РЕШЕНИЕ
№ …………………
гр. София, 16.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на петнадесети
март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 4557
по описа за 2016 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от Р.Х.Н. против Л.А.Н. и В.А.К., с която е
предявен иск с правно основание чл. 135 от Закона за задълженията и договорите.
Ищецът твърди, че на
11.04.2003 г. ответницата Л.А.Н. се е разпоредила с наследствен имот, по отношение
на който с Решение от 12.10.2009 г. по гр.д. № 1554/2008 г. по описа на СГС във
връзка с гр.д. № 21206/2003 г. по описа на СРС, 60 състав е намалено дарение,
извършено в полза на Л.Н. и е възстановена запазена част на ищеца в размер на
9935,25 лева от имота, предмет на дарението. Твърди, че решението е влязло в сила на 28.12.2009 г.
Твърди, че на 23.11.2010 г. Л.А.Н. е дарила на майка си В.А.К. с Нотариален акт
№ 155, т. ІІ, рег. № 25895, д. № 313/2010 г.
на Нотариус С.С., вписана в НК под № 107 следния недвижим имот –
апартамент № 67, находящ се в гр. София, , район ********, в жилищна сграда бл.
********, на ХV етаж със застроена площ 66,060 св.м., състоящ се от една стая,
дневна, кухня и сервизни помещения при граници: север – стълбищна площадка,
запад – апартамент № 68, изток – апартамент № 66, заедно с таванско помещение №
29 с полезна площ от 6,32 кв.м. при граници – север – стълбище, запад – коридор
и таван № 28, юг – таван № 25, изток – двор, заедно с 0,967 % идеални части от
правото на строеж върху мястото. Поддържа, че сделката е извършена три месеца
след получаване на нотариална покана за плащане на дължимите суми. Твърди, че с
Решение по гр.д. № 22790/2011 г. на 78 състав на СРС, в сила от 10.10.2015 г.
съдът е осъдил Л.Н. да заплати на Р.Х.Н. сумата от 17282,41 лева, ведно със
законната лихва, считано от 27.05.2011 г. до окончателното й плащане. Моли на
основание чл. 135 от Закона за задълженията и договорите да бъде обявен за
недействителен спрямо него на договора за дарение, сключен с Нотариален акт №
155, т. ІІ, рег. № 25895, д. № 313/2010 г.
на Нотариус С.С., вписана в НК под № 107. Претендира направените по
делото разноски.
Ответниците Л.А.Н. и В.А.К. оспорват предявения иск като поддържат, че
ищецът не е имал качеството кредитор към датата, на която е извършено
дарението, сключено с Нотариален акт № 155, т. ІІ, рег. № 25895, д. № 313/2010 г. на Нотариус С.С., вписана в НК под № 107.
Поддържат, че ответницата Л.Н. не е знаела, че по отношение на нея са
образувани дела, тъй като е била призовавана чрез държавен вестник и участие в
производствата е взел назначен от съда особен представител, поради което не е
имала и намерението да се разпорежда с имущество във връзка с възникнали
задължения. При условията на евентуалност правят възражение за изтекла давност
на вземането. Молят предявения иск да бъде отхвърлен. Претендират направените
по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
С договор за дарение, сключен с
Нотариален акт № 94, т. LІІ, д. № 10263/1993 на 07.05.1993
г., Х.Н.Х. и С.Г.Н. са прехвърлили на сина си А.Х.Н. правото на собственост
върху следния недвижим имот – празно дворно място от 640 кв.м., съставляващо
парцел VІІІ-95, кв. 11 по плана на гр. София, вилна зона „Люлин“ при съседи от
две страни – улици, от юг-парцел VІІ-96 и от запад – парцел ІХ-98. С Договор за
дарение, сключен с Нотариален акт № 114, т. ХХІХ, д. № 5670 от 1995 г. на
03.04.1995 г., Х.Н.Х. е дарил на сина си А.Х.Н. 1/3 идеална част от двуетажна
масивна сграда, находяща се в гр. София, ул. „**************в дъното на двора,
построена върху 71,40 кв.м., заедно с 30/100 идеални части от дворно място, представляващо
пл. № 24, в кв. 154 по плана на гр. София, зона Б-3.
Не е спорно между страните, че А.Х.Н.
е починал на 20.06.2001 г. и е оставил като наследник по закон Л.А.Н..
С Договор за покупко-продажба,
сключен с Нотариален акт № 38, т. І, рег. № 894, д. № 30/11.04.2003 г. Л.А.Н. е
прехвърлила на Е.Н.Т.правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в
гр. София, ул. „**************, а именно: 1/3 идеална част от правото на
собственост върху двуетажна масивна къща, със застроена площ от 71,40 кв.м.,
заедно с 1/3 идеална част от 30/1000 идеални части от правото на собственост
върху дворното място в западната част в дъното, на което е построена сградата,
означен под № ХІХ-24, в кв. 50, местност „Зона Б-3“, гр. София.
С Решение от 12.10.2009 г. по
гр.д. № 1554/2008 г. по описа на СГС, ІІ г отделение е намалено дарение,
извършено с Нотариален акт № 114, т. ХХІХ, д. № 5670 от 1995 г. на 03.04.1995
г., с който Х.Н.Х. е дарил на сина си А.Х.Н. 1/3 идеална част от двуетажна
масивна сграда, находяща се в гр. София, ул. „**************в дъното на двора,
построена върху 71,40 кв.м., заедно с 30/100 идеални части от дворно място,
представляващо пл. № 24, в кв. 154 по плана на гр. София, зона Б-3 по иска с
правно основание чл. 30 от Закона за наследството, предявен от Р.Х.Н. срещу Л.А.Н.
в полза на ищеца със сумата от 6141,67 лева от общата стойност на дарената 1/3
идеална част от имота към 19.07.1999 г. в размер на 18425 лева, както и
дарение, извършено с Нотариален акт № 94, т. LІІ, д. № 10263/1993 на 07.05.1993
г., с който Х.Н.Х. е дарил на сина си А.Х.Н. 1/2 идеална част от празно място
от 640 кв.м., съставляващо парцел VІІІ-95, кв. 11 по плана на гр. София, вилна
зона „Люлин“ по иска с правно основание чл.
30 от Закона за наследството, предявен от Р.Х.Н. срещу Л.А.Н. в полза на
ищеца със сумата от 1014,25 лева от общата стойност на дарената идеална част от
имота към 19.07.1999 г. в размер на 6540 лева, като възстановява на Р.Х.Н. запазената
му част от наследството в размер на 9939,25
лева от общата наследствена маса в размер на 65837 лева. С Решението Л.Н. е
осъдена да заплати на ищеца сумата от 731,50 лева – направени разноски в
производството по делото. Решението е влязло в сила на 28.12.2009 г. На
30.03.2010 г. въз основа на влязлото в
сила съдебно решение е издаден изпълнителен лист, с който Л.А.Н. е осъдена за
заплати на С.Г.Н. и на Р.Х.Н. по 731,50 лева – представляващи разноски по
делото.
Не е спорно между страните, а и
се установява от събраните по делото доказателства, че въз основа на изпълнителния
лист е образувано изпълнително дело 30193/2010 г. по описа на ДСИ при СРС, 4 отд. 22 уч. Установява се, че
призовката за доброволно изпълнение е получена от ответницата Л.Н. на
10.06.2010 г. като с платежно нареждане от 22.06.2010 г. е превела по
изпълнителното дело сумата от 1548 лева. Изпълнителното производство е
прекратено поради изплащане на дължа, като постановлението е влязло в сила на
12.02.2013 г., видно от отбелязването върху изпълнителния лист.
С договор за дарение, сключен с
Нотариален акт № 155, т. ІІ, рег. № 25895, д. № 313/23.11.2010 г. на Нотариус С.С.,
вписана в НК под № 107, с район на действие СРС Л.А.Н. е прехвърлила на майка
си В.А.К. правото на собственост върху апартамент № 67, находящ се в гр. София,
район ********, в жилищна сграда – блок № ********, на ХV етаж, със застроена
площ от 66,06 кв.м., състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни
помещения при граници: север – стълбищна площадка, запад – апартамент № 68,
юг-двор, изток – апартамент № 66, заедно с таванско помещение № 29, с полезна
площ от 6,32 кв.м., при граници: север: стълбище, запад – коридор, и таван №
28, юг – таван № 25 и двор, изток – двор, заедно с 0,967 % идеални части от общите
части на сградата и 0,967 % идеални части от правото на строеж върху мястото
С Решение от 31.10.2013 г. по
гр.д. № 22790/2011 г. по описа на СРС, 78 състав на основание чл. 36, ал. 1,
изр. 2 от Закона за наследството Л.А.Н. е осъдена да заплати на Р.Х.Н. сумата
от 17282,41 лева, представляваща стойност на намаленото с Решение от 12.10.2009
г. по гр.д. № 1554/2008 г. по описа на СГС, ІІ г отделение дарение, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 27.05.2011 г. до
окончателното й плащане. Решението е влязло в сила на 10.10.2015 г.
Във връзка с установяване на
твърденията на страните за знание на увреждането са събрани гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите Г. С.Ч.и Р.К.Н.. В показанията си
свидетелят Червенков установява, че е живял с Л.Н. на семейни начала и имат
дете. Заявява, че не му е известно да има спорове във връзка с наследството на Н..
След раздялата им Л. живеела с майка сиВ.. Л. ги събрала с майка й, за да обсъдят, че заминаването
й за Германия и желанието й да се установи там. При разговор Л. казала, че ще
прехвърли апартамента в Борово на майка си, за да може тя да разполага с него и
да гледа там детето. Това, с което мотивирала решението си било, че е
благодарна на майка си, че й помага и при необходимост да има възможност да
ипотекира апартамента за пари, за да не се налага да се прибира и да се оформят
документи за жилището. Към онзи момент Л. не била споделяла със свидетеля, че е
притеснена материално.
В показанията си свидетелката Н.
– съпруга на ищеца установява, че й е известен спор между Р.Н. и Л.Н. от 2003
г. по отношение на запазените части от наследството на свекър й. Първоначално
имало писмена покана за среща, която се върнала неприета. Тогава Р.Н. решил да
говори с ответницата Н. по телефона. Разговаряли на високоговорител. Чула, че
съпругът й е казал на Л., че наследството е разпределено несправедливо, тъй
като той и майка му имали запазени части. Поискал среща, за да говорят. След
минути се обадила майката на Л. и казала, че каквото е трябвало са си го
получили. След този разговор съпругът й завел дело. Минали няколко дела и в
края на 2009 г. имало решение, с което запазените части били признати. В края
на лятото на 2010 г. свекървата на свидетелката се обадила на майката на Л., за
да й каже, че има решение и иска среща, за да се разберат по роднински.
Заявява, че от 2003 г. до 2010 г. не са виждали Л. и майка й.
Във връзка с твърдението на
ответниците, че Л.Н. притежава имущество, от което ищецът да удовлетвори
вземането си, е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, неоспорено
от страните. Вещото лице дава заключение, че средната пазарна стойност на
дворно място, представляващо парцел VІІІ-95 в кв. 11 по плана на в.з. Люлин с
площ от 640 кв.м. и построената в него едноетажна къща е общо 70174 лева, от
които 64850 лева – стойност на поземления имоти 5324 лева – на изградената в
него къща.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 135,
ал. 1 от Закона за задълженията и договорите кредиторът може да иска да бъдат
обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда,
ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е
възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за
увреждането.
С предявения конститутивен иск
ищецът цели да защити правото си да получи изпълнение по възникнало задължение
срещу разпоредителни действия, с които длъжникът намалява или обременява
имуществото си. Основателността на предявения иск е поставена в зависимост от
това по делото да се установи: 1)
Наличието на вземане: без значение е неговия вид – парично или непарично,
което следва да е възникнало преди извършване на действието, чието обявяване за
недействително се иска, да е действително, да не е прекратено или погасено по
давност, както и да не е удовлетворено от трето лице. Не е необходимо вземането
да е ликвидно и изискуемо и е без значение дали то е хирографарно или
обезпечено; 2) Извършеното действие да
уврежда кредитора - то може да бъде извършено само от длъжника, от длъжника
и трето лице или от длъжника, трето лице и от държавен орган, като по вид това
действие може да бъде сделка, едностранна или двустранна, възмездна или
безвъзмездна, с материалноправен или процесуалноправен характер или юридическа
постъпка. Правното действие трябва да е действително. Увреждането може да се
изразява в намаляване на възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото
на длъжника или в затрудняване на удовлетворяването на кредитора. Трябва да е
налице причинна връзка между действието и увреждането и 3) знание за увреждането – когато увреждащото действие е
безвъзмездно длъжникът трябва да е знаел за увреждането, като е достатъчно да е
знаел, че към момента на извършване на действието има кредитор и че действието
го уврежда. Когато увреждащото действие е
възмездно трябва и длъжникът, и третото лице, с което е договарял, да са
знаели за увреждането. В ал. 2 на чл. 135 от Закона за задълженията и договорите е въведена
законова презумпция за знание за увреждането, ако третото лице е съпруг,
низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.
Съгласно разпоредбата на чл. 154,
ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е да
установи, че притежава вземане, момента на неговото възникване и на увреждащия
характер на действието, а в тежест на ответниците е да установят твърденията,
че Л.Н. не е знаела за съществуването на вземане и че не е имала увреждащи
кредитора намерения при прехвърляне на притежавания от нея имот. В тежест на
ищеца е да установи обстоятелствата, свързани с прекъсване или спиране на
погасителната давност с оглед направеното при условията на евентуалност
възражение.
Между страните не съществува
спор, че по силата на съдебно решение от 31.10.2013 г. по гр.д. № 22790/2011 г.
по описа на СРС, 78 състав влязло в сила на 10.10.2015 г. ответницата Л.А.Н. е
осъдена да заплати на ищеца сумата от 17282,41 лева, представляваща стойност от
запазената част на Р.Н. от наследството
на Х.Н.Х., както и сумата от 575,91 лева – разноски в производството по делото.
Следователно ищецът Р.Н. има качеството кредитор по отношение на ответницата Л.Н.
като съществуването на вземането е установено с влязло в сила съдебно решение.
С отговорите на исковата молба ответниците са въвели твърдение, че вземането,
което ищецът твърди да е основание за възникване на правото му да предяви
отменителния иск по чл. 135, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите е
възникнало след сключване на процесния договор за дарение, т.е. спорен е
моментът на възникване на задължението.
Настоящият съдебен състав приема,
че вземането на ищеца Р.Н. е възникнало с влизане в сила на решението, с което
е намалено дарение, направено в полза на наследодателя на ответницата Л.Н. с
Нотариален акт № 114, т. ХХІХ, д. № 5670 от 1995 г. на 03.04.1995 г. и
Нотариален акт № 94, т. LІІ, д. № 10263/1993 на 07.05.1993
г., а именно на 28.12.2009 г. С
Решение от 12.10.2009 г. по гр.д. № 1554/2008 г. по описа на СГС, ІІ г
отделение е уважен предявения от Р.Н. против Л.Н. иск с правно основание чл. 30
от Закона за наследството. С влизане в сила на това решение е признато правото
на запазена част на ищеца Р.Н. от наследството на общия на страните
наследодател. Доколкото по делото са налице доказателства, че преди завеждане
на исковата молба, въз основа на която е образувано производството по предявения
иск с правно основание чл. 30 от Закона за наследството, един от дарените имоти
е бил прехвърлен на трето лице, то с оглед разпоредбата на чл. 36 от Закона за
наследството дареното лице, съответно неговите наследници, дължат заплащане на
стойността на запазената част към
момента на намаляването. Следователно от момента на влизане в сила на решението
(28.12.2009 г.), с което е намалено дарението, направено от общия на страните
наследодател и доколкото имотът е бил прехвърлен на трето лице, то за ищеца е
възникнало правото да получи съответната парична равностойност на запазената
част. За основателността на предявения иск с правно основание чл. 135, ал.
1 от Закона за задълженията и договорите е без правно значение дали вземането е
ликвидно и изискуемо към момента на сключване на оспорената сделка, т.е.
установяването на вземането със съдебно решение не е необходимо. С Решение от
31.10.2013 г. по гр.д. № 22790/2011 г. по описа на СРС, 78 състав единствено е
установено със сила на пресъдено нещо съществуването на вземане за стойността
на запазената част и ответницата Л.Н. е осъдена да заплати съответната стойност към момента на намаляването или с решението е установено, че вземането
е възникнало на 28.12.2009 г.
Предвид на изложеното, съдът намира,
че по делото е установено, че към датата на сключване на договор за дарение с Нотариален
акт № 155, т. ІІ, рег. № 25895, д. № 313/23.11.2010 г. на Нотариус С.С.,
вписана в НК под № 107, с район на действие СРС ищецът е имал вземане към длъжника
Л.Н. в размер на 17282,41 лева – стойност на запазената му част.
Със сключване на договора за
дарение ответницата Л.Н. е извършила действие, което е увреждащо по смисъла на
чл. 135, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. Това е така, тъй като
сделката е безвъзмездна и съответно намалява
имуществото си, към което кредиторът може да насочи изпълнение при
липсата на доброволно изпълнение. Независимо от обстоятелството, че ответницата
е притежавала идеални части от имот в съсобственост с ищеца, то самия факт, че
имуществото се намалява е достатъчен да обоснове засягане на интересите на
кредитора. С
извършеното отчуждаване на имот от патримониума на длъжника, имуществото
служещо за обезпечение на кредитора е намалено, поради което разпоредителното
действие го уврежда, без значение дали вземането му е обезпечено с друго
имущество (в този смисъл Решение № 407/29.12.2014 г. по гр.д. № 23001/2014 г.
по описа на ВКС, ІV ГО и др.) Нещо повече, дори да се приеме, че е
правнорелевантно имуществото на длъжника към момента на извършване на
увреждащото действие, притежавания имот е придобит по силата на договор за
дарение, намалено с Решение от 12.10.2009 г. по гр.д. № 1554/2008 г. по описа
на СГС, ІІ г отделение. С влизане в сила на това решение върху този имот е
възникнала съсобственост между Л.Н., Стоянка Н. и Р.Н., като дяловете на
страните се определят съобразно извършеното намаление на дарението, като дела
на ответницата Н. в съсобствеността е 33 % или съобразно приетото заключение на
съдебно техническа експертиза стойността на този дял е 10700,25 лева, като
съдът съобразява единствено стойността на дворното място. Следователно
притежаваното от ответницата Н. имущество към момента на сключване на договора
за дарение не е било съответно на задължението в размер на 17282,41 лева.
Спорно между страните е дали към
момента на сключване на договора за дарение ответницата Л.Н. е знаела за
съществуване на задължението си. По делото са събрани писмени и гласни доказателства,
като разгледани в тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав намира, че Л.Н.
е знаела за съществуване на задължението си, тъй като макар да не е участвала
лично в производството по гр.д. № 1554/2008 г. по описа на СГС, ІІ г отделение,
а чрез назначен от съда особен представител (обстоятелство, което е признато за
безспорно между страните), то се установява, че исковата молба, по която е
образувано е вписана на 24.10.2003 г., съдебното решение е вписано на
01.02.2010 г., а на 10.06.2010 г. Л.Н.
лично е получила призовка за доброволно изпълнение по изп.дело № 20101110430193
по описа на ДСИ при СРС, като на 22.06.2010 г. е платила доброволно
задължението си за разноски по постановеното решение. Т.е. към момента на
сключване на договора за дарение на 23.11.2010 г. Л.Н. е знаела, за постановеното решение, с което е намалено дарението,
направено в полза на нейния наследодател, и съответно е знаела и за
задължението си да заплати равностойността на тази запазена част с оглед
извършено прехвърляне на имота, извършено от нея.
С оглед разпоредбата на чл. 135,
ал.1, изр. 2 от Закона за задълженията и договорите, доколкото договорът за
дарение, сключен с Нотариален акт № 155, т. ІІ, рег. № 25895, д. №
313/23.11.2010 г. на Нотариус С.С., вписана в НК под № 107, с район на действие
СРС е безвъзмездна сделка, то знанието на увреждането на кредитора от
приобретателя на имота – ответницата В.А.К. е без правно значение.
Предвид на изложеното,
предявеният иск се явява основателен.
С отговора на исковата молба
ответниците при условията на евентуалност са направили възражение за изтекла погасителна
давност на правото на ищеца да предяви иска си. Съгласно разпоредбата на чл.
110 от Закона за задълженията и договорите с изтичане на петгодишен срок се
погасяват всички вземания (права), за които не е предвиден друг срок. Моментът,
от който възниква правото на кредитора да предяви специалния отменителен иск по
чл. 135 от Закона за задълженията и договорите е датата, на която е извършено увреждащото
действие или в конкретния случай това е датата, на която е сключен процесният
договор за дарение – 23.11.2010 г. Искът, въз основа на който е образувано
настоящото производство, е предявен пред Софийски районен съд на 16.11.2015 г.,
като е образувано гр.д. № 70161/2015 г. по описа на СРС 41 състав, което след
преценка на родовата подсъдност е изпратено на основание чл. 118 от ГПК на
родово компетентния Софийски градски съд и е образувано гр.д. № 4557/2016 г. по
описа на СГС. Следователно искът е предявен преди изтичане на погасителната
давност и направеното възражение се явява неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца
направените от него разноски, а именно сумата от 760,60 лева.
На основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. В.В.Т.
сумата от 2426,89 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 135 ал. 1 от Закона
за задълженията и договорите по
отношение на Р.Х.Н., ЕГН-**********,***,
сключения между Л.А.Н., ЕГН-**********,***
и В. А. К., ЕГН-**********,*** договор за дарение, сключен с
Нотариален акт № 155, т. ІІ, рег. № 25895, д. № 313/23.11.2010 г. на Нотариус С.С.,
вписана в НК под № 107, с район на действие СРС Л.А.Н. е прехвърлила на майка
си В.А.К. правото на собственост върху апартамент № 67, находящ се в гр. София,
район ********, в жилищна сграда – блок № ********, на ХV етаж, със застроена
площ от 66,06 кв.м., състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни
помещения при граници: север – стълбищна площадка, запад – апартамент № 68,
юг-двор, изток – апартамент № 66, заедно с таванско помещение № 29, с полезна
площ от 6,32 кв.м., при граници: север: стълбище, запад – коридор, и таван №
28, юг – таван № 25 и двор, изток – двор, заедно с 0,967 % идеални части от
общите части на сградата и 0,967 % идеални части от правото на строеж върху
мястото
ОСЪЖДА
на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК Л.А.Н., ЕГН-**********,***
и В. А. К., ЕГН-**********,*** да
заплатят на Р.Х.Н., ЕГН-**********,***
сумата от 760,60 лева (седемстотин и
шестдесет лева и шестдесет ст.), представляващи направени по делото
разноски.
ОСЪЖДА
на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата Л.А.Н., ЕГН-**********,*** и В.
А. К., ЕГН-**********,*** да заплатят на адв. В.В.Т., **********,*** НП,
бизнес център Венус сумата от 2426,89 лева (две хиляди четиристотин двадесет и шест лева и осемдесет и девет ст.),
представляващи адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването на препис от него на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: