М О
Т И В И
по
НОХД № 3250/2011 год. на ПРС,15 нак. състав
П.ска районна прокуратура е повдигнала
обвинение срещу Г.И.А. и същият е
предаден на съд за извършено престъпление по чл. 211 пр. I и пр.
II вр.чл.209 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б. “А“ от НК от НК за това, че на от края на
2007г. до началото на месец април 2008г. в гр.П., при условията на опасен
рецидив - след като е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, с цел да набави за себе си
имотна облага е възбудил и поддържал у Я.С.Л. заблуждение и с това му е
причинил имотна вреда за сумата от 70 000лв.,
като измамата е в особено големи размери, представляваща собено тежък
случай.
В
съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението със същата правна квалификация на
деянието. Излага се становище че от
събраните в хода на съдебното следствие доказателства се потвърдила фактическата обстановка, описана в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като обвинителната теза се доказала по
несъмнен и категоричен начин, с оглед на което подсъдимият следвало да
бъде признат за виновен в извършване на
престъплението, за което бил обвинен. По отношение на реализирането на
наказателната отговорност се предложи на подсъдимия да бъде наложено наказание
лишаване от свобода в размер на осем години, което на основание чл. 60, ал.1, вр. чл. 61 т.2 ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален строг
режим в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип.
В съдебно заседание по негова молба бе
конституиран в качеството на частен обвинител постр. свидетел Я.С.Л.. Частното
обвинение изразява становище, че събраните по делото
доказателства обосновават обвинението по посочения по-горе текст от НК и моли съда да осъди подсъдимия. По отношение на реализирането на наказателната
отговорност на подсъдимия, се предлага на съда да определи наказание от вида на “ Лишаване
от свобода“ и по размер
към максимално предвидения в Закона.
Подсъдимият Г.И.А. в съдебно заседание по време на
съдебното следствие заяви, че не
се признава за виновен в извършване на престъплението за което е обвинен. След
лично участие на подсъдимия в проведени съдебни заседания, същият не се яви в следващо такова. Подсъдимият
се обяви за общодържавно издирване, чрез
централия бюлетин на МВР, а при извършеното щателно издирване, не е установено местонахождението му,
което даде основание съдът да приеме, че са налице предпоставките делото да се разгледа при
условията на чл. 269,ал.3,т.2 от НПК, като производството да протече задочно
спрямо подсъдимия. Основание
производството да протече като задочно спрямо подсъдимия А. и при условията на
чл. 269, ал.3, т.4 б. а
от НПК, даде обстоятелството, че
междувременно се установи, при
издирването му, че същият е напуснал пределите на страната и местонахождението
му в чужбина не е известно. Защитникът адв. А. моли съда подсъдимия А. да бъде оправдан, като излага аргументи,
че обвинението не се доказало по
несъмнен и категоричен начин, като условие за осъдителна присъда.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намери за установено
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият Г.И.А. е роден на ***г. в гр.П., живущ ***, българин,
български гражданин, средно образование,
неработещ, разведен,
осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият А. е осъждан, като за наличието на „опасен рецидив“ се отчита
следното: по НОХД № 19/2008г. на 19 н. с. по описа на ПРС, с присъда №57/29.02.2008г., в
сила от 18.03.2008г. е за престъпление по чл. 210
ал.5 вр. с чл.
209 ал.1 от НК му е наложено наказание от една година и десет месеца лишаване от
свобода, което на
основание чл. 46 б. „б“
от ЗИН /отм./ да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
През
2007г. пострадалият свидетел Я.Л. решил да
закупи заведение по Черноморието.
За намеренията си свидетелят Я.Л. споделил
със свидетеля К.Г.Д., който бил негов
вуйчо. Последният работел като таксиметров шофьор със
стоянка на адрес в гр. П.,
бул.„П.Ш.“, УМБАЛ „Св. Г.“ и често извършвал курсове с
клиенти, служители от самата болница. Такава била и П.А., която била майка на подсъдимия А.. Свидетелят Д. споделил с П.А., че
неговият племенник св. Я.Л. търси да закупи заведение по българското Черноморие. При разговора им П.А. заявила на св. Д., че синът й се занимава с такъв вид дейност по продажба
на недвижи имоти. Д. споделил за това с племенника си – св. Я.Л., който решил
да осъществи контакт с подсъдимия.
Към края на 2007 година бил проведен разговор
между подсъдимия А. и свидетеля Я.Л., като се стигнало до уговаряне на среща. След
няколко дни подсъдимия А. и свидетелят Я.Л. се срещнали пред сградата на Съдебна
палата в гр. П.. На срещата присъствал и свидетеля Д.. Там подсъдимия А., научавайки за желанието на св. Я.Л.
да си закупи заведение по Черноморието,
веднага му заявил, че Министерство
на горите- държавни фондове и държавни имоти
продавало заведение „В.“, находящо се в гр.Н.. Подсъдимият заявил още
и че се продавала и
земя на територията на курортен
комплекс „С.Б.“.Свидетелят Я.Л. се заинтересувал от заведението „В.“, тъй като търсел да
закупува такова. Посоченото заведение било разположено в гр.
Н. върху земя, собственост на Държавно ловно
стопанство - гр. Н. и бил с кадастрален идентификационен номер 51500,502,483,
съгласно кадастралната карта на гр. Н..
След така проявения интерес от свидетеля Я.Л. подсъдимият А. започнал да му обяснява какво
представлявало заведението, че било дървена конструкция с навес, обстоятелства,
които били известни на пострадалия св. Я.Л.,
тъй като живеел в близост до заведението в град Н.. След това подсъдимият
А. заявил на св. Я.Л., че работел с хора от Министерство
на горите, като заведение „В.“ ще бъде изключено
от държавен горски фонд, ще се проведе търг, ще бъде закупено от фирмата на
подсъдимия и накрая ще бъде прехвърлено на свидетеля Я.Л.. След като приключила срещата
св.Я.Л. се прибрал, започнал да обмисля направеното
предложение, което силно го заинтригувало. Впоследствие подсъдимият А. се обадил по телефона на свидетеля Я.Л. и му казал,
че следва да му даде 15 000/
петнадесет хиляди/ лева, който били нужни за
започване процедурата по изключване на недвижимия имот- земята и заведение „В.“ от държавния
горски фонд, както и за да му покаже скиците и останалата документация за
имота. А, за да бъде по- убедителен подсъдимият А. заявил на измамения свидетел
Я.Л., че си имал „негови хора“ в
Министерство на горите. При това подсъдимият А.
нямал изначално никакви
намерения, да изпълнява, каквито и да е, ангажименти по започване на
„процедура“ по „изключването„ / смяна на статута / на недвижимия имот от
държавния горски фонд и продажбата му на търг. Подсъдимият А. дал обещанията си
по стартиране на „процедурата“ по смяна статута на имота, единствено, за да
мотивира по този начин свидетелят Я.Л. да
извърши имуществено разпореждане, като му предаде паричната сума от 15
хил.лв. Тъй като повярвал на обещанията на подсъдимия, свидетелят Я.Л. решил да предостави сумата от
15 хил. лв. на А., като за целта двамата
се уговорили да се срещнат. Пред кино „Ф.“ в гр. П.,
свидетелят Я.Л. отишъл заедно със своята фактическа съпруга- свидетелката Д. С.. След това свидетелят Я.Л.
взел парите в размер на 15 хил.
лв. от С., която ги била преброила преди това, и отишъл до
намиращата се наблизо кантора. Там била проведена така уговорената среща
между подсъдимия А., адв.
И. И.С. и свидетеля Я.Л.. Подсъдимият А. заявил на свидетеля Я.Л., че офисът е негов.
Пострадалият свидетел предоставил на подсъдимия А. парите в размер на 15 000лв.
за започване на процедура по „отделяне“/ смяна
статута/ на недвижимия
имот от държавния горски фонд.
Подсъдимият А. пояснил,
че за да не се притеснява свидетелят Л. и да го увери, че нещата били„ сериозни“,
ще му подпише документ като обезпечение за предоставената сума -
Запис на заповед и в нея ще бъде
вписана съответна сума. За целта бил изготвен Запис на заповед на името на измамения свидетел А. Л.,
подписана от подсъдимия А..
При срещата пострадалият попитал за скиците и документацията за имота, но му
било казано, че следващия път същите ще му бъдат показани. С това срещата
приключила, а пострадалият си
тръгнал. Като минало известно време и след като размислил върху случилото се
свидетелят Я.Л. решил, че подсъдимият А. не би изпълнил обещанията си. По тази
причина свидетелят Я.Л. решил да се откаже от по- нататъшно свое участие във
връзка със закупуването на заведението. Като разбрал това, обаче, подсъдимият А. започнал непрекъснато настойчиво да звъни на пострадалия свидетел Я.Л., питал го защо се
отказвал, започнал да го увещава, че вече била започната процедурата по смяна
статута на имота, което в действителност не било вярно, както и че при
отказ на
св. Л. не можел да му върне вече
предварително дадените 15 хил. лв.
Накрая свидетелят Я.Л. променил първоначалното си намерение, като отново
склонил да продължи със закупуването на заведението „В.“. Подсъдимият А. това и
чакал, като заявил на свидетеля Я.Л., че
трябвало да му даде още 15 хил.лева за провеждането на търг за заведение „В.“.
Подсъдимият А. , за да бъде убедителен, заявил, че търгът ще се
проведе в гр. Н., като обаче не съобщил други подробности на пострадалия
свидетел. Последният повярвал отново на
подсъдимия и решил да му даде парите за участие в търга
по закупуване на заведението. В изпълнение на това си решение, мотивирано от подсъдимия, пострадалият св. Я.Л. предоставил
на подсъдимия А. за участие в търга пари в размер на 15000лв, като срещата се
състояла в близост до УМБАЛ „Св. Г.“*** и парите били предадени „на ръка“ в присъствието на свидетеля Д.. След известно време бил
проведен разговор по телефона между
св. Я.Л. и подсъдимия А., като
последният го информирал, че е спечелил търга, но за да уреди всички документи да се „прехвърли“
имота „на името„ на пострадалия са необходими 10 000 лв. Пострадалият св. Я. Л. отново повярвал и
започнал на части да превежда пари на подсъдимия
по банков път, като 2000лв. от тях му
дал „на ръка“ в гр.П., а последните 2000лв. по нареждане на подсъдимия ги
превел по банков път на
сметка и на
името на св. В.Р. Б.. Свидетелят Я.Л.
искал от подсъдимия нееднократно да
му бъдат предоставени документи, но получавал уклончиви отговорил, които в насока
да не се интересува от нищо, за „да не се развалят нещата“.
В
последствие бил проведен разговор между подсъдимия и пострадалия, в хода, на
който първият обяснил, че е необходимо да се смени статута на имота, за което е
необходимо да се заплати държавна такса в рамер на 30 000лв. Поради
обстоятелството, че св. Л. нямал в наличност такава парична сума, той се
обърнал за съдействие към
негов приятел - св. Р.Д., като му разказал всичко и поискал заем в размер на
15000лв. Последният от своя страна се съгласил да предостави сумата, но при
условие че участва като съдружник при закупуването на имота. През края на месец март - началото на месец април 2008г.
в гр. П. се
провела среща пред сградата на Съдебна палата между подсъдимия, св. Л. и св. Д.. Там пред Съдебната палата в гр. П. пострадалият св. Я.Л. предал парите в размер на 30 000лв. на подсъдимия А.,който отишъл на някъде с чантата с парите.
Подсъдимият се забавил известно време, след което отново се върнал
при двамата свидетели, без чантата с парите,
и им обяснил, че за да се приключат нещата трябвало да отиде до гр. С.. Свидетелите Л. и Д.
решили да последват подсъдимия до гр.С..Пред хотел „Х.“ в гр.С., подсъдимия А.
им казал да изчакат, като той щял да отиде да вземе документацията за заведението.Чакали известно време след което подсъдимият А. отишъл при свидетелите Л. и Д. и им казал, че вече бил сменен статута на имота,бил
изключен от Държавен горски фонд и свидетелят Я.Л. можел да го купува.
Минало известно време, като подсъдимият спрял да се
обажда, а свидетелят Я.Л. разбрал,че е измамен и се обърнал към вуйчо си да му
потърси адвокат за консултация. Свидетелят Я.Л. се срещнал и с подсъдимия А. и настоял да му връща парите.
При това, свидетелят Я.Л. решил да
провери и как са в действителност нещата с недвижимия имот, като от направените
справки разбрал, че статута на имота не е бил
сменян, както и че не е обявяван,
провеждан и печелен търг за заведението. Свидетелят Я.Л. започнал да
настоява,че ще пусне жалба срещу подсъдимия А., като последният тогава, при
среща вече през следващата 2009г.,му върнал сумата от 20 хил. лева.
Едновременно с това подсъдимият А. издал и Запис на заповед от
03.02.2009г. за сумата от 51 хил. лв. в
полза на свидетеля Я.Л., вместо останалите дължими 50 хил. лв., като му обяснил, че разликата от 1000 лева била
затова, че се забавил във връщането на парите. От така
получените пари в размер на 20 хил. лв. св. Я.Л.
върнал на своя познат св. Р.Д. сумата от 15 000лв. Отново се минало време, но подсъдимият А. не връщал
останалите пари, което наложило подаване на жалба от св. Я.Л. ***.
От приложената към делото справка рег. № 66 - 54/23.11.2009г. от
„Министерство на земеделието и храните“ -
Изпълнителна
агенция по горите, се установява, че на
територията на Държавно ловно стопанство- гр.Н. съществува заведение с име „В.“,
разположено на държавен горски фонд, като Държавно ловно стопанство - Н.
стопанисва и управлявава държавния горски фонд и не е упълномощавало Г.А., с ЕГН *********** да извършва
продажба на земята под заведението, както и няма подписан договор, по силата на
който същият да се явява комисионер при сключване на сделка за продажба на
имота.
За да постанови присъдата си съдът прие за безсъмнено
установена именно така описаната фактическа обстановка.
Гореописаната фактическа обстановка се
установи по несъмнен начин от следните, събрани по делото доказателствени
материали - от свидетелските показания
на свидетелите Я.С. Л., Д.И.С., К.Г.Д., Р.Б.Д., М. И. Г., С. И. Л., А.Г.Л., И.И.С., К.Б.А., В.Р. Б.,
депозирани в съдебно заседание, от показанията на свидетеля Л. И.Л., дадени пред съда и от свидетелските
му показания дадени пред съдия по ДП
прочетени на основание чл. 281 ал.1, т. 2 пр. 2 НПК и по този начин надлежно
приобщени към доказателствения материал
по делото, както и от всички
писмени доказателства по делото, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към
доказателствения материал(включително
справки за съдимост, преписи от заповеди
на заповед, справка от „Министерство
на земеделието и храните“ –ИАГ, вносни бележки).
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите Я.С. Л., Д.И.С., К.Г.Д., Р.Б.Д., М. И. Г.,С. И. Л.,
А.Г.Л., И.И.С., К.Б.А., В.Р. Б., Л. И.Л.,
като логични, непротиворечиви и изцяло кореспондиращи с останалия
доказателствен материал по делото и се
позова на тях при постановяване на присъдата
си.
Между свидетелските показания няма съществени
противоречия което да налага отделното им обсъждане.
П.Д.А., която е майка на подсъдимия се възползва от
привилегията на чл.119 от НПК и отказва да свидетелства срещу сина си, поради
което беше заличено процесуалното й качество на свидетел по делото. Тук следва
да се посочи, че такъв свидетел има възможността да се
ползва от гарантирано му от закона право на отказ да свидетелства по чл.119 НПК, като в такъв случай е
недопустимо и да се четат показанията му по
досъдебното производство (аргумент от чл.120 ал.4 от НПК). Това е така, тъй като при всички
положения показания на свидетел, възползвал се
от привилегията по чл.119 НПК, се
изключват от доказателствената съвкупност. Тоест, доколкото се заличи качеството на свидетел по
делото на П.Д.А., то следователно и липсват нейни свидетелски показания, които
да са част от доказателствената
съвкупност и да подлежат на анализ и обсъждане.
Не се кредитират с
доверието на съда лаконичните и с
декларативен характер обяснения на
подсъдимия А., който единствено заявява, че не се признавал за виновен в
извършване на престъплението.Тези обяснения на подсъдимия А. несъмнено са изцяло декларативни по характера
си, тъй като не съдържат никакви конкретни факти и
обстоятелства, че да подлежат на
подробен анализ и оценка от страна на съда, като при това по никакъв
начин тези обяснения не могат да се
противопоставят на достоверните гласни доказателствени средства, а именно на
свидетелските показания на горевизираните свидетели Я.С. Л., Д.И.С., К.Г.Д., Р.Б.Д., М. И. Г., С. И. Л.,
А.Г.Л., И.И.С., К.Б.А., В.Р. Б., Л. И.Л., с които
им свидетелски показания се изнасят конкретни доказателствени факти
относно инкриминираната деятелност, и
въз основа на които се изгражда описаната по- горе фактическа
обстановка.
На следващо място, приетите за недостоверни обяснения на
подсъдимия А. са и изцяло израз на защитна позиция на желанието му да се
оневини, като тук следва да се посочи и двойствената природа на обясненията
на подсъдимия, а именно,че същите са не само гласно доказателствено
средство, но и средство за упражняване
правото на защита.
От наличните по делото достоверни доказателствени материали, събрани и проверени по реда и
със средствата, предвидени в НПК, по безсъмнен начин се установи
осъществяването на деянието, предмет на настоящото наказателно производство,
неговото време, място, механизъм и начин на извършване, както и авторството.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При така установената по категоричен и
несъмнен начин в хода на настоящото производство фактическа обстановка съдът
зае становището, че с деянието си подсъдимият А.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
211 пр.1 и пр. II вр.чл.209 ал.1 вр.чл.29 ал.1 буква
“А“ от
НК, тъй като от края на 2007г. до
началото на месец април 2008г. в гр.П.,
при условията на опасен рецидив- след
като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не
по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, с
цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал у Я.С.Л.
заблуждение и с това му е причинил имотна вреда за сумата от 70 000лв., като измамата е в особено големи размери,
представляваща особено
тежък случай.
Подсъдимият
А. е годен субект на престъплението измама, в което е обвинен, тъй като го
извършил като пълнолетен и в състояние на вменяемост.
От обективна страна, с деянието си подсъдимият А., е
осъществил основния състав на престъплението “измама” по смисъла на
чл.209 ал.1 от НК така, както е посочено по- горе, тъй като в изпълнение свое решение, чрез
действията си, изразяващи се в поемане на
ангажименти, на обещаване с думи, относно обстоятелствата, че ще стартира
процедура и ще смени статута на недвижимия имот- заведението „В.“, заедно със
земята върху която е построено- явяваща се част от Държавен горски фонд; че
имал „негови хора“ в Министерство на горите и
ще има търг за този недвижим имот;
че подсъдимият е спечелил търга;
че свидетелят Я.Л. ще придобие собствеността върху недвижимия имот, по този
начин е създал
(възбудил) и е поддържал у
измамения свидетел Я.Л. невярна
представа относно тези обстоятелства. Именно тази създадена и поддържана от подсъдимия А. невярна
представа у
свидетеля Я.Л., относно посочените по-горе
обстоятелства, е мотивирала
последния, за времето от края на 2007г.-
до началото на м. април 2008г., да извърши актове на фактическо имуществено
разпореждане с намиращите се в неговата
фактическа власт парични суми общо в
размер на 70 хил. лева. Така ако
измаменият свидетел Я.Л. не
е формирал, благодарение действията на подсъдимия, неправилната си представа,то не би се и разпоредил с посочения имуществен
предмет, намиращ се в неговата
фактическа власт, а именно с
паричната сума общо в размер на 70 хил.
лв.А в резултат
на имущественото
разпореждане, мотивирано от създадената и
поддържана невярна
представа у измамения
свидетел Я.Л., същият
е претърпял имотна вреда в размер на престираната от него парична сума общо
в размер на 70 хил. лева. Иначе казано, тази
имотна вреда е пряка и непосредствена последица от имущественото разпореждане,
осъществено от измамения свидетел, а
разпореждането пък е в резултат от формираната и
поддържана, благодарение действията на подсъдимия, неправилна представа относно визираните по - горе обстоятелства.Тоест, е
налице пряка причинна връзка между деянието на подсъдимия и настъпилия
вредоносен резултат.
И така,инкриминираното поведение на подсъдимия А. е
довело до формирани и поддържани трайни
неистинни представи за действителността у свидетеля Я.Л.
и го мотивирало да извърши актове
на разпореждане общо със
сумата от 70 хил. лева,
последица от които е
причинената му имотна вреда в особено големи размери.
Подс.А. е осъществил измамата при условията на опасен рецидив
по смисъла на чл.29, ал.1, буква “а”
от НК. Това е така понеже инкриминираната деятелност, предмет на настоящото дело, я е довършил
през началото на м. април 2008г., след като вече е бил осъждан по НОХД
№ 19/2008г. на 19 н. с. по описа на ПРС, с присъда №57/29.02.2008г.,влязла в законна сила от 18.03.2008г., за тежко умишлено престъпление
по чл. 210, ал.5
вр. с чл.
209 ал.1 от НК на лишаване от свобода не по-малко от една година, а именно му е наложено наказание една
година и десет месеца лишаване от свобода, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, а
е бил определен първоначален общ
режим за изтърпяването му. Тоест е осъществен
квалифицирания състав на чл.211, предложение първо, от НК.
Измамата е в особено големи размери и
кумулативно с това представлява особено тежък случай респективно е налице
квалифицирания състав на чл. 211, предложение второ, от НК.
Така, размерът на причинената имотна
вреда от 70 хил. лева отговаря на
критерия особено големи размери, тъй като надхвърля, при това значително, 140
минимални работни заплати за страната към времето на осъществяване на
инкриминираната деятелност. Съгласно Тълкувателно
решение № 1/
30.10.1998 г., ВКС по тълк. н. д.№1/98 г., ОСНК, „при определяне квалифицираните
признаци „големи размери“ и „особено големи размери“ за различните видове
престъпления, ако друго не е посочено в закона, критерият е паричната
равностойност на предмета на престъплението, която надхвърля седемдесет,
съответно сто и четиридесет пъти установената в страната минимална работна
заплата“.
Съгласно легалната дефиниция по чл. 93 т.8 НК „Особено
тежък случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на
настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива
изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца“.
Настоящата измама
е особено тежък случай, с оглед на механизма на извършването й, сравнително не
малкия период на осъществяването й, сочещ на проявена упорита престъпна воля
от подсъдимия, предвид изключително
сериозния размер на причинената имуществена вреда, която значително надхвърля
минимално нужните 140 минимални работни заплати за страната (за да са налице
особено големи размери),а също така и с оглед обстоятелството, че предходното
осъждане на подсъдимият А. е отново за
измама, което сочи на склонност и приоритетност в престъпната му дейност да
извършва именно такива престъпления
против собствеността - измами, каквото е и настоящото престъпно посегателство.
От субективна страна деянието е
извършено от подсъдимия А. умишлено, при
форма на вина пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е желаел
настъпването им. От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл и с
користната цел да набави за себе си имотна облага.
Предвиждал е, че с действията си ще въздейства по такъв начин върху съзнанието
на измамения свидетел, че у последния ще
възникнат трайни неправилни
представи, които ще го мотивират да извърши актове на фактическо имуществено разпореждане, както и че това ще се отрази
неблагоприятно върху неговото имущество. Подсъдимият А. е съзнавал неизбежността на
този резултат, но е целял имотната облага за себе си.
Относно наличието на прекия умисъл при осъществяване на
инкриминираната деятелност, съдът отчита, че подсъдимият А. реално не е
предприел действия по изпълнение на поетите от него ангажименти и обещания към
измамения пострадал, като и още изначално не е имал никакво намерение да ги
изпълнява, които обстоятелства са били пределно ясно съзнавани от него,
тъй като действия по смяна на статута на
имота, който бил към Държавен горски
фонд,не били предприети, в действителност търг за недвижимия имот не бил
обявяван, провеждан и „спечелван“ от подсъдимия.
По тези съображения и съдът призна
подсъдимия А. за виновен в извършване на
престъплението по чл. 211,
пр.1 и пр. 2 вр. чл.209 ал.1, вр.чл.29 ал.1 буква “а“ от НК, за което е бил обвинен от РП П..
Причините за извършване на престъплението са
незачитане на личната собственост и установените правила и норми за нейното
опазване, на правата
и интересите на другите граждани, трайно установените престъпни навици у подсъдимия.
ПО НАКАЗАНИЕТО
Санкцията на чл.211 от НК предвижда за
извършеното от подсъдимия А. престъпно посегателство наказание от
ТРИ до ДЕСЕТ години лишаване от
свобода, като е предвидена и възможност за налагане и на конфискация до ½ от имуществото на
виновния. В тези предели, след преценка на всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, както и на тяхната тежест, с целите по чл. 36 от НК се определи наказанието на подсъдимия при условията на чл. 54 от НК, а именно
ЧЕТИРИ години лишаване от
свобода.
При
индивидуализиране на наказанието на подсъдимия като отегчаващо отговорността обстоятелство
на първо място се отчете завишената степен на обществена опасност на
конкретната деятелност обусловена от това, че е налице едновременно наличие на
две квалифициращи обстоятелства. Така
измамата е и опасен рецидив, и в особено големи размери, представляваща
особено тежък случай, докато за отговорността
по чл.211 НК е достатъчно наличието и само на едно от посочените две
квалифициращи обстоятелства. От друга страна завишената степен на обществена
опасност на инкриминираната деятелност, по така изложените съображения, сочи на
завишена степен на обществена опасност
на личността на подсъдимия. А това е така, понеже деецът винаги най-добре се
охарактеризира като личност именно чрез
инкриминираната си деятелност. Отчете се
като отегчаващо вината обстоятелство и това, че осъжданията на
подсъдимия са все за измами, което сочи на трайност и приоритетност в неговата
престъпна дейност да извършва такива престъпни посегателства, каквото е и
настоящата измама. Като смекчаващо вината обстоятелство се отчете факта на доброволното
възстановяване на част от причинената имотна вреда, а именно връщането на
пострадалия свидетел Я.Л. на сумата от 20 хил. лева.
Според преценката на съда именно това наказание ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА се явява
съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца, изпълняващо
целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, поради което е
справедливо.
Налице са законови пречки за прилагане института на
условното осъждане по смисъла на чл.66 ал.1 НК, с оглед размера на наложеното с
настоящата присъда наказание /четири години лишаване от свобода/. Също така решаващият състав намира, че целите на наказанието, визирани в нормата на чл. 36 НК, а именно на
генералната и индивидуалната
превенция, не могат да бъдат постигнати с прилагане на условното
осъждане. Съдът отчита, че конкретно извършеното от подсъдимия деяние е
с завишена степен на обществена опасност
и в тази насока при едно условно
осъждане за подобно тежко престъпно посегателство срещу собствеността, не би
могло по никакъв начин да се въздейства възпитателно и
предупредително-възпиращо особено спрямо
тези лабилни членове на обществото,
склонни да извършват подобни деяния. Поначало “приложението
на условно осъждане спрямо извършителите на най-тежките престъпления е трудно
съвместимо с идеята, вложена в института“ /Решение
№ 277 от 23.10.2002 г. на ВКС по н. д. № 28/2002 г., I н. о./. Решаващият
състав счете, че за да се предизвикат съответни положителни промени в
съзнанието на подсъдимия, за да се
превъзпита той към спазване на законите и добрите нрави, както и за да се постигнат целите на генералната
превенция е наложително да изтърпи ефективно наказанието си.
Ето защо и на основание чл. 60 ал.1,
вр. чл. 61 т.2 ЗИНЗС съдът
постанови така определеното и наложено на подсъдимия А. наказание от ЧЕТИРИ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА да бъде
изтърпяно при първоначален СТРОГ РЕЖИМ в
Затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
По делото няма веществени доказателства по които съдът да
дължи произнасяне.
По
изложените мотиви съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
Секретар: В.И.