Р Е Ш Е Н И Е №
129
Гр.Сливница, 10.04.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД СЛИВНИЦА, V
състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди
и двадесета година в състав:
Районен
съдия: МАРИАНА МАРКОВА
при участието на секретаря Галина
Владимирова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 351 по описа за
2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят „ЧЕЗ
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД София, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1309, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе, № 159, БенчМарк
Бизнес център, представлявано Томаш Пецка и Стефан Апостолов, чрез юрк. Иванова,
обжалва наказателно постановление № СФ-35-ДНСК-44/22.04.2019 г. издадено от заместник
началник на ДНСК, с което за нарушение на чл. 237, ал. 1, т.1 от ЗУТ, на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв.
Поддържа се в жалбата, че
наказателното постановление е незаконосъобразно, издадено от некомпетентен
орган, в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на
процесуалните правила и е необосновано. На
първо място е посочено, че заместник – началникът на ДНСК не е сред изброените
в чл.239, ал.1, т.2 от ЗУТ лица, които са компетентни да издават наказателни
постановления по този закон. Дружеството жалбоподател оспорва възприетата от актосъставителя и от
АНО фактическа обстановка с твърдения за наличието на
авария и множество сигнали за лошо качество на напрежението на мрежата,
захранваща клиенти от с. Гурмазово. Твърди се, че е изпратена аварийна група на
място, за отстраняване на аварията, при което е направено всичко възможно да се
възстанови захранването. Изтъква се, че са извършени замервания с
лабораторна кола, но поради разположените в разрез със съществуващите в полза
на дружеството сервитутни права постройки, не е било възможно намирането и
отстраняването на аварията по съществуващото трасе. Поддържа се, че
единствената техническа възможност за своевременно и безопасно възстановяване
на електричеството на прекъснатите абонати е била чрез изграждане на описаната
в атакуваното НП мрежа ниско напрежение. На последно място жалбоподателят
посочва, че АНО не е обсъдил възможността за приложението на чл.28 ЗАНН. При тези
съображения моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено.
В съдебно заседание
жалбоподателят не се представлява. Пълномощникът на жалбоподателя юрк. Иванова
е представила молба, в които заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея аргументи.
Административнонаказващият
орган – ДНСК се представлява от юрисконсулт Петкова, която оспорва жалбата като
неоснователна и излага съображения за законосъобразност на обжалваното НП с
искане то да бъде потвърдено. Изтъква, че фактите,
отразени в констативния протокол - относно характеристиките на строежа,
местоположението му, времето на извършване на строежа, кой е изпълнител на
незаконния строеж - не се оспорват от жалбоподателя, а единствените аргументи,
които се противопоставят са свързани с твърдение за наличие на аварийно събитие
и със задължението на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД да осигури своевременно
електрозахранване. Пълномощникът на въззиваемата страна посочва, че в
периода между подаването на сигнала и извършването на проверката е минал почти
един месец, в който строежът не е премахнат, а и физическите белези сочат, че е
извършен през 2018 г., което опровергава
твърденията на жалбоподателя за аварийно изграждане на съоръженията.
Въззиваемата страна изтъква, че в НП е обсъдена възможността за приложението на
чл.28 от ЗАНН. При тези съображения моли обжалваното НП да бъде потвърдено като
законосъобразно и правилно.
Съдът, като взе предвид
доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
На 04.10.2018 г. в с. Гурмазово, община Божурище
била извършена проверка от комисия, назначена със заповед за кмета на община
Божурище и представители на ДНСК – св. С.С. на длъжност старши инспектор и Т.П.
на длъжност главен инспектор в РОНСК – София област, по повод подаден на
21.09.2018 г. сигнал за поставен в частен имот електрически стълб без
съгласието на собственика. В хода на проверката поверяващите констатирали, че е
извършен строеж ІІІ-та категория, представляващ 5 стоманобетонни стълба, три от
които се намирали в имоти на граждани и два в уличната регулация. На петте
стълба била окачена кабелна линия, изпълнена от четирижилен усукан изолиран
проводник, с начало от съществуващ стоманобетонен стълб в имот УПИ ХVІ – за
трафопост, в кв. 2 по плана на селото, пресича път с о.т.100 – о.т. 101,
преминаващ през УПИ І-3, УПИ ІІ – 3, УПИ ІІІ – 3, кв. 35 по плана на селото и
продължаващ по улица с о.т. 98 – о.т. 96а, с приблизителна дължина на цялото
трасе 165 м. Установено е, че кабелната линия не е свързана към
електрозахранващата мрежа. След проверката на място била извършена документна
проверка в община Божурище, при която било констатирано, че за така изградения
строеж няма издадено разрешение и не е одобряван инвестиционен проект, поради което
е прието, че същият представлява незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2,
т.2 ЗУТ. Резултатите от проверката били отразени в констативен протокол от
04.10.2018 г. За установеното нарушение бил съставен АУАН № СФ – 35 от
20.12.2018 г., връчен на надлежен представител на жалбоподателя „ЧЕЗ Разпределение България“ АД.
В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН дружеството
жалбоподател, депозирало и писмено възражение срещу АУАН.
Въз
основа на съставения АУАН, заместник – началникът на ДНСК е издал наказателно постановление № СФ-35-ДНСК-44/22.04.2019 г.,
с което на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД била наложена имуществена санкция в
размер на 5 000 лева за нарушение по чл. 237, ал.1, т.1 от ЗУТ.
В
съдебно заседание в качеството на свидетел е разпитан актосъставителят – С.С.,
който поддържа отразените в АУАН фактически констатации. Свидетелят сочи, че
заедно със служители на бощина Божурище е извършил проверка на място,
продължила впоследствие и като документна в общината, при която е констатирал,
че за изпълнения от дружеството жалбоподател строеж на 5 стоманобетонни стълба, върху
които била окачена кабелна линия от
четирижилен усукан изолиран проводник, не е имало одобрен инвестиционен проект
и строително разрешение.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
показанията на свидетелите С. и П., и от приобщените по делото писмени
материали. При направения анализ и оценка на събраните гласни доказателства,
съдържащи се в показанията на разпитаните свидетели, съдът приема същите за
достоверни, тъй като в тях не са налице противоречия, същите са последователни,
кореспондират с писмените доказателства по делото и потвърждават отразените в
АУАН и НП фактически констатации, поради което за съда не е налице основание да
ги подлага на съмнение, поради евентуална заинтересованост на свидетелите.
Поради това съдът ги кредитира изцяло.
При така установеното от
фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
По допустимостта на
жалбата.
Жалбата е подадена в срок от лице посочено в обжалваното постановление,
като нарушител, т.е. от лице което има правен интерес да обжалва в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
От
събраните по делото доказателства се установява, че „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
БЪЛГАРИЯ” АД е нарушило разпоредбите на чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 ЗУТ, с
което е осъществило фактическия състав на чл. 237, ал.1, т.1 от ЗЕ, за което е
санкционирано - за извършване на
строителни дейности – изградена въздушна мрежа ниско напрежение, поради
възникнало аварийно събитие, без да притежава одобрен инвестиционен проект и
без разрешение за строеж.
Съгласно чл.225,
ал.2, т.2 ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без
одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. В НП е прието,
че строежът е незаконен, защото е извършен в нарушение на чл.137,
ал.3 и чл.148, ал.1 ЗУТ. Нормата на чл.137, ал.3 ЗУТ е
категорична, че строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на
подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при
условията и по реда на този закон. Нормата на чл.148,
ал.1 ЗУТ гласи, че строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно
този закон.
Съдът, въз основа на събраните доказателства, приема за безспорно
установено, че въпросният строеж представлява незаконен такъв и че е изпълнен
без строителни книжа. Това обстоятелство, че строежът е изпълнен без каквито и
да било строителни книжа не се оспорва от дружеството - жалбоподател и че се използва,
а се навеждат доводи, че въпросният строеж - въздушна мрежа за ел. захранване
ниско напрежение, представляващ четирижилен проводник, окачен върху пет нови
стоманобетонни стълба, непредвиден в проект, започващ от съществуващ стълб в
УПИ ХVІ – за трафопост, кв.2, с. Гурмазоаво, е изграден аварийно, при наличие
на изключителна спешност, за да бъде осигурено незабавно възстановяване на
електрозахранването на съществуващи обекти на клиенти и недопускане на условия
на продължително оставяне без електрозахранване на тези обекти. Правилно АНО е
счел тези доводи за аварийност и неотложност на извършване на въпросния строеж
за неоснователни, тъй като не са представени доказателства за настъпило
аварийно събитие, регистрирано в информационната система на електропреносното
дружество и изискващо извършването на действия при условията на спешност и
неотложност, а проверката е по сигнал на жител на населеното място, подаден на
21.09.2018 г., в който е отразено, че проводникът е забелязан на 01.09.2018 г.,
а процесният незаконен строеж е изпълнен през периода 2018 г. - 05.10.2018 г.
Съдът споделя мотивите на АНО, че извършването на процесния незаконен строеж -
изграждане на мрежа ниско напрежение в случая не може да се обвърже с
изискването за бързо възстановяване на авария. В тази връзка настоящият съдебен
състав намира за неоснователни твърденията, изложени в жалбата, че процесният
незаконен строеж е изпълнен при спешност и необходимост от незабавно
възстановяване на електрозахранването на клиентите. Отделно от това е
необходимо да бъде посочено, че жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че е
реализирал строежа без каквито и да било строителни книжа.
Дружеството-жалбоподател не оспорва, че строежът представлява незаконен такъв
по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ, като извършен в нарушение на чл.137, ал.3 и чл.148,
ал.1 ЗУТ.
Административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана в качеството му на юридическо лице
при условията на чл. 83, ал.1 от ЗАНН - за неизпълнение на
задължение към държавата или общината при осъществяване на дейността му, като
тази отговорност е обективна и безвиновна.
След
като правилно е квалифицирал нарушението, административнонаказващият орган
правилно е приложил санкционната част от нормата на чл. 237, ал.1, от ЗУТ /ред.ДВ бр.54/2012
г., действаща към датата на нарушението/, и съобразявайки чл. 27 от ЗАНН, е наложил имуществена
санкция в минималния законов размер от 5 000 /пет хиляди/ лева.
Съдът констатира, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да го опорочават и да представляват формални
предпоставки за отмяна на наказателното постановление. Както АУАН, така и НП са
издадени от компетентни органи, по реда и във формата, предписани в закона и в
предвидените в чл.34 ЗАНН срокове, в същите подробно и точно е
индивидуализиран както нарушителят, така и самото нарушение с всички негови
съставомерни признаци, обстоятелствата, при които е извършено, като правилно е
посочена и съответстващата му правна квалификация и приложимата санкционна
разпоредба.
Атакуваното НП е
издадено от компетентен орган предвид заповед № РД-13-110/12.04.2018 г. на
началника на ДНСК за делегиране на правомощия на заместник - началника на ДНСК,
включително за налагане на имуществени
санкции за всички категории строежи (т.12). Съдът приема за безспорно
установено, че обжалваното НП е издадено от материално и териториално
компетентен орган, на който изрично са възложени правомощия по издаване на
такива актове. То съдържа законоустановените в чл. 57
от ЗАНН реквизити, налице е съответствие между описаната фактическа
обстановка и съответната правна квалификация.
Анализирайки събраните в хода на производството доказателства настоящият
съдебен състав счита, че при издаването на НП са спазени материалните и процесуалните
правила, съдържащи се в ЗУТ и ЗАНН. Обжалваното
НП е издадено при спазване на предвидената процедура, след съставяне на
констативен протокол и АУАН от компетентни служители на ДНСК, посочени в
нормата на чл.238, ал.2, т.2 ЗУТ и след извършена проверка на място, като в
констативния протокол и АУАН са посочени всички факти и обстоятелства,
установени при проверката, описан е самият строеж, посочено е точното му
местонахождение, посочен е възложителят и изпълнителят на строежа, както и
нарушените норми. Така съставеният АУАН е връчен на жалбоподателя, като му е
гарантирана възможността да реализира в пълен обем правото си на защита.
Не
е налице твърдяното нарушение на чл. 52, ал.4 от ЗАНН. Дружеството
жалбоподател е упражнило правото си по чл. 44, ал.1 от ЗАНН да подаде писмени
възражения срещу съставения АУАН, които са обсъдени в обстоятелствената част на
издаденото наказателно постановление след проверка на акта за неговата
законосъобразност и обоснованост, преценени са събраните доказателства, поради
което е спазено разписаното в чл. 52, ал.4 от ЗАНН изискване, още повече,
че административнонаказващият орган се е позовал на разпоредбата на чл. 53, ал.2 от ЗАНН, приемайки за
безспорно установени извършеното нарушение и неговия автор.
Настоящият съдебен състав намира,
че, както в акта, така и в обжалваното постановление правилно и точно е
направена квалификацията на извършеното нарушение. От формална страна
издадените актове отговарят на изискванията на чл. 42 и съответно чл. 57 от ЗАНН.
При
издаване на АУАН и НП са спазени изискванията на чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН да се опише точно
и пълно нарушението, датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено.
Настоящият съдебен
състав, не споделя доводите, изложени в жалбата за наличие на основание за
приложение на чл.28 от ЗАНН, касаеща маловажност на деянието. Съдът счита, че
извършеното нарушение не представлява маловажен случай и правилно наказващият
орган е приел, че не са налице основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно
посочената норма за маловажни случаи на административни нарушения наказващият
орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. В ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието
„маловажен случай”, но предвид препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, следва да
намери приложение дефиницията, дадена в чл.93, т.9 от НК, а именно маловажен
случай е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата на вредни
последици или незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на деяния от съответния вид. Настоящият случай не
разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от този вид. Освен това за съставомерността на нарушението
не е необходимо да има настъпили вреди, за да се приеме това за предпоставка за
приложението на чл.28 от ЗАНН. С извършеното нарушение са засегнати съществено
принципите и целите уреждащи обществените отношения, свързани с
безопасното изграждане и функциониране на строежите съобразно предвидените в
ЗУТ административни процедури за одобряване на инвестиционни проекти и поетапното
разрешаване на строителството. Значимостта на защитените от ЗУТ обществени
отношения, регулиращи строителството, е довела до предвиждане на по-тежки
санкции за нарушенията, с които те се засягат, в сравнение с обичайните случаи
на административни нарушения, поради което тези нарушения не могат да бъдат
приети за „маловажни”.
След
като съдът прие, че административнонаказващият орган е приложил правилно
материалния и процесуалния закон, обжалваното наказателно постановление на заместник
началника на ДНСК следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
С оглед на горното и на
основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № СФ-35-ДНСК-44/22.04.2019
г. издадено от заместник началник на ДНСК, с което за нарушение на чл. 237, ал.
1, т.1 от ЗУТ, на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД София, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1309, р-н Младост, бул. „Цариградско
шосе, № 159, БенчМарк Бизнес център, представлявано Томаш Пецка и Стефан Апостолов
е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 (пет хиляди) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд – София
област в 14-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.