомври две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР
МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №10752 по
описа на СГС за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца Б.Г.Б. срещу решение
от 19.12.2018 г. по гр.д. №13385/2017 г. на Софийския районен съд, 125 състав,
с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу С.О.иск с правно
основание чл.124 ГПК за признаване за установено, че Б.Г.Б. е собственик въз
основа на договор за покупко-продажба под формата на нот. акт №3, т.ІV, рег.
№08761, н.д. №0552/2016 г. на дворно място, съставляващо поземлен имот с
идентификатор 68134.4357.253 по КККР, одобрени със заповед №РД-18-14/06.03.2009
г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. София, район „Люлин“,
бул. „Европа“, с площ по документ за собственост 475 кв.м., а по скица 469 кв.м.,
с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
за друг вид застрояване, съставляващ УПИ ХVІІІ-175 в кв.95, преди кв.17, по
плана на гр. София, м. „Баба Парашкева“, при съседи по документ за собственост:
ул. „Крим“, ул. „Гургулят“, ПИ 174, ПИ 176, и при съседи по идентификатор:
68134.4357.53, 68134.4357.252, 68134.4357.255, 68134.4357.254, 68134.4357.52.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно поради
нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения
и необосновано. Поддържа, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по
валидността на извършеното отчуждаване на процесния недвижим имот, както и че
неправилно е приел, че имотът е частна общинска собственост. Предвид изложеното,
жалбоподателят моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение и да
уважи предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна С.О.в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не вземат становище жалбата, в
о.с.з. - оспорва същата. Претендира разноски.
Съдът, като
обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните
по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо.
Решението е и правилно по следните съображения:
СРС, 125 състав, е сезиран от Б.Г.Б. с искова
молба, с която срещу С.О.е предявен положителен установителен иск за
собственост върху описания по-горе недвижим имот, като ищецът твърди, че е
придобил собствеността върху имота по силата на договор за покупко-продажба,
инкорпориран в нот. акт за продажба на недвижим имот №3, т.ІV, н.д.
№552/15.06.2016 г. на нот. В.Б., а ответникът е актувал имота като частна
общинска собственост с акт №4338/17.12.1998 г.
Ответникът С.О.в срока за отговор по чл.131 ГПК
оспорва предявения иск, като твърди, че за процесния недвижим имот през 1996 г.
е съставен акт за общинска собственост, поради което имотът не може да бъде
предмет на продажба.
От представения по делото нот. акт за продажба
на недвижим имот №14, т.ХХІІ от 31.10.1914 г. се установява, че Р.М.-Л.е
продала на Х.С.и С.Т.Г.собствената си нива с площ от 3 дка и 600 ара, находяща
се в землището на с. Обеля, м. „Чегаревец“.
От представения по делото нот. акт за продажба
на недвижим имот №29, т.VІ, н.д. №875/02.08.1917 г. се установява, че Х.С.и С.Т.Г.са
продали на П.В.2921,72 кв.м. урегулирано място, сега овощна градина,
съставляващо парцел І от 620,27 кв.м., парцел ІV от 597,55 кв.м., парцел V от
576,20 кв.м., парцел VІІІ от 577,80 кв.м., парцел ІХ от 549,90 кв.м., от кв.17
по плана на модерното предградие край гр. София.
Видно от представения по делото нот. акт за
дарение на недвижим имот №174, т.ХХІV, н.д. №4579/29.03.1975 г., Н.П.В., В.П.В.,
Е.П.В.и Т.П.Е.са дарили на П.Н.В.собственото си празно дворно място, находящо
се в гр. София, цялото от 620 кв.м., съставляващо имот с пл. №175 в кв.17 по
плана на гр. София, жк. „Модерно предградие“.
Видно от представения по делото нот. акт за
дарение на недвижим имот №52, т.ХХХІІ, н.д. №5235/18.12.1984 г., П.Н.В.-М.е
дарила на Н.Н.В.собственото си празно дворно място, находящо се в гр. София,
цялото от 620 кв.м., съставляващо имот с пл. №175 в кв.17 по плана на гр.
София, жк. „Люлин“, м. „8-ми микрорайон“.
Видно от представения по делото нот. акт за
покупко-продажба на недвижим имот №156, т.ХХІІІ, н.д. №5609/13.10.1986 г., С.Т.Г.е
продал на С.Р.Д.следния недвижим имот: празно дворно място, находящо се в
землището на гр. София, м. „бул. „Баба Парашкева“, съставляващо парцел ХVІІІ,
пл. №175 в кв.95, стар – 17, по плана на гр. София, с площ от 475 кв.м.
По делото е представен акт за държавна
собственост №3779 от 1987 г. за следния недвижим имот: незастроено дворно място
– 34, с площ от 620 кв.м., находящ се в гр. София, район „Люлин“, м. „Модерно
предградие“, жк. „Люлин“, ул. „*******като имотът е станал държавна собственост
по отчуждителна преписка №ДИ-2973/1986 г. и заповед на ИК на СНС
№РД-41-410/10.03.1987 г., а бивш собственик на имота е Н.Н.В..
По делото е представена и цитираната в АДС
отчуждителна преписка №ДИ-2973/1986 г., от която се установява, че със заповед
на председателя на ИК на СНС №РД-40-1542/28.10.1986 г. от Н.Н.В.е отчужден имот
пл. №175 в кв.17, м. „Баба Паршкева“, ул. „*******като начинът на обезщетение
на собственика е с отстъпване на недвижим имот – двустайно жилище, а със
заповед №РД-41-410/10.03.1987 г. на председателя на ИК на СНС е определено
обезщетение на Н.Н.В.за отчуждения му имот.
По делото представен акт за частна общинска
собственост №4338 от 27.12.1996 г., съставен на основание чл.2 ал.2 ЗОС и АДС
№3770/1987 г. за недвижим имот – незастроено дворно място 34 – 620 кв.м.,
находящ се в гр. София, ул. „*******пл. №175 в кв.17, като бивш собственик на
имота е Н.Н.В..
Видно от представения по делото нот. акт за
покупко-продажба на недвижим имот №150, т.ІV, н.д. №677/20.06.2014 г. на нот. И.Д.,
Р.С.Д.и С.Р.Д.са продали на М.Р.М.процесния недвижим имот.
По делото е представен нот. акт за продажба на
недвижим имот №3, т. ІV, н.д. №552/15.06.2016 г. на нот. В.Б., от който се
установява, че М.Р.М.е продал на ищеца процесния недвижим имот.
От приетото в
първоинстанционното производство заключение на СТЕ, което настоящият съдебен
състав кредитира напълно, се установява, че процесният поземлен имот е с
идентификатор 68134.4357.253 по КККР и е част от имот с пл. №175 в кв.17 по
кадастралния и регулационен план на м. „Люлин 8“, като със заповед
№РД-50-09-591/08.10.1986 г. на гл. архитект на гр. София е бил одобрен
кадастралния и регулационен план на м. „Бул. Баба Парашкева“ и по този начин
имотът попада в кв.2, парцел ІІ, отреден „за обществено жилищно строителство,
училище, комплексно обществено обслужване и подземни гаражи“, който план е
действащ и към настоящия момент, но имотът не е засегнат от мероприятията.
Вещото лице сочи още, че процесният имот е идентичен с имота по описания
по-горе нот. акт №3, т.ІV, н.д. №552/2016 г. на нот. В.П., по описания по-горе
АОС №4338/1996 г. и по описания по-горе АДС №3770/1987 г. От заключението се
установява още, че имот с пл. №175 в кв.17 по регулационния план от 1976 г. е
бил с площ от 620 кв.м., като е реализирана улица.
От приетото във въззивното
производство заключение на СТЕ, което съдът кредитира напълно, се установява,
че процесният имот с идентификатор 68134.4357.253 по КККР е идентичен изцяло
/попада в рамките на/ имот по описания по-горе нот. акт №29, т.ІV, н.д. №875/1917
г., но не може да се изведе съответствие с имота по описания по-горе нот. акт от 1914 г.
Други относими
доказателства не са ангажирани.
Съгласно разпоредбата на
чл.95 ал.1 ЗТСУ отм. в релевантната разпоредба, недвижимите имоти, необходими за мероприятия на
държавата, кооперации и обществени организации, се отчуждават с мотивирана
заповед на председателя на изпълнителния комитет на окръжния, съответно на
градския народен съвет, при който е създаден Съвет за териториално и селищно
устройство, строителство и архитектура, като съгласно чл.105 ал.1 ЗТСУ отм.,
недвижимите имоти, отчуждени за мероприятия на държавата, кооперации и
обществени организации, се заемат, след като инвеститорът обезщети правоимащите
съгласно с този закон. Влязлата в сила заповед по чл.98 ЗТСУ отм. се ползва с
вещен ефект и с влизането и в сила собствеността върху отчуждения имот
преминава върху държавата.
Неоснователни за възраженията на въззивника, че отчуждителната
процедура през 1987 г. е проведена срещу лице, което не е било собственик на
отчуждавания имот. От събраните в рамките на настоящето производство
доказателства се установява, че процесният недвижим имот е бил собственост на Н.Н.В.на
основание договор за дарение, извършен с описания по-горе нот. акт от 1984 г.,
който имот е отчужден в полза на държавата с описаната по-горе заповед по чл.98
ЗТСУ отм. от 1987 г., а от 1996 г. е станал частна общинска собственост на
основание чл.2 ал.1 т.4 ЗОС в действащата към този момент редакция вр. пар.7
ал.1 т.3 ЗМСМА. Ирелевантно за възникване правото на собственост върху имота е
съставянето на описания по-горе и оспорен акт за частна общинска собственост,
респ. вписването му в Службата по вписванията, което вписване няма
конститутивно, а декларативно действие.
Настоящият въззивен състав споделя изцяло изводите на
първоинстанционния съд по отношение възражението на въззивника относно
предпоставките за възстановяване правото на собственост върху процесния
недвижим имот, поради неосъществяване на мероприятието, за което е отчужден
имотът, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Ищецът, респ.
праводателят му, не е правоимащо лице по смисъла на чл.109 ЗТСУ отм. и не
следва да бъде разглеждано наличието на останалите елементи от фактическия
състав на съдебно предявените права, касаещи реституция по ЗВСОНИ.
При тези данни и с оглед на
събраните по делото доказателства настоящият въззивен състав споделя решаващия
извод на първоинстационния съд, че ищецът не се легитимира като собственик на
процесния недвижим имот.
Поради съвпадането на
крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното
решение на СРС – потвърдено.
С оглед изхода на делото и направеното
искане, на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се
присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от 100,00 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №565640/19.12.2018
г., постановено по гр.д. №13385/2017 г. по описа на СРС, ГО, 125 състав.
ОСЪЖДА
Б.Г.Б., ЕГН **********,
адрес: ***, да заплати на С.О., адрес: гр. София, ул. „********, на
основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 100,00 лв., представляваща
разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.