РЕШЕНИЕ
№ 260939/29.10.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесети и седми юли две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при
участието на секретаря Ани Динкова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 19398 по описа
на съда за 2019
г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от „Ю.т.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, офис 1 срещу
„Г.к.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:*** иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК за
приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 1206,36 лв. – останала
неплатена част от цената за извършените от ищеца деконт, митническо
представителство за задействане режима на транзит на контейнери * и *, демюрейджи и съхранение на тези контейнери, за които услуги е издадена
фактура № * г. на стойност 12445,68 лв. с ДДС, от която доброволно са
платени 11239,32 лв., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 18.10.2019 г. до пълно изплащане на задължението,
за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №* г. на ВРС.
Ищцовото
дружество „Ю.т.“ ЕООД излага, чрез адв. Д. Ст.,
че за процесните суми в негова полза е издадена заповед за изпълнение. В
законовия срок длъжникът възразил, поради което за ищеца се породил правният
интерес да предяви исковете. Твърди
още, че страните са в търговски отношения във връзка с които се възложило от
ответника на ищеца да извърши дейности по деконт, митническо представителство
за задействането на режима на транзит на контейнери * и *, демюрейджи и
съхранение на тези контейнери, което ищцовото дружество извършило надлежно.
Срещу извършеното следвало да се заплати на ищеца възнаграждение с включени
такси и разходи. В о.с.з. допълва, че е бил страна
по морския транспорт на контейнерите, които пристигнали от Китай на пристанище Варна-Запад с дестинация Полша и за да освободи контейнерите от
пристанището е бил длъжен да заплати на линейния оператор „Т. С.“ съответните суми, което е сторил с две фактури от 17.07.2019 г. Сочи, че контейнерите са
освободени на 19.07.2019 г., след което превозът им по суша към Полша бил
ангажимент на оветника. За
крайната цена била издадена фактура № * г.
на обща стойност 12445,68 лв. с ДДС,
от която доброволно били платени 11239,32 лв.
Но останалата част – процесните 1206,36 лв.
– останали неплатени. Поради това и с оглед твърдяната изискуемост се
претендира последната сума по делото, както и съдебни разноски в процеса.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Г.к.“ ООД е депозирал чрез адв. М.С. писмен отговор на исковата молба, с който не оспорва твърдяното от ищеца правоотношение и изправността му
по осъществяване на деконт и на митническото представителство за задействане на
режима на транзит на контейнери * и *, за което е направил и плащането от 11239,32 лв.
Оспорва обаче да дължи процесните 1206,36 лв., защото ищецът не е осъществил
нито съхранение, нито демюрейдж на контейнерите, които били извършени от трето
лице „Т. С.“. Освен това претендираните от ищеца цени за последните услуги били силно
завишени, а ищецът е отказал и цените за съхранение и демюрейдж да се платят от
ответника директно на третото лице. Поради това и ответникът изискал от ищеца
да издаде кредитно известие към фактура № * г. точно за спорните 1206,36 лв. Твърди, че на ищеца се следвало плащане
само на това, което реално е извършил и то възлизало на платените 11239,32 лв. В
о.с.з. не оспорва, че ищецът е платил таксите към „Т. С.“. Моли да се отхвърли иска и да му се присъдят
съдебни разноски.
В
проведеното открито съдебно заседание страните поддържат изразените позиции по
спора чрез процесуаните си представители.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства,
по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното
от фактическа страна и формулира следните изводи от правна страна:
В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и
главно доказване: 1) валидно възникнало облигационно правоотношение между ищеца
и ответника; 2) своята изправност за всичките си задължения
по него (в т.ч. изрично оспорените съхранение и демюрейдж на контейнерите); 3) твърдяното
получаване на само част от уговорената цена за дейностите по правоотношението; 4) размера
на вземането си.
В случая е обявено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните по делото, че са били страни по търговски
отношения във връзка с възлагане от ответника на ищеца да извърши деконт и
митническо представителство за задействането на режима на транзит на контейнери
* и * при транзитния транспорт на два контейнера от Китай за Полша през
пристанище Варна-Запад. Валидното възникване между страните на договор с посочения
предмет се установява и от издадената от ищеца фактура № * г. на обща стойност 12445,68 лв. с ДДС, в която като основание
за претендиране на сумата от 1806,82 лв. по първата от общо двете облагаеми
доставки отразени във фактурата, са посочени именно визираните услуги деконт и
митническо представителство за контейнери с идентификационни номера идентични на
процесните.
Спорно по делото обаче е обстоятелството дали страните по делото са били
във валидни договорни отношения и по предоставянето на другите услуги
фактурирани от ищеца на 22.07.2019 г., а именно по съхранение и демюрейдж на
контейнерите * и * срещу уговорена обща цена от 8564,58 лв. без ДДС.
Последното съдът намира за установено от неоспореното заключение на вещото
лице по назначената ССчЕ, което съдът намира за пълно, компетентно и обективно
и което установява, че ответникът е осчетоводил фактурата и се е ползвал от
правото си на данъчен кредит, чиито размер е определен върху сбора на всички съдържащи
се в нея облагаеми доставки, включително за извършени услуги по демюрейдж и
съхранение на контейнерите.
В тази връзка съдебната практика е константна, че отразяването на фактурата
в счетоводството на търговеца, включването ѝ в дневника за
покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата съгласно
ЗДДС представлява недвусмислено признание на задължението по фактурата и
доказва неговото съществуване.
До извод за противното не води и разменената между страните оналайн
кореспондения водена в периода 11.06.2019 г. – 25.07.2020 г.(л. 25 - 39),
неоспорена в срока на чл. 301 от ТЗ, от
която е видно, че на 24.07.2019 г. представител на ответното дружество е уведомило
ищеца, че с имейла до него от 15.07 единствено е поискал като услуга последния
да му посочи локалните такси дължими за контейнерите. Дори и този ход на
преддоговорните отношения между страните да отговаря на обективната
действителност и да сочи, че на 24.07.2019 г. ответникът се е противопоставил
на офертата на ищеца за съхранение и демюрейдж на контейнерите * и *, то с осчетоводяването на фактурата № * г. и ползването на данъчен кредит по нея ищецът по конклудентен път, но
неотменимо и недвусмислено е волеизявил съгласие за възникване на
облигационната връзка между страните с твърдения от ищеца предмет, при съществени
елементи фиксирани в отношенията между търговците именно посредством реквизитите
на фактурата, сочещи, че цената на тези услуги е 8564,58 лв. без ДДС.
Че ответникът е договорил с ищеца последният да извърши срещу заплащане и услуги
по съхранение и демюрейдж за процесните контейнери съдът намира за установено
от безспорния по делото факт, че на 16.08.2019 г. ответникът е извършил плащане
по фактурата от 22.07.2019 г. в размер на 11239,32 лв. Последният надхвърля
близо шест пъти договорения самостоятелен размер на задължението за деконт и митническо
представителство за 1806,82 лв. без ДДС. При това положение е очевидно, че
погашението извършено от търговеца обхваща всички фактурирани задължения от
ищеца, с което ответникът отново по конклудентен път е признал извънсъдебно
неизгодния за него факт за наличието на неформално договорно правоотношение
между страните по предоставянето от ищеца и на услуги по съхранение и демюрейдж.
Поради това ирелевантно за крайния извод на съда се явявя възражението на ответника,
че дейностите по съхранение и демюрейдж са били извършени от трето дружество,
доколкото ищецът не е спорил, че е заплатил таксите към линейния оператор „Т. С.“ ЕООД, а че е сторил
това именно в изпълнение на поетите задължения по облигационата връзка с
ответника, наличието на която съдът намира за установено от доказателствата по
делото.
В обобщение на горното съдът намира за доказано, че между търговците е
възникнала валидна облигационна връзка по силата, на която ответникът е
възложил на ищеца съхранение и демюрейдж на контейнери * и * срещу сумата 8564,58 лв. без ДДС. Поради това отчитайки общата стойност на
фактурата от 12445,68 лв. с ДДС и частичното плащане по нея от общо 11239,32 лв.,
се формира неизплатен остатък от 1206,36 лв. с ДДС дължимата от ответника,
поради което предявения от ищеца иск за тази сума следва да се уважи изцяло.
Предвид изхода на спора, на ищеца следва да бъдат присъдени поисканите и
доказани разноски възлизащи на 583,00 лв. за исковото производство (378,00 лв. адв.
възнаграждение и 25,00 лв. доплатена държавна такса и 180,00 лв. за ССчЕ) и 403,00
лв. за заповедното производство (378,00 лв. адв. възнаграждение и 25,00 лв.
държавна такса).
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че „Г.к.“ ООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:***, дължи
на „Ю.т.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, офис 1, сумата от 1206,36 лв. – останала неплатена
част от цената за извършените от ищеца деконт, митническо представителство за
задействане режима на транзит на контейнери * и *, демюрейджи и съхранение на тези контейнери, за които услуги е издадена
фактура № * г. на стойност 12445,68 лв. с ДДС, от която доброволно са
платени 11239,32 лв., ведно със
законната лихва върху сумата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
18.10.2019 г. до пълно изплащане на задължението, за която сума е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № * г. на ВРС, на основание чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл. 79 вр.
чл. 286 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Г.к.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „Ю.т.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, сумата 403,00
лв.,
представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното производство
по ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС, както и сумата 583,00
лв.,
представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи
на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: