№ 1072
гр. София, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110215443 по описа за 2022
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
С Наказателно постановление № 22-4332-022957/10.11.2022г.,
издадено от Началник-група в ОПП, СДВР, на И. Д. Ч., ЕГН **********, на
основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 200, 00 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение на чл. 140 ал. 1 ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят
И. Ч., който го атакува със срочно подадена жалба с искане за отмяната му. В
жалбата се излагат доводи за субективна несъставомерност на нарушението,
тъй като жалбоподателят не е бил уведомен за служебното прекратяване на
регистрацията на автомобила му. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят И. Ч., редовно уведомен, се явява
с упълномощен представител адв. Л. Таков от САК. Процесуалният
представител на жалбоподателя пледира за отмяна на наказателното
постановление по доводи за субективна несъставомерност на нарушението.
Изтъква, че доверителят му не е съзнавал, че управляваният от него
автомобил е със служебно прекратена регистрация, тъй като не е бил
уведомен за това обстоятелство. Претендира присъждане на разноски.
Жалбоподателят И. Ч. също прави искане за отмяна на наказателното
постановление. Изтъква, че не е заплатил вноска по задължителната
1
застраховка "Гражданска отговорност", тъй като поради техническа грешка не
е бил уведомен от застрахователя.
Наказващият орган - Началник-група в ОПП, СДВР, редовно призован, не
изпраща представител и не изразява становище по основателността на жалбата.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно
постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Към месец август 2022г. жалбоподателят И. Д. Ч. бил собственик на
лек автомобил марка "Ауди", модел "80" с рег. № хххххххх.
На 03.08.2022г. регистрацията на лек автомобил с рег. № хххххххх
била служебно прекратена на основание чл. 143 ал. 10 ЗДвП въз основа на
получено уведомление от Гаранционния фонд за липса на сключен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Жалбоподателят не бил уведомен за служебното прекратяване на
регистрацията на автомобила му.
На 30.08.2022г. около 21:31 часа жалбоподателят И. Ч. управлявал
собствения си лек автомобил марка "Ауди", модел "80" с рег. № хххххххх на
територията на град София, по бул. "П. Ю. Тодоров" с посока на движение от
бул. "България" към бул. "Гоце Делчев", когато бил спрян за проверка от
свидетеля К. Х. И., заемащ длъжност "младши автоконтрольор" в ОПП,
СДВР, и Т.А. - също служител на ОПП, СДВР. Служителите на Отдел "Пътна
полиция" при СДВР извършили проверка чрез регионалната станция за
отдалечен достъп и след справка с дежурната част установили, че
управляваното от жалбоподателя И. Ч. МПС е със служебно прекратена
регистрация по чл. 143 ал. 10 ЗДвП. Свидетелят И. съставил АУАН серия GA
№ 626451 от 30.08.2022г., с който повдигнал против жалбоподателя
административнонаказателно обвинение за нарушение на чл. 140 ал. 1 ЗДвП.
Актът бил съставен в присъствието на Т.А. и на жалбоподателя, който го
подписал без възражения. Такива не били направени и в срока по чл. 44 ал. 1
ЗАНН.
На 31.08.2022г. регистрацията на автомобила била служебно
възстановена на основание чл. 143 ал. 10 изр. второ ЗДвП поради постъпило
уведомление от Гаранционния фонд за сключена застраховка "Гражданска
отговорност".
Поради данни за извършено престъпление по чл. 345 ал. 2 НК
2
материалите по административнонаказателната преписка били изпратени в
СРП. С постановление от 01.11.2022г. прокурор при СРП отказал да образува
досъдебно производство по съображения, че жалбоподателят И. Ч. не е
осъществил състава на престъплението по чл. 345 ал. 2 НК от субективна
страна и материалите били изпратено в ОПП - СДВР за преценка за
реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя.
На 10.11.2022г. Г.Б. - началник на 01 група "Административно -
наказателна дейност" в 03 сектор "Административно обслужване" към ОПП,
СДВР, издала обжалваното наказателно постановление № 22-4332-
022957/10.11.2022г., с което на основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 ЗДвП наложила
на жалбоподателя И. Д. Ч., ЕГН **********, административно наказание
"глоба" в размер на 200, 00 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 /шест/ месеца за нарушението на чл. 140 ал. 1 ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните доказателства и доказателствени средства: гласни -
показанията на свидетеля К. И., както и писмените доказателства, приобщени
по реда на чл. 283 НПК: справка - картон на водача, заповед № 8121к-
13180/23.10.2019г. на Министъра на вътрешните работи, акт за встъпване в
длъжност от 29.10.2019г., заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра
на вътрешните работи, наказателно постановление № 22-4332-
022957/10.11.2022г., АУАН серия GA № 626451 от 30.08.2022г.,
постановление от 01.11.2022г. по пр. пр. № 46856/2022г. по описа на СРП,
отговор от СДВР ОПП рег. № 433200-4553/13.01.2023г., ведно със справка
АИС - КАТ "Регистрация" за история на регистрация на лек автомобил с рег.
№ С0260МХ.
Съдът кредитира показанията на свидетеля К. И., които са
последователни, логични и кореспондират на писмените доказателства. При
изграждане на фактическите си изводи съдът се довери и на писмените
доказателства, които също оцени като еднопосочни, непротиворечиви и
съответни на гласните доказателствени средства.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Обжалваното НП е издадено на основание чл. 36 ал. 2 ЗАНН въз
основа на постановление за отказ да се образува досъдебно производство. В
3
тази хипотеза административнонаказателното производство се образува без
съставяне на АУАН, поради което съдът не дължи да изследва спазването на
процесуалните правила при съставяне на АУАН. В случая не намират
приложение и сроковете по чл. 34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
Наказателното постановление е издадено от орган, който разполага с
материална и териториална компетентност. Със заповед №
8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи началника на
група "Административнонаказателна дейност" в СДВР, ОПП, е оправомощен
да издава наказателни постановления за нарушения по ЗДвП /т.3.10 от
заповедта/. От представените заповед № 8121К-13180/23.10.2019г., издадена
от Министъра на вътрешните работи, и акт за встъпване в длъжност от
29.10.2019г. се установява, че издалата наказателното постановление Г. Б.
заема длъжност началник на 01 група "Административно - наказателна
дейност" на 03 сектор "Административно обслужване" към ОПП - СДВР,
поради което и е оправомощена да издава наказателни постановления за
нарушения по ЗДвП.
Наказателното постановление има съдържанието по чл. 57 ал. 1 ЗАНН,
като в НП са описани всички елементи от състава на нарушението, описани
са обстоятелствата по извършването му и е посочена нарушената разпоредба.
От събраните доказателства и доказателствени средства се установява
и че жалбоподателят И. Ч. е осъществил от обективна страна състава на
нарушението по чл. 140 ал. 1 ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само пътни
превозни средства, които са регистрирани. От отговора от СДВР, ОПП и от
справката за история на регистрацията на лек автомобил с рег. № С0260МХ
се установява, че на 03.08.2022г. служебно е била прекратена регистрацията
на собствения на жалбоподателя лек автомобил марка "Ауди", модел "80" с
рег. № ххххххххх на основание чл. 143 ал. 10 ЗДвП - поради постъпило
уведомление от Гаранционния фонд за липса на валиден договор за
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Съгласно чл. 143
ал. 10 ЗДвП "Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни
средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574,
ал. 11 от КЗ за липса на сключен договор за застраховка "Гражданска
отговорност". Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство
4
се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка
от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на
собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите". Предвид горното към 21:31 часа на
30.08.2022г. управляваният от въззивника лек автомобил не е бил
регистриран /бил е с прекратена регистрация/ и като го е управлявал по
пътищата, отворени за обществено ползване, жалбоподателят Ч. е осъществил
от обективна страна състава на нарушението по чл. 140 ал. 1 ЗДвП.
Съгласно чл. 6 ЗАНН, за да бъде едно деяние административно
нарушение, то следва да е извършено виновно. Съгласно чл. 7 ал. 1 ЗАНН
деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е
извършено умишлено или непредпазливо. Непредпазливите деяния не се
наказват само в изрично предвидените случаи /чл. 7 ал. 2 ЗАНН/.
Уредбата на служебното прекратяване на регистрацията на МПС
поради липса на сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите се съдържа в чл. 143 ал. 10 ЗДвП и чл. 18б
ал. 1 т. 8 и чл. 18б ал. 2 от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства /Наредба № I-45 от 24 март
2000 г./. Съгласно цитираните разпоредби, както вече беше посочено,
служебното прекратяване на регистрацията на ППС се извършва след
получаване на уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574 ал. 11 КЗ за
липса на сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност". Същевременно нито в ЗДвП, нито в КЗ, нито в Наредба № I-45
от 24.03.2000г. е предвиден срок за изпращане на уведомлението от
Гаранционния фонд, нито срок за служебното прекратяване на регистрацията.
Ето защо макар автомобилът да подлежи на дерегистрация по силата на
закона поради липсата на договор за застраховка "Гражданска отговорност",
собственикът не бил могъл да има знание за датата на служебното
прекратяване на регистрацията, освен ако не е бил уведомен. Предвид
горното и разпоредбата на чл. 143 ал. 10 ЗДвП и нормата на чл. 18 ал. 2 от
Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. изискват уведомяване на собственика на
ППС за прекратяването на регистрацията /за разлика например от хипотезата,
5
когато регистрацията се прекратява поради неизпълнение на задължението на
собственик в двумесечен срок от придобИ.ето да регистрира МПС, в който
случай уведомяване не се дължи - по аргумент от разпоредбата на чл. 18б ал.
2 от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г./. В настоящия случай и независимо, че
такова запитване беше отправено до ОПП - СДВР, не се събраха
доказателства към 30.08.2022г. жалбоподателят да е бил уведомен за
прекратяването на регистрацията на автомобила му. Не се събраха и
доказателства той да е узнал за това обстоятелство по друг начин. Предвид
горното не се установи, че като е управлявал автомобила на 30.08.2022г.
около 21:31 часа на територията на град София, жалбоподателят И. Ч. е
съзнавал, че същият е с прекратена регистрация. Деянието не е съставомерно
от субективна страна, тъй като жалбоподателят е действал при фактическа
грешка по см. на чл. 14 НК вр. чл. 11 ЗАНН, като изключващо вината
обстоятелство, като не е съзнавал, че управляваният от него автомобил е със
служебно прекратена регистрация. Същевременно доколкото
административното нарушение по чл. 140 ал. 1 ЗДвП е формално такова, на
просто извършване, и в състава му не е предвидено настъпване на определен
съставомерен вредоносен резултат, същото може да бъде осъществено само
при умишлена форма на вината, а съгласно чл. 14 ал. 1 НК вр. чл. 11 ЗАНН
фактическата грешка всякога изключва умисъла. Предвид изложеното съдът
намери, че жалбоподателят не е осъществил състава на нарушението по чл.
140 ал. 1 ЗДвП от субективна страна и неправилно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност /в същия смисъл е и
практиката на касационната инстанция - решение № 332/18.01.2021г. по дело
№ 10119/2020г. на АССГ, XIII касационен състав и решение №
7423/21.12.2020г. по дело № 8338/2020г. на АССГ, XXI касационен състав/.
По изложените съображения съдът намери, че жалбата е основателна
и наказателното постановление следва да се отмени поради неправилно
приложение на материалния закон.
При този изход на производството право на разноски на основание чл.
63д ал. 1 ЗАНН вр. чл. 143 ал. 1 АПК има жалбоподателят, каквато претенция
е заявена в съдебно заседание. Съгласно ТР № 6 от 06.11.2013г. по т. дело №
6/2012г. на ОСГТК на ВКС "Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение
се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора
6
следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се
представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за
направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характера на разписка.". В случая от страна на жалбоподателя се представя
пълномощно и договор за правна защита и съдействие /л. 19 от материалите
по делото/, в който е посочено договорено възнаграждение в размер на 1 500,
00 лева с ДДС. Не са посочени обаче начин и срок на плащане, както и не са
представени доказателства, че договореното възнаграждение е действително
заплатено /не е посочено да е заплатено в брой, не са представени
доказателства за заплащането му по банков път/. Предвид изложеното и като
намери, че не е доказано заплащането на претендираните от жалбоподателя
разноски, съдът счете, че същите не следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 1 вр. ал. 3 т. 1 ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332-022957/10.11.2022г.,
издадено от Началник - група в ОПП, СДВР, с което на И. Д. Ч., ЕГН
**********, на основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 ЗДвП е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 200, 00 /двеста/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца за
нарушение на чл. 140 ал. 1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7