Р Е
Ш Е Н
И Е
№131
гр.
Перник, 04.06.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание на девети май две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЛОРА СТЕФАНОВА
С
участието на секретаря А. М., като разгледа административно дело № 238/2019 г.
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 – чл. 178 от АПК.
Образувано е
по жалба на Н.Б.Х., ЕГН ********** *** против Заповед рег. № ***/31.10.2018 г.,
издадена от началник на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Перник, с която е
отказано издаването на българско свидетелство за управление на моторно превозно
средство по заявление вх. № ***/ 12.10.2018 г.
В жалбата се
релевират оплаквания за незаконосъобразност на оспорения индивидуален
административен акт. Сочи се, че са налице всички изискуеми предпоставки за
издаването му и не съществуват пречките, предвидените в ЗДвП и Наредба №
1-157/01.10.2002 г. за постановения отказ. Искането към съда е да отмени
обжалваната заповед.
В съдебно
заседание жалбоподателката чрез процесуалния си представител – Б. Х., поддържа
жалбата. Моли съда да отмени оспорения административен акт.
В съдебно
заседание ответникът – началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Перник, чрез
пълномощника си – юрисконсулт В., оспорва жалбата. Излага съображения за
законосъобразност на оспорената заповед. Искането към съда е да отхвърли
подадената срещу нея жалба.
Административен
съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа
на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения
акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното:
Жалбата е подадена от лице с правен интерес по
смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу
подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна по следните съображения:
Административното
производство е започнало по подадено до сектор ПП при ОДМВР – Перник, в
съответствие с чл. 33, ал. 1 от ПИБДС, заявление вх. № ***/12.10.2018 г. за
издаване на документ за самоличност на български гражданин – свидетелство за
управление на моторно превозно средство, поради придобита от жалбоподателката
правоспособност за управление на моторни превозни средства от категория А, за
което е съставен протокол № 937/11.10.2018 г. От представената от ответника
разпечатка на данни за издаване на СУМС е видно, че заявителката притежава и
правоспособност за управление на МПС от категория В и АМ, придобита с протокол
№ 1117/07.11.2007 г., за което и е издадено СУМПС № *********, с контролен
талон № 2869476, с валидност до 22.11.2017 г. - унищожено. Към заявлението са
приложени изискуемите съгласно чл. 14, ал. 1, във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 1, т.
3, т. 6 и т. 7 от Наредба № 1-157/ 01.10.2002 г. на МВР писмени доказателства.
От тях е видно, че жалбоподателката отговаря на предвидените в чл. 151, ал. 1 и
ал. 2 от ЗДвП, за издаване на СУМПС - след проведено обучение и положен изпит
по реда на Наредба № 31/26.07.1999 г. за изискванията, условията и реда за придобиване
на правоспособност за управление на моторно превозно средство е придобила
правоспособност за управление на МПС от категория А; притежава съответната
физическа годност, удостоверена в „Карта за медицински преглед“ по чл. 5, ал. 3
от същата наредба; навършила е минимално изискуемта възраст – 24 г., посочена в
чл. 151, ал. 1, т. 4 от ЗДвП; завършила е средно специално образование,
удостоверено с диплома серия В-2000 № 020780, рег. № ***/04.07.2000 г.;
декларирала е, че обичайното и пребиваване е в Република България и че не
притежава друго валидно СУМПС, издадено от държава член на Европейския съюз.
Със заявление
вх. № ***/15.10.2018 г., подадено до Началник сектор „ПП“ ОДМВР – Перник,
представено като част от административната преписка, жалбоподателката е
поискала да и бъде подменено СУМС № ***, издадено на
01.01.2018 г. , валидно до 18.10.2026 г. от DYLA
– Великобритания, с българско СУМПС. Към заявлението, съгласно изискванията на
чл. 17, ал. 3 от Наредба № І-157/2002 г., е приложено копие на СУМПС, чиято подмяна се иска. От него е видно,
че е издадено по образец – приложение № 1 от Директива 2006/126/ЕО Европейския
парламент и на съвета от 20.12.2006 г. относно свидетелства за управление на
превозни средства, за удостоверяване правоспособността на жалбоподателката да
управлява моторни превозни средства от категория АМ/А/В1/f/k/p/q /т. 9, т. 10,
т. 11/. Датата на издаването му е 01.01.2018 г., а срокът му на валидност е до
18.10.2026 г. Посочените обстоятелства се установяват и от представената от
ответника с писмо изх. № 115850/5522/18.04.2019 г., разпечатка от данни, установени
при извършена проверка в мрежата за автоматизиран обмен на данни за СУМС „EUCAR - RESPER“ в изпълнение на чл. 7, т. 5, б. Г от
Директивата.
При тези данни
ответният административен орган е отказал да издаде на заявителката българско
СУМПС, поради наличие на пречки за това, визирани в чл. 17, ал. 13, т. 2 от
Наредба № 157/01.10.2002 г. и чл. 151, ал. 7 от ЗДвП – издадено СУМПС от друга държава
- член на Европейския съюз - Великобритания. Отказът е обективиран в оспорения
административен акт.
В хода на
съдебното производство ответникът е представил писмени доказателства, от които
се установява, че след издаване на оспорената заповед е образувано ново
административно производство по подадено от жалбоподателката заявление за
издаване на документ за самоличност – СУМПС, с вх. № 384/28.01.2019 г. На
същата дата тя е депозирала и заявление, с вх. № ***/28.01.2019 г., с което е
поискала да бъде подменено свидетелството и за управление на МПС № FC 96691622, издадено от Великобритания, на
14.11.2018 г., валидно до 18.10.2026 г., с българско. С декларация по образец е
посочила, че е с обичайно пребиваване в Република България, като е вписала, че
адресът и е във Великобритания, Лондон. При извършена справка в мрежата за
автоматизиран обмен на данни за СУМС „EUCAR -
RESPER
е установено, че на жалбоподателката, на 14.11.2018 г. от DVLA, Великобритания е издадено СУМПС от категория
АМ/А/В1/В/fkpq/, с валидност до 18.10.2026 г. Това се подкрепя и
от представеното копие от същото. В хода на административното производство е
извършено посещение на регистрирания постоянен и настоящ адрес на
жалбоподателката – *** и са снети писмени обяснения от нейната майка – Елена
Александровна Х., която е посочила, че дъщеря и не живее на адреса от две
години, тъй като работи във Великобритания. За установеното са изготвени
докладни записки вх. № ***/11.02.2019 г., рег. № ***/18.02.2019 г. и рег. № ***/06.02.2019
г.
В хода на
съдебното производство Е. Х. е разпитана като свидетел. От показанията и се
установява, че дъщеря и работи във Великобритания, като остава там около месец
– месец и половина, след което си идва в България. Когато се завръща, живее на
адрес: ***, където ползва самостоятелен етаж от къща. Там е и регистрираният
постоянен и настоящ адрес на жалбоподателката, установен чрез извършване на
справка в НБД „Население“.
С оглед
изложеното, следва да се посочи, че представените от ответника писмени
доказателства, събрани в хода на административната преписка, образувана по
второто, подадено от жалбоподателката заявление, с вх. № 384/28.01.2019 г., са
неотносими към настоящия правен спор. От една страна, те установяват факти,
които касаят искането за извършване на друга административна услуга, а не тази,
предмет на настоящото дело, а от друга, към момента на постановяване на
оспорения административен акт не са изяснени от административния орган и не са
взети предвид при произнасянето му. Административният орган не може да обосновава
наличието на материални предпоставки за издаване на оспорения акт, с факти,
които не е изяснил в хода на административното производство, в което той е
издаден, а са установени в последствие при провеждането на друго
административно производство или при съдебното обжалване. По тази причина съдът
намира, че не следва да бъдат обсъждани доказателствата касаещи „обичайното
пребиваване“ на жалбоподателката, тъй като не това е основанието да бъде
постановен обжалваният отказ. Видно от оспорената заповед, единственият мотив
да бъде отказано издаването на СУМПС на заявителката е това, че тя има издадено
такова от друга държава – членка на Европейския съюз – Великобритания. Не касаят
предмета на делото и доказателствата за факти, настъпили след издаването на
административния акт, тъй като те не биха могли да бъдат съобразени от
административния орган.
При така
приетото за установено, настоящият състав намира, че оспорената заповед законосъобразна.
Същата е
издадена е от материално и териториално компетентен орган, съгласно
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ПИБДС – началник на сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР – Перник. Отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК за форма и
съдържание - обективирана е в писмена форма, посочен е издателят и, изложени са
фактите, на които се основава конкретното разпореждане, както и правната норма,
която ги субсимира, ясно и конкретно е изразена волята на административния
орган, посочен е редът за обжалването и, датирана и подписана е.
При издаването
на обжалвания административен акт са спазени общите и специалните
административно производствени правила. Уредбата им е в ЗБДС, ЗДвП, ПИБДС и
Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство
за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната
дисциплина. Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗБДС всяко административно производство
за издаване на документ за самоличност започва с подаването на заявление.
Задължителното съдържание на заявлението за издаване на документ за самоличност
на български гражданин е посочено в чл. 18, ал. 1 от ЗБДС, като с ПИБДС –
приложение № 2 е утвърден образец към чл. 5, ал. 1 от ЗБДС. В настоящия случай
жалбоподателката е подала съответното заявление по образец, приложение № 2 към
чл. 5, ал. 1 от ЗБДС. То отговаря на изискванията за съдържание, посочени в чл.
18, ал. 1 от ЗБДС. В него заявителката е посочила, че иска да и бъде издадено
СУМПС.
В чл. 12, ал. 1 от
Наредба № І-157/2002 г. са предвидени девет различни основания за издаване на
СУМПС: при първоначално придобиване правоспособност за управление на МПС от
определена категория; при придобиване на правоспособност за управление на МПС
от нова категория; при възстановяване на правоспособност поради отнемане на
контролните точки; при подмяна на стар образец свидетелство за управление с
нов; при подмяна поради изтичане срока на валидност; при подмяна поради промяна
в данните на водача; при издаване на дубликат; при подмяна на чуждестранно национално
свидетелство за управление; при подмяна при възстановяване на правоспособност
поради отказ от категории. Условията за издаване на СУМПС са различни, в
зависимост от основание за това. Посочването му не е част от задължителното
съдържание на заявлението – образец, затова уточняването му следва да се
извършва допълнително. В конкретния случай това е направено със заявление вх. №
***/15.10.2018 г., с което е жалбоподателката е посочила, че иска да бъде
подменено СУМПС № ***,
издадено от DYLA
– Великобритания, на 01.01.2018 г., валидно до 18.10.2026 г., с българско.
При това положение
административният орган е провел съответната процедура по чл. 17 от Наредба №
І-157/2002 г. В изпълнение на разпоредбата на чл. 17, ал. 11, т. 2 от Наредбата
е извършил проверка в европейската система за обмен на информация за
свидетелства за управление на МПС за установяване наличието на предпоставките
за издаване на заявения административен акт. Събрал е доказателства и за
останалите релевантни факти, с което е изпълнил задълженията си по чл. 35 и чл.
36 от АПК за изясняване на обстоятелствата от значение за случай и за служебно
събиране на относимите към тях доказателства.
В резултат на
законосъобразно протеклото административно производство, административният
орган е издал и съответстващ на материалния закон индивидуален административен
акт. С процесното заявление е поискана подмяна на свидетелство за управление на
МПС, издадено от страна – член на Европейския съюз – Великобритания, с
българско такова. Съгласно чл. 1, т. 1 от Директива 2006/126/ЕО от 20.12.2006
г. относно свидетелствата за управление на превозни средства, свидетелствата за управление, издадени от
държавите – членки се признават взаимно. В чл. 7, т. 3 от Директивата е
предвидено, че свидетелствата за управление се подменят, когато срокът им
изтече. Разпоредбата на чл. 7, т. 5, б. а и б. б. от Директивата въвежда
забрана едно и също лице да притежава повече от едно свидетелство за управление
на превозно средство и задължава
държава-членка да
откаже издаването на свидетелство, когато установи, че кандидатът вече
притежава такова.
Цитираните разпоредби
са транспонирани в българското законодателство. В чл. 151, ал. 7 от ЗДвП е
предвидено, че едно и също лице може да притежава само едно свидетелство за
управление на моторно превозно средство, издадено от държава - членка на
Европейския съюз. За гарантиране спазването на посочената забрана в чл. 17, ал.
13, т. 2 от Наредба № І-157/2002 г. е посочено, че не се издава СУМПС на
заявител, за който е установено, че има друго валидно свидетелство за
управление на МПС, издадено от държава – членка на ЕС. В настоящият случай
административният орган е установил именно наличието на такава пречка за
издаване на българско свидетелство за управление на МПС на жалбоподателката.
Към момента на подаване на заявлението за издаване на национално СУМПС, тя е
имала валидно такова, издадено от друга държава – членка на ЕС, удостоверяващо
правоспособността и да управлява МПС от категория АМ/А/В1/В/fkpq/, със
срок до 18.10.2026 г. Не са били налице и предпоставките на чл. 151, ал. 9 от ЗДвП и чл. 15, ал. 1, т. 1- т. 4 от Наредба № І-157/2002 г. за подмяната му.
Такава се извършва при наличие на изчерпателно изброените основания - изтичане
срока на валидност, подмяна на стар образец с нов, промяна в данните на водача, възстановяване на правоспособност поради отказ от
категория. В случая не е налице нито едно от посочените обстоятелства, поради
което заявената подмяна е отказана.
Предвид всичко
изложено настоящият състав на Административен съд – Перник намира, че по отношение на оспорения административен акт
не е налице някое от основанията по чл. 146 от АПК. Затова той е
законосъобразен, а подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да се
отхвърли.
Страните не са
поискали присъждане на разноски, поради което съдът не следва да разпределя
направените такива.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Перник
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Б.Х., ЕГН **********
*** против Заповед рег. № ***/31.10.2018 г., издадена от началник на сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – Перник, с която е отказано издаването на българско
свидетелство за управление на моторно превозно средство, за което на 12.10.2018
г. е подадено заявление вх. № ***/ 12.10.2018 г.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: