РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. Пловдив, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Стефани К. Черешарова
като разгледа докладваното от Деница Ц. Стойнова Наказателно дело за
възобновяване № 20225000600478 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. ХХХІІІ от НПК – чл. 420, ал. 2, вр. чл. 419 ал.1,
изр.1 - ро вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
Образувано е по искане на осъдената Р. Х. Д., депозирано чрез изрично
упълномощен от нея защитник, за възобновяване на ВНОХД № 148/2022 г. по описа на
Окръжен съд – Пазарджик. В искането се навеждат доводи за наличието на касационни
основания по чл.348 ал.1, т.1 и т.2 от НПК – съществени нарушения на процесуалния и
материалния закон. Прави се искане, след възобновяване на производството, делото да
се върне за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.
В съдебно заседание искането се поддържа по изложените в него съображения,
които се доразвиват в пледоариите.
Прокурорът от Апелативна прокуратура - Пловдив излага становище, че
искането е неоснователно и моли да се остави без уважение.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като провери данните по делото,
съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си,
1
намери за установено следното:
Искането за възобновяване е направено в законния шестмесечен срок от
процесуално легитимирана по смисъла на чл.420, ал.2 от НПК страна, отправено е до
компетентен съд по смисъла на чл.424 от НПК, в него се съдържат доводи в подкрепа
на заявените основания по чл. 422 ал. 1 т. 5, вр. чл. 348 ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Предмет
на искането е съдебен акт, който не е проверен по касационен ред, т.е. акт от кръга на
визираните в чл.419, ал.1, изр. 1 – во от НПК, поради което същото е процесуално
ДОПУСТИМО, но разгледано по съществото си, в контекста на очертаната в него
аргументации е ОСНОВАТЕЛНО.
С присъда, постановена по НОХД №69/2021г. по описа на РС – Панагюрище, Р.
Д. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл.172б, ал.1 от НК, за
което при условията на чл. 55 от НК е осъдена на „Пробация“, при съвкупност от двете
задължителни пробационни мерки, всяка за срок от 1 година.
Съдебният акт е бил предмет на въззивен контрол и придобил стабилитет с
обявяване на Решение № 59/23.05.2022г., постановено по ВНОХД № 148/2022г. по
описа на Окръжен съд - Пазарджик, с което присъдата е потвърдена изцяло.
Дължи се на първо място отговор на оплакванията за допуснати от окръжния
съд съществени процесуални нарушения, в който контекст се констатира нарушение от
категорията на „абсолютните“ по смисъла на чл.348, ал.3, т.2, пр.1 – во вр. с чл.305,
ал.3 и чл.339, ал.2 от НПК, което е достатъчно основание за възобновяване на ВНОХД
№ 148/2022г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик .
Прочитът на материалите по делото показва, че с депозираната въззивна жалба,
както и в пледоариите пред окръжния съд, от защитата на осъдената Р. Д. са били
наведени множество оплаквания срещу постановената от РС – Панагюрище присъда.
Изразено е несъгласие с виждането на районния съд относно: процесуалната годност
на протокола за оглед на местопроизшествие и извършеното с него изземване на вещи;
относно процесуалната годност на свидетелските показания на К. и Б.; относно
необосноваността и неправилността на изготвената в досъдебната фаза на процеса
оценъчна експертиза; относно субективната съставомерност на деянието и неговата
маловажност по смисъла на чл.9, ал.2 от НК. Наведени са и доводи за нарушения при
опаковането и съхраняването на иззетите вещи, за незаконосъобразни и извършени в
нарушение на чл.130 от НПК поправки в протокола за оглед, за липса на анализ на
обясненията на подс. Д. от страна на районния съд.
Окръжният съд е дължал ясен, обстоен и конкретен отговор по всички тези
възражения, дължал е собствен анализ на доказателствената съвкупност, а и собствени
правни изводи. И вместо да изпълни задълженията си за пълен и всестранен въззивен
контрол, е допуснал нарушение на процесуалните норми, като изготвения съдебен акт
не отговаря на предписанията на чл. 339, ал. 2 от НПК, който поставя определен
2
стандарт на въззивното решение, като форма и съдържание. При постановяване на
съдебния акт в обсега на възложените задължения на въззивния съд е да посочи
причините, поради които не приема за основателни доводите и оплакванията,
изложени в жалбата /протеста/ срещу първоинстанционната присъда. Дори и напълно
да се солидаризира с изложената от първостепенния съд фактическа обстановка и
мотивировката във връзка с предмета на доказване по смисъла на чл.102 от НПК,
въззивният съд дължи самостоятелен анализ за доказателствената съвкупност, както и
отговор на конкретно наведените от подсъдимото лице оплаквания. Прегледът на
съдържанието на въззивното решение сочи на категоричен извод, че тези задължения
не са спазени. В решението дословно е възпроизведена фактологията, изложена в
мотивите към постановената присъда, с текстово пресъздаване на оценката на
доказателствените източници на районния съд. Използвани са бланкетни фрази, като в
мотивите не се открива нито дума във връзка с оплакванията за процесуална негодност
на гласните доказателства – показанията на К. и Б., както и във връзка със заявените
нарушения при опаковането и съхраняването на иззетите вещи, за поправките в
протокола за оглед, за липсата на анализ на обясненията на подс. Д. от първостепенния
съд. Впрочем, по тези възражения не е взето отношение и от районния съд, което в
още по-голяма степен е задължавало окръжния съд да попълни празнотите в мотивите
на първата инстанция, което съобразно правомощията си на съд по фактите и правото е
могъл да стори.
Логическа последица от визираното несъблюдаване на нормата на чл. 339, ал.2
от НПК при постановяване на съдебния акт е и възникналото съмнения в осъденото
лице за повърхностен подход при разглеждане на казуса. Не е спазен стандарта,
залегнал в чл. 6, т. 1 от КЗПЧОС, намерил своето отражение в константната практика
на Европейския съд по правата на човека за това, че съдът трябва да излага с
достатъчна яснота и изчерпателност мотивите в решенията си, а липсата на
съображения ограничава справедливостта в процеса.
Направената констатация прави безпредметно произнасянето по съществото на
другите, очертани с искането за възобновяване оплаквания, а делото следва да се върне
на въззивната инстанция, където е допуснато констатираното процесуално нарушение,
за разглеждане от друг състав, който да извърши нов самостоятелен анализ на
доказателствената съвкупност и да даде всеобхватен отговор на оплакванията на
осъденото лице.
Ето защо и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал.
1, т. 2 и ал. 3, т.2 пр. 1 - во от НПК, ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД
РЕШИ:
3
ВЪЗОБНОВЯВА ВНОХД № 148/2022г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик.
ОТМЕНЯ постановеното по посоченото дело Решение № 59/23.05.2022г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4